Sidebar

Меню

На 25.01.2007 г. Народното събрание прие законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ на второ четене. Предстоящо е обнародването му в “Държавен вестник”.

Промените съдържат нови правила, които засягат различни страни на отношенията, свързани с възстановяването на правото на собственост, статута на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за възстановяване и формират т.н. “остатъчен фонд”, обезщетяването на собствениците, ползването на земеделските земи, управлението на мерите и пасищата. Предмет на коментар са само някои от промените, които обвързват със сравнително кратки срокове упражняването на субективни права на собствениците на земеделски земи ( на възстановяване и обезщетяване), на собствениците, придобили сгради от имуществото на ликвидираните селскостопански организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на ползвателите на общински земи въз основа на актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отношенията по повод новия статут на земите от остатъчния фонд (чл. 19 ЗСПЗЗ) ще бъдат разгледани отделно.
I. Тримесечен срок за предявяване на искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) за установяване на правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд.
1. Още с влизането в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. в чл. 11, ал. 2 бе предвидена възможност за собствениците, които са пропуснали да заявят правото си на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, по административен ред пред поземлената комисия (сега общинска служба по земеделие и гори) в законоустановените срокове да направят искане пред Националния поземлен съвет в 2-годишен срок за възобновяване на срока за заявяване на правото на собственост, или с иск пред районния съд да установят правата си. Първоначално искът се прилагаше като иск за възобновяването на срока за заявяване на правото на възстановяване пред поземлената комисия и ответник по него бе общината. Впоследствие искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ бе уреден като специален иск за установяване на правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Ответник по иска е общинската служба по земеделие и гори. Това е специално исково съдебно производство, което се развива пред две инстанции - чл. 218а, ал. 1, б. “а” от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е безплатно - § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. През 1995 г. предявяването на такива искове е ограничено със срок - 31.12.1006 г., но за непродължителен период от време - разпоредбата е отменена през 1997 г. (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). На практика от 1991 г. до момента собствениците на земеделски земи, които са пропуснали сроковете да заявят правата си пред органа по поземлена собственост, разполагаха с неограничено със срок право по съдебен ред да установят срещу административния орган по поземлена собственост правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Новото законодателно разрешение обвързва със срок предявяването на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Срокът е тримесечен, считан от влизането на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ в сила. Друга съществена промяна е изискването по тези дела да се призовава и съответната община, на чиято територия са разположени имотите, чието възстановяване се претендира. Правилото е следствие от измененията в статута на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ - незаявените за възстановяване имоти се предават в собственост на общината, но с редица ограничения при разпореждането и управлението. От значение е ограничаването на доказателствените средства - в производството по чл. 11, ал. 2 са допустими само писмени доказателства. Писмени декларации (декларациите по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ с нотариално заверен подпис, добили известност като “клетвени декларации”, както и свидетелски показания, не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост.
2. Идентично ограничение с 3-месечен срок се въвежда и по отношение на предявяване на правото на възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд с иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
3. Висящите съдебни производство както по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, така и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, се довършват по новите правила.
Промяната отразява не само политиката на приключване на реституционния процес, след като на собствениците е предоставен достатъчно продължителен период от време за упражняване на правата им, но е въведено и в защита на обществения интерес да се преустановят злоупотреби с тази правна възможност. Не са редки случаите когато лица претендират, че са собственици на имоти, които описват с данните, съдържащи се в картата на възстановената собственост.
II. Нов 6-месечен срок за искания по чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ да се преразгледат влезли в сила решения на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд.
Тази възможност в мотивите на законопроекта е обоснована с необходимостта от отстраняване на непълноти и грешки при създаването на картата на възстановената собственост чрез съвместяването на материалите и данните от плановете за земеразделяне и картата на старите реални граници за земеделските земи с картата на възстановяването на горите и земите от горския фонд.
Предвижда се, когато сроковете по чл. 13, ал. 10 ЗВСГЗГФ са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересованите лица да могат да направят искане в 6-месечен срок за произнасяне по исканията от общинската служба по земеделие и гори. Поради изключителния характер на разпоредбата, сроковете би следвало да се характеризират като преклузивни.
III. Продължаване на срока за преразглеждане на влезли в сила решения за обезщетяване на собствениците по чл. 19а, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Правилото на чл. 19а, ал. 7 е сходно с това по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. И в двата случая се урежда специално основание за преразглеждане на влезли в сила административни актове (решения на органа по поземлената собственост) - при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението. В чл. 14, ал. 7 предмет на преразглеждане са решенията за възстановяване на правото на собственост, а чл. 19а, ал. 7 разширява приложното поле на тази възможност по отношение и на друг от видовете административни актове, издавани от органа по поземлена собственост - решенията за определяне на правото на обезщетяване и за обезщетяване на собствениците със земеделска земя. Правомощието е ограничено с едногодишен срок от влизането в сила на решението, но не по-късно от 2 години от влизането в сила на плана за обезщетяване.
За заварените влезли в сила решения за обезщетяване едногодишният срок ще тече от влизането на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ в сила. Това ще стане три дни след обнародването му в “Държавен вестник”, защото друг срок не е предвиден в законопроекта.
Преразглеждането може да се поиска от министъра на земеделието и горите или от заинтересованите лица.
IV. Допълнителен срок (1 година от влизането в сила на промяната) за подаване на заявления за обезщетяване на българските граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество с Кралство Гърция (чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ).
По-благоприятният режим се отнася за тракийските бежанци, изселили се през периода 1913-1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, както и за изселилите се през 1928-1944 г. - чл. 10в, ал. 1, т 3 ЗСПЗЗ. Обезщетението за първата група лица е със поименни компенсационни бонове, или със земя от държавния и общинския поземлен фонд, а за изселниците от втората група - само с поименни компенсационни бонове. Гражданите и техните наследници могат да подадат заявление пред Министерството на земеделието и горите за обезщетяване в едногодишен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Сроковете по ЗОСОИ не са предмет на промяна.
V. Удължаване на срока за придобиване на прилежащите и застроени със сгради от имуществото на прекратени селскостопански организации по § 12 от ПЗР на ЗСППЗЗ - държавна собственост, от собствениците на сградите и съоръженията.
Уреждането на отношенията между държавата като собственик на земята в стопанските дворове и лицата, придобили право на собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на прекратените селскостопански организации при въведените през 2002 г. преференциални условия (без да дължи на държавата обезщетение за ползването на прилежащите площи) е намерило ново разрешение. След двукратно удължаване на сроковете, в които собствеността на земята трябваше да се придобие от правоимащите собственици на сгради и съоръжения в стопански дворове, при условията на преференциалния режим, сега законодателят обвързва действието му с момента на подаване на искане за придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащи площи. Действащото до момента правило изискваше, за да се полазват от облекчението да не заплащат обезщетение за времето, през което са ползвали прилежащия терен - държавна собственост, собствениците на сградите и съоръженията в определен от закона срок (26.10.2006 г.) да са придобили правото на собственост. Това означава въз основа на подаденото искане да е издадена заповед от министъра на земеделието и горите и да е сключен договор за прехвърляне на правото на собственост върху прилежащите и застроени площи. Новото положение зачита правата на собствениците на сгради в стопански дворове, които са изпълнили законовите изисквания, като са подали искане за придобиване на собствеността, но не по тяхна вина договор не е сключен.
Наред с това се удължава с една година (до 26.10 2007 г.) и срокът за подаване на искания за придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащи площи към сгради и съоръжения в стопански дворове на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
VI. Едногодишен срок за предявяване на искане за оценка от ползвателите, на които е учредено право на ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху общинска земя, в случай че стойността на земята не е заплатена.
Това е правна възможност с ограничено приложно поле. Отнася се само за ползватели на земи - общинска собственост. Предоставянето на такъв срок произтича от правото на общинския съвет да определи цена на общинската земя, върху която е учредено право на ползване по реда на Закона за общинската собственост. Досегашният единен режим на нормирани цени за имотите по § 4, определени с Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи, издадена на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, няма да се прилага в случаите когато правото на ползване е учредено върху земи - общинска собственост. Определената от общинския съвет цена не може да бъде по-висока от нормираната цена по Наредбата за цените на земеделските земи по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ.
В случаите когато стойността на земята от ползвателя не е заплатена, в едногодишен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ ползвателят може да поиска определянето на оценка от общинския съвет и да заплати цената в 3-месечен срок от влизането на оценката в сила.

Юлия СТОЙКОВА, юрист
Стойка КУРТЕВА, юрист

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани