Sidebar

Меню

Една от антикорупционните мерки, предвидени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество1 (ЗПКОНПИ) е задължението за периодично деклариране на имуществото и интересите. То е установено по отношение на всички над 140 000 лица, заемащи публична длъжност по смисъла на този закон.

Тези лица са разделени на две категории - лица, заемащи висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1-50 и лица по § 2, ал. 1, т. 1-6 от ДР на ЗПКОНПИ.2 И за двете режимът на деклариране на имущество и интереси по закона е задължителен. Допълнително уточнение относно лицата по § 2, ал. 1 дава чл. 1, ал. 2-4 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси (НОРИПДУКИ).3

Законът предвижда всяко лице, заемащо публична длъжност, да подава четирите декларации по чл. 35, ал. 1 - за несъвместимост (т. 1), за имущество и интереси (т. 2), за промяна в декларираните обстоятелства относно несъвместимостта (т. 3) и за промяна в декларацията за имущество и интреси (т. 4).

Декларацията за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 има ясно определени реквизити. Те изискват деклариране на над 40 факта относно имущественото състояние на декларатора и неговите близки. Подлежат на деклариране, както права, така и задължения. Голяма част от тези факти имат вещноправен характер.

Целта на тази декларация е да създаде постоянен мониторинг за имущественото състояние на съответното лице в периода на пребиваване в публичния сектор, а за лицата, заемащи висша публична длъжности, и за времето от една година след освобождаване на публичната позиция. Това е фактор, който спира корупцията. Ако имуществото на един държавен служител расте през периода на пребиваване в публичния сектор и същевременно не се сочат или липсват сериозни източници за това, е налице възможност за проверка на имуществото на това лице.4

Изследването на вещноправното съдържание и аспекти на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 ще разясни начина за коректното й попълване и ще улесни изпълнението на задължението на десетките хиляди лица, заемащи публична длъжност.

  1. Форма и видове декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ

Декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 бива три вида. Те са предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 1-4 ЗПКОНПИ и биват, както следва - встъпителна декларация (т. 1), ежегодна декларация (т. 2), декларация след освобождаване от публичната длъжност, която се подава двукратно - в едномесечен срок от освобождаване на длъжността (т. 3) и в едномесечен срок след изтичане на една година от подване на декларацията по чл. 38, ал. 1, т. 3 (т. 4).

Първите две декларации - встъпителната и ежегодната - се подават както от лицата, заемащи висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, така и от тези по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ.

Интерес представляват декларациите след освобождаване от публична длъжност. Те се подават единствено от лицата по чл. 6, ал. 1. Това следва от съдържанието на § 2, ал. 2 от ДР, който по отношение на лицата по § 2, ал. 1 препраща единствено към чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2, но не и към т. 3 и 4, които уреждат третия тип декларация за имущество и интереси.

И трите разновидности на декларацията за имущество и интереси се подават в строго определена от закона форма. Параграф 67, ал. 8 от Заключителните разпоредби на закона възлага на Комисията за противодествие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) в тримесечен срок от конституирането си да утвърди образците на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4.

Това беше сторено с решение на комисията. Самите образци са публикуване на сайта й на 08.05.2018 г.

Те са валидни и приложими по отношение на всички лица, които заемат публична длъжност по чл. 6, ал. 1 и по § 2, ал. 1 ЗПКОНПИ. Следва да се подчертае, че разглежданата декларация е надлежно подадена, без значение, в коя от трите разновидности само ако е депозирана според образеца, утвърден от КПКОНПИ. Той е относим към всички 140 000 лица, заемащи длъжности по чл. 6, ал. 1 и § 2, ал. 1.

Самият образец на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ е организиран като таблица EXELL, която има две части. В първата част се декларират факти, касаещи имуществото на декларатора и неговите близки. Тя обхваща шест раздела. Втората част включва три раздела, които касаят факти относно интереси само на декларатора.

Двете части отразяват фактите, изчерпателно определени в чл. 37, ал. 1, т. 1-14.

Същественото тук е, че този образец на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 обхваща и трите вида декларации по чл. 38, ал. 1, т. 1-4.

Разликите между встъпителната декларация и декларацията след освобождаване, от една страна, и ежегодните декларации - от друга страна се състоят в два основни пункта. При встъпителната декларация и декларацията след освобождаване от публична длъжност имущественото състояание на лицето се отразява към датата на подаване на декларацията, а при ежегодната се отразяват промени в имущественото състояние към 1 януари - 31 декември на предходната година. Освен това, при трите разновидности са активни и могат да бъдат попълвани различни таблици или полета от таблици. Например при встъпителната декларация не е активно полето „произход на средства“ и раздел пети и шести на част първа, съответно „доходи“ и „пътувания, обучения и подаръци над 1000 лв.“ Тези части от структурата на декларацията са активни при подаването й в нейния годишен вариант.

  1. Субективен обхват на декларираното имущество

Съществена особеност на деклараците по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ е, че в тях се декларира имуществото, притежавано не само от лицето, заемащо публична длъжност, но и от негови близки, изрично определени в закона. Кръгът на тези близки е очертан в чл. 37, ал. 4 ЗПКОНПИ. Това са:

  • съпруг/съпруга на лицето, заемащо публична длъжност;
  • лице, с което декларатора се намира във фактическо съжителство на съпружески начала;
  • ненавършили пълнолетие деца.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 4 визира както юридическия така и фактическия брак.5 Това е новост в сравнение с отменената уредба.6 Разпоредбата визира деца, ненавършили
18 години, по отношение на които държавният служител, подаващ съответната декларация, упражнява родителски права.

Въведеното изискване за деклариране на имуществото и на членовете на семейството на държавния служител следва от отношенията на съпружеската имущестена общност и от родителските права, които следва да упражнява. Същественото тук е, че белезите, с които се индивидуализира имуществото на декларатора, се прилагат и към имуществото, притежавано от членовете на неговото семейство. В това отношение няма разлика.

  1. Обективен и териториален обхват на декларираното имущество

Ориентир за това, какво следва да се декларира и какъв е неговият териториален обхват, дава чл. 37, ал. 1, т. 1-14
ЗПКОНПИ относно съдържанието на образеца на декларацията. В това отношение са въведени следните изисквания:

3.1. Подлежи на деклариране имущество, което се намира както в страната, така и в чужбина. Последната възможност обхваща основно права върху недвими имоти, банкови сметки и участия в компании.

3.2. Подлежат на деклариране само факти, посочени в чл. 37, ал. 1 с конкретизацията и белезите, посочени в образеца на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 и предвидени за съответния вид декларация - встъпителна, ежегодна, след освобождаване от публична длъжност.

Не подлежат на деклариране вещни права, които принадлежат на търговско дружество, в което съответният декларатор или член на неговото семейство имат участие в капитала. В този случай титуляр на правото на собственост е съответното дружество. Обратно е положението при активи (имоти, коли и др.), които принадлежат на едноличен търговец - т. е. съпруга. Те подлежат на деклариране, защото в този случай собственик е самото физическо лице - съпруг, което е с разширена търговска правоспособност чрез вписването му като едноличен търговец.

3.3. Подлежащите на деклариране факти се декларират, без значение какъв е видът и характерът на придобивния способ на съответното имущество.

Декларират се вещни права, придобити чрез договор или по друг начин (наслество, придобивна давност и др.). Декларирането е задължително, без значение дали съответните активи са придобити възмездно или безвъзмездно (дарение, наследство). Специално по отношение на имуществото и най-вече вещните права на двамата съпрузи следва да се отбележи, че те се декларират в цялост, без значение дали съответното право е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, или не.

3.4. Анализът на подлежащите на деклариране права според класификацията на чл. 37, ал. 1, т. 1-14 ЗПКОНПИ сочи, че те имат различен характер.

Те могат да бъдат - вещни (права на собственост и ограничени вещни права), облигационни (право на вземане), търговски и др.

3.5. Специално вещните права подлежат на деклариране без значение дали са абсолютни (право на собственост) или ограничени (право на ползване, в това число аренда на земеделска земя, право на строеж и др.).

3.6. Вещните права следва да бъдат декларирани, както когато са притежавани в цялост от субект, чието имущество подлежи на деклариране чрез декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, така и идеални части от тях.

3.7. В някои от случаите, касаещи преди всичко вещни права (недвижими имоти, превозни средства, дялове в капитал на търговски дружества), на деклариране подлежи не само фактът на придобиване, но и фактът на прехвърляне на съответните права. Прехвърлянето подлежи на отразяване и в съответните таблици.

  1. Деклариране на права върху недвижими имоти

Недвижимото имущество следва да се декларира на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗПКОНПИ. В образеца на декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 то е посочено в раздел първи на част първа и се декларира чрез съответните четири таблици - право на собственост и ограничени вещни права, земеделски земи, чуждо недвижимо имущество и прехвърляне на имоти през предходната годна.

Базисно значение има първата таблица. В нея се попълват следните реквизити на съответното право на собственост или ограничено вещно право.

Графа втора „Вид на имот“ - визира апартамент, къща, гараж, офис и т. н. В случаите, в които се касае за ограничено вещно право - тук се отбелязва право строеж, пристрояване, надстрояване и т.н.

С последващите графи на тази таблица от трета до шеста се сочат белези, които индивидуализират вече посоченото абсолютно или ограничено вещно право - местонахождение, община, площ (кв. м), разгърната застроена площ (кв. м), година на придобиване. Собственикът на декларираното право се индивидуализира чрез три имена, ЕГН и идеалната част, която притежава. Последните три графи визират икономически параметри - цена на придобиване, правно основание и източник на средства за придобиване. Цената следва да се сочи според придобивния документ (нотариален акт, договор с държавен или общински орган). Не е меродавна нито данъчната оценка, нито пазарната към датата на придобиване на съответното право. Ако съответното вещно право е придобито на безвъзмездно основание (наследство, дарение), в тази графа се сочи 0. В правното основание се посочва неговият характер - продажба, дарение и др. Както посочихме, последната графа „източник на придобиване“ е активна само при попълване на декларацията в годишния й вариант. Контролът не обхваща източника за придобиване на вещни права преди лицето да е заело публична длъжност. Ето защо при подаване на встъпителна декларация това поле не е активно. Като възможни източници при попълване на годишните декларации могат да се сочат - заплата, кредити и др.

Всяко едно право (имот) се отбелязва на отделен ред. Вещни права - предмет на съпружеска имуществена общност, са отбелязват на два отделни реда. Индивидуализиращите белези на съответния имот (местонахождение, площ и т. н. са едни и същи). Разликите между тези два реда се състоят в три пункта - различни са имената на собственика - съответно на единия съпруг и другия съпруг, в графите за идеални части се посочна 1/2 и съответно половината от цената на имота спроред съответния документ, легитимиращ собствеността на двамата съпрузи.

Земеделските земи и гори имат същите реквизити на отбелязване във втората таблица като при недвижимите имоти и ограничените вещни права. Същественото тук е, че всеки земеделски (нива, пасище) или горски имот следва да се отбелязва на отделен ред на таблицата.

Таблицата „чуждо недвижимо имущество, визира имоти, по отношение на които на декларатора или член на неговото семейство е учредено вещно право на ползване.

Таблицата „прехвърляне на недвижими имоти през предходната година“ се попълва в електронния образец само при годишната декларация.

  1. Деклариране на права върху превозни средства

Раздел втори на декларацията „Превозни средства“ съдържа 5 таблици - моторни сухопътни, земеделска техника, водни и въздухоплавателни, други превозни средства, чужди превозни средства и прехвърлени през предходната година.

Отделните графи на основната таблица „моторни сухопътни превозозни средства“ са - вид на превозното средство (лек автомобил, камион, ван и др.), марка, цена, година на придобиване, индивидуализиращи белези на собственика (имена, ЕГН и идеални части), правно основание за придобване и произход на средствата. Казаното по отношение на основанието, цената, средствата - предмет на СИО и източника на средства е приложимо и тук.

В практикта като възможна хипотеза за приложение на последната таблица - чужди превозни средства се утвърждава договорът за лизинг. Това е така, защото е въведен праг от
10 000 лв. за стойността на съответния актив.

  1. Деклариране на права върху парични наличности и банкови сметки

В раздел трети на част първа от декларацията се визира изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗПКОНПИ - да се декларират парични суми, в това число влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000лв., включително в чуждестранна валута. Във връзка с това изискване вещните права на декларатора и семейството се декларират преди всичко чрез таблица първа „Налични парични средства“, но значение има и таблица втора „Банкови влогове (депозити)“, която визира търговски права на титуляра на съответната сметка, но и правото на собственост върпу нейната наличност.

Реквизитите на двете таблици, които следва да бъдат попълнени са почти еднакви - размер на следствата, вид на валутата, равностойност, имена и ЕГН на собственика/титуляра на влога, произход на средствата. Специално при втората таблица са предвидени две отделни графи - посочва се къде е открита съответната сметка - в страната или в чужбина.

Първата таблица визира парите в наличност (кеш). Тя се попълва само ако към релевантната дата (на подаването - при встъпителна и 31.12. на предходната година при годишна декларация) притежаваните в наличност пари общо на декларатора и членовете на семеството му надхвърлят 10 000 лв. В тази сума се включва и чуждестранната валута. Попълването става по името на члена на семейството, който е държател на съответните суми.

Втората таблица отново се попълва само ако във всички сметки на декларатора и неговите близки по чл. 37, ал. 4 ЗПКОНПИ общият размер на наличностите към датата на подаване (встъпителна) и 31.12. на предходната година надхвърля 10 000лв. Попълването се извършва чрез отбелязване на съответната сметка на отделен ред. Не се изсква посочване на банката, в която е открита сметката, както и номера й. Използваният термин - „влогове“ - визира всички видове сметки, а именно депозити, разплащателни и др.

  1. Деклариране на участия в търговски дружества и собственост на ценни книжа

С изявен вещноправен ефект е и декларирането на собствеността на ценни книжа/таблица втора на раздел четвърти и дялове в търговски дружества (таблица трета на раздел четвърти).

И в двата случая задължението за деклариране на съответните активи не е обвързано с определена стойност - декларира се дори и една акция на стойност 1 лв. или 1 дял в капитал на ООД на стойност от 10 лв., ако са притежание на декларатора или неговите близки.

Под ценни книги следва да се разбират поименни акции, записи на заповед и др.

Дяловете се отразяват в таблица трета според вписаното в търговския регистър относно тяхната собственост.

Голяма част от фактите, които подлежат на деклариране чрез декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, имат вещноправен характер. Тези факти могат да бъдат определени като най-съществените в съдържанието на декларацията.

Николай НИКОЛОВ, доктор по право
__________
1 Обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 23.01.2019 г., изм. и доп. бр. 20 от 06.03.2018 г., доп. бр. 21 от 09.03.2018 г., доп. бр. 41 от 18.05. 2018 г., изм. бр. 98 от 27.11.2018 г.
2По-подробно за субективния обхват на ЗПКОНПИ вж. Николов, Н. Задължени лица по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество - В: Труд и право, 2019, № 2, с. 34-45.
3Обн. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.
4Член 46, ал. 4 ЗПКОНПИ предвижда при установено несъответствие в имуществената декларация на лице, заемащо висша публична длъжност, след извършване на проверка, което надфвърля 20 000 лв. КПКОНПИ да приеме решение за цялостна проверка на имуществото му за последните 10 години по реда на глава десета от закона.
5Параграф 1, т. 18 от ДР на ЗПКОНПИ определя фактическото съжителство на съпружески начала като „доброволно съвеместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години, и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.
6Законът за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности (отм.), изискваше деклариране на имуществото само на юридическия съпруг.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани