Меню

Дайджест "Търговско и облигационно право", 2020 г., кн. 06

За приложението на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците

1. Съгласно новата редакция на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 44 от 14.05.2020 г.), „до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение“.

Смисълът на разпоредбата е ясен - не се начисляват мораторни лихви и неустойки за забавено изпълнение на парични задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране, задължението по тези договори не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Законът въвежда мораториум върху плащането на лихви за забава и неустойки и забранява предсрочната изискуемост, както и развалянето на двустранни договори за кредит и други форми на финансиране поради неизпълнение за определен срок (времето на извънредното положение и два месеца след отмяната му). Без значение за прилагане на мораториума е начинът на придобиване на вземането от кредитната или финансовата институция - по силата на договор за кредит или въз основа на друга форма на финансиране.

2. Член 6 се прилага по отношение на договори за кредит или друга форма на финансиране, по които длъжници са частноправни субекти (физически или юридически лица и техни персонифицирани обединения). Без значение е дали длъжниците са местни или чуждестранни лица. Единственото изискване е те да са страна по договор за финансиране, който се регулира от правилата на българското право.

3. Член 6 ЗМДВИППП се прилага към договорите за кредит и други форми на финансиране, по които кредиторът е банка или финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции. Член 6 ЗМДВИППП не се прилага по договори, по които кредиторът е дъщерно дружество на банка, както и по договори, по които кредиторът не е кредитна или финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Член 6 ЗМДВИППП не се прилага за договорите за заем, сключени между частноправни субекти, по които заемодателят не е лице по чл. 2 или 3 ЗКИ.

Въпросът, който възниква при тълкуването на чл. 6
ЗМДВИППП, е кои са другите форми на финансиране, различни от договора за кредит. Предишната редакция на чл. 6 ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 2020 г.) определяше другите форми на финансиране като факторинг, форфетинг и други, като включваше и договора за лизинг. Новата редакция не посочва другите форми на финансиране. Такива следва да бъдат всички договори за финансиране съгласно ЗКИ. Освен договорите за кредит, факторинг и форфетинг (чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ), към другите форми на финансиране трябва да се включи и договорът за финансов лизинг (чл. 2, ал. 2 т. 6 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗКИ). Извън обхвата на чл. 6 ЗМДВИППП остават договорите за оперативен лизинг.

4. Член 6 ЗМДВИППП ограничава правата на кредитора за срока на действието на мораториума (времето на извънредното положение и 2 месеца след отмяната му). Адресат на тази разпоредба са кредиторите, а не длъжниците. Законът въвежда следните временни ограничения за кредитора по договор за кредит или договори за факторинг, форфетинг или финансов лизинг:

4.1. При неизпълнение на парично задължение по съответния договор, кредиторът не може да иска плащане на лихва за забава, въпреки наличието на виновно неизпълнение на договора от страна на длъжника. Не може да се твърди обаче, че чл. 6 ЗМДВИППП урежда специфична разновидност на невиновната невъзможност за изпълнение по чл. 81, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно по чл. 306 от Търговския закон (ТЗ). Извънредното положение не е непреодолима сила за изпълнението на парични задължения. Член 81, ал. 2 ЗЗД, според който липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност, не се отменя от разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИППП. Но този специален закон временно освобождава длъжника от последиците от неизпълнение на парично задължение и отнема на кредитора правото да търси обезщетение за неизпълнението във формата на плащане на мораторна лихва или неустойка. Отнемането на правото на кредитора да търси обезщетение за неизпълнението е временно - само за срока на извънредното положение и 2 месеца след това. Член 6 ЗМДВИППП е специален по отношение на чл. 79 ЗЗД и се прилага с предимство по силата на правилото lex speciali derogat legi generali. Предявеният иск за плащане на мораторна лихва или неустойка за времето на мораториума ще бъде недопустим, а не неоснователен. Целта на специалната разпоредба на чл. 6 ЗМДВИППП е кредиторът да не придобива и да не разполага с вземане за лихва или неустойка за срока на мораториума, както и с иск за тяхното плащане. Това означава, че кредиторът не може да иска осъждане на длъжника и издаване на изпълнителен лист за мораторна лихва или неустойка за посочения период (от 13.03.2020 до 13.07.2020 г.) нито с иск, нито по реда на заповедното производство.

Но чл. 6 ЗМДВИППП не забранява на длъжника да изпълни забавеното си задължение преди изтичането на установения срок, както и не забранява на страните по договора да постигнат споразумение за плащане на забавеното задължение, в което да уредят и последиците от неизпълнението. Специалната разпоредба ограничава само правото на кредитора, но не създава никакво ограничение за длъжника. Споразумението за плащане на лихви и неустойки в срока на мораториума не е нищожно поради противоречието със закона.

4.2. Кредиторът няма право да обяви вземането си по договора за предсрочно изискуемо за времето на мораториума, дори да си е уговорил такова право в договора. Член 6
ЗМДВИППП отменя общата разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предложение първо, съгласно която кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, ако длъжникът е станал неплатежоспособен. Дори да е налице неплащане на парично задължение по договор за финансиране, дори длъжникът да е неплатежоспособен, за времето на мораториума кредиторът не може да иска изпълнение на цялото задължение преди срока. Той е лишен от това свое право със закона. Предявеният иск по чл. 71 ЗЗД по време на мораториума ще бъде недопустим. Кредиторът не разполага с такъв иск. Член 6 ЗМДВИППП обаче не забранява на страните по договор за финансиране да се споразумеят за плащане на цялото задължение преди срока, вкл. да новират задължението. Такова споразумение не е нищожно поради противоречие със закона.

4.3. Кредиторът не може да развали договора поради неизпълнение, въпреки неплащането в срока на мораториума. Искът за разваляне на договора поради неплащане, предявен в срока на мораториума, е недопустим.

5. Член. 6 ЗМДВИППП не забранява предявяването на иск за изпълнение (плащане) на неплатеното задължение по договора за кредит преди изтичането на срока за мораториум. Такъв иск ще бъде процесуално допустим. Кредиторът не е лишен от правото си да иска плащане на неплатеното задължение. Изискуемостта на това задължение не е отложена, главният дълг не е новиран със ЗМДВИППП. Наред с това, не е отпаднала изискуемостта и на договорената лихва върху главницата, както и нейната изискуемост. Заедно с плащането на главното задължение, кредиторът - банка или финансова институция по чл. 3 ЗКИ, може да иска и плащане на акцесорното задължение за договорената лихва. Освен иск, кредиторът може да поиска издаването на заповед за изпълнение за плащане на главното и на акцесорното задължение за лихва по договора за кредит.

5.1. В тази връзка се поставя въпросът може ли в срока на определения мораториум (извънредното положение и два месеца след отмяната му) кредиторът да иска:

а) допускане на обезпечение на иск за плащане на главница и на договорната лихва по договора за кредит или друга форма на финансиране

б) допускане на обезпечение на бъдещ иск за плащане на мораторна лихва, неустойка, на неплатената част от дълга или на иск за разваляне на договора за кредит.

5.1.1. Няма пречка съдът да допусне обезпечение на иск за плащане на главница и на договорната лихва. Но обезпечението на иска не може да бъде запор на банкови сметки на ответника - физическо лице, и на лечебни заведения, както и запор върху трудово възнаграждение или пенсия на длъжника - физическо лице. Този извод се налага от тълкуването на чл. 6 във връзка с чл. 5, ал. 2 ЗМДВИППП. Алинея 2 на чл. 5 ЗМДВИППП трябва да се тълкува разширително по отношение на обезпечителните мерки и да се приложи както към изпълнителния, така и към обезпечителния запор по искове срещу физически лица и лечебни заведения. Няма пречка обаче да се налагат запори на сметки на юридически лица по искове за плащане на неплатени главница и договорна лихва. Няма да бъде допустимо искането за обезпечаване на искове за плащане на мораторна лихва, неустойка, за предсрочна изискуемост и разваляне на договори за кредит и други форми на финансиране, предявени в срока на мораториума.

5.1.2. Няма пречка да се допусне обезпечение на бъдещ иск за плащане на главница и договорна лихва, дължими по време на извънредното положение и два месеца след отмяната му. За обезпечението важи казаното в т. 5.5.1 относно вида на обезпечението с оглед правосубектността на ответника.

Не следва да се допуска обаче обезпечение на бъдещ иск за плащане на мораторна лихва, неустойка, за предсрочна изискуемост и разваляне на договори за кредит и други форми на финансиране, които ще бъдат предявени в срока на мораториума по чл. 6 ЗМДВИППП.

5.2. Няма забрана в срока на мораториума по чл. 6 ЗМДВИППП кредиторът да подаде молба за обявяване в несъстоятелност на длъжника поради неизпълнение на главното задължение по договора за финансиране. Неплатежоспособността на длъжника по чл. 608 ТЗ няма връзка с тази по чл. 71 ЗЗД.

Д-р Георги ХОРОЗОВ, адвокат