Sidebar

Меню

Новото в правната уредба

Съгласно чл. 18 от новия Семеен кодекс (СК), влязъл в сила на 01.10.2009 г., при сключване на брак съпрузите могат да изберат уреждането на имуществените им отношения да става съобразно три режима: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Изборът на режим определя имуществените отношения между съпрузите не само по време на брака им, но и след неговото прекратяване. Встъпващите в брак нямат задължение да изберат приложим имуществен режим при сключване на брака1. Ако не направят избор, се прилага законовият режим на общност (чл. 18, ал. 2 СК). Целта на настоящото изследване е да се откроят новите моменти в уредбата при имуществените отношения между съпрузите след прекратяване на брака.

Ако встъпващите в брак не изберат режим на имуществени отношения, същите между тях се уреждат съобразно законовия режим на общност. При прекратяване на брака с развод, имуществените последици между съпрузите също ще се уредят съобразно избрания от тях имуществен режим, респективно при липса на избор - съобразно правилата на режима на общност. Различия относно отношенията при режим на общност при развод не се наблюдават при сравнение с уредбата на материята по СК от 1985. В сега действащия СК новото произтича от евентуалния избор на законов режим на разделност или при сключване на брачен договор преди или по време на брака (договорен режим).
Наличието на брачен договор предполага волеизявления на страните по него не само досежно придобиването на права по време на брака, но и тяхното разделяне при евентуалното му прекратяване. Тоест при сключен брачен договор имуществените отношения след прекратяване на брака по исков ред ще се уредят с оглед клаузите на договора. А ако в договора не е предвидено друго относно размера на дяловете при развод, както и при общност, възникнала по силата на закона, дяловете на съпрузите са равни2.
Законовият режим на разделност не е нов за българското семейно право - Наредбата-закон за брака от 1945 г. и Законът за лицата и семейството (ЗЛС) са познавали само разделността в имуществените отношения между съпрузите. Разпоредби има и в СК от 1968 г. и в СК от 1985 г. С избора на този имуществен режим съгласно СК, съпрузите избират правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, да бъдат негово лично притежание (чл. 33, ал. 1 СК). Цитираната разпоредба определя правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака за лично негово притежание, без да уточнява кои права, за разлика от чл. 21, ал. 1 СК, който определя вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, за общи на двамата съпрузи. Това неопределяне на вида на правата в чл. 33, ал. 1 следва от обстоятелството, че дори при режима на общност само вещните права могат да станат общи. Облигационните и други права възникват само за съпруга - страна по съответното правоотношение. В този смисъл е и съдебната практика3.
При прекратяване на брака с развод или унищожаването му възникват някои въпроси във връзка с разделянето на имуществото, когато въпреки избора на режима на разделност, житейски не е изключено единият съпруг да е придобил вещно право на свое име, въпреки приноса на другия. Законодателят е съобразил това, регламентирайки в чл. 33, ал. 2 СК правото на всеки съпруг при прекратяване на брака по исков ред да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин. Това признато от закона право на всеки съпруг при прекратяване на брак с избран имуществен режим на разделност се определя като коректив на разделността4. Подобна разпоредба е съществувала и в ЗЛС - чл. 52, по който има богата съдебна практика.
Правото на иск по чл. 33, ал. 2 СК е едно потестативно право, в основата на което е идеята за недопускане на неоснователно обогатяване на единия съпруг за сметка на другия. Така и съдебната практика в Решение № 204 от 23.01.1963 г. по гражд. д. № 2243/62 г., II г. о. посочва, че съпругът има право на част от придобиванията на другия съпруг само когато той е съдействал за тези придобивания било с труда си, било със средствата си, било с работата си в домакинството или изобщо с помощта си. Без да е съдействал за тези придобивания, той не може да претендира за част от тях, защото няма неоснователно обогатяване.

1. Интерес представлява въпросът предмет на иска по чл. 33, ал. 2 СК могат ли да бъдат вещи, придобити преди сключването на брака, по време на т.нар. фактическо съжителство. Въпросът е особено актуален в днешни дни. Напълно възможно е преди сключването на брака съпрузите да са живели заедно и единият от тях да е придобил право посредством някоя от формите на принос. Справедливо би било в случая да се признае на другия съпруг правото да получи част от стойността на придобитото преди брака, ако докаже, че е придобито по време на фактическото им съжителство и съответно приноса си за придобиването5. Искът може да се предяви само когато бракът се прекратява с развод по исков ред или поради унищожаването му. С оглед обстоятелството, че самата разпоредба не предвижда срок, в който следва да бъде предявен искът по чл. 33, ал. 2 СК, са възможни две решения6: общия петгодишен давностен срок или прилагането по аналогия на преклузивния срок, предвиден за предявяването на иска по чл. 30 СК, а именно една година от прекратяването на брака. Подкрепено е второто решение7. Придържам се към изразеното мнение и с оглед обстоятелството, че в практиката на ВС се приема, че при преобразуващите права преобладават преклузивните срокове - Постановление на Пленума № 6/1979 г., т. 8, Сб. 1979, 5.

2. Друг въпрос, разрешен от законодателя при уредбата на имуществен режим на разделност, е за разпореждането със семейното жилище. В случая дори и когато то е собственост само на единия съпруг с оглед избрания режим, чл. 34 СК препраща към разпоредбата на чл. 26 СК, което законодателно решение е с оглед интересите на ненавършилите пълнолетие деца, родени от брака.

3. Ново положение в уредбата е уреждането на ползване от съпруга на вещ на другия съпруг. Съгласно чл. 35 СК при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване. Разпоредбата е с оглед естеството на брачния съюз и невъзможността съпрузите да си плащат един на друг ползването на вещите, докато трае бракът.
Според някои автори, сравнявайки разпоредбата на чл. 35 СК с тази на чл. 246 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), това ще бъдат отношения както при заем за послужване8.

4. При избран режим на разделност, за да попречи на съпруга да осъществи успешно потестативното си право по чл. 33, ал. 2 СК, другият съпруг може да отчужди вещ - предмет на евентуалния иск. Ще разполага ли съпругът - ищец по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 СК с възможността, която предоставя Павловият иск. За да се обоснове активна легитимация по един отменителен иск в полза на съпруга, следва да се анализират предпоставките на иска по чл. 135 ЗЗД, както и дали същите са налице в хипотезата на чл. 33, ал. 2 СК. Предпоставките на отменителния иск са: качеството кредитор; възникнало вземане към длъжника преди извършване на увреждащото действие; увреждане на кредитора; знание за увреждането по време на извършване на действието - при едностранните сделки и безвъзмездните договори е достатъчно знанието на длъжника, при възмездните договори се изисква и знание на третото лице, като чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за знание, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая основният въпрос е дали съпругът има качеството на кредитор спрямо другия съпруг. Брачните отношения, макар и при имуществен режим на разделност, не са отношения между кредитор и длъжник. На това основание би следвало да се отхвърли възможността съпруг с право по чл. 33, ал. 2 СК да предяви иск по чл. 135 ЗЗД. Юриспруденцията обаче признава това право само и единствено при условията на обективно съединяване на иска по чл. 135 ЗЗД с този по чл. 33, ал. 2 СК9. В Решение № 132 от 01.11.1967 г. по гражд. д. № 100/1967 г., ОСГК при уредбата на ЗЛС съдът приема, че непредявяването на иска или неговото отхвърляне прави безпредметно воденето на иск по чл. 135 ЗЗД. При уважаване на иска пък размерът му е от значение, защото действието, което уврежда ищеца, ще бъде обявено за недействително до този размер. Необходимо е следователно съпругът - ищец по чл. 52 ЗЛС, да установи качеството си на кредитор на другия съпруг. Това качество е необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Вярно е, че ако имуществото - предмет на иска по чл. 52 ЗЛС, е отчуждено от съпруга-ответник, това обстоятелство създава невъзможност да бъдат осъществени правата на съпруга-ищец. За да се отстрани тази невъзможност, налага се исковете по чл. 52 ЗЛС и по чл. 135 ЗЗД да бъдат съединени съгласно чл. 103 ГПК (отм.), условията за каквото съединяване са налице. Едновременното разглеждане на двата иска ще даде възможност да се установи както качеството на кредитор на ищеца, така и размерът на увреждането му от акта - предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. С оглед обстоятелството, че разпоредбата на нормата на чл. 33, ал. 2 СК е идентична с тази на чл. 52 ЗЛС, считам, че това решение на ВС дава основание да се признае правото на съпруга с право на иск по чл. 33, ал. 2 СК да предяви иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, но при условията на обективното им съединяване на основание чл. 210 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Следващата разпоредба в СК относно режима на разделност е за задълженията на съпрузите - чл. 36, ал. 1 СК. Както и при режима на общност е постановено, че разходите за задоволяване потребностите на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съществува обаче разлика при двата режима - при режима на общност съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. При режима на разделност, съгласно чл. 36, ал. 2, отговорността е ограничена до задължения, поети за текущите нужди на семейството. Посочената разлика води до извода, че няма да се стигне до солидарна отговорност, ако единият съпруг е сключил договор за банков кредит с цел придобиване на жилище.10 Това е така с оглед квалифицирането на нуждите като текущи. Такава е и практиката на ВС11 по ЗЛС.

5. Във връзка с осъществяване на реституцията на земеделските земи и гори възниква въпросът, ако определен имот е отчужден по време на брака (след влизане в сила на СК от 1968 г.), а след влизане на СК от 01.10.2009 г. съпрузите са избрали режим на разделност, реституираният имот чия собственост ще бъде? Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) имотът се възстановява на заявителя по ЗСПЗЗ или наследниците му. При последващ избор на имуществен режим на разделност, реституираният имот ще бъде собственост на съпруга - заявител, респективно на наследниците му. Може ли възстановеният имот да бъде предмет на иска по чл. 33, ал. 2 СК? Отговорът на този въпрос ще бъде с оглед обстоятелството дали имотът е придобит при наличието на принос от страна на другия съпруг, или не. В съдебната практика при действието на чл. 52 ЗЛС преобладава становището, че искът с това правно основание е личен и наследниците на съпруга не могат да го предявяват. В този смисъл е Решение № 361 от 06.06.1995 г. по гражд. д. № 290/95 г., I г.о.
Изразено е становище, че доколкото правото по чл. 33, ал. 2 е наследимо, наследниците би трябвало да могат не само да продължат производството по предявен иск, но и сами да упражнят претенцията след смъртта на титуляра12 . Не мога да се съглася, защото, ако се признае възможност на наследниците да предявят иска по чл. 33, ал. 2 СК, би следвало да се признае право на кредитора на съпруга, имащ правото по чл. 33, ал. 2 СК на основание чл. 134, да може да предяви иска вместо съпруга.

В заключение може да се каже, че “новият” имуществен режим на разделност, който могат да изберат встъпващите в брак или съпрузите, поставя интересни въпроси при прекратяването на брака, за чието разрешаване можем да се обърнем и към съдебната практика от времето, когато това е бил единственият режим на имуществените отношения между съпрузите - преди влизане в сила на СК от 1968 г.

Миглена КАВАЛОВА, юрист, редовен докторант по гражданско и семейно право
____________
1 Вж. Станева, А. По някои вече спорни въпроси относно имуществените отношения между съпрузи, “Собственост и право”.
2 Вж. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В. Коментар на новия Семеен кодекс. С., 2009, с. 203.
3 Вж. Решение № 144 от 02.11.1964 г. по гражд. д. № 124/64 г., ОСГК.
4 Вж. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., цит. съч. стр. 99.
5 Вж.Решение № 491 от 25.02.1965 г. по гражд. д. № 13/65 г., II г.о.
6 Вж. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., цит. съч. стр. 101.
7 Вж. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., цит. съч. стр. 101.
8 Вж. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., цит. съч. стр. 103.
9 Вж. Решение № 132 от 01.11.1967 г. по гражд. д. № 100/1967 г., ОСГК.
10 Вж. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., цит. съч. стр. 104.
11 Вж. Решение № 3628 от 29.10.1959 г. по гражд. д. № 6095/59 г., I г.о. и Решение № 310 от 24.02.1962 г. по гражд. д. № 6198/62 г., I г. о.
12 Срвн. Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., цит. съч. стр. 218.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани