Меню

1. Действие на вписването в ТРРЮЛНЦ на прехвърляне на дружествен дял в ООД

Разпоредбата на чл. 129, ал. 2, in fine ТЗ предвижда, че прехвърлянето на дружествен дял се вписва в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Съдебната практика и правната доктрина не са единни относно правното значение, което има вписването на прехвърлянето на дружествен дял. Според някои решения вписването на прехвърлянето на дружествен дял има конститутивно значение1.

Според друго мнение, действието на договора настъпва с постигането на съгласие, вписването в ТРРЮЛНЦ не води до придобиване на права, а има оповестително2 и защитно действие3. Това мнение се споделя в доктрината, като се приема, че вписването на разпоредителната сделка има значение да осигури противопоставимост на промяната в собствеността върху дела по отношение на третите лица4. Това становище трябва да бъде споделено.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на петнадесет дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. От анализа на тази разпоредба следва, че вписването в ТРРЮЛНЦ по принцип има оповестително действие. В съдържанието на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично го предвижда. Това означава, че само в изчерпателно предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици.

В чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено защитното действие на вписването, което цели създаване на доверие в ТРРЮЛНЦ. Според цитирания член трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

Нито в Търговския закон (ТЗ), нито в друг нормативен акт е придадено конститутивно действие на вписването на прехвърлянето на дружествен дял в ООД. Вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ има само оповестително и защитно действие.

От казаното следва, че в отношенията между страните по договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД, транслативният ефект настъпва в момента на сключване на договора в предвидената от закона форма за действителност, а не от момента на вписване на прехвърлянето в ТРРЮЛНЦ, което има само оповестително и защитно действие.

2. Действие на вписването в ТРРЮЛНЦ на свързаните с прехвърлянето на дружествен дял в ООД промени

Прехвърлянето на дружествен дял води до промяна в капиталовото участие на съдружниците в ООД, съразмерно на прехвърлените дружествени дялове. Затова дружеството трябва да уреди последиците от това прехвърляне. Възможно е да бъде приет за нов съдружник приобретателят на дружествения дял, а членството на прехвърлителя да се прекрати, ако е прехвърлил всички притежавани от него дружествени дялове. Ако третото лице не бъде прието за съдружник, дружеството ще трябва да уреди въпроса дали участието в капитала да бъде поето от друг съдружник, от трето лице или с него да бъде намален капиталът. Не може да има участие в капитала, което не е записано от никой съдружник. Тези промени в обстоятелствата налагат освен да се впише прехвърлянето на дружествен дял, да се вземе решение за изменение на дружествения договор. Промените в обстоятелствата се налагат като последица от прехвърлянето на дружествен дял, доколкото съгласно чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в ТРРЮЛНЦ, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Името, съответно фирмата и единният идентификационен код на съдружниците, и размерът на капитала подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ. Тези обстоятелства, заедно с участието в капитала на съдружниците, са част от задължителното съдържание на дружествения договор съгласно чл. 115, т. 3, 4 и 5 ТЗ. При изменение и допълнение на дружествения договор, същият трябва да се представи за обявяване в ТРРЮЛНЦ (чл. 119, ал. 4 ТЗ).

В закона липсва изискване за съответствие между вписаните в ТРРЮЛНЦ различни обстоятелства относно търговеца5. Налице е изискване за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства и на обявяване на подлежащите на обявяване актове в законоустановените срокове. Липсва задължение и санкция за дружеството, ако същото не уреди последиците от продажбата на дружествен дял. Налице е обаче административна санкция, ако дружеството не заяви за вписване подлежащото на вписване обстоятелство или не обяви подлежащ на обявяване акт в ТРРЮЛНЦ в законоустановените срокове - чл. 40 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това дружеството е длъжно да заяви за вписване прехвърлянето на дружествен дял в ТРРЮЛНЦ, дори и да не е уредило последиците от прехвърлянето на дружествения дял.

С оглед на правния ефект от вписванията в ТРРЮЛНЦ е препоръчително de lege ferenda да се въведе изискване за съответствие между вписаните различни обстоятелства по партидата на търговеца. Систематичното място на предлаганата промяна е в ЗТРРЮЛНЦ, глава първа - „Общи положения“.

Съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в ТРРЮЛНЦ. Съгласно ал. 4 увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в ТРРЮЛНЦ.

Действието на вписването в ТРРЮЛНЦ по чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ е дискусионно както в съдебната практика, така и в доктрината.

По-старата съдебна практика приема, че в хипотезата на чл. 140, ал. 3 ТЗ вписването е конститутивно и решенията на общото събрание до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в търговското дружество, нито по отношение на трети лица, а в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ решението има действие само по отношение на търговското дружество и неговите съдружници, а след вписването поражда своя краен ефект спрямо третите лица6. В други решения се приема, че вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ също има конститутивно действие7.

По-новата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о., приема, че взетите от общото събрание на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите органи и съдружниците. Вземането на решението и това негово действие не са в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, а конститутивният ефект на вписването, включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица8. Така формулирани изводите на съда водят до заключение, че не само в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, но и в хипотезата на чл. 140, ал. 3 ТЗ конститутивният ефект на вписването в ТРРЮЛНЦ е по отношение на третите лица.

Правната доктрина също не е единодушна относно действието на вписването по чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ. На първо място, поддържа се, че вписванията по чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ имат конститутивно действие9.

Други автори поддържат, че вписването по чл. 140, ал. 3 ТЗ има конститутивно действие, а вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ било предвидено като задължително условие за пораждане на правните последици - без вписването на решението е налице незавършен фактически състав10.

Застъпва се и становище, че решенията по ал. 4 влизат в сила веднага спрямо дружеството и съдружниците, а спрямо третите лица - от момента на вписването11.

Приема се, че решенията по чл. 140, ал. 3 ТЗ имат действие спрямо дружеството, съдружниците и третите лица (добросъвестни и недобросъвестни) от момента на вписването в ТРРЮЛНЦ12.

Поддържа се също, че всички решения на общото събрание влизат в сила от момента на тяхното приемане, доколкото в самото решение не е предвидено друго13.

Член 140, ал. 1 и 3 ТЗ предвиждат, че на вписване подлежат решенията на общото събрание на ООД. Алинея 4 на цитирания член говори за вписване на обстоятелства. Използваната терминология в ал. 1 и 3 е неправилна.

В ЗТРРЮЛНЦ е направено разграничение между подлежащи на вписване обстоятелства и подлежащи на обявяване актове. Съгласно чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ вписват се търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. От друга страна, съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ обявяват се актове, които се отнасят до търговците, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.

Решенията на общото събрание са актове, а не обстоятелства. Затова решенията на общото събрание на ООД не подлежат на вписване, независимо дали с тях се изменя и допълва (или не) дружественият договор. На вписване подлежат единствено нововъзникналите обстоятелства за ООД, дори ако те са възникнали като пряко последица от взето решение на общото събрание14.

Затова разграничението между ал. 3 и 4 на чл. 140 ТЗ няма логическо обяснение, доколкото и в двете хипотези трябва да се вписват обстоятелства, а не решения. Разпоредбата на ал. 3 трябва да се тълкува корективно в смисъл, че в ТРРЮЛНЦ се вписват обстоятелствата относно изменение и допълнение на дружествения договор, които подлежат на вписване15, и относно прекратяването на дружеството.

Някои от обстоятелствата, посочени в ал. 4 - увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, избиране и освобождаване на управител, са обстоятелства, които трябва да бъдат отразени в дружествения договор, доколкото името, съответно фирмата и единният идентификационен код на съдружника, размерът на капитала, управлението и начинът на представителство са част от задължителното му съдържание (чл. 115, т. 3, т. 4, предл. 1 и т. 6 ТЗ). Съгласно чл. 119, ал. 2 ТЗ тези обстоятелства подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ16. Тези хипотези се покриват от по-общата норма на чл. 140, ал. 3 ТЗ, според тълкуванието на която се вписват всички обстоятелства относно изменение и допълнение на дружествения договор, които подлежат на вписване.

Член 140, ал. 4 ТЗ обаче има самостоятелно значение, доколкото преобразуването на търговското дружество, както и назначаването на ликвидатор са обстоятелства, които не са част от съдържанието на дружествения договор. Тези обстоятелства съгласно изричните законови норми подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ - чл. 266, ал. 3 ТЗ, чл. 263в, 263г и чл. 264ж, ал. 1 ТЗ.

Въз основа на този анализ на ал. 3 и 4 на чл. 140 ТЗ става ясно, че двете норми уреждат някои идентични, подлежащи на вписване обстоятелства. Затова е нелогично да има разлика в действието на вписването по двете алинеи. При анализ на ТЗ е видно, че не е съобразена терминологията на вписванията, която е установена в ЗТРРЮЛНЦ. Напълно неправилно в ТЗ се посочва, че се вписват решения на общото събрание (чл. 140, ал. 1 и 3 и др.), дружествен договор и устав17 (чл. 263в, 263г и др.), както и че данните се обявяват (чл. 119, ал. 2, in fine ТЗ)18.

Считам, че различната формулировка на „влизат в сила“ и „имат действие“ е чисто стилистична, без законодателят да е искал да придаде различно действие на вписването в ТРРЮЛНЦ в двете хипотези и е породена от несъобразяване на терминологията, използвана в ЗТРРЮЛНЦ.

С оглед гореизложеното, на първо място приемам, че няма разлика в действието на вписването в ТРРЮЛНЦ по ал. 3 и 4 на чл. 140 ТЗ. И в двата случая действието е еднакво. И в двата случая се вписват обстоятелства, а не решения. Приемам, че вписването на тези обстоятелства има оповестително и защитно действие на противопоставимост спрямо третите добросъвестни лица. Във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството съответните юридически факти, които водят до подлежащи на вписване обстоятелства, пораждат действие от момента на настъпването им. Така например вземане на решения на общото събрание, което поражда подлежащо на вписване обстоятелство, като например приемане и изключване на съдружник, поражда действие за дружеството и съдружниците от вземането му. Изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност19, който не зависи от вписването му в ТРРЮЛНЦ.

Още аргументи в полза на застъпеното виждане са, че срокът за отмяна на решение на общото събрание на ООД започва да тече от провеждане на събранието (т. е. от момента на вземане на решението), а не от вписването му в ТРРЮЛНЦ (чл. 74, ал. 2 ТЗ). Ако се приеме, че вписването в тези случаи има конститутивно действие, то значи, че решението може да се обжалва преди същото да е породило своите правни последици, тъй като липсва елемент от фактическия му състав20. Също така, ако съответните подлежащи на вписване обстоятелства възникваха с вписването им в ТРРЮЛНЦ, бихме поставили възникването им в зависимост от волята на управителя (чл. 140, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 119, ал. 4 ТЗ). В качеството си на представляващ дружеството орган той може да подходи недобросъвестно и да не изпълни своевременно задължението си да завери преписа на изменения дружествен договор и да го представи за обявяване в ТРРЮЛНЦ или пък изобщо да не го изпълни. Липсва разумно основание за такова отлагане на действието на решението във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците. Вписването има значение само за сигурността на третите добросъвестни лица, които искат да узнаят какъв е членският състав на дружеството, с което преговарят или влизат в правоотношения21 или в което искат да вземат участие, като закупят дружествени дялове.

Оповестителното действие се изразява в това, че вписаното обстоятелство се смята за известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, като до изтичане на петнадесет дни от вписването е налице оборима презумпция в този смисъл. Ако елемент от даден фактически състав е знанието на подлежащо на вписване обстоятелство, счита се, че това знание е налице. Оборване на презумпцията за знание е възможна само в петнадесетдневен срок от вписването. За времето преди вписването знанието на конкретно лице за подлежащо на вписване, но още невписано обстоятелство трябва да се докаже22.

На вписването в ТРРЮЛНЦ е придадено и защитно действие23 спрямо третите добросъвестни лица чрез чл. 7 и презумпциите в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ. Те могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
По този начин третите добросъвестни лица се предпазват от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестна за тях информация относно техни контрагенти търговски
дружества24.

Добросъвестността при така нар. „позитивна публичност“ (чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ) означава третото лице да не знае, че дадено обстоятелство, което е вписано, не съществува. При „негативната публичност“ (чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ) третото лице не знае, че обстоятелство, респективно актът, който не е вписван, респективно обявен - съществува. Това действие на вписването води до промяна в доказателствената тежест в исковото производство. Недобросъвестността (конкретното знание, че вписано обстоятелство или обявен акт не съществуват, респективно че невписано обстоятелство се е осъществило) трябва да се докаже от този, който претендира, че третото лице е недобросъвестно. В случай на „позитивна публичност“ доказването на недобросъвестността ще доведе до резултат третото недобросъвестно лице да не може да претендира правните последици от вписването, а при „негативната“ - да се претендират правните последици от подлежащо на вписване, но невписано обстоятелство25. Изводът е, че спрямо недобросъвестните трети лица съответното обстоятелство има действие от узнаването за него. В такива случаи трябва да се докаже узнаването и моментът на узнаването от съответното трето лице.

Когато е сключен договор за прехвърляне на дружествен дял, но това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ, транслативният ефект на сделката е настъпил при сключването на договора, но е непротивопоставим на трети добросъвестни лица. Вписването на последващ договор за прехвърляне на същия дружествен дял няма да прехвърли права, защото никой не може да прехвърли права, които не притежава. Това вписване обаче по силата на „позитивната публичност“ ще създаде привидност, че лицето, което е вписано като приобретател на дружествен дял по договора, е действителният титуляр на дружествения дял в ООД. Тази привидност може да бъде преодоляна по исков ред, в производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ - иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство. Ако бъде вписано недействително прехвърляне на дружествен дял, то и в тези случаи защитата ще е в производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ26.

Както беше изяснено, вписването на прехвърляне на дружествен дял, както и на свързаните с него промени в ООД, нямат конститутивно действие. Конститутивното действие значи, че вписването е елемент от правопораждащ фактически състав, който е условие за настъпване на правните последици. Няма как да бъде споделено виждането, преобладаващо в съдебната практика и правната доктрина, че във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството действието на решението на общото събрание (например за приемане на съдружник) настъпва веднага, а за трети лица - вписването има конститутивен ефект. Както беше изяснено, не се вписват решенията на общото събрание, а обстоятелствата, които са възникнали вследствие на взето решение. Налице е противоречие на изказаното твърдение, защото във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците правните последици са настъпили от момента на вземане на решението. Тоест няма как последващото действие спрямо третите лица да е конститутивно. Това, което се създава за третите добросъвестни лица с вписването, е защитното действие на противопоставимост, а не конститутивно действие, доколкото между двата термина има различие. Правните последици са непротивопоставими на третите добросъвестни лица преди вписването. С оглед на това термините, употребени в чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ - „влизат в сила“ и „имат действие“, са неправилно употребени и създават проблеми в правоприлагането, поради което трябва да бъдат променени, като се използва правилната терминология, касаеща вписването и неговото действие.

Като предложение de lege ferenda чл. 140, ал. 1 ТЗ трябва да се измени в смисъл, че се вписват обстоятелствата, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2. Разпоредбите на чл. 140, ал. 3 и 4 трябва да се обединят в една обща ал. 3, като предлагам следната редакция:

„Обстоятелствата относно изменение и допълнение на дружествения договор, които подлежат на вписване по чл. 119, ал. 2, прекратяване на дружеството, преобразуване на дружеството, както и назначаване на ликвидатор са противопоставими на третите добросъвестни лица от вписването им в търговския регистър“.

Маргарита БАЛАБАНОВА, адвокат
_____
1 Така Решение № 732 от 24.08.2005 г. по т. д. № 819/2004 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 72 от 18.03.2008 г. по т. д. № 725/2007 г. на ВКС, II т. о.
2 Така Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. София: Сиби, 2014, с. 240.
3 Така Решение № 886 от 28.02.2006 г. по т. д. № 159/2005 г. на ВКС, II т. о. и Решение от 22.12.2006 г. по т. д. № 451/2006 г. на ВКС, I т. о.
4 Така Маданска, Н. Дискусионни моменти относно договор за продажба на дружествен дял. - В: Търговско и конкурентно право, 2011, № 11, с. 9.
5 Обратното вж. Колев, Н. Изключване на съдружник от ООД. София: Сиела, 2016, с. 148-149, който поддържа, че не би могло изключването на съдружник да бъде вписано преди промените, които то налага в правното положение на дружеството, защото би се стигнало до противоречия между съдържанието на вписванията относно различните обстоятелства, подлежащи на вписване.
6 Решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, ТК.
7 Решение № 122 от 03.11.2009 г. по т. д. № 122/2009 г. на ВКС, II т. о.
8 В този смисъл вж. Решение № 306 от 17.10.2018 г. по т. д. № 3110/2017 г. на ВКС, II т. о., Решение № 39 от 15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК и др.
9 Така Калайджиев, А. Цит. съч., с. 280.
10 Така Голева, П. Търговско право. Търговци. София: Нова звезда, 2018, с. 233-234.
11 Така Колев, Н. Цит. съч., с. 149-155 по отношение на решението за изключване на съдружник в ООД, и Асеникова, Д. За проблематиката на иска по чл. 74 ТЗ. - В: Търговско право, 2016, № 1, с. 76, по отношение на решението за приемане на съдружник в ООД.
12 Така Асеникова, Д. Цит. съч., с. 72.
13 Така Григоров, Г. Проблемни въпроси относно приложението на чл. 140, ал. 1 и 3 и чл. 231, ал. 3 ТЗ за вписванията на решенията на общото събрание в търговския регистър. Правото - традиции и перспективи. София: Сиела, 2018, с. 111.
14 Вж. Григоров. Г. Цит. съч., с. 101-111, който предлага чл. 140, ал. 3 ТЗ да бъде отменен, а чл. 140, ал. 1 ТЗ да се промени в смисъл, че подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ промените в обстоятелствата, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2 ТЗ, както и до прекратяването на ООД.
15 Вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 281, където правилно авторът отбелязва, че не целият дружествен договор се вписва, а само обстоятелствата, предвидени по закон в чл. 119, ал. 2 ТЗ. От друга страна, дружественият договор с всички изменения и допълнения се обявява - чл. 119, ал. 4 ТЗ.
16 Тук следва да се посочи, че чл. 119, ал. 2 ТЗ гласи: В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Неясно е защо, освен че е предвидено да се вписват данните, ТЗ е предвидил и тяхното обявяване. Както беше изяснено, на обявяване подлежат актове. Затова от de lege ferenda чл. 119, ал. 2 ТЗ следва да бъде изменен по следния начин: „В регистъра се вписват обстоятелствата по т. 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и т. 6 на чл. 115“.
17 Които са актове и подлежат на обявяване, а не на вписване.
18 Които са обстоятелства и подлежат на вписване, а не на обявяване.
19 Решение № 7 от 14.03.2018 г. по т. д. № 926/2017 г. на ВКС, I т. о.
20 В този смисъл вж. Григоров. Г. Цит. съч., с. 108.
21 Така Асеникова, Д. Цит. съч., с. 72.
22 Така Кацарски, А. Г. Тушева. Закон за търговски регистър. Тематичен коментар. София: Сиела, 2009, с. 29.
23 Вж. Василев, И. Действие на вписването по българското вещно право. София: Нова звезда, 2018, с. 59-63 по отношение на действието на вписването в книгите по вписванията и в имотния регистър.
24 Решение № 6 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 3860/2015 г. на ВКС, II т. о.
25 Така Кацарски, А., Г. Тушева. Цит. съч., с. 34-36.
26 Така Маданска. Н. Цит. съч., с. 7.

Акценти

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...

Книга-годишник Социално осигуряване – 2020 година

Книгата-годишник „Социално осигуряване – 2020 година“ е вече при Вас. Заявете, купете тази книга.

Прочети още...

Национални учебни семинари на море

Първи записали се за участие в националните ни учебни семинари на море през септември. Вижте поканите за участие. Включете се.

Прочети още...