Sidebar

Меню

Настоящите бележки дават общ поглед върху последните изменения и допълнения в Закона за устройството на територията (ЗУТ), обнародвани в началото на настоящата година. В рамките на обзорна статия трудно може да бъде направен задълбочен анализ на законовите промени, но могат да бъдат очертани основните направления и да се привлече вниманието към техния предмет.

Общото в приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ) е, че са направени изменения на действащи разпоредби и са приети допълнения на правната уредба за създаване на планова основа за изграждане на линейните обекти на техническата инфраструктура. Систематичният анализ на приетите промени водят до извода, че законодателят, отчитайки актуалността на инвестициите в техническа инфраструктура, прецизира и детайлизира законовата уредба относно парцеларните планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

Още от приемането на Закона за устройството на територията през 2000 г. (в сила от 31.03.2001 г.) основните критики към новата (тогава) нормативна уредба бяха насочени към това, че създадената правна рамка урежда обществените отношения във връзка с изграждането на сгради и постройки на високото застрояване в населените места, но не отделя достатъчно внимание на правната уредба, регламентираща обектите на техническата инфраструктура в и извън урбанизираните територии.

Този законодателен пропуск доведе до приемането през следващите години на частична правна уредба относно прокарването на линейни мрежи на техническата инфраструктура в други закони - например в Закона за енергетиката, Закона за електронните съобщения, Закона за горите, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България и др. Това обстоятелство създаде затруднения в правоприлагането, разликите в уредените административни процедури по отделните закони доведоха до различни, понякога противоречиви тълкувания на правното съдържание на т. нар. „сервитутни права“ на експлоатационните дружества, въведоха се разнообразни регионални практики, затрудни се процесът на изграждане на обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, финансирани с публични средства.

Обнародваните в ДВ, бр. 1 от 2019 г. промени в Закона за устройството на територията са концентрирани върху прецизирането и детайлизирането на законовите правила за допускане, съгласуване и одобряване на парцеларните планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

В чл. 110, ал. 1 ЗУТ1 законодателят урежда парцеларните планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии като самостоятелен вид подробен устройствен план.

Забележка:

В границите на населените места и селищните образувания общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се изграждат въз основа на план-схемите към плана за регулация и застрояване по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, тъй като се разполагат преимуществено в габарита на прилежащите улици. Затова в глава четвърта, раздел II са уредени общите правила за разполагане на уличните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (иж. чл. 70-74 ЗУТ). С план схемите към подробните устройствени планове за урбанизираните територии се определя местоположението и взаимното разположение на уличните мрежи на техническата инфраструктура, които захранват всички строежи по прилежащите улуци и определят взаимното разположение на съответните проводи в трасето на предвидените за изграждане нови улици2.

Парцеларните планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 установяват трасетата на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура (довеждащи и отвеждащи проводи) до и от населените места, както и елементите на пътната и железопътна инфраструктура извън урбанизираните територии. С тези планове се определят поземлените имоти и частите от поземлени имоти, които да бъдат предназначени за отчуждаване за мероприятия на държавата и общините, както и ограниченията в ползването и застрояването на имотите, които не се предвижда да бъдат отчуждени.

С измененията и допълненията в глава четвърта, раздел IV „Водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения“ се потвърждава правилото, че линейните проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз основа на парцеларни планове по чл. 110, ал. 1, т. 5, с които се определят ограниченията на собствеността върху засегнатите имоти, без да се предвижда отчуждаването им (чл. 83, ал. 4 и 5 - нови).

Уредени са изрично правата на лицата, които изграждат и експлоатират общите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения - публична държавна и публична общинска собственост3, като в засегнатите имоти тези лица могат:

  • да изграждат тръбопроводи и съоръжения за водоснабдяване или отвеждане на отпадъчни води и наземни съоръжения към тях;
  • да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на линейните обекти;
  • да преминават с техника през засегнатите поземлени имоти;
  • да извършват дейности по отстраняване на аварии;4
  • да възстановят всички причинени вреди в засегнатите имоти и да заплатят на собствениците парично обезщетение за ограниченията при ползването на частите от имотите извън сервитутните ивици за времето на фактическото строителство.5

В новите ал. 7 и 8 на чл. 83 са уредени изрично ограниченията при ползването и застрояването на засегнатите имоти. В установените с парцеларния план граници на сервитутните ивици собствениците на засегнатите имоти не могат да извършват застрояване или засаждане на трайни насаждения, както и да преместват изградените в имота линейни обекти и съоръжения. Забранява се и прокарването на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите когато това е допуснато с нормативен акт, при спазване на техническите и други изисквания.

В новия чл. 83а са уредени предпоставките, при осъществяването на които възникват правата за лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, съответно при които се налагат ограниченията на собствеността в тежест на собствениците на засегнатите поземлени имоти, както и реда и условията за определяне и заплащане на дължимите еднократни обезщетения.

Новите правила за установяване на сервитутните ивици и заплащането на еднократните обезщетения са приложими и при реконструкция или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи и съоръжения, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици (чл. 83б, ал. 1 - нова).

По отношение на заварените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения законът предвижда изрично, че сервитутните им ивици следва да бъдат отразени в кадастрална карта (в териториите с одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР или в кадастрален план или карта на възстановената собственост - в териториите без одобрена кадастрална карта). Зоните за ограничения на собствеността, произтичащи от заварените К мрежи и съоръжения, се определят по правилата на глава четиринадесета от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (§ 23 от ПРЗ към ЗИДЗУТ - обн. ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.)

С приетите изменения и допълнения на ЗУТ (§ 4, 5, 11, 12, 13 и 14 ЗИДЗУТ - обн. ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) законодателят уреди и специалните правила за допускане, съгласуване и одобряване на парцеларните планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, разположени на територията на повече от една община в границите на една област или на територията на повече от една област, наричани по-долу „парцеларни планове по чл. 124а, ал. 9“.

Приложното поле на специалния режим за допускане и одобряване на парцеларните планове по чл. 124а, ал. 9 произтичат от спецификите на обектите, които се предвиждат с тях.

  • На първо място с тези планове се определя местоположението (трасето) на линейни обекти на техническата инфраструктура - както пътна и железопътна транспортна инфраструктура, така и линейни мрежи и съоръжения на водоснабдяването и канализацията, електрификацията, газификацията и др. инженерни мрежи.
  • На второ място елементите на техническата инфраструктура - предмет на тези планове, трябва да се разполагат на територията на повече от една община (в границата на една или повече области), т. е. да се предвижда изграждането на обекти на техническата инфраструктура с надобщинско значение. Следователно с тези планове ще се предвиждат трасетата на линейни мрежи и съоръжения за реализация на благоустройствени мероприятия на държавата, които са с важно обществено значение и засягат развитието и благоустройването на съответния регион.

При въвеждането на специалните правила за допускане и одобряване на плановете по чл. 124а, ал. 9з законодателят отчита обстоятелството, че за 2/3 от общините6 все още не са одобрени нови общи устройствени планове, както и че в одобрените вече нови общи устройствени планове на общините по различни причини не са установени трасетата на мрежите и съоръженията с надобщинско значение.

Забележка:

С измененията в Закона за устройство на територията, обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г. устройствените инструменти с регионално и национално значение (районните устройствените схеми) бяха премахнати и бяха уредени като „документи за планиране на пространственото развитие“, чийто обхват и съдържание, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане се определят в Закона за регионалното развитие. Концепциите и схемите за пространствено развитие, приети по реда на Закона за регионално развитие, обаче не могат да служат като устройствена основа за разрешаване на строителство, включително и за елементи на техническата инфраструктура, финансирани с публични средства.7

От естеството на видовете обекти, които се регламентират с плановете по чл 124а, ал. 9, произтичат както правилата за определяне на компетентния орган - областния управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството, така и специалният ред за одобряването им в процеса на изработване на проект на общ устройствен план или на проект за изменение на общ устройствен план на община (чл. 133, ал. 9 - нова).

Изключителната важност, която законодателят придава на производствата по допускане и одобряване на парцеларните планове по чл. 124а, ал. 9 се подчертава и от предвидената в чл. 124б, ал. 6 (нова) възможност със заповед на областния управител или на министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде наложена строителна забрана за времето, необходимо за създаването им.

В новата ал. 6 на чл. 124б се съдържат и правилата за определяне на обхвата на строителната забрана, както и кръга на заинтересованите лица.

Строителната забрана, наложена на основание чл. 124б, ал. 6, „спира прилагането на действащите за територията общи и подробни устройствени планове в обхвата на засегнатите поземлени имоти по приетия вариант на трасе, на който е извършена оценка по екологичното законодателство“. Това означава, че строителната забрана ограничава правата на собствениците на засегнатите поземлени имоти да получат визи за проектиране и/или разрешение за строеж за строежи, предвидени с действащ подробен устройствен план, правата да поискат да бъде допусната устройствена процедура по изработване на подробен устройствен план за техните имоти в съответствие с предвижданията на действащ общ устройствен план, правото да поискат изменение на действащ подробен устройствен план по реда на чл. 135 ЗУТ.

За да не се стига до неоправдано ограничаване на правата и засягане на законните интереси на частните собственици, заповедта за налагане на строителна забрана се издава, след като е направен избор на трасе, съобразно вариантите, предложени със заданието. Доколкото изборът на окончателен вариант на трасето се извършва въз основа на решението по ОВОС или становището по ЕО, строителната забрана може да бъде наложена след приключване на предписаните от компетентния орган екологични процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

Специфични са и последиците от одобряването на парцеларните планове по чл 124а, ал. 9.

Влезлият в сила парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, разположени на територията на повече от една община в границите на една област или на територията на повече от една област, е основание за реализацията на мероприятията на държавата по изграждането на обектите, предвидени с него.

Ако за територията, през която преминава линейната мрежа на техническата инфраструктура, за която е одобрен парцеларен план по чл. 124а, ал. 9, е налице висяща процедура по изработване на проект за нов общ устройствен план или проект за изменение на общия устройствен план, компетентният орган е длъжен да съобрази обекта на техническата инфраструктура в крайното проектно решение (чл. 133, ал. 9 - нова).

Ако за територията, през която преминава линейната мрежа на техническата инфраструктура, за която е одобрен парцеларен план по чл. 124а, ал. 9, е налице действащ общ и/или подробен устройствен план, компетентният орган по чл. 135, ал. 1 е длъжен в едномесечен срок от влизането в сила на парцеларния план, да допусне служебно изменението им с цел съобразяване на предвижданията им с него (чл. 134, ал. 1, т. 6 - нова във връзка с чл. 135, ал. 5).

Останалите изменения и допълнения на ЗУТ (обн. ДВ,
бр. 1 от 2019 г.) касаят прецизиране на реда за получаването на изходни данни за проектиране на устройствени планове от експлоатационните дружества, реда за съгласуването с тях на проектите за устройствените планове (чл. 128а - нов), както и реда да получаване на изходни данни за инвестиционното проектиране и условията за присъединяване на новите строежи към общите мрежи и съоръжения на инженерната инфраструктура (чл. 140а - нов), които следва да бъдат предмет на самостоятелно правно изследване.

Валентина БАКАЛОВА, адвокат
_____
1 Навсякъде по-долу където не е посочен нормативният акт се има предвид Законът за устройство на територията.
2 Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
3 ВиК оператора или концесионера. Вж. Закона за водите, глава единадесета „а“ (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) Управление, планиране и изграждане на ВиК системи. Предоставяне на ВиК услуги. Единна информационна система за В И К услуги. регистриране на асоциации по ВиК и на ВиК оператори. Раздел I (нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) Управление на водоснабдителни и канализационни системи
4 Чл. 83, ал. 6 - нова.
5 Чл. 83а, ал. 4.
6 Стенограма от пленарното заседание от 19.12.2018 г. Второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са Александър Ненков и група народни представители на 28.11.2018 г. Приет е на първо гласуване на 13.12.2018 г.
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/6666
7 Вж. чл. 137, ал. 3 ЗУТ.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани