Sidebar

Меню

Месечно списание с актуално приложно знание за трудови отношения и държавна служба, управление на човешките ресурси, заплащане на труда, осигуряване на здравословна и безопасна работна среда, социално осигуряване, здравно осигуряване и социално подпомагане.
Списание „Труд и право” излиза от м. юли 1992 г.

Месечно списание с актуално приложно знание по материята на финансовото и управленското счетоводство, на бюджетното счетоводство, данъчното облагане и данъчно-осигурителния процес, финансовото управление, митническите режими и застраховането.
Списанието излиза от м. януари 1993 г.

Месечно списание за вещно право, семейно и наследствено право, авторско право и индустриална собственост, нотариални действия, устройство на територията, кадастър и имотен регистър, за граждански и административен процес.
Списанието излиза от м. юли 1994 г. Тематичният обхват и издателският почерк на списанието са формирани от проф. д.ю.н. Витали Таджер, който беше водещ консултант на списанието от самото му създаване.

Месечно списание за търговско право, за облигационно право, за обществени поръчки и защита на конкуренцията, за граждански и административен процес.
Списанието излиза от м. януари 1997 г.

Новата правна уредба
Приложен коментар
Практически решения

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!

Десето издание на книгата-годишник!

Двадесет и трето издание на книгата-годишник!

Компютърен информационен продукт с цялостно и актуално знание за труда и държавната служба, за социалното и здравното осигуряване.

Тематичен обхват:

  • трудови отношения;
  • държавна служба;
  • заплащане на труда;
  • безопасност и здраве при работа;
  • човешки ресурси;
  • заетост, квалификация и преквалификация;
  • социално осигуряване;
  • здравно осигуряване;
  • социално подпомагане.

Компютърен информационен продукт с цялостно и актуално знание за счетоводство, данъци и социално осигуряване.

Тематичен обхват:

  • финансово счетоводство;
  • управленско счетоводство;
  • бюджетно счетоводство;
  • данъчно облагане;
  • данъчно-осигурителен процес;
  • митнически режими;
  • финанси на фирмата;
  • застраховане;
  • социално осигуряване;
  • здравно осигуряване.

Компютърен информационен продукт с цялостно и актуално знание за отношенията на собственост и устройството на територията.

Тематичен обхват:

  • вещно право;
  • семейно право;
  • наследствено право;
  • собственост и ползване на земите и горите;
  • авторско право;
  • индустриална собственост;
  • нотариална дейност;
  • устройство на територията;
  • кадастър и имотен регистър;
  • процесуално право.

Компютърен информационен продукт с цялостно и актуално знание за търговско право, облигационно право, конкурентно право, обществени поръчки.

Тематичен обхват:

  • търговци;
  • търговски сделки;
  • търговски спорове;
  • търговска несъстоятелност;
  • търговски регистър;
  • облигационни отношения;
  • обществени поръчки;
  • защита на конкуренцията;
  • защита на потребителите;
  • процесуално право.

Актуализираните и кодифицирани текстове на всички правни актове, действащи на територията на Р България.

  • нормативни актове на българското законодателство;
  • нормативни актове на правото на Европейския съюз;
  • нормативни актове на международното право, ратифицирани от Р България;
  • международни договори, по които страна е Р България.

Актуализация – след всеки брой на Държавен вестник.

Така ще разполагате с надеждни и прецизни калкулатори за Вашите финанси.

Видове калкулатори:

24 - 26 октомври 2018 г.
Сандански, Парк Хотел Пирин 5*
Лектори: Атанаска Дишева, Юлия Ковачева, Соня Янкулова, Теодора Николова
Цена: 540.00 лв.

31 октомври - 2 ноември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Д-р Антон Свраков
Цена: 318.00 лв.

31 октомври - 2 ноември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Соня Янкулова, Галина Солакова, Атанаска Дишева, Юлия Ковачева, Теодора Николова
Цена: 318.00 лв.

7 - 9 ноември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Савин Ковачев, Валентина Бакалова, Георги Даракчиев, Галина Солакова, Любка Петрова
Цена: 318.00 лв.

15 - 16 ноември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева
Цена: 336.00 лв.

21 - 23 ноември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Велин Филипов, Калина Златанова, Лорета Цветкова
Цена: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!

28 - 30 ноември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Димитър Войнов, Калина Златанова, Евгения Попова
Цена: 336.00 лв.

5 - 7 декември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валя Гигова, Борислав Белазелков, Красимир Влахов, Диана Митева
Цена: 318.00 лв.

6 – 7 декември 2018 г.
София, пл. "Македония" 1, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена: 240.00 лв.

19 ноември 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Валутният закон (ВЗ) дава възможност на местните и чуждестранните физически лица да внасят и изнасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност при спазване на определените в него изисквания. Съгласно последната редакция на закона размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и износ на суми над 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредба на министъра на финансите (чл. 11, ал. 2 ВЗ). Считано от 10.01.2004 г., влезе в сила Наредба № 10 от 16.12.2003 г. на Министерство на финансите за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от Валутния закон (обн. ДВ, бр. 1 от 2004 г.). Същата е съобразена с последните изменения и допълнения на Валутния закон (обн. ДВ, бр. 60 от 2003 г.) и видно от дългото й наименование, има за предмет да уреди износа и вноса в наличност на посочените валутни ценности, както и реда за водене на въведените с промените в закона митнически регистри.

Съгласно първоначалната редакция на наредбата местните и чуждестранните физически лица могат да изнасят и внасят суми до 8000 лв., включително и тяхната равностойност в чуждестранна валута свободно, без писмено деклариране пред митническите органи (чл. 2, ал. 1 от наредбата). С внесените изменения и допълнения на чл. 2, ал. 1 от наредбата, обнародвани в ДВ, бр. 48 от 15.06.2007 г., влезли в сила считано от същата дата, местните и чуждестранните физически лица вече могат да изнасят и внасят свободно парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, без писмено деклариране пред митническите органи. Посоченото изменение е съобразно установеното в Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. за контрола на паричните средства, които се въвеждат в Общността или я напускат .

И след извършените промени в наредбата съобразно посочения по-горе регламент се приема, че лицето няма нищо за деклариране, ако премине при излизане или влизане през зеления или “нищо за деклариране” коридор в митническите учреждения, където се използват два коридора, или устно заяви това, или премине при излизане или влизане през митническото учреждение, в което не се използват два коридора (чл. 7, ал. 1 от наредбата). Наредбата и след промените дава възможност по избор на лицето и да попълни писмена декларация пред митническите органи (чл. 7, ал. 3 от наредбата).

Съгласно новата редакция на чл. 2, ал. 2 от наредбата писменото деклариране вече е задължително при износ и внос на парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута, като за суми до и в размер на 25 000 лв. е достатъчно декларирането само на собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута. Съгласно чл. 11, ал. 3 ВЗ при износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност местните и чуждестранните физически лица са длъжни да декларират пред митническите органи размера и произхода на паричните средства и да представят удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП), че нямат просрочени задължения. След последните изменения на закона отпадна изискването за предварително получаване на нарочно разрешение от Българска народна банка (БНБ) - (чл. 11, ал. 2, т. 2 ВЗ отм.). С последните си изменения и допълнения Наредба № 10 на Министерство на финансите доразви редакцията на закона, като установява, че при износ на суми над 25 000 лв. е задължително деклариране не само на произхода на паричните средства, които се изнасят, но и на всички останали обстоятелства, посочени в новата редакция на чл. 2, ал. 2 от наредбата, а именно: собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, тяхната стойност и вид, предназначението им, както и транспортното средство и маршрута (арг. чл. 2, ал. 2 от наредбата). За местните физически лица удостоверението се издава от териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на лицето, а за чуждестранните физически лица - от териториалната дирекция на НАП по адреса на последно пребиваване на лицето (чл. 3, ал. 1 от наредбата). Когато лицето няма качеството на задължено лице (данъчен субект) по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), това обстоятелство следва да се удостовери с нарочен документ, издаден от съответната териториална дирекция на НАП. В този случай удостоверение за данъчни задължения следва да представят лицето или лицата, които имат такова качество съгласно закона.

При износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях режимът на местните и чуждестранните лица остава уеднаквен и след извършените промени в наредбата. Изключение правят единствено случаите на износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута от чуждестранно физическо лице, които са в рамките на внесените и декларираните от същото лице парични средства при последното му влизане на територията на страната. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Валутния закон в тези случаи чуждестранните физически лица са длъжни да декларират пред митническите органи само размера и вида на изнасяните парични средства. В съответствие с установеното в закона и в наредбата се предвижда, че в посочената хипотеза износът се извършва свободно, но се изисква от чуждестранното физическо лице да представи пред митническите органи декларацията, подадена при последното му влизане в страната (чл. 2, ал. 6 от наредбата).

Свободно, без писмено деклариране, местните и чуждестранните лица могат да изнасят и внасят епизодично за лично и семейно ползване благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, но до следните размери:

? злато и платина (в необработен и полуобработен вид и монети) - общо до 37 г., без оглед съдържанието на златото или платината;

? бижута и аксесоари от сплави на златото или платината - общо до 60 г., без оглед съдържанието на златото или платината;

? сребро (в необработен и полуобработен вид и монети) - общо до 300 г, без оглед съдържанието на среброто;

? скъпоценни камъни , вградени в бижута и аксесоари от сребро или от сплави на златото или платината.

Съгласно съдържащата се в § 1, т. 1 от наредбата легална дефиниция, скъпоценни камъни са стойностни минерали с естествен произход, известни под наименованията диамант, в т.ч. като брилянт, корунд (рубин, сапфир), берил (смарагд), хризоберил (александрит), черен благороден опал, топаз и шпинел. Идентично определение се съдържаше и в § 1, т. 1 от Наредба № 30 на Министерство на финансите.

При износа и вноса на благородни метали и скъпоценни камъни писмено деклариране се изисква само когато се надвишават определените за свободно пренасяне и посочени по-горе размери. Писмено деклариране се изисква и при пренасянето на благородните метали и скъпоценните камъни във вид на прах или друг вид, различен от допустимия за свободно пренасяне, т.е. под формата на изделия, в необработен или полуобработен вид или монети. Наредбата изрично предвижда, че в такива случаи благородните метали и скъпоценните камъни се третират като стоки с оглед облагането им и мерките на търговската политика, като към тях намират приложение разпоредбите на Регламент (ЕИО) 2913/1992 г. на Съвета и Регламент (ЕИО) 2454/1993 г. на Комисията (чл. 5, ал. 1 от наредбата). В тези случаи режимът на благородните метали и скъпоценните камъни е различен в зависимост от това, дали същите ще се използват за търговски цели, или имат нетърговски характер. Когато внасяните или изнасяни благородни метали и скъпоценни камъни имат нетърговски характер по смисъла на чл. 1, т. 6 от Регламент (ЕИО) 2454/1993 г. на Комисията, декларирането за целите на чл. 59 от Регламент (ЕИО) 2913/1992 г. на Съвета се счита за извършено с представянето само на митническата декларация по образец. В случаите, когато износът или вносът им има търговски характер, наредбата изисква освен попълването и представянето на митническа декларация за целите на чл. 59 от Регламент (ЕИО) 2913/1992 г. на Съвета, и попълване на Единен административен документ (чл. 5, ал. 3 от наредбата).

Митническата декларация по наредбата е по образец, утвърден от министъра на финансите, и следва да се попълни и подаде в три екземпляра - един за декларатора и два за митническите органи. Удостоверенията, издадени от териториалните дирекции на НАП, когато такива се изискват, следва да се приложат към екземплярите, предназначени за митническото учреждение, и се считат за неразделна тяхна част. Декларирането от лица, ненавършили 16 години, следва да се извърши от едно от съпровождащите ги пълнолетни лица (чл. 8, ал. 4 от наредбата).

Съгласно чл. 11, ал. 5 от Валутния закон износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност чрез пощенски пратки е забранен, с изключение на пратки с обявена стойност. Законът изрично изключва от приложното поле на забраната ценните пратки на БНБ и търговските банки. Установените в наредбата изисквания към износа и вноса на такива валутни ценности се прилагат и по отношение на пощенските пратки с обявена стойност (чл. 9, ал. 1 и 2 от наредбата). В този смисъл, износът и вносът на суми до 10 000 евро, включително и тяхната равностойност в левове или друга валута, чрез пощенски пратки с обявена стойност са свободни, като за целта не е необходимо попълване и представяне на нарочна писмена декларация. Писменото деклариране е задължително при износ и внос чрез пощенска пратка с обявена стойност на парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута, като за суми до и в размер на 25 000 лв. е достатъчно декларирането само на обстоятелствата, посочени в чл. 2, ал. 2 от наредбата. За износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута чрез пощенска пратка с обявена стойност местните и чуждестранните физически лица също са длъжни да декларират пред митническите органи посочените обстоятелства, както и да представят удостоверение от съответната териториална дирекция на НАП, че нямат просрочени задължения. При износа и вноса на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки с обявена стойност писмено деклариране се изисква, само когато се надвишават определените за свободно пренасяне размери. Писмено деклариране се изисква и при пренасянето чрез пощенска пратка с обявена стойност на благородни метали и скъпоценни камъни във вид на прах или друг вид, различен от допустимия за свободно пренасяне (т.е. под формата на изделия, в необработен или полуобработен вид или монети). При разглежданите хипотези, когато се изисква представяне на митническа декларация, същата се подава в случаите на внос пред митническото учреждение, на което пратката е разпределена от разменната пощенска станция към Регионалната митническа дирекция - София, а при износ - в пощенската служба, приела пратката, която е длъжна да я предаде на митническите органи.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от Валутния закон посочените изисквания не се прилагат по отношение на пратки на БНБ и търговските банки, за които има установени специални изисквания. Когато пощенската пратка е на БНБ или търговска банка, при изнасяне или внасяне на левове и чуждестранна валута в наличност пратката и съпровождащите я документи се представят пред митническите органи и задължително се подава документ в два екземпляра, съдържащ най-малко данни за пълното наименование, банков код и БУЛСТАТ на банката, наименование, буквен код и размер на валутата, име, презиме, фамилия и ЕГН на лицето, упълномощено от банката да я представлява пред митническите органи, страната, за или от която се извършва износът или вносът на валутата, както и датата на износа или вноса на пратката. При изнасяне или внасяне на благородни метали и скъпоценни камъни, включително изделия със и от тях, пратката и съпровождащите я документи се представят пред митническите органи, като митническата декларация, подадена съгласно митническото законодателство, служи и за целите на валутния контрол.

Когато предмет на износ са паметници на културата, износът се допуска при спазване на изискванията на Закона за паметниците на културата и музеите (обн. ДВ, бр. 29 от 1969 г.). При извършване на нарушения, при които по силата на чл. 20 от Валутния закон предметът на нарушението следва да се отнеме в полза на държавата, митническите органи задържат предмета на нарушението, за което издават разписка (чл. 14, ал. 1 от наредбата). Задържаните левове и чуждестранна валута се депозират в БНБ или търговска банка в срок от 3 работни дни от задържането.

На основание чл. 10а, ал. 1 от Валутния закон с чл. 13 от наредбата се въвеждат два митнически регистъра: регистър на търговските кредити по вноса и износа и финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и регистър на вноса и износа на парични средства . По смисъла на § 1, т. 8 от Валутния закон “търговски кредит” е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с предоставянето на услуги, който е отпуснат от продавача/купувача на стоката или от изпълнителя/получателя на услугата по конкретната сделка. Съгласно чл. 342, ал. 2 от Търговския закон с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Финансовият лизинг е форма на финансов кредит по смисъла на § 1, т. 9 от Валутния закон. В случаите на търговски кредити по вноса и износа или финансов лизинг между местни и чуждестранни лица, вносителят или износителят е длъжен да представи на митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 11, ал. 1 от наредбата). Декларацията се попълва в два екземпляра - по един за декларатора и митническия орган. Подаването й е задължително в случаите, когато лицата, извършващи вноса или износа, са посочили в единния административен документ в полето като вид на сделката търговски кредит или финансов лизинг (чл. 12, ал. 1 от наредбата). Подаването на декларацията се извършва едновременно с подаването на Единния административен документ, като неподаването на същата съставлява основание за отказ относно приемането на Единния административен документ. Вписванията в регистъра на търговските кредити по вноса и износа и финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица се извършват на базата на подадената декларация. По смисъла на § 1, т. 6 от Валутния закон “парични средства” са: пари в брой - банкноти и монети, които са в обращение като средство за обмяна; и платежни инструменти на приносител . Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 7 от Валутния закон “платежните инструменти на приносител” са пътническите чекове, чековете, записите на заповед и менителниците, както и всички останали платежни инструменти, които са във формата на инструмент на приносител, или е предвидена възможност за джиросването им без ограничение, или са издадени в друга форма, която позволява да бъдат прехвърлени с предаването им, както и всички чекове, записи на заповед, менителници или други платежни инструменти, които са подписани, но не е посочено името на получателя по тях . Вписванията в регистъра на паричните средства се извършват на база митническите декларации при износ, съответно внос на стойност 10 000 евро или повече, или тяхната равностойност в левове или друга валута.

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист