Меню

Всички нормативни актове на Р България и Европейския съюз се съдържат в компютърния информационен продукт „ЕПИ Нормативни актове” на ИК „Труд и право”.

Обн. ДВ. бр. 27 от 27.03.2018 г., изм. ДВ. бр. 94 от 13.11.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. ДВ. бр. 34 от 23.04.2019 г., изм. ДВ. бр. 37 от 7.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 28.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 29.11.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 18 от 28.02.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 69 от 4.08.2020 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.
Предмет, цели и обхват

Чл. 1. С този закон се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.

Чл. 2. (1) Изпиране на пари по смисъла на този закон, когато е извършено умишлено, е:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) преобразуването или прехвърлянето на имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;
2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в такава дейност;
3. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпление или от акт на участие в такава дейност;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) участието в което и да е от действията по т. 1 - 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняването или даването на съвети при извършването на такова действие или неговото прикриване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на посочените в ал. 1 дейности, могат да бъдат установени на база обективни фактически обстоятелства.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Изпиране на пари е налице и когато престъплението, от което е придобито имуществото по ал. 1, е извършено в друга държава членка, или в трета държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Чл. 3. Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Раздел II.
Задължени субекти

Чл. 4. Мерките по чл. 3, т. 1 - 6 са задължителни за:
1. Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;
3. финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
4. обменните бюра;
5. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;
6. лизинговите предприятия;
7. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;
8. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) инвестиционните посредници, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
9. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране, които са получили лиценз и разрешение при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
10. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
11. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) пенсионноосигурителните дружества, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
12. регистрираните одитори;
13. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;
14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;
вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;
дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;
ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;
в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;
г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
16. лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително:
аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
17. частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;
18. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
19. търговците на едро;
20. търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
21. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) организаторите на хазартни игри, получили лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за хазарта;
22. органите по приватизацията;
23. лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
24. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;
25. юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
26. лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;
27. професионалните съюзи и съсловните организации;
28. юридическите лица с нестопанска цел;
29. професионалните спортни клубове;
30. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) пазарни оператори и/или регулирани пазари, които са получили лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти;
31. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) централните депозитари на ценни книжа, получили лиценз от Комисията за финансов надзор при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.);
32. политическите партии;
33. органите на Националната агенция за приходите;
34. митническите органи;
35. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.);
36. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
37. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;
38. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие;
39. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги.

Чл. 5. Лицата по чл. 4 изпълняват задълженията по този закон и в случаите, когато те са обявени в несъстоятелност или в ликвидация.

Чл. 6. Мерките по чл. 3 са задължителни и за регистрираните в чужбина клонове на лицата по чл. 4, както и за регистрираните в страната клонове на чуждестранни лица, попадащи в кръга на посочените в чл. 4.

Чл. 7. (1) Лицата по чл. 4 са длъжни да осигурят ефективно прилагане на мерките по този закон и на правилника за прилагането му от своите клонове и дъщерни дружества в трети държави, включително обмен на информация за целите на чл. 57 и чл. 80, ал. 3, до степента, в която законодателството на третата държава позволява.
(2) Когато законодателството на третата държава не позволява или ограничава прилагането на мерките по този закон и на правилника за прилагането му, лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор, да предприемат допълнителни мерки в съответствие с риска, които се определят с правилника за прилагане на закона, и да следват насоките на Европейските надзорни органи по чл. 45, параграф 6 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2015/849". Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издава указания за предприемане и на други допълнителни мерки в съответствие с риска, включително прекратяване на делови отношения и прекратяване на дейността в третата държава.
(3) Лицата по чл. 4 осигуряват ефективно прилагане от регистрираните на територията на други държави членки свои клонове на националните разпоредби на тези държави членки, с които са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 8. (1) Когато лицата по чл. 4 не са предприели допълнителни мерки по чл. 7, ал. 2 или когато тези мерки са неефективни, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява съответния орган за надзор с оглед на прилагане на мерки от негова компетентност. Органът за надзор може да изиска от групата да не установява или да прекрати деловите взаимоотношения и да не извършва сделки, включително при необходимост да предприеме действия за ограничаване или за прекратяване на съответната дейност в третата държава. Органът за надзор уведомява директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за предприетите действия и приложените мерки.
(2) Когато няма орган за надзор върху дейността на лицето по чл. 4, действията по ал. 1 се предприемат от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Органът за надзор по ал. 1 уведомява Европейските надзорни органи в случаите по чл. 7, ал. 2.
(4) При условията на чл. 7, ал. 2 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответният орган за надзор могат да предприемат извършване на допълнителни контролни действия спрямо лицето по чл. 4 в рамките на нормативно установените им правомощия и компетентност.

Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) По отношение на издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, в правилника за прилагане на закона се предвиждат условия за създаване на централни звена за контакт с тези лица, като се съобразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95 и делегирания акт, приет съгласно чл. 45, параграфи 10 и 11 от Директива (ЕС) 2015/849. Централните звена за контакт осигуряват от името на определилия ги издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги спазването на изискванията на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им и улесняват извършването на контрол от органите по чл. 108, ал. 2, съответно от Българската народна банка, включително като им предоставят документи и информация при поискване.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) За целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата по чл. 4, т. 38 и 39 се вписват в публичен регистър, който се води и поддържа от Националната агенция за приходите.
(2) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите.
(3) За вписването в регистъра по ал. 1 се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Глава втора.
КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

Раздел I.
Общи правила за прилагане на мерките за комплексна проверка

Чл. 10. Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 - 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.

Чл. 11. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при:
1. установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при откриване на сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения;
2. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
3. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
4. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) В случаите, при които поради характера на случайната операция или сделка нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат не по-късно от момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е равна или надвишава:
1. левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо от начина, по който се извършва плащането, и дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
2. левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(3) Случаите по ал. 2 не изключват задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента при условията на ал. 1, т. 1.
(4) Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не прилагат мерките за комплексна проверка, но предприемат съобразно риска подходящи мерки за наблюдение на операциите и сделките с оглед изпълнение на задълженията си по чл. 47, 72, 76 и 98 и задълженията си по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(5) Когато при условията на чл. 98, ал. 4 и 5 е установен по-висок риск, лицата по ал. 4 в допълнение към мерките по ал. 4, прилагат следните мерки, като могат да съобразят обема и степента на прилагането им с установения риск:
1. прилагат ясни вътрешен ред и процедури, включващи определяне на дейностите, вътрешни правила за отчетност, контрол и разпределение на функциите в организацията, проверка на ключови служители за наличие на негативна публична информация или възможно съвпадение с лица по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, процедури за отпускане на средства, пълен контрол върху използваните банкови сметки и финансови инструменти, наблюдение на дейността на клонове или свързани юридически лица с нестопанска цел;
2. прилагат процедури за контрол или сътрудничество с партньорски организации, като писмено документират отговорностите, получават обратна информация относно използването на средствата и ресурсите и гарантират познаване от партньорските организации на бенефициентите на тяхната дейност чрез мерките по т. 3, 4 и 5;
3. идентифицират дарителите и бенефициентите чрез събиране на възможно най-пълна информация, позволяваща еднозначна идентификация, включително по отношение на лица, упражняващи контрол, без да бъде възпрепятствана значително дейността на организацията, а при необходимост могат да използват методите и средствата за комплексната проверка;
4. съхраняват всички получени средства и отпускат средства на бенефициенти чрез използване на лица по чл. 4, т. 1 - 3 и 7 - 10, когато това не възпрепятства значително дейността на организацията;
5. проверяват дарителите и бенефициентите, партньорските юридически лица с нестопанска цел за наличието на негативна публична информация или възможно съвпадение с лица по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 лицата документират предприетите действия, като при невъзможност да бъдат приложени някои от мерките по ал. 5, т. 3 и 4, посочват причините за това и съхраняват събраната информация за срок от 5 години.
(7) Когато мерките по ал. 4 и 5 не са достатъчни за постигане на целите на този закон, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия.

Чл. 12. (1) Лицата по чл. 4, т. 21 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при:
1. вписването в регистъра по чл. 74, ал. 1 от Закона за хазарта;
2. изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
3. покупка, обмен или осребряване на жетони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата на обща стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(2) В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат към момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е равна или надвишава левовата равностойност на 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(3) Случаите по ал. 2 не изключват задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента при условията на ал. 1, т. 1.

Чл. 13. (1) Лицата по чл. 4, т. 17 прилагат мерките за комплексна проверка при всяко провеждане на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато крайната цена на продаваемото имущество е на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали плащането е осъществено чрез една или няколко свързани операции.
(2) При условията на ал. 1 мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1, 2 и 4 се прилагат спрямо купувача по публичната продан преди влизането в сила на постановлението за възлагане по чл. 496 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) При всяко провеждане на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато крайната цена на продаваемото имущество е на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали плащането е осъществено чрез една или няколко свързани операции органите на Националната агенция за приходите прилагат мерките за комплексна проверка.
(4) При условията на ал. 3 мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1, 2 и 4 се прилагат спрямо купувача по публичната продан преди издаването на постановлението за възлагане по чл. 246, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 14. Лицата по чл. 4 са длъжни да прилагат мерките за комплексна проверка по чл. 10 при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му.

Чл. 15. (1) Мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения, откриването на сметка по чл. 11, ал. 1, т. 1, извършването на случайна операция или сключването на случайната сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 4, вписването в регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1, извършването на операция или сделка по чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3, влизането в сила на постановлението за възлагане по проведена публична продан по чл. 13, ал. 2, издаването на постановление за възлагане по чл. 13, ал. 4 или сключването на застрахователен договор по чл. 19, ал. 1, освен в предвидените от закона случаи.
(2) Мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2 се прилагат и винаги когато възникне съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за клиентите и за техните действителни собственици, или когато бъде получена информация за промяна в тях.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата по чл. 4 поддържат актуална събраната чрез прилагането на мерките за комплексна проверка информация за своите клиенти и за извършваните от тях операции и сделки, като периодично преглеждат и актуализират при необходимост поддържаните бази от данни и клиентски досиета, като прилагат мерките за комплексна проверка, включително когато на лицето по чл. 4 стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата по отношение на клиента.
(2) Базите от данни и клиентските досиета за клиентите и бизнес отношенията с потенциално по-висок риск се преглеждат и актуализират на по-кратки периоди.
(3) При необходимост актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по идентифициране и проверка на идентификацията в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му, когато:
1. е извършена операция или е сключена сделка на стойност, различна от обичайната за клиента;
2. има значителна промяна в начина, по който се използва откритата сметка, или в начина, по който се извършват определени операции или сделки;
3. на лицето по чл. 4 стане известно, че информацията, с която разполага за съществуващ клиент, е недостатъчна за целите на прилагането на мерките за комплексна проверка;
4. на лицето по чл. 4 стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата, установени чрез прилагане на мерките по чл. 10, по отношение на клиента.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по комплексна проверка в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му, когато лицето по чл. 4 има предвидено в закон задължение в рамките на съответната календарна година да се свърже с клиента с цел преглед на относимата информация, свързана с действителния собственик или собственици, или когато лицето по чл. 4 има това задължение съгласно дял втори, глава шестнадесета, раздел ІІІ "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 17. (1) В случаите, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 - 4, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения, в т. ч. откриването на сметка.
(2) В случаите на вече установени делови взаимоотношения, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, то е длъжно да прекрати тези взаимоотношения.
(3) В случаите, при които лицето по чл. 4, т. 5 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 19, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или сключването на застрахователния договор, а при вече установени делови взаимоотношения - да ги прекрати.
(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от:
1. Българската народна банка при извършване на сделки с чуждестранни валути, когато прилагането им противоречи на Закона за Българската народна банка;
2. лицата по чл. 4, т. 17, когато прилагането им противоречи на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за частните съдебни изпълнители;
3. органите на Националната агенция за приходите, когато прилагането им противоречи на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) В случаите по ал. 1 - 4 лицето по чл. 4 преценява дали да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 72.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Забранява се откриване или поддържане на анонимни сметки или депозитни сертификати, или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове или сейфове на очевидно фиктивно име.

Раздел II.
Особени правила и изключения при прилагането на мерките за комплексна проверка

Чл. 19. (1) По отношение на бенефициерите по застрахователни договори съгласно раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането или друга свързана с инвестиции застрахователна дейност лицата по чл. 4, т. 5 са длъжни да прилагат и следните допълнителни мерки за комплексна проверка на клиента, непосредствено след като бенефициерите по застрахователния договор бъдат установени или посочени:
1. в случаите на бенефициери, които са установени като изрично посочени лица или други правни образувания, идентификация на бенефициерите се извършва при сключването на застрахователния договор, а проверката на идентификацията на бенефициерите се извършва по времето на или преди извършването на изплащане по застрахователния договор или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил права, дадени по застрахователния договор;
2. в случаите на бенефициери, които са посочени по силата на определени характеристики или клас или по друг начин, се събира към момента на сключването на застрахователния договор информацията относно тези бенефициери, която е необходима, за да се осигури възможността за извършване на идентификация и проверка на идентификацията на бенефициерите по времето на или преди извършването на изплащане по застрахователния договор или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил права, дадени по застрахователния договор.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Кредитните институции по чл. 4, т. 1 и лицата по чл. 4, т. 3 прилагат мерките по ал. 1 към момента на извършване на изплащане по застрахователния договор, когато бенефициерите по ал. 1, т. 1 са изрично посочени лица или други правни образувания, като е взето предвид само името, съответно наименованието на лицето или в случай че бенефициерите са посочени по реда на ал. 1, т. 2, след получаване на информация по ал. 6.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При условията на ал. 1, т. 1 идентификацията на бенефициерите при сключването на застрахователния договор се извършва чрез събиране на данни за имената или наименованието и официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността. По времето на или преди извършването на изплащане по застрахователния договор или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил права, дадени по застрахователния договор, се извършва пълна идентификация на бенефициера по реда на чл. 53 и 54 и проверка на идентификацията по реда на чл. 55.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При цялостно или частично прехвърляне на застраховка по ал. 1 на трето лице лицата по чл. 4, т. 5 идентифицират към момента на прехвърлянето лицето, което получава в своя полза стойността на прехвърлената полица, както и неговия действителен собственик.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 4 и когато са запознати, лицата по чл. 4, т. 3 и кредитните институции по чл. 4, т. 1 идентифицират лицето, което получава в своя полза стойността на прехвърлената полица, както и неговия действителен собственик.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 2 лицата по чл. 4, т. 5, преди да наредят плащане към бенефициер по застрахователен договор, изпращат на лицата по чл. 4, т. 3 и на кредитните институции по чл. 4, т. 1 идентификационните данни на бенефициера, като изрично посочват, че плащането е по застрахователни договори по ал. 1.

Чл. 20. В случаите на бенефициери на доверителна собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни правни образувания, когато бенефициерите са определени по силата на конкретни характеристики или клас, лицата по чл. 4 са длъжни да съберат към момента на встъпване в делови взаимоотношения информацията относно бенефициера, която е необходима, за да се осигури възможността за извършване на идентификация и проверка на идентификацията на бенефициера по времето на или преди извършване на изплащането на доверителната собственост или по времето на или преди бенефициерът да е упражнил придобитите права.

Чл. 21. (1) Лицата по чл. 4 могат да приключат проверката на идентификацията на клиента и на действителния собственик по време на установяването на деловите взаимоотношения при наличие на следните кумулативни условия:
1. когато приключването на проверката преди установяването на делови взаимоотношения с оглед на характера на тези взаимоотношения обективно води до прекъсване на нормалното осъществяване на съответната дейност;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) когато рискът от изпиране на пари и рискът от финансиране на тероризъм в конкретния случай са ниски и са предприети мерки за ефективното им управление.
(2) В случаите по ал. 1 проверката трябва да приключи възможно най-скоро след първоначалния контакт с клиента.

Чл. 22. Кредитна институция и лице по чл. 4, т. 8 - 10, които извършват дейност на територията на Република България, могат да позволят откриването на сметка, преди да е приключила проверката на идентификацията на клиента, при следните кумулативни условия:
1. сметката да не бъде закрита до приключване на проверката на идентификацията;
2. да не се извършват никакви операции или сделки от титуляря на сметката или от негово име до приключването на проверката на идентификацията, включително преводи от сметката от името на и/или за сметка на нейния титуляр.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) (1) Член 17 не се прилага за лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, доколкото тези лица установяват правното положение на клиент при или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или за избягване на такова производство.
(2) Член 17 не се прилага за лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, доколкото тези лица защитават или представляват клиент при или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Издателите на електронни пари и техните представители могат да не прилагат някои от мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 - 3 по отношение на електронни пари, когато въз основа на оценка на риска е установен нисък риск и са изпълнени едновременно следните условия:
1. платежният инструмент не е презаредим или има максимален месечен лимит на плащанията по сделки до левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, който може да се използва само в Република България;
2. максималната електронно съхранявана сума не надхвърля левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута;
3. платежният инструмент се използва единствено за закупуване на стоки или услуги;
4. платежният инструмент не може да се захранва с анонимни електронни пари;
5. издателят на електронни пари осъществява подходящо наблюдение на сделките или деловите взаимоотношения, позволяващо разкриването на необичайни или съмнителни сделки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Изключението по ал. 1 не се прилага в случай на обратно изкупуване в брой или чрез теглене в брой на паричната стойност на електронните пари, когато сумата надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута, или в случай на платежни операции, инициирани от разстояние, по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, когато сумата на платежната операция надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 10.07.2020 г.) Задължените лица по чл. 4, т. 1 и 2, в качеството си на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 5, предложение второ от Закона за платежните услуги и платежните системи, приемат плащания с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави, само когато тези карти отговарят на изисквания, еквивалентни на тези по ал. 1 и 2.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(5) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Мерки по отношение на ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари, включително приемането на плащания на територията на Република България, извършвани с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави и отговарящи на изискванията на ал. 1 и 2, могат да се определят и в резултат на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и в резултат на насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/849.
(6) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

Раздел III.
Опростена комплексна проверка

Чл. 25. (1) Лицата по чл. 4 могат да прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск съгласно глава седма мерки за опростена комплексна проверка на клиентите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) За прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по реда на този раздел се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
(3) Опростената комплексна проверка на клиентите изисква прилагането на всички мерки за комплексна проверка при съобразяване на степента и обема на тяхното прилагане с нивото на риск чрез прилагане на една или повече от следните мерки:
1. събиране на необходимите данни за идентификация на физическото лице съгласно чл. 53, ал. 2, които са проверени по реда на чл. 55, ал. 1 (независимо дали е снето, или не копие от документа за самоличност);
2. проверка на идентификацията по време на или след установяване на делови взаимоотношения - при наличието на условия за ограничаване на риска;
3. съобразяване на честотата на извършване на идентификация и проверката на идентификацията спрямо съществуващи клиенти с нивото на риск;
4. съобразяване на честотата на текущия мониторинг с нивото на риск;
5. установяване на целта и характера на деловите взаимоотношения на базата на наличните данни за операциите на клиента и вида на взаимоотношенията с него, или ограниченията на конкретния продукт или услуга;
6. приемане на установен произхода на средствата на клиента при наличие на достатъчно косвени индикации за произхода на средствата;
7. други мерки, основани на риска, посочени в насоките на Европейските надзорни органи съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Мерките по ал. 3, т. 7 могат да се прилагат само от лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, ако не са издадени други изрични указания от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 26. Лицата по чл. 4 могат да прилагат мерките по този раздел само ако са изпълнени следните кумулативни условия:
1. прилагането на такива мерки не попада в условията на среден или висок риск, посочени в националната оценка на риска;
2. прилагането на такива мерки се основава на идентифицирани от лицето по чл. 4 области с нисък риск при прилагането на чл. 98 и 100;
3. лицето по чл. 4 е събрало достатъчно информация, която му дава достатъчно основания да смята, че конкретната операция или сделка или деловите взаимоотношения с клиента са с нисък риск;
4. конкретният случай не попада в случаите, при които е задължително прилагането на мерки за разширена комплексна проверка съгласно раздел ІV от тази глава;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) прилагането на такива мерки не пречи на извършването в достатъчна степен на текущо наблюдение на деловите взаимоотношения или на операциите и сделките с оглед на установяване на случаи на необичайни операции или сделки в съответствие с чл. 47 или на случаи, за които следва да се уведомява по реда на чл. 72;
6. в конкретния случай не е налице съмнение за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или за наличие на средства с престъпен произход;
7. лицето по чл. 4 е в състояние да покаже, че са предприети достатъчни мерки за установяване и оценка на риска и изпълнението на условията по т. 1 - 6;
8. лицето по чл. 4 е уведомило предварително дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за идентифицираните категории клиенти, продукти и услуги с по-нисък риск и за намерението да се прилагат опростени мерки за комплексна проверка спрямо тях.

Чл. 27. При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е кредитна институция или лице по чл. 4, т. 5, 8 - 11 от Република България, от друга държава членка или от трета държава, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон, като се отчита нивото на риск на тези държави и прилагането на мерки за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразено с това ниво, наличието на пълния обем от подобни мерки съобразно изискванията на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и тяхното ефективно прилагане.

Чл. 28. При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е държавен или местен орган на Република България.

Чл. 29. При наличие на условията по чл. 26 мерките по чл. 25, ал. 3 могат да се прилагат и когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:
1. лицето по чл. 4 е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;
2. институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;
3. институцията се отчита пред орган на Европейския съюз, пред орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.

Чл. 30. (1) По отношение на продуктите, услугите, операциите или сделките, или механизмите за доставка лицата по чл. 4 могат да преценят потенциалния риск за целите на прилагане на опростената комплексна проверка на клиента въз основа на следните допълнителни рискови фактори, обуславящи потенциално по-нисък риск:
1. застрахователни договори, при които брутният размер на периодичните премии или вноски по застрахователния договор за една година не надвишава 2 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, или премията, или вноската по застрахователния договор е еднократна и не надвишава 5 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;
2. застрахователни договори по пенсионни схеми, по които няма клауза за предварително изкупуване, и договорът не може да се използва като залог;
3. финансови продукти или услуги, които осигуряват надлежно определени и ограничени услуги за някои видове потребители, за подобряване на достъпа във връзка с финансовото приобщаване;
4. продукти, по които рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма се управлява от други фактори, като ограничения върху портфейла или прозрачност на собствеността.
(2) В случаите по ал. 1 лицата, които прилагат мерки по чл. 25, ал. 3, уведомяват предварително за това дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Лицата по чл. 4, т. 5 могат да прилагат и по-ниски прагове от посочените в ал. 1, т. 1, когато по реда на глава седма, раздел II е установен по-висок риск от изпиране на пари за съответния клиент, продукт или услуга.

Чл. 31. Освен посочените в чл. 30 фактори лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 могат да преценят потенциалния риск за целите на прилагане на опростената комплексна проверка въз основа на насоките по чл. 25, ал. 3, т. 7.

Чл. 32. При наличие на информация, обуславяща по-високо ниво на риск, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания на лицата по чл. 4 да:
1. приложат незабавно някоя от мерките по чл. 10;
2. преустановят прилагането на мерки за опростена комплексна проверка по отношение на дадена категория клиенти, продукти или услуги.

Чл. 33. Независимо от наличието на условията за прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по този раздел лицата по чл. 4 са длъжни да прилагат мерките по чл. 10, т. 3 и 5 за целите на глава четвърта.

Чл. 34. Лицата по чл. 4 не могат да прилагат мерките за опростена комплексна проверка по този раздел спрямо лица от високорискови трети държави по чл. 46, ал. 3.

Раздел IV.
Разширена комплексна проверка

Чл. 35. В допълнение към мерките по раздел І от тази глава лицата по чл. 4 прилагат мерки за разширена комплексна проверка по реда на този раздел и правилника за прилагане на закона в следните случаи:
1. при встъпване в делови взаимоотношения с лица по чл. 36 и в хода на такива взаимоотношения, както и при извършване на случайна операция или сделка по чл. 11 - 13 с лица по чл. 36;
2. при встъпване в делови взаимоотношения и в хода на такива взаимоотношения, както и при извършване на случайна операция или сделка с физически лица, юридически лица и други правни образувания, установени във високорискови трети държави по чл. 46;
3. при продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат до анонимност и по отношение на които не са предвидени допълнителни мерки по този закон;
4. при нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма;
5. във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка, когато същите са оценени като високорискови по реда на глава седма;
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) при сложни или необичайно големи сделки или операции, при сделки или операции, които се извършват по необичайни схеми, както и при операции и сделки без явна икономическа или законна цел;
7. при кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция от трета държава;
8. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) във всички други случаи, при които по реда на глава седма е установен по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерки за разширена комплексна проверка по отношение на потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, които са видни политически личности в Република България, в друга държава членка или в трета държава, или в международни организации, както и по отношение на потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, които са свързани с такива видни политически личности.
(2) Видни политически личности по смисъла на ал. 1 са физически лица, които изпълняват или на които са били поверени следните важни обществени функции:
1. държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри;
2. членове на парламенти или на други законодателни органи;
3. членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
4. членове на сметна палата;
5. членове на управителни органи на централни банки;
6. посланици и управляващи дипломатически мисии;
7. висши офицери от въоръжените сили;
8. членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик - държавата;
9. кметове и заместник-кметове на общини, кметове и заместник-кметове на райони и председатели на общински съвети;
10. членове на управителните органи на политически партии;
11. ръководители и заместник-ръководители на международни организации, членове на управителни или надзорни органи в международни организации или лица, изпълняващи еквивалентна функция в такива организации.
(3) Категориите, определени в ал. 2, т. 1 - 7, включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.
(4) Категориите, определени в ал. 2, т. 1 - 8, не включват длъжностни лица на средно или по-ниско ниво.
(5) За целите на ал. 1 за "свързани лица" се смятат:
1. съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
2. низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които низходящите от първа степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
3. възходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които възходящите от първа степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
4. роднините по съребрена линия от втора степен и техните съпрузи или лицата, с които роднините по съребрена линия от втора степен живеят във фактическо съжителство на съпружески начала;
5. всяко физическо лице, за което се знае, че е действителен собственик съвместно с лице по ал. 2 на юридическо лице или друго правно образувание или се намира в други близки търговски, професионални или други делови взаимоотношения с лице по ал. 2;
6. всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, за което се знае, че е било създадено в полза на лице по ал. 2.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнението на важни обществени функции по чл. 36, ал. 2. Списъкът може да бъде оповестен публично.
(2) По искане на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" държавните и местните органи и институциите, ведомствата и политическите партии, при които се заемат длъжностите по ал. 1, предоставят необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1.
(3) По искане на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" международните организации със седалище на територията на Република България, при които се заемат длъжности, попадащи в обхвата на чл. 36, ал. 2, предоставят необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1.
(4) Органите, институциите, ведомствата и политическите партии по ал. 2 и организациите по ал. 3 уведомяват своевременно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за настъпили промени в данните и информацията в списъка по ал. 1. В тези случаи дирекцията информира своевременно Европейската комисия за настъпилите промени, като предоставя актуализиран списък.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите, когато дадено лице е престанало да заема длъжност по чл. 36, ал. 2, лицата по чл. 4 са длъжни за период не по-малък от една година да отчитат риска, свързан с това лице, и да прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 - 41. Рискът се отчита и мерките се прилагат и след изтичане на едногодишния период до момента, в който основателно може да се приеме, че това лице вече не представлява риск, специфичен за видните политически личности.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)

Чл. 38. (1) За встъпване на лице по чл. 4 в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са лица по чл. 36, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
(2) В случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36, продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.

Чл. 39. (1) Лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия за установяване произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките, извършвани в рамките на такива взаимоотношения с клиент или с действителен собственик на клиент, за когото са установили, че е лице по чл. 36.
(2) Лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия за изясняване на източника на имуществено състояние на клиент или действителен собственик на клиент, за когото са установили, че е лице по чл. 36.

Чл. 40. Лицата по чл. 4 осъществяват текущо и разширено наблюдение върху деловите си взаимоотношения с лица по чл. 36.

Чл. 41. (1) По отношение на потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, който е лице по чл. 36, се прилагат мерки за разширена комплексна проверка при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Конкретните мерки за разширена комплексна проверка, които се прилагат във всеки отделен случай, се преценяват от лицето по чл. 4 при съобразяване вида на клиента по чл. 36 и характера на деловите взаимоотношения с него.

Чл. 42. (1) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 разработват ефективни вътрешни системи, които да им позволят да установят дали потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36.
(2) Вътрешните системи по ал. 1 могат да се основават на един или повече от следните източници на информация:
1. информация, получена чрез прилагане на мерките за разширена комплексна проверка;
2. писмена декларация, изискана от клиента, с цел установяване дали лицето попада в някоя от категориите по чл. 36;
3. информация, получена чрез използването на вътрешни или външни бази от данни.

Чл. 43. (1) Лицата по чл. 4, т. 5 използват вътрешните системи по чл. 42, за да определят дали титулярите и/или бенефициерите по животозастрахователни или други застрахователни договори с инвестиционен елемент и/или действителните собственици на титулярите, и/или бенефициерите по такива договори са лица по чл. 36.
(2) В случаите, при които се установи, че бенефициерите по застрахователни договори по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането и/или действителните собственици на бенефициерите по такива договори са лица по чл. 36, се прилагат чл. 38 и 40.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 2 преди пристъпване към изплащане на суми по полицата се уведомява служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4, т. 5. В тези случаи лицето по чл. 4, т. 5 преценява дали да уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на чл. 72.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Алинеи 1 - 3 се прилагат съответно от кредитните институции по чл. 4, т. 1 и лицата по чл. 4, т. 3 при получаване на информация по реда на чл. 19, ал. 6.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При установяване на кореспондентски отношения, включващи плащания с институции-респонденти от трета държава, лицата по чл. 4:
1. събират достатъчно информация за институцията-респондент, позволяваща им да разберат напълно характера на дейността, както и въз основа на публично достъпна информация да определят репутацията на институцията и качеството на извършвания по отношение на същата надзор, включително дали е била обект на разследвания за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, или на надзорни мерки;
2. оценяват вътрешните механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, прилагани от институцията-респондент;
3. създават организация, според която установяването на нови кореспондентски отношения да се извършва само след предварително одобряване от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4;
4. определят и документират отговорностите на всяка от двете кореспондиращи си институции по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(2) В случаите по ал. 1, когато достъп до кореспондентската сметка на лицето по чл. 4 имат и трети лица - клиенти на институцията-респондент, лицето по чл. 4 е длъжно да се увери, че институцията-респондент е проверила идентификацията и извършва постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на лицето по чл. 4, и че при поискване институцията-респондент може незабавно да предостави на лицето по чл. 4 съответните данни от комплексната проверка на клиента.

Чл. 45. (1) Забранява се на лицата по чл. 4 да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми. В случаите на вече установени кореспондентски отношения с банки фантоми лицата по чл. 4 са длъжни да прекратят тези отношения незабавно.
(2) Забранява се на лицата по чл. 4 да установяват кореспондентски отношения с институции извън страната, които позволяват техните сметки да бъдат използвани от банки фантоми. В случаите на вече установени кореспондентски отношения с такива институции лицата по чл. 4 са длъжни да прекратят тези отношения незабавно.

Чл. 46. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 прилагат следните мерки за разширена комплексна проверка по отношение на деловите си взаимоотношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма:
1. събират допълнителна информация относно клиентите и техните действителни собственици;
2. събират допълнителна информация относно планирания характер на деловите взаимоотношения;
3. събират информация за произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения, сделките и операциите, както и за източника на имущественото състояние на клиентите и техните действителни собственици;
4. събират информация относно основанията за планираните или извършените операции и сделки;
5. изискват одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 за установяване или за продължаване на делови взаимоотношения с лица от държавите по ал. 3 и 5;
6. поставят под текущо и разширено наблюдение деловите си взаимоотношения, операциите и сделките с лица от тези държави, като повишават броя и честотата на извършваните проверки и идентифицират схеми на сделки и операции, които налагат допълнително проучване;
7. други мерки по преценка от лицето по чл. 4 съобразно установения риск.
(2) Когато операцията или сделката по ал. 1 няма явна икономическа или законна цел, лицата по чл. 4 събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Държавите, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, са определените от Европейската комисия като високорискови трети държави. Списъкът с тези държави се публикува на интернет страниците на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и на Министерството на финансите. Условията и редът за прилагане на мерки, съобразени с насоките по чл. 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849, спрямо лица от тези държави се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 преценяват необходимостта от прилагане на мерките за разширена комплексна проверка от своите клонове или дъщерни предприятия, които се намират в държави от списъка по ал. 3, когато тези клонове или дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата в съответствие с този закон.
(5) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издава указания до лицата по чл. 4 за прилагането на мерки за разширена комплексна проверка и спрямо лица от държави извън списъка по ал. 3.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) При делови взаимоотношения, операции и сделки с лица от държави по чл. 46, при установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, лицата по чл. 4 изискват първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, по отношение на която се прилагат изисквания за комплексна проверка на клиента, отговарящи най-малко на изискванията на този закон и на правилника за прилагането му или покриващи тези изисквания чрез други средства.
(2) В случаите на установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, в допълнение към мерките по ал. 1 и мерките по чл. 46 лицата по чл. 4 прилагат една или повече от следните мерки по отношение на делови взаимоотношения, операции и сделки с лица от държави по чл. 46:
1. прилагане на допълнителни елементи на мерките за разширена комплексна проверка;
2. въвеждане на разширени и подходящи механизми за докладване или систематично докладване на сделки или операции;
3. ограничаване на деловите взаимоотношения или сделките и операциите с лица от съответните държави по чл. 46.
(3) При установена необходимост от прилагане на мерки по ал. 2 лицата по чл. 4 уведомяват съответния орган за надзор и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". В тези случаи съответният орган за надзор уведомява незабавно Европейската комисия. Когато няма орган за надзор върху дейността на лицето по чл. 4, Европейската комисия се уведомява от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Лицата по чл. 4 прилагат мерките по ал. 2, след като бъдат информирани от съответния орган за надзор или от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", че Европейската комисия е уведомена.
(4) В случаите на установен по реда на глава седма по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм и когато е приложимо, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или съответният орган за надзор прилагат една или повече от следните мерки съобразно своята компетентност:
1. отказват създаването на дъщерни предприятия, клонове или представителства на лица от съответната държава по чл. 46 или предприемат други подходящи мерки, за да отчетат факта, че съответното лице е от държава по чл. 46;
2. отказват на лицата по чл. 4 да създават клонове или представителства в съответната държава по чл. 46 или предприемат други подходящи мерки, за да отчетат по друг начин факта, че съответният клон или представителство ще бъде в държава по чл. 46;
3. дават задължителни указания за прилагане на повишени изисквания по отношение на надзора или външния одит за клонове и дъщерни предприятия на лица от съответната държава по чл. 46;
4. въвеждат повишени изисквания по отношение на външния одит на финансови конгломерати по отношение на всички техни клонове и дъщерни предприятия, установени в съответната държава по чл. 46;
5. дават задължителни указания на лицата по чл. 4 да извършат преглед и да изменят или, ако е необходимо, да прекратят кореспондентски отношения с институции - респонденти в съответната държава по чл. 46.
(5) При определянето на нивото на риска по ал. 2 и 4 се отчита относима информация от механизми за взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки от съответните международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В тези случаи се прилага чл. 51, ал. 2.
(6) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор се информират взаимно за случаите на установена необходимост от прилагане на мерки по ал. 4 и уведомяват Европейската комисия преди прилагането на такива мерки.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 поставят под текущо и разширено наблюдение всички сложни или необичайно големи сделки или операции, всички сделки или операции, които се извършват по необичайни схеми, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да се установи с оглед на информацията на разположение на лицето по чл. 4, или не съответстват на наличната информация за клиента. В тези случаи лицата по чл. 4 осъществяват по-интензивно по степен и характер наблюдение на деловите взаимоотношения с оглед на преценка, дали сделките или операциите са съмнителни. Това наблюдение може да включва по-често и по-задълбочено наблюдение на деловите взаимоотношения съобразно риска.
(2) За целите на ал. 1 лицата по чл. 4 извършват преценка на сделките и операциите въз основа на събраната информация за техния характер, съответствието им с обичайната дейност на клиента и предмета му на дейност, стойността на операциите и сделките, тяхната честота, финансовото състояние на клиента, използваните платежни средства, както и въз основа на други показатели, характерни за съответния вид дейност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При установяване на сделки или операции по ал. 1 лицата по чл. 4 събират информация относно съществените елементи и стойността на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни. Лицата по чл. 4 документират своята преценка относно наличието на условия за уведомяване по чл. 72 в резултат на събраната информация.

Чл. 48. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерки за разширена комплексна проверка в случаите по чл. 35, т. 3 - 5 и 8 при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) В случаите по чл. 35, т. 4 и 5 лицата по чл. 4 предприемат подходящи действия, за да идентифицират и оценят потенциалните рискове от изпиране на пари, произтичащи от въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и от използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка.
(3) Лицата по чл. 4 предприемат действията по ал. 2 преди въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и преди използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка.

Чл. 49. Извън случаите по чл. 35 лицата по чл. 4 определят допълнителни случаи, при които следва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиентите. Рисковите фактори, на които се основават допълнителните случаи, се определят с правилника за прилагане на закона в съответствие с Приложение III към чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 50. Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 определят риска и прилагат мерките за разширена комплексна проверка на клиентите съгласно насоките на Европейските надзорни органи по чл. 18 от Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 51. (1) С оглед ограничаване на рискове, идентифицирани в националната оценка на риска, наднационалната оценка на риска и оценката на риска, извършена от лицата по чл. 4, могат да бъдат прилагани допълнителни мерки за разширена комплексна проверка на клиентите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Допълнителните мерки по ал. 1 задължително се съобразяват със:
1. насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз съгласно изисквания, заложени в Директива (ЕС) 2015/849;
2. мерки, оценени като подходящи от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) или международни организации с компетентност за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3. размера и естеството на дейността с оглед гарантиране на пропорционалност при прилагането им.

Раздел V.
Идентифициране на клиенти и проверка на идентификацията

Чл. 52. Идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.

Чл. 53. (1) Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
(2) При идентифицирането на физически лица се събират данни за:
1. имената;
2. датата и мястото на раждане;
3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;
4. всяко гражданство, което лицето притежава;
5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен).
(3) При встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.
(4) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 може да събират допълнителни данни при условията и по реда на правилника за прилагане на закона.
(5) Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни по ал. 2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях.
(6) При липса на друга възможност събирането на данните по ал. 2, т. 3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник.
(7) Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. В тези случаи проверката на събраните идентификационни данни се извършва по реда на чл. 55, ал. 2.
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите по ал. 7 идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.

Чл. 54. (1) Идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, необходим за установяване на данните по ал. 4.
(2) В случаите по чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и при наличието на официален публичен търговски или дружествен регистър в държава членка, в която е регистрирано юридическото лице, идентифицирането на юридически лица се осъществява чрез извършване на справка в търговския регистър или в съответния публичен регистър по партидата на юридическото лице и документиране на предприетите действия по идентифицирането. Условията и редът за документиране на предприетите действия се определят с правилника за прилагане на закона. Когато данните, необходими за идентифицирането на юридическо лице, не попадат в обхвата на подлежащите на вписване в търговския регистър или в съответния публичен регистър обстоятелства, не са публично достъпни или предприетите действия не бъдат документирани, събирането им се извършва по реда на този раздел и правилника за прилагане на закона.
(3) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания лицата по чл. 4 са длъжни да установят структурата на собственост, управление и контрол на клиента - юридическо лице или друго правно образувание.
(4) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се събират данни за:
1. наименованието;
2. правноорганизационната форма;
3. седалището;
4. адреса на управление;
5. адреса за кореспонденция;
6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) актуалния предмет на дейност и целта и характера на деловите взаимоотношения или на случайната операция, или сделка;
7. срока на съществуване;
8. контролните органи, органите на управление и представителство;
9. вида и състава на колективния орган на управление;
10. основното място на търговска дейност.
(5) Когато в документите по ал. 1 и 2 не се съдържат данните по ал. 4, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи.
(6) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, клиентите, встъпващи в делови взаимоотношения или извършващи сделки или операции със или чрез лице по чл. 4 във връзка с тази дейност, представят заверено копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) По отношение на законните представители на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, се прилага чл. 53. Когато е необходимо предприемане на мерки, произтичащи от националната оценка на риска, наднационалната оценка на риска и насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на разпоредби на Директива (ЕС) 2015/849 могат да се прилагат и изисквания и изключения от това правило при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато е приложимо, идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014 или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.

Чл. 55. (1) Проверката на събраните по реда на чл. 52 - 54 идентификационни данни се извършва чрез използването на един или повече от следните способи:
1. изискване на допълнителни документи;
2. потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 4 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава по чл. 27;
3. извършване на справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията;
4. извършване на справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри;
5. използване на технически средства за проверка на истинността на представените документи;
6. установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27;
7. повторно изискване на представените при извършване на идентификацията документи и проверка за наличие на промяна в идентификационните данни - при проверка на идентификацията в хода на вече установени делови взаимоотношения, когато идентификацията е била извършена при встъпването в такива отношения;
8. друг способ, който дава основание на лицето по чл. 4 да приеме идентифицирането на клиента за надеждно извършено.
(2) При установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 извършват проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на два или повече от способите по ал. 1. Условията и редът за прилагане на мерките за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Предприетите по ал. 1 и 2 действия се документират, като в документите за извършената проверка на идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило.

Чл. 56. (1) Лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция за целите на чл. 10, т. 1 и 2, при наличие на следните кумулативни условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) седалището на извършилата идентифицирането кредитна институция е в Република България, в друга държава членка или в трета държава, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон, като се отчита нивото на риск на тези държави и прилагането на мерки за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобразено с това ниво, наличието на пълния обем от подобни мерки съобразно изискванията на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и тяхното ефективно прилагане;
2. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) изискваната по чл. 53 - 55 информация е на разположение на лицето, което се позовава на предходно идентифициране, извършено от кредитната институция, и незабавно могат да бъдат получени при поискване копия на документите по чл. 53, ал. 1 и 4 - 7, чл. 54, ал. 1, 2 и 5 - 7, чл. 55, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 и събраните данни и информация по чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 8;
3. при поискване кредитната институция, която е извършила предходно идентифициране, да може да предостави в срок до три дни на лицето, което се позовава на това идентифициране, заверени копия на документите по т. 2.
(2) Лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 не може да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция от високорискова трета държава по чл. 46, ал. 3.
(3) Позоваването на предходно идентифициране по ал. 1 не освобождава позоваващото се лице от отговорност за неизпълнение на изискванията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 и 2.

Чл. 57. (1) (Предишен текст на чл. 57, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За целите на чл. 10, т. 1 и 2 лицата по чл. 4 могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента при прилагането на политики и процедури по чл. 104, ал. 1 в рамките на група, при наличие на следните кумулативни условия:
1. лицето по чл. 4 разчита на информация, предоставена от трето лице, което е част от същата група;
2. групата прилага мерки за комплексна проверка на клиента, правила за съхраняване на документация и програми срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с този закон;
3. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) на равнище група се осъществява надзор от компетентен орган на държавата членка на произход или на третата държава върху ефективното прилагане на изискванията по т. 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Органите по чл. 108 при упражняване на контролните си правомощия на ниво група по отношение на политиките и процедурите по чл. 104, ал. 1, както и при упражняване на контролните си правомощия по отношение на установени в Република България клонове и дъщерни дружества на дружества от други държави членки, извършват преценка дали при позоваването на предходно идентифициране на клиента при прилагането на политики и процедури по чл. 104, ал. 1 в рамките на група са спазени изискванията на ал. 1.

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Случаите, в които идентифицирането или проверката на идентификацията се извършва чрез изнасяне на дейности или представителство, при които въз основа на договорна клауза изпълнителят на изнесените дейности или представителят се счита за част от лицето по чл. 4, не се считат за случаи на позоваване на предходно идентифициране по чл. 56 и 57.

Чл. 58. Когато националната оценка на риска, наднационалната оценка на риска и насоките на Европейски надзорни органи съгласно чл. 17 и 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 обосновават изисквания и изключения от правилата за позоваване на предходно идентифициране на клиента, те се прилагат при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Раздел VI.
Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация

Чл. 59. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез събирането на следните справки и документи:
1. справка от съответния регистър по чл. 63 и документите по чл. 64;
2. документите и справките по чл. 54, ал. 1 и 2, както и други документи, от които да са видни действителният собственик, характерът и видът на собствеността или контролът съгласно § 2 от допълнителните разпоредби, както и да няма съмнение, че лицето, за което е получена информация по т. 1, е актуалният действителен собственик;
3. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) декларация от законния представител или от пълномощника на юридическото лице - когато събраната чрез способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна за идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, както и когато прилагането на способите по т. 1 и 2 е довело до противоречива информация.
(2) За всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, се събират данните по чл. 53, ал. 2.
(3) Формата и редът за подаване на декларацията по ал. 1, т. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) За клиентите - юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

Чл. 60. (1) (Предишен текст на чл. 60 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или от извършването на сделки или операции с такъв вид клиент, лицата по чл. 4 предприемат действия по реда на чл. 55 за проверка на идентификацията на физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице или друго правно образувание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато идентифицираният действителен собственик е висшият ръководен служител съгласно § 2, ал. 5 от допълнителните разпоредби, в допълнение към мерките за проверка на идентификацията по чл. 55 лицата по чл. 4 съхраняват данни за предприетите действия за проверка на идентификацията, както и за всички констатирани при проверката трудности.

Чл. 61. (1) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
(2) Когато лицата по чл. 4 предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за прилагането му, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, които встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да предоставят на лицата по чл. 4 информация относно своите действителни собственици, изискуема по този закон.
(3) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 предоставят при поискване информацията по ал. 1 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Чл. 62. (1) Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на доверителната собственост.
(2) Когато лицата по чл. 4 предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за прилагането му, лицата по ал. 1, които в качеството си на доверителни собственици встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да предоставят на лицата по чл. 4 информация относно действителните собственици на доверителната собственост, изискуема по този закон.
(3) Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 предоставят при поискване информацията по ал. 1 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Чл. 63. (1) Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
(2) Информацията и данните по чл. 62, ал. 1 се вписват в регистър БУЛСТАТ.
(3) За производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
(4) В съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона:
1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително:
а) имената;
б) гражданството;
в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;
г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";
д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б";
2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;
3. данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;
4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата - действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.
(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Действителните собственици на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания са длъжни да предоставят на тези лица и други правни образувания или на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3 цялата информация, която е необходима за изпълнение на задълженията по ал. 1 - 6 и по чл. 61 и 62 на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3.

(8) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Пряк достъп до информацията и до данните по ал. 1, 2 и 4, без да се информира лицето, за което същите се отнасят, имат:
1. дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и компетентните държавни органи по този закон;
2. лицата по чл. 4 - в рамките на извършването на комплексна проверка на клиентите в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Условията и редът за достъп до информацията и до данните по ал. 1, 2 и 4 се уреждат в съответните специални закони.
(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията и администрациите, компетентни да осъществяват общ контрол върху лицата, за които възниква задължение за вписване по този член, обменят информация за целите на чл. 123.
(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", когато при изпълнение на задълженията си по този раздел установят данни за нарушение по ал. 1 - 5, извършено от клиент, който е лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1.

Чл. 64. Клиентите - юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента - юридическо лице или друго правно образувание.

Чл. 65. (1) Лицата по чл. 4 са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 4 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.
(2) Когато операцията или сделката се извършва от името и/или за сметка на трето лице без упълномощаване, лицата по чл. 4 извършват идентифициране и проверка на идентификацията на третото лице, от името и/или за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.
(3) При съмнение, че лицето, което извършва операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, лицата по чл. 4 са длъжни да извършат уведомяването по чл. 72 и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Условията и редът за прилагане на мерките се определят с правилника за прилагане на закона.

Раздел VII.
Изясняване на произхода на средствата

Чл. 66. (1) Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:
1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин;
2. събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;
4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;
5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се документира и се съхранява при условията на чл. 68.

Глава трета.
СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

Раздел I.
Съхраняване на информация

Чл. 67. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 съхраняват за срок 5 години всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително данните и информацията, получени съгласно чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 8.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите на установяване на делови взаимоотношения с клиенти, както и в случаите на встъпване в кореспондентски отношения срокът по ал. 1 започва да тече от датата на прекратяването на отношенията.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите на извършване на случайни операции или сделки по чл. 11, ал. 1, т. 2 - 4 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 срокът по ал. 1 започва да тече от датата на тяхното извършване.
(4) В случаите на разкриване на информация по реда на глава четвърта срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на разкриването на информацията.
(5) За документите, изготвени в изпълнение на изискванията на глава седма, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на изготвянето им.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) По писмено указание на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" срокът по ал. 1 може да бъде удължен с не повече от две години, когато това е пропорционално и обосновано от необходимостта от предприемане на съответни действия за превенция или противодействие на изпирането на пари или финансирането на тероризъм.
(7) Документите, изготвени и получени по реда на глава осма, раздел I, се съхраняват през цялото време на упражняване на съответната дейност по чл. 4 и за срок една година от преустановяването й.

Чл. 68. (1) Всички събрани и изготвени по реда на този закон и на правилника за прилагането му документи, данни и информация, включително свързани с установяване или поддържане на делови взаимоотношения, се съхраняват така, че да бъдат на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите. Същите се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване в оригинал, служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от директора на дирекцията срок и формат. При определяне на срока директорът на дирекцията взема предвид обема и съдържанието на исканата информация.
(2) Всички събрани и изготвени по реда на този закон и правилника за прилагането му документи, данни и информация се съхраняват от лицето по чл. 4 така, че да изпълнява безпрепятствено дейността си и задълженията си по този закон и правилника за прилагането му.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) С оглед изпълнение на изискванията на ал. 1 и 2 и на чл. 67, в посочените в чл. 101, ал. 2, т. 10 условия и ред за събиране, съхраняване и разкриване на информация се включват и ясни правила, които да позволяват навременно и пълно предоставяне на изисканата при условията и по реда на този закон и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма информация, включително относно поддържането от тях към момента или през предхождащия запитването 5-годишен период на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали, правила за нейната защита при предоставяне, както и за спазване на ограниченията на чл. 80 от този закон и на чл. 9, ал. 13 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

Чл. 69. Информацията, документите и данните за отделните сделки и операции, и клиенти трябва да се съхраняват по начин, който да позволява тяхното своевременно възстановяване, в случай че същите следва да се предоставят за използване като доказателство в съдебни и досъдебни производства.

Чл. 70. (1) Документите, получавани, изготвяни и обработвани от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда и за целите на този закон и правилника за неговото прилагане, се съхраняват от дирекцията за срок 10 години, освен ако със закон е предвиден по-дълъг срок за съхранение.
(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на получаването или изготвянето на съответния документ.
(3) След изтичането на срока за съхранение по ал. 1 документите се унищожават при условия и по ред, определени със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Раздел II.
Статистически данни

Чл. 71. (1) За целите на извършване на национална оценка на риска от изпиране на пари и финансирането на тероризма Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция "Митници", Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", компетентни специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и други държавни органи и институции с отделни правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма поддържат статистически данни по въпроси, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и/или финансирането на тероризма.
(2) Статистическите данни по ал. 1 включват следните показатели, които са в рамките на компетентността на съответната институция, орган или служба:
1. данни, с които се измерват размерът и значението на секторите, към които принадлежат лицата по чл. 4, включително броят на юридическите и физическите лица, които извършват икономическа дейност, и икономическото значение на всеки сектор;
2. данни, с които се оценяват етапите на проверка, разследване и съдебно производство по случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, включително броят на извършените от правоохранителните органи проверки на годишна основа, броят на разследваните случаи на годишна основа, броят на лицата, срещу които са образувани наказателни производства, броят на лицата, осъдени за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, видовете предикатни престъпления, ако такава информация е налична, и стойността на имуществото, което е било запорирано или възбранено, иззето или конфискувано, калкулирано в парична равностойност в левове;
3. данни, с които се оценяват етапите на докладване на случаи на изпиране на пари и финансирането на тероризъм, включително броят на уведомленията за съмнителни сделки и операции, подавани до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", последващите действия по тези доклади, както и броят на случаите, по които е разкрита информация на прокуратурата или службите за сигурност и обществен ред, в която се включват данни или част от данни, съдържащи се в уведомленията за съмнителни сделки и операции, подавани до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност";
4. данни, с които се установяват броят и процентът на уведомленията по т. 3, водещи до последващо разследване, ако са налични;
5. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни за броя на презграничните искания за информация, които са отправени, получени, отхвърлени от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на които дирекцията е отговорила частично или изцяло, групирани по държави;
6. данни за броя на презграничните искания за информация, които са отправени, получени, отхвърлени от органите, институциите и службите по ал. 1 и на които същите са отговорили частично или изцяло;
7. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни, с които се установяват човешките ресурси, определени за дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за изпълнението на законоустановените й правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
8. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни, с които се установяват човешките ресурси, определени за останалите органи, институции и служби по ал. 1 за изпълнението на законоустановените им правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, доколкото тази информация е налична;
9. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни за броя на извършените проверки на място от контролните органи по чл. 108, ал. 2, данни за броя на извършените проверки по документи по чл. 108, ал. 8 и данни за броя на установените при проверките нарушения и за наложените санкции или принудителни административни мерки;
10. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) данни за броя на извършените проверки на място от органите за надзор по чл. 108, ал. 6 и 7, данни за броя на предприетите действия по дистанционен надзор и данни за броя на установените при тях нарушения и за наложените санкции или принудителни административни мерки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Данните по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10 се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на годишна база до края на месец февруари на годината, следваща годината, за която се отнасят, както и при поискване във връзка с осъществяване на мониторинг от международен орган или институция, които имат компетентност в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Данните по ал. 2 се публикуват на годишна база. Условията, редът и формата за предоставяне на данните по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10 и за публикуване на данните по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Данните по ал. 2 се предоставят на годишна база на Европейската комисия при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Глава четвърта.
РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I.
Разкриване на информация при съмнение за изпиране на пари

Чл. 72. (1) При съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението лицата по чл. 4 посочват максималния срок, в който операцията или сделката може да се отложат. При узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход лицата по чл. 4 уведомяват и компетентните органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) Когато забавянето на операцията или сделката по ал. 1 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.
(3) Уведомяването на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да се извърши и от служители на лицата по чл. 4, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари. Дирекцията запазва анонимността на тези служители.
(4) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на лицето по чл. 4 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.
(5) Задължението по ал. 1 възниква и в случаите, когато операцията или сделката не са били довършени.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Информация относно уведомяването за съмнение по ал. 1 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания в срока по ал. 1.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Информация относно уведомяването за съмнение по ал. 2 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания.
(8) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 1 и 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, само по отношение на информацията, която тези лица получават от или относно някой от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Това изключение не се прилага, когато лицето по чл. 4, т. 15, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност:
1. взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма;
2. дава правната консултация по искане, което има за цел изпиране на пари или финансиране на тероризма, или
3. знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, 88 и 89, когато уведомлението е относно съмнение за изпиране на пари и/или съмнение за средства с престъпен произход, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 може да извърши операцията или сделката.
(2) След извършване на анализа по ал. 1 в срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката по ал. 1, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 72, 88 и 89.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Прокурорът може да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Искане, направено от прокурор от специализираната прокуратура, се разглежда от специализирания наказателен съд. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му.

Чл. 74. (1) При получаване на уведомление по чл. 72, 88 и 89 и при запитване по чл. 90 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от лицата по чл. 4, с изключение на Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти.
(2) При писмено уведомяване по чл. 72, 88 и 89 и при запитване по чл. 90 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти.
(3) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 информация възникне съмнение за изпиране на пари, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска от лицата по чл. 4 информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Анализът на тази информация се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) В случаите по ал. 1 - 3 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да поиска информация от държавните и общинските органи, която не може да й бъде отказана.
(5) Информацията по ал. 1 - 4 се предоставя в срок три работни дни от получаване на искането. Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да определи и друг срок за предоставяне на информацията, като взема предвид обема и съдържанието на исканата информация.
(6) Лицата по чл. 4, т. 1 - 3 и 7 - 10 предоставят изисканата по ал. 1 - 3 информация на електронен носител или чрез защитен канал за електронен обмен. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" определя формата, в който се предоставя информацията.
(7) В случаите по ал. 1 и 2 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде указания на лицата по чл. 4 относно осъществяване на наблюдение на извършвани в рамките на деловото взаимоотношение сделки или операции за определен период и относно предоставяне на информация за същите на дирекцията. Решението относно срока, в който се осъществява наблюдението, и относно вида на сделките и операциите, за които се предоставя информация, за всеки конкретен случай се взема от директора на дирекцията.
(8) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получава от Българската народна банка информация, събирана по реда на Валутния закон.
(9) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" получава достъп до поддържаната от Българската народна банка електронна информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции.
(10) За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" получава безвъзмезден достъп до информационни масиви, изграждани и поддържани от държавни и общински органи.
(11) Предоставянето на информация по ал. 1 - 10 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация.
(12) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Алинеи 1 и 3 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 15, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, само по отношение на информацията, която тези лица получават от или относно някой от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение или при защитата или представителството на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или за избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Това изключение не се прилага, когато лицето по чл. 4, т. 15, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност:
1. взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма;
2. дава правната консултация по искане, което има за цел изпиране на пари или финансиране на тероризма, или
3. знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Чл. 75. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за изпиране на пари и/или свързани предикатни престъпления не отпадне, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" разкрива тази информация на прокуратурата, на съответната служба за сигурност или обществен ред или на компетентна специализирана дирекция на Държавна агенция "Национална сигурност" съобразно тяхната компетентност, както и на дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В тези случаи дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" запазва анонимността на лицето по чл. 4 или на органа по чл. 88 и на техните служители, извършили уведомяването по чл. 72 или 88, а когато информацията е получена по чл. 89, дирекцията запазва анонимността на лицето, извършило уведомяването до съответното чуждо финансово-разузнавателно звено, и на неговите служители.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" отговаря на мотивирани искания за предоставяне на информация на съответната служба за сигурност или обществен ред, на компетентна специализирана дирекция на Държавна агенция "Национална сигурност" или на дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, когато тези искания са основани на съмнения за изпиране на пари или свързани предикатни престъпления.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато това е необходимо за целите на превенцията на изпирането на пари, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи възможност за извършване на търсене в регистър на лицата, за които е получено уведомление за осъществяване на съмнителни налични парични преводи и пощенски парични преводи, съдържащ данни за имената, и при наличие - дата на раждане на лицето. При поискване, когато тези искания са основани на съмнения за изпиране на пари или свързани предикатни престъпления, дирекцията предоставя пълната налична информация при спазване на условията по ал. 1. Компетентните структури, получили достъп до тази информация, поддържат подробна справка за извършваните проверки и предоставят тази информация за изготвяне на годишния доклад по чл. 132, ал. 3 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентната специализирана дирекция на Държавна агенция "Национална сигурност" или дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, получили информация от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на ал. 1 - 3, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувани досъдебни производства.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)

Раздел II.
Разкриване на друга информация

Чл. 76. (1) Лицата по чл. 4 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" води регистър на плащанията по ал. 1. Регистърът може да се използва само за целите на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(3) Сроковете и редът за предоставяне, ползване, съхраняване и унищожаване на информацията по ал. 1, както и заличаването й от регистъра по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 77. (1) Агенция "Митници" предоставя на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информацията за търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със или от тях, събирана при условията и по реда на Валутния закон.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 78. (1) "Централен депозитар" - АД, предоставя на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информация за издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти по определени критерии.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Критериите за предоставяне на информация се определят във вътрешните правила на "Централен депозитар" - АД, по чл. 101, ал. 1 и 2.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Предоставянето на информация в случаите по чл. 72, чл. 74, чл. 76 - 78, чл. 104, ал. 2, чл. 106, ал. 5, чл. 107, ал. 4 и чл. 110, ал. 3 и 4 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.
(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Обменът на информация по реда на чл. 73, 75, 87 и 88 може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Глава пета.
ЗАЩИТА НА ИНФОРМАЦИЯТА И ЛИЦАТА

Чл. 80. (1) Лицата по чл. 4, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по чл. 68, 72, 74, 76 - 78 и 88.
(2) Забраната за разкриване на информация по ал. 1 не се отнася до съответния орган за надзор.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 и кредитни и финансови институции от държави членки, при условие че принадлежат към една и съща група, или между лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 и техните клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с чл. 104 и че политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на изискванията на този закон.
(4) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 12, 14 и 15 от държави членки или от трети държави по чл. 27, които изпълняват професионалните си дейности независимо дали като служители, или не, в рамките на едно и също юридическо лице или по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която има обща собственост, управление или контрол по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
(5) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лицата по чл. 4, т. 1 - 5, 8 - 10, 12, 14 и 15 в случаите, отнасящи се до един и същ клиент или една и съща сделка, в която участват две или повече лица, при следните условия:
1. лицата се намират в държава членка или в трета държава по чл. 27;
2. лицата са от една и съща професионална категория;
3. лицата имат задължения за опазване на служебна, банкова или търговска тайна и за защита на личните данни, съответстващи на българското законодателство;
4. информацията може да се използва единствено за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(6) Когато лицата по чл. 4, т. 12, 14 и 15 се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това не представлява разкриване на информация по смисъла на ал. 1.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Изключенията по ал. 3 - 5 не се прилагат и не се допуска разкриване на информация между лицата по чл. 4 и лица от високорискови трети държави по чл. 46, ал. 3, както и ако лицата по чл. 4 не са изпълнили задълженията си по защита на личните данни, или са издадени указания за това от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Достъпът на субектите на лични данни до обработваните за целите на превенцията на изпиране на пари и финансиране на тероризма техни лични данни от лицата и органите по ал. 1 се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното прилагане на забраната по ал. 1, и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.

Чл. 81. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, съставляваща служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и защитената лична информация и данъчна и осигурителна информация, получена при условията и по реда на чл. 68, 72, 74 - 78, 88, 89, 90 и глава девета, само за целите на този закон.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да откаже предоставяне на информация по този закон, когато това би навредило на текущи разследвания или анализи или при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице, или когато разкриването няма отношение към целите, за които информацията е поискана. Отказът за предоставяне на информация се мотивира.
(3) Алинея 2 не се прилага по отношение на международния обмен на информация по реда на глава шеста, раздел ІІ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Компетентните органи, получили информация от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на този закон, не могат да използват получената информация за цели, различни от тези, за които е предоставена.

Чл. 82. (1) Служителите на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и други сведения и факти, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения.
(2) Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната по ал. 1.
(3) Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) По отношение на обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма от лицата по чл. 4, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и другите компетентни органи по този закон се прилагат Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679", и Законът за защита на личните данни, доколкото в този закон и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма не е предвидено друго. Събраните при условията и по реда на този закон и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма лични данни не могат да бъдат обработвани от лицата по чл. 4, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и другите компетентни органи по този закон за цели, различни от превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(2) Обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма се смята за въпрос от обществен интерес съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и не може да бъде ограничено от изискванията на чл. 12 - 22 и чл. 34 от същия регламент.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Преди установяването на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция лицата по чл. 4 предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 изтриват или унищожават обработваните от тях лични данни след изтичането на срока за съхранение по чл. 67, ал. 1, 6 и 7, освен ако специален закон не предвижда друго.
(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) След изтичането на срока за съхранение по чл. 70, обработваните от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и другите компетентни органи по този закон лични данни по реда на този закон и по реда на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се изтриват или унищожават, освен ако специален закон не предвижда друго.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Администратор на лични данни по отношение на обработваните от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" лични данни е директорът на дирекцията.

Чл. 84. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" използва получената при условията и по реда на този закон информация и за извършване на стратегически анализи, насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Чл. 85. (1) Стратегическите анализи по чл. 84 се основават на налична и допълнително събрана информация и въз основа на тях се идентифицират заплахи и уязвимости от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.
(2) Резултатите от анализите по ал. 1 се използват само за целите на този закон.
(3) По преценка на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дирекцията уведомява лицата по чл. 4 за резултатите от анализите по ал. 1. Решението относно обема информация, който следва да се предостави, се взема от директора на дирекцията.

Чл. 86. (1) Разкриването на информация в случаите по чл. 68, 72, 74, 76, 78, 87 - 89 и глава девета не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.
(2) В случаите по ал. 1 не се поражда отговорност и когато се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Подаването на уведомление по чл. 72 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на което са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало уведомление по чл. 72 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по чл. 4 осигуряват подходящи мерки за защита на своите служители и лица в сходно положение, ангажирани в тяхната дейност на друго основание, които подават вътрешни сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, по определен, независим и анонимен начин, пропорционален на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице.

Глава шеста.
СЪТРУДНИЧЕСТВО

Раздел I.
Национално сътрудничество

Чл. 87. (1) Органите за надзор са длъжни да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с изпиране на пари.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Предоставената от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на ал. 2 информация, както и нейният източник, не може да се разкриват на лицата, за които се отнася информацията, или на трето лице.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Условията и редът за обмен на информация между Българската народна банка и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за целите на установяване и проверка на наличието на обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за създаване на централни звена за контакт от издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9, се уреждат в съвместна инструкция на управителя на Българската народна банка и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) С инструкцията по ал. 5 се утвърждава и образец за предоставяне на информацията по чл. 76 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" от лицата по чл. 4, т. 1.

Чл. 88. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за изпиране на пари освен от лицата по чл. 4 и от държавен орган.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на държавните органи по ал. 1 информация, свързана с извършеното от тях уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.

Раздел II.
Международно сътрудничество

Чл. 89. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за съмнение за изпиране на пари освен по чл. 72 и 88 и чрез международен обмен.

Чл. 90. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за изпиране на пари и за свързани предикатни престъпления със съответните международни органи, органи на Европейския съюз и органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява обмен на информация и с оглед на постигане целите на Директива (ЕС) 2015/849 за анализ на риска и еднакво прилагане на международните стандарти в рамките на Европейския съюз, както и с цел предоставяне на информация с оглед преценка на ефективността на системата за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(3) Сроковете за осъществяване на обмена на информация се съобразяват с изрично посочените от органите по ал. 1, както и с техническите възможности за събиране и предоставяне на информация, включително, при необходимост, извършването на превод на чужд език.
(4) Във връзка с членството на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" в Егмонт груп директорът на дирекцията може да сключва, изменя и прекратява необвързващи споразумения със звената за финансово разузнаване на други държави, членуващи в Егмонт груп, които засягат единствено обмена на информация между тях и изцяло следват утвърдените от организацията изисквания. В споразуменията се уреждат:
1. условията и редът за обмен, които следват изискванията на Егмонт груп и този закон;
2. условията за ползване и защита на информацията съгласно този закон и изискванията на Егмонт груп;
3. видовете информация, които дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" обменя със звената за финансово разузнаване на тези държави.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Изпращаните от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" искания за предоставяне на информация до други звена за финансово разузнаване съдържат най-малко описание на съответните факти, контекст, връзка със запитваната държава, мотиви за искането и начин, по който исканата информация ще бъде използвана.
(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За целите на обмена дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на звената за финансово разузнаване на други държави всякакъв вид информация, с която разполага или до която има пряк или непряк достъп, включително за физическите и юридическите лица, имащи отношение към случая, и информация за вписаните в регистрите по чл. 63, ал. 1 и 2 обстоятелства за действителните собственици на юридически лица и други правни образувания. Обменът на информация не може да бъде отказан поради липсата на информация за предикатното престъпление.
(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не може да откаже предоставяне на информация или помощ на други звена за финансово разузнаване поради различия в определенията на данъчни престъпления или други предикатни престъпления по националното право.

Чл. 91. (1) Извън случаите по чл. 90 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава членка, когато полученото по реда на чл. 72 уведомление за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход се отнася до тази държава.
(2) Предоставената по реда на ал. 1 информация се използва за целите на превенцията на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
(3) Условията и редът за изпълнение на задължението по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 92. (1) При получаване на мотивирано искане на звено за финансово разузнаване на друга държава по реда на чл. 90 и когато е налице съмнение за изпиране на пари, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре операция или сделка по реда на чл. 73, ал. 1.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при спазване на условията и ограниченията, определени от звеното за финансово разузнаване на съответната държава по отношение на предоставената от него информация, и при ограниченията на чл. 75, ал. 1.
(3) Когато до изтичането на срока по чл. 73, ал. 1 не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 може да извърши операцията или сделката.
(4) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да откаже да спре операция или сделка по ал. 1, когато:
1. мотивираното искане на звеното за финансово разузнаване на съответната държава не е придружено от съответното разрешение за използване на информацията за целите на този член, включително за предоставяне на информацията на компетентните органи, или
2. получената и наличната информация не би била достатъчно основание за спиране на операцията или сделката по чл. 73, ал. 1, както и ако спирането би навредило на текущо разследване.

Чл. 93. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да налага ограничения и условия за използването на предоставената по реда на този раздел информация.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, получена по реда на този раздел, само за целта, за която е била поискана или предоставена. Разкриването на тази информация на друг орган, институция или служба или използването на тази информация за цели, надхвърлящи първоначално одобрените, се извършва след предварително съгласие от звеното за финансово разузнаване на друга държава, предоставило информацията, и съобразно посочените от него условия за обмен и използване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена на звеното за финансово разузнаване на друга държава по реда на този раздел, на друг орган, институция или служба своевременно и във възможно най-голяма степен. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да откаже да предостави предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена по реда на този раздел, само ако това би могло да навреди на текущо разследване или би довело до последствия, които са явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице или на Република България. Отказът се мотивира за всеки конкретен случай.
(4) При поискване или по собствена инициатива дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява звеното за финансово разузнаване на съответната държава за начина, по който е използвана предоставената от него информация. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай, се взема от директора на дирекцията.
(5) Информацията, обменяна по реда на чл. 89 - 91, се защитава по реда на този закон и не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 94. (1) Обменът на информация по реда на този раздел се извършва посредством защитени канали за електронна комуникация между звената за финансово разузнаване в рамките на Европейския съюз или Егмонт груп.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" си сътрудничи със звената за финансово разузнаване на други държави членки при прилагането на усъвършенствани технологии, които позволяват анонимно съпоставяне на данни, получени по реда на чл. 72, с данни на звената за финансово разузнаване на тези държави съгласно критерии и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Прилагането на технологиите по ал. 2 се осъществява при спазване пълната защита на личните данни с цел разкриване на лицата, които представляват интерес за звената за финансово разузнаване в други държави членки и установяване на техните приходи и средства.
(4) Технологиите по ал. 2 могат да се използват и за съвместен анализ на презгранични случаи, както и за установяване на тенденции и фактори, които са от значение за оценяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя данни на лице за контакт във връзка с обмен на информация по реда на този раздел. В случай на промяна данните се актуализират своевременно.

Глава седма.
ОЦЕНКА НА РИСКА

Раздел I.
Национална оценка на риска

Чл. 95. (1) За установяване, оценка, разбиране и ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма за целите на този закон и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се изготвя национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която се актуализира на всеки 2 години.
(2) При изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска по ал. 1 се съобразяват и отразяват резултатите от изготвяната от Европейската комисия наднационална оценка на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности, като се изпълняват и препоръките на Европейската комисия към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове.

Чл. 96. (1) За целите на националната оценка на риска се създава постоянно действаща междуведомствена работна група, която:
1. изготвя и актуализира националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България;
2. изготвя доклади с резултатите от националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма и ги представя пред Министерския съвет;
3. изготвя предложения за мерките, които следва да се предприемат, както и план за действие за ограничаване на идентифицираните в националната оценка рискове от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представя за разглеждане на Министерския съвет;
4. изготвя други анализи в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които изискват сътрудничество и координация между институциите, както и изготвя доклади за резултатите от тези анализи, които се представят пред Министерския съвет;
5. изпълнява други функции, определени със закон.
(2) Работната група по ал. 1 се създава с акт на Министерския съвет.
(3) В състава на работната група по ал. 1 се включват представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция "Митници", Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", компетентни специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", органите за надзор и други държавни органи и институции с отделни правомощия в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и такива, които разполагат с данни и информация, необходими за изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска.
(4) За изпълнението на задачите на работната група по ал. 1 могат да бъдат привличани и представители на лицата по чл. 4 и на техните професионални и съсловни организации.
(5) Държавните органи и институциите по ал. 3 и лицата по ал. 4 са длъжни да предоставят на работната група информацията и данните, включително статистическите данни по чл. 71, които са необходими за изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 1 - 4. Предоставянето на информацията и данните не може да бъде ограничено по съображения за служебна или професионална тайна.
(6) Информацията и данните по ал. 5 се използват само за целите на националната оценка на риска и може да се предоставят на трети лица или да се оповестяват само след предварителното разрешение и в обем, определен от съответния орган или институция.

Чл. 97. (1) Резултатите от националната оценка на риска служат за:
1. подобряване на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез определяне на всички области, в които лицата по чл. 4 трябва да прилагат по-строги мерки, и когато е целесъобразно - посочване на мерките, които да се предприемат;
2. установяване на сектори или области с по-ниска или по-висока степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
3. разпределяне и насочване по приоритетни области на средствата и ресурсите за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
4. гарантиране изготвянето на подходящи правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
5. осигуряване на своевременен достъп на лицата по чл. 4 до необходимата информация, за да се улесни извършването на собствените им оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
6. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) подготовка на доклад относно институционалната структура и основните процедури на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително по отношение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", Националната агенция за приходите и Прокуратурата на Република България, относно наличните човешки и финансови ресурси, доколкото тази информация е налична;
7. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) подготовка на доклад относно националните усилия и човешките и финансовите ресурси, ангажирани в превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Резултатите от националната оценка на риска и нейните актуализации се предоставят на лицата по чл. 4 в обем, форма и по начин, определени от междуведомствената работна група по чл. 96, ал. 1. Резюме на оценката на риска, което не съдържа класифицирана информация, се публикува на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност". Резюмето може да се публикува и на интернет страниците на държавните органи и институции по чл. 96, ал. 3.
(3) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" представя на председателя на агенцията доклад за резултатите от националната оценка на риска.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Резултатите от националната оценка на риска и нейните актуализации се предоставят на Европейската комисия, на Европейските надзорни органи и на другите държави членки по реда на чл. 90. При получаване на допълнителна относима информация, предоставена от друга държава членка, същата се отчита от междуведомствената работна група по чл. 96, ал. 1 при изпълнението на задачите й.
(5) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Работната група по чл. 96, ал. 1 може да вземе решение по целесъобразност за предоставяне на допълнителна информация на компетентните органи на друга държава членка, когато по повод на получени резултати от оценки на риска на тази държава и техните актуализации бъде установено наличието на относима към съответната оценка или нейната актуализация информация.

Раздел II.
Изготвяне на оценка на риска от задължените субекти

Чл. 98. (1) За да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, лицата по чл. 4 изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка.
(2) При изготвянето на оценките на риска по ал. 1 се съобразяват видът на лицето по чл. 4 и обемът на извършваната от него дейност.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4.
(4) Лицата по ал. 3 с годишен оборот над 20 000 лв. изготвят оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от Държавна агенция "Национална сигурност".
(5) Лицата по ал. 3, независимо от годишния си оборот, могат да изготвят оценка на риска по ал. 4 и когато преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за:
1. изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма;
2. прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси;
3. отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма.
(6) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се актуализират периодично. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска, както и факторите, които следва да се съобразят при изготвянето на оценката на риска по ал. 1 и 4, се определят с правилника за прилагане на закона.
(7) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.
(8) Оценките на риска по ал. 1 и 4 са достъпни за дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и за органите за надзор.
(9) Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.

Чл. 99. (1) При изготвянето и актуализирането на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2.
(2) В случай че при изготвяне на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 лице по чл. 4 не се съобрази с резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, в 14-дневен срок от изготвянето на оценката лицето по чл. 4 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за решението си и мотивите за него.
(3) При уведомление по ал. 2 директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат съответно и за оценките на риска по чл. 100, ал. 1.

Чл. 100. (1) Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище.
(2) Резултатите от оценките на риска по ал. 1 се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 за целите на изготвянето на оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4.
(3) Оценките на риска по ал. 1 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.

Глава осма.
ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ

Раздел I.
Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата по чл. 4 приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5.
(2) Вътрешните правила по ал. 1 съдържат:
1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им;
4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея;
5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4;
6. вътрешната система по чл. 42;
7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;
8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;
9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;
10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;
11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;
12. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и на мерките срещу финансирането на тероризма по клоновете на лицето по чл. 4 и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива;
13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба;
14. правилата за обучение на останалите служители;
15. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4, както и на лицата в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за изпълнението на задълженията, установени в този закон, в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители и лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за целите на този закон, на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им;
16. (изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители или лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, включително сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма;
17. оценката по чл. 98, ал. 4;
18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4.
(3) Условията и редът за приемане и представяне на вътрешните правила по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на тези организации след приемането им. Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии.
(5) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" изготвя примерни вътрешни правила по отношение дейността на лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 - 29, които публикува на интернет страницата си.
(6) Лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 и 29 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, или приемат собствени вътрешни правила по ал. 1. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват и с оценката по чл. 98, ал. 4.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Представителите на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 2 са длъжни да спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 вътрешни правила на доставчика на платежни услуги по чл. 4, т. 2. Застрахователните агенти изпълняват задълженията си на лица по чл. 4, т. 5, като спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 вътрешни правила на застрахователя или презастрахователя.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Доставчиците на платежни услуги, застрахователите и презастрахователите от друга държава членка, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които съдържат най-малко изискванията, посочени в ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства, за което уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(10) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В случаите по ал. 9 представителите на доставчиците на платежни услуги по ал. 9, както и на застрахователи и презастрахователи по ал. 9 са длъжни да спазват и прилагат политиките и процедурите за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на доставчика на платежни услуги, когото представляват, съответно на застрахователя или презастрахователя, за когото извършват застрахователно или презастрахователно посредничество.
(11) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата по чл. 4 са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, както и с вътрешните правила по този член, включително провеждане на текущи програми за обучение, насочени към разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти и към предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма.
(12) Когато лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не са приели вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия.

Чл. 102. (1) Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5.
(2) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър.
(3) Правилата по чл. 101 се приемат с писмен акт на лицето по чл. 4. В случаите на лица по чл. 4, които са юридически лица или други правни образувания, правилата се приемат с писмен акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.

Чл. 103. (1) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо са задължителни за прилагане от лицата по чл. 4 след приемането им.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 са задължителни за прилагане от членовете на Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Института на дипломираните експерт-счетоводители след приемането им от тези организации. Вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 са задължителни за прилагане от членовете на адвокатските колегии след приемането им от Висшия адвокатски съвет.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че вътрешните правила по чл. 101 не съответстват на този закон или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане целите на този закон, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава на лицето по чл. 4 или на организациите по ал. 6 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Указанията се изпълняват в срок до един месец от получаването им, за което се уведомява дирекцията. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато лицата по чл. 4 не изпълнят указанията на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", дадени по реда и в срока по ал. 8, информация за неизпълнението се публикува на официалната интернет страница на Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 104. (1) Лицата по чл. 4, които са част от група, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които обхващат цялата група, когато тези политики и процедури съдържат най-малко изискванията, посочени в чл. 101, ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В 30-дневен срок от възникването на обстоятелствата по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато при упражняване на контролна дейност по чл. 108 се установи, че прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма не отговарят на изискванията на чл. 101, ал. 2, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания по отношение на тяхното съдържание и прилагането им.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В 30-дневен срок от възникването на обстоятелствата по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват съответния орган за надзор.

Чл. 105. (1) Физическо лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, както и прокурист, управител, член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, не може да е лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, доколкото в закон не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Обстоятелството по ал. 1 за българските граждани се проверява служебно. Лицата, които не са български граждани, представят документ от независим официален източник от съответната държава на гражданство или постоянно пребиваване или друг еквивалентен документ за липса на обстоятелството по ал. 1. Лицата по чл. 4, т. 15, 16 и 18 предоставят документа по изречение второ при извършване на проверки по чл. 108, ал. 8.
(3) В срок 14 дни от настъпването на промяна в обстоятелството по ал. 1 лицата по ал. 1 уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Лицата, които по занятие предоставят някоя от услугите, посочени в чл. 4, т. 16, са длъжни да посочат изрично съответните услуги в своя предмет на дейност.

Раздел II.
Специализирани служби

Чл. 106. (1) Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11 с изключение на застрахователните посредници създават специализирани служби, които подготвят, предлагат за утвърждаване и изпълняват програми за обучение на служителите по прилагането на този закон, актовете по прилагането му и вътрешните правила по чл. 101, както и организират, управляват и контролират дейностите по:
1. събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация за конкретните операции или сделки;
2. събиране на доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;
3. изискване на сведения за произхода на паричните средства или ценности - предмет на операциите или сделките, както и за източника на имущественото състояние, в предвидените от този закон случаи;
4. събиране на информация за клиентите и поддържане на точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности, включително сведенията и документите по чл. 6 от Валутния закон;
5. предоставяне на събраната информация по т. 1 - 4 на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда на чл. 72.
(2) Специализираните служби по ал. 1 се ръководят от служител на лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11, заемащ висша ръководна длъжност. Ръководителят на специализираната служба отговаря за осъществяването на вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, освен в случаите, в които тези функции се изпълняват от лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11, или са възложени на друг служител, заемащ висша ръководна длъжност. Възлагането на функциите на друг служител се извършва по реда на чл. 107, ал. 3 - 5.
(3) Специализираните служби по ал. 1 се създават с писмен акт на лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11.
(4) Специализираните служби по ал. 1 се създават в 4-месечен срок от издаването на лицензията или разрешението за извършване на съответната дейност или от вписването в съответния регистър.
(5) Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11 са длъжни в 7-дневен срок от определянето или смяната на служителя по ал. 2 да уведомят дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за имената на служителя, както и да предоставят координати за връзка с него.

Чл. 107. (1) Лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 - 27 и 29 - 32 създават специализирани служби при условията и по реда на чл. 106 или изпълняват лично вътрешния контрол по изпълнението на задълженията си по този закон и правилника за прилагането му.
(2) В случай че не е създадена специализирана служба, вътрешният контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му се осъществява лично от лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 - 27 и 29 - 32, съответно от лицата, които ги управляват и представляват.
(3) В случаите по ал. 2 лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 - 27 и 29 - 32, съответно лицата, които ги управляват и представляват, може да определят с писмен акт служител, заемащ висша ръководна длъжност, който да осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му.
(4) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" се уведомява за лицата, които осъществяват контрола по ал. 2, както и за служителите по ал. 3 по реда на чл. 106, ал. 5.
(5) Задълженията на служителите по ал. 3 възникват след уведомяването по ал. 4.
(6) Алинеи 1 - 5 се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5.

Глава девета.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ СУБЕКТИ

Чл. 108. (1) Контролът по прилагането на закона се упражнява от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) Контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията.
(3) Контролните органи по ал. 2 извършват проверки на място на лицата по чл. 4 по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Проверките по ал. 3 могат да се извършват съвместно с органите за надзор. Редът за извършване на проверките се определя със съвместни инструкции на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и ръководителите на органите за надзор.
(5) Проверките по ал. 3 се извършват въз основа на писмена заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и имената и длъжностите на контролните органи по ал. 2, на които е възложено да извършат проверката.
(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Контрол за спазване на изискванията на чл. 7 - 9, глава втора, глава трета, раздел I, глава седма, раздел II и глава осма се упражнява чрез прилагане на основан на риска подход съгласно чл. 114, ал. 1 и съответно от:
1. Българската народна банка - по отношение на:
а) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 1, предложение второ, включително клонове на кредитни институции от трета държава, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на кредитни институции, лицензирани в други държави членки в случаите, посочени в Закона за кредитните институции;
б) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 2, включително по отношение на дейността им чрез представители на територията на Република България, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на платежни институции и дружества за електронни пари, лицензирани в други държави членки;
2. Комисията за финансов надзор - по отношение на лицата по чл. 4, т. 5, 8 - 11, 30 и 31;
3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Националната агенция за приходите - по отношение на лицата по чл. 4, т. 21.
(изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) При осъществяване на контрола Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите извършват дистанционен надзор и проверки на място.
(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица се извършват и от органите за надзор, извън тези по ал. 6. При констатиране на нарушение органите за надзор по изречение първо незабавно уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част и информация за предприетите мерки.
(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Контролните органи по ал. 2 извършват и проверки по документи на лицата по чл. 4 за изпълнението на чл. 101 - 105.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия списък на органите за надзор, съдържащ и данни за връзка с тях.
(2) Органите за надзор по ал. 1 предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1.
(3) Органите за надзор по ал. 1 уведомяват своевременно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за настъпили промени в данните и информацията в списъка по ал. 1. В тези случаи дирекцията информира своевременно Европейската комисия за настъпилите промени, като предоставя актуализиран списък.
(4) Органите за надзор по ал. 1, в рамките на своите правомощия, служат като звено за контакт със съответните компетентни органи на други държави членки.
(5) Българската народна банка и Комисията за финансов надзор служат като звено за контакт с европейските надзорни органи.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При упражняване на контрола и проверките по чл. 108, ал. 3 и 6 контролните органи по чл. 108 имат право:
1. на свободен достъп в служебните помещения на проверяваното лице;
2. да изискват и събират документи, справки, извлечения и други сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача;
3. да изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице;
4. да изискват писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;
5. да определят срока за представяне на документите, справките, извлеченията, сведенията и обясненията по т. 2 - 4.
(2) За целите на проверките по чл. 108, ал. 3 може да бъдат ползвани вещи лица или други експерти, както и да се изискват от трети лица сведения, документи и други данни и информация, необходими за извършването на тези проверки.

Чл. 110. (1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на контролните органи, като:
1. получава срещу подпис заповедта за извършване на проверката;
2. осигурява място за извършване на проверката и се явява при поискване в служебните помещения на Държавна агенция "Национална сигурност";
3. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на контролните органи;
4. предоставя достъп до служебните помещения;
5. предоставя в срока, определен от контролните органи, всички документи, справки, извлечения и други сведения, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата и предмета на проверката;
6. при поискване предоставя в срока, определен от контролните органи, заверени копия от документи, като заверката се извършва с полагане на надпис "Вярно с оригинала", дата и подпис от законен или упълномощен представител на проверяваното лице, както и печат на лицето по чл. 4;
7. при поискване дава в срока, определен от контролните органи, писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Лицата по чл. 4, по отношение на които Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите осъществяват надзор, са длъжни да оказват съдействието по ал. 1 при извършване на проверките по чл. 108, ал. 6.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Всички документи, сведения, справки, извлечения и писмени обяснения, изискани за целите на проверките по чл. 108, ал. 3 и 6, се предоставят от проверяваното лице на български език. Документите, които са на чужд език, се представят заедно с превод на български език.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При извършване на проверките по документи по чл. 108, ал. 8 контролните органи по чл. 108, ал. 2 имат право да:
1. изискват и събират документи, справки и други сведения във връзка с изпълнението на изискванията на чл. 101 - 105;
2. изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице;
3. изискват писмени обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;
4. определят срока за представяне на документите, справките, сведенията и обясненията по т. 1 - 3.

Чл. 111. (1) Предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения за целите на проверките по чл. 108, ал. 3 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация.
(2) При условията на ал. 1 не се поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При осъществяването на контрол по чл. 108, ал. 6 по отношение на лица, които са част от група, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор си сътрудничат с компетентните органи за надзор в съответните държави членки, в които са установени предприятията - част от групата, съответно в които е установено предприятието майка на задължения субект.

Чл. 112. Държавните и местни органи и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при изпълнението на техните функции.

Чл. 113. За всяка извършена проверка на място по чл. 108, ал. 3 се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от контролните органи по чл. 108, ал. 2, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.

Чл. 114. (1) Контролната дейност по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари се извършва чрез прилагане на основан на риска подход, който се състои от:
1. идентифициране на относимите рискови фактори чрез събиране на необходимата информация, включително по отношение на рискови клиенти, продукти и услуги;
2. използване на събраната информация за оценяване и разбиране на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, на който са изложени лицата по чл. 4, както и на мерките, които са предприети от тях за намаляване и ограничаване на този риск;
3. предприемане на мерки за осъществяване на контролна дейност, пропорционални на тези рискове, и разпределяне на ресурсите в съответствие с оценката на риска, включително вземане на решения относно обхвата, задълбочеността, продължителността и честотата на проверките на място, както и относно необходимостта от човешки ресурси и експертни познания за осъществяване на контролната дейност;
4. текущо наблюдение и периодичен преглед на оценката на риска и на разпределението на ресурсите за осъществяване на контролната дейност, включително при настъпване на обстоятелства от съществено значение или промени в управлението и дейността на лицата по чл. 4, за да се гарантира, че оценката на риска и разпределението на ресурсите са актуални, приложими и относими.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) За целите на ал. 1 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", както и Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите по отношение на лицата по чл. 4, върху дейността на които осъществяват надзор, събират документи и сведения от лицата по чл. 4. Документите и сведенията се предоставят от лицата по чл. 4 в определения от дирекцията или органа по изречение първо срок и формат.

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите определят риска за целите на извършването на проверките по чл. 108, ал. 3 или 6 при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За целите на чл. 108, ал. 7 определянето на риска при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се извършва и от органите за надзор, извън тези по чл. 108, ал. 6.
(3) При прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се съобразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За целите на чл. 114, ал. 1 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор обменят статистически и други данни и информация за конкретните лица, които попадат под надзора на съответния орган при условия и по ред, определени със съвместна инструкция, която да позволи ефективно осъществяване на правомощията по ал. 1 и 2. Информацията може да включва и информация за подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, сигнали по ал. 9 за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.
(5) За целите на чл. 114, ал. 1 по отношение на лицата по чл. 4, т. 1 - 3, 5 и 8 - 11 обменът на информация се съобразява с насоките за осъществяване на надзор, основан на риска, приети съгласно чл. 48, параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При определяне на рисковете дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва и информация от компетентен надзорен орган, службите за сигурност и обществен ред, Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенция "Митници", Европейските надзорни органи, Европейската комисия, компетентен орган на друга държава, подадени от служители или представители на лицата по чл. 4, или от лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, сигнали за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им и достоверни публични източници на информация.
(7) Обменът на данните и информацията по ал. 4, както и предоставянето на информация по чл. 114, ал. 2 не могат да бъдат отказани или ограничени по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна.
(8) Получената информация може да се използва единствено за целите на чл. 114 и не може да се предоставя на трети лица.
(9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор по чл. 108, ал. 6 приемат и прилагат подходящи и ефективни процедури за приемането на сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, и за предприемане на последващи действия по тях, които включват най-малко следното:
1. специален ред за приемане на сигнали и предприемане на последващи действия по тях;
2. защита на личните данни на лицето, което подава сигнал за нарушението, и на лицето, за което се сигнализира, че е извършило нарушението;
3. че сигналите са взети предвид и при необходимост са изпратени на други компетентни органи;
4. поверителност на подаваната информация, освен когато разкриването й се изисква от закона в случаите на образувано административно или наказателно производство.
(10) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишна ал. 9, доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Подаването на сигнал от служител или представител на лице по чл. 4, или от лице в сходно положение, ангажирано с дейността на лицето по чл. 4 на друго основание, за нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, не е основание за прекратяване на трудовото или служебното му правоотношение или прилагането на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.

Глава десета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 - 3, чл. 12 - 22, чл. 24 - 31, чл. 33 - 60, чл. 65 - 69, чл. 72, ал. 1 - 3 и 5 - 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 - 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 10 000 до 200 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За тежки или системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.

Чл. 117. (1) Глобите по чл. 116, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За тежки или системни нарушения по чл. 116, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) глоба от 5000 до 2 000 000 лв. - когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1;
2. глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1.

Чл. 118. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 - 6 и по чл. 101, ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 500 до 5000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 1000 до 10 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.
(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.
(4) Лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което, след като е наказано с глоба или с имуществена санкция по ал. 1 за неизпълнение на задължение за заявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4, не заяви вписване в определения срок, се наказва съгласно ал. 1 всеки месец до заявяване на вписването.
(5) Физическо лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3, което не изпълни задълженията си по чл. 61 или 62, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 2000 лв.

Чл. 119. (1) Глобите по чл. 118, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1.
(2) За системни нарушения по чл. 118, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) глоба от 2000 до 20 000 лв. - когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 39 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1;
2. глоба от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1.

Чл. 120. (1) Който не изпълни задължителни указания, издадени при условията и по реда на този закон и правилника за прилагането му, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с наказанията по чл. 118, ал. 1 и 2.
(2) Лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, което не изпълни задължителни указания по чл. 11, ал. 7 или по чл. 101, ал. 12, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв.
(3) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 200 до 2000 лв., когато това лице е извършило или допуснало нарушението по ал. 2.

Чл. 121. (1) Лица по чл. 4, регистрирани в друга държава членка или в трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон, участват в административни, административнонаказателни и съдебни производства пред български административни или съдебни органи чрез упълномощения представител на клона.
(2) Действията, извършени от и спрямо упълномощения представител, се считат за извършени от и спрямо лицето по чл. 4.
(3) Документите, връчени по установения ред на адреса на управление на клона, се смятат за връчени на лицето по чл. 4.
(4) При нарушения, извършени от регистриран в Република България клон на лице по чл. 4, което е регистрирано в друга държава членка или в трета държава, предвидените в тази глава имуществени санкции за юридически лица се налагат на лицето по чл. 4, а глобите и принудителните административни мерки спрямо физически лица се налагат на упълномощения представител на клона, на лице по чл. 107, ал. 3, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2, когато тези физически лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършването на нарушението.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Държавна агенция "Национална сигурност", Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон и на правилника за прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато след оценяване на обстоятелствата по конкретния случай председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или органът за надзор по ал. 1, съответно неговият ръководител прецени, че публикуването на лични данни за физическото лице или на идентификационни данни за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или може да застраши стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство, органите по ал. 1 предприемат следните мерки:
1. отлагат публикуването на информация за наложено наказание или мярка до отпадане на основанията за непубликуването й;
2. публикуват информация за наложено наказание или мярка без лични данни - за физическото лице, или на идентификационни данни - за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, ако подобно анонимно публикуване гарантира ефективна защита на съответните данни; в този случай публикуването на тези данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се смята, че след изтичането на този срок основанията за анонимно публикуване ще отпаднат;
3. не публикуват информация за наложеното наказание или мярка, в случай че мерките по т. 1 и 2 се считат за недостатъчни, за да се гарантира, че стабилността на финансовите пазари няма да бъде изложена на риск или за да се гарантира пропорционалността на публикуването по отношение на мерки, за които се смята, че са незначителни по своя характер.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(4) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Преценката по ал. 2 се извършва въз основа на писмено становище, предоставено от съответния орган за надзор върху дейността на санкционираното лице. Становището се предоставя на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в 14-дневен срок от поискването му.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Публикуваната информация е достъпна на официалната интернет страница на Държавна агенция "Национална сигурност" или на съответния орган за надзор по ал. 1 за срок, не по-кратък от 5 години, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или съответния орган за надзор по ал. 1 информира Европейските надзорни органи за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 - 11 административни наказания за нарушения на този закон и правилника за прилагането му, както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на Националната агенция за приходите или от определените длъжностни лица на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. Наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно от органа за надзор по изречение първо, от неговия ръководител или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 - 7 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При образуване на административнонаказателно производство по реда на ал. 1 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответният орган за надзор по ал. 1 своевременно обменят информация за образуваните административнонаказателни производства по реда на ал. 1, установените нарушения и наложените санкции, както и наложените надзорни мерки, в случай че има такива.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При презгранични случаи по ал. 3 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответният орган за надзор по ал. 1 си сътрудничат и координират действията си с компетентните органи за надзор в съответната държава членка.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При определянето на вида и размера на административните наказания административнонаказващият орган отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително когато е приложимо:
1. тежестта и продължителността на нарушението;
2. степента на отговорност на физическото или на юридическото лице;
3. финансовото състояние на физическото или на юридическото лице, определено според общия годишен финансов оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;
4. размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба от физическото или юридическото лице, доколкото може да се определи;
5. размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да се определи;
6. степента на съдействие, което физическото или юридическото лице оказва на административнонаказващия орган;
7. предходни нарушения на физическото или юридическото лице.

Чл. 124. (1) Лице по чл. 117, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 117, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок от една година.
(2) Лице по чл. 119, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 119, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок три месеца.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) При условията на чл. 116, ал. 2 и 3 по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването - при регистрационен режим.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато лице по чл. 4 не изпълни задълженията си по чл. 102 или чл. 104, ал. 2, както и при установени нарушения по чл. 116, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да разпореди на лицето да преустанови нарушението и да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняването му, като определи срок за предприемането им.

Чл. 127. Актовете по чл. 125 и по чл. 126 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Банка фантом" е кредитна институция или финансова институция по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 или институция, извършваща дейности, еквивалентни на извършваните от такива институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група (финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор). Наличието на местен агент или изпълнителски персонал не отговаря на изискването за физическо присъствие.
2. "Група" е група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия и от правните образувания, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и от предприятия, свързани едно с друго по смисъла на чл. 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).
3. "Делово взаимоотношение" е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.
4. "Други официални лични документи" са документите по смисъла на:
а) член 1, ал. 5, т. 2 и 3 от Закона за българските лични документи;
б) член 40, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците.
5. "Друго правно образувание" е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да притежава или да управлява финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси.
6. "Държава членка" е държава, която е членка на Европейския съюз.
7. "Европейски надзорни органи" са: Европейският банков орган, създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/12 от 15 декември 2010 г.); Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/48 от 15 декември 2010 г.) и Европейският орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ, L 331/84 от 15 декември 2010 г.).
8. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Електронни пари" са електронни пари по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, с изключение на паричната стойност, посочена в чл. 34, ал. 5, т. 1 и 2 от същия закон.
9. "Клиент" е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4.
10. "Кореспондентски отношения" са:
а) предоставянето на банкови услуги от една банка (като "кореспондент") на друга банка (като "респондент"), включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги;
б) взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и между кредитни институции и такива финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства.
11. "Органи за надзор" са Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и държавните органи, овластени от закон или друг нормативен акт да упражняват общ надзор върху дейността на лице по чл. 4.
12. "Официален документ за самоличност" е документ по смисъла на:
а) член 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични документи;
б) параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България;
в) (изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) член 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;
г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.
Не са "официални документи за самоличност" документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
13. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.
14. "Свързани операции" са операциите и сделките, които отговарят на следните условия:
а) поредица от последователни прехвърляния на парични средства или ценности от или на едно и също физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание, които са извършени във връзка с едно задължение, когато всяко отделно прехвърляне е под законовия праг, но които заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка, или
б) поредица от прехвърляния чрез различни лица по чл. 4, която е свързана с едно и също задължение, или
в) друга свързаност, установена с оглед на спецификата на операциите или сделките, основана на прилагане на мерките по този закон.
15. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година.
16. "Служби за обществен ред" са Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.
17. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) "Служби за сигурност" са Държавна агенция "Разузнаване", Служба "Военно разузнаване" на Министерството на отбраната и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи.
18. "Служител на висша ръководна длъжност" е длъжностно лице или служител, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл. 4 във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство на лицето по чл. 4.
19. "Случайна операция или сделка" е всяка операция или сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.
20. "Трета държава" е държава, която не е членка на Европейския съюз.
21. "Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)" е групата, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г.
22. (нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) "Имущество" са активи от всякакъв вид, движими или недвижими, материални или нематериални, както и всякакви други оценими права върху движими или недвижими, материални или нематериални обекти, както и документи или инструменти, включително електронни или цифрови, удостоверяващи право на собственост върху или участие в такива активи.
23. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Престъпление, от което е придобито имуществото" по смисъла на чл. 2, ал. 1 е всяко престъпление по българското законодателство.
24. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Виртуални валути" са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.
25. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги" е физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Категорията лица по чл. 4, т. 19 не включва производителите, когато продават произведените от тях стоки.
§ 2. (1) "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост - физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
(3) "Контрол" е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
(4) Индикация за "непряк контрол" е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
§ 3. (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.) и изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ, L 156/43 от 19 юни 2018 г.).
§ 4. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.).
§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).
§ 5. Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност". За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) Лицата по чл. 4, за които с този закон възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари, приемат вътрешни правила по чл. 101 в срока по ал. 1.
(3) В случаите по чл. 104 лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, извършват уведомяването по чл. 104, ал. 2 и 4 в 30-дневен срок от приемане на правилника за прилагане на закона.
§ 7. Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 - 11, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, са длъжни да създадат служби по чл. 106 в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 8. (1) Член 79, ал. 1 и чл. 94, ал. 2 се прилагат след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация.
(2) Член 79, ал. 3 се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.
§ 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) В срок до 31 януари 2019 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63.
(2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Юридическите лица с нестопанска цел по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.), които са извършили пререгистрация до 31 януари 2019 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) Лицата по ал. 3, които са извършили пререгистрация след 31 януари 2019 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от извършването на пререгистрацията.
§ 10. Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в 5-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 11. В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 132 ал. 4 се изменя така:
"(4) В доклада по ал. 3 се включва информация относно използването на данните по чл. 75, ал. 3, чл. 76 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 12. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 14 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12 се създава ал. 9:
"(9) За целите на административното сътрудничество и обмена на информация по глава шестнадесета, раздели IIIа, IV, V и VI органът по приходите освен правомощията по ал. 1 има право на достъп до:
1. информацията, документите и данните, събирани по реда на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари и съхранявани по реда на глава трета, раздел I от същия закон, включително информацията, документите и данните за отделните сделки и операции;
2. информацията, механизмите и процедурите за прилаганите мерки за комплексна проверка по реда на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до вътрешните правила, политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари по глава осма, раздел I от същия закон;
3. информацията и данните за действителните собственици, с които разполагат лицата по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до информацията и данните по чл. 63, ал. 4 от същия закон, вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ."
2. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите "председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощени от него длъжностни лица" се заменят с "председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или други оправомощени от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица".
3. В § 2б от допълнителните разпоредби след думите "(ОВ, L 332/1 от 18 декември 2015 г.)" съюзът "и" се заменя със запетая, а накрая се добавя "и на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (ОВ, L 342/1 от 16 декември 2016 г.)".
§ 13. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 27 и 81 от 2016 г. и бр. 7 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Блокират се всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.";
б) алинея 4 се изменя така:
"(4) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по ал. 2."
2. В чл. 7 ал. 1 се изменя така:
"(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6."
3. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:
"(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на такива лица."
4. В чл. 9:
а) алинея 3 се изменя така:
"(3) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм да извършат идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация по съмнителната операция или сделка по реда на глава втора, раздели V и VI от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да съберат информация за съществените елементи и стойността на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни и да уведомят незабавно и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.";
б) алинея 5 се изменя така:
"(5) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката по ал. 3 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.";
в) създават се нови ал. 6 и 7:
"(6) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да получи информация за финансиране на тероризъм освен от лицата по ал. 3 и от държавен орган или чрез международен обмен. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(7) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на лицето по ал. 3 и на органите по ал. 6 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.";
г) досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:
"(8) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по глава осма, раздел І от същия закон критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.";
д) създава се нова ал. 9:
"(9) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари информация възникне съмнение за финансиране на тероризъм, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" упражнява правомощията си по чл. 74, ал. 3 от същия закон.";
е) досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
"(10) Разкриването на информация по ал. 3 и 6 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна тайна, банкова, търговска или професионална тайна, или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация, и не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.";
ж) досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите "ал. 7" се заменят с "ал. 10";
з) досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 12, 13 и 14 и се изменят така:
"(12) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88 от същия закон, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 80, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на чл. 80, ал. 7 от същия закон.
(13) Информация относно докладването на съмнение по ал. 3 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания в срока по ал. 3.
(14) Информация относно докладването на съмнение по ал. 5 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" не даде други указания.";
и) създава се ал. 15:
"(15) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 3 и 5 се определят с правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
5. Член 9а се изменя така:
"Чл. 9а. (1) Органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.
(2) Органите за надзор по ал. 1 извършват и проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор незабавно уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.
(3) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции при спазване на чл. 87, ал. 3 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
6. Създават се чл. 9б и 9в:
"Чл. 9б. (1) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за финансиране на тероризъм не отпадне, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" упражнява правомощията си по чл. 75, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) Достъпът до информация при условията на чл. 75, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се използва за целите на този закон, като пълна информация се предоставя при условията и по реда на чл. 75, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от същия закон.
(3) Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност" и дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, получили информация от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на ал. 1 и 2, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувано досъдебно производство.
(4) Предоставената от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" информация по ал. 1 и 2 представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон.
Чл. 9в. (1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция "Национална сигурност" сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.
(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация."
7. В чл. 11 ал. 1 се изменя така:
"(1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 3 и 6 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", или оправомощени от тях длъжностни лица могат да издадат писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. След извършване на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 9, ал. 1, 3 и 6. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да извърши операцията или сделката."
8. Създава се чл. 11а:
"Чл. 11а. (1) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" използва получената при условията и по реда на този закон информация за извършване на стратегически анализи по чл. 84 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма."
9. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. (1) Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация по този закон със съответните международни органи, с органите на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.
(2) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за финансиране на тероризъм при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІ на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
10. Създава се чл. 14а:
"Чл. 14а. Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършва от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
11. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 6, ал. 1 - 4, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:
1. глоба от 2000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 40 000 до 100 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.
(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 50 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 100 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.
(4) Глобите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.
(5) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:
1. глоба от 5000 до 2 000 000 лв. - когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 - 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1;
2. глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.
(6) В случаите на нарушения, извършени от лице, което е гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, адвокатско съдружие по смисъла на Закона за адвокатурата или друго неперсонифицирано правно образувание, глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се налагат на управляващите съдружници и на лицата, които управляват и представляват лицето.
(7) Лице по ал. 4, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по ал. 5, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за срок една година.
(8) При условията на ал. 3 по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването - при регистрационен режим.
(9) Актовете по ал. 8 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Държавна агенция "Национална сигурност" публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
12. В допълнителната разпоредба:
а) наименованието "Допълнителна разпоредба" се изменя така: "Допълнителни разпоредби";
б) в § 1:
аа) точка 3 се изменя така:
"3. "Финансиране на тероризъм" е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, кражба с цел набавяне на средства за извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.";
бб) точка 4 се отменя;
вв) създава се т. 5:
"5. "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон от същия вид в рамките на една година.";
в) създава се нов § 1а:
"§ 1а. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.)."
§ 14. (1) Член 9в, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация.
(2) Член 9в, ал. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.
§ 15. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 65а:
"Действителен собственик
Чл. 65а. (1) Дружеството е длъжно да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.
(2) Идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари подлежат на вписване в търговския регистър."
2. В допълнителните разпоредби се създава § 1д:
"§ 1д. "Действителен собственик" е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 16. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 74 и 103 от 2016 г.) в чл. 18, ал. 1 се създава т. 11:
"11. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 17. В Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 98 от 2001 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 41, 53 и 104 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г. и бр. 91 от 2017 г.) в чл. 3, ал. 2 се създава т. 3:
"3. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 18. В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. 39 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 8 и 74 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) В регистър БУЛСТАТ се регистрират и физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.";
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
2. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:
"(1) Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 7 и 10, ал. 2 и ал. 3 е 9-значен."
3. В чл. 7:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 след думите "чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8" се поставя запетая и се добавя "ал. 2 и 3";
бб) създава се т. 19:
"19. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.";
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 след думите "чл. 3, ал. 1, т. 9 - 11" се поставя запетая и се добавя "ал. 2 и 3";
бб) създава се т. 9:
"9. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;"
в) в ал. 4 след думите "ал. 1, т. 5 - 9" се добавя "и т. 19", а думите "ал. 2, т. 2, 4 и 5" се заменят с "ал. 2, т. 2, 4, 5 и 9".
4. В чл. 8, ал. 1 след думите "чл. 7, ал. 1, т. 1 - 17" се добавя "и т. 19".
5. В чл. 11, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите "чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 и ал. 2" се заменят с "чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8, ал. 2 и 3";
б) създава се буква "ж":
"ж) декларация относно идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
6. В чл. 45 се създава ал. 3:
"(3) За неизпълнение в срок на задълженията по чл. 12 относно вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 19. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. 1 от 2014 г.; изм., бр. 22 и 102 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 6:
а) алинея 3 се изменя така:
"(3) В регистъра по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 - 8, както и:
1. данните за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;
2. всяка промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 - 8 и данните по т. 1.";
б) в ал. 4 думите "ал. 3, т. 4" се заменят с "ал. 3, т. 2".
2. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 5 и 6 се изменят така:
"5. "Контрол" е понятие по смисъла на § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
6. "Действителен собственик" е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 20. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. - бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 20:
"20. е орган за надзор по Закона за мерките срещу изпирането на пари и по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма."
2. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 34:
"34. упражнява правомощията на орган за надзор по чл. 8, ал. 3 и чл. 71, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
3. В чл. 15, ал. 1:
а) в т. 6 думите "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и" се заменят със "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и";
б) в т. 7 думите "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и" се заменят със "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и";
в) създава се т. 20:
"20. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 8 - 10 и 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;".
4. В чл. 16, ал. 1:
а) в т. 18 след думите "Кодекса за застраховането" се поставя запетая и се добавя "на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане";
б) в т. 19 след думите "Кодекса за застраховането" се поставя запетая и се добавя "на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане";
в) създава се т. 26:
"26. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;".
5. В чл. 17, ал. 1:
а) в т. 11 след думите "социално осигуряване" се поставя запетая и се добавя "на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по неговото прилагане";
б) в т. 13 накрая се поставя запетая и се добавя "в Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете по неговото прилагане";
в) създава се т. 19:
"19. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари."
6. В чл. 18:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думите "Закона за здравното осигуряване" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма";
бб) в т. 6 след думите "Закона за здравното осигуряване" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма";
б) в ал. 3 след думите "Закона за дружествата със специална инвестиционна цел" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма".
7. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите "Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти" се поставя запетая и се добавя "Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма".
8. В чл. 25, ал. 11 думите "чл. 3а" се заменят с "чл. 87".
§ 21. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 15 и 20 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Агенцията по вписванията вписва договорния фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на договорен фонд, издадено от комисията.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "уведомява комисията за вписването" се заменят с "и управляващото дружество, получило разрешение за организиране и управление на договорния фонд, уведомяват комисията за вписването по ал. 1 и 2".
2. В чл. 157:
а) създава се нова ал. 4:
"(4) След влизането в сила на разрешението за прекратяване на договорния фонд комисията го изпраща на Агенцията по вписванията за заличаване от регистър БУЛСТАТ.";
б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
3. В чл. 177 се създава ал. 8:
"(8) Агенцията по вписванията вписва национален договорен фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд, издадено от комисията."
4. В чл. 180 се създава ал. 4:
"(4) След влизането в сила на решението за отнемане на издаденото разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд комисията изпраща решението на Агенцията по вписванията за заличаване на националния договорен фонд от регистър БУЛСТАТ."
5. В чл. 197 се създава ал. 13:
"(13) Лице със седалище в Република България, което пряко или непряко управлява алтернативни инвестиционни фондове или друго предприятие за колективно инвестиране, в т.ч. фондове за рисков капитал, за социално предприемачество или за дългосрочни инвестиции, притежаващо лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове, издаден при условията на раздел II на глава двадесета, съответно регистрирано при условията на раздел IV на глава двадесета, вписва всеки управляван фонд в регистър БУЛСТАТ."
6. В чл. 273, ал. 1:
а) в т. 1 думите "чл. 197, ал. 1 и 6" се заменят с "чл. 197, ал. 1, 6 и 13";
б) в т. 8 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 17, ал. 3".
§ 22. Вписването на заварените към влизането в сила на този закон договорни фондове и национални инвестиционни фондове в регистър БУЛСТАТ по чл. 17, ал. 2, чл. 177, ал. 8 и чл. 197, ал. 13 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се извършва в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 23. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62 от 2016 г., бр. 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) в чл. 68 ал. 5 се изменя така:
"(5) Действителен собственик (действителен бенефициер) по смисъла на ал. 4 е лице по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 24. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 105, ал. 4, т. 3 след думата "капитала" запетаята и думите "по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари" се заличават.
§ 25. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 96 и 102 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 7, 15 и 20 от 2018 г.) в чл. 11, ал. 3 думите "чл. 3" се заменят с "глава втора, раздел V".
§ 26. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 17 от 2018 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21б т. 8 се изменя така:
"8. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата за осъществяване на стопанския риболов."
2. В чл. 21г, ал. 2 т. 5 се изменя така:
"5. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;".
§ 27. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. 14 от 2012 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 46, ал. 2 т. 1 се изменя така:
"1. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;".
§ 28. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 35 от 2015 г.; изм., бр. 105 от 2016 г. и бр. 103 от 2017 г.) в чл. 81, ал. 1, т. 1 думите "чл. 11 от" се заличават.
§ 29. (В сила от 31.03.2018 г.) В Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 10 от 2018 г.) в § 4, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите "т. 4" се заменят с "т. 5".
§ 30. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 22, 54 и 95 от 2015 г., бр. 13, 74 и 105 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) в чл. 40 се създава ал. 6:
"(6) За незаявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари."
§ 31. Законът за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от 2010 г., бр. 16, 48, 57 и 96 от 2011 г., бр. 44, 60 и 102 от 2012 г., бр. 52 от 2013 г., бр. 1, 22 и 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 27 и 81 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) се отменя.
§ 32. Параграф 29 влиза в сила от 31 март 2018 г.
_____________
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 14 март 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

§ 12. Министерският съвет в срок до 31 декември 2018 г. приема правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 14. Член 15, ал. 3, 4 и 5 и чл. 18, ал. 9, т. 2 и ал. 10 влизат в сила от 1 януари 2022 г., а § 11 влиза в сила от 1 октомври 2018 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
(Обн. - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

§ 50. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.)

§ 48. (1) В срок 5 месеца от влизането в сила на този закон органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" необходимата информация за включването й в списъка по чл. 108а, ал. 1.
(2) В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия списъка по чл. 108а, ал. 1.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 58. В срок до 10 септември 2020 г. Българската народна банка предприема действия и създава необходимата организация във връзка с подаването от страна на банките, платежните институции и дружествата за електронни пари на необходимата допълнителна информация и въвеждането й в електронната информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции.
§ 59. (1) Параграф 8, т. 1 относно чл. 24, ал. 3 влиза в сила от 10 юли 2020 г.
(2) Параграф 50 влиза в сила от 10 март 2021 г.
(3) Параграф 51, т. 1 относно чл. 56, ал. 14 влиза в сила от 1 януари 2020 г.
(4) Параграф 51, т. 2, букви "б" и "ж" влизат в сила от 10 септември 2020 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ
(Обн. - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.)

§ 56. Заварените при влизането в сила на този закон производства за налагане на запор или възбрана по искания, направени от прокурори от специализираната прокуратура, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. параграф 57, т. 2 и § 60, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
2. параграф 57, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2021 г.

Обн. ДВ. бр. 6 от 23.01.2009 г., изм. ДВ. бр. 15 от 23.02.2010 г., изм. ДВ. бр. 8 от 25.01.2011 г., изм. ДВ. бр. 57 от 26.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26.10.2012 г., изм. ДВ. бр. 66 от 26.07.2013 г., изм. ДВ. бр. 98 от 28.11.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 26 от 1.04.2016 г., изм. ДВ. бр. 43 от 7.06.2016 г., доп. ДВ. бр. 88 от 3.11.2017 г., доп. ДВ. бр. 21 от 9.03.2018 г., изм. ДВ. бр. 98 от 27.11.2018 г., изм. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Предмет на закона
Обхват на закона

Обхват на закона
Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях.

Особен режим на управление на общите части
Чл. 2. (1) Управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Договорът по ал. 1 се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.

Изключения
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) За управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността.

Определяне на прилежаща площ
Чл. 4. (1) При преструктуриране на квартали с комплексно застрояване и в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията, се определя прилежаща площ към сградата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) В случаите по ал. 1 прилежащата площ се определя от кмета на общината по негова инициатива или по искане на заинтересованите лица по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) При определянето на прилежащата площ кметът на общината издава заповед, придружена от скица, с която се определят границите и предназначението на площта.
(4) Определената прилежаща площ се предоставя за поддържане и използване от съответната етажна собственост при условия и по ред, определен с наредба на общинския съвет.

Раздел II.
Права и задължения на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях (Загл. доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Права на собствениците, ползвателите и обитателите (Загл. доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 5. (1) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, наричани по-нататък "собственици", имат право да:
1. използват общите части на сградата според тяхното предназначение;
2. участват в управлението на етажната собственост.
(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Ползвателите в сграда в режим на етажна собственост имат правото по ал. 1, т. 1 и участват в управлението на етажната собственост, с изключение на вземане на решения по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10, букви "а", "б", "в", "г", "ж" и "л", освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато между собственика и ползвателя не е уговорено друго и има разногласие между тях, в гласуването участва собственикът.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Обитателите в сграда в режим на етажна собственост имат правото по ал. 1, т. 1, както и да участват в управлението на етажната собственост със съвещателен глас.

Задължения на собствениците, ползвателите и обитателите (Загл. доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 6. (1) Собствениците са длъжни да:
1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) не пречат на другите собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата;
2. не причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата;
3. не завземат общи части на сградата;
4. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) не извършват в своя самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици, ползватели и обитатели, по-голямо от обичайното;
5. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) не извършват ремонтни дейности в своя самостоятелен обект или част от него, които да водят до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти, променени/заменени и/или първоначално вложени, както и/или дейности, с които да изменят помещения, пространства или части от тях, предназначени за общо ползване, да не нарушават архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата;
6. изпълняват изискванията на съответните нормативни актове при отглеждането на животни в самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на непосредствените си съседи;
7. не накърняват добрите нрави;
8. изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост;
9. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части;
10. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата;
11. спазват санитарните и хигиенните норми;
12. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата;
13. подпомагат дейността на компетентните органи при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност вътре и в района на сградата;
14. обезщетят вредите, причинени на други обекти в сградата, когато те са резултат от отстраняване на повреди в своя самостоятелен обект или част от него;
15. осъществяват използването на общите части на сградата по реда, определен в правилника за вътрешния ред;
16. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) вписват в книгата на етажната собственост членовете на своите домакинства и обитателите;
17. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) поддържат общите части на сградата и своя самостоятелен обект в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
18. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) се грижат за безопасната експлоатация на всички съоръжения и инсталации в сградата;
19. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) не извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата;
20. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) изпълняват и други задължения, предвидени в правилника за вътрешния ред.
(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Обитателите на сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9.

Книга на етажната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Книга на етажната собственост се създава, съхранява и поддържа във всяка сграда или вход в режим на етажна собственост.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) В книгата се вписват:
1. самостоятелният обект - предназначение и застроена площ;
2. идеалните части на обекта от общите части на сградата (в проценти);
3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) собственото, бащиното и фамилното име на собственика или ползвателя - за физически лица, а в случаите, при които собственик или ползвател е юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, БУЛСТАТ или единен идентификационен код (ЕИК), като за собственика или ползвателя се посочва и електронна поща за уведомяване, ако разполага с такава;
4. собственото, бащиното и фамилното име на членовете на домакинството, които живеят заедно със собственика и/или ползвателя;
5. времето, през което лицата по т. 3 и 4 не ползват самостоятелния обект;
6. собственото, бащиното и фамилното име на обитателите, временно пребиваващи в обекта на самостоятелно правно основание повече от 30 дни, датата на вписване и датата на отписване;
7. уговорените между собственика и ползвателя права и задължения относно управлението на общите части на сградата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Всеки собственик или ползвател е длъжен в 15-дневен срок от придобиване правото на собственост или ползване да впише в книгата на етажната собственост данните по ал. 2, съответно промяната на обстоятелствата. Обитателят вписва в срока по изречение първо данните по ал. 2, т. 6.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Достъп до данните в книгата имат управителният съвет (управителят), контролният съвет (контрольорът), собственикът относно неговите данни, както и органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, общинската или районната администрация и Българската агенция по безопасност на храните при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
(6) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) В отделно обособено поле на книгата на етажната собственост всеки собственик, ползвател или обитател вписва притежаваните или взетите за отглеждане животни, които се извеждат на обществени места, а за кучета - и номера на ветеринарномедицинския паспорт.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Образецът на книгата на етажната собственост с указания по създаването, съхраняването и поддържането й се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА

СОБСТВЕНОСТ

Раздел I
Общи правила
Обхват на управлението

Обхват на управлението
Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.) Когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход.

Форми на управление
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците.

Раздел II
Общо събрание на собствениците
Органи на управление

Чл. 10. Органи на управление са:
1. общо събрание;
2. управителен съвет (управител).
Правомощия на общото събрание

Правомощия на общото събрание
Чл. 11. (1) Общото събрание:
1. приема, изменя и допълва правилник за вътрешния ред;
2. избира и освобождава членове на управителния съвет (управител), както и касиер;
3. избира и освобождава членове на контролния съвет (контрольор);
4. приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя), както и на контролния съвет (контрольора);
5. определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата;
6. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
7. определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване";
8. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) приема план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и одобрява годишния отчет на управителния съвет (управителя) за изпълнението му;
9. приема изменения в плана за извършване на ремонти, когато се налагат непредвидени разходи;
10. приема решения и за:
а) извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт;
б) отдаване под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност;
в) (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) основен ремонт и/или основно обновяване на сградата;
г) предприемане на подготвителни действия за учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части при спазване изискванията на действащото специално законодателство;
д) поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата;
е) (доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години;
ж) (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) случаите, когато това е предвидено в нормативни актове във връзка с водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, санитарно-хигиенните норми и предоставянето на други услуги;
з) създаване на условия за достъп в етажната собственост на хора с увреждания;
и) използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарно-хигиенните норми;
к) (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
л) (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) присъединяване на сградата към топлопреносната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост;
м) (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) други въпроси, свързани с управлението на общите части;
11. може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица;
12. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) може да приеме решение за управление на общите части за получаване на:
а) кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт;
б) кредити за извършване на полезни разходи;
в) безвъзмездна помощ и субсидии;
13. може да приеме решение за опрощаване на финансови задължения, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им;
14. може да упълномощи управителния съвет (управителя) да приеме решение за извършване на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане;
15. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) в рамките на нормативно установените срокове за изготвяне на технически паспорт приема решение за възлагане съставянето на технически паспорт за съществуващите сгради и одобрява договора с изпълнителя, приема доклада за извършеното обследване и направените оценки на техническите характеристики и съставения технически паспорт на сградата;
16. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., предишна т. 15 - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) може да приеме решение да не избира контролен съвет или контрольор;
17. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 03.11.2017 г.) може да приеме решение за подаване на заявление до общината за необходимия брой съдове за събиране на битови отпадъци във връзка с определяне на таксата за битовите отпадъци;
18. (нова - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 03.11.2017 г.) приема справката по чл. 67, ал. 15 от Закона за местните данъци и такси за броя на ползвателите на имоти в етажната собственост.
(2) Общото събрание не може да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на сградата.
(3) Общото събрание е длъжно да приеме правилник за вътрешния ред в етажната собственост.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Приетите решения на общото събрание обвързват и нови собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в етажната собственост.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава примерен правилник за вътрешния ред.

Инициатива за свикване на общото събрание
Чл. 12. (1) Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от:
1. управителния съвет (управителя);
2. контролния съвет (контрольора).
(2) Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата.
(3) Искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) При нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател.

Ред за свикване на общото събрание на собствениците
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Съобщаването по ал. 2 за провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако такива са посочени.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Когато лицето по ал. 2 не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато самостоятелният обект е общинска или държавна собственост, кметът на общината или съответният орган, на когото е предоставено управлението върху имота, уведомяват писмено за данните по ал. 2 управителя или председателя на управителния съвет. В този случай се прилагат разпоредбите на ал. 3 и 4.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
(7) В поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.
(8) Освен в неотложни случаи, общото събрание не може да се свиква във:
1. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
2. дни, обявени за официални празници;
3. дни, обявени от Министерския съвет за почивни.

Представителство в общото събрание
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма.
(2) Когато в етажната собственост собственици са и общините, държавата или юридически лица, упълномощаването се извършва съответно от кмета, областния управител, съответния министър или управителните органи на юридическите лица.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели.
(5) Участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.

Кворум за провеждане на общото събрание
Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато в случаите по ал. 2 липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а ако той е почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото, посочени в поканата по чл. 13, ал. 1 за свикване на общото събрание. Ако липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени.

Провеждане на общото събрание
Чл. 16. (1) Общото събрание се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата й площ или на друго място в близост до нея.
(2) Общото събрание се председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от управителя.
(3) Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи.
(4) За провеждането на общото събрание се води протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.
(6) Протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се отбелязва в него.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
(8) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
(9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства.

Приемане на решения от общото събрание
Чл. 17. (1) В общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
(2) Общото събрание на собствениците приема решения:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за промяна предназначението на общите части - със 100 на сто идеални части от общите части;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години - с мнозинство не по-малко от 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя; собственикът или ползвателят, за когото се отнася решението, не участва в гласуването; за изваждането от сградата на обитател решението се взема с мнозинство не по-малко от 75 на сто от идеалните части от общите части;
3. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за извършване на полезни разходи и за получаване на кредити - с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части;
4. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за опрощаване на финансови задължения, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им - с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части;
5. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени средства или други източници на финансиране - с мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части;
6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за поставяне на рекламни или технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост - с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части;
7. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици - с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
(3) Извън случаите по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти.
(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) По реда на ал. 4 се определят идеалните части от общите части въз основа на представените данни от собствениците или информацията по чл. 23, ал. 1, т. 10, когато:
1. сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата не е равен на 100;
2. управлението се осъществява във всеки отделен вход, а сборът от процентите на идеалните части на собствениците от общите части във входа не е равен на 100.
(6) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Определените идеални части по реда на ал. 4 и 5 се одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа. Общото събрание може да откаже да одобри определените идеални части само ако е допусната грешка в пресмятането.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши следните решения да се приемат с мнозинство повече от половината от броя на самостоятелните обекти:
1. приемане, изменяне и допълване на правилника за вътрешния ред;
2. избиране и освобождаване членовете на управителния съвет (управителя) и касиера;
3. избиране и освобождаване членовете на контролния съвет (контрольора);
4. определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата;
5. създаването на условия за достъп в етажната собственост на хора с увреждания;
6. използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове, както и за спазване на вътрешния ред и санитарно-хигиенните норми.

Чл. 18. (1) При необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители.
(2) Съвместното общо събрание се свиква по инициатива на управителния съвет (управителя) на една от етажните собствености и се провежда по общите правила за провеждане на общо събрание по този закон.
(3) Решенията се приемат с мнозинство две трети от присъстващите.
Управителен съвет (управител)

Управителен съвет (управител)
Чл. 19. (1) Изпълнителният орган на етажната собственост е управителен съвет (управител).
(2) Управителен съвет (управител) се избира за срок до две години.
(3) Управителният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.
(4) Членовете на управителния съвет избират от своя състав председател.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Членове на управителния съвет могат да бъдат собственици и ползватели. За член на управителния съвет (управител) може да бъде избрано и посочено от собственика лице, което живее в сградата и е вписано в книгата на етажната собственост, както и лице, посочено от представляващия юридическото лице или едноличния търговец, когато самостоятелни обекти са собственост на юридически лица или еднолични търговци.
(6) Мандатът на член на управителния съвет (управителя) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) По решение на общото събрание на членовете на управителния съвет (управителя) и касиера може да се заплаща възнаграждение.
(8) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) По решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.

Задължение за участие в управлението
Чл. 20. (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик или ползвател може да откаже да бъде член на управителния съвет (управител) или член на контролния съвет (контрольор) само в случаите на трайна фактическа невъзможност поради болест или дълготрайно отсъствие през съответната година, както и при предложение за повторен избор.

Избор на управителен съвет (управител)
Чл. 21. (1) Избор на нов управителен съвет (управител) се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл. 19, ал. 2.
(2) Управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) При нововъзникнала етажна собственост избор на управителен съвет (управител) се провежда в 6-месечен срок от въвеждането на сградата в експлоатация.

Чл. 22. (1) Управителният съвет провежда заседание най-малко веднъж на три месеца и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от членовете му.
(2) За заседанията на управителния съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове.
Правомощия на управителния съвет (управителя)

Правомощия на управителния съвет (управителя)
Чл. 23. (1) Управителният съвет (управителят):
1. организира изпълнението на решенията на общото събрание;
2. следи за спазването на вътрешния ред в етажната собственост;
3. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) съхранява протоколната книга, плановете на сградата и екзекутивните чертежи, книгата за входяща и изходяща кореспонденция, техническия паспорт на сградата, когато има такъв, книгата за приходите и разходите и други;
4. изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им;
5. представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти;
6. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) създава, съхранява и поддържа книга на етажната собственост по чл. 7;
7. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) уведомява общинската администрация за обстоятелствата по чл. 46б и промените в тях;
8. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) уведомява своевременно, по реда на чл. 13, ал. 1, собствениците, ползвателите и обитателите при получаване на писмени уведомления от експлоатационното дружество, когато топлинният товар на сградата се намали под 50 на сто;
9. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) предоставя информацията за вписаните кучета в книгата на етажната собственост на съответната областна дирекция по безопасност на храните и на общината в 30-дневен срок от вписването в книгата на етажната собственост;
10. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) има право да получи информация от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от съответната община за площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към него;
11. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) определя идеалните части по реда на чл. 17, ал. 4 и 5 въз основа на представените данни от собствениците и/или информацията по т. 10;
12. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) при поискване издава на собствениците документ за наличието или липсата на задължения към етажната собственост;
13. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 57 от 2011 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) осъществява други правомощия, възложени му от общото събрание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Управителният съвет (управителят) се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание. Докладът и протоколите от заседанията на управителния съвет се оповестяват по реда на чл. 16, ал. 7.
(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците.
(6) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) При избор на нов управителен съвет (управител) съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния съвет (контрольора) и от касиера.

Контролен съвет (контрольор)
Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) По решение на общото събрание може да бъде избран контролен съвет (контрольор) за срок две години.
(2) Контролният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.
(3) Членовете на контролния съвет избират от своя състав председател.
(4) Контролният съвет (контрольорът) контролира дейността на управителния съвет (управителя) по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Контролният съвет (контрольорът) извършва проверка на касата най-малко веднъж годишно и представя на общото събрание доклад за резултатите от нея. Когато етажната собственост няма контролен съвет (контрольор), общото събрание определя измежду собствениците и ползвателите лица, които да извършат проверката и да отчетат резултатите от нея.
(6) Контролният съвет провежда заседание най-малко веднъж на 6 месеца и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от членовете му. За заседанията на контролния съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове. По решение на общото събрание на членовете на контролния съвет (контрольора) може да се заплаща възнаграждение.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Член на контролния съвет, контрольор или касиер може да бъде собственик или ползвател, който не е съпруг, член на домакинството, не е във фактическо съпружеско съжителство, в родствена връзка по права линия, по съребрена линия до втора степен и по сватовство до първа степен с останалите членове на контролния съвет, както и с членовете на управителния съвет или с управителя.
(8) Мандатът на член на контролния съвет или контрольора може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Контролният съвет (контрольорът) се отчита с писмен доклад пред общото събрание в края на мандата си. Докладът се предоставя за запознаване на всеки собственик, ползвател или обитател при поискване.
(10) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) За членове на контролния съвет (контрольор) или касиер могат да бъдат избирани и посочени от собственика лица, които живеят в сградата и са вписани в книгата на етажната собственост при спазване изискванията на ал. 7.

Раздел III
Сдружение на собствениците
Създаване на сдружение на собствениците

Създаване на сдружение на собствениците
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) За усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон.
(2) Сдружението може да извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост, включително да усвоява средства от други източници на финансиране, извън тези по ал. 1.
(3) За създаване на сдружението се свиква учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Сдружението се създава от собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Сдружение на собствениците може да се създаде за един или повече от един вход на сградата или за няколко сгради в режим на етажна собственост, които са изпълнени при свързано застрояване. В този случай сдружението се създава от собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от идеалните части на собствениците от общите части във входа (входовете или сградите). Когато сборът от процентите на идеалните части на собствениците от общите части във входа (входовете или сградите) не е равен на 100, се прилагат разпоредбите на чл. 17, ал. 5 и 6.
(5) Сдружението се създава само за целите на този закон и се вписва в регистъра по чл. 44, ал. 1 по местонахождението на сградата в режим на етажна собственост. Сдружението се вписва и в регистър БУЛСТАТ.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Когато през годината сдружението извършва дейност само по ал. 1 или не осъществява дейност, не прилага Закона за счетоводството и Закона за статистиката.
(7) Средствата по ал. 1 и 2 се усвояват след решение на общото събрание на сдружението, а когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа, решението се внася за приемане и от общото събрание на собствениците по реда на чл. 33, ал. 4.

Ред за свикване на учредително събрание
Чл. 26. (1) Всеки собственик може да поиска свикване на учредително събрание и да предложи проект на споразумение за създаване на сдружението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Учредителното събрание се свиква чрез покана, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата по реда на чл. 13.
(3) Поканата съдържа дневния ред, мястото, датата и часа за провеждане на събранието. Към поканата се прилага и проектът на споразумение за създаване на сдружението.

Провеждане на учредително събрание
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Учредително събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представител собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, а когато сдружението се създава за отделен вход - собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на входа.
(2) Упълномощаването на представител се извършва по реда на чл. 14.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Учредителното събрание се председателства от собственик, избран с мнозинство, повече от половината от представените идеални части от общите части по ал. 1. По предложение на председателстващия се избира и протоколчик.
(4) Учредителното събрание:
1. приема решение за учредяване на сдружението;
2. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) определя наименованието на сдружението. Наименованието на сдружението задължително съдържа името на населеното място, пълен административен адрес, а в градовете с районно деление наименованието на сдружението съдържа и името на района;
3. приема споразумение за създаване на сдружението;
4. избира управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор);
5. може да определи срок за съществуването на сдружението.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Решенията по ал. 4, т. 1 - 3 и 5 се приемат единодушно от всички собственици по ал. 1, а решението по ал. 4, т. 4 се приема с мнозинство повече от половината от собствениците по ал. 1.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Протоколът от учредителното събрание и приетото споразумение за създаване на сдружението се съставят в един екземпляр и се подписват от всички членове на сдружението или от техните представители.

Споразумение за създаване на сдружение на собствениците
Чл. 28. (1) Споразумението за създаване на сдружение на собствениците определя:
1. наименованието на юридическото лице и неговия адрес;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) предмета на дейност на сдружението, съгласно чл. 25, ал. 1 или 2 и срока, за който се учредява;
3. реда за приемане на решения;
4. състава, мандата и организацията на работа на управителния съвет (управителя) и контролния съвет (контрольора);
5. други условия, за които собствениците се споразумяват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато сдружението има предмет на дейност по чл. 25, ал. 1, то се учредява за неопределен срок.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава примерен образец на споразумението.

Регистрация на сдружението
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Председателят на управителния съвет (управителят) в 14-дневен срок от провеждането на учредителното събрание внася в съответната общинска администрация заявление за вписване на сдружението в публичен регистър.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. списък на собствениците, участващи в сдружението, с трите им имена и адреса в етажната собственост;
2. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) копие от протокола на учредителното събрание, заверено с полагане на надпис "Вярно с оригинала" от председателя на управителния съвет (управителя);
3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) копие от приетото споразумение, заверено с полагане на надпис "Вярно с оригинала" от председателя на управителния съвет (управителя);
4. нотариално заверени образци от подписите на лицата, представляващи сдружението.

Прехвърляне и прекратяване на членство в сдружението
Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) При промяна на собствеността върху самостоятелен обект членството в сдружението се прехвърля на новия собственик, като за задълженията към сдружението, станали изискуеми преди промяната на собствеността, отговаря старият собственик, освен ако при промяната на собствеността не е уговорено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Собственик не може да прекрати членството си в сдружението при одобрен проект на етажната собственост за усвояване на средства от Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии или собствени средства за основен ремонт и/или основно обновяване на сградата или части от нея.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Членството в сдружението може да се прекрати след изтичане на гаранционните срокове за извършените строителни и монтажни работи по проекта по ал. 2, но не по-рано от 5 години от приключването им. Членството се прекратява след подаване на писмена декларация с нотариална заверка на подписа до управителния съвет (управителя).

Чл. 31. (1) Органи на сдружението са общо събрание, управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор).
(2) Сдружението се представлява в отношенията му с органите на местната власт и с други правни субекти от управителния съвет (управителя).
Общо събрание на сдружението

Общо събрание на сдружението
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Общото събрание на сдружението се състои от всички членове на сдружението. Участието в работата на общото събрание може да бъде лично или чрез представител. Упълномощаването на представител се извършва по реда на чл. 14.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Едно лице може да представлява най-много трима членове на сдружението.
(3) Общото събрание приема решения за сключване на договори с трети лица, за промени в споразумението за създаване на сдружението и за прекратяването му.
(4) За другите правомощия, инициативата, реда за свикването и провеждането и кворума на общото събрание се прилагат разпоредбите на раздел II.
(5) Общо събрание се провежда най-малко веднъж годишно.

Приемане на решения от общото събрание
Чл. 33. (1) В общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните идеални части от общите части на сградата.
(2) Общото събрание на сдружението приема решения:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за промяна предназначението на общи части - от всички членове на сдружението;
2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години - с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части в сдружението, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя; собственикът или ползвателят, за когото се отнася решението, не участва в гласуването; за изваждането от сградата на обитател решението се взема с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части в сдружението;
3. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за извършване на полезни разходи и за получаване на кредити - с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части в сдружението;
4. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) за опрощаване на финансови задължения, както и за отсрочване или разсрочване на изпълнението им - с мнозинство не по-малко от 75 на сто от представените идеални части в сдружението;
5. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии, собствени средства или други източници на финансиране, както и за прекратяване на сдружението - с мнозинство не по-малко от 67 на сто от представените идеални части в сдружението;
6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за поставяне на рекламни или технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост - с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части;
7. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за възлагане правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата, на юридически или физически лица, които не са собственици - с мнозинство повече от 67 на сто от представените идеални части в сдружението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Извън случаите по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части на собствениците в сдружението.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Решенията на сдружението се внасят за приемане от общото събрание на собствениците, когато се отнасят до въпроси от правомощията на общото събрание на собствениците и в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа. Управителният съвет (управителят) на сдружението свиква общо събрание на собствениците по реда на раздел ІІ от тази глава. В този случай членовете на сдружението участват в общото събрание на собствениците или определят представител, който гласува с дял, равен на идеалните части, с които е взето решението в сдружението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато сдружението е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа, общото събрание на сдружението има и правомощията на общото събрание на собствениците.

Управителен съвет (управител) на сдружението
Чл. 34. (1) Управителен съвет (управител) се избира за срок до две години.
(2) Управителният съвет (управителят):
1. организира изпълнението на решенията на общото събрание;
2. представлява сдружението в отношенията му с органите на местната власт и с други правни субекти;
3. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
6. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
7. заявява за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване в публичния регистър по чл. 44;
8. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) подава заявление за регистрация в регистър БУЛСТАТ в 7-дневен срок след получаване на удостоверение за регистрация на сдружението по чл. 46а, ал. 1;
9. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) при поискване издава на собствениците документ за наличието или липсата на задължения към сдружението;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) упражнява други правомощия, възложени му от общото събрание.
(3) Управителният съвет избира от своя състав председател, който свиква и ръководи неговите заседания.
(4) За броя на членовете на управителния съвет, избора на нов управителен съвет (управител), провеждане на заседания и кворума за тях се прилагат разпоредбите на раздел II.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) За член на управителния съвет (управител) може да бъде избран собственик или предложено от собственика лице, което живее в сградата и е вписано в книгата на етажната собственост. Когато самостоятелни обекти са собственост на юридически лица или еднолични търговци, за член може да бъде избрано предложено от тях лице.
(6) Мандатът на член на управителния съвет (управителя) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) По решение на общото събрание на членовете на управителния съвет (управителя) и касиера може да се заплаща възнаграждение.
(8) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
(9) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) По решение на общото събрание на собствениците и на сдружението правомощията на управителния съвет (управителя), контролния съвет (контрольора) и касиера могат да се възложат на управителния съвет (управителя), контролния съвет (контрольора) и касиера на сдружението.
(10) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) По решение на общото събрание на сдружението, прието с мнозинство повече от 67 на сто от представените идеални части в сдружението, правомощията на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание на сдружението, взето с мнозинство повече от 67 на сто от представените идеални части в сдружението, и се сключва от упълномощено от общото събрание на сдружението лице за срок до две години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.
(11) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато сдружението е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа, управителният съвет (управителят), контролният съвет (контрольорът) и касиерът на сдружението изпълняват правомощията на управителния съвет (управителя), контролния съвет (контрольора) и касиера на етажната собственост.

Контролен съвет (контрольор)
Чл. 35. (1) Контролният съвет (контрольорът) се избира за срок до две години.
(2) Контролният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на общото събрание, но не по-малко от трима.
(3) Членовете на контролния съвет избират от своя състав председател.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Контролният съвет (контрольорът) контролира дейността на управителния съвет (управителя) по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на сдружението.
(5) Контролният съвет (контрольорът) извършва проверка на касата най-малко веднъж годишно и представя на общото събрание доклад за резултатите от нея.
(6) Контролният съвет провежда заседание най-малко веднъж на 6 месеца и приема решения с обикновено мнозинство, ако присъстват две трети от членовете му. За заседанията на контролния съвет се съставя протокол, който се подписва от присъствалите членове.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Член на контролния съвет (контрольор) и касиер на сдружението може да бъде собственик, който не е съпруг, член на домакинството, не е във фактическо съпружеско съжителство, в родствена връзка по права линия, по съребрена линия до втора степен и по сватовство до първа степен с останалите членове на контролния съвет, както и с членовете на управителния съвет или с управителя на сдружението. По решение на общото събрание на членовете на контролния съвет (контрольора) може да се заплаща възнаграждение.
(8) Мандатът на член на контролния съвет (контрольора) може да се прекрати предсрочно при неизпълнение на задълженията му само с решение на общото събрание.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Контролният съвет (контрольорът) се отчита с писмен доклад пред общото събрание в края на мандата си. Докладът се предоставя за запознаване на всеки собственик при поискване.

Прекратяване на сдружението
Чл. 36. (1) Сдружението на собствениците се прекратява:
1. с решение на общото събрание;
2. при погиване на сградата или отделния вход в режим на етажната собственост;
3. с изтичане на срока, за който е учредено;
4. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) когато делът на представените идеални части спадне под изискуемия по чл. 25, ал. 3 или 4.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато е одобрен проект за усвояване на средства по чл. 25, ал. 1, сдружението може да се прекрати с решение на общото събрание след изтичане на гаранционните срокове по проекта за извършените строителни и монтажни работи, но не по-рано от 5 години от приключването им.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Управителният съвет (управителят) в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството по ал. 1 подава заявление в общинската администрация за заличаване на регистрацията. В случаите, когато сдружението е прекратено по решение на общото събрание, към заявлението се прилага копие от решението, заверено от председателя на управителния съвет (управителя).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато в сдружението членуват всички собственици, в двумесечен срок от прекратяване на сдружението се свиква общо събрание на собствениците. Свикването на общото събрание на собствениците се извършва по реда на чл. 12.

Чл. 37. (1) При прекратяване на сдружението се извършва ликвидация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Ликвидацията се извършва от председателя на контролния съвет (контрольора).

Раздел IV
Изпълнение и контрол на актовете на общото събрание и на управителния съвет (управителя)
Изпълнение на решенията на общото събрание

Изпълнение на решенията на общото събрание
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) За издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от Закона за собствеността.

Чл. 39. Общото събрание може да поиска предварително изпълнение на решение, свързано с извършването на разходи за необходим ремонт.
Отмяна на решение на общото събрание

Отмяна на решение на общото събрание
Чл. 40. (1) Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7.
(3) Подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.

Представителство в съда
Чл. 41. (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4.

Чл. 42. (1) Молбата се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) С решението си съдът оставя в сила или отменя решението на общото събрание.
(3) Решението на съда подлежи на обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Отмяна на актовете на управителния съвет (управителя)

Отмяна на актовете на управителния съвет (управителя)
Чл. 43. (1) Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 16, ал. 7.
(3) Молбата се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Съдът оставя в сила или отменя акта на управителния съвет (управителя).
(5) Решението на съда е окончателно.

Глава трета.
РЕГИСТРАЦИОНЕН И УВЕДОМИТЕЛЕН РЕЖИМ. КОНТРОЛ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 57 ОТ 2011 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2016 Г.)

Регистър
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Сдруженията на собствениците се вписват в съответната община по местонахождението на сградата в режим на етажна собственост. Общинската администрация създава и поддържа публичен регистър и публикува на интернет страницата си данните по ал. 3, съответно промените в тях, в 14-дневен срок от вписването в регистъра.
(2) За регистрацията и достъпа до данните в регистъра не се събират такси.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) В регистъра се вписват наименованието на сдружението, адресът, срокът, за който е учредено, предметът на дейност, представените идеални части в сдружението, имената, електронната поща и адресът на членовете на управителния съвет (управителя) и начинът на представителство.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Редът за водене, достъпът и образецът на регистъра се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правомощия на общинската администрация по вписването в регистъра (Загл. изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 45. (1) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) При вписване в регистъра на сдружение на собствениците кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице проверява дали са спазени изискванията на този закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) След извършване на проверката по ал. 2 кметът на общината или оправомощеното от него лице вписват сдружението в регистъра.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато органът по ал. 2 установи, че предоставените данни за вписване не отговарят на изискванията на закона, то указва на управителния съвет (управителя) на сдружението на собствениците да отстрани в 14-дневен срок непълнотите или неточностите.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Когато непълнотите или неточностите не бъдат отстранени в срока по ал. 4, кметът на общината постановява мотивиран отказ за вписване. Отказът се връчва на управителния съвет (управителя) на сдружението на собствениците незабавно след постановяването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Оспорване на отказ за вписване
Чл. 46. (1) Отказът подлежи на оспорване пред административния съд по местонахождението на етажната собственост в 7-дневен срок от връчването му.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Жалбата се подава чрез кмета на общината, който я изпраща незабавно на съда заедно с приложенията към нея.
(3) Жалбата се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Удостоверение за регистрация
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) (1) След вписване в регистъра по чл. 44 общинската администрация издава удостоверение за регистрация на сдружението, в което се вписват данните по чл. 44, ал. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Образецът на удостоверението по ал. 1 се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Задължение за уведомяване
Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Управителите или председателите на управителните съвети на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост подават в едномесечен срок от избирането им уведомление в общинските или районните администрации. Уведомлението съдържа имената, електронната поща, адрес и телефон на членовете на управителния съвет или на управителя и адреса на сградата в режим на етажна собственост, адрес в страната и копие на протокол за избор на управителен съвет (управител), заверено с полагане на надпис "Вярно с оригинала" и приложенията към него.

Задължение за подаване на справка (Загл. изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Кметът на общината или района ежегодно до края на месец март подава справка за предходната година до министъра на регионалното развитие и благоустройството за подадените уведомления за етажната собственост по чл. 46б. Кметът на общината ежемесечно подава справка до министъра на регионалното развитие и благоустройството за вписаните в регистъра по чл. 44 сдружения, съдържаща информацията по чл. 44, ал. 3.

Глава четвърта.
ПОДДЪРЖАНЕ, РЕМОНТ И ОСНОВНО ОБНОВЯВАНЕ НА ОБЩИТЕ ЧАСТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2016 Г.)

Общи правила
Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците.
(2) При ремонти на общите части с предимство се извършват дейности от строително-технически характер за привеждане на сградата в съответствие с мерките и указанията в техническия й паспорт.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Решението за извършване на ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части между отделни етажни собствености се приема от съвместното общо събрание по реда на чл. 18.
(5) За извършване на необходим ремонт на общи части на сградата се отпускат финансови средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя). Общото събрание утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни документи.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.
(8) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) За поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.

Извършване на неотложен ремонт
Чл. 49. (1) В случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50.
(2) Когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта.
(3) Ако общото събрание не бъде свикано или не вземе решение по реда на ал. 2, председателят на управителния съвет (управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на общината или района за обстоятелствата по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца. Заповедта се съобщава на председателя на управителния съвет (управителя) и може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на етажната собственост.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Когато заповедта по ал. 4 не е изпълнена в срок или е допуснато предварително изпълнение по нея, неотложният ремонт се извършва от кмета на общината или района в срок до три месеца от изтичане на срока за ремонт по ал. 4. В тези случаи въз основа на заповедта и платежните документи за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината или района за събиране на вземането по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Фонд "Ремонт и обновяване"
Чл. 50. (1) Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване".
(2) Средствата във фонда се набират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
2. други източници.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Средствата във фонда се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението.
(4) Средствата във фонда се разходват за:
1. извършване на дейностите по чл. 48, чл. 49 и за оборудване;
2. изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата;
3. други разходи, определени с решение на общото събрание.
(5) Разпореждането със средствата от сметката по ал. 3 се извършва от председателя на управителния съвет (управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото събрание.

Разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 51. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят).
(4) Когато по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението в сградата има портиер, разходите за него се разпределят при условията и по реда на ал. 1 и 3.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик, ползвател или обитател по ал. 5 заплаща разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размера по ал. 1, когато за самостоятелните им обекти е предвиден отделен вход.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател.

Технически паспорт
Чл. 52. (1) За всяка сграда в режим на етажна собственост се издава технически паспорт при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Председателят на управителния съвет (управителят) е длъжен да съхранява безсрочно техническия паспорт.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.)

Чл. 53. (1) Мерките и указанията в техническия паспорт са задължителни за собствениците на самостоятелните обекти.
(2) В тримесечен срок от издаването на техническия паспорт общото събрание на собствениците или на сдружението приема решения относно изпълнението на предписаните мерки и указания.
(3) С решенията по ал. 2 се определят и размерът на необходимите средства, разпределението им между собствениците и срокът за събирането им.
Контрол върху изпълнението на мерките в техническия паспорт

Чл. 54. Кметът на общината или района упражнява текущ контрол за етапното изпълнение на мерките, предвидени в техническия паспорт.

Осигуряване на достъп
Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) (1) При прието решение от общото събрание на собствениците и/или на сдружението на собствениците за извършване на дейности по чл. 6, ал. 1, т. 12 и отказ за осигуряване на достъп от страна на собственик до притежавания от него самостоятелен обект кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед, с която задължава собственика да осигури необходимия достъп. Заповедта се съобщава на собственика и на председателя на управителния съвет (управителя) и може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на етажната собственост.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок до 1 месец след подадено искане от председателя на управителния съвет (управителя), придружено от констативен протокол за неосигурен достъп, съставен от управителния съвет (управителя) и двама собственици.
(3) Изпълнението на заповедта по ал. 1 се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 55. (1) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик, ползвател или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 20 до 100 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 150 до 350 лв., когато е юридическо лице.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственик, ползвател или обитател в сграда или отделен вход в режим на етажна собственост, който наруши правилата за вътрешния ред в етажната собственост и създаде безпокойство, по-голямо от обичайното, за другите собственици и/или ползватели и обитатели, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., когато е физическо лице, или с имуществена санкция от 200 до 500 лв., когато е юридическо лице.

Чл. 56. (1) Член на управителен съвет (управител), член на контролен съвет (контрольор), който наруши или не изпълни задълженията си по този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
(2) Председател на управителен съвет (управител), който не заявява за вписване обстоятелства, подлежащи на вписване в публичния регистър по чл. 44, както и промените в тях, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Председател на управителен съвет (управител), който не подаде уведомление в общинската или районните администрации по чл. 46б, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Председател на управителен съвет (управител), който не изпълни задълженията си по чл. 49, aл. 1 - 3, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Когато физическо лице или юридическо лице, на което са възложени правомощия на управителен съвет (управител) по реда на чл. 19, ал. 8 и чл. 34, ал. 10, наруши или не изпълни задълженията, които то има по този закон като управителен съвет (управител), ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 800 до 1500 лв. - за физическо лице, или с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. - за юридическо лице.

Чл. 56а. (1) (Нов - ДВ, бр. 57 от 2011 г., предишен текст на чл. 56а - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 44, ал. 1 или по чл. 47, ал. 2 кметът на общината или района се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 49, ал. 4 или 5 кметът на общината или района се наказва с глоба от 300 до 700 лв.

Чл. 57. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Установяването на нарушенията се описва в протокол, съставен от управителния съвет. Когато в етажната собственост няма избран управителен съвет, протоколът се съставя от управителя и двама собственици и/или ползватели, а при отказ от страна на управителя, протоколът се съставя от трима собственици и/или ползватели. Констативният протокол съдържа данни за лицето, извършило нарушението, описание, време и дата или период и място на извършеното нарушение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) В случаите, когато се установяват нарушения, извършени от член на управителния съвет (управителя) или на контролния съвет, протоколът се съставя от контролния съвет. Когато в етажната собственост няма избран контролен съвет, протоколът се съставя от трима собственици и/или ползватели.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, по един за председателя на управителния съвет (управителя) или един от собствениците, участвали в съставянето му, нарушителя и общинската или районната администрация. След съставянето на протокола председателят на управителния съвет (управителят) незабавно го предоставя на общинската или районната администрация.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Актът за установяване на нарушението се съставя от общинската или районната администрация, а наказателното постановление се издава от кмета на общината или района или от оправомощено от него длъжностно лице.
(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Актовете за установяване на нарушението по чл. 56а се съставят от длъжностни лица от съответната областна администрация, определени от областния управител, а наказателните постановления се издават от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост" е обособена част от сграда в режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение.
2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) "Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.
3. "Жилищен комплекс от затворен тип" е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
4. "Домакинство" са две или повече лица, които живеят заедно в един самостоятелен обект или в част от него, в който са регистрирани по постоянен или настоящ адрес, и имат общ бюджет, без оглед на родствената връзка помежду им.
5. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Обитатели" са физически или юридически лица, които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но пребивават в тях на друго правно основание.
6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Ползватели" са физически или юридически лица, които притежават вещно право на ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.
7. (предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Непосредствени съседи" са собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти, които са разположени на същия етаж, под или над съответния обект.
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
9. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Неотложен ремонт" е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.
10. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) "Основно обновяване" е "основно обновяване" по смисъла на Закона за устройство на територията.
11. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
12. (предишна т. 10, доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) "Полезни разходи" са разходите, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване.
13. (предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Поддържане на общите части" е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние.
14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Преустройство на обща част на сградата" е дейност, при която може да се променя предназначението на обекта със или без изпълнение на строителни и монтажни работи.
15. (предишна т. 13, доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Дълготрайно отсъствие" е отсъствие на собственик, ползвател или обитател без прекъсване, което продължава повече от три месеца.
16. (нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Неотложен случай" е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.
17. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) "Адрес в страната" е посочен от собственик, ползвател или обитател адрес за кореспонденция в Република България, на който собственикът, ползвателят или обитателят желае да получава съобщения. Адресът в страната може да бъде различен от настоящия или постоянния адрес.
18. (нова - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) "Основен ремонт" е "основен ремонт" по смисъла на Закона за устройство на територията.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 2. Когато в етажна собственост не е провеждано общо събрание повече от една година, свикването на такова събрание и вписването в книгата за собствениците се извършва в срок 6 месеца от влизането в сила на закона.


§ 3. Кметът на общината или района в тримесечен срок от изтичането на срока по § 2 организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, където не са свикани такива събрания и не са избрани такива органи поради липса на инициатива на собствениците и обитателите на съответната етажна собственост.

§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Общините, на териториите на които се намират сгради в режим на етажна собственост, предвиждат в разходната част на бюджетите си за съответната година бюджетни средства за финансиране на дейностите по чл. 49, ал. 5.

§ 5. За неуредени с този закон въпроси се прилага Законът за собствеността.

§ 6. В Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 и 105 от 2006 г., бр. 24, 59 и 113 от 2007 г., бр. 54 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 42 думите "или управителен съвет" се заличават.
2. В чл. 43, ал. 1 думите "три четвърти" се заменят с "половината".
3. В чл. 45, ал. 1 в текста преди буква "а" след думата "събрание" се добавя "за срок до три години".
4. В чл. 46, ал. 1 думите "правилника по чл. 49" се заменят с "отделен закон".
5. В чл. 47 в ал. 1 и 2 думите "или председателят на управителния съвет" се заличават.
6. Член 49 се отменя.

§ 7. В Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 98 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 36, ал. 1 и 3 след думите "чл. 19" се добавя "ал. 2".
2. В чл. 58:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица - сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от Фонд "Енергийна ефективност"."

§ 8. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г.) в чл. 44, ал. 1 се създава т. 19:
"19. оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост."

§ 9. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22, ал. 2 думата "предимно" се заличава, а след думата "градини" се поставя запетая и се добавя "места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра".
2. В чл. 38 се създава ал. 8:
"(8) В новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за строителство след влизане в сила на Закона за управление на етажната собственост, в които се предвижда самостоятелните обекти да са повече от десет, се осигурява поне едно общо помещение, което се използва от собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности (помещение за събрания, за портиер или охрана; за детски колички, велосипеди, мотопеди и мотоциклети, за съхраняване на инвентар за почистване на сградата и прилежащата площ към нея, перални, сушилни и други подобни), разположено в партерния или в първия етаж."
3. В заключителните разпоредби се създава § 24а:
"§ 24а. Издадените разрешения за строеж до 31 юли 2008 г. в квартали с комплексно застрояване, чието изпълнение е започнало до тази дата, запазват своето действие за срока, за който са издадени. Тази разпоредба не отменя мораториума, наложен с Решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху застрояването на устройствени зони, предвидени за комплексно застрояване (ДВ, бр. 70 от 2008 г.)."

§ 10. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г.) в глава четвърта, раздел II се създава чл. 99а:
"Чл. 99а. На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект."

§ 11. До 31 март 2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон.

§ 12. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 13. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г.
__________________
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 13 януари 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
(Обн. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

§ 4. Свикването на общо събрание в етажната собственост, вписването в книгата за собствениците и подаването на заявление за вписване в регистъра по чл. 44 се извършва в срок до 30 юни 2010 г.

§ 5. Кметът на общината или района в 6-месечен срок от изтичането на срока по § 4 организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, когато не са свикани такива събрания.

§ 6. Кметът на общината или района подава до министъра на регионалното развитие и благоустройството справка за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост в едномесечен срок от изтичането на срока по § 5.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
(Обн. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

§ 30. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
(Обн. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

§ 54. В сграда или вход в режим на етажна собственост, в които до влизането в сила на този закон се е водила книга на собствениците, може да не се създава нова книга на етажната собственост.

§ 55. Подаването на уведомленията по чл. 46б се извършва в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Не се подават уведомления, когато сградите или отделните входове в режим на етажна собственост са вписани в регистъра по чл. 44.

§ 56. (1) Кметът на общината или района или оправомощеното длъжностно лице в едногодишен срок от влизането в сила на този закон организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, когато не са свикани такива събрания и не са избрани органи.
(2) Кметът или оправомощеното от него длъжностно лице свиква общото събрание по ал. 1 чрез покана, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата в етажната собственост и се публикува на електронната страница на общината или района.
(3) Ако събранието не може да се проведе поради липса на необходимия кворум по чл. 15, ал. 2, кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице определя в 14-дневен срок управител и касиер от списъка на собствениците или ползвателите, обитаващи етажната собственост.
(4) При неизпълнение на разпоредбите по ал. 1 - 3 кметът на общината или района се наказва с глоба в размер от 50 до 500 лв.
(5) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 4 се съставят от длъжностни лица от съответната областна администрация, определени от областния управител, а наказателните постановления се издават от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице.

§ 57. Регистрираните до влизането в сила на този закон сдружения привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок до една година от влизането му в сила.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(Обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)

§ 149. Законът влиза в сила в 30-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 16, § 35, т. 2 и § 39, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(Обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.)

§ 68. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. 6 от 2009 г.; изм., бр. 15 от 2010 г., бр. 8 и 57 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г.) навсякъде думите "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "Министърът на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" се заменят съответно с "министъра на регионалното развитие", "Министърът на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(Обн. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.)

§ 68. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. 6 от 2009 г.; изм., бр. 15 от 2010 г., бр. 8 и 57 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г.) навсякъде думите "министъра на регионалното развитие", "министърът на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят съответно с "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "министърът на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. - ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
(Обн. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.)

§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на чл. 4, ал. 3, която влиза в сила две години след обнародването на закона в "Държавен вестник".

Обн. ДВ. бр. 56 от 29.06.1993 г., изм. ДВ. бр. 63 от 5.08.1994 г., изм. ДВ. бр. 10 от 27.01.1998 г., изм. ДВ. бр. 28 от 4.04.2000 г., доп. ДВ. бр. 107 от 28.12.2000 г., изм. ДВ. бр. 77 от 9.08.2002 г., изм. ДВ. бр. 28 от 1.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 43 от 20.05.2005 г., изм. ДВ. бр. 74 от 13.09.2005 г., изм. ДВ. бр. 99 от 9.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 29.12.2005 г., изм. ДВ. бр. 29 от 7.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 73 от 5.09.2006 г., изм. ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 12 от 13.02.2009 г., изм. ДВ. бр. 32 от 28.04.2009 г., изм. ДВ. бр. 25 от 25.03.2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 21 от 8.03.2014 г., доп. ДВ. бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 29.03.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 13.11.2018 г., изм. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 47 от 14.06.2019 г., изм. ДВ. бр. 98 от 13.12.2019 г.

Дял първи
АВТОРСКО ПРАВО

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.

Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Глава втора
ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. (нова - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) кадастрални карти и държавни топографски карти.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

Глава трета
НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

Съавторство
Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.
(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.
(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.

Авторско право върху преводи и преработки
Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.

Авторско право върху периодични издания и енциклопедии
(Загл. доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни
(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата
Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.

Авторско право върху портрети
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.

Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение
Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Глава четвърта
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Раздел I
Неимуществени права

Видове неимуществени авторски права
Чл. 15. (1) Авторът има право:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подаде искане до съответната организация за колективно управление на права, която е длъжна да извърши консултацията.

Неотчуждимост на неимуществени права
Чл. 16. Неимуществените права по т. 2 и 4 на ал. 1 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.

Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора
Чл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.

Раздел II
Имуществени права

Видове имуществени авторски права
Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването на произведението по кабел;
6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Прекратяване на правото на разпространение
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) Първата продажба или друга сделка на територията на държавите - членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20 и по чл. 22а, ал. 2.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.

Право на възнаграждение за всеки вид използване
Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

Право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в т.ч. художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата.
(2) По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в т. ч. екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от допълнителните разпоредби.
(3) Правото по ал. 1 е неотчуждимо, освен при наследяване.
(4) Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.
(5) Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
(6) Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
(7) Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението.

Изплащане на отчисленията при препродажба на произведение на изкуството
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Отчисленията по чл. 20, ал. 1 се определят по следния начин:
1. пет на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 300,01 и 3 000 евро, плюс
2. четири на сто от цената на препродажбата между левовата равностойност на 3 000,01 и 50 000 евро, плюс
3. три на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 50 000,01 и 200 000 евро, плюс
4. едно на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 200 000,01 и 350 000 евро, плюс
5. нула цяло и пет десети на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 350 000,01 и 500 000 евро, плюс
6. нула цяло и двадесет и пет стотни на сто за частта от цената на препродажбата, надвишаваща левовата равностойност на 500 000 евро.
(2) Ако до изплащането на отчислението продавачът и/или посредникът са заплатили какъвто и да е данък по повод препродажбата, сумата от данъка се намалява от продажната цена при прилагането на ал. 1.
(3) Отчислението се изчислява за всеки препродаден обект поотделно.
(4) Общият размер на отчислението за един обект не може да надвишава левовата равностойност на 12 500 евро.
(5) Отчислението се дължи солидарно от продавача и посредника, ако има такъв.
(6) Продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права или пряко.
(7) Носителите на авторското право и техните организации за колективно управление на права могат в срок три години след препродажбата да изискат от всеки търговец на произведения на изкуството, който е участвал в нея, да им предостави всякаква информация, която може да им е необходима за осигуряване получаването на отчислението по чл. 20, ал. 1.
(8) Продавач по смисъла на този член е физическото или юридическото лице, от чието име се извършва продажбата.

Разрешено предаване по електронна съобщителна мрежа (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)
Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишен текст на чл. 21, доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение, при условие че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронният достъп до произведението се осъществява от друга организация и това е единственият начин, по който то достига до крайния потребител.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за предаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл. 91, ал. 5.
(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудио-визуално произведение, предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права.
(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите предприятия. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации, са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.

Разрешено излъчване чрез включване в непрекъсната съобщителна верига (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път обхваща и правото то да бъде включено в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация, по начин, позволяващ приемането му от публиката. Допустимо е приемането на сигнала от публиката да се извършва чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата, но само ако авторът е отстъпил на тази организация посредник правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.
(2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.

Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато автор на музикално или аудио-визуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко- и видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора чрез организации за колективно управление на права или пряко.
(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се отнасят до произведенията на архитектурата, приложните изкуства и народните художествени занаяти.
(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.
(5) Възнагражденията по ал. 2 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и задължените лица.

Глава пета
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Раздел I.
Общи разпоредби (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

Допустимост на свободното използване
Чл. 23. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) използването на вече разгласени произведения в полза на хора с увреждания, ако е пряко свързано с конкретното увреждане и не се извършва с цел печалба, извън случаите на раздел II от тази глава;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита
Чл. 25а. (1) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 25а - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право.
(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) Ползватели, които искат да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3, 9, 10, 12 и 13, чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 26а и 26б за произведения, които имат законно право да използват, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.

Възнаграждение при свободно използване (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторите на произведения, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване, при условията на чл. 25, ал. 1, т. 1.
(2) Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права по ал. 1 е недействителен.
(3) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които:
1. произвеждат празни информационни носители;
2. внасят от трети държави празни информационни носители.
(4) Възнаграждението по ал. 1 се дължи от лицата по ал. 3 за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица по чл. 25, ал. 1, т. 2.
(5) Видовете информационни носители, чието преимуществено предназначение е възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1, за които се дължи възнаграждение по ал. 1, и размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите по ал. 8, договорени с представителни организации на лицата по ал. 3 и 4, както и с други заинтересовани лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите и в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 1.0 на сто и по-висок от 1.5 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси за съответните празни информационни носители. За лицата по ал. 3 могат да се предвиждат отстъпки, като техният размер и условията, при които могат да се ползват, се определят по реда на договаряне на размера на основното възнаграждение.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)
(7) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)
(8) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал. 1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на дял втори "а" от сдружения, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд "Култура". С изплащането на съответните възнаграждения по ал. 1 на организация по изречение първо се счита, че лицата по ал. 3 са изпълнили изцяло задълженията си по този член.
(9) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една втора - за авторите;
б) една четвърт - за артистите-изпълнители;
в) една четвърт - за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто - за авторите;
б) 50 на сто - за издателите.
(10) Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай, че са били събрани, подлежат на връщане, когато:
1. са доставени от територията на друга държава - членка на Европейския съюз;
2. са доставени от територията на трета държава и върху тях вече е начислено, без да е предвидено възстановяване, компенсационно възнаграждение за възпроизвеждане, аналогично на това по чл. 25, ал. 1 съгласно законодателството на съответната държава - членка на Европейския съюз, или трета държава;
3. са станали предмет на сделка за износ за трети държави или доставка за друга държава - членка на Европейския съюз;
4. са закупени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
5. са закупени от доставчици на аудио-визуални медийни услуги/радиоуслуги, които законно осъществяват своята дейност;
6. са закупени в страната от производители на филми и други аудио-визуални произведения;
7. са закупени от лечебни заведения, специализирани болници за рехабилитация, социални заведения и места за изтърпяване на наказания;
8. са закупени от юридически лица, еднолични търговци или физически лица, упражняващи свободни професии, чиято дейност не предполага използването им за възпроизвеждане по смисъла на чл. 25, ал. 1.
(11) В случаите, когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Исканията, заедно с доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организации по ал. 8 в сроковете по ал. 12. Организациите по ал. 8 разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите по ал. 8 в срок до един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.
(12) Лицата, които са задължени съгласно ал. 4 да изплащат компенсационни възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по ал. 8 обобщена информация за видовете и общата доставна стойност съгласно счетоводния стандарт за отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията по ал. 1 от организациите по ал. 8. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Възнагражденията се изплащат на организациите, които ги събират, в срок един месец, следващ отчетния период.

Раздел II.
Особени разпоредби за лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г.)

Предмет
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) (1) Без съгласието на носителя на права и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването по реда на този раздел на писмени произведения или свързани с тях други обекти на закрила в полза на лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.
(2) Писмено произведение или свързан с него друг обект на закрила е:
1. произведение, създадено в писмена форма, което е било разгласено и е възпроизведено в съответствие с този закон по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, като книга, специализирано издание, вестник, списание, нотен материал, музикална партитура и илюстрация;
2. обект на сродно право, който включва обекта по т. 1 или е неразделна част от него.
(3) Лице с увреждане, което не позволява четенето на печатни материали, е лице, което:
1. е незрящо;
2. е с трайно нарушено зрение и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
3. е със сетивно или възпрепятстващо четенето увреждане и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
4. поради физическо увреждане не е в състояние да държи книга или да борави с нея, или не може да фокусира зрението си, или да движи очите си в степента, която обикновено е необходима за четене.

Създаване и предоставяне за използване на копие в достъпен формат
Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) (1) Използването по чл. 26а, ал. 1 на писмено произведение или свързан с него друг обект на закрила за създаването на копие в достъпен формат трябва да отговаря на условията по чл. 23, да е пряко свързано с конкретното увреждане и да не се извършва с цел печалба. Използването по изречение първо е допустимо:
1. чрез действия по чл. 18, ал. 2, т. 1 - 5, 7, 8 и 10;
2. при отдаване в заем по чл. 22а, ал. 2 и чл. 84, 90 и 90в относно чл. 22а, ал. 2;
3. чрез действия по чл. 76, ал. 1, т. 1 - относно звукозаписването, видеозаписването, възпроизвеждането на записите и тяхното разпространение, и т. 3;
4. чрез действия по чл. 86, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и чл. 88;
5. чрез действия по чл. 90а, ал. 1, т. 1, 5, 6 и 8;
6. чрез действия по чл. 91, ал. 1, т. 1 - относно преизлъчването, т. 2, 3 и 4;
7. чрез действия по чл. 93в.
В случаите по изречение второ чл. 18, ал. 3 и чл. 18а не се прилагат.
(2) Копие в достъпен формат е копие във вид или форма, чрез която лице с увреждане, което не позволява четенето на печатни материали, получава достъп до писмено произведение или до свързан с него друг обект на закрила по начин и в същата степен както лице без увреждане по чл. 26а, ал. 3. Достъпен формат е Брайлов шрифт, едър шрифт, адаптирана електронна книга, звукозапис на съдържанието на писмено произведение (аудиокнига), радиопредаване и други подобни.
(3) Копие в достъпен формат може да създаде:
1. лице с увреждане по чл. 26а, ал. 3 лично или чрез лице, което действа от негово име;
2. юридическо лице, което е подало уведомление до министъра на културата, има седалище в Република България и е:
а) народно читалище, или
б) с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност в полза на лица с увреждания по чл. 26а, ал. 3, или
в) държавна или общинска културна организация, осъществяваща дейност на библиотека, или
г) специално училище за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение.
(4) Юридическо лице по ал. 3, т. 2 може да предостави копие в достъпен формат пряко на лице с увреждане по чл. 26а, ал. 3 или чрез друго лице по ал. 3, т. 2 независимо от държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира постоянният адрес или седалището му. В случаите по изречение първо е допустимо използване чрез действия по:
1. член 18, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 10;
2. член 76, ал. 1, т. 1 - относно разпространението, т. 2 - относно излъчването, предаването и препредаването, и т. 3;
3. член 86, ал. 1, т. 1 - относно разпространението, т. 3 - относно излъчването, предаването и препредаването, и т. 4;
4. член 90а, ал. 1, т. 3 - относно излъчването, т. 4, 6 и 8;
5. член 91, ал. 1, т. 2 - относно разпространението, и т. 3.
(5) Копието в достъпен формат запазва целостта на писменото произведение или свързания с него друг обект на закрила, от които е създадено, като се отчитат промените, необходими за създаването му.
(6) Лице с увреждане по чл. 26а, ал. 3 или юридическо лице по ал. 3, т. 2 с постоянен адрес или седалище в Република България има право да получи копие в достъпен формат или достъп до такова копие от друго лице по ал. 3, т. 2 независимо от държавата - членка на Европейския съюз, в която е седалището му.
(7) Договорът, с който се ограничават правата по този раздел, е нищожен.

Задължения на юридическото лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2
Чл. 26в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) (1) Юридическото лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2 уведомява министъра на културата за намерението си да създава и предоставя копия в достъпен формат, включително за настъпили промени, в тримесечен срок от решението на управителния орган. Уведомлението съдържа наименование, правен статут и данни за контакт.
(2) Действията по чл. 26б, ал. 1 и 4 се документират и се извършват от юридическото лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2 с дължимата грижа и по начин, който гарантира, че създаденото копие в достъпен формат:
1. не нарушава неимуществените права по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 75, ал. 1 и чл. 87;
2. се предоставя съгласно чл. 26б, ал. 4 само на лица с увреждания по чл. 26а, ал. 3 или на юридически лица по чл. 26б, ал. 3, т. 2;
3. няма да бъде използвано в нарушение на чл. 26б.
(3) Юридическото лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2 публикува информация за спазването на задълженията по ал. 2 на интернет страницата си, както и по друг подходящ начин. Информацията се актуализира два пъти годишно.
(4) Юридическото лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2 със седалище в Република България при поискване от лице с увреждане по чл. 26а, ал. 3, от друго лице по чл. 26б, ал. 3, т. 2 или от носител на права го информира по достъпен начин за:
1. списъка с писмени произведения или свързаните с тях други обекти на закрила с копия в достъпен формат, от които разполага, както и за наличните формати;
2. наименованието и данните за контакт с юридическите лица със седалище в други държави - членки на Европейския съюз, с които обменя копия в достъпен формат.

Списък на юридическите лица по чл. 26б, ал. 3, т. 2
Чл. 26г. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) (1) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър поддържа и публикува на интернет страницата на Министерството на културата списък на юридическите лица по чл. 26б, ал. 3, т. 2, подали уведомление.
(2) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър предоставя на Европейската комисия списъка по ал. 1 и уведомява комисията за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.

Защита на личните данни
Чл. 26д. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Личните данни, предоставени във връзка с този раздел, се обработват в съответствие с изискванията за тяхната защита.

Глава шеста
ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Общо правило
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.
(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.
(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) При музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения срокът по ал. 1 изтича седемдесет години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, независимо дали тези лица са посочени като съавтори, при условие че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно.

Анонимни и псевдонимни произведения
Чл. 28. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен, или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност се прилагат разпоредбите на предходния член.

Компютърни програми и бази данни
Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението.

Филми
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.

Сборни произведения
Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и други произведения по чл. 3, ал. 2, т. 3 продължава седемдесет години след разгласяването им. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът по ал. 1 се изчислява за всеки от тях поотделно.

Начало на сроковете
Чл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, съгласно чл. 27 до 30.

Наследяване на авторското право
Чл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.
(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.

Упражняване на правата при липса на наследници
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.

Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене
Чл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението.

Закрила на непубликувани произведения
Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.

Закрила на произведения от неизвестни автори
Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) За произведения, за които срокът на закрила не се изчислява от смъртта на автора или авторите, и които не са били разгласени в срок 70 години след тяхното създаване, правната закрила по този закон се прекратява.

Глава седма
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Раздел I
Общи разпоредби

Съгласие на автора за използването на произведението
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго.

Договори за използване
Чл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.
(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.
(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.
(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.
(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години.
(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Договорът по ал. 1 се сключва индивидуално, чрез организация за колективно управление на права или чрез независимо дружество за управление на права по реда на дял втори "а".

Действие и срок на договора
Чл. 37. (1) Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.
(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.

Размер на възнаграждението
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.
(2) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Разваляне на договора, ако изпълнението не е започнало
Чл. 39. (1) Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.
(2) Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.

Раздел I "а".
Колективно управление на права (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Организации за колективно управление
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Регистрация и контрол
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Придобиване качество на организация за колективно управление на авторски права
Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Заличаване на регистрацията
Чл. 40в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Регистър на организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40г. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Контрол върху дейността на организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Размер на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права
Чл. 40е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Медиация
Чл. 40ж. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Такси
Чл. 40з. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Раздел I. "б"
Особени случаи (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Произведение, създадено по трудово или служебно правоотношение (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)
Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите по смисъла на чл. 38, ал. 2, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Произведение, създадено по поръчка
Чл. 42. (1) Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.
(2) Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.

Раздел II
Издателски договор

Определение
Чл. 43. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.

Видове
Чл. 44. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде.

Разширяване на приложното поле
Чл. 45. (1) Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.
(2) При преотстъпване по ал. 1 издателят е длъжен да уведомява автора писмено.

Форма
Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.

Особени диспозитивни правила
Чл. 47. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:
1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;
6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Внасяне на изменения
Чл. 48. Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението.

Връщане на предложени за публикуване оригинали
Чл. 49. Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.

Погинали екземпляри
Чл. 50. Ако възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.

Прекратяване
Чл. 51. Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание.

Предсрочно прекратяване
Чл. 52. (1) Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието.
(2) В случаите по ал. 1 полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.

Издаване за сметка на автора
Чл. 53. (1) Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.
(2) Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.

Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи
Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозаписи не е предвидено друго и авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:
1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до шест месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяване на записа;
2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от 5000 екземпляра;
3. на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;
4. ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано или препредавано по кабел. За включването на тези права страните се уговарят изрично.

Раздел III
Договор за публично представяне или изпълнение

Определение
Чл. 55. С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.

Диспозитивни правила
Чл. 56. Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:
1. авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си;
2. срокът на действие на договора е три години;
3. ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването му;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възнаграждението на автора се определя в размер петнадесет на сто от реализирания бруто приход от всяко представяне на произведението;
5. ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход;
6. авторът може да прекрати договора, когато ползвателят прекрати публичното представяне на произведението за срок, по-дълъг от една година.

Договори за използване по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 от чл. 56 се прилагат и за договори за излъчване по безжичен път или за предаване и препредаване по кабел на сценично произведение, както и на неразгласено музикално или литературно произведение. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползвателя правото за еднократно излъчване или предаване на произведението.

Договори за публично изпълнение, за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел и за предлагане на достъп (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)
Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис, за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел и за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп до произведение или до част от него на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. Съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Мястото за провеждането на концерта се предоставя на организатора на концерта за ползване въз основа на заверени копия от договорите за отстъпване на право за публично изпълнение на произведенията, които предстои да бъдат изпълнени. При неизпълнение на задължението по изречение първо лицето, което предоставя мястото за ползване, отговаря солидарно с организатора на концерта за изплащане на дължимите възнаграждения на авторите за публичното изпълнение.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) При публично изпълнение на произведения на концерти ползвателят предоставя на организацията за колективно управление на права в тридневен срок преди изпълнението предварителен списък с произведенията, които ще се изпълняват по време на концерта, и техните автори, а след публичното изпълнение - точен отчет с изпълнените произведения и техните автори, както и точен отчет за прихода от концерта.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организатор по смисъла на ал. 2 е и всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други.
(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак върху рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури, концертни билети и други.

Раздел IV
Договор за публикуване в периодично издание

Право на използване на поръчано произведение
Чл. 59. (1) Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя.
(2) Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алинея не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни - за вестниците, и три месеца - за списанията, от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано.

Право на повторно използване
Чл. 60. Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.

Връщане на предложени за публикуване материали
Чл. 61. Издателите на периодичните издания са длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.

Раздел V
Създаване и използване на филми и други аудио-визуални произведения

Носители на права
Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
(2) Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.

Договори за създаване и използване
Чл. 63. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.
(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат.
(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудио-визуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.
(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случай че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.
(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) В срок до пет години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека. Това се отнася само за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице.

Вторично използване
Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава чрез електронна съобщителна мрежа и осигуряване на достъп по електронен път, да го възпроизвежда върху всякакви видове носители, като видеоносителите, които да разпространява или да представя за публичен показ, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.

Възнаграждения
Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.
(3) Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Независимо от възнаграждението по ал. 2 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места, в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3, 4 и 5.

Отчитане пред авторите
Чл. 66. Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.

Използване на части от филм
Чл. 67. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение.

Раздел VI
Използване на произведения на изобразителното изкуство, архитектурата и фотографията

Предположение за отстъпване право за публично показване
Чл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на произведенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.

Последващо използване на архитектурен проект
Чл. 69. За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.

Раздел VII
Използване на компютърни програми

Диспозитивни правила
Чл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.

Императивни правила
Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;
3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.

Управление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление
Чл. 71а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Раздел VIII.
Особени правила при използването на осиротели произведения и звукозаписи (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Приложно поле
Чл. 71б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) От разпоредбите на този раздел могат да се ползват общодостъпни библиотеки, учебни заведения и музеи, както и архиви, институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, и обществени радио- и телевизионни организации със седалище в Република България само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение.
(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат към:
1. произведения, публикувани под формата на книги, специализирани издания, списания, вестници и други писмени произведения, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство;
2. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, които са част от фондовете на общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи, архиви или институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство;
3. филми или други аудиовизуални произведения и звукозаписи, продуцирани от обществени радио- и телевизионни организации до 31 декември 2002 г. включително и намиращи се в техните архиви, които са обект на авторско право или право, сродно на авторското, и са били публикувани за първи път в държава - членка на Европейския съюз, или, в случай че не са били публикувани, са били излъчени за първи път в такава държава, доколкото се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в.
(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат също така и към произведения и звукозаписи по смисъла на ал. 2, които не са били никога публикувани или излъчени, но са били направени публично достояние от организациите по ал. 1 със съгласието на носителите на права върху тях, при условие че има основание да се предположи, че правоносителите няма да се противопоставят на използвания по смисъла на чл. 71ж.
(4) Този раздел се прилага също така и към произведения и други обекти на закрила, които са били включени във или съставляват неразделна част от обектите по ал. 2 и 3.
(5) Разпоредбите на този раздел не засягат прилагането на правилата относно управлението на права.

Осиротели произведения и звукозаписи
Чл. 71в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Произведение или звукозапис се смятат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран, или, в случай че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението на нито един от тях въпреки провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71г.
(2) В случай че произведение или звукозапис има повече от един носител на права и не всички са били идентифицирани или макар и идентифицирани тяхното местонахождение не е известно след провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71г, произведението или звукозаписът могат да бъдат използвани съгласно разпоредбите на този раздел, при условие че правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно, са упълномощили по отношение на притежаваните от тях права организациите по чл. 71б, ал. 1 да възпроизвеждат и да предоставят достъп по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 и 10.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не може да засегне правата върху произведението или звукозаписа на правоносителите, които са били идентифицирани и чието местонахождение е известно.
(4) Разпоредбите на този раздел не засягат правилата относно произведения, разгласени под псевдоним или анонимно.

Надлежно издирване
Чл. 71г. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 провеждат надлежно издирване за всяко едно произведение или звукозапис с цел да установят дали са осиротели чрез проверка в съответните източници на информация. Надлежното издирване трябва да бъде проведено преди използването на произведението или звукозаписа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Източниците, по които се прави надлежно издирване в Република България, се определят от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър след консултации със сдруженията на правоносителите и ползвателите. Списъкът на минимум източниците е посочен в приложение № 1 към този закон.
(3) В Република България се извършва надлежно издирване по отношение на:
1. произведенията и звукозаписите, които са били публикувани за първи път в Република България, или ако не са били публикувани, са били излъчени за първи път в страната;
2. филми или други аудиовизуални произведения, когато седалището или обичайното място за пребиваване на продуцента им се намира в Република България;
3. произведенията и звукозаписите по чл. 71б, ал. 3, когато седалището на организацията е установено в Република България.
(4) Ако има данни, че съответна информация за носителите на права може да бъде намерена в други държави, се извършва справка с източниците на информация, налични в тези други държави.
(5) Организациите по чл. 71б, ал. 1 поддържат документация за проведените надлежни издирвания и информират министъра на културата за:
1. резултатите от надлежните издирвания, които са проведени и които водят до заключението, че дадено произведение или звукозапис могат да се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в;
2. действията по използване на такива осиротели произведения или звукозаписи съгласно този раздел;
3. всякаква промяна по смисъла на чл. 71е в статута на използваните от тях осиротели произведения и звукозаписи;
4. своите координати за връзка.
(6) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър след получаване на информацията по ал. 5 я препраща на Службата за хармонизация във вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ, L 129/1 от 16 май 2012 г.).

Взаимно признаване на статута на осиротяло произведение или звукозапис
Чл. 71д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Произведения или звукозаписи, които се смятат за осиротели по смисъла на чл. 71в в която и да е държава - членка на Европейския съюз, се смятат за такива и могат да бъдат използвани съгласно този раздел и в Република България. Това се прилага и за произведения и звукозаписи по чл. 71в, ал. 2, доколкото засяга правоносители, които не са идентифицирани или чието местонахождение не е известно.

Прекратяване на статута на осиротяло произведение или звукозапис
Чл. 71е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Носител на права върху произведение или звукозапис, смятани за осиротели, може по всяко време да прекрати това положение, включително в случаите по чл. 71в, ал. 2, когато са засегнати неговите права.

Позволено използване на осиротели произведения и звукозаписи
Чл. 71ж. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат без съгласието на носителя на авторското право или на сродно на него право и без заплащане на възнаграждение да използват осиротяло произведение или звукозапис, намиращи се в техните фондове, като:
1. предоставят достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10;
2. го възпроизвеждат с цел да го цифровизират, направят достъпно, индексират, каталогизират, съхранят или възстановят.
(2) Организациите по чл. 71б, ал. 1 могат да използват осиротяло произведение или звукозапис в съответствие с ал. 1 само с оглед постигането на цели, свързани с тяхното обществено предназначение, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове. Тези организации могат да събират при това използване такси, но само доколкото това е необходимо, за да могат да покрият разходите си по цифровизирането на осиротелите произведения и звукозаписи и по осигуряването на публичен достъп до тях.
(3) Организациите по чл. 71б, ал. 1 са длъжни да осигурят при всякакво използване на осиротели произведения и звукозаписи посочване на имената на авторите и на другите правоносители, които са идентифицирани.
(4) Разпоредбите на този раздел не засягат правото на организациите по чл. 71б, ал. 1 да сключват договори в рамките на своята дейност, свързани с изпълнението на общественото им предназначение.
(5) Носители на права, които са прекратили статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право, имат право да получат справедливо възнаграждение за използване, извършено съгласно ал. 1 от организации по чл. 71б, ал. 1, които имат седалище в Република България. Възнагражденията по изречение първо са дължими за използвания, осъществени в 5-годишния период, предхождащ прекратяването статута на осиротяло произведение или друг обект на авторско или сродно на него право.

Приложимост във връзка с други закони
Чл. 71з. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Този раздел не засяга разпоредбите, уреждащи правната закрила на патентите за изобретения, марките, промишления дизайн, полезните модели, топологията на интегралните схеми, шрифтовете, условния достъп, достъпа до електронни съобщителни мрежи и/или услуги, опазването на националните богатства, изискванията за депозиране, установени със закон, защитата на конкуренцията, търговската тайна, защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, закрилата на културните ценности, достъпа до обществена информация, законодателството, уреждащо договорните отношения, както и свободата на изразяване в медиите и свободата на печата.

Дял втори
ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ДРУГИ ОСОБЕНИ ПРАВА
(Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)

Глава осма
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Носители и обекти на сродни права
Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Права, сродни на авторското, имат:
1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Колизия с авторски права
Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.

Предположение за притежаване на сродни права
Чл. 72б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.

Упражняване на сродни права чрез организации за колективно управление
Чл. 73. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Имуществените права на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения и на радио- и телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права в съответствие с разпоредбите на дял втори "а" и § 5 от преходните и заключителните разпоредби.

Глава девета
ПРАВА НА АРТИСТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ

Носител на правото
(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
Чл. 74. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Неимуществени права
Чл. 75. (1) Артистът-изпълнител има следните неимуществени права:
1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.
(2) Правото по т. 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма.

Имуществени права
Чл. 76. (1) Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
4. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Правата по ал. 1 се отстъпват от артиста-изпълнител срещу възнаграждение с отделен писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите или по друг начин.
(3) Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписи не е уговорено друго, артистът-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от пет години.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)

Вторично използване на звукозаписи (Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.)
Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен текст на чл. 77 - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Когато артистът-изпълнител има право на възнаграждение под формата на периодични плащания, след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил публикуван - след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката, от плащанията не могат да се приспадат евентуални авансово платени суми и каквито и да е удръжки, установени с договор, сключен преди изтичането на петдесетата година от законното публикуване, съответно съобщаване на публиката, на звукозаписа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) В случай че петдесет години след законното публикуване на звукозаписа или ако не е бил публикуван - петдесет години след неговото законно съобщаване на публиката, продуцентът на звукозаписа не предлага достатъчен брой екземпляри от звукозаписа за продажба или не предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до звукозаписа по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, артистът-изпълнител може да прекрати договора, с който е отстъпил на продуцента правото да използва звукозаписа. Тази възможност може да бъде упражнена, ако продуцентът не осъществи някое от действията по използване на звукозаписа, указани в изречение първо, в срок една година от получаване на уведомлението на артиста-изпълнител за намерението му да прекрати договора. Отказът от страна на артиста-изпълнител от правото да поиска такова прекратяване е недействителен.

Допълнително възнаграждение
Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) В случай че в договор, с който артист-изпълнител е отстъпил на продуцент правото да използва звукозапис с негово изпълнение, е предвидено възнаграждението да се заплаща не под формата на периодични плащания, артистът-изпълнител има право да получава допълнително годишно възнаграждение от продуцента за всяка пълна календарна година след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил публикуван - след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката. Отказът от страна на артиста-изпълнител от правото да получава допълнително възнаграждение е недействителен.
(2) Общата сума на допълнителното годишно възнаграждение за една година, която продуцентът дължи на артиста-изпълнител съгласно ал. 1, съответства на 20 процента от приходите, получени от продуцента през годината, предхождаща годината, за която се плаща допълнителното годишно възнаграждение. Продуцентът е длъжен при поискване веднъж годишно да предоставя на съответната организация за колективно управление на права на артистите-изпълнители и на артистите-изпълнители, които имат право на допълнително възнаграждение съгласно ал. 1, информацията, необходима за изплащането на това възнаграждение.
(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 се събира, разпределя и изплаща само чрез организация за колективно управление на права.
(4) Приходи на продуцента по смисъла на ал. 2 са приходите, които произтичат от възпроизвеждането и разпространението на записа, както и от предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до записа или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, получени от продуцента преди приспадането на разходите.

Участие в заснемането на филм
Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се, че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение.
(2) Роля, изпълнена от артист-изпълнител във филм или друго аудио-визуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста, изпълнил ролята.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Договорите по ал. 1 с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Артисти, изпълняващи главни роли по смисъла на ал. 3, са, до доказване на противното, лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договорът не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто.
(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Лица, които изпълняват роля в аудиовизуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването по ал. 3 се изразява в отдаване на екземпляри под наем или в заем, се прилагат и разпоредбите на чл. 22а.

Разрешение от колективни изпълнители
Чл. 79. Участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно.

Посочване на имената при колективни изпълнения
Чл. 80. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.

Изпълнение по трудово правоотношение
Чл. 81. Разрешение за използване по чл. 76, ал. 1 на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител е уговорено друго.

Времетраене
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението.
(2) В случай че на изпълнението е бил направен запис, който е различен от звукозапис и е законно публикуван или законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава петдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития - от по-ранната от двете дати.
(3) В случай че на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития - от по-ранната от двете дати.
(4) Сроковете по ал. 1, 2 и 3 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.

Закрила на наименованията на артистични групи
Чл. 83. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Наименованията на артистичните групи се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Регистрираното по ал. 1 наименование не може да се използва от друга група.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Споровете за сходство, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, се решават от съда.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Правото на наименование по ал. 1 се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.

Прилагане по аналогия
Чл. 84. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37, 42 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.

Глава десета
ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ

Носител на правото
Чл. 85. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.

Имуществени права
Чл. 86. (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. възпроизвеждането и разпространението на записа;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на записа.
(2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.

Неимуществени права
Чл. 87. (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Вторично използване
Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.

Времетраене
Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) Правата на продуцентите на звукозаписи продължават петдесет години след датата на осъществяването на записа.
(2) В случай че звукозаписът е бил законно публикуван в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от това събитие. Ако звукозаписът не е бил законно публикуван, но е бил законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години след датата на това съобщаване.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.
(4) В случай че договор между продуцента на звукозапис и артист-изпълнител, участващ в записа, бъде прекратен по реда на чл. 77, ал. 3, правото на продуцента върху този запис се прекратява от момента на прекратяването на договора с артиста-изпълнител.

Прилагане по аналогия
Чл. 90. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.

Глава десета "а"
(Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)
ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

Съдържание на правото
Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път;
4. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването им по кабел;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
9. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вноса и износа в трети държави на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5;
10. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на записа.
(2) Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.

Времетраене
Чл. 90б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, през която е направен записът, но ако записът е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката през този период, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на това събитие, а ако са настъпили и двете - от това, което е настъпило по-рано.

Прилагане по аналогия
Чл. 90в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.

Глава единадесета
ПРАВА НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Съдържание на правото
Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата;
2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) предлагането по безжичен път или по друга електронна съобщителна мрежа на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.
(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато програма, изпратена от радио- или телевизионна организация чрез сигнал до телекомуникационен спътник, се преизлъчва или препредава, записва, възпроизвежда и разпространява от друго лице.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез електронна съобщителна мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са й надлежно отстъпени.

Времетраене
Чл. 92. Правата на радио- и телевизионните организации по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.

Прилагане по аналогия
Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12, 13 и 14, чл. 25а и 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.

Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение
Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1998 г., отм., бр. 28 от 2000 г.).

Глава единадесета "а"
(Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ

Носител на правото
Чл. 93б. (1) Носител на правото е производителят на базата данни.
(2) Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.

Съдържание на правото
Чл. 93в. (1) Производителят на база данни има право да забрани:
1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.
(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.
(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.
(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди законните интереси на производителя.

Прекратяване на правото
Чл. 93г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) Първата продажба на територията на държавите - членки на Европейския съюз на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея на тази територия.
(2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.

Колизия с други права
Чл. 93д. (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.
(2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.

Права и задължения на законните ползватели
Чл. 93е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното й използване или увреждат законните интереси на производителя й.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4, е нищожна.

Изключения
Чл. 93ж. Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя й да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:
1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е в електронна форма;
2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;
3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.

Времетраене
Чл. 93з. (1) Правата по чл. 93в продължават петнадесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.
(2) В случай че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването.
(3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.

Дял втори "а".
КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ИЛИ СРОДНИ НА ТЯХ ПРАВА (НОВ - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Глава единадесета "б".
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Основни положения
Чл. 94. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Колективно управление на авторски или сродни на тях права (колективно управление на права) e дейност по управлението на авторски и/или сродни на тях права едновременно от името и за сметка на повече от един носител на авторски и/или сродни на тях права (носител на права) в тяхна обща полза.
(2) Колективното управление на права включва:
1. отстъпване на ползватели на авторски и/или сродни на тях права за използване на произведения и други обекти на закрила;
2. събиране на приходите от упражняването на тези права, както и от права за получаване на дължими съгласно този закон възнаграждения, включително компенсационни;
3. разпределение и изплащане на събраните от използването суми на носителите на права;
4. защита на управляваните права;
5. наблюдаване на начина, по който правата се упражняват.
(3) Не се смята за колективно управление на права дейността на продуцентите на филми или други аудио-визуални произведения, на продуцентите на звукозаписи, на радио- и телевизионните организации и на издателите, в т.ч. издателите на книги, на музикални произведения и на периодични издания, както и на лицата, действащи като агенти или посредници, когато представляват автори или артисти-изпълнители в отношенията им с организации за колективно управление на права.

Субекти на колективното управление на права
Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Колективно управление на права може да се извършва от:
1. организация за колективно управление на права;
2. независимо дружество за управление на права.
(2) Организация за колективно управление на права е сдружение с нестопанска цел, което се учредява, управлява и контролира от своите членове - носители на права, и което по договори с носители на права или с друга организация за колективно управление на права, с която има сключен договор за взаимно представителство, е упълномощено да извършва колективно управление на права като негова единствена или основна дейност или това му е възложено по този закон.
(3) Независимо дружество за управление на права е търговско дружество, което не се притежава и не се контролира пряко или непряко, изцяло или частично от носители на права и е упълномощено по договори с носители на права да извършва дейност по колективно управление на права, като негова единствена или основна дейност. Договорите с носителите на права влизат в сила от деня на издаването на удостоверение за регистрация на независимото дружество.
(4) Организациите за колективно управление на права не може да упражняват по занятие дейности, при които произведения или други обекти на закрила се използват по смисъла на този закон.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Организациите за колективно управление на права и независимите дружества за управление на права обработват предоставените им лични данни в съответствие с изискванията за тяхната защита.

Упълномощаване
Чл. 94а1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Упълномощаването за колективно управление на права се извършва писмено и изрично за всяка категория права, видове права, видове произведения или други видове обекти на закрила (видове права, произведения или други обекти на закрила).
(2) Носител на права, който е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или се е установил, или пребивава в такава държава, може с договор да упълномощи избрана от него организация за колективно управление на права, независимо от държавата членка, в която се намира седалището й, да извършва колективно управление на различните категории и видове негови права за всичките си произведения или други обекти на закрила, или за част от тях за избрани от него територии. Организацията за колективно управление на права може да откаже да извършва колективно управление на права, за което е получила регистрация по чл. 94б, само когато има обективно обосновани причини за това.
(3) Носителят на права може да упълномощи различни организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права да управляват различни категории негови права, видове права, произведения или други обекти на закрила. Носителят на права може да разрешава самостоятелно използването с нетърговска цел на свои произведения или други обекти на закрила, като уведомява за това организацията за колективно управление на права, в която членува. Във всички останали случаи на допустимо от устава на организацията индивидуално отстъпване на права за използване носителят на права дължи уведомление, ако уставът го изисква.
(4) Носителят на права може да прекрати упълномощаването на организацията за колективно управление на права или да оттегли от нея колективното управление на избрани от него категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила за избрани от него територии с писмено предизвестие, чийто срок е не по-дълъг от 6 месеца. Организацията за колективно управление на права може да предвиди в устава си, че такова прекратяване или оттегляне има действие от началото на следващата календарна година. Когато колективното управление на права е задължително, носителят на права може да упълномощи само друга организация за колективно управление на права.
(5) Носителят на права запазва правата си по чл. 94л1, 94м, 94с1, 94т1, 94х2 и 94ч1 за суми, които организацията за колективно управление на права му дължи за използване на негови произведения или други обекти на закрила, осъществено преди влизането в сила на прекратяването или оттеглянето, или за суми, постъпили от разрешение за използване, предоставено от организацията до влизането в сила на прекратяването или оттеглянето.
(6) Организация за колективно управление на права не може да ограничава упражняването на правата по ал. 4 и 5 с изисквания управлението на правата, които се прекратяват или оттеглят, да бъде поверено на друга организация за колективно управление на права.

Приложимост
Чл. 94а2. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат и за организациите и дружествата, притежавани или контролирани пряко или непряко, изцяло или частично от организации за колективно управление на права или от независими дружества за управление на права, когато упражняват дейност по колективно управление на права.

Изискване за регистрация
Чл. 94б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Колективно управление на права се извършва след регистрация от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
(2) Регистрацията по ал. 1 е безсрочна.

Условия за регистрация
Чл. 94б1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Регистрацията се извършва след подаване на заявление от:
1. сдружение с нестопанска цел или търговско дружество, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. лице, което има право да управлява колективно авторски или сродни права съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или на трета държава.
(2) Регистрацията се извършва, когато:
1. заявителят е упълномощен с два или повече писмени договора с носители на права или от друга организация за колективно управление на права по силата на договор за взаимно представителство да извършва от нейно име колективно управление на права съгласно посоченото в заявлението;
2. заявителят отговаря на условията по чл. 94ф1, ако заявлението е за многотериториално разрешаване на използването в интернет на музикални произведения по глава единадесета "и";
3. уставът, съответно дружественият договор или учредителният акт на заявителя предвижда колективно управление на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, за които се отнася искането за регистрация, като единствена или основна дейност;
4. заявителят не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
5. заявлението за регистрация е подадено след изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповед за заличаване на регистрацията.
(3) Заявлението за регистрация е по образец, утвърден от министъра на културата, и в него се посочват правният статут на заявителя, категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се иска регистрация, както и налице ли са условията по чл. 94в, ал. 3 или по глава единадесета "и".
(4) Към заявлението за регистрация се прилагат:
1. документ, удостоверяващ създаването, издаден до един месец преди датата на подаване на заявлението - за заявител чуждестранно лице;
2. заверено копие от устава - за заявител сдружение с нестопанска цел, съответно документ за учредяването - за заявител чуждестранно лице;
3. списък на членовете с посочване в какво качество членува съответното лице - за заявител сдружение с нестопанска цел, съответно списък на носителите на права, които са възложили колективно управление на права - за заявител търговско дружество;
4. декларация, че заявителят не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
5. декларация за адреса на интернет страницата на заявителя;
6. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) заверени копия от два или повече договора, по които носители на права упълномощават заявителя за колективно управление на права, а когато заявлението е за регистрация по чл. 94в, ал. 3 - заверени копия от два или повече договора, по които носители на права упълномощават заявителя за колективно управление на всички авторски и сродни права върху произведенията и другите обекти на закрила, посочени в договорите;
7. заверено копие от споразумение за представителство;
8. информация за договорите по чл. 94а, ал. 3, с които е възложено колективно управление на права: носител на права, категории права, видове права, произведения и други обекти на закрила, срок и територия - за заявител търговско дружество;
9. заверени копия от договорите за взаимно представителство със сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, ако са сключени такива, и списък на тези организации, с посочване на срока, територията, категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила - за заявител сдружение с нестопанска цел;
10. декларация, че заявителят - организация за колективно управление на права, отговаря на условията по чл. 94ф1, ал. 2 - когато заявлението е по глава единадесета "и";
11. документ за платена такса.
(5) Заявлението за регистрация и приложените към него документи се подават на български език. Ако документ по ал. 4 е на чужд език, той трябва да бъде придружен от точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) Заявлението за регистрация и приложените към него документи се подават в писмена форма или по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Глава единадесета "в".
РЕГИСТРАЦИЯ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Регистрация
Чл. 94в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Когато заявлението е за регистрация за колективно управление на права съгласно глава единадесета "и" и по време на процедурата по регистрация постъпи заявление от друго сдружение с нестопанска цел, регистрация получава заявителят, който вече е регистриран за колективно управление на такива права на територията на Република България, а когато няма такова - заявителят с по-широка представителност. В случай че вече има регистрирана организация за колективно управление на права, заявителят трябва да представи споразумение за представителство по ал. 2 с регистрираната организация.
(2) Когато заявлението е за регистрация за колективно управление на права за излъчване по безжичен път, предаване или препредаване по кабел, публично изпълнение или предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведение или друг обект на закрила, или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен по време и по място, индивидуално избрани от всеки от тях или само за някое от тези права и за това вече има регистрирана организация за колективно управление на права, заявителят - организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права, получава регистрация след представяне на споразумение за представителство с вече регистрираната организация. Регистрираната организация не може необосновано да отказва сключването на такова споразумение. Необоснован е отказът, когато основанията за него не са свързани със съдържанието на споразумението за представителство и/или с регистрацията на организацията за колективно управление на права.
(3) Споразумение по ал. 2 не се изисква, когато заявлението за регистрация е подадено от заявител - независимо дружество за управление на права, и се отнася до колективно управление на права за публично изпълнение чрез озвучаване на публично достъпни помещения, площи и превозни средства. Заявителят поддържа на интернет страницата си информация за възложеното от носители на права колективно управление на права: носител на права, категории права, видове права, произведения и други обекти на закрила, срок и територия.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията по ал. 1 - 3 и чл. 94б1, ал. 3 - 6, заявителят се уведомява за това, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите заедно с указания, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.
(5) Заявлението по чл. 94б1, ал. 3 и приложените към него документи се разглеждат в двумесечен срок от подаването им, а в случаите по ал. 4, изречение второ - от отстраняване на нередовностите.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) В срока по ал. 5 министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за регистрация или за отказ за регистрация.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър отказва регистрацията, когато:
1. от представените документи се установи, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 94б1, ал. 2;
2. съдържанието на споразумението за представителство по ал. 2 не отговаря на изискванията по чл. 94в1;
3. заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповед за заличаване на регистрацията.
(8) Отказът за регистрация може да бъде оспорван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) На регистриран заявител се издава удостоверение за регистрация. Удостоверението е безсрочно и съдържа:
1. номера и датата на издаване;
2. наименованието, седалището и адреса на управление, данните за регистрацията и представителството на регистрираното юридическо лице и единния идентификационен код, съответно кода по БУЛСТАТ;
3. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права;
4. наименованието на организацията, упълномощена със споразумението за представителство да управлява правата по т. 3 - в случаите по ал. 2;
5. информацията, че колективното управление на права се отнася само до категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, посочени на интернет страницата на регистрираното лице - в случаите по ал. 3;
6. информацията, че колективното управление на права се отнася и за многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения - в случаите по глава единадесета "и".
(10) При промяна в обстоятелствата, вписани в издаденото удостоверение, или по чл. 94б1,ал. 2 и 4, регистрираното лице в 14-дневен срок от настъпване на промяната уведомява министъра на културата и представя заверени копия от съответните документи и документ за платена такса. Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно.

Споразумение за представителство
Чл. 94в1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Споразумението за представителство по чл. 94в, ал. 2 съдържа:
1. упълномощаването на регистрираната организация да разрешава използването на произведенията и другите обекти на закрила, за които на заявителя е възложено колективно управление на права;
2. упълномощаването на регистрираната организация да събира съгласно своите тарифи възнагражденията, дължими за използването по т. 1;
3. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, както и носителите на права, за които споразумението се отнася;
4. видовете произведения и други обекти на закрила, за които на заявителя е възложено колективно управление на права;
5. срока и територията на представителството;
6. доказателствата от заявителя относно представляваните от него носители на права и произведения и други обекти на закрила, както и периодичността на актуализирането им;
7. начина за определяне на дела от събраните възнаграждения, дължими на заявителя съгласно използването на произведенията и другите обекти на закрила, за които е възложено колективното управление на права, и сроковете за изплащането им на заявителя; регистрираната организация не носи отговорност за последващото разпределение на възнагражденията, изплатени на заявителя;
8. начина за обмяна на информация за идентифициране на произведенията или другите обекти на закрила и носителите на права;
9. начина и срока за уреждане на отношенията между страните по споразумението и ползвателите при прекратяване или разваляне на споразумението за представителство;
10. начина и срока за уведомяване на министъра на културата за прекратяването или развалянето на споразумението за представителство, който не може да бъде по-дълъг от 14 дни от прекратяването или развалянето.
(2) Споразумението за представителство може да съдържа и други уговорки.

Регистър
Чл. 94г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права. Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа два раздела:
1. първи раздел - за организации за колективно управление на права;
2. втори раздел - за независими дружества за управление на права.
(3) В раздела по ал. 2, т. 1 се вписват:
1. номерът и датата на удостоверението;
2. наименованието, седалището, адресът на управление, данните за регистрация на юридическото лице и единният идентификационен код, съответно кодът по БУЛСТАТ;
3. членовете на изборните органи на управление и представляващите лица;
4. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакти;
5. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права;
6. организацията за колективно управление на права, упълномощена съгласно споразумение за представителство да разрешава използването на видовете произведения и други обекти на закрила, за които на регистрираното лице - организация за колективно управление на права, е възложено колективно управление на права в случаите по чл. 94в, ал. 2;
7. сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които са сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора;
8. промените в обстоятелствата по т. 2 - 7;
9. основанието и датата на изменение на издаденото удостоверение;
10. заличаването на регистрацията;
11. информацията за лицата, подали заявление за регистрация, броят и видът на приложените документи.
(4) В раздела по ал. 2, т. 2 се вписват:
1. номерът и датата на удостоверението;
2. наименованието, седалището, адресът на управление, данните за търговска регистрация и единният идентификационен код;
3. представляващите лица;
4. телефонен номер, електронен адрес и лице за контакти;
5. категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които се отнася колективното управление на права;
6. организацията за колективно управление на права, упълномощена съгласно споразумение за представителство да разрешава използването на видовете произведения и другите обекти на закрила, за които на регистрираното лице - независимо дружество за управление на права, е възложено колективно управление на права в случаите по чл. 94в, ал. 2;
7. информацията, че колективното управление на права се отнася само до категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, посочени на интернет страницата на регистрираното лице в случаите по чл. 94в, ал. 3;
8. носителите на права, които с договор са упълномощили регистрираното лице да извършва дейност по колективно управление на права;
9. промените в обстоятелствата по т. 2 - 8;
10. основанието и датата на изменение на издаденото удостоверение;
11. заличаването на регистрацията;
12. информацията за лицата, подали заявления за регистрация, броят и видът на приложените документи.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2018 г.) При промяна във вписани в регистъра обстоятелства - министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър го актуализира.

Заличаване на регистрацията
Чл. 94г1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, когато:
1. регистрацията на юридическото лице бъде заличена;
2. регистрираното лице подаде писмено искане за заличаване на регистрацията изцяло или за отделни категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила;
3. по надлежния ред се установят неверни данни в приложените към заявлението за регистрация документи по чл. 94б1, ал. 4;
4. регистрираното лице е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
5. регистрираното лице - независимо дружество за управление на права, не публикува или системно не актуализира на своята интернет страница данните по чл. 94в, ал. 3, изречение второ;
6. споразумението за представителство бъде прекратено или развалено, когато то е условие за регистрация;
7. регистрираното лице няма сключени договори с ползватели в продължение на две години от датата на регистрацията;
8. регистрираното лице - организация за колективно управление на права, системно не разпределя събраните възнаграждения от колективно управление на права на членовете си съгласно изискванията на този закон и/или вътрешните правила за разпределение по чл. 94з, ал. 2, т. 5;
9. е установено с влязъл в сила съдебен акт, че регистрираното лице - независимо дружество за управление на права, не изпълнява задълженията си по договори с повече от трима носители на права, чиито права управлява;
10. регистрираното лице не изпълни задължително предписание по чл. 94щ, ал. 9;
11. регистрираното лице извършва системни нарушения на този дял.
(2) Заповедта за заличаване на регистрацията може да бъде оспорвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Такси
Чл. 94д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) За разглеждане на заявления за регистрация, за вписване на промени в регистрация, за издаване на удостоверение на регистрирано лице и за утвърждаване на тарифата по чл. 94р, включително за изменението и допълнението й, се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.

Глава единадесета "г".
ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВ-ЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Учредяване
Чл. 94д1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организация за колективно управление на права се учредява от носители на права.
(2) Издател, на когото авторът е отстъпил освен правото за възпроизвеждане и разпространение и други права, може да предостави управлението на тези права на организация по ал. 1.
(3) Организацията за колективно управление на права не може да реализира печалба и е длъжна да разпределя и изплаща всички суми, получени от колективното управление на права, между носителите на права, след като удържи необходимото за издръжката на своята дейност.

Членство в организация за колективно управ-ление на права
Чл. 94е. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Членове на организация за колективно управление на права могат да бъдат физически и юридически лица - носители на права, други организации за колективно управление на права, сдружения на носители на права и други организации, които отговарят на изискванията за членство, предвидени в устава на организацията.
(2) Изискванията за членство в организация за колективно управление на права не могат да включват условия, които водят до дискриминация на членовете въз основа на тяхната националност, място на пребиваване или място на установяване.
(3) Организацията за колективно управление на права е длъжна да публикува изискванията за членство на своята интернет страница.
(4) Организация за колективно управление на права може да откаже да приеме за член лице, което:
1. желае да упълномощи организацията да управлява категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила, чието управление не попада в предмета на нейната дейност;
2. се представлява от друга организация или сдружение - член на организацията за колективно управление.
(5) Когато организация за колективно управление на права откаже членство, тя е длъжна да предостави на носителя на права мотивиран писмен отказ.
(6) Дейността на организацията за колективно управление на права се осъществява в интерес на лицата, чиито права управлява, и не може да им налага задължения, които не са обективно необходими за защитата на правата и интересите им или за ефективното им управление.
(7) Членовете на организация за колективно управление на права имат право да бъдат информирани за нейната дейност и да участват в процеса на вземане на решения, свързани с тази дейност.
(8) Организацията за колективно управление на права е длъжна да създаде условия за комуникация със своите членове по електронен път.
(9) Организацията за колективно управление на права е длъжна да води досие за всеки свой член и да го актуализира редовно.

Права на носители на права, които не са членове на организация за колективно управление на права
Чл. 94ж. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Разпоредбите на чл. 94е, ал. 8, чл. 94т1, чл. 94ц, ал. 2 и чл. 94ч1 се прилагат и за носители на права, които по договор или по закон имат пряка връзка с организация за колективно управление на права, но не са нейни членове.

Устав и организация на дейността
Чл. 94ж1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Уставът на организацията за колективно управление на права съдържа:
1. категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, които организацията управлява колективно; в устава се посочва дали правата за колективно управление се отстъпват на изключителна или на неизключителна основа;
2. правата и задълженията на членовете;
3. изискванията за членство в организацията;
4. критериите, въз основа на които може да се откаже членство в организацията, и реда за обжалване на отказите;
5. реда за приемане на нови членове и за прекратяване на членството;
6. реда за свикване на общото събрание, вземането на решенията, воденето и документирането на заседанията;
7. органите на управление и надзор на организацията;
8. условията, при които едно лице не може да бъде избрано за член на органите за управление и надзор, които могат да включват и ограничения, свързани с продължителността на членството и/или размера на получените суми от организацията;
9. условията и процедурата за смяна на член на управителния съвет преди изтичане на мандата му;
10. възможностите за предсрочно прекратяване на мандата на член на управителния съвет, включително случаите, в които юридическите лица - членове на управителния съвет, са длъжни да отзоват своя представител в съвета;
11. реда за свикване на управителния съвет, вземането на решенията, воденето и документирането на заседанията му;
12. реда за участие на членовете при вземане на решенията и критериите за ограничаването му;
13. реда за вземане на решение за сключване на споразумение за представителство;
14. прекратяването и ликвидацията на организацията.

Общо събрание
Чл. 94з. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Общото събрание на организацията за колективно управление на права се свиква най-малко веднъж годишно.
(2) Общото събрание:
1. приема, изменя и допълва устава;
2. избира и освобождава членовете на управителния съвет и на надзорния съвет;
3. одобрява размера на възнагражденията и другите придобивки, които членовете на управителния съвет и на надзорния съвет получават от организацията;
4. взема решение за прекратяване на организацията;
5. приема, изменя и допълва правилата за разпределение на приходите от колективно управление на права;
6. взема решения относно:
а) правилата за използване на сумите, които не могат да бъдат разпределени;
б) общата инвестиционна политика по отношение приходите от колективното управление на права и от инвестираните приходи от колективното управление на права;
в) общата политика относно удръжките от приходите от колективното управление на права и от всеки приход от инвестирането на тези приходи;
г) използването на сумите, които не могат да бъдат разпределени;
д) политиката за управление на риска;
е) одобряването на всяко придобиване, продажба или ипотекиране на недвижимо имущество на организацията;
ж) одобряването на всякакви сливания, сдружавания, създаването на дъщерни дружества, както и на придобиването на предприятия, акции или права в други предприятия;
з) одобряването на предложения за вземането на заеми, предоставянето на заеми и предоставянето на обезпечения по заеми, свързани с дейността на организацията;
7. назначава и освобождава регистриран одитор;
8. одобрява годишния отчетен доклад;
9. определя критериите, условията и реда за предоставянето на социални, културни или образователни услуги;
10. взема и други решения, предвидени в устава.
(3) Общото събрание може да делегира правомощията по ал. 2, т. 6, букви "д", "е", "ж" и "з" на надзорния съвет с решение или съгласно устава.

Участие в общото събрание
Чл. 94з1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Членовете на организацията за колективно управление на права имат право да участват в общото събрание и да гласуват, освен ако в устава е предвидено друго.
(2) Организацията може да предвиди в устава си ограничения на правото по ал. 1 въз основа на един или два от следните критерии, при условие че са установени по справедлив и пропорционален начин:
1. продължителност на членството;
2. размер на получените или дължимите суми от организацията.
(3) Когато в организацията има различни категории или групи членове в зависимост от категориите права или видовете произведения и други обекти на закрила, включително по жанрове, те трябва да бъдат справедливо и балансирано представени в общото събрание.
(4) Критериите по ал. 2 са публично достъпни в съответствие с чл. 94т и 94у.

Гласуване в общото събрание
Чл. 94и. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Всеки член на организация за колективно управление на права, който има право да участва в общото събрание, при гласуване на решенията на събранието, има право на един глас.
(2) Когато в устава на организацията не е предвидено друго, всеки член, който има право да участва в общото събрание, може да упълномощи друг член - физическо или юридическо лице, да присъства и да гласува от негово име, при условие че това не води до конфликт на интереси. Конфликт на интереси е налице винаги, когато упълномощителят и упълномощеният принадлежат към различни категории или групи носители на права.
(3) Упълномощаването по ал. 2 е в писмена форма и важи за съответното общо събрание.

Управителен съвет
Чл. 94и1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права има управителен съвет.
(2) Съставът на управителния съвет и срокът, за който членовете му се избират, се определят в устава на организацията. Юридическо лице - член на управителния съвет, се представлява в съвета от своя законен представител или от изрично упълномощено физическо лице.
(3) Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание.
(4) Всеки член на управителния съвет ежегодно представя пред общото събрание индивидуална декларация с информация относно:
1. интересите, свързани с организацията за колективно управление на права;
2. формите на материални и нематериални възнаграждения и придобивки, които е получил през предходната календарна година от организацията, включително от пенсионни, социални, културни и други фондове;
3. сумите, които е получил през предходната календарна година от организацията в качеството му на носител на права;
4. действителния или потенциалния конфликт на интереси между личните интереси на декларатора и тези на организацията, или между всякакви други задължения към организацията и задължения към други физически или юридически лица.
(5) Всяко лице, което е предложено за член на управителния съвет, преди провеждане на избора, представя пред общото събрание декларация за липса на пречки, поради които то да не може да бъде избрано съгласно устава, както и за обстоятелства по ал. 4, т. 1 и 4.
(6) Управителният съвет:
1. подготвя и внася за гласуване в общото събрание правилата за разпределение на приходите от управлението на права от организацията;
2. избира или назначава административен ръководител на организацията и определя възнаграждението му;
3. приема и изключва членове на организацията, освен ако в устава е предвидено друго;
4. изпълнява и други задължения, предвидени в закон или в устава.

Надзорен съвет
Чл. 94к. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление има надзорен съвет. Надзорният съвет не участва в управлението на организацията и не я представлява.
(2) Надзорният съвет се състои най-малко от трима членове на организацията. Те се избират за срок не по-дълъг от 5 години.
(3) Изискванията на чл. 94и1, ал. 4 и 5 се прилагат и по отношение на членовете на надзорния съвет.
(4) Надзорният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание.
(5) Надзорният съвет:
1. наблюдава дейността и изпълнението на задълженията на лицата, които управляват организацията, включително изпълнението на решенията на общото събрание, взети на основание чл. 94з, ал. 2, т. 1 - 5;
2. упражнява правомощията, възложени му от общото събрание или устава на организацията съгласно чл. 94з, ал. 3.
(6) Надзорният съвет докладва за дейността си пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

Субсидиарно прилагане
Чл. 94к1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел.

Глава единадесета "д".
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ ОТ КОЛЕКТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Събиране и използване на възнаграждения
Чл. 94л. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права посочва отделно в своя счетоводен отчет:
1. приходите от колективното управление на права и от инвестирането на тези приходи;
2. всички собствени активи и приходите от тях, от удръжките за собствената издръжка и от други дейности.
(2) Организацията по ал. 1 не може да използва приходите от колективното управление на права или приходите от инвестирането на тези приходи за цели, различни от разпределението им между носителите на права, освен когато в съответствие с решение, взето по реда на чл. 94з, ал. 2, т. 6, буква "в", е разрешено да се намалят или да се компенсират удръжките за собствената издръжка, или да се използват приходите от колективното управление на права или от инвестирането на тези приходи в съответствие с решение, взето по реда на чл. 94з, ал. 2, т. 6.
(3) Организацията по ал. 1 инвестира приходите от колективното управление на права и приходите от инвестирането на тези приходи в интерес на носителите на права, които представлява, в съответствие с общата инвестиционна политика и политиката на управление на риска по смисъла на чл. 94з, ал. 2, т. 6, букви "б" и "д". Инвестирането трябва да съответства и на следните изисквания:
1. когато е налице потенциален конфликт на интереси, организацията гарантира, че инвестициите са направени само в интерес на носителите на права;
2. активите се инвестират така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на инвестицията като цяло;
3. активите се разпределят така, че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, както и прекомерното акумулиране на риск в инвестициите.

Удръжки
Чл. 94л1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права предоставя предварително на всеки носител на права, който желае да стане член, информация за извършваните от организацията удръжки от приходите от колективното управление на права и от всеки приход от инвестирането на тези приходи.
(2) Удръжките се определят въз основа на обективни критерии и трябва да са съобразени с услугите, предоставени на носителите на права, включително услугите, предоставени по ал. 5.
(3) Удръжките не могат да надхвърлят оправданите и документирани разходи по колективното управление на права, направени от организацията.
(4) Изискванията, отнасящи се до използването и до прозрачността при използването на сумите, събрани като удръжки или компенсирани с удръжки, трябва да се прилагат към всяко друго отчисление, направено с цел да покрие разходите по колективното управ-ление на права.
(5) В случай че организацията предоставя социални, културни или образователни услуги, които се финансират от удръжките от приходите или от друг приход, произтичащ от инвестиране на тези приходи, услугите се предоставят въз основа на справедливи критерии по отношение на достъпа до тях и на техния обхват.

Разпределение на дължимите суми на носителите на права
Чл. 94м. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права или неин колективен член, който представлява носители на права, разпределя и изплаща редовно, точно и с дължимата грижа дължимите суми съгласно правилата за разпределение на приходите от колективно управление на права. Организацията или колективният й член изплащат на правоимащите носители на права, които представляват, дължимите суми във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 септември на годината, следваща тази, през която сумите са събрани. Този срок може да не бъде спазен само по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, с установяването на правата, с идентифицирането на носителите на права или с установяването на съответствие между информацията за използваните произведения и други обекти на закрила с информацията за носителите на правата върху тях.
(2) Организацията за колективно управление на права предприема действия за идентифициране и установяване на местонахождението на носителите на права.
(3) Суми, които не могат да бъдат разпределени в срока по ал. 1 поради това, че носителите на права не могат да бъдат идентифицирани или местонахождението им не може да бъде установено и не са налице обективни причини срокът да не бъде спазен, се посочват отделно в счетоводния отчет на организацията.
(4) В тримесечен срок след изтичането на срока по ал. 1, изречение второ организацията за колективно управление на права предоставя достъп до информацията за произведенията и другите обекти на закрила, за които един или повече носители на права не са били идентифицирани или чието местонахождение не е било установено, на:
1. носителите на права, които представлява, или на своите колективни членове;
2. организациите за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство.
(5) Информацията по ал. 4 включва, ако е възможно:
1. заглавието на произведението или обекта на закрила;
2. името на носителя на права;
3. името на съответния издател или продуцент;
4. всякаква друга налична относима информация, включително от досиетата на носителите на права, която би могла да помогне за идентифицирането на носителя на правата.
(6) Когато носителите на права не може да бъдат идентифицирани или местонахождението им не може да бъде установено, в едногодишен срок след изтичането на срока по ал. 4, организацията за колективно управление на права оповестява публично на интернет страницата си информацията по ал. 5.
(7) Възнагражденията, дължими на носителите на права, които не могат да бъдат разпределени в тригодишен срок, считано от края на годината, през която са събрани, и за които организацията за колективно управление на права е предприела действия съгласно ал. 2 за идентифициране на носителите на права и установяване на местонахождението им, се смятат за неподлежащи на разпределение.
(8) Сумите, неподлежащи на разпределение, се използват по решение на общото събрание, взето по реда на чл. 94з, ал. 2, т. 6, буква "г". Те могат да бъдат разходвани за финансиране на социални, културни и образователни дейности в полза на носителите на права.
(9) Всеки носител на права може да предяви иск към организацията за колективно управление на права за дължимото му възнаграждение по общия исков ред.

Глава единадесета "е".
КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА ОТ ИМЕТО НА ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВА (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Задължение за равно третиране
Чл. 94м1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организацията за колективно управление на права не допуска дискриминация спрямо носителите на права, чиито права управлява по договор за взаимно представителство, особено по отношение на прилагането на своите тарифи, условията за събиране на възнагражденията, удръжките за собствената си издръжка и разпределението на сумите, дължими на носителите на права.

Удръжки и разплащане при договори за взаимно представителство
Чл. 94н. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права редовно, точно и с дължимата грижа разпределя и изплаща сумите, събрани от колективното управление на права или от доходи от инвестирането на такива суми, които съгласно договори за взаимно представителство са дължими на други организации за колективно управление на права.
(2) Организацията за колективно управление на права може да прави удръжки върху сумите по ал. 1 само за издръжката си, освен ако организацията, с която е сключен договорът за взаимно представителство, изрично е дала съгласие да се правят и друг вид удръжки.

Изплащане на събраните суми
Чл. 94н1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права разпределя и изплаща сумите по чл. 94н, ал. 1 не по-късно от 30 септември на годината, следваща тази, в която сумите са събрани.
(2) Срокът по ал. 1 може да не бъде спазен само по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, с установяването на правата или с идентифицирането на носителите на права, или с установяването на съответствие между информацията относно произведения и други обекти на закрила с информацията относно носителите на права.

Разпределение и изплащане на получените суми
Чл. 94о. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Организацията за колективно управление на права или нейни колективни членове, които представляват носители на права, разпределят и изплащат сумите, получени по реда на чл. 94н, ал. 1, на носителите на права, които представляват, в 6-месечен срок от получаването им. Този срок може да не бъде спазен само по обективни причини, свързани с постъпването на информация от ползвателите, с установяването на правата, с идентифицирането на носителите на права или с установяването на съответствие между информацията за използваните произведения и другите обекти на закрила с информацията за носителите на правата върху тях.

Глава единадесета "ж".
ОТНОШЕНИЯ С ПОЛЗВАТЕЛИТЕ (НОВА - ДВ, БР. 28 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 29.03.2018 Г.)

Отстъпване на права за използване
Чл. 94о1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права или независимото дружество за управление на права отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила.
(2) Преговорите за сключване на договори по ал. 1 се водят добросъвестно. Всяка една от страните предоставя на другата страна информацията, необходима за сключването на договор, ако разполага с такава.
(3) Условията на договорите по ал. 1, сключени от организация за колективно управление на права, се основават на обективни и недискриминиращи критерии.
(4) Когато организацията за колективно управление на права отстъпва права за използване чрез услуга в интернет от нов вид, която се предлага на територията на държавите - членки на Европейския съюз, по-малко от три години, организацията не е обвързана от договорените условия с ползвател за отстъпване на права за други видове използване чрез услуга в интернет.

Сключване на договори с ползватели
Чл. 94п. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Организацията за колективно управление на права в разумен срок отговаря на искане от ползвател за сключване на договор за отстъпване на колективно управляваните права. Организацията съобщава на ползвателя информацията, необходима за подготвяне на проект на договор. Когато получи тази информация, организацията за колективно управление на права изпраща проект на договор заедно с тарифата си за съответния вид използване или връчва мотивиран писмен отказ.
(2) Организацията за колективно управление на права създава условия за обмен на информация по електронен път, включително на информацията, свързана с отчетите от ползвателите, за използването на отстъпените права.
(3) Организацията за колективно управление на права предоставя на ползвателите списък на носителите на права, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които това несъгласие се отнася, както и адреса на интернет страницата си за допълнителна информация, ако има такава.

Задължения на ползвателите
Чл. 94п1. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Ползвател, който е сключил договор с организация за колективно управ-ление на права, предоставя наличната при него информация, необходима за събирането, разпределението и изплащането на сумите, дължими на носителите на права.
(2) Форматът на отчетите и сроковете за предоставянето им се определят предварително от организацията за колективно управление на права в зависимост от отстъпените права и начините на използване или се определят в договора с ползвателя, като се отчитат добрите практики, данните от публичните регистри, както и друга публично достъпна информация.

Утвърждаване на тарифите
Чл. 94р. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) (1) Договорите по чл. 94о1, ал. 1, сключени с организация за колективно управление на права, предвиждат възнаграждение за носителите на права въз основа на тарифи. Тарифите по договорите трябва да са съобразени с икономическата стойност на използването на правата в търговската дейност, като отчитат характера и обхвата на използването на произведенията и другите обекти на закрила, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на права, и да третират равнопоставено ползвателите от една и съща категория. Тарифите не са задължителни при договарянето на използването на сценични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3. При поискване организацията за колективно управление на права информира ползвателите за икономическите критерии, използвани при определянето на тарифите.
(2) Тарифите по ал. 1 се изготвят след предварително обсъждане с представителната организация на ползвателите за всеки вид използване, ако има такава. Представителна организация на ползватели е организация, която представлява ползватели с по-голям пазарен дял за съответния начин на използване на съответната категория и вид права, а когато няма обективни данни за този дял - по-голям брой ползватели, и уставът й предвижда водене на преговори с организации за колективно управление на права.
(3) Обсъждането по ал. 2 започва по предложение на организацията за колективно управление на права до представителната организация на ползвателите, придружено с проект на тарифа и икономическа обосновка. При постигане на съгласие страните подписват писмено споразумение за тарифа. Организацията за колективно управление на права подава писмено заявление до министъра на културата за утвърждаване на тарифа. Тарифата се утвърждава със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър въз основа на писменото споразумение за тарифа.
(4) Когато в 9-месечен срок от получаване на предложението по ал. 3 не се постигне споразумение, организацията за колективно управление на права подава писмено заявление до министъра на културата за утвърждаване на тарифа. Към заявлението се прилагат документите по ал. 13. Заявлението се разглежда от комисия, назначена от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър за всеки конкретен случай. Комисията се назначава за срок не по-дълъг от три месеца и се състои от 5 членове - по един представител, предложен от организацията за колективно управление на права и от представителната организация на ползвателите, и трима експерти, одобрени съвместно от организациите.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2019 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 4 министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър изпраща покана до организацията за колективно управление на права и до представителната организация на ползвателите за посочване на членове на комисията съгласно ал. 4. Когато в 20-дневен срок от получаването на поканата организациите не изпълнят някое от изискванията на ал. 4, изречение четвърто, министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър определя представител на организацията, която не е направила предложение, измежду лицата, които по закон имат право да я представляват, съответно допълва комисията с експерти от списъка на медиаторите по чл. 94ш, ал. 1. Министърът на културата определя датата за първото заседание на комисията. Членовете на комисията избират председател и може да приемат правила за работа. Тримата експерти имат право на възнаграждение, което се заплаща поравно от организациите, в размери, определени по споразумение между тях.
(6) Заседанията на комисията са редовни, ако на тях присъстват най-малко 4 членове. Решенията се вземат с мнозинство не по-малко от 4 гла