Меню

Дайджест "Труд и право", 2020 г., кн. 11

Коментар

При съвременното ниво на развитие на информационните и комуникационните технологии, не е изненадващо, че все по-голям дял от информационните носители стават електронни, а „традиционният“ документ на хартиен носител загубва част от значението си. Електронните документи се създават, обработват и изпращат по-бързо, опасността от загубването им е по-малка, изискват по-малък ресурс за съхранение. Правният ред все по-често им придава значението на писмен документ, ако покриват съответните изисквания и обективират изявление.

Тези процеси несъмнено дават отражение и на плоскостта на трудовото и осигурителното право. През 2016 г. в Кодекса на труда за първи път беше предвидено, че част от документите в трудовото досие на работника или служителя могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Предвидена беше законова делегация за Министерския съвет да детайлизира правилата с наредба. Макар и със значително забавяне, правителството изпълни законовата делегация с Постановление № 71 от 10.05.2018 г. за приемане на Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя.

В осигурителното право пък се възприеха електронните болнични листове, като в последните години осигурените лица могат да ползват все по-широк кръг от електронни административни услуги и т. н.

За голямо съжаление обаче, практиката у нас сериозно изостава от новите тенденции. Все още има например случаи, при които контролните органи по спазване на трудовото законодателство санкционират работодатели, които не представят изисканите им документи на хартиен носител в хода на извършвани проверки. Проблемите са още по-осезаеми в съдебната система. Въпреки дългогодишните усилия за въвеждане на „електронно правосъдие“ дигитализацията все още е непозната територия за българския трудов съд. Причините са много и различни - от липса на материални средства, липса на нормативна основа, а често и яростната съпротива на самата система. Вредите за обществото от подобна ситуация проличаха ясно през първата половина на 2020 г., когато в резултат на ограничителните мерки, свързани с пандемията на коронавирус, правораздаването по трудови спорове фактически колабира в периода на обявеното извънредно положение.

.................

Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при БАН
___________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 11/2020 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.

 

 

Акценти

Купи 1 книга. Подари я за Коледа!

В тази необичайна и пълна с предизвикателства и изпитания година, ние – семейството на книгата, ви благодарим, че съхранихте книгата като ваша основна ценност.

Прочети още...

Дни на ЕПИ - ноември 2020

Абонирайте се за ЕПИ през ноември и ще получите куп подаръци!

Прочети още...

Всички предстоящи учебни семинари - само като уебинари или видеозаписи!

Така ще спазим новите изисквания, ще гарантираме здравето, както на участниците, така и на лекторите и организаторите на обучението.

Прочети още...

Семинари на море през септември

Семинар по здравословни и безопасни условия на труд:
1 – 4 септември 2020 г.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...