Sidebar

Меню


Разяснение

Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (наричан за краткост “закона”) е обнародван в ДВ, бр. 37 от 2004 г.
Разпоредбите, свързани с определяне на размера и с изплащането на гарантираните вземания, съдържащи се в глави трета и четвърта от закона, са в сила от 01.01.2005 г.
Този закон урежда условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания и определя техния размер. С него към Националния осигурителен институт (НОИ) се създава специализиран гаранционен фонд - “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, от който се гарантира изплащането на дължимите на работниците и служителите трудови възнаграждения за положения от тях труд в момент, в който изпадналият в неплатежоспособност работодател не е в състояние да плати работните заплати. Основен източник на приходи във фонда са задължителните месечни вноски, които работодателите са длъжни да внасят за всяко наето по трудово правоотношение лице, независимо от продължителността на работното му време, и на осигурените социални рискове, включително наетите на работа до 40 часа месечно, осигурените за инвалидност, старост и смърт и трудова злополука и професионална болест по чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и работещите по програми за насърчаване на заетостта, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение второ от КСО.
Задълженията на работодателите по прилагане на закона, най-вече в частта му, свързана с изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, са регламентирани с Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (“наредбата”), приета с Постановление № 362 на Министерския съвет от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
 

С влизане в сила на закона задължение за внасяне на вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” възниква за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение, т.е. имат качествата на работодател и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони.
Вноските се дължат от всички работодатели - задължени лица по закона, върху изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.
Задължителните вноски за фонда се внасят едновременно с окончателното изплащане на възнагражденията. Ако същите са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, вноските се внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Вноските са изцяло за сметка на работодателя. Техният размер се определя със ЗБДОО за съответната година, но не може да бъде по-голям от 0,5 на сто от брутното трудово възнаграждение, и не е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.
За 2010 г. размерът на осигурителната вноска във фонда е 0,1 на сто.
Дължимите, но невнесени вноски, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като се прилагат правилата за установяването и събирането на задължителните осигурителни вноски.

По смисъла на чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор. Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са главно паричните обезщетения по Кодекса на труда;
3. парични обезщетения по чл. 40, ал. 4 КСО и по § 22о от ПЗР на КСО, които осигурителят изплаща за първия, съответно за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност. Тези обезщетения, представляващи по своята същност трудови възнаграждения, ако са начислени във ведомостта за работни заплати, също се включват в гарантираното вземане.

Кръгът на правоимащите лица е определен с текста на чл. 4 от закона. Съгласно този текст право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и чието правоотношение:

  •  не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
  •  е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението.

Правото на двете групи лица е свързано с едно допълнително условие с обективен характер. За да се възползват от правото си на гарантирани вземания работниците и служителите, техният работодател трябва да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

Не се изплаща гарантирано вземане на лицата, изброени в чл. 7 от закона. Това са следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:
1. съдружници в търговско дружество;
2. членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.

Задължението за подаване на информация за тези лица е вменено на работодателя в чл. 7 от наредбата. Съгласно неговия текст работодателят подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец (Приложение № 3 към чл. 7) за работниците и служителите, притежаващи качествата по чл. 7 от закона, както и при промяна в съответните качества, в следните срокове:

  •  за работници и служители, които притежават съответното качество към момента на сключване на договора - в 3-дневен срок от сключването му;
  •  при придобиване или изгубване на това качество след сключване на трудовия договор - в 3-дневен срок от придобиването или изгубването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от закона правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение на окръжния съд по седалище на работодателя, с което се постановява:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Гарантираното вземане се отпуска въз основа на молба - декларация по образец (Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от наредбата), която се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя, в 30-дневен срок от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Молбата - декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или по пощата с обратна разписка. Към нея се прилагат:

  •  документ за самоличност - за справка;
  •  изготвена от работодателя справка по образец (Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от наредбата) за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;
  •  копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка, по която ще се преведат сумите за гарантираното вземане;
  •  пълномощно - когато документите се подават чрез пълномощник.

В разпоредбите на чл. 22 и 23 от закона е регламентиран начинът, по който се определя размерът на гарантираното вземане. Законодателят е поставил периода, за който се изплаща гарантираното вземане и неговият размер, в зависимост от продължителността на трудовото правоотношение и от условието, дали то е прекратено и кога.

В зависимост от статута на работника или служителя към датата на вписване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, законът е разделил правоимащите лица на две основни групи:
1.
работници и служители, чието трудово правоотношение не е прекратено;
2.
работници и служители, чието трудово правоотношение е прекратено.

Обстоятелството в коя от двете групи попада правоимащото лице, определя периода, за който се гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Следва да се има предвид, че право на гарантирано вземане възниква не за всички работници и служители с прекратени правоотношения, а само за тази част от тях, чиито трудови договори са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение.
Законодателят е диференцирал правоимащите лица от посочените две групи и по друг показател - продължителността на съществуващото или съществувалото (за прекратените към датата на вписване на решението) трудово правоотношение. Принадлежността на лицето към едната или другата група, обособени по този показател, определя размера и максималния допустим размер на дължимите гарантирани вземания.
В групата на лицата с прекратени правоотношения е обособена отделна подгрупа, в която се включват тази част от тях, която към датата на прекратяване на правоотношението имат дължими от работодателя само начислени, но неизплатени парични обезщетения по Кодекса на труда и/или по Кодекса за социално осигуряване, и които са били в трудово правоотношение с работодателя повече от три месеца. За тези лица законът установява различни правила за определяне както на периода, за който се гарантират начислените им, но неизплатени вземания (включващи само парични обезщетения), така и максималния им размер.
Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната за съответната година (от 01.01.2010 г. - 720 лв.).
В брой 49 на “Държавен вестник” от 29.06.2010 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на КСО, с § 6 от Заключителните разпоредби на който са направени изменения и допълнения в Закона за бюджета на ДОО за 2010 г., в сила от 01.07.2010 г.
Съгласно тези изменения, считано от 01.07.2010 г. - датата на влизане в сила на закона, се определя максимален месечен размер на гарантираните вземания 1000 лв.
До този максимален размер се ограничават гарантираните вземания на работниците и служителите на работодателите с открито производство по несъстоятелност, съдебното решение за което е вписано в търговския регистър след 30.06.2010 г.

Конкретните правила за определяне периода и размера на гарантираното вземане на отделните групи лица, са следните:
1.
Гарантираните вземания на работниците и служителите с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение, които към тази дата са в трудово правоотношение с този работодател не по-малко от три месеца, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания.
2.
Гарантираните вземания на работниците и служителите с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение, които към тази дата са в трудово правоотношение с този работодател по-малко от три месеца, са в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната, към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществуващото трудово правоотношение.
3. Гарантираните вземания на работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение, които са били в трудово правоотношение с този работодател не по-малко от три месеца, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е прекратено правоотношението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания.
4.
Гарантираните вземания на работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение, които са били в трудово правоотношение с този работодател по-малко от три месеца, са в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната, към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществувалото трудово правоотношение.

Казаното дотук може да бъде илюстрирано със следния пример:

Пример:
Съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодател е вписано в търговския регистър на 26.08.2010 г. Работодателят е начислил, но не е изплащал трудовите възнаграждения за април, май, юни и юли 2010 г. Заплатата за август 2010 г. не е начислена.

  • Лице, което е в трудово правоотношение с работодателя от 01.01.2009 г. (повече от три месеца), има начислени и неизплатени следните трудови възнаграждения:

- за април - 880 лв.;                     
- за май - 780 лв.;
- за юни - 890 лв.;
- за юли - 1050 лв.
Отпуснатото гарантирано вземане е:
- за май - 780 лв.;      
- за юни - 890 лв.;     
- за юли - 1000 лв.;
Общият размер от 2670 лв. се намалява с удръжките за дължими за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.
Работниците и служителите, работили при работодателя с открито производство по несъстоятелност повече от три месеца, ползват еднакви права по закона, независимо от обстоятелството, дали правоотношенията им към датата на вписване на решението са прекратени или продължават - гарантират им се еднакъв брой начислени, но неизплатени месечни възнаграждения и максималният месечен размер на гарантираното вземане е еднакъв. Разликата е в отправната дата: за лицата с непрекратени правоотношения това е датата на вписване на решението, а за лицата с прекратени правоотношения - датата на прекратяване на правоотношението.
- за юни - 890 лв.; Лице, което е в трудово правоотношение с работодателя от 01.06.2010 г. (по-малко от три месеца), има начислени и неизплатени следните трудови възнаграждения:
- за юни - 180 лв.;
- за юли - 95 лв. (лицето е във временна неработоспособност).
Отпуснатото гарантирано вземане е:
- за юни - 180 лв.;            
- за юли - 60 лв.
Общият размер от 240 лв. (една минимална работна заплата) се намалява с удръжките за дължими за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.
Работниците и служителите, работили при работодателя с открито производство по несъстоятелност по-малко от три месеца, ползват еднакви права по закона, независимо от обстоятелството, дали правоотношенията им към датата на вписване на решението са прекратени или продължават - гарантираното им вземане е с максимален размер една минимална работна заплата към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществуващото/съществувалото трудово правоотношение.

5. Когато вземанията на работниците и служителите с прекратени правоотношения през последните три месеца, предхождащи месеца на вписване на съдебното решение, се състоят само от начислени, но неизплатени парични обезщетения, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четири минимални работни заплати, установени за страната, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение с този работодател повече от три месеца.
Производството по отпускане на гарантираните вземания започва в ТП на НОИ, където е подадена молбата - декларация, с разглеждане на приложените към нея документи и съпоставяне на данните от тях с данните от Регистъра на трудовите договори, Регистъра на осигурените лица и Регистъра на лицата с изплатени обезщетения за временна неработоспособност.
Въз основа на тези данни и след направената преценка, ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на молбата - декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Той е оправомощеният от закона орган, който, след преценка на всички установени факти и обстоятелства и запознаване с наличната документация, издава разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане.
Директорът на фонда издава разпореждането в двумесечен срок от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и го изпраща в съответното ТП на НОИ за връчване на лицето.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания по декларираната от лицето лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане. По изключение сумата за гарантирано вземане може да бъде изплатена на лицето и с пощенски запис.
Едновременно с изплащане на гарантираното вземане, фондът превежда дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване. Вноските се дължат върху размера на изплатеното гарантирано вземане в частта му само за трудово възнаграждение.
Вноските, които са за сметка на лицето, се удържат от размера на отпуснатото гарантирано вземане, а вноските, които са за сметка на осигурителя, са допълнителен разход за сметка на фонда.
Работодател или длъжностно лице, който не изпълни задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежи на административнонаказателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП), които съставят актове за административно нарушение съобразно правомощията си. За събиране на сумите по влезли в сила актове ръководителят на ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице, или органите по приходите на НАП, издават наказателни постановления.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Кина КОЙЧЕВА-ЛУКАРСКА, началник на отдел в НОИ

Книги

  • Актуални

  • Очаквани