Sidebar

Меню

Разяснение

Предмет на настоящата статия е определянето на поредността на доходите при формиране на дохода, върху който се внасят вноските за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), за здравно осигуряване и за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, когато едно лице има сключени основен трудов договор с един работодател и договор за допълнителен труд при него, с правно основание чл.110 от Кодекса на труда (КТ) и/или друг договор с друг работодател, с правно основание чл. 111 КТ.

Вноски за фондовете на ДОО
В чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е определена поредността на доходите, върху които следва да се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, когато лицата подлежат на осигуряване на различни основания по чл. 4 КСО. Макар да е направена препратка към целия текст на чл. 4, а не към отделни негови алинеи, в които се определят както кръгът на лицата, подлежащи на осигуряване, така и рисковете, за които те следва да се осигуряват, на практика изреждането в чл. 6, ал. 10 КСО засяга случаите, в които едно лице подлежи на осигуряване на различни основания по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от кодекса. Липсва изрична разпоредба за това в каква поредност следва да се сумират доходите, формиращи осигурителния доход, получавани от едно лице, подлежащо на осигуряване, но на няколко основания по чл. 4, ал. 1 КСО. Ако приемем, че лицето подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1, а така също и по чл. 4, ал. 1, т. 6 КСО, осигурителният доход следва да се определи при кумулативно прилагане на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и 3 и ал. 11 КСО, а именно:
- доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход; и
- средствата за социални разходи, предоставяни постоянно или периодично пряко на работниците.
Следвайки тази логика, по всяко едно от едновременно съществуващите трудови правоотношения осигурителният доход ще се формира в следната последователност:
1. брутно трудово възнаграждение, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 КСО, или минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя; и
2. доходът, получен/изплатен за сметка на социалните разходи.
Елементите на брутното трудово възнаграждение са определени в глава дванадесета “Трудово възнаграждение” на Кодекса на труда и в Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения.
Сборът от осигурителните доходи по всички трудови договори (основен и допълнителни) не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Ако по основния договор осигурителни вноски са дължими върху максималния месечен размер на осигурителния доход, по другите правоотношения осигурителни вноски не се дължат. Ако по основния договор осигурителни вноски са дължими върху доход, по-малък от максималния месечен размер на осигурителния доход, осигурителни вноски са дължими върху разликата между максималния месечен размер на осигурителния доход и осигурителния доход по основния трудов договор. Пред втория работодател лицата са длъжни да декларират сумата, върху която са дължими осигурителни вноски и вноските за фонд “ГВРС” , съгласно текста на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Според разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 и § 9, ал. 2 и 3 от ДР на КСО). Поради тази препращаща разпоредба изложеното по-горе за поредността при формиране на осигурителния доход за фондовете на държавното обществено осигуряване важи и за вноските за ДЗПО.
Здравноосигурителни вноски
На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 46, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, за лицата, получаващи доходи на различни основания, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи от трудови правоотношения, се внасят върху дохода, върху който се внасят вноски за ДОО, определен по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Дължат се здравноосигурителни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете - върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗО).
За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на здравно осигуряване на друго основание, вноски се внасят върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б” ЗЗО).
При кумулативно прилагане на цитираните по-горе разпоредби от Закона за здравното осигуряване по всяко едно от едновременно съществуващите трудови правоотношения осигурителният доход ще се формира в следната последователност:
1. брутно трудово възнаграждение, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 КСО, или минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя;
2. доход, получен/изплатен за сметка на социалните разходи;
3. осигурителен доход при временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете; и
4. осигурителен доход при неплатен отпуск.
Сборът от осигурителния доход по всички трудови договори (основен и допълнителни) не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Ако по основния договор здравноосигурителни вноски са дължими върху максималния месечен размер на осигурителния доход, по другите правоотношения здравноосигурителни вноски не се дължат. Ако по основния договор здравноосигурителни вноски са дължими върху доход, по-малък от максималния месечен размер на осигурителния доход, здравноосигурителни вноски са дължими върху разликата между максималния месечен размер на осигурителния доход и осигурителния доход по основния трудов договор.
Вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”
Съгласно текста на чл. 20, ал. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) вноските във фонд “ГВРС” се дължат върху изплатените или начислени брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
В елементите на брутното трудово възнаграждение не се включват сумите, изплатени за сметка на социалните разходи, както и обезщетенията по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Тъй като в ЗГВРСНР няма препратки към КСО, доходът, върху който се внасят вноски за фонд “ГВРС”, не се съобразява с минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
При основен и допълнителен договор при един работодател вноски за фонд “ГВРС” се дължат върху сбора от брутните трудови възнаграждения по двата договора, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Когато допълнителният или втори трудов договор е сключен с друг работодател, вноските във фонд “ГВРС” се дължат по всяко едно от отделните правоотношения, без да се извършва сумиране - общо до максималния месечен размер на осигурителния доход, тъй като всеки един от работодателите може да бъде обявен в несъстоятелност и респективно - лицето ще получава отделно гарантирани вземания за различните правоотношения.

Маргарита ЧЕЧОВА, началник-отдел в дирекция “Данъчно-осигурителна методология” на НАП

Книги

  • Актуални

  • Очаквани