Sidebar

Меню

ВЪПРОС: През 1979 г. Общинският народен съвет - гр. В. ми предостави ползването на поземлен имот, който впоследствие през 1994 г. ми беше продаден с договор от общината и стана моя собственост. Покупната цена за имота бе заплатена със средства на баща ми, който сам дойде в банката и в присъствие на зет си ми даде в брой дължимата сума в размер на 42000 лева, която внесохме по сметката на общината. Това изрично беше отбелязано на попълнената и представена пред банката вносна бележка, където като вносители бяхме записани аз и баща ми, но само аз положих подписа си под документа. От 1978 до 2007 г. се намирах в граждански брак, но с оглед на изложените обстоятелства, считам, че бившата ми съпруга няма принос в придобиването на поземления имот, тъй като той беше дарен от баща ми единствено в моя полза.
Във връзка с доказването пред съда на личния характер на придобития през време на брака имот имам следните въпроси:
1. Подадената в банката вносна бележка достатъчно доказателство ли е за установяване от съда, че поземленият имот ми е дарен от баща ми и представлява мое лично имущество по смисъла на чл. 20 от Семейния кодекс?
2. Има ли значение за доказването обстоятелството, че баща ми не е подписал вносната бележка за покупната цена на имота и там фигурира само моят подпис?
3. Допуска ли законът в изложения случай дарението да се докаже пред съда и със свидетелски показания на трети лица, тъй като баща ми почина и не може да потвърди верността на изложените от мен факти?
4. От значение ли е за доказването на името на кого от съпрузите е заведен имотът в данъчната служба и деклариран ли е като съпружеска имуществена общност?
Васил Младенов

ОТГОВОР: 1. Нормата на чл. 20, ал 1 от Семейния кодекс (СК) гласи, че вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Видно от представените факти по казуса, спорният недвижим имот не е придобит от съпруга по силата на дарение, а чрез покупка от общината.
Според действалата към 1994 г. редакция на чл. 15 от Закона за собствеността продажбата на държавна и общинска земя на граждани се е извършвала със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождение на имота, с която се е определяла и цената на имота. Въз основа на заповедта се е сключвал писмен договор за продажба между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и купувача. Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот се е извършвал с договор в писмена форма за продажба, без да е необходима нотариална форма.
Съпругът от разглеждания казус се явява купувач на поземления имот съгласно издадената заповед и договора за продажба, по силата на който е придобил правото на собственост. Баща му с дарствени намерения към него е заплатил дължимата продажна цена по сметката на общината, но това обстоятелство не го прави купувач по сделката и приобретател на имота. Той не е дарил на сина си самия имот, а паричната сума, необходима за закупуването му.
1.1. Съгласно чл. 19 СК в съпружеската имуществена общност се включват всички вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити през време на брака в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи. Извън приложното поле на чл. 19 СК остават някои имущества и имуществени права на съпрузите като например парите в наличност, ценните книги, вземанията, които не представляват парични влогове - заплати, пенсии, някои облигационни вземания, произведенията на литературата и изкуството, създадени по време на брака и др.1. Те принадлежат само на съпруга, който ги е придобил, а ако са придобити съвместно, представляват съсобственост по смисъла на ЗС.
Тъй като предмет на дарението от казуса са пари в брой, които са внесени по банков път от дарителя за заплащане на задължение на дареното лице, те не попадат в кръга на обектите, изброени от нормата на чл. 19 СК, върху които разпростира действието си съпружеската имуществена общност. Поради това, дарените пари в брой стават лична собственост на съпруга, макар да не са упоменати изрично в числото на изброените в чл. 20, ал 1 СК имущества.
1.2. Законът не изисква в подобни случаи специална форма за действителността на дарението, като то може да се извърши както чрез простото предаване на паричните средства, така и чрез превеждането им по банковата сметка на дарения или по банковата сметка на негов кредитор за погасяване на съществуващо задължение на дарения.
Член 73 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) разрешава задължението да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Такъв интерес може да има, когато изпълнението е свързано с личността на длъжника поради притежавани от него специални умения, професионални качества и др. Интерес от лично изпълнение не би могло да се претендира в случаите когато предмет на изпълнението са парични задължения.
За да може обаче заплащането на чуждо задължение да представлява дарение, то трябва да отговаря на поставените от закона изисквания за този вид сделка.
Член 225, ал. 1 ЗЗД изисква за сключването на договор дареният да приеме отстъпеното имущество, съответно направеното в негова полза плащане.
В разглеждания казус приемането е изразено недвусмислено чрез изготвената вносна бележка от името на дарителя и дарения, подписана от дарения, с която сумата е внесена по сметката на кредитора.
1.3. СК допуска личното имущество на съпруга през време на брака да се преобразува в друго имущество. Според правилото на чл. 21 СК лични са и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 СК или с друго лично имущество, придобито преди брака. По силата на изложената по-горе тълкувателна логика, парите в брой представляват лично имущество на съпруга и за тях също следва да бъде призната възможността за преобразуване по смисъла на чл. 21 СК.
Противното разрешение би противоречало на установените от СК принципи и необосновано би създало различен режим за разрешаване на две сходни по своя характер правни хипотези. В тази връзка може да се счете, че по отношение на дарените парични средства в казуса е настъпила трансформация и те са се преобразували в друго лично имущество на съпруга. Парите са използвани за заплащането на покупната цена за придобития поземлен имот, който по дей-ствието на общото правило на чл. 21 СК също остава извън обхвата на съпружеската имуществена общност.
2. Тъй като съпругът поддържа пред съда становището, че е закупил с лични парични средства имота, върху него лежи и тежестта да докаже личния им характер. На доказване подлежат извършеното от бащата дарение на пари в брой и използването им за покупката на недвижимия имот. Съпругът обаче не е длъжен да доказва обстоятелството, че дарението е било адресирано само към него, а не и към другия съпруг. Съгласно Решение № 756 от 22.1.1996 г. по гражд. д. № 809/95 г., I г.о. на ВКС до установяване на противното се счита, че даденото от родител на единия съпруг е дарение само за него, а не и за двамата съпрузи.
Тази оборима презумпция прехвърля доказателствената тежест върху другия съпруг, който следва да докаже претенцията си, че също е бил дарен и поради това притежава дял от придобитото имущество.
2.1. За установяване от съда на извършеното дарение е възможно да се използват всички допустими от закона доказателствени средства. Посочената в казуса банкова вносна бележка представлява писмено доказателство, върху което е материализирано изявлението на нейния издател. Тя има характера на частен свидетелстващ документ, тъй като съдържа в себе си изявление на гражданскоправен субект и свидетелства за изразената негова воля за извършване на определено действие. Била е изготвена и представена пред банката с цел да бъде извършена платежна операция по внасяне на парична сума по сметката на Община - В.
Макар като вносители на сумата да са посочени съпругът и неговият баща, бележката е подписана само от съпруга. Положеният подпис сочи съпруга като автор на документа и на съдържащото се в него изявление. Бащата не се е подписал върху документа, въпреки че е участвал при написването му. Поради това не може да се приеме, че там е изразено негово изявление. Във вносната бележка е материализирано и изявление на представителя на приелата документа банка, но с него само е извършено потвърждение от страна на банката за провеждането на наредената от автора на документа платежна операция.
С оглед начина на изготвяне на разгледания документ и съдържащите се в него изявления, той не може да послужи като убедително доказателство за направеното дарение.
Законът не допуска частни свидетелстващи документи да се използват за доказването на факти, които са изгодни за подписалите ги лица, и подобни документи не могат да бъдат противопоставени на лица, които не са ги подписали.2
Въпреки това, съдът следва да прецени съдържанието на представената вносна бележка с оглед на всички останали събрани по делото доказателства, преди да се произнесе окончателно по нейното значение във връзка с установяването на твърдените от страните обстоятелства и факти.
2.2. Според чл. 193, ал 1 ГПК противната страна по делото може да оспори истинността на представен пред съда документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а ако е представен в съдебно заседание - най-късно до края на заседанието.
При оспорване на частен документ, който не носи подписа на оспорващата страна, тежестта за доказване на истинността на документа се поема от страната, която се е позовала на него.
Съдът извършва проверка на спорния документ, като го сравнява с други безспорни документи, чрез вещи лица или чрез разпит на свидетели. В разглеждания случай за целите на доказването могат да бъдат използвани свидетелски показания.
Макар дарителят да е починал има свидетел, който е присъствал при извършване на дарението. Свидетелят е роднина по съребрена линия от втора степен на страна по делото, но степента на родство не му позволява да се откаже да свидетелства, като се позове на действието на чл. 166 ГПК. Лицето като роднина попада в кръга на лицата по чл. 172 ГПК, чиито показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Поради това, че за действителността на направеното дарение не е необходима писмена форма и че то е извършено между роднини по права линия, за доказването му не се прилагат ограниченията за допускане на свидетелски показания, заложени в чл. 164, ал. 1 ГПК. Законът позволява доказването да се извърши чрез разпит на свидетели, независимо от стойността на дарението.
2.3. За доказване характера на лично имущество на поземления имот е достатъчно да бъде установено наличието на фактическите елементи, включени в хипотезата на чл. 21 СК. За изхода на спора не е от решаващо значение фактът на името на кого от съпрузите е бил записан имотът в данъчната служба и дали е деклариран за данъчни цели като съпружеска имуществена общност. ВКС в Решение № 110 по гражд. д. № 614/2002 г. на II г.о. е счел, че съдът може да установи, че недвижимият имот е лична собственост на единия съпруг, макар той да е обявил пред данъчната администрация, че имотът представлява съпружеска имуществена общност.

Александър ГЕОРГИЕВ, юрист
__________________
1 Повече по въпроса виж у Ненова Л., “Семейно право на Република България”, С., 1994, с. 176 и сл.
2 Виж. Сталев Ж., “Българско гражданско процесуално право”, С., 1994, с. 265.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани