Меню

Съдебна делба на разнородни имоти

Дайджест "Собственост и право", 2023 г., кн. 01

реглед на съдебната практика в светлината на най-новото Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС

Въпрос: От три години заедно със сестра ми и двете племенници от другата ми починала сестра водим пред съда дело за делба на наследството от покойната ми майка – жилищен имот (стара порутена къща с дворно място) и 30 дка земеделски земи, находящи се на територията на село Б., Х-ка област. Достигнахме до втора фаза на делбеното производство, като предстои да се извърши разделяне на имотите. Нашето желание е при подялбата всеки от съделителите да получи в индивидуална собственост по един от недвижимите имоти. Във връзка с изложеното, имам следните въпроси:
– Какви са условията съдът да извърши делбата по реда на чл. 353 от Гражданския процесуален кодекс, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий?
– Възможно ли е при прилагане на този способ за подялба всеки от съделителите да получи имот и имотите да не се раздробяват допълнително или изнасят на публична продан?
М. В., гр. Х.

1. Разпоредбата на чл. 353 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) гласи, че съдът може да извърши делба, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно. Този способ за извършване на делба е бил първоначално въведен с чл. 292 от отменения ГПК от 1952 г, за да може чрез него да се предоставят повече възможности на съда да определи най-добрия начин, по който да се поделят имотите. Впоследствие цитираният нормативен текст от отменения ГПК от 1952 г. е възпроизведен чрез разпоредбата на чл. 353 от сега действащия ГПК. Основната задача на съдържащото се в него правило е да уреди нормативно изключение от общото процесуално правило на чл. 352 ГПК, че щом решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.

Това виждане е подкрепено от Решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г., II г. о., ГК на ВКС, според което при избор на способ за извършване на делбата следва да се изхожда преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, както и да се отчете характерът, видът и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. Основният способ за извършване на делбата е съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. Предвидената в ГПК възможност за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, което е отразено в самия текст, при което съдът разпределя дяловете без жребие само в случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно.

В уреденото с чл. 353 ГПК нормативно изключение са заложени две основни предпоставки, при наличие на които то следва да намери приложение – съставянето на дялове и тегленето на жребий да се явяват невъзможни или много неудобни. Съдебната практика подчинява преценката относно приложението на обсъждания способ за делба също така и с постигане на необходимото съответствие с действието на два основни принципа в делбеното производство – на залегналия в чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) принцип за осигуряване на реален дял за всеки съделител и на принципа за равнопоставеност на съделителите в процеса.

Правните характеристики на действието и различните аспекти на тълкуването на разпоредбата на чл. 353 ГПК са очертани с множество актове на правоприлагането, измежду които най-съществено значение имат Постановление № 4/1964 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС № 4/1964 г.), Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС 7/1973 г.) и по-новото Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС (ТР № 2/2022 г.).

С т. 5 на ППВС № 7/1973 г. се разглеждат двете предпоставки, необходими за прилагане на чл. 353 ГПК – съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или пък много неудобно. Постановлението приема, че нормативният текст се тълкува в смисъл, че при разпределение на допуснатите по делба имоти от съда чрез използване на този способ не се съставя разделителен протокол. Тегленето на жребий следва да се приеме за невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите да са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може да се получи така, че съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част – по-голям дял.

Също така, тегленето на жребий се счита много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.

ППВС № 4/1964 г. пък приема в текста на т. 13 от постановлението, че за да може да се разпределят наследствените имоти между съделителите чрез разглеждания способ, без да се тегли жребий, то от имотите, по отношение на които е допусната делба, трябва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Посоченото разрешение произтича от смисъла на вече цитираната разпоредба на чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), че всеки наследник трябва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Способът за делба по чл. 353 ГПК не може да се приложи по начин, че една група от съделителите да получат реални дялове, а друга група само парично уравнение на дела си. Това би се равнявало на принудителна продажба по отношение на втората упомената група съделители и е недопустимо с оглед необходимостта от спазване на принципа на равнопоставеност на страните в делбеното производство.

Решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК на ВКС гласи, че нормата на чл. 69 ЗН следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми – на обособените дялове от тях. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.

Принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. За да се спази този принцип, е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена. В този случай приложимият способ за делба е разпределението.

Имотите не се изнасят на публична продан, щом има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни. Когато имотите са по-малко от броя на съделителите, но в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители.

Решение № 30 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 1891/2018 г., I г. о., ГК на ВКС допълнително пояснява, че съдебно решение за съставяне на окончателен разделителен протокол се постановява само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий и делбата се извършва по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК. Когато делбата се извършва по реда на чл. 353 ГПК, окончателен разделителен протокол не се съставя, тъй като разпределянето на делбените имоти между съделителите се извършва по преценка на съда с решението по чл. 253 ГПК. Способът по чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо неудобство (например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения).

В случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследяване, в делбата участват наследници от различни колена и имотите не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, делбата следва да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставените в общ дял на съделителите от съответното коляно имоти, ако тези съделители поискат това. По този начин установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип на дял в натура се прилага за всяко коляно.

В резюме на съдържанието на най-важните за отговора на поставения в казуса въпрос № 1 аспекти от цитираната съдебна практика може да се посочи, че условията съдът да извърши делба по реда на чл. 353 ГПК са броят на съделителите да е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти и съставянето на дялове и тегленето на жребий да се явяват невъзможни или много неудобни. Тегленето на жребий е невъзможно или неудобно в случаите, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства. За извършването на делба по този способ е необходимо също така от имотите да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител с оглед спазване на принципа по чл. 69, ал. 2 ЗН и принципа за равнопоставеност в делбеното производство.

2. Най-дискусионният елемент от следващия поставен въпрос относно възможността при делба чрез разпределяне по реда на чл. 353 ГПК всеки от съделителите да получи имот и имотите да не се раздробяват допълнително или изнасят на публична продан, е свързан с разрешението на проблема необходимо ли е за приложението на способа за делба по чл. 353 ГПК делбените имоти да са еднакви по вид и по предназначение (да са еднородни).

Доскоро по този проблем нямаше единно становище на съдебната практика и той беше решаван противоречиво от различни състави на Върховния касационен съд. Според едното виждане, застъпено в съдебните решения, за приложимостта на чл. 353 ГПК не е необходимо имотите да са еднакви по вид и стойност, защото водещ в делбата е принципът за получаване на реален дял. Този принцип не може да бъде игнориран по съображения, че имотите са на различна стойност, защото чл. 69, ал. 2 ЗН изрично предвижда неравенството в дяловете да се изравнява в пари. За да се извърши делбата по чл. 353 ГПК, е достатъчно от допуснатите до делба имоти да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител.

При осъществяване на разпределение по този способ съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците. По възможност следва на всеки съделител, респективно група съделители, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но според вида и предназначението им, като съделителите получат реални дялове в натура.

Изложеното виждане е споделено от Решение № 28 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 5515/2013 г., I г. о., ГК на ВКС. То гласи, че когато допуснатите до делба имоти са различни по вид, предназначение, стойност и местонахождение и има възможност всеки съделител да получи реален обект, следва да се съобрази принципът за получаване на дял от имотите, предмет на делба, и прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез разпределянето на имотите между съделителите. Стойността на имота не е определяща за прилагане на този способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като неравенството на стойността на притежавания дял от имотите и разпределения в дял се урежда чрез изплащане на парично уравнение.

Решение № 111 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2494/2014 г., II г. о., ГК на ВКС допълва, че за приложимостта на способа на делба чрез разпределение е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, при което съставянето на дялове или тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, като същевременно всеки от съделителите следва да получи реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни.

Втората група съдебни решения застъпват виждането, че с оглед спазване на принципа на равнопоставеност, за приложението на чл. 353 ГПК е необходимо дяловете на съделителите да са еднородни – формирани от еднотипни и еднакви по предназначение делбени имоти. За извършването на разпределение, във всеки дял следва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите. Ако самостоятелните делбени имоти се различават съществено както по вид, така и по стойност, се приема, че предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК не са налице. В тези случаи имотите се определят като неподеляеми и се изнасят на публична продан съгласно чл. 348 ГПК.

В така разглеждания смисъл е Решение № 9 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 1375/2017 г., на II г. о., ГК на ВКС, което посочва, че ако дяловете на съделителите са равни, във всеки дял трябва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. Когато оформянето на такива дялове е възможно, делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, освен ако това е невъзможно (в случай че до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите са различни), или много неудобно (когато преди делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владeния от него имот съществени подобрения и изобщо – когато тегленето на жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите).

Когато дяловете на двамата съделители са равни, а същевременно самостоятелните делбени имоти се различават съществено както по вид, така и по стойност, следва да се приеме, че предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 350 ГПК не са налице, поради което имотите, като неподеляеми, следва да бъдат изнесени на публична продан съгласно чл. 348 ГПК.

Изложените противоречия в разрешенията на практиката по приложението на чл. 353 ГПК наскоро бяха окончателно отстранени с новото ТР № 2/2022 г. То изтъква, че няма уредено нормативно изискване в ЗН или ГПК, което да предвижда, че дяловете на съделителите трябва да се формират единствено от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение на дяловете на съделителите на значителна стойност.

Добавянето на предпоставка за еднородност на имотите като условие за прилагане на способа по чл. 353 ГПК противоречи на смисъла на законовия текст и води до съществено ограничаване на приложението на този способ за извършване на делба. С въвеждането на въпросното допълнително изискване се поставя съдът в невъзможност да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота и спецификите на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността.

Водещ принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН, е тя да се извърши по начин, при който всеки съделител да получи реален дял. Различната стойност на делбените имоти не е пречка за извършване на делба по реда на чл. 353 ГПК, като неравенството в стойността на дяловете да се уравнява в пари. Разнородността (различието във вида и предназначението на делбените имоти) също не се явява препятствие за прилагане на разглеждания способ за делба. Понятието „различни по вид“ (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план, а това се отразява пряко върху експлоатационните качества и стойността им.

Изискването за еднородност на имотите, които ще се разпределят, води до невъзможност да се определят дяловете в натура и съответно до необходимост от изнасяне на делбените имоти на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Публичната продан следва да се прилага в делбата като изключение, ако някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Нейното използване в случаите на нееднородни имоти противоречи на чл. 348 ГПК, тъй като не удовлетворява основната цел на делбеното производство за бързо и икономично прекратяване на съсобствеността.

Съсобствеността ще бъде прекратена с успешно провеждане на публичната продан, но няма гаранция, че разнородните делбени имоти ще се реализират на реалната им пазарна цена, като в същото време за съделителите се натрупват допълнителни разходи. При публичната продан имотите могат да бъдат придобити от трето за съсобствеността лице, докато целта на делбата е прекратяване на съсобствеността и оставане на наследствените имоти в патримониума на съделителите.

Изискването за съгласие за разпределяне на разнородни делбени имоти по чл. 353 ГПК също не следва да бъде възприето, тъй като не кореспондира с основния смисъл на законовия текст. Ако част от съделителите искат изнасяне на разнородните имотите на публична продан, а друга част – разпределение, съдът следва да прецени по кой способ да извърши делбата. Съгласието за разпределяне в общ дял на двама или повече съделители, които не са от едно коляно, не е условие, за да се разпределят имоти, които са различни по вид, предназначение и стойност.

С оглед на изложените по-горе аргументи, ОСГК на ВКС се е произнесъл с цитираното ТР № 2/2022 г., че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да бъдат еднакви по вид и предназначение (еднородни).

Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г., II г. о., ГК на ВКС представя допълнителни аспекти на правното значение на съгласието на съделителите да получат при делбата своя дял в натура. То гласи, че основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне), както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти (обективни фактори), така и от волята на съделителите.

Волята на съделителите се изразява в субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, съответно да получат дял в натура. Ако субективната преценка на всички съделители за наличие на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада, то следва да се приеме от съда за безспорно, че имотите могат да се поделят удобно по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН.

При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура (ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите) и при изрично изразена воля имотите да бъдат разпределени помежду им реално, независимо че допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК.

С Решение № 28 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 5489/2007 г., II г. о., ГК на ВКС пък се изтъква, че възможността всеки съсобственик да получи реален дял от съсобствения имот по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН е налице не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, равни на обособените групи, които съделителите формират като правоприемници на първоначалните съсобственици на имота, особено в случай че правоприемството е настъпило в хода на процеса и то по наследство.

В друго свое Решение № 5 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 1830/2020 г. на I г. о., ГК на ВКС, съдът е посочил, че при наличие на имоти, които като стойност съответстват на делбените права на съделителите и които се намират в една и съща територия, и са от една и съща категория, разделянето им на по-малки части не съответства на принципа, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН. Целта на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти. Само по изключение, ако това не е възможно или би накърнило правата на съделителите, съдът пристъпва към обособяването на нови обекти от съществуващите обособени, за които е допусната делба.

Като обобщение на позицията на разгледаната във връзка с отговора на поставения в казуса въпрос № 2 съдебна практика може да се заключи, че извършването на разпределение по реда на чл. 353 ГПК на наследствените имоти между съделителите, при което всеки да получи имот и имотите да не се раздробяват допълнително или изнасят на публична продан, не е забранено от закона. Разнородността (различието във вида и предназначението на делбените имоти) не се явява правна пречка за прилагане на желания способ за делба.

Ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите и при наличие на изрично изразена воля на съделителите имотите да бъдат разпределени помежду им реално, то съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК. Възможността всеки съсобственик да получи реален дял от съсобствения имот по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН е налице не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, равни на обособените групи, които съделителите формират като правоприемници на първоначалните съсобственици на имота.

Съгласно принципа, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, целта на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти. Поради това, съдът само поради невъзможност или по изключение може да пристъпи към разделяне на съществуващите делбени имоти на по-малки части, за да бъдат обособени от тях нови обекти на делбата.

 Александър ГЕОРГИЕВ, адвокат

Акценти

Търговски представител на ИК „Труд и право“

В трудното време, в което живеем – предлагаме решение:

Прочети още...

Учебна програма „Пролет 2023“

Всички семинари до август 2023 г. на едно място!

Прочети още...

Нова година – Ново издание

"Новото данъчно законодателство през 2023 година"

Прочети още...

Ден на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители
Честит празник, скъпи колеги, партньори и приятели!

Прочети още...