Меню

Дайджест "Търговско и облигационно право", 2020 г., кн. 10

По българското законодателство възложителите са отговорни за прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки1. Законодателят държи възложителите отговорни за всяка фаза, стадий, етап на обществената поръчка2. От посочената законова постановка може да се изведе безпротиворечивият извод, че възложителите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) са отговорни и за действията и бездействията на своите служители, експерти, консултанти и други лица, ангажирани от възложителя в процеса по изпълнение и отчитане на резултата от обществената поръчка3. Тази възложена тежка, всеобхватна отговорност на възложителите обуславя и различните видове санкции, които възложителите по ЗОП могат да претърпят, включително кумулиране на различни по вид законови репресии или дори наказване два пъти за едно и също нарушение4.

Настоящият анализ има за цел да разгледа принципната невъзможност за освобождаване от отговорност на възложителя, при установено виновно5 нарушение на разпоредба на ЗОП, и по този начин да илюстрира сериозността на положението на физическото лице - възложител по ЗОП. Този анализ демонстрира в детайли опасностите пред възложителите, публични и секторни, както и пред стопанските субекти, добили качеството „възложител за конкретен случай“, а така също какво следва да предприеме всеки възложител за намаляване и премахване на тези опасности за него.

1. Каква точно е отговорността на възложителя за нарушения по ЗОП?

Отговорността на възложителите по ЗОП за нарушения на същия закон в голямата част от случаите представлява отговорност за чужди действия и/или бездействия, отговорност за погрешните и/или незаконосъобразни решения на неговите служители, експерти, консултанти, пълномощници и други. В повечето случаи нарушенията по ЗОП, когато са виновно извършени, са поради непредпазливост. Последната може да се изразява в това, че възложителят се е предоверил на служителите си, на консултантите си, експертите си, а те са извършили нарушението, допуснали са грешка. Възложителят, приемайки работата на съответните лица (чрез приемане на протокола, доклада на своите комисии, чрез утвърждаването на протокол, предложение, чрез издаване на решение, базирано на работата на съответните служители, експерти и други), „превръща“ пропуска/грешката/нарушението на съответните лица в негови, на възложителя. Тоест последното, окончателното решение е на възложителя. Когато той е възприел работата (приел е документацията, приел е класирането или друго предложение на служителите си или консултантите или други лица), пропускът, незаконосъобразността се дължат на възложителя. Следва да се направи разяснението, че в тези (масовите) случаи възложителят не съзнава и не му е известен фактът на нарушението/нарушенията, но приема съответната работа или документация, решение или становище. А контролът и крайното управленско решение са негови.

Видно от изложеното е колко сериозно уязвими са възложителите по ЗОП за чужди грешки/пропуски/нарушения. Непредпазливостта, като форма на вината, при нарушения на нормативната уредба на обществените поръчки, може да доведе до реализиране на всеки от видовете отговорност спрямо възложителя, както е разяснено по-надолу в настоящия анализ.

2. Невъзможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност

2.1. За виновно извършени административни нарушения по ЗОП отговорен6 може да бъде само възложителят или лицето по чл. 7 ЗОП7. Както ще стане ясно по-надолу в настоящия анализ, не така стоят нещата обаче относно гражданската отговорност за нарушения на разглежданата нормативна уредба, пред предприятието, организацията, която той представлява, за вреди, вследствие на нарушения на нормативната уредба на обществените поръчки и относно евентуалната наказателна отговорност за нарушения на същата тази уредба - пълната имуществена отговорност на възложителя например няма да е приложима за неговите пълномощници по чл. 7 ЗОП.

2.2. Постановката на ЗОП относно освобождаване (единствено) от административнонаказателна отговорност на възложителя, когато административното нарушение е извършено от негов заместник/пълномощник, не е валидна също така при административни нарушения по Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП). Съгласно правилника за прилагане на специалния закон, за нарушаване разпоредбите на ППЗОП, виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания8. За нарушение на правилника за прилагане на ЗОП възложителят ще носи отговорност за допустителство, когато то е виновно извършено9.

2.3. Няма да е възможно също така освобождаване на възложителя от административнонаказателна отговорност по ЗОП, когато той е приел, утвърдил, решения действия и бездействия на свои служители, които фактически са причинили нарушението - крайното решение е негово, съответно и отговорността. Това становище се застъпва и от Софийски районен съд10, който със свое Решение № 81557 от 02.04.2019 г. по а. н. д. № 15312 от 2018 г. установява, че:

„… на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 254, във връзка с чл. 259 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за това, че на 15.12.2016 г., в качеството си на възложител съгласно Заповед
№ РД-13-142/12.12.2016 г., е сключил писмен договор № 1-13/15.12.2016 г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет …… с избрания изпълнител …… без да е изискал от изпълнителя преди сключване на договора да представи актуален документ, удостоверяващ липсата на основанието по
чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП за отстраняване от процедурата, а именно: удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП, издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Не може да се приеме за състоятелен доводът, че процесният договор е бил предмет на проверка от страна на множество служители на И., преди да бъде представен за подпис на жалбоподателя, съответно същият не носи отговорност за представянето по ОП на всички изискуеми се за това от закона документи, доколкото чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП е категоричен, че: „... В. сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител изпълни задължението по чл. 67, ал. 6…“, конкретно да се представи удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП, издадено от ИА „Г.“.
Следователно законът не предвижда задължение на техническите изпълнители при подготовката на договора за ОП да проверяват за наличието или не на това удостоверение, а освен това последното следва да се представи на възложителя, а не на първите, така както изрично е записано в чл. 112 ЗОП“
.

2.4. При констатирано административно нарушение по ЗОП/ППЗОП, възложителят в повечето случай не може успешно да релевира доводи за маловажност11 на нарушението. Това е така, тъй като административните нарушения по специалния закон и правилника за прилагането му са формални - нарушения на просто извършване, за съставомерността на които не се изисква настъпването на вредни последици от извършването им. За да може да се приеме маловажност на формалното административно нарушение12 от друга страна, то следва да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите формални административни нарушения от същия вид13. Така и Административен съд - Русе, който със свое Решение от 11.06.2019 г. по к. а. н. д. № 132/2019 г. постановява, че: „…както сочи и ответникът по касационната жалба, дали неправомерно избраният изпълнител ще бъде коректен или не при изпълнението на договорните си задължения, т. е. дали за възложителя ще настъпят неблагоприятни последици от поведението на другата страна по договора, не се включва като елемент в състава на нарушението. Следователно противно на тезата на касатора, липсата на такива вредни последици не може да обоснове извод за наличието на маловажен случай“. На същото напълно законосъобразно становище е и Районен съд - Бяла14, който постановява, че „Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за маловажност, тъй като деянието на жалбоподателя не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Нарушението е на просто извършване, като настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав“. Фактът, че е констатирано само едно административно нарушение и възложителят е извършил такова за пръв път, също само по себе си не е основание основание, за да се приеме, че е налице маловажен случай. Последният да бъде освободен от отговорност15.

2.5. Проблемът с приемане на нарушение по ЗОП/ППЗОП за маловажно произтича и от целите на обществените поръчки. Българските съдилища, в административно- наказателната си практика, напълно правилно и законосъобразно вземат предвид факта, че разглежданите нарушения застрашават обществените отношения, свързани с изразходването на публични средства и пряко рефлектират върху прозрачността и ефективността при разходването на средствата в публичния сектор, като по този начин значително се дерогира принципът на публичност и прозрачност като един от основните, предвидени в ЗОП. В този смисъл са например Решение от 11.06.2019 г. на по к. а. н. д. № 132/2019 г. на Административен съд - Русе, Решение № 81557от 0 2.04.2019 г. по а. н. д. № 15312 от 2018 г. на СРС, Решение № 45 от 01.04.2019 г. по а. н. д. № 451/2018 г. на Районен съд - Бяла, и много други. Тоест както правната доктрина, така и правната практика са единодушни, че административните нарушения по ЗОП/ППЗОП се отличават със засилена обществена опасност, което от друга страна, комбинирано с факта, че тези нарушения са формални, прави законовата постановка за маловажност изключително рядко приложима16. Следва да се вземе предвид и практиката на Съда на Европейския съюз, на която се позовават националните съдилища, разглеждайки административнонаказателни дела за нарушения по ЗОП/ППЗОП, съгласно която практика: „… по Структурните и Кохезионните фондове следва да се финансират17 единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза18“, както той се е произнесъл в Решение на Съда, Трети състав, от 14.06.2016 г. по дело C-406/14 и Решение на Съда, Четвърти състав, от 21.12.2011 г. по дело C-465/1019.

2.6. За възложителите е налице и отделна възможност от реализиране спрямо тях на административнонаказателна репресия, при проверка от контролните органи на обществена поръчка, която е била обжалвана успешно. Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), при упражняване на последващ външен контрол по ЗОП, са обвързани от произнасянето с влязъл в сила акт на орган по обжалването - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховният административен съд (ВАС), за конкретната обжалвана процедура и по въпросите, които са разглеждани в хода на производството по обжалване20. Тоест, когато е обжалвано решение на възложителя, и с влязло в сила решение на КЗК или ВАС обжалваното решение е отменено, поради констатирани нарушения, които не са приети за несъществени, при последваща проверка на същата процедура, актосъставителите, съответно административнонаказващият орган няма да приемат нарушението за маловажно.

3. Невъзможността за освобождаване от гражданска отговорност на възложителите за нарушения по ЗОП/ППЗОП

3.1. Гражданската отговорност се свежда до обезщетяване на виновно причинени вреди другиму21. В списание „Търговско и облигационно право“ вече е разискван въпросът за имуществената отговорност на възложителите по ЗОП22, за нарушенията на нормативната уредба на обществените поръчки. Тя не може да се изключи за възложителите23, когато причинените на представляваното от възложителя юридическо лице или друго образувание вреди са вследствие на допуснати от него нарушения.

3.2. За да илюстрираме този вид отговорност, ще вземем като пример търговските дружества, чиито законни представители са и възложители по ЗОП24. За вреди, причинени по непредпазливост (по-конкретната форма - небрежност) на дружеството, неговите служители и работници отговарят в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение25, а ако този служител или работник е ръководител26, той отговаря до горния праг - трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Тази ограничена отговорност обаче е неприложима за възложителя, законен представител на търговското дружество. Неговата отговорност за вреди, причинени на дружеството, вследствие нарушения на ЗОП и ППЗОП, не е ограничена, както на работещите по трудово правоотношение негови подчинени, включително упълномощеното от него лице по чл. 7 ЗОП. Законният представител на търговското дружество, който е и лице по чл. 5 ЗОП, ще отговаря до размера на вредите27, причинени на представляваната от него организация, вследствие нарушения по ЗОП/ППЗОП, доколкото те са причинени виновно28.

4. Невъзможността за освобождаване от наказателна отговорност на възложителите за нарушения по ЗОП/ППЗОП

4.1. Реализирането на наказателна отговорност спрямо възложител по чл. 5 ЗОП е най-рядко срещаната форма на законова репресия, за виновно извършени нарушения на ЗОП и/или ППЗОП. Въпреки това, такава отговорност за престъпление, чието изпълнително деяние се изразява във виновно нарушение на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, не може да се изключи, доколкото нарушението изпълва състав от специалната част на Наказателния кодекс на Република България.

4.2. И при този вид отговорност възможността за нейното реализиране е налице включително при непредпазливите действия или бездействия на възложителя. И при нея възложителят ще отговаря29 за това, че се е предоверил, че е възприел погрешно становище, решение, предложение, на свои служители, консултанти и други - крайното решение е негово, контролът и отговорността също30.

Виновните нарушения по ЗОП/ППЗОП, които са причинили значителни щети31 на предприятието, учреждението, търговското дружество, представлявано от възложителя, могат да доведат до отговорност за престъплението безстопанственост32. Като пример може да се посочи, че изпълнителните деяния в случая могат да бъдат неполагане на достатъчно грижи за възложената на възложителя работа или за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество.

4.3. Характерно за основните състави на безстопанственост, в контекста на нарушения по ЗОП/ППЗОП, е, че при тях не се изисква умисъл. Достатъчно е да са извършени по непредпазливост. За илюстрация следва да се посочи Решение № 374 от 19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1107/2015 г., III н. о., НК. С това решение ВКС потвърждава решението на Апелативния съд, с което деянията на подсъдимия, изразяващи се в нарушения на нормативната уредба на обществените поръчки, за които той е признат за виновен в първата инстанция, се преквалифицират в продължавано престъпление - умишлена безстопанственост. Съгласно посоченото Решение № 374 от 19.11.2015 г. на ВКС 33: С нужната степен на интензитет са доказани и действията на ……, свързани със сключването и изпълнението на договорите за изработване и доставка на …… с ……., в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 и ал. 334, чл. 8, ал. 1, т. 435 и ал. 2, и чл. 1436 от Закона за обществените поръчки - ЗОП (обн. ДВ, бр. 56 от 22.06.1999 г.), на чл. 14, ал. 1, т. 2, ал. 5 и чл. 15, ал. 1 37, ал. 2, т. 238, б. „а“ и ал. 639 от Закона за обществените поръчки - ЗОП (обн. ДВ, бр. 28 от 06.04.2004 г., в сила от 01.10.2004 г.) и на чл. 1, ал. 1 и ал. 240, т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки - НВМОП (приета с ПМС № 249 от 17.09.2004 г., обн. ДВ, бр. 84 от 27.09.2004 г., в сила от 01.10.2004 г.); и без предварително проучване на действащите пазарни цени, които обективират неполагане на достатъчно грижи по управление, ръководене, стопанисване и запазване на финансовия ресурс на дружеството“. Макар че обвиненията са за нарушения на разпоредби в отменени издания на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП), същите разпоредби, посочени за виновно нарушени, са транспонирани в действащия понастоящем ЗОП. По делото, предмет на горепосоченото наказателно производство пред ВКС, възложителят е признат за виновен в извършване на умишлена безстопанственост 41. Значително по-лесно е обаче реализирането на наказателна отговорност при непредпазливата безстопанственост. При обвинения за престъпления по чл. 219, ал. 1 или 2 от Наказателния кодекс (НК), прокуратурата не трябва да доказва умисъл, тъй като такъв не се изисква - тези два основни състава на безстопанствеността изискват форма на вината - непредпазливост.

4.4. Наказателната отговорност за престъпления, изразяващи се в нарушения по ЗОП, може да бъде реализирана ведно с гражданската такава, ако съдът допусне разглеждането на гражданския иск на ощетената организация, предприятие, дружество, в наказателния процес. За възложителите този факт представлява допълнителна опасност, тъй като при предявяване и приемане за разглеждане на граждански иск в наказателното производство срещу възложителя, не важат ограниченията по ГПК за доказване със свидетели, гражданският иск освен това се разглежда по значително по-бързия ред на наказателното производство, което намалява времето за реакция на съответния възложител, за да организира защитата си срещу гражданскоправната претенция срещу него в наказателния процес.

Дори и да не бъде предявен граждански иск в наказателния процес срещу възложителя, той може да бъде предявен след приключване на наказателното дело42. Когато елемент на обвинителния акт, съответно на присъдата, с която физическото лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние43, е размерът на причинените вреди, силно се ограничава възможността за освобождаване на възложителя от отговорност за вреди, тъй като влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца44. В тази хипотеза гражданският съд приема за доказани извършването на нарушението, вината на възложителя и съответно размера на причинените вреди, когато той е установен с присъдата.

5. Заключение

В една от монографиите си и в две отделни статии45 съм защитил тезата си, че всеки възложител следва, както с оглед спазването на законодателството в областта на обществените поръчки, така и с оглед неговата, на възложителя осигуреност срещу възможността за реализиране на различни видове отговорност спрямо него, да осигури компетентен персонал, включително компетентни юристи за организиране, подготовка и изпълнение на обществени поръчки. За да се подсигури възложителят, той може да осигури и звено за проверка на документациите, решенията, обявленията и другите документи, изготвяни за обществените поръчки, след окончателното им изготвяне и предаването на възложителя46. Това звено следва да проверява и дейността на комисиите по ЗОП, след окончателното приключване на обществената поръчка с последното окончателно решение или друг акт47, с който възложителят обявява приключването на обществената поръчка. Звеното за проверка на обществените поръчки е най-добре да бъде организирано като външно такова за структурата, организацията, учреждението, търговското дружество, представлявано от възложителя. Външното звено предотвратява конфликти между служителите при възложителя и осигурява безпристрастност, външен поглед върху обществените поръчки. Такова звено следва да бъде съставено само от експерти в областта на обществените поръчки - от лица със значителен и документално доказан теоретически и практически опит в тази област. Осигурявайки висококвалифицирани експерти и, от друга страна, такова външно звено, възложителят практически осигурява спазването на закона, предпазва себе си, гарантира осигуряването на ефективното разходване на средства, което е и целта на ЗОП, гарантира получаването на икономически най-изгодната оферта по всяка своя обществена поръчка, а накрая, но не на последно място, гарантира на себе си минимизиране, а дори и елиминиране на възможността за грешки, пропуски, нарушения в процеса по организиране, възлагане и изпълнение и отчитане на резултатите от обществените поръчки, и в крайна сметка, превръща невъзможността за освобождаване от отговорност в липса на основание за реализиране на последната.

Пенчо СТАНКУЛОВ, юрист
_____
1 Член 5 ЗОП.
2 Освен горепосочената постановка на чл. 5 ЗОП, следва да се посочи и че съгласно чл. 26-27 ППЗОП прогнозирането, планирането и определянето на законосъобразния ред за възлагане на всяка обществена поръчка е вменено като задължение и отговорност единствено на възложителя.
3 Този законов принцип е и общ мениджърски принцип - ръководителят отговаря за действията на подчинените си, на екипа си.
4 За изключенията от забраната за двойното наказване вж. Търговско и облигационно право, 2019, № 8.
5 Умишлено или непредпазливо, като и двете форми на вината са приложими при административно-наказателната, гражданската и наказателната отговорност на физическото лице - възложител на обществени поръчки, за извършени нарушения по ЗОП.
6 Съгласно чл. 259 от специалния закон, в случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 ЗОП, наказанията по чл. 247-256 от същия закон се налагат на определеното от възложителя длъжностно лице, което вместо него изпълнява вменените му права и задължения като възложител.
7 Определено със заповед или с пълномощно или с друг акт физическо лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки, или лицето, което замества възложителя съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя.
8 Вж. чл. 141, ал. 1 ППЗОП.
9 Умишлено или непредпазливо - в този ред, дори непредпазливостта, изразена в неупражняване на достатъчен контрол върху подчинените си, или върху пълномощника си и т.н.
10 Казусът, разгледан от Софийски районен съд, е следният: На възложителя е наложена глоба за това, че е сключил договор за обществена поръчка, без изпълнителят да е представил всички изискуеми документи по ЗОП, за да се сключи договорът. Възложителят е заявил, че негови служители са проверили наличността на изискуемите документи, и са му представили договора за подпис, пропускайки липсата на един от документите. Тоест тезата на възложителя е била, че не той, а други лица, които са имали задължението да проверят и установят наличието на всички документи по чл. 112 ЗОП, са допуснали нарушението. Правилно СРС не е приел възражението. Крайното решение и контрола ЗОП вменява на възложителя, а не на негови служители.
11 „Маловажен случай“ в административнонаказателното и наказателното право е този, при който извършеното деяние (действие или бездействие), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид - определението е дадено в чл. 93, т. 9 НК.
12 В разглежданите в този анализ хипотези.
13 Така и Софийски районен съд - вж. например Решение № 81557 от 02.04.2019 г. по а. н. д. № 15312 от 2018 г.
14 Решение № 44 от 01.04.2019 г. по а. н. д. № 452/2018 г.
15 Пак там.
16 Както административнонаказващият орган, така и съдът са длъжни да преценят дали не са налице предпоставките на маловажния случай. Проблемът произлиза от това, че правилата в областта на обществените поръчки охраняват изключително специфичен обект на обществените отношения, и така нарушаването им се отличава с висока степен на обществена опасност, оттам и трудността за приемане на маловажността.
17 Отпуснатите средства се разходват чрез провеждане на обществени поръчки.
18 Част от правото на Съюза, предмет на разглеждане в тези две решения, е националното и наднационалното законодателство, регулиращо обществените отношения при обществените поръчки.
19 В практиката си и от 2019 г. административните съдилища продължават законосъобразно да се позовават на посочените две решения на СЕС.
20 Ръководство за унифициране на последващия външен контрол в областта на обществените поръчки, упражняван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, прието с Решение № 179 от 28.06.2017 г. на Сметната палата и утвърдено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция със заповед № ФК-09-117/28.06.2017 г., с. 6.
21 Илиева, А. Контролът в здравеопазването. Сиела: София, 2018, с. 77.
22 Търговско и облигационно право, 2019, № 8.
23 Тази отговорност е към учреждението, предприятието, организацията, търговското дружество, представлявано от възложителя по ЗОП, за причинените от последния вреди под формата на заплащане на разноски по успешно обжалване на обществени поръчки, заплащане на причинени вреди на стопански субекти, вследствие на извършени/допуснати нарушения на ЗОП и ППЗОП от възложителя.
24 Такива са например значителна част от секторните възложители в Република България.
25 Член 206, ал. 1 КТ.
26 Член 206, ал. 2 КТ. Под ръководител кодексът има предвид ръководител, изпълняващ тази длъжност по трудов договор. Възложителите, законни представители на такива дружества, не осъществяват възложената им дейност по трудов договор.
27 Например при акционерните дружества членовете на съветите (управителен и надзорен при двустепенната система на управление и съвет на директорите при едностепенната форма на управление) отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Законният представител на такова дружество, който е и възложител, е член на съответния управителен съвет или съвет на директорите.
28 Една от формите на вината е непредпазливостта, една от чиито подформи е небрежността.
29 Разбира се, когато са налице всички останали законови предпоставки за повдигане на обвинение с обвинителен акт.
30 Възложителят ръководи, управлява и решава въпросите по законосъобразност и тези по целесъобразност в предприятието, учреждението, организацията, дружеството, които са му поверени да управлява.
31 Заплащане на разноски при успешно обжалване, наложени на организацията/търговското дружество имуществени санкции, заплащане на причинени вреди, вследствие на нарушения по конкретна обществена поръчка - за последните, обикновено чрез исково производство по ГПК или по АПК, и т. н.
32 Вж. чл. 219, ал. 1, ал. 2 НК.
33 По наказателното дело е предявен и граждански иск срещу възложителя.
34 Член 7, ал. 1 и 3 ЗОП (от 1999 г.) кореспондират на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 15 ЗОП (в сила от 16.04.2016 г.).
35 Член 8, ал. 1, т. 4 ЗОП (от 1999 г.) кореспондира на чл. 21, ал. 8, т. 1 ЗОП (в сила от 16 .04.2016 г.).
36 Член 14 ЗОП (от 1999 г.) кореспондира на чл. 17, ал. 1 ЗОП (в сила от 16.04.2016 г.).
37 Член 15, ал. 1 ЗОП (от 2004 г.) кореспондира на чл. 21, ал. 2 ЗОП (в сила от 16.04.2016 г.).
38 Член 15, ал. 2, т. 2, буква „а“ ЗОП (от 2004 г.) кореспондира на чл. 21, ал. 8 ЗОП (в сила от 16 .04.2016 г.).
39 Член 15, ал. 6, буква „а“ ЗОП (от 2004 г.) кореспондира на чл. 21, ал. 15 ЗОП (в сила от 16.04.2016 г.).
40 Член 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.), приета с ПМС № 249 от 17.09.2004 г., кореспондират на чл. 20, ал. 3 ЗОП (в сила от 16.04.2016 г.).
41 Вж. чл. 219, ал. 3 НК.
42 Доколкото не е изтекла давността за него.
43 Изразяващо се в предшестващото наказателния процес действие или бездействие, нарушаващо разпоредба на ЗОП/ППЗОП.
44 Вж. чл. 300 ГПК.
45 Търговско и облигационно право, 2019, № 6 и № 8.
46 До приключване на работата на лицата, изготвящи документацията и други документи за обществената поръчка, те не могат да ги разгласяват. Поради което законосъобразно е единствено възложителят да предава изготвените документи на звеното си за проверка, след като му бъдат предадени от неговите служители/работници.
47 Недопустимо е членовете на комисия по ЗОП да предават резултатите от своята работа на други лица освен на възложителя/лицето по чл. 7 ЗОП, когато е приложимо.

Акценти

Електронен достъп до съдържанието на предстоящи учебни семинари и уебинари

Мнозинството от учебните семинари и уебинари от есенната ни учебна програма ще бъдат заснети и качени на специална електронна платформа.

Прочети още...

Семинари на море през септември

Семинар по здравословни и безопасни условия на труд:
1 – 4 септември 2020 г.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...