Sidebar

Меню

Разяснение

От 01.07.2007 г. регулирането на работната заплата в бюджетните организации и дейности ще се извършва въз основа на разпоредбите на Постановление № 175 на Министерския съвет от 2007 г. (обн. ДВ, бр. 61 от 27.07.2007 г.).
Някои от новите акценти в действащото постановление за работните заплати в бюджетните организации и дейности са:
- 10 на сто увеличение на средствата за работна заплата;
- увеличение на индивидуалните основни заплати до 14 на сто;
- възможност за увеличение на индивидуалните основни заплати по всяко време на годината;
- възможност за увеличение на индивидуалните основни заплати за сметка на реални съкращения.

За разлика от предходните години (за 2006 г. - 6,5 на сто, за 2005 г. - 3,6 на сто, а за 2004 г. - 8,5 на сто) увеличението на средствата за работна заплата от 01.07.2007 г. е 10 на сто. Спазвайки традицията обаче, увеличението и тази година ще се получава през второто полугодие. Необходимите средства за това увеличение са осигурени в рамките на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. средства по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.
За четвърта поредна година нарастването на основната месечна заплата на служителите, без значение вида на правоотношението, по което работят в държавната администрация, се обвързва с получената в процеса на атестиране оценка. Този факт потвърждава стремежа към ефективна и ориентирана към резултати администрация. И за пореден път изисква от оценяващите ръководители максимална обективност при оценяване изпълнението на длъжността - обективна и добронамерена оценка по отношение на постигнатите резултати, изпълнението на задълженията и притежаваните компетентности от всеки конкретен служител.
Значително са увеличени процентите, с които ще нараства индивидуалната основна месечна заплата, въз основа на получената оценка за изпълнението на длъжността, в сравнение с предишните две години. При оценка 1 - “Изключително изпълнение”, увеличението е от 10 до 14 на сто. За сравнение, при същата оценка през 2006 г. служителят можеше да получи увеличение от 6 до 7 на сто, през 2005 г. - от 3,6 до 5 на сто, а през 2004 г. - от 8,5 до 12 на сто.
В случай че служителят е получил оценка 3 - “Изпълнението отговаря на изискванията”, увеличението на индивидуалната основна месечна заплата е от 6 до 10 на сто. Максималният размер на увеличението при тази оценка през 2006 г. беше от 5 до 6 на сто, през 2005 - от 2,5 до 3,6 на сто, а през 2004 г. - от 7,5 до 9 на сто.
Известен е стремежът както при служителите, така и при оценяващите ръководители към поставяне на по-високи оценки. Оценката, която показва, че служителят изпълнява добре длъжността си и притежава необходимите знания и умения е 3 - “Изпълнението отговаря на изискванията”. Независимо от това, продължава тенденцията тройката да се смята за лоша оценка. Един от способите, чрез които може да бъде предотвратено получаването на висок размер на увеличението при необосновано високи оценки, е определянето на лимит за увеличение на основните месечни заплати по звена. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Постановление № 175 от 2007 г. ръководителят на административната структура определя средствата, които да се разпределят на основните звена - дирекции, главни дирекции, териториални звена или отдели, като лимитите се изчисляват въз основа на относителния дял на средствата за месечни заплати на всяко звено от общия размер на средствата за заплати в съответната структура. По този начин в дирекция с преобладаващи оценки 3 - “Изпълнението отговаря на изискванията”, служителите могат да получат 10 на сто увеличение на заплатите, докато в дирекция с преобладаващи оценки 2 - “Изпълнението е над изискванията”, служителите ще могат да получат едва същия процент, но не и 12 на сто увеличение.
При получена оценка 5 - “Неприемливо изпълнение” и през тази година служителят няма да получи увеличение, освен ако заплатата му не е по-ниска от минималния размер на основната заплата за заеманата длъжност.
При определяне на процентното увеличение на заплатите отново действа правилото, че получилите по-добри оценки получават по-висок размер на увеличението, в сравнение със служителите, получили по-ниски оценки. Принципът действа само в рамките на структурното звено, докато както бе посочено по-горе, служители с различни оценки, но в различни звена, могат да получат еднакъв размер на увеличението. По отношение на служителите в едно звено е въведено правилото за еднаква оценка да се получава еднакво увеличение на заплатите.
Органите на изпълнителната власт и техните заместници, посочени в Приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 от постановлението могат да получат увеличение на индивидуалните основни месечни заплати до 14 на сто.
Редакцията на чл. 11, ал. 2 е аргумент за твърдението, че всички служители в щатната численост на административната структура, без значение дали работят по служебно или трудово правоотношение, дали са в общата или в специализираната администрация, дали са в политическия кабинет или в звена на пряко подчинение на ръководителя на администрацията, подлежат на атестиране и увеличението на техните заплати е в зависимост от получената оценка от последното атестиране.
Необходимо е да се уточни, че процентното увеличение на заплатите може да се получи в пълен размер само ако няма да доведе до надвишаване на максималния размер на заплатата за съответната длъжност, посочен в Приложение № 3 към чл. 1, ал. 1, т. 3. Принципът, установен в чл. 7, ал. 3 от постановлението, не може да бъде нарушен.
Средствата, които не се усвоят за увеличаване на заплатите въз основа на оценката на изпълнението, могат да се ползват за увеличаване на заплатите на друго основание, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ПМС № 175 от 2007 г.
С разпоредбата на чл. 8, ал. 1 е възпроизведена регламентираната в § 4 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 2007 г. възможност за увеличение на основните заплати по всяко време на текущата година. Предназначението е да се установи механизъм за преодоляване на натрупаните диспропорции в основните месечни заплати. Факт е, че прилагането на действащите по различно време разпоредби относно работната заплата доведе до случаи, в които заемащи еднакви длъжности получават основни заплати с драстична разлика и ръководители получават значително по-ниски основни заплати от своите подчинени служители.
Съгласно действащата преди 2004 г. нормативна уредба конкретният размер на основната заплата за длъжност се определяше от органа по назначаването, като единственото ограничение беше, че размерът не може да бъде по-нисък от максималния размер на основната заплата за посочената в Приложение № 4 предходна по-ниска длъжност (чл. 17, ал. 4 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с ПМС № 34 от 2000 г.)
С ПМС № 48 от 2004 г. от 1 януари на същата година беше въведен максимален размер на индивидуалната основна заплата на постъпващите за първи път държавни служители, който съгласно чл. 7, ал. 4 не можеше да надвишава с повече от 5 на сто минималната основна месечна заплата за съответната длъжност.
От 01.04.2004 г., след изменение на цитираната разпоредба (ДВ, бр. 46 от 2004 г.), максималният размер беше установен на не повече от 25 на сто над минималната основна месечна заплата за съответната длъжност.
С ПМС № 137 от 04.07.2005 г. индивидуалните основни месечни заплати на постъпващите в съответната администрация служители вече се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за заеманата длъжност.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ПМС № 175 от 2007 г. дава възможност за увеличаване на основните месечни заплати при следните условия:
- служителят да е получил при последното атестиране оценка за изпълнението на длъжността, не по-ниска от 3 - “Изпълнението отговаря на изискванията”;
- непосредственият му ръководител да е направил мотивирано предложение и ръководителят на административната структура да го потвърди;
- да отговаря на критериите, установени във вътрешните правила за организация на работната заплата;
- размерът на основната заплата след увеличението да не надвишава максималния размер, определен за съответната длъжност.
За да използват дадената възможност и да приложат нормативната уредба, администрациите трябва внимателно да актуализират вътрешните правила за работната заплата.
Във вътрешните правила за организация на работната заплата като един от критериите, с цел преодоляване на диспропорциите в заплащането, може да се определи “основната месечна заплата на служителя да е по-ниска от средната основна месечна заплата на служителите, заемащи същата длъжност в административното звено”.
Други критерии биха могли да бъдат придобиването на по-висока професионална квалификация; системното изпълнение на длъжността над изискванията, т.е. служителят да е получил поне две оценки 2 - “Изпълнението е над изискванията”, за последните три години; притежаването на знания и умения за ефективно изпълнение на длъжности със специфични изисквания. Чрез определяне на точните критерии административната структура трябва да реализира своята потребност да задържи ценните за организацията служители с принос към дейността й.
По реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 се увеличават също така основните месечни заплати на служителите след изтичане на изпитателния срок. Условията са идентични - оценка не по-ниска от 3, мотивирано предложение на непосредствения ръководител и спазване на критериите, заложени във вътрешните правила за организация на работната заплата.
С цел да се мотивират ръководителите в посока намаляване числеността на персонала, в чл. 9 е регламентирана друга възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати. Извън хипотезите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране или намаляване на персонала в резултат на преминаване на функции към друга структура, е дадена възможност на администрацията при реални съкращения икономиите от средствата за работна заплата да бъдат използвани за увеличаване на заплатите на служителите.
За да предпази структурите от съкращения с единствената цел нарастване на заплатите, Министерският съвет е постановил, че това не се отразява при формирането на годишния размер на средствата за работна заплата за следващата година. Това означава, от една страна, че фондът за заплати не може да бъде намален, но от друга страна - след като икономисаните средства са усвоени, не може да се иска отново увеличаване на щатната численост и по-висок размер на средствата за работна заплата, извън регламентираното със Закона за държавния бюджет за съответната година увеличение.
Необходимо е административните структури внимателно да планират дейността си, да анализират натовареността на персонала и след извършването на функционални анализи, да ограничават дублирането на функции и да се освобождават от неприсъщи за администрацията дейности.

Ирена БОРИСОВА, съветник в дирекция “Стратегическо планиране и управление”, администрация на МС

Книги

  • Актуални

  • Очаквани