Sidebar

Меню

Коментар

В “Държавен вестник”, бр. 21 от 15.03.2011 г. са обнародвани ПМС № 56 от 10.03.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските и ПМС № 57 от 10.03.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата за служебното положение на държавните служители. Постановленията влизат в сила от деня на обнародването им в “Държавен вестник” - 15.03.2011 г.

Измененията и допълненията в Наредбата за работното време, почивките и отпуските произтичат от промените в Кодекса на труда, приети със Закона за изменение и допълнение на КТ, в сила от 30.07.2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 2010 г.), както и от промените, приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в сила от 01.03.2011 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 2011 г.). Те са свързани основно с ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите.
Промените могат да бъдат разделени условно на три групи:

I. Относно платения годишен отпуск

1. Какви са задълженията на работодателя, свързани с подготовката по изготвянето на графика за ползване на платения годишен отпуск и данните, които следва да съдържа графикът (чл. 37а от наредбата)?
Преди утвърждаването на графика по чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години.
Графикът се изготвя така, че да се осигури нормално протичане на производствения процес в предприятието, както и да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
Наред с това графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск.
Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от него.

2. Кои работници и служители се включват в графика
(чл. 37б от наредбата)?
В графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година.
В случаите когато работниците или служителите нямат 8 месеца трудов стаж в годината на постъпването си на работа за първи път, в графика се включва и частта от платения годишен отпуск, придобита за предходната календарна година.
Работодателят включва в графика и определя времето на ползване на платения годишен отпуск на работниците и служителите, които са били поканени да определят времето на ползването на платения годишен отпуск, но не се направили това.
В графика може да не се включват работници и служители, които са наети за изпълнението на сезонни работи и дейности.
В графика може да се включва платен годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.

3. Какъв е редът за допълване и изменение на графика
(чл. 37в от наредбата)?
Работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му.
Графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер - спазването на реда на чл. 173, ал. 1 КТ означава, че при възникването на обективни причини работодателят може да измени графика, но след като проведе консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

4. Какъв е редът за определяне размера на платения годишен отпуск, ползването и отлагането му?
Размерът на платения отпуск, на който работникът или служителят има право през съответната календарна година, се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието - чл. 22, ал. 1, изречение четвърто.
Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя - чл. 22, ал. 2.
В наредбата не е предвидено изрично, но от чл. 173, ал. 6 КТ следва, че работникът или служителят може да ползва поискания платен годишен отпуск, само ако работодателят е “издал” писмено разрешение - заповед, нареждане или друг акт, в който по безсъмнен начин е изразено съгласието на работодателя.
Работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено - чл. 37г, ал. 1.
В случаите на чл. 173, ал. 7 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:

  • по време на престой повече от 5 работни дни;
  • при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
  • в случай че до определената в графика начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.

Необходимо е в посочените случаи, които дават право на работодателя да предостави едностранно ползването на платения годишен отпуск, да бъде спазена писмената форма и работникът или служителят да бъде своевременно уведомен за това (чл. 37г, ал. 2).
В случаите на чл. 176, ал. 1 и 2 КТ ползването на платения годишен отпуск се отлага:

  • по реда на ал. 1 на чл. 176 КТ условието за отлагане на ползването на част от отпуска (не повече от 10 работни дни) за следващата календарна година е наличието на “важни производствени причини” за работодателя;
  • по реда на ал. 2 на чл. 176 КТ ползването на част от отпуска (не повече от 10 работни дни) се отлага за следващата календарна година при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя.

И в двете хипотези (по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 176 КТ) работодателят отлага ползването на отпуска в писмена форма и уведомява своевременно работника или служителя за това (чл. 37г, ал. 2).
В случаите на чл. 173, ал. 9 КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за период, посочен в графика, работникът или служителят има правото сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Именно в тези случаи, съгласно чл. 37д от наредбата, определеното време за ползване на платения годишен отпуск може да бъде до изтичане на двугодишния давностен срок по чл. 176а КТ.

5. Откога започва да тече давностният срок в случаите на чл. 176, ал. 4 КТ?
С текста на чл. 38а се определя моментът, от който започва да тече давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск в случаите на чл. 176, ал. 4 КТ (отлагане на ползването на платения годишен отпуск поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск). Давностният срок започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

6. Как се определя размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск?
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Създадената нова ал. 1 в чл. 42 от наредбата има за цел изрично да предвиди, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

7. Какви са задълженията на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство?
Във връзка с ефективността на контрола за спазване на трудовото законодателство в създадения чл. 43а от наредбата е предвидено задължение за работодателите да водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ.

II. Относно работниците и служителите, които имат право на удължен платен годишен отпуск

Съгласно изменената разпоредба на чл. 25 от наредбата професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни.
Промяната на чл. 25 е свързана със Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ - обн. ДВ, бр. 38 от 2010 г., изм. с Решение № 11 на Конституционния съд на РБългария от 05.10.2010 г. - бр. 81 от 2010 г., изм. и доп. бр. 101 от 2010 г.). Тя не засяга размера на удължения платен годишен отпуск (и до тази промяна размерът е бил 48 работни дни), а само привежда изброените в нея длъжности/научни степени с академичните длъжности, посочени в ЗРАСРБ.
Съгласно изменената разпоредба на чл. 28 от наредбата научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в следните размери:
- асистенти и главни асистенти - 35 работни дни;
- доценти и професори, ръководители (директори, председатели) на научни организации (институти) - 40 работни дни.

Промяната на текста не засяга размера на удължения платен годишен отпуск (съответно 35 и 40 работни дни), а привежда изброените в нея длъжности/научни степени с академичните длъжности, посочени в ЗРАСРБ.

III. Други промени

Изменението в чл. 45, ал. 1, т. 1 от наредбата отразява позоваване на актуалния нормативен акт - Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 99 от 2005 г.
Промените в чл. 46 и в текста на декларация Приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 са свързани с промените в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, обн. ДВ, бр. 14 от 2011 г.
В чл. 49 е отменена ал. 4, регламентираща реда за ползване на неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер 12 месеца от единия от родителите (осиновителите) на детето. Параграф 39 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 52 от 2004 г., даваше възможност до 31.12.2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ със съгласието на единия родител да се ползва изцяло от другия родител. С тази разпоредба беше направено изключение от принципа за лично ползване на отпуска, като се даваше възможност на единия от родителите освен личното си право да ползва и правото на другия родител. Законът ограничава тази възможност до датата 31.12.2006 г. След тази дата не е възможно ползване на “прехвърлен” отпуск, поради което разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от наредбата, уреждаща именно реда за ползване на “прехвърлен” отпуск съгласно § 39, вече не може да се прилага.
Измененията и допълненията в Наредбата за служебното положение на държавните служители произтичат от промените в Закона за държавния служител, приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в сила от 30.07.2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 2010 г.), както и от промените, приети със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в сила от 01.03.2011 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 2011 г.).
Промените в Закона за държавния служител са свързани с начина и реда на ползването на платения годишен отпуск, както и условията за отлагане на ползването. Предвиди се задължение на органа по назначаването до 31 декември на предходната календарна година да утвърждава график за ползването от държавните служители на платения годишен отпуск за следващата календарна година, като данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение, се уреждат с Наредбата за служебното положение на държавните служители. В наредбата е създаден нов раздел Vа “Ползване на платения годишен отпуск”, който съдържа разпоредби от чл. 26а до чл. 26е включително.

1. Какви са задълженията на органа по назначаването, свързани с подготовката по изготвянето на графика за ползване на платения годишен отпуск и данните, които следва да съдържа графикът (чл. 26б от наредбата)?
Преди утвърждаването на графика органът по назначаването е длъжен да покани всички държавни служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години.
Графикът се изготвя така, че да се осигури нормално протичане на дейността на администрацията, както и да се даде възможност на всички държавни служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Графикът съдържа данни за трите имена на държавния служител, заеманата длъжност, продължителността на редовния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването на платения годишен отпуск.
Органът по назначаването е длъжен да информира всички държавни служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в администрацията екземпляр от него.

2. Кои държавни служители се включват в графика (чл. 26в от наредбата)?
В графика се включват всички държавни служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година.
Органът по назначаването включва в графика и определя времето на ползването на платения годишен отпуск на държавните служители, които са били поканени да определят времето на ползването на платения годишен отпуск, но не се направили това.
В графика може да се включва платен годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.

3. Какъв е редът за допълване и изменение на графика (чл. 26г от наредбата)?
Органът по назначаването допълва графика за държавните служители, които са отсъствали към датата на утвърждаването му, както и за държавните служители, които са назначени след утвърждаването му.
Графикът може да се изменя по реда на чл. 57, ал. 2 от Закона за държавния служител, когато нуждите на службата налагат това - спазването на реда на чл. 57, ал. 2 означава, че когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да измени графика, но след като проведе консултации с представителите на синдикалните организации, ако има такива.

4. Какъв е редът за ползване и отлагане на платения годишен отпуск?
Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по назначаването (чл. 26а).
В наредбата не е предвидено изрично, но от чл. 57, ал. 3 от Закона за държавния служител следва, че държавният служител може да ползва поискания платен годишен отпуск в съответствие с утвърдения график, само с писмено разрешение на органа по назначаването.
Органът по назначаването може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен държавен служител, така и на всички държавни служители от съответното структурно звено (чл. 26д, ал. 1).
При отлагане на ползването на част от платения годишен отпуск, както и в случаите на отказ да се отложи или разреши ползването на отпуска, е необходимо държавният служител да бъде своевременно уведомен за издадената от органа по назначаването писмена заповед (чл. 26д, ал. 3).
Задължението на органа по назначаването да издаде мотивирана писмена заповед произтича от чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител. Органът по назначаването издава мотивирана писмена заповед, когато:
- отлага ползването на част от отпуска по реда на ал. 1 на чл. 59 (органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни, когато нуждите на службата налагат това);
- отказва да отложи ползването на част от отпуска в случаите по ал. 2 на чл. 59 (по писмено искане на държавния служител и със съгласието на органа по назначаването ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година при уважителни причини);
- отказва да разреши ползването на поискан отпуск в други случаи.

5. Откога започва да тече давностният срок в случаите на чл. 59, ал. 4 от Закона за държавния служител?
С текста на чл. 26д, ал. 2 от наредбата се определя моментът, от който започва да тече давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск в случаите на чл. 59, ал. 4 от Закона за държавния служител (отлагане на ползването на платения годишен отпуск поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск). Давностният срок започва да тече от края на календарната година, през която държавният служител се е завърнал на работа.

6. Как се определя размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск?
Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител при прекратяване на служебното правоотношение държавният служителя има право на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Създаденият чл. 26е от наредбата има за цел изрично да предвиди, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж.

Измененията и в двете наредби - Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за служебното положение на държавните служители - влизат в сила от деня на обнародването им в “Държавен вестник”, т.е. от 15.03.2011 г.

Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани