Меню

Дайджест "Търговско и облигационно право", 2020 г., кн. 12

Постигането на крайната цел на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, обосновава концепцията на законодателя относно уредбата на производството като такова по универсално принудително изпълнение. Фазата по осребряване на имуществото на длъжника е по естеството си универсално изпълнително производство, чието провеждане обаче е обусловено от наличието на имущество, годно да удовлетвори вземанията на кредиторите, макар и в минимална степен. С оглед на горното фазата по осребряване на имуществото на длъжника е факултативен, а не задължителен етап от производството. Горното обуславя и факултативния характер на предшестващия я подготвителен етап - фазата по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите. Предявяването на вземанията е задължителен етап от всяко производство по несъстоятелност, при което се провежда фаза по осребряване на имуществото на длъжника. В случай че длъжникът не разполага с имущество, годно след осребряване да погаси вземанията на кредиторите, както и при наличие на имущество, чиято стойност не е достатъчна за покриване на разноските по неговото осребряване (което на практика обезсмисля воденето на производството по несъстоятелност), фаза по предявяване на вземанията не се провежда. Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), при липса или недостатъчност на имущес­твото на длъжника, която обезсмисля заплащането на разноски за неговото осребряване, съдът следва да спре производството по несъстоятелност за срок от една година. Този срок обезпечава в достатъчна степен възможността на кредиторите да проявят активност в издирването и уточняването на имуществото на длъжника, да предявят и проведат успешно отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ и свързаните с тях искове, в резултат на което в масата биха могли да постъпят достатъчно средства и имущество, подлежащо на осребряване. В случай на възобновяване на производството, фазата по предявяване на вземанията отново е задължителна и неотменна част от производството (в този смисъл Определение № 287 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 826/2011 г., ТК, II т. о. на ВКС), при която срокът за предявяване на вземанията започва да тече от датата на вписване на решението за възобновяване на производство в търговския регистър - чл. 632, ал. 3 ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ липсата на осъществено предявяване на вземанията в установените от закона срокове и по надлежния процесуален ред е скрепена с най-тежката санкционна последица - погасяване на вземането, което обуславя невъзможност за неговото последващо принудително събиране. Доколкото обаче законът урежда фазата по предявяване на вземанията като факултативна, а производството по несъстоятелност би могло да приключи и преди изтичане на сроковете за предявяване на вземанията (така чл. 698, ал. 1 и чл. 740, ал. 1 ТЗ), както и фаза по предявяване изобщо да не бъде провеждана (чл. 632, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 632, ал. 4 ТЗ), погасителният ефект настъпва в различен момент, съобразно правното основание, въз основа на което е прекратено производството по несъстоятелност.

I. Погасяване на вземанията в хипотезата на проведено осребряване и разпределение на имуществото на длъжника

Тази хипотеза предполага налично имущество на длъжника, което е годно да послужи за удовлетворяване на кредиторите. Същата по необходимост е предшествана от фаза по предявяване на вземанията на кредиторите, уточняване на техния вид, размер, произход и поредност на удовлетворяване. Редът и сроковете за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност са диференцирани съобразно момента на тяхното възникване. Критерият, релевантен за сроковете за предявяване, е датата на възникване на вземането на кредитора, съпоставена с датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съобразно този критерий, настоящата правна уредба дава основание да се разграничат две категории вземания, чието предявяване се подчинява на специфичен режим и поражда различни по естеството си правни последици - вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност до момента на неговото прекратяване.

............

Бистра НИКОЛОВА, съдия
__________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 12/2020 г. на списание „Търговско и облигационно право”, както и в ЕПИ „Търговско и облигационно право”.

Акценти

Издателска програма „Есен 2021 – Пролет 2022“

Готова е издателската ни програма „Есен 2021 – Пролет 2022“. Разгледайте я и изберете полезните и интересни за Вас издания. И направете абонамент сега - на преференциални цени.

Прочети още...

Брой No 9 на месечните списания

Брой No 9 на месечните ни списания – печатни и електронни са вече при своите абонати.

Прочети още...

Учебник по търговско право - Част І - Търговци

Важно за абонатите на „ЕПИ Търговско и облигационно право“:
Вече имате на разположение и уникалното издание на проф. д-р Огнян Герджиков „Учебник по търговско право - Част І - Търговци“

Абонамент 2022

Време е за нов избор!
Разгледайте нашия каталог „Абонамент 2022“ и направете своя избор – печатните и електронните издания на ИК „Труд и право“
До края на август – на по-ниски цени!

Прочети още...

Книжки No 7 на месечните списания

Книжки No 7 на месечните списания са вече при своите абонати.
Разгледайте съдържанието на всяко от тях:

Прочети още...