Sidebar

Меню

Коментар

В „Държавен вестник“, бр. 58 от 13.07.2018 г., бе обнародвано Постановление № 131 на Министерския съвет от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
С промените в НРВПО се регламентират:
1. Редът и условията за ползване на отпуска при осиновяване на деца до 5-годишна възраст.
2. Усъвършенства се уредбата на сумираното изчисляване на работното време.
Тези промени в НРВПО ще бъдат обект на коментара в следващите редове.

  1. Ползване на отпуск при осиновяване на деца до 5-годишна възраст

С промените в Кодекса на труда (КТ), обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 30 от 03.04.2018 г., в сила от 01.07.2018 г., се създаде възможност за всички осиновители на дете до 5-годишна възраст да ползват отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Изменени и допълнени са разпоредбите на чл. 164б и 167 КТ.

Право на отпуск по чл. 164б, ал. 1 КТ има работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст. Отпускът е за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Право на отпуск при същите условия и размер има и работник или служител в случаите когато сам е осиновил детето (чл. 164б, ал. 5, изр. първо от КТ). В чл. 164б, ал. 2, 3 и 5, изр. второ от КТ се урежда възможността след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване отпускът да се ползва от осиновител (когато детето е осиновено от съпрузи) или от един от родителите на осиновителката или на осиновителя (когато осиновителят е починал, когато работничката или служителката сама е осиновила дете или когато работникът или служителят сам е осиновил дете). След използване на отпуските по ал. 1, 2, 3 и 5 на чл. 164б КТ, когато детето не е навършило 2-годишна възраст и не е настанено в детско заведение, осиновителката, осиновителят или лицето, което е поело отглеждането на детето, има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 164 КТ. В чл. 164б, ал. 8 КТ е регламентирано правото на осиновителя на 15-дневен отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

В ал. 1 на чл. 167 КТ е предвидено правото на отпуск на осиновителя при смърт или тежко заболяване на осиновителката на дете до 5-годишна възраст. Със съгласието на осиновителя съответната част от отпуските при осиновяване и за отглеждане на дете могат да се ползват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко осиновителка на детето. Алинея 2 на чл. 167 КТ урежда правото на отпуск на един от родителите на осиновителката или на осиновителя на дете до 5-годишна възраст при тежко заболяване на осиновителката и починал осиновител. Съгласно ал. 4 на чл. 167 КТ, когато лицето, което само е осиновило дете до 5-годишна възраст, почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските при осиновяване или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва от един от неговите родители, когато работи по трудово правоотношение. Според ал. 5 на чл. 167 КТ, когато починат и двамата осиновители на дете до 5-годишна възраст и детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение, или в детско заведение на пълна държавна издръжка, съответната част от отпуските по ал. 1, 2 и 4 се ползва от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на осиновителите.

С § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са уредени „заварените“ случаи, в които срокът за използване на отпуските по Кодекса на труда не е изтекъл или съответно е изтекъл към 01.07.2018 г., а именно:

  1. Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила закона или по чл. 164 не е изтекъл до 01.07.2018 г. включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.
  2. Работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията й до влизането в сила закона или по чл. 164 е изтекъл до 01.07.2018 г. включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 в размер на разликата между 365 дни и сбора от ползваните или полагащите се отпуски поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето.

В посочените два случая е предвидено:

  • отпускът да се разрешава въз основа на писмено заявление от лицето до предприятието;
  • през време на ползване на отпуска на работничката или служителката или на лицето, което ползва отпуска, да се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване;
  • от деня на разрешаване на отпуска по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 отпускът по чл. 163 или по чл. 164 да се прекратява.

С постановлението на Министерския съвет за изменение и допълнение на НРВПО разпоредбите на наредбата се привеждат в съответствие с измененията на Кодекса на труда, в сила от 01.07.2018 г. Променено е заглавието на раздел II от глава трета, който от „Отпуски за майчинство“ става „Отпуски за майчинство и осиновяване“ и в него са изменени чл. 45, 45б, 45в, 45г, 46, ал. 10, 46б, 48, 49, 49в, ал. 3 и чл. 49г. Членове 45а¹ и 45д са отменени. Създадени са чл. 46в-46е. Направени са изменения в Приложения № 7-13 и са създадени две нови приложения № 10а и № 13а. С промените са регламентирани редът и начинът за ползване на отпуска при осиновяване на деца до 5-годишна възраст, включително изискванията за представяне на удостоверителни документи, обстоятелствата за прекратяване и прехвърляне на права. Предвидено е подаването на съответните декларации по образец. Промените относно отпуските влизат в сила от 1 юли 2018 г., откогато са в сила и промените в Кодекса на труда.

  • Разпоредбата на чл. 45 вече урежда единствено ползването и прекратяването на отпуските по чл. 163, ал. 1 и 7 КТ поради бременност и раждане в размер на 410 дни и при настаняване на дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на полагащия се отпуск за раждане. Към съществуващите основания за прекратяване ползването на отпуска са добавени две нови основания: когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството; когато бащата или един от родителите на майката или бащата ползва отпуск при условията на чл. 163, ал. 10 КТ.
  • В чл. 45б е регламентирано ползването и прекратяването на отпуска по чл. 163, ал. 10, изречение първо КТ поради бременност и раждане, на който има право бащата, след навършване на 6-месечна възраст на детето. Към съществуващите основания за прекратяване ползването на отпуска е добавено едно ново основание: когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
  • В чл. 45в е регламентирано ползването и прекратяването на отпуска по чл. 163, ал. 10, изречение второ КТ поради бременност и раждане, на който има право един от родителите на майката на детето, след навършване на 6-месечна възраст на детето, когато бащата е неизвестен. Към съществуващите основания за прекратяване ползването на отпуска е добавено едно ново основание: когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
  • В чл. 45г е регламентирано ползването и прекратяването на отпуска по чл. 163, ал. 10, изречение трето КТ поради бременност и раждане, на който има право един от родителите на майката или на бащата на детето, след навършване на 6-месечна възраст на детето, когато бащата е починал. Към съществуващите основания за прекратяване ползването на отпуска е добавено едно ново основание: когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
  • С изменението на чл. 46, ал. 10 от наредбата се уточнява, че отпускът по чл. 164, ал. 1 за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва след изтичането на отпуска по чл. 163 или 164б КТ, но може да се ползва и когато преди него не е ползван целият или част от отпуска по чл. 163 или 164б КТ.
  • Разпоредбата на чл. 46б е изменена:

Измененията имат за цел да приведат уредбата на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в съответствие с промените в КТ. Отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 164б, ал. 1 и 5, изречение първо КТ (в размер на 365 дни, на който има право работничка или служителка и работник или служител в случаите, когато сам е осиновил детето) се ползва въз основа на писмено заявление на осиновителката или на работника или служителя, който сам е осиновил детето, към което се прилагат копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 9. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

  • Отпускът по чл. 164б, ал. 1 и 5, изречение първо КТ не се разрешава, а ако е разрешен, се прекратява с писмено искане до предприятието или:
  1. при смърт на детето;
  2. при прекратяване на осиновяването от съда;
  3. когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение;
  4. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  5. осиновителката или работникът или служителят, който сам е осиновил детето, са лишени от родителски права или родителските права са ограничени по установен ред;
  6. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  7. детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството;
  8. когато отпускът се ползва от осиновителя или от един от родителите на осиновителката или осиновителя при условията на чл. 164б, ал. 2, изречение второ, ал. 3 и 5, изречение второ КТ.

Лицата, ползващи този отпуск, са длъжни незабавно да уведомят работодателя си за настъпването на обстоятелствата, които водят до прекратяването му.

  • Отпускът по чл. 164б, ал. 1 и 5, изречение първо КТ се заявява и ползва в календарни дни.
  • Създадена е нова разпоредба - чл. 46в:

Алинея 1 регламентира ползването на отпуск по чл. 164б, ал. 2, изречение първо КТ, на който със съгласието на осиновителката има право осиновителят, когато детето е осиновено от съпрузи, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, ако работи по трудово правоотношение. Отпускът се ползва от осиновителя въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 10. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато осиновителят няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Алинея 2 регламентира ползването и прекратяването на отпуск по чл. 164б, ал. 2, изречение второ КТ, на който със съгласието на осиновителката има право един от нейните родители или един от родителите на осиновителя, когато детето е осиновено от съпрузи и осиновителят е починал, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, ако работи по трудово правоотношение. Отпускът се ползва от родител на осиновителката или осиновителя въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване, копие от препис-извлечение от акта за смърт на осиновителя и декларация съгласно Приложение № 10а. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато родителят на осиновителката или осиновителя няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Алинея 3 регламентира забраната за едновременно ползване на отпуск по чл. 164б, ал. 2 КТ и на отпуск по чл. 167 КТ (отпуск при смърт или тежко заболяване на осиновител).

Алинея 4 предвижда, че осиновителката има право по всяко време да оттегли с писмено заявление до предприятието, в което работи, даденото от нея съгласие по чл. 164б, ал. 2 КТ и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 164б, ал. 1 КТ до изтичане на периода от 365 дни от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Алинея 5 предвижда, че осиновителят, съответно родителят на осиновителката или осиновителя, може да прекрати ползването на отпуска по чл. 164б, ал. 2 КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи.

В ал. 6 са уредени основанията за прекратяване на отпуска по чл. 164б, ал. 2 КТ.

Отпускът по чл. 164б, ал. 2 КТ се прекратява:

  1. при смърт на детето;
  2. при прекратяване на осиновяването от съда;
  3. когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение;
  4. когато детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  5. когато детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  6. когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството;
  7. когато осиновителят е лишен от родителски права или родителските права са ограничени по установен ред;
  8. когато осиновителката продължи лично да ползва отпуска по чл. 164б, ал. 1 КТ;
  9. когато трудовото правоотношение на осиновителката бъде прекратено.

В ал. 7 е регламентирано задължението на осиновителя, съответно на родителя на осиновителката или осиновителя, незабавно да уведоми работодателя за настъпването на обстоятелствата по ал. 6.

Важно е да се отбележи, че ползването на отпуска по чл. 164б, ал. 2 КТ не се прекратява, когато осиновителката ползва друг вид отпуск (ал. 8).

Отпускът по чл. 164б, ал. 2 КТ се заявява и ползва в календарни дни (ал. 9).

  • Създадена е нова разпоредба - чл. 46г:

Алинея 1 регламентира ползването на отпуск по чл. 164б, ал. 3 КТ, на който със съгласието на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, има право един от нейните родители, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, когато работи по трудово правоотношение. Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от влязло в сила решение на съда за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 13. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато родителят на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Алинея 2 регламентира забраната за едновременно ползване на отпуск по чл. 164б, ал. 3 КТ и на отпуск по чл. 167 КТ (отпуск при смърт или тежко заболяване на осиновител).

Алинея 3 предвижда, че работничката или служителката, която сама е осиновила дете, има право по всяко време да оттегли даденото от нея съгласие по чл. 164б, ал. 3 КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи един от нейните родители, и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 164б, ал. 1 КТ. Към заявлението до предприятието, в което тя работи, се прилагат копие от влязло в сила решение на съда за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 9.

Алинея 4 предвижда, че родителят на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи.

В ал. 5 са уредени основанията за прекратяване на отпуска по чл. 164б, ал. 3 КТ.

Отпускът се прекратява:

  1. при смърт на детето;
  2. при прекратяване на осиновяването от съда;
  3. когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение;
  4. когато детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  5. когато детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  6. когато детето се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството;
  7. когато работничката или служителката, която сама е осиновила дете, е лишена от родителски права или родителските права са ограничени по установен ред;
  8. когато работничката или служителката, която сама е осиновила дете, продължи лично да ползва отпуска по чл. 164б, ал. 1 КТ;
  9. трудовото правоотношение на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, бъде прекратено.

В ал. 6 е регламентирано задължението на родителя на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, незабавно да уведоми работодателя за настъпването на обстоятелствата по ал. 5.

Важно е да се отбележи, че ползването на отпуска не се прекратява, когато работничката или служителката, която сама е осиновила дете, ползва друг вид отпуск (ал. 7).

Отпускът по чл. 164б, ал. 3 КТ се заявява и ползва в календарни дни (ал. 8).

  • Създадена е нова разпоредба - чл. 46д:

Алинея 1 регламентира ползването на отпуск по чл. 164б, ал. 5, изречение второ КТ, на който със съгласието на работника или служителя, в случаите когато сам е осиновил детето, има право един от неговите родители, след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, когато работи по трудово правоотношение. Отпускът се ползва от един от родителите на работника или служителя, който сам е осиновил дете, въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от влязло в сила решение на съда за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 13а. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато родителят на работника или служителя, който сам е осиновил дете, няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Алинея 2 регламентира забраната за едновременно ползване на отпуск по чл. 164б, ал. 5, изречение второ КТ и на отпуск по чл. 167 КТ (отпуск при смърт или тежко заболяване на осиновител).

Алинея 3 предвижда, че работникът или служителят, който сам е осиновил дете, има право по всяко време да оттегли даденото от него съгласие по чл. 164б, ал. 5, изречение второ КТ с писмено заявление до предприятието, в което работи, и до предприятието, в което работи един от неговите родители, и да продължи да ползва лично отпуска по чл. 164б, ал. 5, изречение първо КТ. Към заявлението до предприятието, в което той работи, се прилагат копие от влязло в сила решение на съда за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно Приложение № 9.

Алинея 4 предвижда, че родителят на работника или служителя, който сам е осиновил дете, може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи.

В ал. 5 са уредени основанията за прекратяване на отпуска по чл. 164б, ал. 5, изречение второ КТ.

Отпускът се прекратява:

  1. при смърт на детето;
  2. при прекратяване на осиновяването от съда;
  3. когато детето посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение;
  4. когато детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  5. когато детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  6. когато детето се отглежда от лице включено в програми за подкрепа на майчинството;
  7. когато работникът или служителят, който сам е осиновил дете, е лишен от родителски права или родителските права са ограничени по установен ред;
  8. когато работникът или служителят, който сам е осиновил дете, продължи лично да ползва отпуска по чл. 164б, ал. 5, изречение първо КТ;
  9. трудовото правоотношение на работника или служителя, който сам е осиновил дете, бъде прекратено.

В ал. 6 е регламентирано задължението на родителя на работника или служителя, който сам е осиновил дете, незабавно да уведоми предприятието за настъпването на обстоятелствата по ал. 5.

Важно е да се отбележи, че ползването на отпуска по ал. 1 не се прекратява, когато работникът или служителят, който сам е осиновил дете, ползва друг вид отпуск (ал. 7).

Отпускът по чл. 164б, ал. 5, изречение второ КТ се заявява и ползва в календарни дни (ал. 8).

  • Създадена е нова разпоредба - чл. 46е:

Алинея 1 регламентира ползването на отпуск по чл. 164б, ал. 8 КТ, на който има право осиновителят при осиновяване на дете. Когато осиновителката и осиновителят се намират в брак, осиновителят има право на 15-дневен отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление от осиновителя. Към заявлението се прилагат копие от акта за сключен граждански брак, копие от влязлото в сила решение на съда за осиновяване и копие от акта за предаване на детето за осиновяване. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато осиновителят няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.

Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни (ал. 2).

В ал. 3 е регламентирано задължението на осиновителя незабавно да уведоми предприятието, когато по време на ползването на отпуска по ал. 1:

  1. бракът бъде прекратен с влязло в сила съдебно решение;
  2. детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  3. детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  4. детето почине;
  5. осиновяването бъде прекратено от съда.

При наличие на обстоятелствата по ал. 3 отпускът по ал. 1 се прекратява (ал. 4).

Осиновителят може да прекрати ползването на отпуска с писмено заявление до предприятието, в което работи (ал. 5).

Разпоредбата на чл. 48 от наредбата е изменена с цел привеждането й в съответствие с промените в КТ относно отпуска при осиновянане на дете до 5-годишна възраст. Тя регламентира ползването на отпуска по чл. 167 КТ при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител.

  1. Промени в уредбата на сумираното изчисляване на работното време

С постановлението на Министерския съвет за изменение и допълнение на НРВПО са изменени и разпоредбите на чл. 9а, 9б и 9г от наредбата.

Тези изменения влизат в сила 3 дни след обнародването на постановлението в „Държавен вестник“, а именно от 17.07.2018 г.

С тях се цели преодоляване на констатираните при прилагането на наредбата проблеми, гарантиране правата на работниците и служителите и на работодателите при сумирано изчисляване на работното време, като се въвежда еднакъв подход в трудовото и осигурителното законодателство при отчитане на отпуска за временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и се постига в максимална степен справедливост при заплащането в съответствие с реално положения труд.

Изготвяне, утвърждаване и изменение на поименните графици

Разпоредбата на чл. 9а от наредбата регламентира изготвянето, утвърждаването и изменението на поименните графици при сумирано изчисляване на работното време. Задължение на работодателя е едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Работодателят трябва да запознае работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Графиците трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

След утвърждаване на графиците могат да настъпят обстоятелства, които налагат тяхното изменение. Една от причините за изменение на графиците е промяната на числеността на заетите работници и служители (ползване на различни видове отпуски, освобождаване на работници и служители или назначаване на нови по време на периода на сумираното изчисляване и др.). С промяната на чл. 9а, ал. 2 се регламентира, че в тези случаи графиците могат да се изменят от работодателя. Преди тази промяна се прилагаше правилото (в сила от 01.01.2018 г.), че работодателят изменя графиците при промяна на обстоятелствата, при които те са утвърдени, т.е. това беше негово задължение. Следователно след влизане в сила на промяната в ал. 2 работодателите по своя преценка могат да изменят графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, в зависимост от това, дали конкретните обстоятелства, които са настъпили след тяхното утвърждаване, го налагат.

Изменена е и ал. 3 на чл. 9а от наредбата, която урежда изготвянето на поименните графици. До влизане в сила на това изменение, разпоредбата предвиждаше, че поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б. Има случаи, в които това изискване създаваше затруднения за работодателите (особено в случаите на полагане на нощен труд, в които са налага превръщане на нощните часове в дневни). Именно с цел преодоляване на тези затруднения се прие промяната в чл. 9а, ал. 3, която предвижда, че при изготвянето на графиците сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да надхвърля нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б. Тази разпоредба има за цел да не се допуска предварително в графиците да се залага полагането на извънреден труд.

Няма изменение на правилото, в сила от 01.01.2018 г., че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Не се извършва превръщане на нощните часове в дневни, когато за работното място е установено намалено работно време или когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

В разпоредбата на чл. 9б от наредбата са уредени правила относно нормата за продължителност на работното време за периода, за който е установено сумираното изчисляване. С промените в ал. 1 на чл. 9б се регламентира, че нормата за продължителност на работното време за периода, за който е установено сумирано изчисляване, се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определена в трудовия договор. Както беше посочено и по-горе (по повод съставянето на поименните графици), по този начин е регламентирана възможност за работодателите да определят норма за продължителност на работното време до размера, но не повече от произведението на броя на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, и дневната часова продължителност на работното време по трудовия договор. По този начин се преодоляват затрудненията на предприятията, въвели сумирано изчисляване на работното време, когато се изготвят поименни графици при смени с продължителност, различна от осем часа, и при които се полага нощен труд.

Относно правилата за преизчисляване на нормата за продължителност на работното време за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са направени изменения в чл. 9б, ал. 2 и е създадена нова ал. 3. Преди изменението чл. 9б, ал. 2 предвиждаше, че когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. Тази разпоредба, до изменението й, налагаше преизчисляване на нормата по посочения начин и в случаите когато разрешеният отпуск е за временна неработоспособност, бременност и раждане и осиновяване (именно тези видове отпуски се разрешават от здравните органи в календарни дни и в тези случаи преизчисляването на нормата изискваше нейното намаляване с броя на работните дни, включени в календарния период на болничните).

С приемането на новата ал. 3 в чл. 9б от наредбата се променя начинът на преизчисляване на нормата, когато отпускът е разрешен в календарни дни. Предвидено е, че когато работник или служител през целия или част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал. 1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график. Следователно, ако болничният лист обхваща календарните дни събота и неделя и когато работникът или служителят по график е следвало да работи през тези дни, от нормата се изваждат и часовете по графика, които той е трябвало да изработи през почивните неработни по календар дни.

С приемането на ал. 3 в чл. 9б от наредбата се цели синхронизиране на трудовоправната уредба с подхода, възприет в областта на осигурителното право - в чл. 34, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. По този начин се въвежда еднакъв подход в трудовото и осигурителното законодателство при отчитане на отпуска за временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и се постига в максимална степен справедливост при заплащането в съответствие с реално положения труд.

За другите видове отпуски, които се разрешават и ползват от работниците и служителите в работни дни по календар (например платения годишен отпуск), правилото за преизчисляване на нормата не е променено. В този случай нормата за продължителност на работното време се преизчислява в съответствие с чл. 9б, ал. 2 от наредбата, като от броя на работните дни по календар, включени в периода на отчитане на сумираното изчисляване на работното време, се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар.

Отчитане на извънредния труд пред инспекцията по труда

С промени в чл. 9г от наредбата относно отчитането на извънреден труд пред инспекцията по труда, разпоредбата се прецизира с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции. Така отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. Следователно отчитането на извънредния труд ще става след превръщане на нощните часове в дневни. Преди изменението разпоредбата в редакцията й, в сила от 01.01.2018 г., изискваше отчитането на извънредния труд да става без да се извършва превръщане на нощните часове в дневни. Тъй като положеният извънреден труд, съгласно чл. 149, ал. 2 КТ, се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година, то за целия период на 2018 г. положеният извънреден труд следва да бъде отчетен от работодателите до 31.01.2019 г. след превръщане на нощните часове в дневни. На практика това означава, че разпоредбата в редакцията й в сила от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. няма да намери приложение.

Лариса ТОДОРОВА, началник отдел „Трудово право и условия на труд“
Славка РАДЕВА, главен експерт
Ненко САЛЧЕВ, главен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани