Sidebar

Меню

1. Въведение
Новият Граждански процесуален кодекс1 (ГПК), за разлика от отменения2, изрично уреди възможността за представяне на писмени защити, в които страните да изразят допълнителни доводи и аргументи към вече изложената си теза. Възможността за писмено изложение на становищата на страните облекчава както тях, така и съда. В хода на процеса не винаги една теза може да се постави, да се развие успешно и да се подкрепи с достатъчно обосновани аргументи. Представянето на писмена защита предполага задълбочена подготовка и анализ на цялото дело, като нерядко страната обобщава всички действия, извършени в хода на производството, дава оценка на доказателствата и излага своето виждане за изхода на делото. Подобен подход е от изключителна полза за съда, тъй като в края на процеса отново се маркират спорните въпроси и се излагат становища в подкрепа на една или друга теза. Нерядко е възможно и страната да наведе съвсем нови аргументи в подкрепа на своята позиция. В този смисъл следва да се подкрепи законодателната идея уредбата на писмените защити да намери изрично място в процесуалния закон.

2. Правна уредба
Уредбата на писмената защита в процесуалния закон е съвсем лаконична. Според чл. 149, ал. 3 ГПК, в общия граждански процес “при фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.”.
Малко по-различна е регламентацията в производството по търговски спорове, тъй като там писмените защити могат да се представят в две хипотези. Първата е почти аналогична на тази от исковото производство - чл. 375, ал. 2 ГПК - “при фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика”. Втората хипотеза дава възможност на страните да предоставят писмени защити, когато делото се гледа в закрито заседание, без изслушване на страните - чл. 376, ал. 1 ГПК.

3. Спорни въпроси
На пръв поглед ролята и значението на писмената защита е ясно. Практиката обаче показва, че използването на писмена защита може да доведе и до някои спорни въпроси, част от които могат да станат причина за допускане на съществени процесуални нарушения, респективно - да се стигне до отмяна на съдебния акт.
В настоящото изложение ще обърна внимание само на най-често срещаните въпроси, разрешавани в различен смисъл от съдебната практика.

4. Писмената защита и списъкът с разноски
Масово в практиката се практикува страната да представи списъка си с разноски по чл. 80 ГПК едва с писмената защита, след като делото вече е обявено за решаване. Спорен в случая е въпросът: може ли така представеният списък да отговаря за изискванията на процесуалния закон и ще доведе ли до предвидените законови последици? Текстът на чл. 80 ГПК казва следното: “страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.”. Поставеният тук срок за списък на разноските е “до приключване на последното заседание”. Доколкото, според чл. 149, ал. 2 и 3 ГПК, писмената защита се депозира след приключване на устните състезания, то явно, че срокът за списък за разноските вече е изтекъл. Предоставянето на възможност за депозиране на писмена защита не представлява удължаване на срока на съдебното заседание. В този смисъл представеният списък на разноските няма да изпълни своята законова функция и няма да осигури възможност на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските.

5. Писмените защити и срокът за постановяване на съдебното решение
Макар и срокът за постановяване на съдебното решение да е инструктивен, съществуват становища, според които срокът за обявяване на решението започва да тече от определената дата за представяне на писмени защити. Струва ми се, че подобна теза трудно може да намери опора. Член 235, ал. 5 ГПК достатъчно ясно рамкира времето за постановяване на крайния съдебен акт, като посочва, че съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, “...в което е завършено разглеждането на делото”. Разглеждането на делото приключва в последното съдебно заседание и е без никакво значение дали съдът е дал някакъв срок на страните за представяне на писмени защити. Срокът за защитите не представлява фикция по отношение на момента на приключване разглеждането на делото. Допълнителни аргументи в подкрепа на изложената тук теза ще бъдат изложени и по-долу.

6. Навеждането на нови аргументи в писмените защити
Честа практика е страните да се опитват с писмените си защити да наведат нови аргументи в подкрепа на тяхната позиция. Това не е проблем до момента, в който тези аргументи не представляват напълно нови основания за уважаване на иска, въззивната или касационната жалба. Една от основните идеи на новия ГПК е ранната преклузия на процесуални права3. Навеждането на нови основания в писмените защити в производството пред първата инстанция би представлявало изменение на иска или изобщо предявяването на нов иск, което право на съответната страна вече ще е преклудирано4. Това означава, че изложените от страната нови основания не следва да се вземат предвид при постановяване на решението.
Новите основания не следва да се ценят и във въззивното и касационното производство, доколкото проверката за правилност на проверяваното решение е ограничена до посоченото в съответната жалба5. В същия смисъл вече е имал възможността да се произнесе и ВКС6.

7. Писмените защити и тяхното обсъждане
С оглед на това, че писмената защита може да съдържа нови и подробни аргументи за уважаване или отхвърляне на иска, но не може да съдържа нови основания, по които съдът дължи произнасяне, изключително спорен в практиката е въпросът следва ли съдът да обсъжда в крайния съдебен акт наведените от страните доводи? Влизайки в конкретика, следва да се повдигне и въпросът: може ли съдът да обяви решението си преди изтичане на предоставения от страните срок за депозиране на писмени защити? Често се поставя и проблемът относно необходимостта от обсъждане на писмените защити, постъпили в съда след изтичане на срока за тяхното представяне.
В една част от съдебната практика се приема, че след като в писмените становища на страните няма да се каже нищо ново, то тяхното обсъждане в съдебното решение не е необходимо. Поддръжниците на това становище, излагайки същите аргументи, смятат, че няма пречка решението да се обяви преди постъпването на писмените защити (преди изтичане на срока за депозирането им), тъй като на практика с тях няма какво да се добави към вече станалото и прието от съда, което да промени крайния резултат, обективиран в съдебния акт.
Според противоположното становище, обявяването на съдебния акт преди изтичане на срока за представяне на писмените защити, представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на ревизирания акт.
Интересното е, че разгледаният по-горе спор е бил предмет на касационно обжалване7. Тъй като постановеното по него решение8 има задължителен характер9, то тук ще си позволя да разгледам по-подробно конкретния въпрос, поставен на обсъждане от ВКС. Касационно обжалване е допуснато по процесуален въпрос по приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК - “...налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита”. Съдът констатира, че според чл. 149, ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания, които са иманентна част от правото на защита на страната. Съдът основателно обръща внимание, че чрез “...въведените в устните състезания доводи, страната излага своята теза относно фактическите обстоятелства по делото и правните си доводи с цел да убеди съда в правотата на становището си”. Обобщаващият извод е, че решението се постановява след като съдът се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Изводът на съда, че писмените защити представляват своеобразно продължение на устните състезания следва да се подкрепи - аргумент за това може да се черпи и от систематичното място на чл. 149, ал. 3 ГПК.
Какво обаче се случва при предоставен срок за депозиране на писмени защити? ВКС обосновано приема, че в този случай писмената защита замества пледоарията на страната, за която законът й дава възможност по време на устните състезания. Изводът на съда е, че “постановяването на решение, преди да е изтекъл определеният за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания - без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата й”. С оглед извода за нарушаване правото на защита, основателно, според мен, се приема, че при произнасяне на съда преди изтичане срока за представяне на писменото становище, би било налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и “...връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 ГПК - за даване ход на устните състезания по делото”.
Макар и да съм съгласен с изложения в коментираното решение извод, не мога да се съглася с друго становище, застъпено косвено в същия съдебен акт. В конкретния случай предмет на касационната проверка е било решение на въззивния съд, постановено 3 (три) дни след последното по делото заседание. В това съдебно заседание въззивният съд, по искане на въззивника, е определил седмичен срок за представяне на писмена защита с препис за ответника по жалбата. В предоставения му седмичен срок обаче въззивникът не е представил писмена защита, а такава е постъпила след изтичане на определения от съда срок. В този случай ВКС приема, че допуснатото нарушение, изразяващо се в обявяване на съдебния акт преди изтичане на определения срок по чл. 149, ал. 3 ГПК не е съществено. Струва ми се обаче, че и в този случай допуснатото процесуално нарушение би било съществено. Важното в случая е, че съдът е постановил решението си преди изтичане на срока за представяне на писмената защита. Според мен няма никакво значение дали в този случай становището е депозирано по-късно или изобщо такова не е подадено. Защото, ако страната разбере за решението по някакъв начин, например от справка в интернет10, то подаването на писмена защита би било абсолютно безпредметно.
Във връзка с изложеното по-горе смятам, че не би следвало съдът да взема предвид постъпилите писмени защити след изтичане на предоставения срок11. Обратното разрешение би влязло в противоречие с принципите за състезателност и равенство на страните в процеса.

8. Преписите от писмената защита
За разлика от чл. 149, ал. 3 ГПК, чл. 375, ал. 2 ГПК не изисква изрично предоставянето на препис от писмената защита за всяка една от страните. Този извод обаче се налага, тъй като обективно е необходимо насрещната страна да се запознае със становището на подателя, за да изготви своята реплика (отговор на писмената защита). Интересно е в практиката как се разрешава въпросът с изпращането на преписите от писмените защити. Според мен, подобно задължение не стои пред съда, тъй като няма законова опора. Доколкото страните биха искали да се запознаят с аргументите на противната страна, то всяка от тях следва да прояви инициатива и да се снабди със своя препис. Разбира се, няма пречка, а и е въпрос на адвокатска етика, писмените защити да се разменят без страните да се ангажират с посещения в съда - например чрез електронна поща.

9. Реплика на писмената защита в общия исков процес
Поставя се въпросът, дали е допустимо подаването на реплики на писмените становища в общия исков процес, доколкото това е изрично уредено само за производството по търговски спорове. Струва ми се, че в случая преценката зависи изцяло от дискрецията на съда и няма пречка да се даде възможност на страните да вземат отношение по аргументите на насрещната страна. Не виждам никаква причина подобно действие на съда да представлява процесуално нарушение, напротив - в този случай на още по-силно основание се осигурява правото на защита на страните.

10. Заключение
Задачата на настоящата статия е по-скоро да се формулират въпросите, решавани противоречиво в практиката, и да се предложат някои от възможните отговори. Разбира се, полето за дискусия и нови въпроси остава винаги отворено.

Иван ГЕОРГИЕВ, юрист
______________
1 Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения.
2 Макар и в отменения ГПК възможността за депозиране на писмена защита да не беше изрично посочена, подобен начин на изразяване на мнението бе широко използван, особено по сложни дела - вж. например Решение № 1091 от 17.05.1957 г. по гражд. д. № 2994/1957 г., II г. о. на ВС, Решение № 1143 от 15.06.1995 г. по гражд. д. № 3012/1994 г., V г. о. на ВС, Решение № 1146 от 06.04.1960 г. по гражд. д. № 2124/1960 г., I г. о. на ВС, Решение № 1152 от 23.04.1968 г. по гражд. д. № 708/1968 г., II г. о. на ВС, Решение № 1471 от 14.08.1967 г. по гражд. д. № 939/1967 г., I г. о. на ВС.
3
Вж. например Иванова, Р. - В: Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев. Коментар на новия Граждански процесуален кодекс. С., 2008, с. 198-207.
4 Вж. чл. 214, ал. 1 ГПК.
5 Вж. например чл. 266, ал. 1 и чл. 269 ГПК.
6 Вж. Решение № 50 от 12.05.2009 г. по търг. д. № 95/2009 г., I т.. о. на ВКС.
7 Вж. Определение № 1070 от 14.08.2009 г. по гражд. д. № 720/2009 г., IV г.о. на ВКС (докладчик съдията Светла Цачева).
8 Вж. Решение № 476 от 7.07.2010 г. по гражд. д. № 720/2009 г., IV г. о. на ВКС (докладчик съдията Светла Цачева).
9 Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на ВКС.
10 Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт съдебните актове трябва да се публикуват незабавно след постановяването им - вж. Георгиев, И. За практиката на съдилищата и за проблемите на съдебната практика. - “Търговско право”, 2010, № 4, с. 19-25.
11 Такова становище се застъпва и в арбитражната практика - вж. Решение от 21.04.2010 г. по ВАД № 214/2008 г., АС при БТПП.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани