Меню

Всичко за обезщетението при пенсиониране на служител по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

Дайджест "Труд и право", 2022 г., кн. 07

В практиката възникват многобройни въпроси относно обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране. Те се отнасят както до правото за получаване на обезщетението от работника или служителя, така и до задължението за неговото изплащане от работодателя. Отговорите на тези въпроси се съдържат в законовата уредба на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
Настоящата статия има за цел да подпомогне работодателите при преценката им дали дължат изплащане на обезщетението, в какъв размер и в какъв срок.
Представят се различни хипотези, при които обезщетението е дължимо, както и такива, при които не са налице предпоставките за изплащането му.
Разглеждат се случаи, в които обезщетението при пенсиониране се дължи, заедно с други видове обезщетения.
За работодателите, а и за работниците и служителите, са важни и въпросите относно данъчното облагане, както и дали изплащането на обезщетението има за последица зачитането на осигурителен стаж и доход при пенсиониране.

В статията ще намерите конкретни отговори на следните въпроси:
1. Какви са законовите предпоставки за възникване на правото на обезщетение?
2. Как се определя размерът на обезщетението – 2, или 6 брутни заплати?
3. На каква база се изчислява обезщетението?
4. Възможно ли е обезщетението да бъде изплатено в увеличен размер?
5. Как се прилага изискването за еднократно изплащане на обезщетението?
6. В какъв срок се изплаща обезщетението?
7. Има ли особени случаи, в които възниква правото на обезщетение?
8. В кои случаи обезщетението не се дължи?
9. Какви други обезщетения се дължат от работодателя?
10. Обезщетението зачита ли се за осигурителен стаж и доход?
11. Дължи ли се данък върху обезщетението?
12. Може ли обезщетението да се претендира по съдебен ред и в какъв давностен срок?

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Какви са законовите предпоставки за възникване на правото на обезщетение?

Законовите предпоставки за възникване на правото на работника или служителя на обезщетение, съответно на задължението на работодателя да му го изплати, са:

1. Прекратяване на трудовото правоотношение.

Правото на обезщетение, съответно задължението на работодателя, възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Правното основание за прекратяването няма значение. Прекратеното трудово правоотношение може да е възникнало както от трудов договор, така и от конкурс или от избор.

2. Придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя.

Пенсията за осигурителен стаж и възраст е вид пенсия по Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работникът или служителят трябва да отговаря на изискването за възраст и осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажът. Обезщетението се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69, чл. 69а, чл. 69б и чл. 69в КСО, тъй като пенсиите по цитираните разпоредби са също вид пенсии за осигурителен стаж и възраст.

Прекратяване на трудовото правоотношение

Задължението на работодателя за изплащане на обезщетението възниква независимо от конкретното правно основание за прекратяване на трудовия договор. Поради това, правното основание по Кодекса на труда няма значение и обезщетението е дължимо от работодателя при всички видове основания за прекратяване:
- общите основания по чл. 325 от КТ;
- основанията, при които инициативата за прекратяване е на работника или служителя, със или без предизвестие (чл. 326 и чл. 327 от КТ);
- основанията, при които инициативата за прекратяване е на работодателя, със или без предизвестие (чл. 328 и чл. 330 от КТ);
- основанието за прекратяване по чл. 331 от КТ по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение и със съгласието на работника или служителя;
- основанието за прекратяване по чл. 71 от КТ на трудов договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Работодателят дължи обезщетението както при прекратяване на безсрочен, така и при прекратяване на срочен трудов договор.

Придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на КСО.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО.

Често възниква въпросът, дали обезщетението е дължимо, когато правото на пенсия е придобито при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. На това основание правото на пенсия се придобива, когато лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, като изискването е да имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, при еднаква възраст за жените и мъжете - 66 години и 10 месеца от 1 януари 2022 г. и 67 години от 1 януари 2023 г., когато възрастта спира да нараства. Тези лица също имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото им правоотношение.

Във всички случаи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е придобито по време на съществуване на трудовото правоотношение, независимо на какво правно основание по КСО е придобито то.

Важно е да се отбележи, че работодателят дължи обезщетението независимо от това дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж или възраст или не.

Следва да се има предвид, че според чл. 222, ал. 4 от КТ работодателят дължи обезщетението по ал. 3 и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО.

Считано от 1 януари 2016 г., на основание на разпоредбата на чл.68а от КСО, лицата, които имат необходимия осигурителен стаж по чл.68, ал.2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО. Пенсията, отпусната по този ред, е в намален размер с 0,4 % за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено.

Достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение е работникът или служителят да отговаря на условията за отпускане на пенсията към датата на прекратяването, като няма правно значение, дали е пенсията е отпусната или не. В тази хипотеза възниква въпросът, какво става, ако работникът или служителят не желае да му бъде отпусната пенсия по чл. 68а от КСО, а „изчаква“ да придобие право на пенсия в пълен размер по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, и работодателят не му е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 4 КТ. В случай че работникът или служителят постъпи на нова работа и придобие правото на пълна пенсия по време на новото правоотношение, то при прекратяването му за работодателя не възниква задължение за изплащане на обезщетението. Обезщетението е дължимо от предходния работодател. Обстоятелството, че не го е изплатил не поражда задължение за следващия работодател.

Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол.

Как се определя размерът на обезщетението – 2, или 6 брутни заплати?

Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Обезщетението се определя по този начин, считано от 22 декември 2020 г., откогато е в сила изменението на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение, считано от или след посочената дата, работникът или служителят има право на обезщетението, което се определя при спазване на изменената разпоредба.

Изменената разпоредба на чл. 222, ал. 3 от КТ е по-благоприятна за работниците и служителите в сравнение с преди действащата. До влизането й в сила, обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати се дължеше от работодателя на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия им стаж.

Сега правото на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца възниква за работниците и служителите, които са придобили общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия.

Изразът „през последните 20 години” означава, че преценката за наличието на не по-малко от 10 години трудов стаж, придобит при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, се прави в рамките на 20 години, и това да са „последните” 20 календарни години към датата на прекратяване на трудовия договор.

В тази връзка следва да се отбележи, че понятието „група предприятия“ е определено в Кодекса на труда с § 2а от допълнителната разпоредба. Със ЗИДКТ е направено изменение в § 2а, като думите „чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б““ са заличени. Преди това изменение, определението за „група предприятия“ е регламентирано с оглед използването му в чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ от КТ (командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги) и това е понятието по смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ДР на ЗТМТМ). Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ „група предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

След изменението легалното определение на понятието „група предприятия“ в Кодекса на труда се прилага във всички случаи, когато понятието се използва в нормативния акт. Поради това, понятието „група предприятия“, използвано в  разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, има смисълът, определен в § 1, т. 5 от ДРЗТМТМ. Ако работникът или служителят през последните 20 години от трудовия си стаж има 10 години трудов стаж при двама различни работодатели, които са „свързани“, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Такъв е случаят например, когато  едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие.

Както беше посочено по-горе, работодателят дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ независимо от това дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж или възраст или не. В тази връзка е важно да се отбележи, че преценката за размера на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца се прави в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя към датата на прекратяване на трудовия договор, а не към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и/или към датата на отпускане на пенсията.

Определяне размера на обезщетението за срок от 2 или 6 месеца при:

 1. Периоди на прекъсване – работа при друг работодател, ползване на неплатен отпуск.

2. Комбинация на стаж по трудово и служебно правоотношение.

3. Закупуване на недостигащ осигурителен стаж.

Периоди на прекъсване

Трудовият стаж може да бъде придобит през последните 20 години преди прекратяване на трудовото правоотношение, през които работникът или служителят е работил със или без прекъсване при един и същ работодател. Освен това, посочените 10 години през последните 20 години, могат да бъдат придобити и при различни работодатели, стига те да са в „същата група предприятия“.

Винаги, когато повече от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя през последните 20 години не са придобити при един и същ работодател, а при двама или повече различни работодатели, които не са от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 2 месеца.

Когато не по-малко от 10 години от трудовия стаж на работника или служителя са придобити при един и същ работодател или при различни работодатели, но от една и съща група предприятия, обезщетението е за срок от 6 месеца.

Примери:
- Ако през последните 20 години не по-малко от 10 години трудов стаж са придобити от работника или служителя при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение, обстоятелството по колко трудови договори с този работодател е придобит трудовият стаж няма значение, като в периодите на „прекъсване” работникът или служителят може да е работил и при друг/други работодател/работодатели.
- Ако при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение са придобити по-малко от 10 години трудов стаж през последните 20 години, той трябва да извърши преценка дали необходимият 10 години трудов стаж не се допълва от трудов стаж, придобит от работа при друг работодател, с когото попадат в една съща група предприятия.
- Възможно е изискуемите 10 години трудов стаж да са придобити при един и същ работодател в рамките на едно трудово правоотношение. Обстоятелството, че по това правоотношение работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск, не променя факта, че 10-те години от трудовия му стаж са придобити при този работодател. Няма пречка по време на неплатения отпуск работникът или служителят да е работил при друг работодател. Времето на работа при другия работодател на общо основание се зачита за трудов стаж, но тъй като 10-те години трудов стаж през последните 20 години могат да бъдат прекъснати с трудов стаж при друг работодател, то и в този случай работникът или служителят ще отговаря на изискването за изплащане на обезщетението за срок от 6 месеца.

Комбинация на стаж по трудово и служебно правоотношение

Съгласно чл. 351 от КТ трудов стаж по смисъла на кодекса е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в него или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. От цитираната разпоредба е видно, че по смисъла на КТ трудов стаж е и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Затова, ако преди прекратяване на трудовия му договор работникът или служителят е работил в една и съща организация/ведомство по служебно и трудово правоотношение, се счита, че той отговаря на изискването през последните 20 години да е придобил 10 години от трудовия си стаж при един и същ работодател и има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 6 месеца.

Закупуване на недостигащ осигурителен стаж

В чл. 9а от КСО е уредена възможността за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране със заплащане на осигурителни вноски от лицата в два случая:

а) за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор”;

б) за времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.

Във втория случай недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. След като пенсията се отпуска от тази дата, това е моментът, в който лицето придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Възможна е „комбинация” на закупен осигурителен стаж. Когато са внесени осигурителни вноски за периоди на обучение, по-малки от 5 години (първия случай), лицето има право да внесе осигурителни вноски за разликата до 5 години (втория случай).

За да бъде подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е необходимо трудовото правоотношение да е прекратено. При прекратяване на трудовото правоотношение обаче работодателят следва да прецени дали към датата на прекратяването работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Работодателят дължи изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като е налице придобито право, независимо от начина, по който е натрупан изискуемият осигурителен стаж, вкл. и чрез закупуване, работникът или служителят има право на обезщетение и работодателят следва да му го изплати при прекратяване на трудовото правоотношение.

На каква база се изчислява обезщетението?

Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ регламентира начина или т. нар. база за определяне на обезщетенията по чл. 213 – 226 от КТ, т. е. и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ, т. е. и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, се включват:

а) основната работна заплата за отработеното време;

б) възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

в) допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

г) допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ;

д) възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;

е) възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ;

ж) възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ.

От горното следва, че възнаграждението за времето на платения годишен отпуск, което се изплаща по чл. 177 КТ, не се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ.

По отношение на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер се прилага разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В нея, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер изрично са определени възнагражденията за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11), както и за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12).

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 15, ал. 2 НСОРЗ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Предвид горното, с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и/или с индивидуален трудов договор могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да са трудови възнаграждения, които да отговарят едновременно и на двете изисквания, регламентирани в чл. 15, ал. 2 НСОРЗ:

- да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение;

- да са в зависимост единствено от отработеното време.

По отношение на допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд считаме, че във всички случаи когато е въведен сменен режим на работа със смесени работни смени, включващи нощен и дневен труд, т.е. винаги когато не става въпрос за „инцидентно” полагане на нощен труд (например при полагане на извънреден труд, който е и нощен), то допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд има постоянен характер и се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетенията по чл. 220 КТ).

На основание чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Тази разпоредба обаче не променя характера и предназначението на извършеното плащане – то продължава да има характер на парично обезщетение, независимо, че размерът му е брутното трудово възнаграждение за първите три работни дни. Работодателят изплаща това възнаграждение за дни, през които лицето е във временна неработоспособност и тези дни не са реално отработени от него. Следователно сумата, която е изплатена от работодателя като възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 КСО не може да участва в базата за изчисляване на обезщетенията.

Социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници (чл. 292 КТ). Начинът на използването им се определя от общото събрание на работниците и служителите, като те не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293 КТ). Средствата за СБКО са социален разход за работодателя, като следва да се има предвид, че под каквато и форма да се ползват те не са елемент на брутното трудово възнаграждение, тъй като те не са “трудови възнаграждения”. След като средствата, изплатени за сметка на социалните разходи, нямат характер на трудово възнаграждение, те не се включват в брутното трудово възнаграждение (базата) за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетенията по чл. 220 КТ).

Когато не са отработени всички работни дни в базовия месец, се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ. В нея изрично е посочено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

По отношение на брутното трудово възнаграждение, от което се изчисляват обезщетенията (с изключение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за което чл. 224, ал. 2 от КТ препраща към чл. 177 от КТ), няма нормативно установено изискване за минимум отработено работно време през месеца, служещ за база. Затова, дори работникът или служителят да не е отработил всички работни дни през базовия месец, необходимото за целите на определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение, което се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ). Това означава, че през месеца – база, е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се изчисли месечен размер на брутната сума.

Възможно ли е обезщетението да бъде изплатено в увеличен размер?

Размерите на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ (за срок от 2 или 6 месеца) се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Страните по колективен трудов договор могат да договорят по-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, като законът не ограничава максималния размер.

При прекратяване на трудовото правоотношение работник или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е член на синдикална организация – страна по договора или който се е присъединил към сключения колективен трудов договор по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ, има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в увеличен размер, съгласно договора.

По-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ могат да се договарят и при сключване на индивидуален трудов договор. Страните не са ограничени при постигането на договореност за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Няма пречка по-големи размери на обезщетението да се уговорят и след сключване на трудовия договор – с допълнително споразумение на основание чл. 119 от КТ.

Как се прилага изискването за еднократно изплащане на обезщетението?

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж.

Изискването за еднократно изплащане на обезщетението се прилага спрямо работника или служителя и означава, че той може да получи обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ един единствен път.

Необходимо е работодателят да прецени дали обезщетението е дължимо или не, предвид ограничението то да се изплаща само веднъж. Тъй като работникът или служителят има право на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ да прекрати всеки трудов договор, независимо от обстоятелството кога е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – преди сключването на договора или по време на неговото действие, не във всички случаи той ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

В какъв срок се изплаща обезщетението?

Срокът за изплащане на обезщетенията, вкл. по чл. 222, ал. 3 КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, е регламентиран в чл. 228, ал. 3 от КТ. В него е предвидено, че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

В Кодекса на труда не е предвидена възможност за разсрочено изплащане на обезщетението, дължимо от работодателя.

Има ли особени случаи, в които възниква правото на обезщетение?

При правоприемство

Разпоредбата на чл. 123 от КТ урежда правните последици, които настъпват в трудовото правоотношение в следствие на промяна на работодателя. Случаите или причините, които могат да доведат до промяна на работодателя, са уредени в закона, и те са: сливане на предприятия; вливане на едно предприятие в друго; разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; промяна на правноорганизационната форма на предприятието; смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него; преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

Разпоредбата на чл. 123а от КТ урежда правните последици за трудовото правоотношение от промяна на работодателя, настъпила поради отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем или аренда, както и при възлагане на концесия.

При промяна на работодателя в случаите по чл. 123 и чл. 123а от КТ трудовото правоотношение на работника или служителя не се прекратява. Правата и задълженията на „стария” работодател се прехвърлят на „новия” работодател.

Когато след правоприемство по чл. 123 или чл. 123а от КТ трудовото правоотношение се прекрати, независимо от правното основание за прекратяването, „новият” работодател дължи на работника или служителя обезщетение при условията на чл. 222, ал. 3 от КТ. При преценка на размера на обезщетението (за срок от 2 или 6 месеца) той е длъжен да вземе предвид и трудовия стаж на работника или служителя, придобит преди правоприемството.

Обезщетение за срок от 6 месеца се изплаща, когато работникът или служителят е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Поради правоприемството в случаите на чл. 123 или чл. 123а от КТ се счита, че работодателят е един и същ. Когато трудовото правоотношение на работника или служителя не е било прекратявано, а се е прилагал чл. 123 или чл. 123а от КТ, при наличие на 10 години трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за срок от 6 месеца, независимо че стажът е придобит при „стария” и „новия” работодател.

При възстановяване на работа (когато обезщетение е изплатено при уволнение, признато за незаконно; когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито след уволнение, признато за незаконно)

а) когато обезщетението е изплатено при прекратяване на трудовия договор, признато за незаконно;

Обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща на работника или служителя само при прекратяване на трудовото правоотношение, когато към датата на прекратяването той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако уволнението е признато за незаконно от съда и заповедта за прекратяване на трудовия договор е отменена, се счита, че трудовото правоотношение на работника или служителя не е било прекратявано, т. е. правното основание за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е отпаднало. В този случай обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е недължимо платено и работникът или служителят дължи възстановяването му на работодателя. При последващо законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение обаче, работникът или служителят ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като към датата на прекратяването ще отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

б) когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито след прекратяване на трудовия договор, признато за незаконно.

Възможно е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е придобито след уволнение, признато за незаконно.

При признаване на уволнението за незаконно се заличават правните последици на прекратяването и трудовото правоотношение се възстановява. При последващо законосъобразно прекратяване на възстановеното трудово правоотношение работникът или служителят ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, независимо кога е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – преди (т. е. в периода на незаконното уволнение) или след възстановяването му на предишната работа.

При прекратяване на трудов договор по чл. 114 от КТ

Съгласно чл. 114 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор за работа през определени дни от месеца. Такъв трудов договор може да се сключи като основен (когато към датата на сключването му работникът или служителят не работи по друг трудов договор) или като допълнителен (когато към датата на сключването му работникът или служителят работи по друг основен трудов договор).

Когато трудовият договор по чл. 114 от КТ е единствен, при прекратяването му, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Работещи по ПМС № 66 от 1996 г.

На основание ПМС № 66 от 1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. Лицата, назначени по ПМС № 66 от 1996 г., полагат труд по трудов договор, към който се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство.

При прекратяване на трудовия договор на лице, назначено по ПМС № 66 от 1996 г., при положение, че е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят е длъжен да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Работещи по програми и мерки за заетост

Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) урежда различни програми и мерки за заетост, по които работодателите наемат безработни лица. Следва да се има предвид, че назначените по програми и мерки за заетост лица полагат труд по трудов договор, към който се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство.

В чл. 30а от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) изчерпателно е регламентирано предназначението на средствата, които се предоставят за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта. Законовата норма не предвижда предоставянето на средства на работодателите, които да са предназначени за изплащане на обезщетения на основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

Независимо че средствата за изплащане на обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ не са осигурени, работодателят е длъжен да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на лице, наето в изпълнение на сключения по мярката или програмата трудов договор, ако към датата на прекратяването му лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Наследници на работника или служителя

В разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя, т. е. от датата на смъртта.

Възможно е при прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ работодателят да дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, когато към датата на прекратяването работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението се дължи, независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, т. е. и когато причината за прекратяване е настъпила смърт на работника или служителя.

В случай, че починалият работник или служител към момента на прекратяване на трудовото правоотношение отговаря на изискванията на разпоредбата, той има право на обезщетение от 2 или 6 брутни заплати по чл. 222, ал. 3 от КТ. Обезщетението следва да се изплати от работодателя на наследниците му след представяне на акт за смърт и удостоверение за наследници.

В кои случаи обезщетението не се дължи?
1.      При придобиване право на пенсия на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди или след прекратяване на трудовия договор.
2.      При придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при предишен работодател.
3.      При придобиване право на друг вид пенсия.
4.      При работа по договор за управление и контрол и при работа по граждански договор по Закона за задълженията и договорите.
5.      При изплатено обезщетение по Закона за държавния служител.

При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди или след прекратяване на трудовия договор

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ създава задължение за работодателя да изплати обезщетението само при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато по време на неговото съществуване работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Следователно ако към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст работникът или служителят не работи, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Примери:
- Когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди прекратяване на трудовия договор, когато работникът или служителят не е работел, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
- Когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито след прекратяване на трудовия договор, работникът или служителят няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Тъй като трудовият договор е прекратен преди датата на придобиване на правото на пенсия, работникът или служителят няма право да претендира от бившия си работодател да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
- Когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в период, в който е без работа, и след това започне работа, независимо дали при бивш работодател или при друг работодател, то при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят няма да е длъжен да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

при предишен работодател

Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ създава задължение за работодателя да изплати обезщетението само при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато по време на неговото съществуване работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В практиката има случаи, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуване на трудовото правоотношение, но при неговото прекратяване работодателят не му е изплатил обезщетението. В последствие, работникът или служителят започва работа при «следващ» работодател, от когото претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовия договор. «Следващият» работодател не дължи изплащане на обезщетението. Изпълнението на задължение на предишен работодател не може да се търси от следващ работодател.

При придобиване право на друг вид пенсия

Законова предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, освен прекратяване на трудовото правоотношение, е придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на право на друг вид пенсия – инвалидна, наследствена или др. не поражда право, съответно задължение за изплащане на обезщетението.

При работа по договор за управление и контрол

и при работа по граждански договор по Закона за задълженията и договорите

Договорът за управление и контрол на търговско дружество не е трудов договор. За него не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство и затова при прекратяването му лицето, с което е сключен, няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, независимо че към датата на прекратяване може да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Следва да се има предвид, че страните по договор за управление и контрол на търговско дружество може да са уговорили, че при прекратяването му възложителят дължи обезщетение, ако към датата на прекратяването лицето, на което е възложено управлението, е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обезщетение обаче не е обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като договорът не е трудов. Правното основание за изплащане на такова обезщетение не е чл. 222, ал. 3 от КТ. За разлика от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, на което работникът или служителят има субективно право, обезщетение по договор за управление и контрол се дължи, само ако такова е уговорено между страните при сключване на договора.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (работят по граждански договор, сключен на основание Закона за задълженията и договорите), също нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. При прекратяването на гражданския договор възложителят няма задължение за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

При изплатено обезщетение по Закона за държавния служител

Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на държавния служител с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител е предвидено, че в случаите на освобождаване при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години – 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

Ако държавният служител, чието служебно правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и на когото е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, постъпи на работа по трудово правоотношение, при прекратяване на трудовото правоотношение няма да има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Той няма да отговаря на изискването за изплащане на обезщетението, тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди възникване на трудовото правоотношение, а не по време на съществуването му.

Какви други обезщетения се дължат от работодателя?

В Кодекса на труда са регламентирани различни правни основания, на които работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.

Обезщетение по чл. 220 от КТ (за неспазено предизвестие)

Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 от КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако срокът не е спазен само частично). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок.

Ако работникът или служителят към датата на прекратяване на трудовия договор е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, работодателят ще е длъжен да му изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ (при оставане без работа)

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Когато към датата на прекратяване на трудовия договор на някое от основанията, посочени в чл. 222, ал. 1 от КТ, работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, работодателят ще е длъжен да му изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ

(при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест)

Обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие, че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца. Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ или чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ако работникът или служителят към датата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ или чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ, работодателят ще е длъжен да му изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Обезщетение по чл. 224 от КТ (за неползван платен годишен отпуск)

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен обезщетението по чл. 224 от КТ, работодателят ще е длъжен да му изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Обезщетение по чл. 331 от КТ (при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение)

Правното основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение е разпоредбата на чл. 331 от КТ. Инициативата за прекратяване на трудовия договор е на работодателя. Работникът или служителят, към когото е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор, следва да се произнесе писмено по него в 7-дневен срок. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

Ако работникът или служителят към датата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 от КТ е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен обезщетението по чл. 331 от КТ, работодателят ще е длъжен да му изплати и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Обезщетението зачита ли се за осигурителен стаж и доход?

Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се определя от размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 или 6 месеца. Двата или съответно шестте месеца не е период, за който се изплаща обезщетението, а само начин за определяне на неговия размер. Срокът, за който се изплаща обезщетението, не се зачита за осигурителен стаж.

След като срокът, за който се изплаща обезщетението, не се зачита за осигурителен стаж, работодателят не следва да го включва при издаването на удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж.

Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

Тъй като върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, изплатените суми не се включват в удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход, което се издава от работодателя.

Дължи ли се данък върху обезщетението?

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ (при пенсиониране). От това следва, че сумата, изплатена като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, не следва да се облага от работодателя с данък.

Може ли обезщетението да се претендира по съдебен ред и в какъв давностен срок?

Ако работодателят не изпълни задължението си да изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред.

Ако работодателят е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 2 месеца, а работникът или служителя счита, че има право на обезщетение за срок от 6 месеца, той има право да претендира изплащане на разликата по съдебен ред.

Право да претендира изплащане по съдебен ред има и работник или служител, когато счита, че работодателят не е изчислил правилно размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, например защото при определяне на базата, от която то се изчислява, не е спазил разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Исковете по трудови спорове, чийто предмет са парични вземания, се погасяват в 3-годишен давностен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ). Посоченият срок тече от деня, в който по паричното вземане е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ).

Тъй като работодателят следва да изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правотношението е прекратено, тригодишният срок, до който работникът или служителят може да предяви иск пред съда срещу работодателя за изплащане на обезщетението, винаги започва да тече от 1-во число на по-следващия месец след месеца, през който е настъпило прекратяването.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е дължимо ведно със законната лихва.

От 01.01.2015 г. е в сила Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 2014 г.). С постановлението се определя размер на законната лихва за просрочени задължения, както следва:
- годишен размер на законната лихва за просрочени парични задължения – основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта;
- дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от определения годишен размер.

Следва да се има предвид, че с ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е отменено ПМС № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн. ДВ, бр. 42 от 2012 г.).

Лариса ТОДОРОВА, юрист

Акценти

Ден на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители
Честит празник, скъпи колеги, партньори и приятели!

Прочети още...

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2022 година

За всички счетоводители, одитори и финансисти,

Прочети още...

Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки

По повод началото на академичната година, Ви представяме най-новото ни издание:
„Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки“

Прочети още...

Абонамент 2023

Печатни и електронни списания. Книги-годишници. Компютърни продукти ЕПИ

Прочети още...