Меню

Коментар

Съгласно чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, Народното събрание обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет. 

Със свое решение (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г., и възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация, във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България1.

Със свое решение, обн. ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г., Народното събрание удължи срока на обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г.

Народното събрание прие и Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп. бр. 34 от 09.04.2020 г.).

На основание § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., Министерският съвет прие Постановление № 55 от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 31 от 01.04.2020 г.) – ПМС № 55 от 30.03.2020 г.2

Постановлението е в сила от 13.03.2020 г. и изпълнението му се възлага на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и управителя на Националния осигурителен институт. След обнародване на промените в ПМС № 55 от 30.03.2020 г., промените ще се прилагат и за работодатели, които вече са подали заявления за изплащане на компенсации.

Компенсации се изплащат след получаването на положително решение от Европейската комисия или на решение, че помощта не е държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

Кои работодатели могат да получат компенсации по реда на ПМС № 55 от 30.03.2020 г.?

По реда на чл. 1, ал. 1-3 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., на:

  • работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието;
  • работодател, който по своя преценка и със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;
  • на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.

С § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се създаде чл. 120в и нова ал. 2 в чл. 138а от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 120в, ал. 2 КТ, когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта. В тази хипотеза работодателят може да се възползва от компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите.

Втората хипотеза, уредена в ПМС № 55 от 30.03.2020 г., се основава на разпоредбата на чл. 120в, ал. 1 КТ, по реда на която при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. В този случай инициативата принадлежи на работодателя.

По реда на новата ал. 2 на чл. 138а КТ, в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

Съгласно чл. 2 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г., за изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели, които:

  1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  2. заявяват изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в приложение към Постановлението, като освен изрично изброените икономически дейности (като хотелиерство, дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, на питейни заведения, прожектиране на филми и т. н.), са включени и други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето3;
  3. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  4. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  5. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите;
  6. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  7. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа или за установяване на непълно работно време.

Важно е да се обърне внимание, че работодатели, които желаят да кандидатстват за компенсации по реда на постановлението, не трябва да прекратяват трудовите правоотношения със своите работници и служители на основание:

  • закриване на предприятието;
  • закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
  • намаляване на обема на работата;
  • спиране на работа за повече от 15 работни дни.

Това са основанията за прекратяване на трудов договор, до които работодателите биха прибегнали в условията на извънредната ситуация.

За изплащане на компенсации в хипотезите, описани по-горе при преустановяване на работата по чл. 120в, ал. 1 КТ и въвеждане на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 КТ, могат да кандидатстват работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U, които отговарят на критериите по ал. 1, т. 1 и 3-7 от постановлението и са декларирали намаляване на приходите от продажби:

  1. за лицата, учредени преди 01.03.2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
  2. за лицата, учредени след 01.03.2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

Срок и размер на компенсациите

Компенсациите се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., но за не повече от три месеца.

Съгласно § 6, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона, по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя4 за същия месец за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Средствата са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той ги възстановява.

В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Осигурителният доход за януари 2020 г. се определя, както следва:

  1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
  2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;
  3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
  4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
  5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

За кои работници и служители не се изплащат компенсации?

Съгласно чл. 1, ал. 6 от Постановлението, компенсации не се изплащат за:

  • работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
  • работници и служители, които ползват неплатен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Важно е да се знае, че работодателят е длъжен да изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и дължимите осигурителни вноски.

Работодател, получил компенсация, след като е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време на лицата и дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Ред за кандидатстване

Съгласно чл. 3 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г., изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава заповед за откриване на процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсациите. Информация за реда и условията за кандидатстване се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“.

Работодателите подават в дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор. Към него се прилагат:

  1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в КТ или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 КТ;
  2. декларация по образец за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6, че работодателят ще запази заетостта на съответните работници и служители за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите, и няма да ги освободи от работа на посочените основания;
  3. декларация по образец от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби по чл. 2, ал. 2 – за работодателите по чл. 1, ал. 2 и 3;
  4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата – трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите по чл. 1, ал. 3 – продължителността на установеното непълно работно време;
  5. декларация по образец, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.

На интернет страницата на Агенцията по заетостта са публикувани образците на документи, Информация за работодателите и Процедура за кандидатстване, съдържаща условията, изискванията, реда и начина за кандидатстване.

В срок до 7 работни дни от подаването на заявлението, комисия, определена със заповед на директора на Дирекция „Бюро по труда“, разглежда документите и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации. Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации. В този срок директорът на Дирекция „Бюро по труда“ изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на комисията и документите по чл. 4, ал. 2, т. 4 и 5. Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на Националния осигурителен институт обобщена информация.

Дирекция „Бюро по труда“ уведомява работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за изплащане на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от датата на съставянето на протокола.

Националният осигурителен институт ежемесечно изплаща на работодателите компенсациите въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта.Националният осигурителен институт създава и поддържа база данни за работодателите, на които са изплатени компенсации по това постановление. Тя съдържа информация за работодателя, за общата сума на изплатените компенсации за съответния месец и за общия брой на работниците и служителите, за които са изплатени, и е публична, с изключение на данните, представляващи „лични данни“ по смисъла на Закона за защита на личните данни.

Важно е да се знае, че работодателят е длъжен да уведомява писмено, включително по електронен път, Агенцията по заетостта в случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите, в срок 3 работни дни от датата на издаването на заповедта за възобновяване на работа.

Постановлението предвижда и задължения за възстановяване на изплатените компенсации. В случай че работодател, получил компенсации, не изпълни задълженията си по чл. 1, ал. 8 и 9 да изплати пълния размер на възнаграждението и дължимите осигурителни вноски и по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 да запази заетостта на съответните работници и служители, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите, или да не прекратява трудовите правоотношения на посочените основания, или декларира неверни данни по чл. 2, ал. 2, той трябва да възстанови изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

Работодател, получил компенсации по реда на постановлението, за когото Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ установи, че не изпълнява заявените с документите по чл. 4, ал. 2, т. 1, 2 и 4 обстоятелства съгласно чл. 1, ал. 1, 2 и 3, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на Министерския съвет
___
1 Член 57, ал. 3 КРБ: „При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.“
2 Очаква се обнародване на промените в схемата 60/40 за периода на извънредното положение в края на април тази година.
3 Чл. 63. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
(2) Мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция…
(6) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) Мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(7) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.
(8) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2 контактните лица на болните от заразни болести не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест.
4 Съгласно ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.

Акценти

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...

Книга-годишник Социално осигуряване – 2020 година

Книгата-годишник „Социално осигуряване – 2020 година“ е вече при Вас. Заявете, купете тази книга.

Прочети още...

Национални учебни семинари на море

Първи записали се за участие в националните ни учебни семинари на море през септември. Вижте поканите за участие. Включете се.

Прочети още...