Sidebar

Меню

 


За да бъде отговорено на този въпрос, е необходимо да бъдат разгледани два предварителни въпроса: каква е същността на клона по чл. 17 ТЗ и как настъпва прехвърлителният ефект на разпоредителните сделки с него, извършени при условията на чл. 15 ТЗ.

1. Правна същност на клона
Клонът представлява териториално и организационно обособена част от дейността и от имуществото на един търговец, с регистрацията на която законодателят свързва определени правни последици. В този смисъл клонът е част1 от търговското предприятие на търговеца, която е пространствено и управленчески обособена2. Тъй като съдбата на клона следва съдбата на търговското предприятие3, с ликвидацията, с обявяването на несъстоятелността или със заличаването на търговеца се ликвидира, обявява в несъстоятелност, съответно заличава и клонът на търговеца. В правната теория е безспорно, че пре-хвърлянето на търговското предприятие включва прехвърлянето и на неговите клонове, освен ако те не са изрично изключени от страните по сделката.

В полза на клона е призната известна самостоятелност, изразяваща се във:

  • собствено управление: при вписването на клона се посочват данни за лицето, което го управлява, и за обема на представителната му власт (чл. 17, ал. 2, т. 2 ТЗ);
  • собствени търговски книги: клонът води търговски книги като самостоятелен търговец (чл. 19 ТЗ);
  • собствена подсъдност: при спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да бъдат предявени срещу търговеца по седалището на клона (чл. 20 ТЗ).

Макар и да не е признат за самостоятелен правен субект, клонът притежава и собствена индивидуализация:

  •  собствена фирма: фирмата на търговеца с добавката “клон” (чл. 8 ТЗ);
  •  ;собствено седалище и собствен адрес на управление: намиращи се извън населеното място, в което е разположено седалището на търговеца (чл. 17, ал. 2, т. 1 и чл. 17, ал. 1 ТЗ). Изключение е допуснато единствено при застрахователните дружества (чл. 10, ал. 3 от Кодекса за застраховането) и банките (чл. 7, ал. 4 от Закона за кредитните институции), които могат да откриват клонове и в населените места, където се намира седалището им. Няма ограничения на броя на клоновете, които един търговец може да открие;
  •  собствен предмет на дейност: който се отбелязва при вписването на клона (чл. 17, ал. 2 ТЗ). Тъй като регистрираният предмет на дейност не ограничава дейността и правосубектността на търговеца, предметът на дейност на клона може да бъде различен от предмета на дейност, обявен по регистрацията на търговеца;
  •  собствена регистрация: клонът се вписва в търговския регистър въз основа на писмено заявление (чл. 17, ал. 2, т. 1 ТЗ).

Именно посочената индивидуализация на клона се използва при извършването на сделки със съвкупността от права, задължения и фактически отношения, обединени от осъществяваната чрез него търговска дейност.

2. Прехвърляне на клон
Като част от търговското предприятие клонът представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, обединени от децентрализираната дейност на търговеца, осъществявана в определено населено място. Тази правна съвкупност, призната от законодателя чрез предвиждането на самостоятелна индивидуализация, може да бъде прехвърляна по реда на чл. 15 ТЗ. Освен чрез аргумент на по-силното основание: след като може да се прехвърля по-голямото - търговското предприятие, следва да се допусне възможността за прехвърляне и на по-малкото - обособена част от търговското предприятие, каквато представлява клонът (чл. 15 ТЗ), тази възможност се подкрепя и от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ТЗ, която предвижда специфично изискване при вземането на решение за прехвърляне на цялото търговско предприятие. Изводът от езиковото тълкуване на разпоредбата е, че необходимостта от вземане на решение от посочените от закона органи на търговеца възниква единствено при прехвърляне на цялото търговско предприятие. По аргумент от противното такава необходимост не съществува при прехвърляне на реална част от търговското предприятие, включително - при прехвърляне на клон4.

Във всички случаи прехвърляната част от търговското предприятие трябва да бъде индивидуализирана от страните. Това може да стане по различен начин, като например:

  •  чрез посочване на конкретна по вид дейност на търговеца - прехвърлят се всички права, задължения и фактически отношения, свързани с този вид дейност;
  •  чрез посочване на насрещен съконкретен или кръг от съконтрагенти на търговеца - прехвърлят се всички права, задължения и фактически отношения, страна по които са посочените правни субекти;
  •  чрез посочване на пространствено определена дейност - прехвърлят се всички права, задължения и фактически отношения, свързани с търговската дейност на търговеца, осъществявана на определена територия.

Включените в прехвърляната реална част от търговското предприятие права, задължения и фактически отношения трябва да бъдат взаимно свързани и по някакъв начин обособени5 от останалото имущество на търговеца. Именно това е смисълът на допуснатата от чл. 15 ТЗ възможност за прехвърляне на правна съвкупност при спазване на облекчена форма за действителност. Търговското предприятие не представлява някакъв самостоятелен обект на права, нито самостоятелен предмет на прехвърляне, а начин за индивидуализация на икономически обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Този смисъл следва да се запази и при прехвърлянето на реална част от търговско предприятие. При прехвърлянето на клон описанието на прехвърляната реална част от търговското предприятие е облекчено, тъй като последният притежава уредена от самия законодател индивидуализация.
На критерия за обособеност ще отговаря и придобитата чрез сделка по реда на чл. 15 ТЗ съвкупност от права, задължения и фактически отношения в случаите, когато тази съвкупност не бъде организирана като отделен клон в търговското предприятие на приобретателя. Тази своя обособеност тя може да запази и след изтичането на шестмесечния срок по чл. 16а ТЗ.
Безспорно в правната доктрина6 е приета възможността за прехвърляне на клон от търговско предприятие. Клонът може да бъде използван като способ за индивидуализация както при сключването на прехвърлителни - продажба, замяна и др., така и на непрехвърлителни сделки - договор за наем, лизинг7 и пр. Тъй като търговските сделки по правило са възмездни, трудно би могло да се мисли за възможността за извършване на дарение на клон. Следва да се допусне обаче възможността за извършване на завет на клон, така както е допустимо извършването на завет на търговско предприятие8.
Струва ми се, че не би следвало да се отказва правното действие и на евентуален договор за прехвърляне на клон срещу задължение за издръжка и гледане в случаите, когато прехвърлителят е едноличен търговец. Макар че задължението за издръжка и гледане не е свързано с търговската дейност на прехвърлителя, то може да бъде уговорено по преценка на едноличния търговец в качеството му на физическо лице. Това вземане няма да бъде включено в търговското предприятие на едноличния търговец, тъй като е свързано с личността на последния и не може да бъде използвано в осъществяваната от него търговска дейност. Въпреки това посочената възможност за разпореждане с търговското предприятие, съответно - с клон, не трябва да се отхвърля. След като законодателят е допуснал възможността за прехвърляне на една съвкупност от права, задължения и фактически отношения и не я е ограничил изрично, тази възможност би следвало да се изключва само ако естеството на възникващите правни последици е несъвместимо с предназначението на сделката. Такава несъвместимост възниква единствено при прехвърлянето на търговското предприятие на търговските дружества, които не могат да бъдат титуляри на вземане за издръжка и гледане. При едноличния търговец обаче липсва подобна несъвместимост, поради което в негова полза следва да се признае възможността да прехвърли търговското си предприятие (клон) срещу задължение за издръжка и гледане.
Нещо повече, струва ми се, че едноличният търговец може да извърши апорт на търговско предприятие (клон) срещу задължение за издръжка и гледане. Въпреки че не може да бъде правоимащо лице, търговското дружество може да поеме задължение за плащане на издръжка и за полагане на определени грижи. Ако за първото задължение - заплащане на издръжка, изводът е безспорен, то за второто - полагането на грижи, може да се възрази с оглед необходимостта от преценка на личните качества на задълженото лице от страна на кредитора, който ще получава въпросната грижа. Макар че търговското дружество не притежава личните качества, които по правило са определящи при прехвърлянето на определени права срещу задължение за издръжка и гледане, преценката на прехвърлителя може да бъде извършена въз основа на други критерии, свързани с доброто търговско име, с известността и с дългогодишната финансова стабилност на търговското дружество-приобретател.
Във всички случаи на разпореждане с клон прехвърлителният ефект настъпва поотделно за всеки елемент, включен в съвкупността. Именно поради това е необходимо освен вписване в търговския регистър и извършване на допълнителните действия, които законът изисква, за да настъпи пълният прехвърлителен ефект на сделката по отношение на съответния елемент от съвкупността, като например: уведомяване на длъжника, вписване в имотния регистър, вписване в централния депозитар, вписване в книгата на акционерите и пр. Клонът не представлява някакъв самостоятелен предмет на прехвърляне, а начин за индивидуализация на съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Изхождайки от тази предпоставка, много по-лесно бихме могли да отговорим на основния въпрос, поставен в настоящото изложение: каква е съдбата на клона след прехвърлянето на индивидуализираните чрез него права, задължения и фактически отношения?

3. Правни последици от прехвърлянето на клона
В правната доктрина е изразено становището, че при прехвърлянето на клона:

  •  съдът изпраща служебно на съда по седалището на клона препис от решението за отбелязване в партидата на клона: “ако статутът му на клон се запазва, но вече като звено от предприятието на приобретателя (к. м. - С. С.)”;
  •  партидата на клона се закрива: ако “клонът ще продължи да функционира като необособена част от съществуващо предприятие на приобретателя”;
  •  регистрацията на клона се прекратява: когато “клонът добива статут на самостоятелно предприятие, при което трябва да се открие партида на търговеца-приобретател, ако той няма още регистрация9”.

Като изхождам от правното значение на клона като начин за индивидуализация на съвкупността от права, задължения и фактически отношения, обединени от пространствено обособена търговска дейност, и като имам предвид начина на настъпване на прехвърлителния ефект на сделката по чл. 15 ТЗ, смятам, че дори и когато приобретателят желае придобитата от него съвкупност да продължи да съществува в неговото предприятие под формата на клон, прехвърлянето по чл. 15 ТЗ не води до преминаване на клона като звено от един към друг принципал. Сделката по чл. 15 ТЗ не води до промяна на принципала, както е например при прехвърляне на дружествени дялове или акции10, а до прехвърляне на съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Каква ще бъде съдбата на тази съвкупност в търговското предприятие на приобретателя зависи единствено и изцяло от неговата воля. Решението за обособяването й в клон обаче ще изисква откриването на такъв клон от приобретателя при спазване на правилата по чл. 17 ТЗ.
Решението за прехвърляне на клон не включва в своето съдържание решение за закриване на клона на прехвърлителя. Както прехвърлянето на търговското предприятие не води автоматично до заличаване на търговеца-прехвърлител, така и прехвърлянето на клона не следва да води до автоматичното закриване на клона. Търговецът и неговата индивидуализация, съответно - клонът и неговата индивидуализация, продължават да съществуват непроменени и след прехвърлянето на търговското предприятие, съответно - след прехвърлянето на клона като реално обособената част от него. Тъй като прехвърлянето на клона само по себе си не задължава прехвърлителя да се въздържа от конкурентна дейност, той може да продължи осъществяваната от клона търговска дейност11. Липсата на активи и пасиви не означава липса на търговско предприятие12. От името както на търговеца, така и на клона, могат да бъдат извършени нови сделки и търговски операции, в резултат на което да бъдат придобити нови права, да бъдат поети нови задължения и да бъдат установени нови фактически отношения. Ако търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се индивидуализира чрез индивидуализацията на търговеца, клонът като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се индивидуализира чрез предоставената му от законодателя самостоятелна индивидуализация. И в двата случая обаче се прехвърля именно съвкупността от права, задължения и фактически отношения, без да се прекратява съществуването на прехвърлителя и на неговата търговска регистрация. Както търговецът, така и клонът продължават да съществуват, макар и изпразнени от включените до този момент в тях права, задължения и фактически отношения. На тяхно място може да бъде включена насрещната престация по разпоредителната сделка.
Прехвърлянето на клон в полза на лице, което не притежава търговска регистрация, изисква вписването на последния като търговец в търговския регистър. Притежаването на придобитата съвкупност от права, задължения и фактически отношения предполага по необходимост осъществяването на търговска дейност, поради което приобретателят следва да се регистрира като търговец13. Ако приобретателят не е взел решение за учредяване на еднолично дружество, той се вписва като едноличен търговец. Придобитата съвкупност ще представлява неговото търговско предприятие, като тя може да бъде обособена чрез вписването на отделен клон на новорегистрирания търговец. Това е въпрос на преценка от страна на приобретателя, като във втория случай освен първоначална регистрация, той следва да регистрира и клон по реда на чл. 17 ТЗ.
Прехвърлянето на клон в полза на лице, което вече притежава търговско предприятие, не означава, че този клон “сменя” своя принципал, т.е. че клонът престава да бъде звено от организационната структура на прехвърлителя и става такова звено в организационната структура на приобретателя. Най-малкото това е невъзможно, тъй като клонът не може да запази своето наименование, което е производно от наименованието на търговеца, част от чието търговско предприятие представлява. Възможността за прехвърляне на фирмата е предвидена единствено при прехвърляне на цялото търговско предприятие на едноличния търговец (чл. 60, ал. 1 ТЗ). Тя обаче не може да се прехвърля, ако предмет на разпоредителната сделка по чл. 15 ТЗ не е цялото търговско предприятие на едноличния търговец, а само негов клон.
Приобретателят-търговец не придобива клона на прехвърлителя като организационно звено, а придобива съвкупността от права, задължения и фактически отношения, които са били включени в него. Клонът продължава да съществува в организационната структура на прехвърлителя, като запазва своята търговска индивидуализация и възможността чрез него да бъде извършвана последваща търговска дейност. Решението на прехвърлителя да закрие клона, в който са били включени прехвърлените права, задължения и фактически отношения, е отделно от волеизявлението му за прехвърляне като страна по сделката по чл. 15 ТЗ. Ако желае закриване на клона, прехвърлителят трябва да предприеме необходимите действия за това отделно от сключената прехвърлителна сделка. Същите разсъждения важат и за приобретателя. Ако търговецът-приобретател вземе решение за териториално и организационно обособяване на придобитата от него съвкупност от права, задължения и фактически отношения, той следва да предприеме необходимите действия за откриване на свой клон, в който тази съвкупност да бъде включена. Това решение обаче е различно и отделно от неговото волеизявление като страна по сделката по чл. 15 ТЗ. Както решението за прехвърляне на клон не съдържа в себе си и не е равнозначно на решение за закриване на клона, така и решението за придобиване на клон не съдържа в себе си и не е равнозначно на решение за откриване на клон.
Изводът е най-очевиден при сключването на договор за замяна на клонове на двама търговци. Струва ми се, че липсват аргументи срещу допускането на подобна сделка при общо провъзгласената от чл. 15 ТЗ възможност за разпореждане с търговско предприятие. Това, което се заменя при замяната на клонове, не са самите клонове като организационни звена в структурата на търговците-съконтрагенти, а индивидуализираното чрез тези клонове имущество. Всеки един от търговците запазва своя клон с неговата индивидуализация и регистрация, без да взема решение за неговото закриване. Правният ефект от сделката е, че на мястото на прехвърлената съвкупност от права, задължения и фактически отношения в същия клон на търговеца влиза придобитата от него съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Като се изхожда от посочените по-горе разсъждения, следва да се приеме, че прехвърлянето на клон не води автоматично нито до заличаването на последния, нито до промяна на неговия принципал. За да бъде заличен клонът, който е бил използван за индивидуализацията на прехвърляната по реда на чл. 15 ТЗ съвкупност, е необходимо прехвърлителят да предприеме изискуемите за това от закона действия. Не може да се приеме, че тези действия се съдържат във волеизявлението за прехвърляне на клона, тъй като това волеизявление се отнася до правата, задълженията и фактическите отношения, включени в клона, но не и до съществуването и търговската регистрация на самия клон като организационно звено в структурата на търговеца. Именно поради това решението за прехвърляне на клона не следва да се подчинява на правилата за вземане на решение за закриване на клона14. По същия начин приобретателят по прехвърлителна сделка то чл. 15 ТЗ с клон не може единствено въз основа на договора да извърши промяна в регистрацията на клона, като в партидата на последния - при регистрация на клон на чуждестранно лице, бъде отбелязано, че той сменя своя принципал и наименование. Ако приобретателят желае да обособи в рамките на собственото си предприятие придобитата от него по чл. 15 ТЗ съвкупност от права, задължения и фактически отношения, това той трябва да направи, като открие свой клон със своя собствена и несвързана с прехвърлителя индивидуализация.

Стоян СТАВРУ, юрист
__________
1 Съществува и становище, според което клонът представлява отделно, макар и несамостоятелно (вторично) търговско предприятие. Вж. Калайджиев, А. Търговското предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2008, № 10, ЕПИ On-line, Калайджиев, А. Прехвърляне на търговско предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2008, № 11, ЕПИ On-line. Авторът посочва, че с предвиждането на възможността за вписване на клон се допуска притежаването на няколко предприятия от един търговец. За обозначаването на клона като “вторично предприятие” вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества - общи положения. Търговски сделки - общи положения. Велико Търново, 2005, с. 74. Авторът обаче застъпва тезата, че клонът е “част от търговското предприятие, чрез която относително (частично) се обособяват отделни права, задължения и фактически отношения” (с. 78). Тезата за допустимостта клонът да бъде разглеждан като отделно търговско предприятие се застъпва и в Ланджев, Б. Търговско предприятие. С., 2003, с. 75. Авторът обаче поставя две условия: а) дейността, извършвана в рамките на регистрирания клон, да не е свързана с дейността на основното предприятие, и б) по своите безспорни белези тази дейност да е очевидно отделена от останалата дейност на търговеца. В този случай - когато търговецът извършва “различни, несвързани помежду си видове бизнес”, ще е налице множественост на търговските предприятия на един търговец. В полза на множествеността на търговските предприятие се обявява и Даскалов, В. Може ли един търговец да притежава повече от едно предприятие? - Търговско право, 1992, с. 33.
2 В Решение № 110/31.10.1996 г. по ф. д. № 62/1996 г., V г. о., ВС клонът е определен като структурно поделение на търговското предприятие. Вж. Ланджев, Б. Търговско предприятие. С., 2003, с. 73. Клонът се разглежда като част от търговското предприятие и в Герджиков, О., А. Калайджиев, К. Касабова, Т. Бузева, А. Кацарски. Коментар на Търговския закон. Книга първа чл. 1-112. С., 2007, с. 136, както и Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2004, с. 46.
3 В този смисъл, но само условно, би могло да се твърди, че “в имуществено отношение връзката между клона и главното предприятие може да се разглежда като съотношение между допълнителна и основна вещ”. Вж. Големинов, Ч., Ив. Владимиров, П. Цанков, Ан. Симеонов, Н. Беронов, Р. Рачев, М. Бачварова. Търговско и финансово право. Варна, 1998, с. 28.
4 Вж. Марков, М. Сделки с клон на предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2005, № 11, ЕПИ On-line.
5 За необходимостта от обособеност вж. също Герджиков, О., А. Калайджиев, К. Касабова, Т. Бузева, А. Кацарски. Коментар на Търговския закон. Книга първа чл. 1-112. С., 2007, 123-124.
6 Вж. например Калайджиев, Ан. Прехвърляне на търговско предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2008, 11, ЕПИ On-line.
7 Струва ми се обаче, че търговското предприятие не може да бъде предоставяно под аренда, тъй като този договор по правило има за свой предмет само земеделска земя. В противен смисъл вж. Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества - общи положения. Търговски сделки - общи положения. Велико Търново, 2005, с. 84.
8 Вж. по-подробно Ставру, С. Завет на търговско предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2009, № 9, ЕПИ On-line.
9 За всички цитати вж. Марков, М. Сделки с клон на предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2005, № 11, ЕПИ On-line. За вписване на клона по партидата на правоприемника, но с нова фирма, се споменава и от Стефанов, Г. Търговско право. Търговско качество. Търговско предприятие. Търговско представителство. Търговски дружества - общи положения. Търговски сделки - общи положения. Велико Търново, 2005, с. 83. Склонен съм обаче да вярвам, че под “клон” авторът има предвид съвкупността от права, задължения и фактически отношения, предмет на прехвърлянето, а не самия клон като структурно поделение на прехвърлителя.
10 За разграничението вж. решение № ф-43/16.03.1998 г. по ф. д. № 271/1997 г., V гр. о., ВС.
11 Вж. за тази възможност при прехвърлянето на търговско предприятие Диков, Л. Курс по търговско право. Том. I. С., 1935, с. 38.
12 Вж. решение № ф-31/24.04.1992 г. по ф. д. № 331/1991 г., V г. о., ВС.
13 Поради това приобретателят по сделката трябва да бъде дееспособно лице. Вж. решение № ф-86/05.06.1992 г. по ф. д. № 43/1992 г., V г. о., ВС.
14 В обратен смисъл вж. Марков, М. Сделки с клон на предприятие. - Търговско и конкурентно право, 2005, № 11, ЕПИ On-line.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани