Sidebar

Меню

Субективното преобразуващо право на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака се упражнява по съдебен ред с конститутивен иск. Страни по него могат да бъдат само двамата съпрузи. Когато някой от тях почине в един висящ процес, той се прекратява, като правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те могат само да продължат делото, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг (чл. 102 СК). Тази възможност да се замени брачният иск с установителен изисква наличност на няколко предпоставки:

  •  предявен иск за развод на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака;
  •  съпругът-ищец да е починал в течение на бракоразводния процес;
  •  в исковата молба ищецът да е изтъкнал факти, указващи на виновното поведение на ответника;
  •  наличие на овластен да продължи делото субект;
  •  този субект е поискал в двуседмичния преклузивен срок, даден му от съда, да продължи процеса.

Член 102, ал. 1 СК и чл. 267 от сега действащия ГПК говорят за продължаване на процеса от наследниците. Това могат да бъдат както наследниците по закон, така и тези по завещание. Съществува разбиране, че не всички разполагат с посочената възможност, а само онези от тях, които са призовани1, но има и едно по-широко тълкуване2на понятието наследници по смисъла на цитираните разпоредби.
Според новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) легитимираният субект трябва да отговаря на две кумулативно дадени условия. Член З27, ал. 1 ГПК (нов) изрично посочва, че титуляри на правото по чл. 102, ал. 1 СК са само призованите наследници. Но не всички призовани наследници могат да продължат делото. Той използва нов критерий за определяне на техния кръг , установява лимитативно тези лица, овластени са само роднините по права линия на наследодателя, т.е. низходящите и възходящите на ищеца. Това са децата, а по право на заместване и техните низходящи, родителите и останалите възходящи на починалия ­ дядо, баба, прадядо, прабаба и т.н.
От анализа на този текст е видно, че легитимирани са наследниците от първи, втори и част от наследниците от трети ред ­ възходящите от втора или по-горна степен. Съпругът се призовава и конкурира с всеки един от тези редове и неговото участие при разпределение на наследството влияе върху обема на наследствените им права.

Трети ред наследници включва още братята и сестрите на наследодателя, а по право на заместване ­ и техните низходящи.
Новият ГПК не признава право на братята и сестрите като роднини по съребрена линия да продължат делото, дори за тях да се е породило субективното право на наследяване. Съмнения могат да възникнат за низходящите им. Посоченият текст ­ чл. 327, ал. 1, говори за “призованите към наследяване низходящи или възходящи”. Въпреки това, не бива да има никакво съмнение, че под “призовани към наследяване низходящи” следва да се разбират само низходящите на съпруга ­ ищец, а не и тези на неговите братя и сестри. Това е така, защото те наследяват в трети ред по право на заместване, както бе посочено по-горе, заместват своите родители, т.е. братята и сестрите на наследодателя, а щом последните не могат да продължат процеса, тогава и техните низходящи нямат това право.
Не разполагат с правната възможност по чл. 102 СК според новия ГПК (те я нямат и по действащото право) наследниците от четвърти ред, защото те не са роднини по права линия. Този ред включва съребрени роднини от трета до шеста степен. Дори наследодателят да няма други наследници от предходните редове, щом има жив съпруг към момента на откриване на наследството, който не се е отказал от наследството и не е недостоен, той ги изключва от наследяване, следователно за тях не се поражда субективно право на наследяване и така те нямат и другото изискуемо от закона качество призован наследник3.
Ако трябва да обобщим ­ тълкуването на чл. 102, ал. 1 СК във връзка с чл. 327, ал. 1 ГПК (нов) води до извода, че носители на правото да продължат делото за развод са само призованите наследници по права линия, без ограничения в степените, т.е. критерий е линията на родство. ГПК (нов) не ограничава степента на родство с наследодателя, в този смисъл той е в съответствие със ЗН, който допуска наследяване по право на заместване и не посочва предел на степените за наследяване от роднини по права линия.
До влизането в сила на новия ГПК, по действащата правна уредба, при наследяване по закон всеки призован наследник (от първи, втори и трети ред) може да продължи делото и при отстраняване на съпруга от наследяване се увеличава и неговият дял и делът на останалите призовани наследници от реда, дори те да не са упражнили правото по чл. 102 СК. Но всеки един от тях има правна възможност сам, със собствени действия, да постигне увеличение на своя дял. Когато съпругът ­ ищец е направил в полза на виновния ответник общо завещателно разпореждане, при установяване на основателността на иска се прилага чл. 104 СК ­ отпада завещателното разпореждане в негова полза, а завещаното се включва в общата наследствена маса4.

Според новия ГПК положението е по-различно, когато към наследяване са призовани наследници от трети ред от двете групи.
Общото, е че при успешно упражняване на правото по чл. 102, ал. 1 СК от възходящите от втора или по-горна степен, пак съпругът ще бъде отстранен от наследяване и увеличението на дела ще ползва не само продължилите процеса възходящи, а и братята и сестрите ­ по аргумент от чл. 298, ал. 3 ГПК (нов), аналогичен на чл. 220, ал. 2 от сега действащия ГПК. Ако възходящите от трети ред не желаят да продължат делото, братята и сестрите не разполагат с никакви правни средства срещу това тяхно бездействие. В дадената ситуация дали братята и сестрите (съответно техните низходящи) ще сънаследяват със съпруга, т.е. дали ще получат дял от цялото наследство или дял от част от него ­ поради конкуренция със съпруга ­ ответник, зависи от волята и действието на друг субект, а не от тях. Постигането на един съществен за тях резултат е функция на чужди правни действия.
Законодателят не за пръв път поставя двете групи наследници от трети ред на различни плоскости. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи от втора или по-горна степен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите ­ 1/3. Ако при разпределение на наследството братята и сестрите получават нещо в повече ­ по-голям дял, по чл. 327 ГПК (нов) положението е точно обратното ­ на възходящите е предоставена легитимация по този трансформиран в установителен иск, а на братята и сестрите не е.
Тогава, когато наследодателят няма възходящи от втора или по-горна степен, а към наследяване са призовани само преживелият съпруг и братята и сестрите , делът на последните не може да бъде увеличен по реда на чл. 102 СК. Те могат само да се позовават на недостойнство на преживелия съпруг, ако той е извършил деянията по чл. 3 ЗН. В случая не е необходимо дори да е предявил иск за развод или наследодателят да е предявил иск. Съпругът не наследява. Всеки заинтересован наследник може да предяви и специален иск за признаване на недостойнството на преживелия съпруг при условията на чл. 3 ЗН5. Това обаче е нещо различно, нито замества евентуалното право да продължат делото, защото основанията на иска за развод и фактите, сочещи на виновно поведение на ответника, са много повече. Те не се изчерпват само с изброените в чл. 3 ЗН основания за недостойнство, които от своя страна също могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В този смисъл законодателят в чл. 327, ал. 1 ГПК (нов) неправилно е свързал продължаването на делото само с едната група наследници от трети ред, а на другата не е предоставил тази възможност. Трябва всички наследници от този ред да имат еднаква възможност да влияят върху дела си, а не част от тях да са зависими от действията на останалите. Законодателят може да избира между два подхода ­ или на всички наследници от трети ред да се признае правото по чл. 102 СК, или всички те да бъдат лишени от него.
Ако целта на тази промяна е била да се стесни кръгът на субектите, които могат да се намесват в една твърде лична сфера, тя е направена не по най-удачния начин. Ще има редица проблеми на практика, когато се призоват към наследяване с третия ред.

Новият ГПК поставя и един друг въпрос ­ доколко е оправдано съществуването на разпоредба като тази по чл. 102 СК.

Галина ДИМИТРОВА, асистент в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”
____________________
1 Вж. Цанкова, Ц. Промените в наследственото право. С., 1994, с. 87-92 и цитираната там съдебна практика.
2 Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. С., 1994, с. 590, 591; и Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. С. 2000, с. 559.
3 Вж. Цанкова, Цит. съч., с. 87-92, с. 58-71.
4 За разпределение на наследственото имущество при отказ или неспособност за наследяване на някои от наследниците по завещание вж. по подробно в: Цанкова, Ц. Завещанието в българското наследствено право. С. , 1995, с. 136-138 и Тасев, Хр. Българско наследствено право. С., 2000, с. 129.
5 Вж. Тасев, Хр., цит. съч. с. 32.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани