Меню

Дайджест "Собственост и право", 2021 г., кн. 01

Предмет на настоящото изложение ще бъдат въпроси, свързани с промените в Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г. Те се отнасят до оспорването на припоз­наването (чл. 65 и 66 СК) и са продължение на анализа и разсъжденията в статията ми, поместена в бр. 12 от 2020 г. на списание „Собственост и право“ – „Няколко думи за промените в института на произхода през 2020 г.“

  1. Припознаването е извънсъдебен способ за установяване на произхода на детето от майка или от баща по заявление на родителя пред длъжностното лице по гражданското състояние. Правно е уредено в чл. 64-67 от Семейния кодекс (СК).

От правната уредба можем да извлечем и основната характеристика на припознаването. То е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово. Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето. Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи. Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител („всеки родител може да припознае своето дете“). Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него. Не е необходимо да се представят доказателства, че детето произхожда от припознаващия. Поставянето на такова изискване в регламентацията би означавало пораждане на спор и на съмнения, които ще удължат периода от време, през който детето остава с неустановен произход.

Със Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г. (ЗИДСК 2020) се извършват изменения в чл. 65 и 66 СК, които лишават припознаването от преимуществото на извънсъдебно, бързо производство и съставяне на акта за раждане на детето непосредствено след раждането, когато няма оспорване. Отстъпва се от убеждението, че използването му е способ безпроблемен и сигурен за трайно и безконфликтно уреждане на гражданското състояние на извънбрачното дете. Хората ще си задават въпроса не е ли по-добре, вместо да очакват неизвестно кога и от кого оспорване на припознаването да се пристъпи още след раждането на детето към предявяване на иск за установяване на произход и да се получи сигурността, която дава съдебното решение. Защото, когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път – предявяване на установителен иск по чл. 69 СК или чл. 68 СК. В това ли да търсим целта на реформата? Разбира се, следва да се има предвид, че чл. 334 ГПК разпорежда – по иск за гражданско състояние не се постановява „решение при признание на иска“.

..............

Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова

___________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 01/2021 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Акценти

Купи 1 книга. Подари я за Коледа!

В тази необичайна и пълна с предизвикателства и изпитания година, ние – семейството на книгата, ви благодарим, че съхранихте книгата като ваша основна ценност.

Прочети още...

Всички предстоящи учебни семинари - само като уебинари или видеозаписи!

Така ще спазим новите изисквания, ще гарантираме здравето, както на участниците, така и на лекторите и организаторите на обучението.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...