Sidebar

Меню

 

"ТП” консултация

ВЪПРОС: През 1997 и 1998 г. на името на наследниците на лицето Х по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) са възстановени земеделски земи в землището на община Т. Лицето Х е починало през 1954 г. и е имало два брака. От първия е роден син Т, който е починал през 1943 г. преди бащата Х, като по реда на чл. 10 от Закона за наследството(ЗН) е заместен в наследяването от своя син U. Синът U също е починал през 1985г, но не е оставил низходящи и е бил наследен от майка си Y- бившата съпруга на Т. След смъртта на първия си съпруг Т, въпросната Y е сключила втори брак, от който е родено детето Z. Във връзка с изложеното имам следния въпрос:
1. Понастоящем, като единствен наследник на покойната си майка Y, детето Z явява ли се наследник и на Х и следва ли да получи част от наследството му?
2. Прилага ли се в случая разпоредбата на чл. 10 ЗН и от значение ли е обстоятелството, че земеделските земи са възстановени повече от четиридесет години след датата на откриване на наследството на Х?
3. Има ли право Z да наследи земеделските земи, ако U или Y са извършили отказ от наследството на Х, в което те са включени?

ОТГОВОР: 1. Текстът на чл. 10 ЗН разглежда няколко хипотези, в които законът допуска лица, които са починали преди наследодателя или са недостойни да го наследят, да бъдат заместени в наследяването по закон от своите низходящи. Макар и нормата да е действаща още от 1949 г., известни неясноти в нейната редакция създават и до днес колебания в правоприлагането. За задълбочаване на съществуващите разногласия допълнително допринасят и различните виждания, развити в правната ни доктрина и съдебната практика, които поддържат противоречиви и взаимно изключващи се тези.
Според най-разпространеното в теорията виждане за същността на уредените от чл. 10 ЗН отношения, под право на заместване следва да се разбира правото на наследника да заеме мястото и да встъпи в правата на своя наследодател, като получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив към момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява1. От анализа на съдържанието на това доста сложно определение може да се заключи, че правото на заместване има универсален характер и е приложимо спрямо всички случаи на наследяване по закон, допуснати от ЗН. Всъщност, правото на заместване по-скоро има характер на изключение от общите правила на наследяването по закон, тъй като урежда ограничен брой конкретни хипотези, в които редът за наследяване се различава от уреденото в нормите на чл. 5-9 ЗН.
Аргумент в подкрепа на това виждане e и становището, че заместването възниква по силата на закона, не е поставено в зависимост от правата на замествания и представлява самостоятелно нормативно установено право на лицето да наследи. Така низходящият, който замества своя възходящ, не упражнява право на последния при откриване на наследството2.
Цитираното становище се основава на текста на чл. 10, ал. 4 ЗН, който допуска заместване в полза на лице, отказало се от наследството на възходящия или недостойно да наследи същия. Подобна аргументация търпи сериозна критика, тъй като при наследяване по реда на чл. 10 ЗН наследникът, макар и да е недостоен или да се е отказал от наследството на замествания, получава такъв дял от имуществото на общия наследодател, какъвто се полага на заместваното лице.
Също така, в отношенията на заместващия с останалите сънаследници те могат да предявят спрямо него искове и възражения във връзка с наследството, основаващи се на права и задължения на замествания. Поради това, трудно би могло да се твърди, че правото по чл. 10 ЗН е самостоятелно и по никакъв начин не е поставено в зависимост от праводател. За самостоятелност може да се говори само дотолкова, доколкото наследяването по заместване произтича директно от действието на чл. 10 ЗН и правилата му имат характера на специални норми, които изключват приложението на някои от общите правила за наследяването по закон, установени от ЗН.

2. Именно тези особености на текстовете на чл. 10 ЗН като специални правила обуславят необходимостта от стриктното им прилагане и изключват разширителното им тълкуване и съпоставката с други общи правила в ЗН с цел прилагането им и към други освен описаните в тях хипотези. Двете основни норми в чл. 10 ЗН, които определят кръга на лицата, в полза на които се допуска заместване в наследяването по закон, се съдържат в ал. 1 и 2.
Наследяването по право на заместване се допуска по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН за всички низходящи на починалия преди наследодателя или недостоен негов наследник, като заместването става без ограничение на степените. Член 10, ал. 2 ЗН допуска заместване да се извършва и по съребрена линия за починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри, които могат да бъдат заместени в наследяването само от своите деца или внуци. Във всички останали случаи наследяването по заместване не следва да се допуска.
В този смисъл са и ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гражд. д. № 2/1994 г. на ОСГК на ВС, Решение № 608 от 07.11.2005 г. по гражд. д. № 416/2005 г. на I Г. О. на ВКС и др.
В обратния смисъл е ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. гражд. д. № 1/1998 г. на ОСГК, гражданска колегия на ВКС. С т. 3 от цитираното тълкувателно решение ВКС необосновано е приел, че с измененията на чл. 8, ал. 4 ЗН и чл. 9, ал. 2 ЗН (ДВ, бр. 60 и 90 от 1992 г.), кръгът на наследниците на братята и сестрите по права линия, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН, се разширява, като те се наследяват не само от деца и внуци, а и от останалите свои низходящи без ограничение на степените3.
Тъй като това виждане не намира опора в езиковия анализ на текста на чл. 10 ЗН, за обосноваването му е извършено систематично тълкуване на разпоредбата с оглед съдържанието на общите правила на наследяването по закон, установени с посочените изменения на чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 ЗН. Както вече бе изтъкнато, подобни методи на тълкуване не следва да намерят приложение спрямо нормата на чл. 10 ЗН, тъй като тя се явява специална спрямо общите правила на наследяването по закон и установява отклонения от тях в изрично уредените случаи.
ВКС е счел също, че поради несъгласуваността с разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 ЗН следва да се приеме, че чл. 10, ал. 2 ЗН е мълчаливо отменен. Цитираното виждане не е подкрепено от законодателя с последваща изрична отмяна на чл. 10, ал. 2 ЗН и не е споделено единодушно в по-новата съдебна практика. Поради това може да се заключи, че разрешението на т. 3 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. гражд. д. № 1/1998 г. на ОСГК, гражданска колегия на ВКС, не представлява израз на трайните тенденции в практиката на ВКС и възприетият от него метод на тълкуване на закона не е потвърден безрезервно от правоприлагането.

3. В рамките на разглеждания казус разпоредбата на чл. 10 ЗН следва да намери приложение. Наследството се състои от земеделски земи, които са възстановени след смъртта и датата на откриване на наследството на наследодателя Х.
В обстоятелствената част на Решение № 4 от 27.02.1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 32 от 1995 г. е посочено, че ЗСПЗЗ възстановява права, които собствениците на земеделски земи не са преставали да имат, но през определен период не са могли обективно да упражняват. По неговото действие правото на собственост не се придобива отново, а се възстановява в пълноценния му вид на собствениците или на техните наследници.
Според разпоредбата на чл. 91а ЗН, в тези случаи възстановените на името на наследниците земи се разглеждат като новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН. Чрез фикцията “новооткрито наследство” възстановената собственост се обособява като отделен обект на наследяване4. Тя е призната за отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците.5
Като специално създадени правила спрямо подобни наследства могат да се определят разпоредбите на чл. 90 и 91а ЗН. Според тях продажбата и отказът от наследство, извършени след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Друга относима разпоредба е чл. 9а ЗН, по силата на която наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността върху имотите и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Решение № 207 от 03.03. 2000 г. по гражд. д. № 799/99 г. на I г.о. на ВКС дава допълнителни указания относно наследяването на земеделски земи. Решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на земите по ЗСПЗЗ има конститутивен ефект и с него възниква правното качество на обект на собствеността и индивидуализацията на имота по граници, в чиято същност се изразява и конститутивното действие. От този момент “новооткритото” наследство произвежда своето действие към призованите да наследяват и те могат да реализират правата си на наследници.
От изложеното следва изводът, че макар и кръгът на наследниците да се определя към момента на смъртта на общия наследодател, то те или съответно техните наследници могат да реализират наследствените си права към момента на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие.
В представения случай наследството на общия наследодател Х е открито през 1954 г. Към тази дата се определят и лицата, които имат качеството на негови наследници. При определянето им се прилагат разпоредбите на действащото законодателство през 1954 г.
Към тази дата действащият ЗН е бил приет и нормата на чл. 10 ЗН е имала настоящата си редакция. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗН починалият преди Х негов син Т се замества в наследяването от низходящия си - сина U, който е бил жив през 1954 г. към времето на откриване на наследството на Х.
След като през 1954 г. наследството на Х вече е преминало в патримониума на наследника U, след смъртта на U през 1985 г. то се разпределя между неговите наследници съгласно общите правила на ЗН. Изискванията на чл. 10 ЗН се отнасят само до U и не е необходимо да са налице и спрямо неговите наследници, за да получат наследството на Х.
Казано с други думи, когато наследството е получено от наследник по заместване - от низходящ на наследодателя или от деца или внуци на починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри, законът не изисква след смъртта на лицата за преминаването на наследството в техните наследници те също да отговарят на изискванията на чл. 10 ЗН спрямо общия наследодател Х.
За тези случаи се прилага принципът на така наречената наследствена трансмисия. Тя е уредена в чл. 57 ЗН и е различна по своята същност и функции от наследяването по заместване по действието на чл. 10 ЗН. При нея се наследява самото право на приемане или отказ от наследство. Текстът на нормата гласи, че когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме или да откаже това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател.
Същността на наследствената трансмисия се изразява в преминаването на правото за приемане или отказ от наследство от починалия към неговия жив наследник. Според теорията, такова преминаване се допуска, защото правото да се приеме или откаже едно наследство е имуществено право и следователно то също може да бъде наследено6. Наследяване по чл. 57 ЗН се допуска за всички наследници по закон по ЗН, както и за наследниците по завещание.
Така в рамките на разглеждания казус, наследявайки сина си U, майката Y по силата на чл. 57 ЗН придобива и притежаваното от него право да приеме или да се откаже от наследството на Х. Това право по-късно преминава у нейния наследник Z. По описания начин, без да отговаря на изискванията на чл. 10 ЗН спрямо наследодателя Х, чрез наследствена трансмисия лицето Z става негов наследник и има право да получи съответния дял от възстановените земеделски земи. Извън контекста на поставения въпрос, на още по-голямо основание Z би получил дял и ако U е бил жив при възстановяване на собствеността и майката Y е наследила това, което синът й U е приел като наследство от Х.

4. Интересен аспект в развитието на казусът представлява въпросът за съотношението между разпоредбите на чл. 57 ЗН и чл. 91а ЗН, в случай че лицето U, съответно лицето Y, приживе е направило отказ от наследството на Х. Както вече бе изтъкнато, чл. 57 ЗН посочва като необходима предпоставка за наследствената трансмисия наследникът да не е приел или отказал да приеме наследството. От друга страна, разпоредбата на чл. 91а ЗН гласи, че за наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти.
Отговорът на поставения въпрос е даден от вече цитираната т. 2 от ТР № 1 от 04.11. 1998 г. по тълк. гражд. д. № 1/1998 г. на ОСГК, гражданска колегия на ВКС. Тя изтъква, че възстановената собственост се обособява в отделен обект на наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците.
Поради това може да се счете, че спрямо наследства от възстановени земеделски земи нормата на чл. 91а ЗН има качеството на специална разпоредба спрямо чл. 57 ЗН и се прилага преимуществено преди нея. Така, дори и някой от наследниците да е извършил отказ от наследството на Х, отказът няма действие по отношение на земеделските имоти и няма да препятства прилагането на чл. 57 ЗН и правилата на наследствената трансмисия за изложения случай. В такъв смисъл е и становището на трайната съдебна практика, изразена в Решение № 204 от 08.05.1996 г. по гражд. д. № 70/96 г. на I г.о. на ВС, Решение № 207 от 08.05.1996 г. по гражд. д. № 70/96 г. на I г.о. на ВС и др.

Александър ГЕОРГИЕВ, юрист
__________
1 Виж Тасев, Хр, “Българско наследствено право”, С., 1993, стр. 43.
2 Пак там, стр. 44.
3 Посоченото виждане има своите поддръжници и е обстойно аргументирано и в правната теория. По-подробно аргументите в негова подкрепа виж у Цанкова, Ц., “Промените в наследственото право”, С., 1994, стр. 46 и сл. В текста умишлено е избягната по-детайлна съпоставка на доводите в полза на всяко от двете виждания, тъй като тя би отклонила изложението от същността на основния разглеждан въпрос.
4 Виж Решение № 416 от 26.07.2004 г. по гражд. д. № 844/2003 г. на I г.о. на ВКС.
5 Виж т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. гражд. д. № 1/1998 г. на ОСГК, Гражданска колегия на ВКС.
6 Виж Тасев, Хр., цит. съч, стр. 158 и сл.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани