Sidebar

Меню

Новият Граждански процесуален кодекс (ГПК) (обн. ДВ бр. 59 от 2007 г.) въведе съществено изменение на родовата подсъдност по отношение на исковете за защита на правото на собственост и останалите вещни права.Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 3 исковете за собственост и другите вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. са подсъдни, като първа инстанция, на окръжния съд. Законодателят е приел, че цената на иска е от значение за определяне на подсъдността. По същия начин е подходено и в следващата алинея на чл. 104 - на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25 000 лв.

В отменения ГПК - стар, разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. “б” предвиждаше, че исковете за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи са подсъдни на районния съд. Всъщност тази разпоредба нямаше дълъг живот. Въведена бе с изменението на ГПК през 1999 г. (ДВ, бр. 64), като в чл. 80, ал. 1, б. “б” изрично се посочи, че исковете за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи са подсъдни на районния съд. Разпоредбата бе редактирана като изключение от общия принцип на родовата подсъдност и не се поставяше в зависимост от цената на иска. Това бе удачно решение и то отговаряше на промените в обществото - отпадна ограничителният режим относно недвижимите имоти, пазарът на автомобили се освободи от държавната опека и т.н. Същевременно обаче придобитите права се нуждаеха от ефикасна и улеснена защита, тъй като се увеличиха и посегателствата. С определянето на районния съд като първа инстанция при защитата на правото на собственост и другите вещни права ГПК - стар, завърши създаването на една удачна уредба за защита на владението - чл. 294, ал. 1 за защита на вещните права, чл. 80, ал. 1, б. “б” и за съдебната делба - чл. 278, ал. 1.
Изборът на районния съд не е случаен. Разглеждането на делото пред него дава няколко предимства. От една страна, това ще бъде най-благоприятно за собственика на имота, ако се вземе предвид, че обикновено местожителството съвпада с местоположението на недвижимия имот. Ако се касае за защита на движима вещ, избраната местна подсъдност ще даде възможност за по-лесно призоваване на свидетели. Именно с оглед на доказването е второто преимущество. Известно е, че прехвърлянето на право на собственост и учредяването на вещни права върху недвижими имоти се извършва в нотариална форма - чл. 18 ЗЗД. Компетентен да изповяда сделката с недвижим имот е нотариус по местонахождението на имота - чл.570 ГПК. Районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд - чл. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Същевременно тази сделка ще подлежи на вписване и то ще се извърши в службата по вписванията по седалището на районния съд - чл. 58б, ал. 2, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Самото вписване ще бъде разпоредено от съдията по вписванията на територията на съответния съдебен район, който съвпада с района на районния съд - чл. 3 ЗКИР. Това означава, че в седалището на районния съд ще бъдат ситуирани както книгите по вписванията, при условията на ЗС и Правилника за вписванията, така и имотният регистър по ЗКИР, архивата на нотариуса, по силата на чл. 28 ЗКИР1, както и възможността за призоваване на свидетели. Макар при недвижимите имоти те да нямат решаващо значение за установяване на правото на собственост, все пак ГПК допуска и тази възможност - предявяване на иск по чл. 108 ЗС, срещу лице, удостоверяващо правата си с нотариален акт, издаден по чл. 587, ал. 2 ГПК. Ако искът се гледа в районния съд, свидетелите, които са били разпитвани от нотариуса при обстоятелствената проверка, ще бъдат по-лесно призовани и в съда. Най-важното обстоятелство обаче за запазване на подсъдността пред районен съд е цялостната регламентация в закона на придобиването на недвижимия имот в рамките на районния съд.

Проверката за правата върху недвижимия имот се осъществява от нотариуса още при прехвърлянето на самия имот - чл. 586, ал. 1 ГПК.
Това означава, че издаденият акт сам по себе си ще бъде доказателство за собственост, независимо че предвидената форма е за действителност на сделката. Разбира се, новият ГПК не отхвърля идеята исковете за защита на вещни права да се предявяват пред районния съд по местонахождение на имота. Тази идея е залегнала в чл. 109 и е реципирана от разпоредбата на чл. 83 ГПК - стар. Всъщност новото се състои във възприетата като критерий цена на иска. Според чл. 104, т. 3 ГПК искове за защита на вещни права с цена на иска над 50000 лв. се предявяват пред окръжен съд като първа инстанция. Самата цена на иска се определя според разпоредбите на чл. 68 и следв. ГПК и при искове за собственост или други вещни права размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена.
На пръв поглед посочената в чл. 104, т. 3 цена на иска е достатъчно висока, за да прегради пътя пред окръжния съд като първа инстанция. На практика обаче инфлацията е в състояние сравнително бързо да преодолее сравнително високия праг от 50 000 лв. Към това следва да се прибави възможността общинските съвети сами да определят размера на данъчната оценка на недвижимите имоти.2 Тези факти още веднъж показват, че може в близко бъдеще да се затрудни работата на окръжните съдилища с голям брой дела.
Разбира се, трябва да се преценят и аргументите, които са довели до това своеобразно повишаване на първоинстанционната родова подсъдност. Окръжният съд предполага една по-добра квалификация на съдиите. За член-съдия в окръжен съд се назначава юрист, който има най-малко 8 години стаж, докато за районен съдия се изисква три години стаж - чл. 164, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тези изисквания едва ли са достатъчни, за да се отчетат като сериозни аргументи.
Както бе казано в началото, исковете за делба, независимо от стойността на съсобствените вещи, са подсъдни на районния съд. Това разрешение е прието и от стария и от новия ГПК и не предизвиква никакви коментари в теорията3. Делбеното производство спада към особените искови производства, което има две фази - производство по допускане на делбата и производство по извършване на самата делба.4 С решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася кои имоти ще подлежат на делба, между кои лица и каква е частта на всеки от участниците в имуществената общност - чл. 344, ал. 1 ГПК. Същевременно в първата фаза на производството по делба се представят писмени доказателства за правото на собственост върху имотите - чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК и се установява истинността на тези писмени доказателства - чл. 343 ГПК. Следователно съдът трябва да установи активната легитимация на всеки от съделителите по отношение на делбените имоти. Но това е задължение на съда и при иска по чл. 108 ЗС.5 С други думи и при двата иска установяването на активната легитимация е в основата на бъдещото съдебно решение. Това означава, че както съдията в окръжния съд, така и този в районния ще имат едно и също задължение - установяването на титуляра на вещните права. Ето защо, евентуалният аргумент за по-добра квалификация на юриста не е състоятелен. Като цяло делбеното производство представлява по-голяма сложност, то е определено от ГПК като “особено”, но освен това е и универсално - замислено е за ликвидиране на наследствената общност.6 Ето защо, няма логика едно такова производство да е в прерогативите на районния съд, а защитата на вещните права да бъде подсъдна на окръжния съд при определена цена на иска.
Механичното пренасяне на подсъдността пред окръжен съд носи проблемите и на отдалечаването на съда от предмета на защитата. Всъщност жителите на населените места, които не са областни центрове, ще бъдат затруднени при предявяване на иска. С прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) бяха възстановени права върху недвижими имоти извън населените места и това води по хипотеза и до евентулната защита на нарушени права.Ако остане сегашната уредба на ГПК, тази защита безспорно ще бъде затруднена.
Въведената през 1999 г. защита на правото на собственост и останалите вещни права бе едно сполучливо законодателно решение. Неговото отхвърляне в никакъв случай няма да улесни гражданите и съдебната система. Ето защо, при бъдеща промяна на ГПК трябва да се вземат предвид добрите решения от близкото минало.

Проф. д-р Венцислав СТОЯНОВ
_______________
1 Това условие е много важно с оглед изменението на чл. 37 ЗЗД извършено с приемането на новия ГПК, § 23 от ПЗР - нотариална заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, с което се упълномощава лице, за покупка на недвижим имот.
2 В т.см. Павлова, М. Промени в местните данъци и такси при сделка с недвижим имот, сп. “Собственост и право”, кн. 1/2008 г.
3 В т.см. Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, С. 1979, с. 539, също Цончев, Кр. Съдебна делба, С. 1985, с. 18.
4 Сталев, Ж. Пак там, с. 540-549.
5 Марков, М. Искът за собственост по чл. 108 ЗС, изд. 1994 г., с. 75 и следв.
6 Така Цончев, Кр., цит. съч., с. 10.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани