Меню

(ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.)
Преглед на досегашната съдебна практика

I. Решението и проблемите

С „Държавен вестник“, бр. 100 от 20.12.2019 г. бяха обнародвани промени в Гражданския процесуален кодекс, с които в чл. 433 беше създадена нова ал. 4, гласяща, че „Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.“. Това изменение на процесуалния закон беше продиктувано от постановяването на тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., на ОСГТК на ВКС, с което Върховният съд реши, че възбраните след публичната продан не се вдигат. Но какви всъщност бяха проблемите?

В диспозитива на т. 3 от тълкувателното решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, беше прието, че „възбраните не се заличават след публична продан на имота, освен в изрично предвидените в закона случаи“. Това решение доведе до множество случаи в практиката, при които купувачите на недвижими имоти по публични продани се оказват в положение, в което не могат да заличат вписаните по партидата на имота възбрани, например, защото съдиите по вписванията приемаха, че същите не са процесуално легитимирани да искат подобно заличаване, както и защото съдилищата приемаха, че липсват основанията за заличаването, предвидени в закона. Повечето от проблемите на практиката и противоречията се появиха поради неразбирането на мотивите на тълкувателното решение и целта му - възбраната да запази действието, което има от налагането си, тъй като заличаването й има обратно действие1, а между вписването и заличаването е възможно да има други вписвания (вкл. искови молби, които да бъдат уважени), възможно е проданта да бъде обявена за недействителна и т.н. - все опасности, които застрашават и купувачите, и взискателите. Но същевременно наличните възбрани се възприемат като вещни тежести2, макар, че същите имат единствено действия спрямо длъжника и не касаят директно купувача3. Но това се възприе като проблем в оборота, тъй като се стигна до масови откази на банките на ипотекират имоти, придобити на публични продани, с незаличени възбрани, а това от своя страна доведе до отлив от участията в публичните продани, провеждани не само от съдебните изпълнители4.

...........

___
Иван НИКОЛАЕВ, адвокат

____

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 01/2020 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.