Sidebar

Меню

Една от основните туристически дейности, които са правно регламентирани у нас, е предлагането и осъществяването на групови и индивидуални туристически пътувания. Не са редки случаите, когато в периода между сключването на договора за туристическо пътуване и началото на самото пътуване се стига до неговото отменяне едностранно от организатора. Анализът в това изследване е посветен на проблемите, свързани с отмяната на организирано пътуване с обща цена от туроператора и правните последици, които настъпват в резултат от извършената отмяна. Целта на изследването е изясняване на същността на отмяната като правна фигура в българското облигационно право и особеностите, които същата разкрива на плоскостта на договора за организирано туристическо пътуване.

Характеристики на организираното туристическо пътуване с обща цена

В днешно време организираните туристически пътувания с обща цена1 са основна правна форма, под която туристическите агенции реализират своята дейност. За да попаднат в приложното поле на Закона за туризма (ЗТ)2, посочената категория пътувания трябва да отговаря на определени нормативноустановени изисквания. Съгласно § 1, т. 67 от Допълнителната разпоредба на Закона за туризма организираното пътуване е необходимо да съдържа следните елементи: 1. Пътуването протича по предварително изготвена програма, включваща комбинация от определени услуги. 2. Необходимо е програмата да обхваща поне две от следните услуги: транспорт; нощувка; други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и съставляват значителна част от пътуването. 3. Услугите, от които е съставена програмата, се предлагат или продават на цена, която включва всички разходи. 4. Периодът, в който следва да се реализират услугите, е по-дълъг от 24 часа, или се предвижда нощувка. По този начин пакетното пътуване представлява комбинация от най-различни компоненти (най-малко два), без непременно да съчетава транспорт и настаняване. Самото осъществяване на пътуването е възможно само след надлежно сключване на договор, който подробно урежда видовете и параметрите на дължимите услуги, тяхната продължителност, както и всички останали въпроси относно неговите съществени елементи. Договорът за организирано туристическо пътуване е изрично уреден в нашата правна система в глава седма, раздел втори от Закона за туризма „Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена“, а първоизточникът на правната уредба относно този вид договори е Директива 90/314/ЕИО от 13.06.1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки на Европейския парламент и на Съвета (Council Directive 90/314/EEC on package travel, package holidays and package tours). По силата на договора за туристическо пътуване туроператорът се задължава да организира и предостави на потребителя едно пътуване, представляващо комбинация от определени услуги, срещу което последният е длъжен да заплати уговорената цена.

Страни по договора са туроператорът3 и потребителят. Туроператорът е търговец, който по занятие подготвя, предлага и реализира организирани пътувания било пряко, било чрез туристически агент4. За да може да извършва такава дейност, необходимо е лицето да получи регистрация от компетентния държавен орган в лицето на министъра на туризма и да отговаря на законоустановените изисквания.

Другата страна по договора за организирано пътуване е потребителят. Поначало това е лице, което закупува туристически пакет с оглед задоволяване на свои лични потребности от нематериално естество (почивка и възстановяване на здравето, натрупване на приятни впечатления, участие в културни и други прояви и т.н.). Стремейки се всички потенциални участници в организирани пътувания да бъдат включени в приложното му поле, законът в съответствие с Директива 90/314 изчерпателно изброява кои субекти се отнасят към категорията „потребител“. Това е лице: 1. което сключва договор за туристическо пътуване с обща цена. 2. което дава съгласие да се сключи договор за туристическо пътуване. 3. от чието име и/или в чиято полза е сключен такъв договор. 4. в полза на което е прехвърлено туристическото пътуване. В повечето случаи ползватели на услугите по договора са физически лица, които се съгласяват да закупят туристически пакет за собствени нужди. Не е изключена обаче хипотезата страна по договор за организирано пътуване да бъде и юридическо лице, което сключва договора в полза на своите служители, участници в пътуването5.

Правна същност на отмяната на договора за организирано пътуване

Често сключването на договор за организирано туристическо пътуване с обща цена и началото на изпълнението на включените в програмата услуги са разделени от сравнително дълъг период от време. Този промеждутък създава вероятност от настъпването на различни обстоятелства от икономическо или друго естество, които сериозно могат да затруднят реализирането на отделните услуги от пакета или да направят осъществяването на пътуването неоправдано за туроператора. Като държи сметка за това, законодателят му дава възможност да отмени подготвеното пътуване преди неговото начало. Текстът, който урежда въпросния случай, е чл. 90, ал. 1 ЗТ. В първото изречение на посочената разпоредба се казва: „когато туроператорът отмени организираното пътуване преди неговото започване по причина, която не се дължи на потребителя, последният има правата по чл. 89, ал. 4“. Касае се за едностранно прекратяване изпълнението на договора за организирано пътуване от туроператора преди неговото начало.

Като правно средство за въздействие върху сключения договор отмяната почти не е била обект на теоретичен анализ и проучване в нашето облигационно право6. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите отмяната на двустранен договор е установена като една легитимна възможност, предоставена на страните, наред с правото на изменение, прекратяване и разваляне. На първо място, трябва да се прави разграничение между отмяна на договор и неговото прекратяване. И при двете хипотези се преустановява действието на съществуващия договор като резултат на упражнената договорна свобода. Прекратяването обаче може да се извърши по всяко време по взаимно съгласие на страните или при настъпване на установено в договора или в закона условие. За разлика от него отмяната обикновено е свързана с възникването на нови обстоятелства, които затормозяват нормалното и желано развитие на облигационното отношение и обуславят неговото преустановяване. Наред с това при прекратяването договорът престава да съществува за в бъдеще, а възникналите права и задължения се запазват. Отмяната най-често се извършва с едностранна сделка, но не е изключено тя да настъпи на основание на самия закон, без да е нужно волеизявление на оправомощената страна, или да е резултат от постигнатото взаимно съгласие на страните по договора.

Отмяната е съпоставима и с разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД. Правните последици, които настъпват, са едни и същи и в двата случая - прекратяване на договорната обвързаност между страните. По разпореждане на закона потребителят има право да иска възстановяване на всички суми, които е платил по договора - чл. 89, ал. 4, т. 3 ЗТ, следователно в хипотезата на отмяна по чл. 90 ЗТ също се дължи връщане на полученото въз основа на отменения договор. С това сходствата се изчерпват. Докато развалянето представлява санкция за виновно неизпълнение на договорни задължения и се упражнява срещу страната, отговорна за неизпълнението, отмяната в разглеждания случай невинаги предполага вина или неправомерно поведение на една от страните. Когато причината за отмяна е външно, непредизвикано от страните събитие, чиято проява прави безполезно по-нататъшното съществуване на договора за едната или и за двете страни, целта е по-скоро справедливо разпределяне на последиците от форсмажорното събитие, а не налагане на наказателна мярка. Освен това отмяната се извършва от неизправния туроператор в противовес на правилото, че развалянето е възможност и право на изправната страна.

В правната литература се наблюдават различия във възгледите относно юридическата природа на нормата на чл. 90, ал. 1 ЗТ. Смята се, че отмяната на пътуването едностранно от туроператора е хипотеза, идентична с тази на значително изменение на основни условия на договора по чл. 89 ЗТ. Тъй като посочената норма урежда случай на неизпълнение на договора от туроператора, следователно отмяната, приравнена по своите последици на едностранно значително изменение на договора, също трябва да се третира като неизпълнение7.

Други пък обосновават съществуването на опцията за отмяна с икономическите рискове, които крие организирането на такъв вид пътувания и вероятността от обективни пречки при реализацията им8. Интерес представлява и едно трето разбиране. Според него на туроператора поначало се признава правото на отмяна на пътуването в случаите на ненабиране на изискуемия брой туристи или непреодолима сила. Това право обаче може да бъде упражнено, при условие че потребителите предварително са били известени за настъпилата отмяна в установения в договора срок9. По този начин реализирането на правото на отмяна се поставя в зависимост от изпълнението на определени условия, каквито са спазването на договорения начин и срокове.

Без да се пренебрегват изложените дотук гледища, налице са доводи в защита на тезата, че отмяната на организираното пътуване представлява упражняване на потестативно право на туроператора едностранно да прекрати договора за туристическо пътуване с обща цена. На първо място, самият законодател е уредил хипотезата на отмяна на планираното пътуване от туроператора на основанията и по реда, предписани в чл. 90, ал. 1 ЗТ, а упражняването на подобна възможност не се предпоставя от волеизявлението на потребителя за приемането или неприемането на предприетата отмяна. Неговото съгласие, съответно несъгласие е от значение за вида на правните последици, които ще възникнат - в единия случай договорната обвързаност между страните ще се поднови, като за организатора възникне задължение да осигури заместваща престация, а в другия - правоотношението ще се преустанови. Тоест, по подобие на останалите потестативни права упражняването на това право предизвиква промяна в съществуващото правно положение между туроператора и потребителя и довежда или до трансформиране на сключения договор за организирано пътуване в нов, или до прекратяване изпълнението на договора и настъпване на предвидените в нормата последици. Потребителят не може да противостои на упражняването на правото на отмяна от страна на туроператора, но законът му предоставя определени средства, с които да защити адекватно интереса си. Допълнителен аргумент в полза на изложеното становище може да се извлече и при съпоставка между разглежданото право на туроператора и други потестативни граждански права, чието упражняване е възможно да породи негативни правни последици за своя носител. Например упражняването на правото на развод от единия от съпрузите може при определени условия да го задължи да предостави семейното жилище и да осигурява издръжка на другия съпруг.

Що се отнася до позицията, че разглежданото право на отмяна съществува, само и при условие че бъде упражнено от неговия носител по установения ред и в срока, предвиден в договора, такова разбиране трудно може да бъде подкрепено. Целта на отмяната е, ако след сключване на договора за организирано пътуване настъпят промени във фактическите обстоятелства, свързани с изпълнение на пътуването, по подобаващ начин те да намерят отражение в договорните отношения между страните. Една от хипотезите, в които законодателят изрично е уредил отмяната на предстоящото пътуване като правна възможност за туроператора, е настъпването на непреодолима сила. В сферата на пакетните пътувания непреодолимата сила се схваща като неочаквано събитие от извънреден, външен характер, което не може да се предвиди, нито предотврати от туроператора дори при полагане на необходимата грижовност и предвидливост. Поради случайния си характер е възможно подобно събитие да се прояви по всяко време след сключване на договора, не е изключено дори то да настъпи непосредствено преди или в рамките на започнало вече пътуване. В последния случай туроператорът, независимо от добрата си воля, няма да е в състояние да спази определен срок за известяване. Неговото задължение е веднага след като узнае за обстоятелството, препятстващо изпълнението, да информира потребителите, за да могат те да упражнят предоставените им заместващи права. Предвид изтъкнатото, считам, че предприемането на отмяна е самостоятелно право на организатора на пътуването, което не се предпоставя от уведомяването на потребителите по предвидения начин и срок. Възникването на посоченото право е свързано преди всичко с наличието на нови и неочаквани обстоятелства, осуетяващи изпълнението на договорните задължения от туроператора, или узнаването на факти, които не са му били известни към момента на сключване на договора10.

Предпоставки за отмяна на договора за организирано пътуване

При анализа на условията, годни да предизвикат отмяна на договора за организирано пътуване, в правната литература се приема, че причините за отмяна се класифицират в две групи: такива, които не са свързани с поведението на страните по договора - туроператорът и потребителят, и втора група случаи, при които отмяната е обусловена от изпълнението на договорните задължения от туроператора11. Нашият закон не уточнява при какви предпоставки и в кои случаи след сключване на договора за организирано пътуване туроператорът им право да отмени предстоящото пътуване. В чл. 90, ал. 1 ЗТ, който урежда правата на потребителите, потърпевши от отмененото пътуване, е посочено само, че когато отмяната се дължи на ненабиране на необходимия брой участници за пътуването или на непреодолима сила, туроператорът се освобождава от отговорност за вреди. Формулировката на цитираната разпоредба, поне на пръв поглед, създава впечатлението, че хипотезите на отмяна, изрично допуснати от законодателя, се свеждат до две: или липсата на достатъчен брой туристи за провеждане на пътуването, или настъпването на непреодолима сила. Действителният замисъл на нормата на чл. 90, ал. 1 ЗТ е по-широк. Когато след сключване на договора за организирано пътуване пред туроператора възникнат пречки, които в конкретната ситуация не позволяват изпълнението или съществено го затрудняват, той трябва да разполага със средство за защита. Единственият ефективен правен механизъм за отразяване на настъпилите промени представлява отмяната. Поради това при определяне на обхвата и основанията за отмяна следва да се включат не само изрично посочените в правната норма причини, но и по-широк кръг обстоятелства, водещи до невъзможност за осъществяване на пътуването, с изключение на онези, предизвикани (виновно или не) от потребителя. Опора на този извод се открива и в текста на чл. 4, т. 6 от Директива 90/314/ЕИО, посветен на правните последици от отмяна на пакетното пътуване. В него се казва, че „ако по каквато и да е друга причина (с изключение на грешка от страна на потребителя) туроператорът анулира туристическия пакет“, за потребителя се пораждат предвидените в нормата права. Тоест, всяко едно събитие (непредизвикано от потребителя) без оглед неговия произход и връзката му с поведението на туроператора, водещо до пълна или частична невъзможност за изпълнение, се третира като предпоставка за отмяна. В практиката на търговците, занимаващи се с организиране на туристически пътувания, отмяната се свързва преди всичко със случаите на форсмажорни обстоятелства, които не могат да се свържат с поведението на туроператора или са извън неговия контрол. Ситуации, в които отмяната на пътуването е обективно наложителна, са например невъзможност за резервации поради изчерпване на местата в съответното място за настаняване, липсата на свободни местни екскурзоводи, ненабиране на минимален брой участници, когато такъв е необходим за провеждане на пътуването, съвпадане на времето на престоя с национални празници и почивни дни, поради което голяма част от услугите не могат да бъдат предоставени и т. н. Но не бива да се изключват и случаите, когато причината за отменения договор се намира у самия организатор, съответно е продиктувана от действие или бездействие на негов доставчик. При това положение се налага разбирането, че в приложното поле на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗТ попадат едновременно както проявите на отмяна, за които туроператорът не отговаря, така и случаите, при които вината за проваленото пътуване следва да се търси у него.

Правни последици от отмяната на организираното пътуване

Правните последици при едностранна отмяна на пътуването от туроператора не са уредени отделно, а чрез препращане към нормите на чл. 89, ал. 4 и 5 и чл. 89, ал. 1 ЗТ. Последните визират случая, когато преди започване на пътуването туроператорът промени значително някоя от основните клаузи на договора. Във въпросната хипотеза на разположение на потребителя са две опции - или да приеме предложените му съществени изменения, вследствие на което действието на съществуващия договор се продължава, или да откаже, което на свой ред поражда определени права в негова полза. В конкретния случай извършената едностранно от туроператора отмяна е съпроводена от същите последици, които настъпват при отказ на потребителя от сключения договор поради значително изменение в основни негови условия. За потребителя възникват следните възможности:

Първо, да приеме друго пътуване от същото или по-високо качество, когато туроператорът е в състояние да му предложи такова. Не е изключено отделни компоненти на заместващия пакет да се отличават по своите характеристики от тези на отмененото пътуване. Особено проблематични ще се окажат промените, когато крайната цена на оферираното ново пътуване е по-висока от тази, която потребителят първоначално е заплатил за отпадналото пътуване. Тогава за него е от важно значение кой трябва да поеме допълнителното задължение за покриване на разликата в цената. Според мен не е оправдано този дълг веднага да се прехвърля върху организатора на пътуването, изхождайки от изначално наложената му роля на господар в отношенията с потребителя. Вярно е, че увеличението на стойността на пакета се дължи на туроператора, предвид факта, че именно той е инициирал отменянето на пътуването, но причините за този резултат невинаги могат да се прехвърлят върху него. Освен това, действайки като професионален търговец, той се стреми да извлече икономическа изгода от изготвянето и реализацията на пакетни пътувания, а това ще е трудно постижимо, ако неизменно в негова тежест остава покриването на допълнителните разходи, съпътстващи новото пътуване. Подходът трябва да е спрямо конкретната ситуация, като се прецени доколко стойността на увеличението ще засегне имущественото състояние на съответния потребител12. При това тук е необходимо да се уточни, че задължението за осигуряване на заместващо пътуване се поражда за туроператора не при всички случаи, а само когато към момента на отказа на потребителя разполага с други готови туристически пакети със същите или подобни характеристики.

Второ, да приеме пътуване от по-ниско качество, при което туроператорът е длъжен да му възстанови разликата в цената между отмененото и предложеното пътуване. И в двата случая - когато потребителят се съгласи да приеме заместващ пакет от по-ниско качество, както и при уговорка за пътуване от равностойно или по-високо качество, сме изправени пред своеобразна проява на обективна новация. Съществуващото договорно отношение между туроператора и потребителя се погасява по тяхна воля, а на негово място се създава ново, със собствен предмет и съдържание13.

Трето, да отхвърли предложените му заместващи пътувания и да се откаже от договора, което влече задължение за туроператора да му възстанови всички платени по договора суми. Възстановяването трябва да стане в седемдневен срок, след като туроператорът получи уведомлението за отказ. Относно срока на връщане на платената цена в Директива 90/314 се казва само, че потребителят трябва да получи обратно платената цена по договора „колкото е възможно по-бързо“. Цитираният тук израз, предвид липсата на каквато и да е конкретизация, може да се тълкува различно. Нашият законодател сполучливо е определил този период да бъде сравнително кратък, което ще улесни своевременното уреждане на отношенията между страните по договора и ще попречи на безпричинно забавяне на туроператора. По своето съдържание и по правните си последици последната хипотеза е идентична с разваляне на двустранен договор поради неизпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Специфичното, което отличава отказа на потребителя, е, че не е необходимо отмяната, като проява на неизпълнение, да е обусловена от вината на туроператора. Правото на отказ може да се упражни еднакво и при обективно наложена отмяна, и когато тя се дължи на действия на туроператора. Отказът на потребителя от договора следва да се третира като ответна реакция срещу неизпълнението на задължението на организатора да предостави първоначално договорените туристически услуги. По своята правна природа отказът представлява специален случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение.

Четвърто, да иска обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са резултат от наложената отмяна - чл. 90, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 5 ЗТ. Правото на обезщетение на вредите е самостоятелно и независимо от анализираните по-горе права, които се пораждат за потребителя при извършена едностранно отмяна на договора. Той може да претендира обезщетение във всяка една от разгледаните хипотези - както когато е изразил съгласие с предложените промени, така и при отказ от договора, придружен с приемане на заместващо пътуване или с връщане на платените суми и разваляне на договора. Заслужава да се отбележи, че с цитираната разпоредба на чл. 89, ал. 5 нашият закон изрично и недвусмислено признава възможността на потребителя, участник в организирано пътуване, да претендира репариране на неимуществените вреди, претърпени от договорното неизпълнение. Тези вреди ще са свързани най-вече с пропускане на очакваните положителни емоции, неудовлетвореност от провалената почивка и др.

Изключване на отговорността за вреди при отмяна на организирано пътуване

Както беше посочено, отмяната е свързана с неосъществяване на дължимите и очаквани от потребителя туристически услуги, което може да породи за него различни негативни последици от материален и неимуществен характер. За всички тях организаторът на пътуването дължи обезщетение, с изключение на следните случаи:

1. Ненабиране на необходимия минимален брой участници за осъществяване на организираното пътуване. Недостатъчният брой туристи, записали се за конкретното пътуване, е основание за освобождаване от отговорност, само при условие че предварително в договора е залегнало изискване за попълване на пътуването с определен задължителен минимум участници и е фиксиран срок за известяване на потребителя, в случай че този минимум не е набран. Важно е участващият в пътуването да бъде уведомен навреме за неговото пропадане, за да може да планира и подреди почивката си по друг начин. Срокът за уведомяване не е нормативно посочен и ще зависи от фиксираното в общите условия на конкретния туроператор. При всички положения този срок не бива да е по-малък от 10 работни дни преди началото на пътуването, за да се даде възможност на потребителя да обмисли и да реши дали да се откаже от договора или да се съгласи със заместващо пътуване. На практика туроператорите и туристическите агенти невинаги се съобразяват със законовото изискване, като определят прекалено кратък срок за известяване на потребителя или въобще не определят такъв.

2. Непреодолима сила. Понятието за непреодолима сила е обяснено в търговското право и с отреденото му в този правен отрасъл съдържание се ползва и в други сфери на правно регулиране. В общия случай настъпването на събитие от такова естество е основание за прекратяване на търговския договор от всяка от страните, когато вече няма интерес от изпълнението. Освен общоприетото разбиране за непреодолима сила, при изясняване на нейната същност в рамките на договора за организирано пътуване следва да се изхожда най-вече от характеристиките, с които това явление е дефинирано в чл. 6, б. ii) от Директива 90/314/ЕИО. Съгласно посочения текст непреодолима сила (форсмажорно обстоятелство) са „необичайни и непредвидими обстоятелства извън контрола на страната, която се позовава на тях, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати, дори и ако е положила всички усилия“14. В сферата на организираните туристически пътувания едно събитие ще се окачестви като непреодолима сила, ако е от такъв характер, че настъпването му да не може да се предвиди от туроператора, дори при проявена висока степен на грижливост и съобразяване със ситуацията. Или пък, ако благодарение на правилно планиране и прогнозиране от негова страна организаторът е предвидил появата на такова събитие, е извън възможностите му да елиминира последиците от него. Като примери за непреодолима сила могат да се изтъкнат природни стихии - бури, урагани, наводнения, екологични замърсявания, разпореждания на властите - налагане на карантина в даден район поради заразно заболяване, национални стачки, граждански размирици, бунтове, военни стълкновения в района на екскурзията, терористични атаки15. Дублирането на резервации обаче не се смята за непреодолима сила - чл. 90, ал. 2 ЗТ.

Анализът на съдебната практика в други страни показва последователно отричане на претенциите на участници в организирани пътувания на обезщетение, когато включена в пакета услуга не може да бъде извършена, съответно бъде предоставена със закъснение в резултат на непреодолима сила или случайно събитие. Например районният съд в Рощок, Германия е постановил в свое решение, че когато обратният полет, включен в пакетно пътуване, бъде отменен поради облаци от пепел вследствие на изригнал вулкан, потребителят няма право да претендира обезщетение за вреди от безполезно прекарана отпуска и претърпени неудобства - AG Rostock, Urteil vom 02.02.2011 - 47 C 410/10. В друг случай немският Върховен съд се е произнесъл, че пасажерите на въздухоплавателни средства нямат право на компенсационно обезщетение, когато полетите им са закъснели продължително време поради обща стачка или отказ на радарите - Bundesgerichtshof, Urteil vom 12.06.2014, X ZR 104/13.

В обобщение, когато отмяната на пътуването се дължи на ненабиране на предварително обявения минимален брой участници или на непреодолима сила, потребителят може да избира между предвидените два алтернативни варианта: да приеме предложеното му друго пътуване, със или без доплащане на цената, или да му бъдат възстановени платените суми по договора. Той обаче няма право на обезщетение за претърпените вреди.

3. Отмяната на пътуването се дължи на потребителя. По разпореждане на закона (чл. 90, ал. 1 ЗТ), когато отмяната е продиктувана от самия потребител, той няма право да претендира обезщетение за вреди. Законът не се интересува от причините, поради които се стига до такава отмяна - това могат да са обстоятелства, свързани с виновното поведение на потребителя, или причини, дължащи се на потребителя, макар той да няма вина за тях. Обстоятелството, което препятства провеждането на пътуването, най-често е свързано с конкретен потребител, но от обхвата на правилото на чл. 90 ЗТ не бива да се изключват и случаите, когато причината за отмяна засяга няколко от участниците или цялата група. Какви могат да бъдат случаите, в които туроператорът отмени организираното пътуване поради причини, свързани с потребителя? Възможно е да се касае за заболяване, което изисква навременно лечение или поставя в опасност останалите участници в групата, спънки в личните или семейните отношения, специфично здравно или медицинско изискване, на което потребителят не отговаря, отказ на компетентните органи да издадат виза, недопускане от митническите и граничните служители на участника да напусне страната или да влезе в страната на пътуването поради липса на надлежно оформени документи или извършени правонарушения.

Per argumentum a contrario от чл. 90, ал. 1 ЗТ, ако отмяната на пътуването се дължи на потребителя, за него не възникват правата по чл. 89, ал. 4 и 5 ЗТ. Той няма право на заместващо пътуване или на връщане на платената цена. В случая се касае за хипотеза на разваляне на договора за организирано пътуване поради неизпълнението му от потребителя. В противовес на общия правен режим вината не е предпоставка за развалянето и туроператорът е в правото си да развали договора и когато потребителят не е виновен.

В заключение, от извършения дотук обзор може да се направи изводът, че по своята правна природа отмяната на пътуването по чл. 90 ЗТ представлява прекратяване изпълнението на договора за организирано туристическо пътуване и е изключение от законовия принцип за задължителната сила на договорите. Отмяната е субективно потестативно право на туроператора едностранно да прекрати договора за организирано туристическо пътуване, което възниква при невъзможност за осъществяване на пътуването, дължаща се или на поведението на самия туроператор, или на причини, за които той не отговаря. В резултат от упражняването на това право съществуващото правоотношение по повод реализиране на пътуването се преустановява и бива заменено с ново между същите страни, но с нов предмет (обективна новация), или договорът се разваля, а платените по него суми и разноски подлежат на възстановяване.

Таня ЙОНЧЕВА, докторант по гражданско и семейно право в ЮФ при ПУ „Паисий Хилендарски”
_________________
1 Предпочетеният от нашия законодател термин „организирано туристическо пътуване с обща цена“ не е съвсем точен. По-ясна представа за спецификата на този вид екскурзии дават понятията „пакетно пътуване“ или „туристически пакет“. Последното се среща в отменения Закон за туризма от 1998 г., който в § 11 от допълнителните разпоредби му дава следната дефиниция: „предварително изготвена програма, включваща най-малко две основни или допълнителни услуги, продавани с пакетна цена“. С оглед нуждата от терминологична прецизност на текстовете на законовите разпоредби, по-правилно е да се употребява именно обозначението „пакетно пътуване“ вместо възприетото от закона „организирано туристическо пътуване с обща цена“.
2 Обн. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г.
3 Наименованието идва от англ. „tour operator“. В своите собствени варианти на Директивата държавите членки възприемат различни названия за това понятие: „organisateur“ (Франция), „Reiseveranstalter“, (Германия), „organizzatore“ (Италия) и др.
4 Относно дефиниране на понятието „туроператор“ вж. чл. 2, т. 2 от Директива 90/314 и чл. 79, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма.
5 Подобна възможност е обсъждана и аргументирана в нашата литература от Торманов, З. Договорът за организирано туристическо пътуване. С., 2012, с. 64 и сл. Варадинов, О. Договорът за организирано туристическо пътуване с обща цена. - В: Съвременно право, 2002, № 5, с. 21. Бинева, В. Отговорност за неимуществени вреди при неизпълнение на договор за организирано туристическо пътуване. - В: Правна мисъл, 2008, № 1, с. 49. На обратното становище е Голева, П. Договор за организирано туристическо пътуване с обща цена. - В: Пазар и право, 2002, № 9.
6 За отмяната на договор и съотношението между отмяна и отказ от договор вж. Голева, П. Отказ от договор и отмяна на договор. - В: Правна мисъл, 2005, № 4.
7 В този смисъл Торманов, З. Договорът за организирано туристическо пътуване. С., 2012, с. 136. Бинева, В. Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Договорът за организирано туристическо пътуване с обща цена“, Институт за държавата и правото, 2009, с. 189.
8 Така Анчев, Х. Научни известия, г. III, кн. I, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2007, с. 187.
9 Хаджиниколов, Д и колектив. Новата правна уредба на туризма в България. С., 2002, с. 292.
10 Виждането, че туроператорът има право на отмяна, се застъпва и от Варадинов, О. Цит. съч., с. 27.
11 Вж. Анчев, Х. Цит. съч., с. 187.
12 Изразява се и друго становище: когато заместващият пакет е с по-високо качество, съответно с по-висока цена, между туроператора и потребителя може да се уговори, че увеличението ще служи като компенсация за претърпените от последния вреди и неудобства и ще удовлетвори отнапред претенцията му за обезщетение. Така Торманов, З. Цит. съч.
13 Подробно за новацията и предпоставките за извършването ù вж. Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга втора. С., 1992, с. 21 и сл. Апостолов, И. Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията. С., 1990, с. 361.
14 Повече за същността на непреодолимата сила и правните ù последици вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. Четвърто преработено и допълнено издание. С., 2007, Диков, Л. Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том III. С., 1934, Голева, П. Непреодолимата сила и нейното прилагане в съдебната и арбитражната практика. - В: Пазар и право, 2004, № 4.
15 Интерес в това отношение представлява правната уредба на Финландия. Тя предвижда специална възможност за отказ на потребителя от договора, в случай че регионът, до който е планирана екскурзията, е потенциално опасен и туроператорът сам не инициира отмяна: Schulte-Nölke, Hans, Christian Twigg-Flesner, Martin Ebers. EC Consumer Law Compendium - Comparative Analysis, р. 297.

Тагове:

Предстоящи учебни семинари

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 - 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември - 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните организации. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Америка"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г.

24 ноември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

28 ноември 2017 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 120.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит