Меню

В чл. 53, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) е уредена административнонаказателна отговорност за арбитър, който постанови решение по спор, в който едната от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (забраната за решаване на спор със страна потребител от арбитраж е установена в чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Отговорност носят както физически, така и юридически лица. Алинея 2 на чл. 53 ЗМТА предвижда, че при повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в трикратен размер. Актът за установяване на административното нарушение се съставя от инспекторите към Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, а наказателното постановление - от министъра на правосъдието.

Нормите на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗМТА противоречат на конституционната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, прогласяваща основополагащия за българския конституционен модел принцип на правовата държава.

Принципът на правовата държава, провъзгласен в Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както многократно е посочвал в практиката си Конституционният съд (КС), е принцип, включващ в съдържанието си редица елементи. Всички те се обхващат от изискването за върховенство на правото във всички аспекти от обществения живот, както във формален смисъл - чрез принципите за правната сигурност, за законността и изискванията за предвидимост и разчетеност на държавните дейности, в това число на законодателната дейност, за конституционосъобразност на законите, за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми, така и в материален смисъл - принципа за справедливост, включващ принципите за закрила на законно придобитите права и тяхната неотменимост, допустимост на ограничаването на правата единствено при спазване на принципа на пропорционалността, при допустими ограничения да се запазва същността на конкретно основно право (така Решение № 1 от 27.01.2005 г. по конст. д. № 8 от 2004 г.; Решение № 4 от 11.03.2014 г. по конст. д. № 12 от 2013 г.; Решение № 7 от 16.06.2005 г. по конст. д. № 1 от 2005 г.).

Прилагането на принципа на правовата държава е възможно единствено ако той обвързва в еднаква степен всички категории правни субекти, подчинени на българския правопорядък, включително органите на власт, в частност - Народното събрание, като основен носител на законодателната власт в държавата. В тази насока, КС е имал повод изрично да се произнесе, че „Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията България е правова държава. В своята практика Конституционният съд многократно е посочвал, че точното и еднакво спазване на законите и Конституцията се отнася до всички правни субекти. Това се отнася и до Народното събрание при осъществяване на публичната власт“ (Решение № 1 от 28.01.2014 г. по конст. д. № 22 от 2013 г.; в същия смисъл КС се е произнесъл и в: Решение № 22 от 10.12.1996 г. по конст. д. № 24 от 1996 г.; Решение № 17 от 16.12.1999 г. по конст. д. № 14 от 1999 г.; Решение № 7 от 10.04.2001 г. по конст. д. № 1 от 2001 г.; Решение № 10 от 03.12.2009 г. по конст. д. № 12 от 2009 г.), както и че „Член 4, ал. 1 от Конституцията изрично прогласява правовата държава като проявление на върховенството на правото за един от основните конституционни принципи. Неговият смисъл се отразява в общото разбиране, че всички - и управляващи и управлявани - са еднакво подчинени на правото и са равни пред закона. … В своята практика Конституционният съд последователно разгръща съдържанието на понятието за правова държава с оглед на формалния елемент - правна сигурност, както и произтичащите материалноправни изисквания. Всички те са обединени от идеята за върховенството на правото - универсалната и еднаква обвързваща сила на правото по отношение на всички правни субекти“ (Решение № 12 от 13.10.2016 г. по конст. д. № 13 от 2015 г.).

Принципът на правовата държава има непосредствено и правополагащо1 значение за административното право.

Нормите на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗМТА накърняват принципа на правна сигурност и законност. Това е така, най-напред, защото арбитрите нямат административно задължение да не решават арбитражни дела със страна потребител и следователно не могат да извършат административно нарушение (а административно наказание може да се налага само ако е извършено административно нарушение2). Последицата от нарушаването на чл. 19, ал. 1 ГПК, предвидена в ЗМТА, е друга - нищожност на арбитражното решение - чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Един от основните принципи на административното право е принципът за законоустановеност на съставите и на наказанията - всяко едно административно нарушение и съответстващото му наказания трябва да бъдат установени в правна норма, издадена преди неговото извършване. Административно нарушение има само при нарушение на административноправно задължение. Административната отговорност е по дефиниция отговорност за неизпълнение на административноправни задължения3. При липса на нарушение на административноправно задължение не е налице противоправност.

Тези изводи важат с още по-голяма сила за юридическите лица, които не могат да участват в арбитражен състав и не могат да решават правен спор, поради което не могат да извършат нарушение на чл. 19 ГПК и не може да им бъде наложено административно наказание.

Нормите на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗМТА накърняват и принципа за справедливост и пропорционалност, който освен че е елемент от принципа за правова държава, е един от основните принципи на административното право (наложените санкции трябва да бъдат адекватни на противоправността и субективната ангажираност на нарушителя4). Това е така, защото в много случаи е спорно дали дадено физическо лице в конкретното материалноправно правоотношение (а оттам и с оглед на арбитражното споразумение) действа в качеството на потребител и не следва неправилната преценка на арбитъра по този въпрос да води до налагането на глоба.

Предвид изложеното, налага се изводът, че е необходимо правилата на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗМТА да бъдат отменени.

Проф. д.ю.н. Ангел КАЛАЙДЖИЕВ
______
1 Вж. Славова, М. Принципи на административното право. София: Сиби, 2002, с. 41.
2 Вж. Димитров, Д. Административно право. Обща част. София: Сиби, 1994, с. 218.
3 Вж. Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на Република България. София: Тилиа, 1996, с. 295-299.
4 Вж. Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д. Цит. съч., с. 299.

Акценти

Електронен достъп до съдържанието на предстоящи учебни семинари и уебинари

Мнозинството от учебните семинари и уебинари от есенната ни учебна програма ще бъдат заснети и качени на специална електронна платформа.

Прочети още...

Семинари на море през септември

Семинар по здравословни и безопасни условия на труд:
1 – 4 септември 2020 г.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...