Sidebar

Меню

Началото на 2017 г. предложи динамични промени в уредбата на търговските правоотношения и по-конкретно в материята на търговската несъстоятелност. Първоначално с „Държавен вестник“ (ДВ), бр. 105 от 30.12.2016 г. бяха приети изменения в редица текстове, касаещи търговските дружества и производството по несъстоятелност на търговци. Освен измененията законодателят прие и изцяло нови текстове, уреждащи фигурата на помощник-синдика и производството по стабилизация на търговец.

Скоро след обнародването на законодателните новости и изменения Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело (т. д.) № 1 от 2017 г., насочено към тълкуване и изясняване на 6 въпроса, касаещи материята на търговската несъстоятелност, по които е налице противоречива или неправилна съдебна практика. Производството по търговска несъстоятелност е специфично, като редица процесуални правила се съдържат в самия Търговски закон (ТЗ) и по отношение на това производство общият процесуален ред на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не се прилага в пълен обем. Така е и с обжалваемостта на съдебните актове, постановени в производството по несъстоятелност (аргумент от чл. 613а ТЗ), поради което не всички спорни въпроси биха могли да бъдат разрешени от ВКС по реда на касационния контрол. Ето защо разпореждането за образуване на т. д. № 1/2017 г. на Търговската колегия (ТК) на ВКС е от изключителна важност за производството по несъстоятелност, тъй като то се явява единствен способ за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика, създадена от окръжните съдилища.

Предстоящото тълкувателно решение по т. д. № 1 на ТК на ВКС, заедно със съдебната практика, която се очаква да бъде генерирана при приложението на новосъздадените текстове, ще оформят обновената правна рамка в материята на търговската несъстоятелност в обозримо бъдеще. Ето защо, считам, че предстоящите отговори, които ВКС ще даде в тълкувателното си решение, имат значение съизмеримо с това на законодателните промени, влезли в сила в началото на януари 2017 г. Настоящата статия има за цел да направи последователен анализ на въпросите, залегнали в разпореждането за образуване на т. д. № 1/2017 г. на ТК на ВКС.

1. Какъв е процесуалният ред, по който се развиват производствата по молби по чл. 625 ТЗ, депозирани от кредитор при подготовката им за разглеждане в открито съдебно заседание?

Първият въпрос, на който трябва да отговорят върховните съдии, е свързан с откриването на производството по несъстоятелност по молба на кредитор. Той е за това дали преди насрочването на заседанието по делото трябва да бъде поискан отговор от длъжника, както изисква чл. 131 ГПК при наличието на специалните правила в ТЗ - че молбата се разглежда в 14-дневен срок и до приключване на първото заседание могат да се правят възражения, да се представят доказателства и да се присъединят и други кредитори (чл. 629, ал. 2 и 4 ТЗ).

Озадачаващ е фактът, че подобен въпрос все още не е бил подложен на касационен контрол и за него не съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС. Това е така, защото решението за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на обжалване по общия ред на ГПК (аргумент от чл. 613а, ал. 1 ТЗ), следователно въпросните решения подлежат и на касационен контрол пред ВКС при положение, че отговарят на предпоставките за допустимост. Въпреки това, към момента, независимо че някои от окръжните съдилища прилагат общия процесуален ред за отговор на искова молба (чл. 131-133 ГПК), а други се придържат стриктно към специалните правила, уредени в ТЗ, ВКС не е произвел задължителна съдебна практика по посочения проблем.

Всъщност още през 2012 г. подобен въпрос, заедно с редица сходни с него проблеми, попада под вниманието на върховните ни съдии. В търговско дело № 616/2012 г. на ВКС се иска допускане до касационен контрол и произнасяне по следните въпроси:

  • „Трябва ли да има задължителен доклад по реда на чл. 146 ГПК от съдията - докладчик по делата, образувани за откриване на производство по несъстоятелност?“
  • „Кои процесуални срокове, регламентирани в разпоредбите на ГПК, следва да се прилагат и спазват от съдилищата относно размяна на книжата по делата във връзка с образувано производство по несъстоятелност?“
  • „Следва ли да се предостави едномесечен срок на ответника по реда на чл. 131 ГПК за право на отговор, ако се приеме, че производството по несъстоятелност е търговски спор при условията на чл. 367 ГПК?“

С Определение № 761 от 22.10.2012 г. обаче ВКС не допуска до касационен контрол горепосочените въпроси и по този начин не постановява задължителна за съдилищата съдебна практика. Аргументите на върховните съдии за недопускането са, че посочените въпроси не попадат в приложното поле на касационния контрол по чл. 280 ГПК. Логиката, която следва ВКС при постановяване на отказа от допускане до касация, се формира от довода, че цитираните въпроси са свързани с пороци от значение за правилността на първоинстанционното решение за откриване на производството по несъстоятелност. На касационен контрол обаче подлежи въззивното решение на апелативните съдилища, в което такива пороци не са допуснати, тъй като страните не са сезирали въззивния съд с твърдения за процесуални нарушения. Ето защо с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало, върховните съдии са счели за недопустимо такива пороци да бъдат изтъквани за пръв път в касационната инстанция, чийто предмет на контрол е въззивното решение, поради което не са допуснали касационното му обжалване.

Все пак въпросът за приложимия процесуален ред при разглеждане на молби за откриване на производство по несъстоятелност, предявени от кредитор, остава ключов и несъмнено следва да бъде изяснен от ВКС. Полемиката е свързана с разпоредбата на чл. 621 ТЗ, съгласно която ГПК намира субсидиарно приложение за всички въпроси в производството по несъстоятелност, за които ТЗ не разполага с особени разпоредби. Буквалното тълкуване на въпросната разпоредба води до извода, че правилата на ГПК относно двойната размяна на книжа и свързаните с нея процесуални преклузии следва да се прилагат при откриването на производство по несъстоятелност, тъй като подобни особени правила не са предвидени в ТЗ. Действително прегледът на съдебната практика показва, че болшинството от окръжните съдилища прилагат правилата на ГПК относно двойна размяна на книжа при откриване на производство по несъстоятелност по молба на кредитор. Дори тук има разминаване в практиката, тъй като някои съдилища прилагат общите правила за размяна на книжа (чл. 131-133 ГПК), а други считат спорът за търговски, поради което прилагат специфичните правила за търговски спорове (чл. 367-370 ГПК). Считам, че независимо от прилагания ред, съществуват преки противоречия между разпоредбите на ГПК и тези на ТЗ.

При прилагане на общите правила за размяна на книжа ГПК регламентира, че срокът за подаване на отговор от ответника е едномесечен и съответното му пропускане води до процесуална преклузия на редица права на ответника (чл. 133 ГПК). Не става ясно как ще се осъществи двойната размяна на книжа по общия ред в ГПК, като едновременно с това се спази 14-дневният срок за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в заседание при закрити врата, регламентирано от чл. 629, ал. 2 ТЗ. Такова разминаване в сроковете би могло да се избегне, ако се приложи специалният ред за разглеждане на търговски спорове, където срокът за отговор на исковата молба е двуседмичен (чл. 367 ГПК). Производството по откриване на несъстоятелност по молба на кредитор обаче не попада пряко в приложното поле на производствата по търговски спорове (аргумент от чл. 365 ГПК). Както общият, така и специалният ред за разглеждане на търговски спорове по ГПК предвиждат процесуални преклузии при неподаване на отговор на исковата молба, които са несъвместими с възможностите, предвидени в чл. 629, ал. 4 ТЗ.

Отделно от посочените по-горе разминавания чл. 621а ТЗ предвижда особени процесуални правила в производството по несъстоятелност. В обхвата на тези особени правила е включена и възможността съдът по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Не става ясно как, ако се приложат правилата за двойна размяна на книжа, предвидени в ГПК, ще се осигури съответствие с тези особени правила. Неподаването на отговор съгласно ГПК води до преклудиране на правата на ответника, свързани с възражения, оспорване на истинността на документи, представяне на писмени доказателства и др. (аргумент от чл. 133 и 370 ГПК). Тези последици са несъвместими с предвидените в ТЗ особени правила, даващи възможност на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства по всяко време в производството.

Считам, че особените правила в ТЗ са предвидени от законодателя с цел да бъде засилено служебното начало и да се осигури бързина на производството по несъстоятелност, така че в пълнота да бъдат изяснени отношенията между страните, отчитайки динамиката на търговските отношения. В случай че се прилага общият процесуален ред за двойна размяна на книжа, не би било възможно да се осъществи тази бързина, нито да се спази засиленото служебно начало, които са основни отличителни характеристики на специфичното производство по несъстоятелност.

При всички случаи обаче решението на ВКС по поставения проблем ще има изключително ключов ефект, тъй като съществуващата в момента неяснота потенциално може да доведе до съществени процесуални нарушения в постановяването на решенията за откриване на производство по несъстоятелност.

2. Какви са критериите по прилагането на чл. 673, ал. 3 ТЗ спрямо кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ?

Вторият проблем е свързан с тълкуването на чл. 673, ал. 3 ТЗ, съгласно който съдът може да предостави право на глас в събранието на кредиторите и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му. Съгласно цитираната разпоредба се предвиждат допълнителни условия за предоставянето на право на глас в общото събрание на кредитори със спорни вземания, които предвиждат представяне на убедителни писмени доказателства за съществуване на вземането. Не става ясно обаче дали убедителни писмени доказателства следва да представя и кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване на несъществуване на вземането му.

Сложността на поставения проблем се засилва и поради факта, че нормата на чл. 694 ТЗ беше изменена с промените от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. Ето защо считам за необходимо да се направи пояснение на същността на въпроса, на който следва да бъде отговорено в светлината на последните изменения на ТЗ.

На основание чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът може да предостави право на глас на три групи кредитори, а именно:

  • Кредитор, чието вземане не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ.
  • Кредитор, чието вземане не е прието, но той е предявил положителен установителен иск за съществуването му по чл. 694, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.).
  • Кредитор, чието вземане е прието, но срещу него е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането му от несъстоятелния търговец (чл. 694, ал. 1, изм. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) или от друг кредитор (чл. 694, ал. 3, изм. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.).

Пред ВКС реално е поставен въпросът дали и трите групи кредитори следва да представят убедителни писмени доказателства, за да може съдът да удовлетвори искането им и да им предостави право на глас в събранието на кредиторите. В постановлението за образуване на т. д. № 1/2017 г. на ТК на ВКС несполучливо се опитва да изясни поставения въпрос, фокусирайки се върху последната група кредитори. Добавен е подвъпрос, съгласно който се пита дали кредитор с прието вземане, срещу когото е подаден отрицателен установителен иск по чл. 694, следва да представя убедителни писмени доказателства, или е достатъчен фактът на предявяване на иска по чл. 694, за да премине съдът към преценка дали въпросният кредитор да бъде допуснат до участие в събранието.

По-голямата част от практиката на окръжните съдилища относно тълкуването на чл. 673, ал. 3 ТЗ приема, че писмени доказателства се изискват за удостоверяване вероятността на вземането и за трите групи кредитори. Аргументите се състоят в това, че правото на глас на тези групи кредитори настъпва само след направено искане и след постановяване на акт на съда, с който на съответния кредитор се предоставя право на глас. Предоставяйки такова право, съдът по несъстоятелността действа по вътрешно убеждение, преценявайки в съвкупност предоставените от кредитора писмени доказателства в подкрепа на вземането му. При всяка една от трите хипотези по чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът извършва преценка дали да предостави, или да откаже право на глас на кредитора. Тази преценка следва да почива на доказателствения материал, предоставен от кредитора. Искането за предоставяне право на глас следва да се прави от кредитора за всяко отделно събрание, съответно и актът на съда по допускане до участие на кредитор има действие само за конкретното събрание. Съдът по несъстоятелността не е обвързан от свое предходно произнасяне по искане на кредитор по чл. 673, ал. 3 ТЗ и в зависимост от представените му доказателства или от служебно известните му такива е свободен да извърши отново преценката си (така Решение от 29.12.2016 г. по ч. т. д. № 51/2016 г. на Окръжен съд - Видин).

Въпреки изложените по-горе аргументи, считам, че върховните съдии следва да отговорят на поставения въпрос, отчитайки спецификите на всяка една от гореизброените групи от кредитори. Буквалното тълкуване на спорния чл. 673, ал. 3 ТЗ показва, че за първата група кредитори, чиито вземания не са включени в списъците с приети вземания, задължително следва да бъдат приложени убедителни писмени доказателства към искането им за включване в събранието на кредиторите. Считам, че изискването за представяне на писмени доказателства следва да се приложи и спрямо втората група кредитори, чиито вземания не са приети, но за тях е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2. В същото време не смятам, че изискването за представяне на убедителни писмени доказателства следва да се прилага за последната група кредитори с приети вземания, срещу които е предявен отрицателен установителен иск за тяхното несъществуване. Подобно тълкуване би било в разрез с общите принципи за разпределение на доказателствената тежест. Факт е, че ТЗ дава правомощие на съда по несъстоятелността да не допусне такива кредитори до участие в общото събрание, но също така би било недопустимо да изисква от тях допълнително доказване на вземането им само на основание, че то е оспорено от друго лице.

3. Допустимо ли е провеждане на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ и ако е допустимо, кои кредитори са легитимирани да гласуват в него?

Подобно на втория въпрос от т. д. № 1/2017 г. на ТК на ВКС, считам, че и този въпрос се нуждае от по-прецизна формулировка. Не става ясно дали въпросът се отнася до провеждане на първо събрание на кредиторите и избор на постоянен синдик (раздел III от глава четиридесет и втора на ТЗ), или обикновеното събрание на кредиторите, което има правомощие да избира и заменя синдиците (раздел IV от глава четиридесет и втора на ТЗ). Най-вероятно се има предвид събранието на кредиторите по чл. 673 и сл. от ТЗ (раздел IV).

От тази гледна точка, законът изглежда категоричен, защото разпоредбата на чл. 673, ал. 1 ТЗ гласи, че събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда. Този текст не предполага наличието на неясноти. Буквалното тълкуване би следвало до доведе до отрицателен отговор на поставения въпрос.

От друга страна обаче, действително в практиката на съдилищата се среща и обратното схващане (така Определение № 432 от 11.08.2011 г. по т. д. № 507/2011 г. на Апелативен съд - Варна). Аргументите в подкрепа на тази теза показват последователност и логичност, които следва да бъдат отчетени от върховните съдии при постановяване на тълкувателното решение. Разпоредбата на чл. 673, ал. 1 действително предвижда събранието на кредиторите да се провежда след одобряване на списъка по чл. 692 от съда. Но от тази разпоредба не следва непременно извод за невъзможност за свикване на събрание на кредитори след първото събрание (чл. 669-672 ТЗ) и преди одобряване от съда на списъка по чл. 692 ТЗ.

Напълно възможна е хипотеза, при която назначеният от първото събрание на кредиторите постоянен синдик да бъде освободен по негово писмено искане, отправено до съда. В същото време, ако на първото събрание не е изготвена листа с класирани по предпочитание няколко лица за синдици (чл. 656, ал. 4 ТЗ), на основание чл. 657, ал. 7 ТЗ съдът е длъжен да свика събрание на кредиторите за избор на нов синдик. След като до провеждането на това събрание няма одобрен списък на приети и служебно вписани вземания, липсва възможност за определяне на правото на глас при условията на чл. 676, ал. 2 ТЗ. Затова правото на глас продължава да се определя при критериите на първото събрание, т.е. кредитори са лицата, които временният синдик е определил, позовавайки се на данни от търговските книги на длъжника. Ето защо при подобни практически хипотези законът не би следвало да ограничава възможността за провеждане на събрание на кредиторите до одобряване на списъка на приети вземания, а следва единствено да определя как се формира правото на глас, след като вече има одобрен списък.

4. Допустими ли са доказателства, различни от писмените, в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ?

Отговорът на този въпрос е обусловен до голяма степен от отговора, който ВКС ще постанови по първия въпрос, както и мотивите към него. Това е така, тъй като, както вече посочих, съгласно чл. 621 ТЗ субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК. В същото време възраженията, които се подават срещу списъците с приети вземания, може да попаднат в приложното поле на специалното производство по търговски спорове, уредено в ГПК. Съгласно чл. 365, т. 4 ГПК по реда на специалното производство по търговски спорове се разглеждат всички искове с предмет попълване на масата на несъстоятелността, включително установителните искове на кредиторите. Не е ясно дали възраженията по чл. 692, ал. 3 попадат пряко в този обхват, но, както видяхме, някои окръжни съдилища прилагат специалния ред субсидиарно дори при разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Отделно от казаното дотук следва да се има предвид, че част четвърта от ТЗ не предвижда систематично отделени правила, уреждащи процеса по доказване и доказателствените средства, каквито съществуват в глава четиринадесета от ГПК. Ето защо по аргумент от чл. 621 ТЗ правилата за доказване на ГПК би следвало да намерят субсидиарно приложение в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, в случай че върховните съдии преценят, че в специалния закон няма изрично създадени особени правила.

„Допустимо ли е списъкът по чл. 688, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде съставян и по други критерии, освен посочените в закона, и ако са налице обективни пречки за съставяне на списък по търговските книги на длъжника, как се отразява това на свикването на първо събрание на кредиторите?“

По гореописания въпрос най-вероятно има допусната техническа грешка в публикуваното на официалния уеб сайт на ВКС разпореждане за образуване на т. д. № 1/2017 г.1 Цитираният чл. 688, ал. 1 касае допълнителното предявяване на вземания и няма нищо общо с въпроса относно критериите за включване в списък на предявените вземания. Допуснатата грешка създава още по-големи трудности да се разбере коя точно разпоредба ще тълкуват върховните съдии. От контекста на въпроса става ясно, че най-вероятно се има предвид чл. 668, т. 1, макар че е възможно да има объркване и с чл. 686, ал. 1, т. 1, където е уреден списъкът на предявените вземания.

При всички положения, ако техническата грешка съществува и в оригинала на разпореждането, подписано от председателя на ВКС, то е препоръчително ВКС да я коригира, за да може да е безспорно ясно коя разпоредба ще подлежи на тълкуване.

От цялостното представяне на цитирания въпрос става ясно, че върховните съдии ще следва да разтълкуват правомощието на временния синдик да състави списък на кредиторите, които имат право на глас на първото събрание (чл. 669, ал. 2). Съгласно чл. 668, т. 1 за съставянето на въпросния списък временният синдик използва данните от търговските книги на длъжника. Действително не става ясно как следва да се процедира, ако са налице обективни пречки за използване на търговските книги. Често срещана практическа хипотеза е търговските книги на дадено дружество да не са водени редовно или такива изобщо да липсват. В този случай временният синдик е поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за създаване на списък на кредиторите, които да участват в първото заседание, ако се приеме, че законът не предвижда възможност списъкът да бъде съставен и на базата на други критерии.

5. Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ?

Последният въпрос, поставен пред върховните съдии, се явява класически пример за противоречива практика на съдилищата, която следва да бъде уеднаквена от ВКС. Проблемът е свързан с възможността съдът по несъстоятелността да разреши дадено действие, предприето в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, независимо от спирането на всички изпълнителни производства, което законът постановява след откриване на производството по несъстоятелност. Съдът с определение разрешава или отказва дадено действие по изпълнение на обезпечението на кредитор от масата на несъстоятелността. Върховните съдии ще се произнесат по въпроса относно възможността за обжалване на въпросното определение пред по-горна инстанция.

Общото между двете тези, застъпени в съдебната практика, е, че безспорно определението попада в обхвата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, т.е. то представлява акт на съда по несъстоятелност, за който не е предвиден специален ред за обжалване. От тази гледна точка, такъв тип актове се обжалват само пред съответния апелативен съд и по съответния ред от ГПК.

Първата теза, застъпена в съдебната практика, е, че определението подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Аргументите в полза на тази теза се основават върху съждението, че отказът на съда по несъстоятелността за продължаване на изпълнителните действия е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като препятства възможността за възобновяване на спрените по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнителни производства (така Определение № 573 по ч. т. д. № 2194/2013 г. на ВКС, I т. о., Определение № 831 по ч. т. д. № 3063/2014 г. на ВКС, I т. о., Определение № 457 от 28.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1609/2016 г., I т. о. и др.). От наведените доводи обаче не става ясно дали, в случай че съдът разреши продължаване на изпълнителните действия, то това определение би имало преграждащ ефект, съответно дали би било обжалваемо от несъстоятелния длъжник или друг кредитор от масата на несъстоятелността.

Втората теза застъпва мнението, че определението не подлежи на обжалване, тъй като за него не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК, т.е. то няма преграждащ характер. Независимо от това дали с определението се разрешава продължаване на изпълнителните действия или се отказва такова, обжалваемостта му зависи единствено от общите изисквания и предпоставки на чл. 274, ал. 1 ГПК, а именно да бъде изрично призната в закона неговата обжалваемост или да е преграждащо производството по несъстоятелност. Голяма част от настоящата съдебна практика приема, че определението по чл. 638, ал. 3 няма нито една от гореизброените предпоставки, поради което не подлежи на обжалване (така Определение № 461 от 30.09.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1768/2016 г., II т. о., ТК).

В заключение - очакваното Тълкувателно решение № 1 от 2017 г. на ТК на ВКС ще внесе яснота по всички гореописани въпроси. Имайки предвид големия брой производства по несъстоятелност, както и натрупаната с години противоречива практика на съдилищата, моментът за изясняване на някои от най-спорните въпроси в производството отдавна е настъпил. Върховните съдии от ТК на ВКС следва внимателно да отчетат всички специфики на поставените въпроси преди постановяване на тълкувателната практика. В същото време е препоръчително цялата общност от съдии, адвокатура и търговци да следят и алармират по-често при наличие на спорни моменти в производството по несъстоятелност, с оглед ограничаването на натрупване на противоречива и несправедлива съдебна практика.

Радослав МАРИНКОВ, адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“
____________
1 http://www.vks.bg/Dela/2017_1_TK_%D0%A0_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf

Тагове:

Предстоящи учебни семинари

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец януари:
1. 18 - 19 януари 2018 г., Конферентна зала "Европа"
2. 24 – 26 януари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Практически въпроси по прилагането на данъчното и счетоводното законодателство

22 - 23 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Лорета Цветкова, Калина Златанова, Велин Филипов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Социално осигуряване - 2018

Двадесет и второ издание на книгата-годишник!