Sidebar

Меню

Коментар

Едно от общите основания за прекратяване на трудовия договор, при които страните не си дължат предизвестие, е чл. 325, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). На това правно основание се прекратява трудовият договор, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно, или бъде възстановен на предишната му работа от съда, и същият не се яви, за да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Всеки работник или служител има право да оспори законността на уволнението си пред работодателя или пред съда и да поиска:

  • признаване на уволнението за незаконно и отмяната му;
  • възстановяване на предишната работа;
  • заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ).

Обикновено искът за възстановяване на работата, която работникът или служителят е заемал до уволнението си, се предявява заедно с иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Искът за възстановяване не може да бъде уважен, ако не е предявен и уважен искът за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. Тъй като искът за възстановяване на предишната работа има самостоятелно значение спрямо иска за незаконното уволнение и неговата отмяна, той може да се предяви и отделно на общо основание. Разбира се, това е възможно да се осъществи, само когато съдът е постановил решение, с което признава уволнението за незаконно и го отменя. Срокът за самостоятелно предявяване на иска за възстановяване на работа е 3-годишен, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, който важи за всички останали спорове (извън тези, изрично посочени в чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 КТ).
До предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ е възможно работодателят сам да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразно издадена и да се разпореди работникът или служителят да бъде възстановен на работата, която е заемал до уволнението (чл. 344, ал. 2 КТ). Това работодателят може да извърши по искане на уволнения работник или служител, или по своя инициатива. Когато работодателят сам отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор като незаконосъобразна, отмени я и възстанови работника или служителя на работа, за последния настъпват същите правни последици, както ако заповедта е отменена от съда.

За да настъпи ефектът на възстановяване на трудовото правоотношение от влязлото в сила решение на съда, е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки:
а) предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да е уважен с влязло в сила решение на съда;
б) работникът или служителят да е получил съобщение за влязлото в сила съдебно решение за възстановяването му на предишната работа. Съобщението се изпраща от първоинстанционния съд, пред който е започнало производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Без да е получено това съобщение от работника или служителя двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ не започва да тече и трудовият договор не може да бъде прекратен по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд (ВКС). В свои решения съдът приема, че „получаването на съобщение“ от уволнения работник или служител за възстановяването му на работа е необходим елемент от фактическия състав на чл. 345, ал. 1 КТ. Законодателят въвежда това специално правило в чл. 345, ал. 1 КТ, което не е подчинено на общия режим за узнаване на съдебните решения;
в) явяване на работника или служителя да заеме работата, на която е възстановен и е изпълнявал до незаконното си уволнение. Трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало преди неговото прекратяване. Особено важно е за възстановения работник или служител да спази определения в закона двуседмичен срок за явяване при работодателя, за да заеме и започне да изпълнява трудовите си задължения на предишната работа. Този срок може да не бъде спазен само ако това се дължи на уважителни причини, при наличието на които е невъзможно работникът или служителят да се яви в предприятието, за да заеме и започне да изпълнява предишната си работа. Във всеки конкретен случай работодателят има право да преценява дали причините са уважителни или не. В интерес на възстановения работник или служител е да уведоми своевременно работодателя си за причините за неявяването на работа и да представи съответните документи (болничен лист за временна неработоспособност, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследвания или лечение и др.). Срокът се брои в календарни дни и започва да тече от следващия ден на получаване на съобщението за влязлото в сила съдебно решение за възстановяването на работа. Възстановеният работник или служител има право да се яви при работодателя си за започване на работа във всеки един от работните дни до изтичане на двуседмичния срок.

Трудовото правоотношение е възстановено от влязлото в сила съдебно решение. За да е налице явяване на работа по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ е достатъчно възстановеният работник или служител да се яви първоначално и еднократно в предприятието, на мястото на работа, определено с трудовия договор и с готовност да започне да изпълнява трудовите си задължения на работата, която е извършвал до незаконното уволнение. Не е необходимо възстановеният работник или служител да се явява всеки ден в предприятието. Но само депозирането на молба, с която се изразява желание за продължаване на трудовия договор, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице явяване за започване на работа по възстановеното трудово правоотношение. Писмената кореспонденция не съставлява явяване на работа съгласно изискванията на чл. 345, ал. 1 КТ.

При уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ работникът или служителят има следните възможности:
1. да се яви на работа в двуседмичния срок или веднага след отпадане на уважителната причина за неявяване на работа в определения от закона срок. В този случай работодателят е длъжен да допусне работника или служителя да изпълнява предишната работа, на която е възстановен по сила на влязлото в сила съдебно решение, а работникът или служителят да започне да изпълнява трудовите си задължения;
2. да не се яви на работа в двуседмичния срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, тъй като не желае да започне работа, въпреки влязлото в сила решение на съда. Това е субективно право на работника или служителя и само той решава дали да се възползва от правото си на възстановяване, или не. Постановеното решение от съда за възстановяване на работа не лишава работника или служителя от правото му на преценка, дали да се върне, или не на предишната работа. Именно когато работникът или служителят използва това си право и не желае да заеме предишната работа, се налага трудовото правоотношение да бъде прекратено. Правното основание за прекратяване на трудовия договор в случая е чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, без задължение за отправяне на предизвестие. В трудовата книжка на лицето следва първо да се отрази отмяната на незаконното уволнение, а след него да се впише новото прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, както и придобитият трудов стаж.

Интерес представлява случаят, когато искът за възстановяване на работа на работника или служителя е при сключен срочен трудов договор. Проблеми не съществуват, когато при постановяване на съдебното решение не е изтекъл срокът на сключения трудов договор. Работодателят е длъжен да изпълни влязлото в сила решение на съда и да допусне възстановения работник или служител да започне да изпълнява предишната си работа.
Искът за възстановяване не може да бъде уважен, когато към момента на постановяване на съдебното решение е изтекъл срокът на трудовия договор. При тази хипотеза съдът отхвърля предявения иск за възстановяване на предишната работа, тъй като поради изтичане на уговорения срок трудовият договор би се прекратил по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, т.е. на собствено основание, поради изтичане на уговорения в него срок от страните преди незаконното уволнение.
Предявеният иск, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което уволненият работник или служител е останал без работа поради уволнението, съдът уважава само за времето от прекратяване на трудовия договор до изтичане срока на действие на трудовия договор. В този смисъл е и практиката на ВКС.
Безработно лице, чието трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца (чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване).

Емилия БАНОВА, юрист

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани