Меню

Универсалните цели на производството по несъстоятелност на търговско предприятие дават специфично отражение не само върху отделните етапи на същинското съдебно производство по установяване на основанията за откриване на производството, изследване на правата на кредиторите, издирване на имуществото на длъжника и справедливото разпределение на стойността му, но и върху спомагателните процедури, предназначени да осигурят ефективността на този процес. Развитието на многофазното и сложно производство по универсално принудително изпълнение, като динамичен фактически състав на процесуално правоотношение, по необходимост отнема значителен период от време. От момента на застрашаването на интересите на конкуриращите се кредитори (при преустановяване на плащанията на предприятието), до реалното изплащане на дълговете, всеки от правоимащите е заинтересован от предотвратяване на фактически и правни промени в предприятието, водещи било към намаление на общата стойност на подлежащите на осребряване активи, било към нарушаване на справедливото щ разпределение между отделните кредитори. Типичното процесуално средство за временна защита на интереса на носителя на материалното право за времето, необходимо за приключване на съответна законова процедура, представляваща условие за принудително реализиране на това право, е обезпечителната мярка. Обезпечаването на интересите на кредиторите на несъстоятелния търговец като една общност налага и съответни специфики във вида и предмета на мерките, предвидени в това производство, които рефлектират и върху процедурите по допускането и отмяната им.

1. Видове обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност

Подобно на индивидуалното принудително изпълнение, обезпечителните мерки, предвидени в производството по несъстоятелност, са уредени като процесуални възможности в различните етапи на установяване на изпълняемото право. Възбраната и запорът принципно са предвидени като подготовка на принудително изпълнение в чл. 449 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), но уреденото специално обезпечително производство в глава 34 на ГПК позволява този начален етап от събирането на вземането, удостоверено в изпълнителен титул, да бъде извършен значително по-рано, като съпътства или дори изпреварва във времето основното исково производство по установяване на правото на кредитора (в хипотезата на чл. 390 ГПК). Воден от същите съображения за гарантиране на обезпечителния интерес на кредиторите на несъстоятелния длъжник, законодателят е предвидил такава възможност и в производството по несъстоятелност, като е уредил съпътстваща основния процес процедура по налагане на обезпечителни мерки. Предвидените видове обезпечителни мерки следват различните етапи на несъстоятелността. Най-обширен е каталогът на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а от Търговския закон (ТЗ), който съдържа и препращания към разпоредби с обезпечителен характер, действащи в следващи етапи от производството. Ако е пропусната по-ранната възможност, интересите на кредиторите могат да бъдат охранени с обезпечителни мерки, наложени с решението за откриване на производството по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ. Обезпечения могат да се наложат и по-късно, при възникване на необходимост от мерки за съхраняване и опазване на налично имущество на длъжника по чл. 642 и 650 ТЗ.

Детайлният преглед1 на предвидените възможности за обезпечаване на имуществото на несъстоятелния в първия етап от развитие на производството обаче сочи, че всички мерки имат специален характер и са насочени към съхраняване на отделни активи. Като допустими обезпечения по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ (съответно и препращащия към него чл. 629а, ал. 1, т. 2) законодателят е посочил запора и възбраната. По-общата норма на чл. 642 ТЗ (съответно препращащия към нея чл. 629а, ал. 1, т. 4) визира обезпечения, предвидени в закон. На основание чл. 621 ТЗ субсидиарно приложение при изясняване на допустимите обезпечителни мерки ще намери съответната разпоредба на чл. 397, ал. 1 ГПК, която изрично фиксира като предмет на възбраната недвижим имот, а като предмет на запора – движима вещ или вземане2. Следва да се приеме, че до навлизането във финален етап на ефективно принудително изпълнение с решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 711 ТЗ, универсална обезпечителна мярка с предмет цялото имущество на длъжника не е уредена от закона.

2. Предмет на общата възбрана и запор

За разлика от другите обезпечителни мерки, налагани в индивидуални обезпечителни или изпълнителни производства, които имат за предмет конкретно посочени права върху имоти, вещи или вземания, като специфична обезпечителна мярка, общата възбрана и запор върху имуществото на длъжника е уредена само в производства по принудително изпълнение с универсален характер. Такива са общото производството по несъстоятелност на търговците (чл. 711 ТЗ) и специалните производства за обявяване на несъстоятелност на специализирани търговци – застраховател (чл. 131, ал. 1, т. 5 от Кодекса за застраховането), дружество за допълнително социално осигуряване (чл. 335, ал. 3, т. 5 Кодекса за социално осигуряване) и банка (чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за банковата несъстоятелност). Съдебната практика последователно се придържа към отграничаването на тази мярка от обезпечителните мерки с предмет отделни активи от имуществото на търговеца, като отчита именно универсалния щ характер, съответен на обезпечителен интерес на неопределен кръг кредитори (всички титуляри на вземания, които биха подлежали на удовлетворяване) и предметния щ обхват, покриващ цялата съвкупността от активи, формиращи масата на несъстоятелността. С Решение № 9392 от 27.10.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2005 г., I о., е отменена мярка с неконкретизиран индивидуално предмет, наложена за обезпечение на производство по индивидуално принудително изпълнение на публично вземане, като съдът изрично е посочил, че мерките, предвидени в ЗСДВ (отм.) и ДПК (отм.), нямат универсален характер. Същите съображения следва да се отнесат и за актуалната уредба на мерките по чл. 198 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)3. Необходимостта от индивидуализацията на предмета на мярка, допускана като обезпечение за индивидуално изпълнение на частно вземане, е призната и в практиката на гражданските съдилища: Определение № 837 от 16.05.2011 г. на АС – София, по ч. гражд.д. № 1630/2011 г., ГК ; Определение № 47 от 02.02.2011 г.
на АС – Варна, по ч.т.д. № 41/2011 г., ТО, и Определение № 186 от 06.02.2012 г. на АС – Пловдив по ч.т.д. № 90/2012 г., ТО
, с които са отменени обезпечителни мерки, допуснати като запор върху вземания, чиито длъжници не са били посочени конкретно, а са описани чрез общата им специализация като банки4.

Обратно, за да постигне цели, съответни на универсалното производство по принудително изпълнение, общата възбрана и запор върху имуществото на длъжника изисква по необходимост предмет, който не може да бъде посочен чрез индивидуално конкретизиране. За да породи ефект върху имуществото, подлежащо на принудително осребряване, универсалната мярка трябва да има за предмет съвкупността от активи, формиращи масата на несъстоятелността. Тази съвкупност е с разнороден характер и включва както абсолютни имуществени права (собственост върху имоти, кораби, въздухоплавателни средства, движими вещи, стоки и нематериални блага със стопански еквивалент като индустриална собственост – търговски марки, патенти и ноу-хау), така и относителни облигационни права на парични и непарични вземания, имуществени еквиваленти на членствени права в корпоративни юридически лица и други подобни. Самата формулировка на мярката позволява третирането щ като една обща, а не като кумулативно наложени отделни мерки, които иначе би следвало да съответстват на съответния специфичен вид за всеки от разнородните активи. Само съвкупността като предмет на мярката осигурява действието щ върху всеки от елементите, които я формират, без да е необходимо отделните активи да се посочват при налагането щ.

Съответно действието на тази универсална мярка трябва да е осигурено, докато не е изчерпана възможността за осребряване на който и да е от активите, влизащи в съвкупността на масата по смисъла на чл. 614 ТЗ. Тъй като обаче самата съвкупност от осребряеми активи е динамична величина, действието на универсалната мярка, трябва да следва динамиката на масата. Принадлежността на определен актив към съвкупността – предмет на универсалната мярка, се определя по правилата, уреждащи обема на масата на несъстоятелността. Съвкупността включва не само елементите, които са заварени в предприятието при налагането щ, но и върху нововъзникнали, новооткрити или новопридобити от длъжника активи5. Към имуществото, обхванато от действието на наложената обща възбрана и запор, следва да се отчитат и активите от имуществото на неограничено отговорните неплатежоспособни длъжници, независимо че не са били ефективно предназначени за използване в предприятието, посочени в чл. 614, ал. 2 и 3 ТЗ6. Обратно, при отделянето на актива от масата на несъстоятелността, след като е бил валидно прехвърлен на купувачи при проведено осребряване от синдика с цел удовлетворяване на кредиторите, ще отпадне и действието на универсалната мярка. Доколкото универсалното производство по несъстоятелност допуска и отделяне на активи за индивидуално принудително изпълнение на привилегировани кредитори7, ако продажби бъдат проведени, активите ще напуснат съвкупността и останалите кредитори не биха могли да се позовават на действието на универсалната мярка.

3. Налагане на универсалната обезпечителна мярка

Като нормативно уреден институт, общата възбрана и запор е посочена в две разпоредби (чл. 711, ал. 1, т. 2 и чл. 715 ТЗ), представляващи част от уредбата на съдебния акт, с който се приключва междинната фаза по подготовка и проверка на предпоставките за провеждане на същинското универсално изпълнение. За да бъде постановено това решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, следва да са изчерпани възможностите за провеждане на оздравително производство (да не е предложен план за оздравяване или предложеният да не е допуснат от съда, или приет от събранието, или дори и да е бил утвърден, да не е бил изпълнен от длъжника). Осуетяването на постигането на едната от целите на производството по смисъла на чл. 607, ал. 1 ТЗ концентрира интереса на всички заинтересовани лица до удовлетворяването на кредиторите на длъжника. Отпада необходимостта от съхраняването на дейността на неплатежоспособното предприятие и оперативната компетентност на мениджърите му8. Ето защо като задължително необходими реквизити на решението по чл. 711 ТЗ законодателят е съчетал произнасяния, които осигуряват само принудителното осребряване на активите на предприятието, предназначени за удовлетворяване на кредиторите: дейността изцяло се прекратява, за да няма активи, които да са заети функционално от търговията; органите на юридическото лице – търговец, се десезират, а разпоредителната власт на длъжника, като титуляр на права върху активите от масата на несъстоятелността, изцяло преминава върху органа на универсалното принудително изпълнение – синдика, за реализация на осребряването на имуществото и разпределение на постъпленията между кредиторите. Изцяло съответно на тази цел се оказва и универсалната мярка обща възбрана и запор, като първи елемент от постановеното начало на осребряване на имуществото в цялост. Ефектът на тази мярка е изцяло идентичен с мерките в индивидуалното принудително изпълнение9, които подготвят принудата чрез конкретно посочения способ от взискателя върху определен обект (чл. 449 ГПК), но в случая на постановено осребряване на маса на несъстоятелен длъжник, насочването на изпълнението има за обект цялата съвкупност на активите.

За да породи действие и по отношение на третите лица, мярката следва да бъде оповестена по начин, изключващ добросъвестността им при договаряне с длъжника. Адекватното на универсалната цел разрешение е предложено в чл. 715, ал. 1 ТЗ. Отделните елементи, които формират съвкупността, се считат съответно възбранени или запорирани от момента на вписването на мярката в търговския регистър по партидата на длъжника, като реквизит на решението за обявяване в несъстоятелност на титуляря на правата10. Разнородният характер на елементите на съвкупността обаче налага и допълнително, вторично отразяване на мярката в специални регистри, нормативно предвидени за формиране на реда за противопоставимост на разпоредителни сделки. Като такива регистри в чл. 715, ал. 2 ТЗ са посочени нотариалните регистри и регистрите на корабите11, където следва да се отрази общата възбрана върху недвижимите имоти и кораби на длъжника. Съответно в чл. 29 от Правилника по вписванията е уредено отбелязването на постановената обща възбрана по партидата, открита за собственик на недвижими имоти, без да е необходимо отделните обекти на собственост да се индивидуализират, но за да се противопостави ефективно на третите лица, възбраната следва да бъде нанесена във всички териториални поделения, в чиито регистри има открити партиди на несъстоятелния длъжник. След окончателното приключване на процедурите по въвеждането на имотния регистър по смисъла на част трета от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), създадените въз основа на кадастралните единици имотни партиди по необходимост ще изискват вписването на общата възбрана по всяка такава партида (чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗКИР), независимо че конкретният обект не е посочен в съдебния акт. Корабните регистри, уредени в чл. 33 от Кодекса на търговското корабоплаване, също се водят по партиди, индивидуализирани по обект, което налага вписването на общата възбрана по всяка отделна партида на плавателен съд, притежаван от несъстоятелния търговец. Макар да не е предвидено изрично като регистрируемо обстоятелство в кодекса, с оглед на целта на разпоредбата от специалния закон, действието на общата възбрана следва да се възприеме като ограничение в разпореждането и съответно да се впише като обстоятелство по чл. 10, ал. 1, т. 11 от Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите12.

С тези вторични вписвания в съответен регистър, действието на общата възбрана и запор изцяло се изравнява с действието на индивидуалните обезпечителни мерки по отношение на имуществата, за които противопоставимостта на разпоредителната сделка се свързва с регистрация. Ако постановената обща възбрана не е вписана, синдикът няма да може ефективно да упражни предоставената му разпоредителна власт спрямо евентуалните приобретатели на актива. Макар и оповестена в търговския регистър, възбраната няма да осуети действителността на сделка, сключена в недвижим имот или кораб преди вписването на ограничението в специалния имуществен регистър. Третото лице би могло да противопостави добросъвестно придобитите си права на купувачите на публичната продан13.

Дори и вписана обаче, сама по себе си мярката не осуетява действителността на разпоредителната сделка, а само изключва възможността за приобретателя да противопостави правата си на кредиторите на несъстоятелността, респективно и на купувачите по сделките, сключени от синдика като орган, упражняващ разпоредителната власт за всички имущества в масата. Лицата, придобили права върху недвижим имот от масата на несъстоятелността след отразяване на обща възбрана в имотния регистър по партидата на длъжника – техен праводател, ще бъдат отстранени ефективно при въвод от синдика по реда на чл. 717л, ал. 3 ТЗ. Съответно тези лица няма да могат да получат и защита чрез предвидения в същата разпоредба иск за собственост, тъй като придобитите права биха били непротивопоставими на въведения във владение купувач, на основание чл. 717л, ал. 4 ТЗ, във връзка с чл. 496, ал. 2, във връзка с чл. 452, ал. 2 ГПК. Обратно, между длъжника и отстраненото трето лице липсват основания за недействителност на сделката14. Породената при отстраняването на купувача отговорност за евикция обаче няма да може да се реализира по облекчения ред на чл. 499 ГПК, тъй като той е предвиден за трети лица, засегнати от изпълнение върху имущество което не е принадлежало на длъжника, и съответно е било извън масата на несъстоятелността и обхвата на универсалната мярка. Недобросъвестните приобретатели ще могат да упражнят правата си срещу длъжника по общия ред, като се позоват на нововъзникнало вземане, но без да могат да се ползват от пропуснати вече възможности за удовлетворяване (чл. 688, ал. 3, във връзка с ал. 2 ТЗ).

За останалите активи на длъжника действието на универсалната мярка е осигурено пряко чрез първичното вписване на обстоятелството в Търговския регистър, без да е необходимо и допълнителното щ оповестяване по отношение на всеки отделен елемент от имуществото на длъжника. За разлика от индивидуалните запори, не е необходимо да се описват поотделно като запорирани движими вещи15 или да се уведомяват трети задължени лица със запорни съобщения. Разпорежданията с тези активи ще се блокират от оповестяването на общия запор, което изключва добросъвестността на всички потенциални приобретатели. Стоките като складова наличност на предприятието или материалите, придобити за влагане в производство, както и машините и съоръженията на търговеца, които често формират съществен обем от активите на работещо търговско предприятие, попадат директно под действието на общия запор. За разлика от индивидуалния запор, който не запазва правата на обезпечения взискател срещу добросъвестни приобретатели на владението на движими вещи16, купувачите на стоките на длъжника няма да могат да се позоват на чл. 78 от Закона за собствеността като оригинерно придобивно основание и ще бъдат застрашени от отстраняване в хода на осребряването, предприето от синдика. Този ефект значително би застрашил сигурността на оборота, ако несъстоятелният длъжник продължава дейността си и се разпорежда с произведената продукция. За да се избегне риска от засягане на обществения интерес от стабилност в търговията, тази мярка е уредена като реквизит на съдебен акт, включващ задължително и пълно десезиране на органите на търговеца и прекратяване на дейността му. В съдебната практика този риск се отчита при преценката на необходимостта от налагане на универсалната мярка в по-ранен етап от развитие на производството (като обезпечение, в хипотеза на чл. 642 ТЗ; като друга мярка в диспозитив на решението по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ или дори като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1 ТЗ). Предварителната обща възбрана и запор се преценява като адекватна мярка само в случаите, в които производствената дейност или търговията на длъжника вече фактически е преустановена или категорично се налага да продължаването щ да бъде осуетено за запазване на интересите на кредиторите. В тези случаи в равна степен е необходимо тази мярка да бъде комбинирана с ограничаване на разпоредителната власт на органите на длъжника (чл. 635 ТЗ) и съхраняване на стоките на предприятието (чл. 650 ТЗ), когато е допусната преди решението по чл. 711 ТЗ. От друга страна обаче, продължаването на дейността на длъжника често е необходимо условие за ефективен оздравителен план. На практика действието на универсалната мярка блокира текущата търговия на длъжника. Дори и да е имало възможност за стабилизиране на финансовото състояние на предприятието, пропускането на пазарни възможности до момента, в който може да се формира компетентният орган по чл. 703 ТЗ и да се стабилизира утвърденият от съда план по чл. 704 ТЗ, често фактически води до невъзвратима загуба на съществуващите пазарни позиции, респективно и до невъзможност за реализиране на плана. Ето защо съдилищата се въздържат принципно да използват универсалната мярка преди установения в чл. 711 ТЗ момент на развитие на производството.

По същите съображения за взаимна връзка между универсалната мярка и десезирането на длъжника, налагането на общата възбрана и запор се постановява и в другите хипотези на решения с ефект, идентичен с този на решението по чл. 711 ТЗ. Така например при наложително прекратяване на дейността на длъжника, поради очевидно застрашаване на кредиторите, обявяването в несъстоятелност може да бъде постановено, преди да е предприет опит за оздравяване. Интересите на кредиторите са предпочетени пред интереса на длъжника, само в хипотезата на явно недобросъвестно управление от самия длъжник или явна обективна невъзможност за оздравяване. Разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ не указва съдържанието на това произнасяне на съда, но практиката трайно възприема нормата като препращаща към реквизитите на акта по чл. 711 ТЗ17. Това тълкуване следва да се сподели конкретно по отношение на постановяване на обща възбрана и запор и при решение за едновременно обявяване на неплатежоспособност и несъстоятелност. Тази мярка е подготвителна за следващото осребряване и не е елемент от принудителното изпълнение, съответно и не е обусловена от окончателното стабилизиране на решението в частта му за обявяване на неплатежоспособността на длъжника. Тъй като самото първо решение поражда действие незабавно, универсалното обезпечение следва да се наложи при прекратяване на дейността, но към следващия етап на ефективното осребряване чрез принудителни продажби ще може да се премине едва след стабилизиране на решението за откриване на производството (в този смисъл и Решение № 156 от 07.03.2007 г. на ВКС по т.д. № 643/2006 г., ТК , І т.о., с което е обезсилено решението за начало на осребряване поради отмяната на първото решение за откриване на производството).

Другата сходна хипотеза е обусловена от липса на ликвидни активи за покриване на разноските по производството във фазите, следващи откриването с първо решение по чл. 630 ТЗ. В чл. 632, ал. 1 ТЗ е уредено изрично комплексно произнасяне на съдебно решение, в което са съчетани реквизити на решение за откриване на производство и за обявяване в несъстоятелност, като изрично е посочено едновременно налагане на обезпечителни мерки (запор, възбрана или други мерки) и прекратяване на дейността на предприятието. Липсата на средства за разноски и пропуснатата от приканените кредитори възможност да авансират такива средства осуетява продължаването на производството за период от една година (чл. 632, ал. 2 ТЗ), през която делото е спряно и заинтересованите страни имат възможност да проучат възможностите за попълване на масата или повишаване на ликвидността на наличното в нея имущество. В периода на спиране обаче, липсва назначен синдик, който да поеме контролните функции върху разпорежданията на длъжника с наличното18 имущество, съответно и не може правата на органите на длъжника да се отнемат и предоставят на орган на несъстоятелността по реда на чл. 635 ТЗ. Защитата на интересите на заинтересованите лица за възобновяване във фаза на принудително осребряване, налага потенциалната маса да бъде съхранена поне в периода на спряно производство. Съответно обезпечителният интерес на кредиторите не може да бъде адекватно защитен само с индивидуални запори и възбрани върху неликвидните известни активи на длъжника, установени в първата фаза при изследване на финансовото състояние на предприятието. Пълна защита кредиторите биха получили само при постановяване на обща възбрана и запор, които ще разпрострат действието си върху всички елементи, които биха формирали масата при възобновяване на производството. Универсалният характер на обезпечението не би накърнило интереса и на самия несъстоятелен, тъй като дейността му вече е прекратена. Като отчитат ефекта на общата възбрана и запор като обезпечителна мярка, съдилищата предпочитат именно тази обезпечителна мярка като адекватна на ефекта на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ19.

Диана МИТЕВА, съдия
_______________
1.  Предложен например в статията на Маданска, Н., Предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, в Търговско и конкурентно право, № 1, 2011.
2.  Едва ли може обосновано да се поддържа, че посочената мярка в пар. 4 от ПЗР на Закона за гарантиране на влоговете в банките представлява друг случай на допустима обща възбрана, предвиден в закон. Тази специфична разпоредба има за предмет не имущество на длъжника, а на трети лица (управляващи и контролиращи дейността на банката длъжник), като обезпечителната мярка се налага за предотвратяване на разпиляване на имуществото им, срещу което ще се насочват претенции на деликтно основание след провеждане на наказателно производство или за попълване на масата на несъстоятелна банка с обезщетения за неположена грижа по възложени управленски функции. Съответно тази обща възбрана или се вдига служебно, ако такива претенции не бъдат предявени, или се трансформира в индивидуални мерки при привеждането в изпълнение на съответния изпълнителен титул в рамките на индивидуално принудително изпълнение.
3.  Уреденият в чл. 207 ДОПК запор на стоки в оборот изисква описване на вещите, което предполага и в този случай индивидуално действие на мярката по отношение на описаните поотделно видове стоки, а не третирането им като обособена съвкупност, чиито отделени елементи нямат самостоятелно значение.
4.  Съдилищата обаче приемат за допустими мерки, наложени кумулативно върху вземанията на длъжниците във всички банки, стига самите банкови институции да са посочени в конкретен списък, тъй като по този начин би могло да се наложи конкретно обезпечение, чрез адресиране на запорното съобщение до конкретно индивидуализирано трето лице по реда на чл. 450, ал. 3 ГПК.
5.  Придобиването на нови активи не е ограничено само до резултатите от продължаващата дейност на длъжника след откриване на производството до обявяване на длъжника в несъстоятелност. Активи могат да се придобият и по-късно, макар основанията им да предшестват прекратяване на дейността (получаване на застрахователни обезщетения, неустойки по прекратени договори и др. подобни). Постигането на крайния резултат от предприети действия по попълване на масата, включително по реда на чл. 646 и 647 ТЗ, често изисква по-продължителен период от време.
6.  Например публичният изпълнител може да продължи изпълнение върху активите по чл. 193 ДОПК, по аргумент от чл. 638, ал. 1 ТЗ; кредитор, упражняващ право на законен залог, може да се удовлетвори по реда на чл. 311, ал. 2 ТЗ, по аргумент на противното от чл. 719 ТЗ; пристъпилият към изпълнение кредитор с особен залог може да продължи извънсъдебната продажба и за тази цел да получи от синдика заложеното имущество по реда на чл. 43, ал. 2 ЗОЗ.
7.  Извън съвкупността на имуществото на несъстоятелния длъжник, предназначено за универсално принудително изпълнение обаче, остават активите, изрично изключени от масата на несъстоятелността в чл. 614, ал. 4 и 5 ТЗ.
8.  До настъпване на всички предпоставки за произнасяне по чл. 711 ТЗ, макар и ограничено и под надзора на назначения синдик, натоварен да следи за интересите на кредиторите като цяло, оперативната търговска дейност на длъжника продължава и съответно се налага сключване на разпоредителни сделки по реализиране на продукция, разплащане с доставчици и т.н. Именно по повод на тази продължаваща дейност е предвидена и възможност (чл. 639 и чл. 688, ал. 3, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ) и след откриване на производството по несъстоятелност, но преди обявяване на несъстоятелността, да бъдат поемани нови задължения, вкл. по сделки, сключени от длъжника с одобрение на синдика (чл. 635, ал. 1 ТЗ), които ще бъдат противопоставими на кредиторите масата на несъстоятелността,тъй като остават извън забраната по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ.
9.  Лишаването на длъжника от разпоредителна власт върху обекта на възбрана или запор е посочено изрично като действие в чл. 451 ГПК.
10.  За това вписване е предвидено изрично поле № 908 от групата обстоятелства, отнасящи се до производството по несъстоятелност в специалния раздел на регистъра, воден според изискванията на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
11.  Отделни специални закони, уреждащи регистри, пораждащи права на противопоставимост, също предвиждат отразяване на принадлежността на съответния вид право към масата на несъстоятелността. Например с чл. 31в от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и чл. 22в от Закона за марките и географските означения са въведени възможности за вписвания в регистрите на Патентното ведомство на факта на несъстоятелността на притежателя на съответното изключително право. Липсва съответна уредба за въздухоплавателните средства, макар в чл. 23, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване да е предвидено, че противопоставимостта на придобити права възниква от регистрацията. Общата възбрана на въздухоплавателно средство не е предвидена изрично като обстоятелство, подлежащо на вписване и в чл. 29 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, но би могла да бъде заявена от синдика за отразяване в удостоверението на собственик – несъстоятелен длъжник като вещна тежест. 
12.  Доколкото за някои плавателни съдове е предвиден изборен режим на регистрация (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за вписване в регистъра на корабите), би следвало да се признае на синдика правомощието да заяви за първоначално вписване като представител на корабособственика кораб с максимална дължина до 4,57 метра (15 фута) и мощност на двигателя, по-малка от 15 kW, неизвършващ стопанска дейност, и съответно по новооткритата му партида да впише и възбраната като ограничение в разпореждането.
13.  Прехвърлянето на собствеността при осребряване на масата на несъстоятелността е уредено в чл. 717з, ал. 2 ТЗ и чрез препращане на чл. 717л, ал. 4 към съответната норма на индивидуално принудително изпълнение по чл. 496, ал. 2 ГПК. Тъй като невписаните обстоятелства по съответна имотна партида не са противопоставими на трети лица, купувачите няма да могат да се позоват на общата възбрана.
14.  В този смисъл е и касационната практика: в Определение № 96 от 16.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 660/2008 г., II т. о., ТК, извършен апорт от длъжника след обща възбрана е зачетен като действителен в спор с трето лице, което не е кредитор на несъстоятелността, с аргумента, че възбраната има относително действие само в интерес на кредиторите.
15.  Към този момент се предполага, че производството по несъстоятелност е преминало фазата на охранителните мерки, предприети от назначения постоянен синдик за запазване на масата, чрез описване на имуществото, по реда на чл. 654, във връзка с чл. 652 ТЗ.
16.  В чл. 452, ал. 1 ГПК прехвърлянето на запорирана движима вещ е приравнено на прехвърляне на вещ от несобственик, тъй като разпоредителната власт е била отнета от собственика на осн. чл. 451, ал. 1 ГПК при налагане на запора.
17.  Съдилищата се въздържат от пряко приложение само при постановяване на начало на осребряването, като включват в съдържанието на акта по чл. 630, ал. 2 ТЗ и начало на разпределение на осребреното имущество под условие, че бъде одобрен списък на кредиторите.
Б. р. В следващия брой на списанието темата ще бъде продължена с разглеждане на въпроса за изчерпване на действието на универсалното обезпечение.
18. Възможно е имуществото да е укрито от длъжника, да се съхранява при трети лица и да не е установено в съдебната фаза поради липса на надлежно осчетоводяване.
19.  По-известни примери за трайно установена практика са Решение № 19 от 25.03.2008 г. на ОС – Русе по гражд. д. № 118/2007 г., ТО; Решение от 12.02.2009 г. 
на СГС по т. д. № 1926/2007 г., ТО Решение от 24.03.2009 г. на ОС – Стара Загора, по т. д. № 27/2009 г., ТО. Актуални произнасяния в същия смисъл са решение № 547 от 02.04.2012 г. на ОС – Варна, по т. д. № 221/2009 г. (обявено по партида на търговец с ЕИК 103656039) и Решение № 9 от 04.01.2013 г. на ОС – Варна, по т.д. № 2225/2012 г. (обявено в ТР по партида с ЕИК 148010902). Съответно, ако е било пропуснато допускането на обезпечението, мярката би следвало да се наложи като необходим реквизит на акта, с който спряното производство се възобновява (Решение от 08.05.2000 г. на АС – София, по гражд. д. № 521/2000 г., гражданска колегия).

Книги

  • Актуални

  • Очаквани