Задължително застраховане за риска „трудова злополука” и коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2018 г. - Заповед № РД 01-883 от 03.11.2017 г. на МТПС

Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г., посл. изм. бр. 5 от 2010 г.).

Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С оглед създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието.

При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители, които да бъдат застраховани за риска „трудова злополука“. Тази възможност може да се реализира само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случай, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат разход за дейността на предприятието.

Задължителната застраховка „трудова злополука“ покрива следните рискове:

смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.

Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.

На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат различни обезщетения:

при смърт на застраховано лице - в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
при трайно намалена работоспособност - процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
при временна неработоспособност - процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност, както следва:

- над 10 до 30 календарни дни включително - 3 на сто;
- над 30 до 60 календарни дни включително - 5 на сто;
- над 60 до 120 календарни дни включително - 7 на сто;
- над 121 календарни дни - 10 на сто.

За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:

писмено искане;
копие от застрахователния договор;
препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

Дължимото застрахователно обезщетение или сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт, на законните му наследници в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора, документи.

Правата на страните по договора за задължителната застраховка „трудова злополука“ се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Договорът за задължителната застраховка „трудова злополука“ се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец, като се сключва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т. 1 от раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането - „Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания)“.

Максималният срок на договора е ограничен до една календарна година, с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт), който ще се прилага през следващата календарна година. (Вж. по-долу Заповед № РД 01-883 от 03.11.2017 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г.)

В тази връзка, работодателите не трябва да изчисляват коефициента на трудов травматизъм за своето предприятие, а да следят за това, дали тяхното предприятие, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в заповедта на министъра на труда и социалната политика.

Калина ПЕТКОВА, директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП

_____

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ЗАПОВЕД № РД 01-883 ОТ 03.11.2017 Г. НА МТСП
(обн. ДВ, бр. 92 от 17.11.2017 г.)

На основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с параграф единствен от Заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 6 февруари 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп. бр. 68 от 2006 г.; изм. бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.)

ОПРЕДЕЛЯМ
Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г. съгласно приложението, съставляващо неразделна част от тази заповед.
МИНИСТЪР: (п)

Приложение

Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2018 г.

№ по ред	Икономическа дейност	Код по КИД – 2008	Коефициент на трудов травматизъм (Ктт) (2013-2014-2015)
1	2	3	4
1.	Добив на метални руди	07	8,55
2.	Добив на въглища	05	2,80
3.	Воден транспорт	50	2,67
4.	Производство на основни метали	24	2,67
5.	Производство на химични продукти	20	2,34
6.	Ремонт и инсталиране на машини и оборудване	33	1,74
7.	Строителство на съоръжения	42	1,71
8.	Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене	16	1,68
9.	Даване под наем и оперативен лизинг	77	1,62
10.	Добив на неметални материали и суровини	08	1,51
11.	Сухопътен транспорт	49	1,50
12.	Горско стопанство	02	1,41
13.	Пощенски и куриерски дейности	53	1,34
14.	Специализирани строителни дейности	43	1,32
15.	Производство на метални изделия, без машини и оборудване	25	1,24
16.	Строителство на сгради	41	1,22
17.	Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали	38	1,21
18.	Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта	52	1,19
19.	Производство на изделия от други неметални минерални суровини	23	1,14
20.	Производство на тютюневи изделия	12	1,12
21.	Артистична и творческа дейност	90	1,11
22.	Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива	35	1,11
23.	Производство на превозни средства, без автомобили	30	1,07
24.	Дейности по обслужване на сгради и озеленяване	81	1,04
25.	Производство на електрически съоръжения	27	0,98
26.	Производство на изделия от каучук и пластмаси	22	0,97
27.	Събиране, пречистване и доставяне на води	36	0,97
28.	Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение	28	0,95
29.	Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон	17	0,93
30.	Производство на мебели	31	0,89
31.	Производство на напитки	11	0,84
32.	Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло	13	0,72
33.	Далекосъобщения	61	0,72
34.	Радио– и телевизионна дейност	60	0,70
35.	Производство на хранителни продукти	10	0,70
36.	Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности	01	0,67