Sidebar

Меню

 


Данъчното облагане има за цел да събере приходи за бюджета, когато имуществото на задълженото лице се е увеличило. Това увеличение най-често представлява получен доход или печалба, придобита сграда или превозно средство. Обикновено увеличението на имуществото се получава като резултат от извършена трудова или стопанска дейност. При косвените данъци самото облагане се извършва поради осъществяването на стопанска дейност, тъй като с ДДС и акцизи се облагат доставките или производството.
От тази гледна точка данъчното облагане на имущество, получено без да се извършва дейност, е особен случай.
Според критерия къде постъпват средствата, събрани от облагането, данъците, при които няма извършване на трудова или стопанска дейност, но е налице облагаемо имущество, са местни (общински). Това са данъкът върху наследствата и данъкът върху безвъзмездните сделки, които са уредени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Тези два данъка си приличат най-вече поради обстоятелството, че обект на облагане е безвъзмездно получено имущество.
Тъй като извършените дарения не представляват увеличение на имуществените възможности на данъчно задължените лица като последица от упражняване на дейност или стопанска активност, те не са традиционен обект на данъчно облагане. Това е казано изрично в чл. 13, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), съгласно който не се смята за доход полученото имущество по дарение. Надареният не получава доход по смисъла на подоходния закон и не е данъчно задължено лице.
За дарителя положението е различно. Чрез даренията се намаляват облагаемите доходи и печалби. Затова законодателят по принцип не признава за разход направените дарения. Само поради социални, просветни, културни и други подобни съображения даренията, извършени в полза на определени субекти или за определени цели, се насърчават (чл. 21 ЗДДФЛ и чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане).
Обаче даренията са традиционен обект на облагане с общински данък, като принципът е, че данъчно задължено лице е надареният. В този случай законодателят е предвидил освобождаване от облагане на даренията, извършени в полза на определени субекти или с определени цели. Тези освобождавания съвпадат до голяма степен със случаите на данъчни облекчения, предвидени при данъка върху дохода на физическите лица и корпоративния данък.
Имуществата, придобити по безвъзмезден начин, се облагат с данък по реда на ЗМДТ и наредбите за местните данъци, приети от общинските съвети. По това данъкът върху безвъзмездно придобитите имущества се отличава от данъка върху възмездните сделки. При последния се облагат само недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства (МПС).
Когато сделката е възмездна (продажба, замяна), е налице трансформация на имущество. Продавачът се лишава от недвижимия имот или МПС, но получава пари. Купувачът се лишава от пари, но получава недвижимия имот или МПС. Затова законодателят е ограничил облагаемите обекти до тези, които показват по-големи стопански възможности на приобретателя (купувача) - недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях и МПС. Продажбата или замяната на други вещи или права, които имат по-малка стойност, не представлява интерес с оглед на данъчното облагане, още повече че всяка от страните е направила своята престация, лишила се е от облага, за да придобие друга.
Обратното е при безвъзмездното придобиване на имущество. В тези случаи приобретателят не прави насрещна престация. Той само получава имущество, което увеличава неговите стопански възможности. Затова, когато са регламентирани подлежащите на оценяване вещи, в чл. 33 ЗМДТ са посочени следните обекти на облагане:

  • недвижимите имоти;
  • чуждестранната валута и благородните метали;
  • ценните книжа;
  • превозните средства;
  • останалите движими вещи и права.

Тъй като текстът на чл. 33 ЗМДТ се прилага и при оценяване на имуществото, придобито по безвъзмезден начин, по силата на препращащата разпоредба на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ, то същите вещи и права са обект на облагане и при данъка при придобиване на безвъзмездно получено имущество. Обектите на облагане са изброени неизчерпателно, поради което се облага всяко имущество, придобито по безвъзмезден начин, без оглед на неговия вид и стойност, освен ако не е изрично посочено като необлагаемо или освободено от облагане.
Законодателят е предвидил облагане с данък на имуществата, придобити чрез дарение, по друг безвъзмезден начин или по давност. Придобивната давност е основание за облагане, ако става дума за недвижим имот или ограничено вещно право върху недвижим имот.
Към основанията за данъчно облагане са включени и погасените чрез опрощаване задължения. В последния случай не е налице увеличаване имуществото на лицето, но е избегнато намалението на това имущество, което също се разглежда като вид придобивка.

Като необлагаеми обекти са уредени:
а) безвъзмездено придобитите по друг начин имущества (извън дарението) и погасените чрез опрощаване задължения, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон. Частично това (без погасените задължения) е повторено в чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗМДТ, където са регламентирани случаите на освобождаване от облагане, което е нещо различно от необлагаемостта по чл. 44, ал. 5 ЗМДТ и представлява ненужно повторение на същата хипотеза в друг вариант, изключващ данъчното облагане;
б) имуществата на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти, придобити въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне;
в) дарените МПС, ако не са регистрирани за движение в страната.

Данъкът се дължи от приобретателя на имуществото.

Приобретателят може да бъде:

  • надареният или лицето, придобило безвъзмездно по друг начин имущество;
  • лицето, в чиято полза е изтекла придобивната давност за недвижим имот или ограничени вещни права върху такъв имот;
  • лицето, на което е опростено задължение.

Общото правило може да бъде променено по споразумение на страните, когато това е възможно, тъй като, например при изтичането на придобивната давност за имот няма уговорка между две страни.

Страните могат да уговорят, че данъкът се дължи от:

а) двете страни
В този случай отговорността е солидарна, т.е. общината може да насочи претенцията си към всяка от страните и изпълнението на един от длъжниците погасява дълга изцяло. Солидарността е установена от закона и няма значение дали страните са я уговорили, или не.
По принцип солидарността е нежелателна в данъчното право и се урежда от законодателя по изключение. Солидарната отговорност не отчита различното положение на страните по безвъзмездната сделка, където едната страна не престира нищо, а само получава. Ако солидарността е оправдана при възмездните сделки, където страните имат насрещни права и задължения и всяка от страните получава облага, то при безвъзмездните сделки не е така. Но в случая надделяват съображенията за по-голяма сигурност на общината при гарантирането на възможността да събере дължимото;

б) прехвърлителя
В този случай другата страна е поръчител, което също е законово положение и не може да бъде променено по уговорка между страните.
Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Качеството на страните по сделката е от значение за възникването на задължението, необлагаемостта или освобождаването от облагане на фактически състав.
Няма данъчно облагане, ако страните по сделката са роднини по права линия (родители, деца, дядо, баба и т.н.) или съпрузи.
Също освобождавания от данъчно облагане са предвидени в редица хипотези, при които водещо е кое лице придобива имуществото. Затова са освободени от облагане случаите, при които имуществото се придобива от: държавата и общините; образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца; Българския Червен кръст; национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания; фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения; граждани на държава - членка на ЕС или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), когато дарението е с цел лечение, както и техническите помощни средства за хора с увреждания, като трябва да бъде представен договор за дарение и медицински документи за заболяването; лица с определена степен на намалена работоспособност и социално слаби граждани, за които даренията са направени с хуманитарна цел; определени юридическите лица с нестопанска цел; народните читалища.
Когато имущество, получено от посочените лица, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.
При определени хипотези освобождаването от облагане се прилага и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на ЕС или в държава - страна по споразумението за ЕИП.
За да се изчисли данъчната основа, имуществото трябва да се превърне в парична сума.

Затова в чл. 46 ЗМДТ са предвидени следните начини за оценяване:
а) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Данъчната оценка се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ;
б) другите имущества се оценяват по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 ЗМДТ. Тук законодателят препраща към начина на оценяване на наследствените имущества, с което още веднъж показва близостта между данъка върху наследствата и данъка върху безвъзмездните сделки.

Чуждестранната валута и благородните метали се оценяват по централния курс на БНБ. Ценните книжа се оценяват по пазарна стойност. Често определянето на пазарната стойност изисква значителни разходи или предполага затруднения. Тогава ценните книжа се оценяват по номинал. Превозните средства се оценяват по застрахователна стойност. Останалите движими вещи и права се оценяват по пазарна стойност.
За да се получи размерът на данъчното задължение, данъчната основа се умножава с процент, който представлява данъчната ставка. Съобразно вида на данъчната ставка данъците се делят на прогресивни и пропорционални.
При прогресивните данъци ставката (процентът) нараства заедно с нарастването на основата за облагане. Поради това увеличението на размера на данъчното задължение е на двойно основание - както поради по-голямата облагаема основа, така и поради по-високия процент, който се съотнася към основата.
При пропорционалните данъци ставката не се променя в зависимост от изменението на облагаемата основа.
Данъкът върху безвъзмездно полученото имущество е пропорционален въпреки наличието на различни ставки, защото промяната на ставката не е съпътствана от промяна на облагаемата основа.
Ставката е различна в зависимост от наличието или липсата на роднинска връзка между страните по сделката. Съображението за това разделение е не да се обложат с по-висок данък по-големите имущества. Безвъзмездното прехвърляне на имуществото често се извършва между роднини и основанията за това прехвърляне не са свързани с размера на имуществото, а произтичат от близките връзки между страните по сделката.
Ставката се определя от общинския съвет с наредба, но тя трябва да бъде в определените от законодателя граници. Когато дарението е между братя и сестри, и техните деца, общинският съвет трябва да определи ставката в размер между 0,4 до 0,8 на сто. Когато е между лица, които нямат родствена връзка, общинският съвет трябва да определи ставката в размер между 3,3 до 6,6 на сто.
От 01.01.2004 г. отпадна задължението да се подават данъчни декларации преди прехвърляне на недвижимия имот, ограничени вещни права върху недвижим имот и МПС, които лицата бяха длъжни да подават до края на 2003 г. С тази промяна се облекчи процедурата по определяне на данъка при прехвърляне на имущество.
Сега декларация се подава в останалите случаи на безвъзмездно придобиване на имущество.
Когато се придобива недвижим имот, ограничени вещни права върху недвижим имот или МПС, данъкът се заплаща към момента на прехвърлянето. Когато недвижимият имот се придобива по давност, данъкът се заплаща към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
В останалите случаи данъкът се заплаща в двумесечен срок от получаването на имуществото.
При придобиване на недвижим имот или ограничени вещни права върху него данъкът се внася в бюджета на общината по местонахождението на недвижимия имот.
Когато се прехвърля друго имущество, извън недвижими имоти или ограничени вещни права върху тях, данъкът се заплаща по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.
Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът.
Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства. Срокът започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Ст.н.с. II степен д-р Ганета МИНКОВА

Книги

  • Актуални

  • Очаквани