Sidebar

Меню

 

Семейният кодекс (обн. ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм. бр. 74 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) либерализира режима на имуществените отношения между съпрузите. Наред с установените до неговото приемане принципи на общност и разделност, бе въведен и договорен режим (чл. 37-43 СК). Новата уредба на тези отношения без съмнение е нов етап в развитието на семейното право у нас. Но наред с положителните моменти тя поставя и някои въпроси, на които трябва да се даде отговор.
Един от тях е свързан с режима на придобитите по време на брака парични влогове. За разлика от отменения Семеен кодекс от 1985 г., действащият не съдържа изрична правна уредба в това отношение.
В следващото изложение авторът се спира на правната уредба в отменените семейни кодекси от 1968 г. и 1985 г. и обосновава свое виждане по разглеждания въпрос.

1. Както е известно, при действието на СК от 1968 г. (отм.), паричните влогове, придобити по време на брака, бяха лично притежание. Всеки от съпрузите се разпореждаше със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг (чл. 13, ал. 4 СК - отм.). Семейният кодекс от 1985 г. (отм.), доразвивайки идеята за разширяване обхвата на общността върху придобитите по време на брака имущества, включи в нея и паричните влогове (чл. 19, ал. 1 СК - отм.). В чл. 22, ал. 5 СК (отм.) бе установено едно особено правило при разпореждането с влога от неговия титуляр. Освен това, с § 4 от Преходните разпоредби бяха пренормирани заварените отношения. Според Л. Ненова, същественото при тази законодателна промяна е незабавното прилагане на новия режим към заварените имуществени отношения между съпрузите 1.
Извън режима на общността останаха различните видове вземания - от трудово възнаграждение, издръжка, пенсия, обезщетения и вземания от облигационни отношения (договори и др.). Лично притежание бяха и паричните печалби от Спортния тотализатор и лотарията, парите в брой и др. Те се определяха като непарични влогове 2. Единственото вземане, което беше включено в съпружеската имуществена общност, бяха паричните влогове.

2. Действащият до отмяната на СК от 1985 г. режим създаваше на практика неудобство при управлението и разпореждането с това имущество по време на брака. При развод възникваха сложни проблеми при реализацията на правата на бившите съпрузи. Те се свеждаха до установяване на точния размер на набраните парични средства в лева или чуждестранна валута и др. В много случаи възникваха и проблеми, свързани с поддържането и закриването на влоговете, с вътрешните правила и условия на търговските банки.
Новият Семеен кодекс изключи от общото имущество придобиванията, които съставляват парични влогове. Без изрично да е установено това в чл. 22, ал. 1 СК, който урежда личното имущество, вън от съмнение е това ново законодателно разрешение.
Доколко то е оправдано от гледна точка на интересите на съпрузите на сегашния етап е трудно да се отговори поради липсата на натрупан практически опит. Но едно е характерно, че с новата законодателна уредба се изостави идеята за “колективизъм” в отношенията между съпрузите - общи усилия за осигуряване на благополучието на семейството. А както е известно, паричните влогове са важен икономически механизъм за задоволяване потребностите на всяко едно семейство. Това особено се отнася до онези влогове, които се набират за жилищно строителство, и пр. Нещо повече - сегашната уредба насърчава двамата съпрузи поотделно да откриват парични влогове, което едва ли е икономически оправдано.
Новият режим на паричните влогове възприе модела в правната уредба отпреди около 25 години (четвърт век) по отменения СК от 1968 г. - с всичките му положителни и отрицателни страни. Наред с това, действащият сега СК установи и “Законовият режим на разделност”3 - чл. 33-36 СК и “Договорният режим” - чл. 37-43 СК.
С предоставяне на възможността за уреждане на имуществените отношения чрез брачен договор предмет на същия могат да бъдат и паричните влогове (чл. 38, ал. 1, т. 1 СК). Във втората алинея на чл. 38 СК е предвидено, че имуществените отношения между съпрузите могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. От това следва, че съпрузите могат със сключения брачен договор по чл. 39 СК да уговорят, че паричните влогове ще принадлежат общо на двамата - при равни права съгласно чл. 28 или при други - различни дялове. Кодексът забранява единствено уговорка предбрачно имущество да стане съпружеска имуществена общност (чл. 38, ал. 2, изр. 2 СК).
Считам, че това е един контрапункт на идеята за индивидуално притежание на паричните влогове, придобити по време на брака от съпрузите.
Установеният режим в отношенията между съпрузите може да бъде променян по време на брака - до неговото прекратяване по чл. 44 СК.
Законодателят е установил и други правни механизми, които дават гаранции срещу неоснователното обогатяване на съпруга-титуляр на влога. В чл. 30 и чл. 33, ал. 2 СК е предвидена възможност за получаване на част от стойността на личното имущество и от вземанията на другия съпруг.

3. Действащият правен режим на паричните влогове разкрива някои неясноти в уредбата, които ще породят спорове на практика при прилагането на закона. Вън от съмнение е, че те ще бъдат преодоляни по тълкувателен ред съгласно чл. 130 и 131 във връзка с чл. 124 от Закона за съдебната власт. Задачата на правната теория е да даде научно обяснение на проблемите, които се поставят, което от своя страна ще допринесе за развитието на правото. Констатираните несъобразности в правното нормиране следва да бъдат отстранени по законодателен ред.
Анализът на отделни разпоредби на кодекса разкрива някои неточности в правната уредба както относно “общото имущество” - чл. 21, ал. 1 СК, така също и относно “личното имущество” - чл. 22, ал. 1 СК. В двата текста, според М. Марков е “изоставено неясното и многословно изброяване, използвано в двата предходни кодекса - вещи и права върху вещи” 4. В посочените текстове тези термини са заменени с понятието “вещни права”. В чл. 22, ал. 1 СК са изброени основанията за придобиване на лично имущество по време на брака, както и обектите на тези придобивания. Подчертано е, че такива обекти са “вещните права” - правото на собственост, правото на строеж, на надстрояване, на пристрояване, вещното право на ползване и сервитутните права. Извън обхвата на уредбата са останали паричните влогове и различните видове вземания, придобити по наследство и по дарение. Такъв е подходът и в ал. 3 на чл. 22 СК. Няма никакво съмнение, че тези придобивания също са включени в състава на личното имущество, защото те не са вещни права. По мое мнение, това може да се преодолее по пътя на тълкуването на закона.
Всичко това ми дава основание да считам, че сегашната терминология в кодекса относно правата не е съвсем прецизна.
Това се отнася и до уредбата на “Законовият режим на разделност” - чл. 33-36 СК. Според чл. 33, ал. 1 СК правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Употребеният в този текст на кодекса термин “правата” е с много широко съдържание. Той обхваща както вещните права, така също и облигационните и по-конкретно вземанията. Такива са - вземанията от трудово възнаграждение, пенсията, стипендията, обезщетенията, авторските възнаграждения, печалбите от Спортния тотализатор и лотарията, издръжката и др. Що се отнася до паричните влогове, те се причисляват към личното имущество по чл. 22 СК.
При “Законовият режим на разделност”, които съпрузите са избрали съгласно чл. 18, ал. 2 и 4 СК във връзка с чл. 19, ал. 3 СК, е без значение основанието на придобиване на “правата” и изискванията на чл. 22, ал. 1 СК са неприложими.

4. Един от особено важните въпроси, които се поставят, е този за режима на паричните влогове, придобити от съпрузите по заварени бракове.
С § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на СК е предвидено, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Ако бъде приложен този текст на закона стриктно, би следвало да се “пренормира” и режимът на паричните влогове, които до отмяната на СК от 1985 г. бяха съпружеска имуществена общност - чл. 19, ал. 1 СК и във връзка с § 4 от преходните разпоредби на този кодекс. Поставя се въпросът, дали такъв подход е лично и обществено оправдан и няма ли това да доведе до сериозни сътресения в семейството. От друга страна, при прекратяването на браковете ще възникнат и сериозни конфликти, не само в случаите когато паричните влогове са на значителна стойност. Сериозността на този проблем е обусловена от пренормирането на отношенията с обратна сила, за период от 25 години. Спестените пари на влог от съпрузите в повечето случаи са на значителна стойност - в лева или чуждестранна валута.
По въпроса за режима на паричните влогове М. Марков поддържа, че по силата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на СК влоговете, придобити от съпрузите по заварени бракове, също би трябвало да се превърнат в лични - на името на титуляра на влога, въпреки че при действието на предходния режим са се считали общи. Според автора това би довело до “символично прехвърляне по силата на закона” на тази част от влога (тази, която е била притежание на другия съпруг) към съпруга - титуляр. Изтъкнато е също, че при обсъждането на законопроекта не е било възприето предложението паричните влогове, които са били в режим на общност - по заварени бракове, да останат общо на двамата, но вече при равни дялове 5.
В коментара на новия Семеен кодекс на ИК “Труд и право” също се поддържа, че както предходните два кодекса, така и действащият - в частта относно имуществените отношения между съпрузите, има обратно действие. Подчертано е, че заварените отношения се преуреждат в съответствие с новата уредба. Изтъкнато е още, че през 1985 г. заварените лични влогове станаха съпружеска имуществена общност, а “сега - заварените общи влогове, считано от 01.10.2009 г., се оказват лично притежание на съпруга, на чието име са открити”.
Според А. Станева (глава четвърта на коментара на СК), това не е особено удачен подход, тъй като съпрузите вероятно са спестявали общо, откривайки влог на името на единия от тях.
Авторката на коментара по въпроса основателно изтъква, че при този подход съпругът - титуляр ще се облагодетелства, а другият ще бъде лишен от общите спестявания.
С цел да бъде преодоляно неоснователното обогатяване се предлага засегнатият съпруг да получи парична компенсация по реда на чл. 30 СК 6.
По мое мнение, предлаганото разрешение е палиативно и ограничено. То няма да доведе до преодоляване на неоснователното обогатяване на съпруга - титуляр на влога и няма да защити ефикасно другия съпруг, респективно бивш съпруг - в случаите на прекратяване на брака.
Неприемливо е и гледището, застъпено от М. Марков, който разглежда текста на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на СК като едно догматично правило.

5. В заключение считам, че “общността” върху паричните влогове, придобити до 01.10.2009 г., трябва да се запази - при равни права на двамата съпрузи. Режимът, установен с § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на СК, следва да се прилага само за онези парични влогове, които са придобити (набрани) след тази дата.
Това виждане може да се обоснове при систематичното тълкуване на ал. 1 във връзка с ал. 2 на § 4 от ПЗР на СК. Както вече бе отбелязано, с втората алинея на този текст се предоставя възможност на съпрузите по заварени бракове да избират законов режим на разделност или да сключат брачен договор. С такъв договор съпрузите могат да “пренормират” режима на паричните влогове, придобити преди влизането в сила на Семейния кодекс.
Във връзка с разглеждания проблем може да бъде наведен още един допълнителен аргумент. Целта на правното регулиране е да създаде стабилност и сигурност в отношенията между съпрузите, която с “пренормирането” на един действащ режим “екс леге” не се постига и се засяга волята на страните.
Преодоляването на съществуващата несъобразност в тази уредба може да се постигне при едно ограничително тълкуване на разпоредбите на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК, като се приеме, че в състава на “имуществата” не се включват паричните влогове.Това гледище, с оглед на възприетия “догматичен” подход в уредбата, едва ли ще бъде възприето. Затова считам, че “де леге ференда” е необходимо въпросът да бъде уреден по нормативен ред 7.
Новата правна уредба на имуществените отношения между съпрузите в Семейния кодекс предстои да бъде прилагана на практика. Въпросът за режима на паричните влогове на съпрузите по заварените бракове ще постави на практика множество спорове за разрешаване. Дано съдебната практика намери справедливото разрешение на гражданскоправните конфликти, които могат да възникнат.

Проф. Симеон ТАСЕВ, д-р по право
______________
1 Ненова, Л. Семейно право на Република България, второ основно преработено издание, Софи-Р, 1994, с. 16.
2 Ненова, Л., цит. съч., с. 177.
3 Законовият режим на разделност по чл. 33 СК се установява с обща декларация в писмена форма, с нотариална заверка на подписите. Виж и Димитров, Кр. Имуществени отношения между съпрузите по новия Семеен кодекс, Нотариален бюлетин, кн. 3 от 2009 г., с. 48.
4 Ненова, Л., Семейно право, книга първа ­ нова редакция, М. Марков ­ по новия Семеен кодекс, Софи-Р, 2009, с. 256, 257.
5 Ненова, Л., Семейно право, книга първа ­ нова редакция М. Марков по новия Семеен кодекс, Софи-Р, 2009, с. 260.
6 Цанкова, Ц., Марков, М., Станева, А., Тодорова, В., Коментар на новия Семеен кодекс, ИК “Труд и право”, С. 2009, с. 70.
7 Димитрова, Ан., Тасев, С., Имуществени отношения между съпрузите по проекта на нов Семеен кодекс, “Съвременно право”, кн. 6 от 2007, с. 40. С него, в § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби бе предвидено, че “Паричните влогове по заварените бракове са общи на двамата съпрузи при равни дялове, ако са били съпружеска имуществена общност при действието на отменения Семеен кодекс”.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани