Меню

Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2022 г., кн. 05

С новия Закон за покритите облигации (обн. ДВ, бр. 25 от 29.03.2022 г.), който в § 19 предвижда, че ще влезе в сила, считано от 08.07.2022 г., се отменя действащия Законът за ипотечните облигации (обн., ДВ, бр. 83 от 2000 г.). Новият закон – Законът за покритите облигации („ЗПО“), изрично предвижда, че за издадените до влизането му в сила ипотечни облигации следва да се прилага режимът на отменения Закон за ипотечните облигации (§ 5 ЗПО). По силата на § 6 ЗПО се въвежда фикцията да се считат за покрити облигации по смисъла на ЗПО и всички облигации, издадени преди 8.07.2022 г. от кредитни институции със седалище в държава членка, подлежи на надзор с цел защита на притежателите им, вкл. относно изискването набраните от емисията средства да бъдат инвестирани в активи, които през целия период на емисията да осигуряват покритие на претенциите във връзка с облигациите и които в случай на несъстоятелност на емитента да бъдат използвани приоритетно за изплащане на задълженията към притежателите на облигации, до настъпване на техния падеж. Законът задължава БНБ да следи дали такива облигации отговарят на посочените изисквания, когато емитент е банка с лиценз за банкова дейност по Закона за кредитните институции („ЗКИ“).

Законът забранява издаване на покрити облигации преди получаване на нарочно разрешение от БНБ за издаването им като програма покрити облигации или като индивидуална емисия (чл.35 ЗПО). За издаване на такова разрешение банката емитент следва да подаде в БНБ заявление, към което се прилагат предвидените в ЗПО документи и информация, вкл. подробна бизнес програма за поне 3-годишен период след издаването на покритите облигации, сведения за наличието на софтуерна и материална обезпеченост на емитента, подробна информация относно активите, които ще бъдат включени в пула на покритието и тяхното съответствие с изискванията за допустимост на ЗПО и нормативните актове по прилагането му, и т.н. БНБ разглежда заявлението и предоставените към него документи в срок до 60 дни. Когато при разглеждане на заявлението се установи, че то е непълно или е необходимо да бъдат отстранени други несъответствия, БНБ изисква от емитента да представи в срок не по-кратък от 30 дни необходимите документи и информация.

БНБ се произнася окончателно по заявлението за разрешение в срок до 30 дни след получаване на документите и информацията, съответно след изтичане на допълнителния срок, в случай че емитентът не е представил изисканите документи и информация. Законът предвижда БНБ да издаде разрешение в одобрен от нея максимален размер, само когато прецени, че са налице всички необходими документи и информация и изискванията на ЗПО са спазени, когато не е налице значителен риск емисията да засегне неблагоприятно финансовото състояние и дейността на емитента, както и когато интересите на инвеститорите са защитени. Съответно, БНБ отказва с мотивирано решение да издаде разрешение за емисията в предвидените от ЗПО случаи, вкл. когато не са предоставени всички необходими документи и информация или документите съдържат явни нередности, емитентът системно не изпълнява изискванията на ЗПО във връзка с други емисии, издадени от него, когато емисията ще доведе до значителен риск за дейността на емитента или неговото финансово състояние и/или съществува риск емисията да застраши стабилността на финансовата система на Република България.

При публично предлагане на покрити облигации, както и при допускане на покрити облигации до търговия на регулиран пазар, се изисква публикуване на проспект, подлежащ на одобрение от Комисията за финансов надзор („КФН“), като приложение намират разпоредбите на ЗППЦК, актовете по прилагането му, Регламент (EС) 2017/1129 и други приложими актове на правото на ЕС. В такива случаи емитентът е длъжна да подаде заявление и необходимите документи и информация за получаване на разрешение, ако вече не е получил такова, в срок не по-кратък от 60 дни преди подаването на заявление за одобрение на проспект от КФН. Емитентът е длъжен да предостави изготвения проспект на БНБ едновременно с подаване на заявлението за одобрението му от КФН. БНБ и КФН си сътрудничат и обменят информация при разглеждането на двете заявления, като КФН се произнася по заявлението за одобрение на проспекта едва след като вземе предвид становището на БНБ. БНБ следва да го предостави до изтичане на сроковете, определени в Регламент (EС) 2017/1129, за целите на произнасяне от страна на КФН. КФН изисква от БНБ разрешението за емисията, когато емитентът е получил такова преди подаване на заявление за одобрение на проспекта. При предлагане на покрити облигации, за което не се изисква публикуването на проспект, се изготвя предложение за записването им по реда на Търговския закон, съответно документ за предлагането им по реда на чл.89в или 89г ЗППЦК.

Съгласно чл.2 ЗПО покрити облигации, обезпечени с активи, служещи за удовлетворяване на инвеститорите в тях в качеството им на привилегировани кредитори, са дългови ценни книжа, емитирани в съответствие със ЗПО или с националното законодателство на друга държава членка за транспониране на Директива (ЕС) 2019/2162 относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС. От своя страна, дълговите ценни книжа по смисъла на чл.2, ал.2 ЗППЦК изразяват прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права. Дълговите ценни книжа могат да изразяват и други права, ако това не противоречи на закона. "Дългови ценни книжа" по смисъла на чл.100к, ал.2, т.4 ЗППЦК пък са облигации или други прехвърлими секюритизирани дългове, с изключение на ценни книжа, еквивалентни на акции в дружества, или такива, които при превръщането им или при упражняване на правата по тях дават право за придобиване на акции или ценни книжа, еквивалентни на акции в дружества.

По смисъла на §1, т.4 ЗПО "активи, служещи за обезпечение" са материални активи и активи под формата на експозиции, които обезпечават активите от покритието, а съгласно §1, т.4 ЗПО "активите от покритието" са дефинирани като активи, включени в пула на покритието. От своя страна "пулът на покритието" е ясно определен набор от активи, обезпечаващи задълженията за плащания по покрити облигации, които са отделени от останалите активи, държани от банката, емитираща покритите облигации (§1, т.22 ЗПО). Съгласно чл.3, ал.3 ЗПО по отношение на активите, които могат да служат за обезпечение на покритите облигации, следва да са изпълнени изискванията на чл.129, параграф 1а - 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 („Регламента“). Само допустими активи по чл.129, параграф 1, ал.1, букви "а", "б" и "г" - "ж" от Регламента могат да обезпечават покритите облигации (чл.3, ал.1, т.1 ЗПО). Активите, посочени във всяка от буквите на чл.129, параграф 1, ал. 1 от Регламента, образуват отделен вид активи от покритието (чл.3, ал.2 ЗПО). По букви „а“ и „б“ от посочената разпоредба на Регламента такива активи са експозиции към или гарантирани от централни правителства, централни банки от Европейската система на централните банки, субекти от публичния сектор, регионални правителства или местни органи на власт в ЕС, централни правителства на трети държави, централни банки на трети държави, многостранни банки за развитие, международни организации, които отговарят на първа степен на кредитно качество съгласно Регламента.

Кредитното качество съгласно Регламента се определя в степени в съответствие с полученото рисково тегло. Покрити облигации, които имат присъдена кредитна оценка от призната агенция за външна кредитна оценка („АВКО“), получават рисково тегло според определеното им кредитно качество, както следва:

Степен на кредитно качество

1

2

3

4

5

6

Рисково тегло

10 %

20 %

20 %

50 %

50 %

100 %

Покрити облигации, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло въз основа на рисковото тегло, приложимо спрямо първостепенни необезпечени експозиции към емитиращата ги институция. Между рисковите тегла важи следното съответствие: (i) ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 20%, покритата облигация получава рисково тегло 10%; (ii) ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 50%, покритата облигация получава рисково тегло 20%; (iii) ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло 100%, покритата облигация получава рисково тегло 50%; и (iv) ако на експозициите към институцията е присъдено рисково тегло от 150%, покритата облигация получава рисково тегло от 100%. Тези изисквания не следва да се прилагат към покритите облигации, емитирани преди 31.12.2007 г., които Регламентът допуска да бъдат третирани преференциално до падежа.

В групата допустими активи по чл.129, параграф 1, ал.1, б.„б“ от Регламента са включени и експозициите към субекти от публичния сектор на трети държави, регионални правителства или местни органи на власт на трети държави, които получават рисково тегло като експозиции към институции или централни правителства и централни банки съгласно Регламента, и които отговарят на изискванията за първа степен на кредитно качество, а също така и експозиции, които отговарят поне на изискванията за втора степен на кредитно качество съгласно Регламента, но при условие че не превишават 20% от номиналната стойност на покритите облигации на емитента, които са в обращение.

Съгласно чл.129, параграф 1, ал.1, б."г" от Регламента допустими активи се явяват и заеми, обезпечени с (i) жилищни имоти до по-ниската стойност от размера на главницата на съответните ипотеки, заедно с всички предходни ипотеки, и 80% от стойността на предоставения като обезпечение имот; или (ii) първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества за секюритизация, уредени от законите на държава членка, които секюритизират експозиции, свързани с жилищни имоти. В случай, че такива първостепенни дялове се използват като обезпечение, съгласно Регламента специалният публичен надзор за защита на притежателите на облигации следва да гарантира, че във всеки един момент, докато са включени в обезпечения пул, най-малко 90% от базисните активи на тези дялове се състоят от ипотеки върху жилищни имоти, комбинирани с всякакви предходни ипотеки, до по-ниската стойност от стойността на главницата, дължима по тези дялове, главницата на ипотеките и 80% от стойността на предоставения като обезпечение имот; че дяловете отговарят на изискванията за първа степен на кредитно качество и че тези дялове не превишават 10% от номиналната стойност на емисията, която все още е в обращение.

Съгласно чл.129, параграф 1, ал.1, б."д" от Регламента допустими активи са и жилищни заеми, гарантирани изцяло от приемлив доставчик на защита, посочен в Регламента, и отговарящи на втора или по-висока степен кредитно качество, когато делът от всеки един от заемите, използван, за да се изпълни изискването по Регламента за обезпеченост на покрити облигации, не надхвърля 80% от стойността на съответния жилищен имот, разположен във Франция, и когато съотношението на заема към дохода е най-много 33% към момента на отпускане на заема. Регламентът забранява към момента на отпускане на заема да има ипотечни тежести върху жилищния имот, а за предоставяните от 01.01.2014 г. заеми кредитополучателят е договорно задължен да не поема подобни тежести без съгласието на кредитната институция, отпуснала заема. Съотношението на размера на заема към дохода представлява делът от брутния доход на кредитополучателя, който е необходим за обслужване на заема с включените лихви по него.

Съгласно чл.129, параграф 1, ал.1, б."е" от Регламента допустими активи са и заеми, обезпечени с (i) търговски недвижими имоти до по-ниската стойност от размера на главницата на съответните ипотеки, заедно с всички предходни ипотеки, и 60% от стойността на предоставения като обезпечение имот; или (ii) първостепенни дялове, емитирани от френските Fonds communs de Titrisation или от равностойни дружества за секюритизация, управлявани от законите на държава членка, които секюритизират експозиции, свързани с търговски недвижими имоти. Регламентът предвижда в случай, че такива първостепенни дялове се използват като обезпечение, специалният публичен надзор за защита на притежателите на облигации да гарантира, че във всеки един момент, докато са включени в обезпечения пул, най-малко 90% от базисните активи на тези дялове се състоят от ипотеки върху търговски недвижими имоти, комбинирани с всякакви предходни ипотеки, до по-ниската стойност от стойността на главницата, дължима по тези дялове, главницата на ипотеките и 60% от стойността на предоставения като обезпечение имот; че дяловете отговарят на изискванията за първа степен на кредитно качество и че тези дялове не превишават 10% от номиналната стойност на емисията, която все още е в обращение. Съгласно Регламента допустими са заемите, обезпечени с търговски недвижими имоти, когато съотношението на стойност на заема към стойност на недвижимия имот от 60% е превишено до максимум 70%, ако стойността на всички активи, предоставени като обезпечение за покритите облигации, превишава номиналната стойност на покритите облигации в обращение най-малко с 10 %, а вземанията на притежателите на облигациите отговорят на изискванията за правна сигурност, предвидени в Регламента. Регламентът установява, че вземанията на притежателите на облигации се ползват с предимство пред всички други вземания по обезпечението. Съгласно Регламента по отношение на недвижимите имоти, служещи за обезпечаване на покрити облигации, институциите следва да изпълняват изискванията по Регламента за да бъдат квалифицирани същите като приемливо обезпечение, в т.ч. да се спазват изискванията за правната сигурност, за наблюдение на стойностите и оценката на имотите, както и правилата за оценка, установени в Регламента.

Съгласно чл.129, параграф 1, ал.1, б."ж" от Регламента допустими активи са също така и заеми, обезпечени с ипотека или залог върху кораби до разликата между 60% от стойността на предоставения като обезпечение кораб и стойността на евентуални предходни ипотеки върху кораби.

Материалните активи, служещи за обезпечение на активите от покритието, посочени в чл.3, ал.1, т.1 ЗПО и подробно представени по-горе, следва да бъдат въведени в експлоатация и да притежават всички необходими разрешения и регистрации за надлежната им експлоатация, както и да отговарят на установените в ЗПО допълнителни изисквания, а именно – да са налице общоприети методи за извършване на оценка на тяхната стойност; по отношение на недвижимите имоти, актовете, с които се прехвърля правото на собственост или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актовете, с които се признават такива права, да бъдат вписани в Имотния регистър, съответно, по отношение на корабите, в Общия единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме, или в съответния чуждестранен публичен регистър, в който се вписва собствеността и правата по отношение на такива активи, ако за тях се прилага право, различно от българското право.

По силата на чл.4, ал.1 ЗПО така посочените активи по чл.3, ал.1, т.1 ЗПО и чл.129, параграф 1, ал.1, букви "а", "б" и "г" - "ж" от Регламента имат качеството на първични активи, съставящи пула на покритието. Активите, посочени във всяка от буквите на чл.129, параграф 1, ал.1 от Регламента, образуват отделен вид активи от покритието (чл.3, ал.2 ЗПО). ЗПО изисква в пула на покритието да се включват първични активи само от един и същ вид. Само след разрешение от БНБ банката емитент може да включи и друг вид първични активи в пула на покритието, които притежават с тях сходни структурни характеристики, жизнен цикъл и рисков профил. Размерът на първичните активи следва да е най-малко 85% от размера на главницата на покритите облигации в обращение.

Съгласно чл.5 ЗПО в пула на покритието се включват първични активи, обезпечени с материални активи, служещи за обезпечение, които се намират, съответно са вписани в регистър на територията на страната или на друга държава членка. Законът допуска в пула на покритието да се включват и първични активи, обезпечени с материални активи, служещи за обезпечение, които се намират, съответно са вписани в регистър в трета държава, с която Република България има действащи международни договори за защита на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане и в която банката емитент или банка, която е част от същата група, е установена. За целта се изисква банката емитент да разполага с независимо експертно становище, което потвърждава, че тези активи предлагат ниво на сигурност, сходно с това за материалните активи, служещи за обезпечение, които се намират в държава членка, както и правно становище, че редът за удовлетворяване от тези активи, включително по отношение на приложимите процедури и срокове, е равностоен на реда за удовлетворяване от активи, намиращи се в държава членка. Банките, емитиращи покрити облигации, в пула на покритието на които се включват такива активи са длъжни да приемат правила и процедури, които предвиждат редовни проверки за съответствие на активите в конкретните трети държави с изискванията на ЗПО, като експозицията към такива активи не може да превишава 20% от размера на главницата на покритите облигации в обращение.

За изпълнението на изискванията за покритие, установени в ЗПО, банката емитент може да включи в пула на покритието и спомагателни активи по чл.3, ал.1, т.2 ЗПО, както и видове активи по чл.3, ал.1, т.1 ЗПО, различни от включените след разрешение от БНБ (чл.4, ал.3 ЗПО). Спомагателните активи по чл.3, ал.1, т.2 ЗПО представляват допустими активи съгласно чл.129, параграф 1, ал.1, б."в" от Регламента, а именно – експозиции към институции, които отговарят на първа степен на кредитно качество. Регламентът и ЗПО ограничават общата експозиция от този вид до 15% от номиналната стойност (размера на главницата) на покритите облигации на институцията емитент, които са в обращение. Експозициите към институции в ЕС с падеж до 100 дни, не се включват в изискването за първа степен на кредитно качество, но тези институции отговарят най-малко на изискването за втора степен на кредитно качество съгласно Регламента.

По силата на чл.6 ЗПО първичните активи влизат в изчислението на покритието на облигациите със стойността на непогасените им главници, но с не повече от стойността, определена в чл.129, параграф1 от Регламента. По отношение на материалните активи, служещи за обезпечение, банката емитент използва оценка, която е актуална към датата на включването на обезпечените с тях първични активи в пула на покритието. Актуалната оценка на материалните активи, служещи за обезпечение, не може да е по-висока от тяхната пазарна стойност, съответно ипотечна заемна стойност, когато последната е използвана при отпускане на кредитите, които материалните активи обезпечават. Оценката се извършва от независими оценители по чл.5 от Закона за независимите оценители, които притежават необходимата правоспособност, квалификация и опит за извършване на оценки на съответния тип материални активи, служещи за обезпечение на първични активи, и които не са участвали в процеса по предоставяне на съответните кредити, които ще бъдат включени в пула на покритието. По отношение на активи, намиращи се, съответно вписани в регистър извън територията на Република България, оценката се извършва от независим оценител, който не е участвал в процеса по предоставяне на съответните кредити и който притежава необходимата правоспособност, квалификация и опит за извършване на оценки на съответния тип активи на територия на съответната държава.

При извършване на оценката ЗПО изрично забранява на независимия оценител да взема предвид спекулативни елементи, като го задължава да документира стойността на материалните активи, служещи за обезпечение, по прозрачен и ясен начин. Законът овластява БНБ да определя и допълнителни изисквания относно методиката и начина на извършване на оценката, както и методологията относно изчисляване на съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението (LTV). Последващо наблюдение на стойността на активите, служещи за обезпечение, се извършва поне веднъж годишно по реда на Регламента (чл.7 ЗПО). БНБ е овластена да изисква извършването на преглед и преоценка на материалните активи, служещи за обезпечение, както и, когато прецени, че това е необходимо за защита на интересите на кредиторите по покритите облигации.

Материалните активи, служещи за обезпечение на първичните активи, се застраховат за всички присъщи рискове и в съответствие с обичайната практика за подобен род активи, за целия срок, в който съответните активи са включени в пула на покритието (чл.8, ал.1 ЗПО). Застрахователните суми и предявените застрахователни претенции по сключените застрахователни договори относно активите, служещи за обезпечение на първичните активи, се вписват в подрегистъра за първични активи, воден в регистъра на покритието.

Съгласно чл.3, ал.4 ЗПО покритите облигации могат да бъдат обезпечени и с вътрешно емитирани покрити облигации по чл.11, ал.1 ЗПО, а именно – банките могат да издават покрити облигации в резултат на използване на вътрешногрупови структури от обединени покрити облигации, така че покрити облигации, издадени от банка от дадена група ("вътрешно емитирани покрити облигации"), се включват в пула на покритието на покрити облигации, издадени от друга банка, принадлежаща към същата група ("външно емитирани покрити облигации"), при условие че са спазени изискванията по ЗПО. Банката емитент на външно емитирани покрити облигации следва да извърши проверка дали вътрешно емитираните покрити облигации, включително при трансгранични вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации, отговарят на изискванията за допустимост и покритие по ЗПО, преди да ги включи в пула на покритието.

Банките емитенти могат да издават покрити облигации, обезпечени с допустими активи по чл.3, ал.1 ЗПО, инициирани от друга банка и придобити от банката емитент. Банката емитент е длъжна да осигури, че по отношение на придобитите активи са изпълнени изискванията на ЗПО. Активите, прехвърлени от банка инициатор на банката емитент, се вписват в регистъра на покритието, като се отчитат отделно в съответния подрегистър, в който са вписани. ЗПО допуска прехвърлянето на активи от банката инициатор на банката емитент да бъде извършено и по силата на прехвърлителен договор по Закона за договорите за финансово обезпечение (чл.14 ЗПО). В този случай банката инициатор като обезпечител прехвърля активи на банката емитент като обезпечено лице за обезпечаване на задължението на банката инициатор за връщане на получените от нея суми, съответстващи на определената за нея част от постъпленията от покритите облигации. Срокът на действие на прехвърлителния договор, съответно срокът за връщане на сумата, не може да бъде по-кратък от срока до падеж на покритите облигации, при отчитане на възможност за отсрочване на падежа по ЗПО, като задължението за връщане на сумата не подлежи на предсрочно погасяване на основания, различни от основанията за предсрочно погасяване на задълженията по покритите облигации, предвидени в техните условия. При използване на такава структура за съвместно финансиране обаче, банката емитент носи отговорност за изпълнение на задълженията по покритите облигации в отношенията с кредиторите по покритите облигации (чл.15 ЗПО).

Съгласно чл.10 ЗПО договори за деривати също могат да бъдат включени в пула на покритието, когато са изпълнени едновременно следните условия: (i) договорите за деривати са сключени при условията на рамков договор за сделки с деривати, който е различен от останалите рамкови договори на банката емитент и е отделен за всяка програма покрити облигации на същата банка или определени емисии от нея, съответно за всяка емисия покрити облигации, която не е част от програма; (ii) договорите за деривати не могат да бъдат прекратени при несъстоятелност или преструктуриране на банката, емитираща покрити облигации, и не са част от нетираща съвкупност, която включва договори за деривати, сключени извън рамковия договор; (iii) договорите за деривати са предназначени изключително за хеджиране на лихвени и валутни рискове, свързани с активите от покритието, и съдържат разпоредби, които гарантират, че при намаляване на хеджирания риск експозициите по договорите се коригират съответно на намалението, както и че хеджиращата позиция се прекратява или закрива по друг начин, когато хеджираният риск престане да съществува, и (iv) договорите за деривати са изпълними в съответствие с техните условия.

Насрещни страни по договори за деривати, включени в пула на покритието, могат да бъдат единствено ЕЦБ, централните банки на държави членки и на държави - членки на ОИСР, МБВР, ЕИБ, ЕБВР, ЕИФ, Международната финансова корпорация, както и други международни банки за развитие и кредитни институции, които отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 1 или 2 съгласно Регламента; кредитни институции, които отговарят на изискванията за степен на кредитно качество 3 съгласно Регламента, ако банката, емитираща покрити облигации, е получила предварително разрешение от БНБ за това; както и други насрещни страни, одобрени от БНБ по ЗПО. В случай че кредитна институция, която е насрещна страна по договори за деривати, престане да отговаря на приложимите изисквания за кредитно качество, банката емитент изисква от насрещната страна да предостави достатъчно обезпечение под формата на спомагателни активи по чл.3, ал.1, т.2 ЗПО за изпълнение на нейните задължения по сключените договори за деривати или предприема други подходящи мерки, за да ограничи ефекта от увеличения кредитен риск вследствие от загубата на кредитно качество. В случай че не бъдат предприети такива мерки, банката емитент е длъжна незабавно да престане да използва засегнатите договори за деривати за изпълнение на изискванията за покритие и ликвидност по ЗПО и да спре да ги отчита при извършването на стрес тестове. Рамковият договор и договорите за деривати, включително споразумения относно предоставено обезпечение и други допълнителни споразумения към тях, се доказват в писмена форма на хартиен или друг траен носител. При поискване банката емитент е длъжна да ги предостави на БНБ.

Само за сравнение с богатата палитра от допустими активи, формиращи пула на покритието по новия ЗПО, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за ипотечните облигации („ЗИО“) ипотечните облигации са ценни книги, които се издават от банките на основата на портфейлите им от кредити, обезпечени с една или повече първи по ред ипотеки в полза на банките върху недвижими имоти (ипотечни кредити). Въпреки, че ипотечните облигации също притежават качеството на дългови ценни книжа по смисъла на ЗППЦК, те се явяват само една малка разновидност на богатото разнообразие, какво представляват покритите облигации. Съгласно чл.5 ЗИО ипотечните облигации в обращение са покрити с ипотечни кредити на банката-издател (основно покритие), а за заместване на напълно или частично изплатени кредити от основното покритие банката-издател може да включи в покритието на ипотечните облигации свои активи (заместващо покритие), които попадат в обхвата на активите от ниво 1, ниво 2А или ниво 2Б съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, т.е. допустими компоненти на ликвидния буфер по ЗПО. Това са високо ликвидни активи като например, паричните суми в брой или по сметки, вземанията срещу правителството на Република България или БНБ, и т.н.

По силата на чл.26 ЗПО покритите облигации по всяко време трябва да отговарят на изискванията за покритие и свръхобезпеченост. Всички настоящи и бъдещи задължения по покритите облигации трябва да бъдат покрити с парични вземания по допустими активи от покритието. Те включват задължения за: плащане на главница по покритите облигации; плащане на лихви и други парични задължения по покритите облигации; изплащане по договори за деривати, включени в пула на покритието по ЗПО; както и покриване на разходите по обслужване и управление на покритите облигации и на активите от покритието в случай на поставяне на покритите облигации под отделно управление в съответствие с установеното в ЗПО. При изчисляване на изискването за покритие емитентите могат да представят тези разходи като обща сума, посочена в условията, съдържащи правата и задълженията по покритите облигации. Условията на покритите облигации следва да съдържат подробна информация относно използваните методи и допускания при определяне на тази сума. В случай че тези разходи надхвърлят сумата, посочена в условията на покритите облигации, емитентът е длъжен да изпълнява изискването за покритие въз основа на по-високия размер на разходите.

Изискването за покритие се изпълнява с първичните и спомагателните активи от покритието, с активи от ликвидния буфер по ЗПО и парични вземания по договори за деривати, включени в пула на покритието по ЗПО. Активите от покритието обаче, не могат да включват активи, за които се счита, че е настъпило неизпълнение по смисъла на Регламента. При изпълнение на изискването за покритие ЗПО въвежда принцип на номиналната стойност, а именно – банката емитент да осигури, че по всяко време общият размер на главниците на всички вписани в регистъра на покритието активи от покритието е най-малко равен на общия размер на главницата на покритите облигации в обращение (чл.27, ал.1 ЗПО).

ЗПО задължава банката емитент да поддържа по всяко време и минимално ниво на свръхобезпеченост от 5%, определено въз основа на принципа на номиналната стойност. В производството по получаване на разрешение от БНБ за издаване на програма покрити облигации, съответно на индивидуална емисия покрити облигации или в рамките на последващия надзор по ЗПО БНБ може да определи и по-високо минимално ниво на свръхобезпеченост, когато прецени, че нивото от 5% не е достатъчно, за да покрие свързаните с покритите облигации или активите от покритието рискове. БНБ отменя или изменя решението, с което е определено различно ниво на свръхобезпеченост, когато прецени, че причините за вземане на това решение впоследствие са отпаднали или са съществено изменени. Решенията на БНБ следва да се мотивират и се съобщават писмено на емитента и на наблюдателя на покритието, когато такъв е назначен. ЗПО допуска и условията, съдържащи правата и задълженията по покритите облигации, да предвиждат и по-високо минимално ниво на свръхобезпеченост от тези нива. Задължителното свръхобезпечение и доброволното свръхобезпечение представляват част от покритието на покритите облигации и могат да бъдат изпълнени с всеки от активите от покритието. Ограничението от 85% първични активи по чл.4, ал.2 ЗПО, не се прилага за изпълнението на изискването за свръхобезпеченост (чл.27, ал.5 ЗПО).

Съгласно чл.28 ЗПО пулът на покритието във всеки един момент включва ликвиден буфер, състоящ се от ликвидни активи, с които може да бъде покрит най-високият нетен изходящ ликвиден поток по покритите облигации за следващите 180 дни. Когато в рамките на същата програма са издадени повече от една емисии покрити облигации, както и когато за повече от една емисия по същата програма се води отделен регистър на покритието, изискването за ликвиден буфер се прилага въз основа на сбора от съответния най-висок нетен изходящ ликвиден поток за следващите 180 дни по всяка от тези емисии.

Размерът на нетния изходящ ликвиден поток по покритите облигации за даден ден се определя, като от сумата на всички изходящи потоци от плащания с падеж в този ден по покритите облигации в обращение, включително плащания на лихви и главница, и по договорите за деривати по ЗПО се извадят входящите потоци от плащания по вземания от активите от покритието с падеж в същия ден. Най-високият нетен изходящ ликвиден поток за 180 дни представлява най-високата стойност, получена при сбора на нетните изходящи ликвидни потоци, определени за всеки пореден ден от периода.

Ликвидният буфер по ЗПО се състои от следните видове ликвидни активи, които се вписват в отделен подрегистър в регистъра на покритието: (i) активи от ниво 1, ниво 2А или ниво 2Б съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции, които са оценени в съответствие с този Делегиран регламент и които не са емитирани от банката емитент на покритите облигации, от нейното предприятие майка, различно от субект от публичния сектор, което не е кредитна институция, от нейно дъщерно предприятие или друго дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или от дружество със специална цел - секюритизация, с което банката емитент има тесни връзки; и (ii) експозиции към кредитни институции с остатъчен падеж до три месеца, които отговарят на степен на кредитно качество 1 или 2, или краткосрочни депозити с първоначален падеж, който не надхвърля 100 дни, в кредитни институции, които отговарят на степен на кредитно качество 1, 2 или 3, в съответствие с чл.129, параграф 1, б."в" от Регламента.

Съгласно чл.16 ЗПО задълженията по покритите облигации се обезпечават с първи по ред особен залог върху съвкупността от вписаните в регистъра на покритието активи от покритието. Залогът подлежи на вписване в Централния регистър на особените залози („ЦРОЗ“) освен в случаите на безналични вътрешно емитирани покрити облигации по чл.11, ал.1 ЗПО, които като част от пула на покритието на външно емитирани покрити облигации се вписват в Централния регистър на ценни книжа, воден от "Централен депозитар" - АД, както и когато е приложимо - в съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани вътрешно емитираните покрити облигации. За заложен кредитор се посочва агентът по обезпечението, определен в условията, съдържащи правата и задълженията по покритите облигации. Вписване в ЦРОЗ на залог върху отделните активи от покритието не се изисква. Залогът се счита за учреден върху и противопоставим по отношение на всеки актив от покритието само с вписването в ЦРОЗ на залога върху съвкупността, съответно с последващото включване на актив в регистъра на покритието. По силата на чл.16, ал.3 ЗПО разпоредбите на чл.15 и чл.20, ал.2 ЗОЗ не намират приложение.

За вписването на залога върху съвкупността се изисква декларация с нотариална заверка на подписите на лицата, които управляват и представляват банката емитент, или на упълномощените от тях лица, в която се заявява, че активите от покритието не са предмет на друг залог, запор или друга тежест, както и че са надлежно вписани в регистъра на покритието при спазване на изискванията на ЗПО. Когато учредяването на обезпечение върху някои активи от покритието се урежда от право, различно от българското, банката емитент учредява равностойно на особения залог първо по ред обезпечение върху тези активи по реда на съответното приложимо право. Банката емитент може да учреди такова обезпечение върху някои активи от покритието и когато прецени, че това е необходимо, за да бъде гарантирано правото на кредиторите по покритите облигации на привилегировано удовлетворяване от тези активи.

По изричната разпоредба на чл.17 ЗПО вписаният по реда му залог върху активите от покритието не подлежи на регистрация или вписване в друг регистър, като чл.171 ЗЗД не се прилага. Вписаният по реда на ЗПО залог върху активите от покритието има действие спрямо длъжниците по активите от покритието и без да им бъде съобщено за учредяването на залога (чл.18 ЗПО). Активите, вписани в регистъра на покритието, могат да служат за обезпечение единствено на задълженията на банката емитент по покритите облигации, до пълното погасяване на всички задължения по покритите облигации. Учредяването на друго обезпечение, налагането на запор, учредяването или налагането на друга тежест върху тези активи не могат да се противопоставят на агента по обезпечението и на кредиторите по покритите облигации във връзка с вземанията им по покритите облигации (чл.19, ал.1 ЗПО). Активите, вписани в регистъра на покритието, не могат да бъдат предмет на обезпечителни мерки и изпълнение или да удовлетворяват по друг начин претенции на трети лица, различни от кредиторите по покритите облигации (чл.19, ал.2 ЗПО). Залогът върху активите от покритието запазва действието си до пълното погасяване на задълженията по покритите облигации, без да е необходимо подновяване на вписването (чл.20, ал.1 ЗПО). Заличаването на вписването на залога става след пълното погасяване на задълженията по покритите облигации с писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на агента по обезпечението, съответно на извънредния управител, назначен от БНБ в случаите по чл.53, ал.9 ЗПО при доброволна ликвидация на банката емитент или когато лицензът за извършване на банкова дейност на банката емитент е отнет на някое от предвидените в закона основания.

Банката емитент на покрити облигации е длъжна да съхранява необходимата документация за всички активи от покритието, както и да води регистър на покритието на издадените от нея покрити облигации. Отделен регистър на покритието се води за всяка програма покрити облигации на банката емитент, съответно за всяка емисия покрити облигации, която не е част от програма. Отделен регистър на покритието може да се води и за една или повече емисии, издадени в рамките на същата програма, когато първичните активи по всяка от тях са от един и същ вид. Регистърът на покритието съдържа необходимите идентификационни данни на всички активи от покритието на покритите облигации, за които се води този регистър, включително събираните и съхранявани от банката емитент идентификационни данни за задължените лица по вземанията, представляващи активи от покритието. Регистърът съдържа подрегистри за първични активи, включително вземанията по сключени застраховки относно материалните активи, служещи за обезпечение на първичните активи; спомагателни активи; договори за деривати и получените във връзка с тях обезпечения, включени в пула на покритието в съответствие със ЗПО; активи, включени в ликвидния буфер; парични постъпления от плащания по или във връзка с посочените активи, извършени след поставяне на покритите облигации под отделно управление в съответствие със ЗПО. При воденето на повече от един регистър на покритието всеки регистър се води по начин, който гарантира, че не е налице смесване на информацията за отделните програми, съответно определени емисии по тях, както и за емисиите, които не са част от програма.

Банката емитент е длъжна да вписва първоначалния пул на покритието в съответния регистър на покритието в деня на издаване на покритите облигации. В същия ден банката емитент предоставя на БНБ и на наблюдателя на покритието, когато такъв е назначен, необходимите данни относно пула на покритието и доказателства за извършването на вписването. Банката емитент е длъжна да вписва незабавно и всички нови активи, които се включват в пула на покритието, в съответния регистър на покритието. От момента на вписването на актив в регистъра на покритието се счита, че е налице правно валидно и подлежащо на изпълнение включване на този актив в пула на покритието, което е противопоставимо на емитента и на всички трети лица. От момента на вписване в регистъра на покритието на всеки последващо включен актив, той се включва в учредения по реда на ЗПО залог за обезпечаване на вземанията по задълженията по покритите облигации, без да е необходимо допълнително вписване (чл.23, ал.3 ЗПО). Отписването на актив от регистъра на покритието, включително замяната му с друг актив, който се включва в пула на покритието, се извършва по ред, който е предварително одобрен от наблюдателя на покритието, съответно от БНБ, когато не е назначен наблюдател на покритието. Отписване, извършено в противоречие със ЗПО, е обявено от закона за недействително (чл.23, ал.4 ЗПО).

ЗПО дава възможност на банката емитент да назначи наблюдател на покритието на всяка програма за покрити облигации, съответно на всяка емисия, която не е част от програма (чл.29 ЗПО). Наблюдател на покритието може да бъде банка, лицензирана в Република България или в друга държава членка, включително когато е назначена за агент по обезпечението, или одиторско дружество съгласно Закона за независимия финансов одит. Одиторско дружество не може да бъде наблюдател на покритието на покрити облигации, емитирани от банка, на която е било одитор преди изтичането на две години от приключване на одитния ангажимент по чл.76 ЗКИ (Чл.32, ал.1 ЗПО).

Наблюдателят на покритието е длъжен да извършва текущо наблюдение на пула на покритието с цел да се осигури съществуването на активите от покритието, включително вземанията по договори за деривати, съответствието им с изискванията за допустимост, както и включването им в регистъра на покритието, спазването от банката емитент на приложимите правила за оценката на активите, обезпечаващи активите от покритието, но без да е ангажиран с извършване на проверка дали определената стойност отговаря на действителната стойност на съответния актив. Наблюдателят следи за спазването на изискванията за водене на регистър на покритието, изпълнението на изискванията за покритие, включително за минимално ниво на свръхобезпеченост, приложими към покритите облигации; спазването на изискванията за ликвидност на пула на покритието; и т.н.

Наблюдателят на покритието е длъжен да уведоми писмено БНБ незабавно за всички станали му известни обстоятелства, които са довели или могат да доведат до грубо или системно нарушение на нормативните актове, приложими към покритите облигации и дейността на емитента по тяхното управление; съществено нарушение на допълнителни изисквания, дадени от БНБ по реда на ЗПО; неизпълнение на банката емитент на нейно изискуемо задължение за плащане на лихви или главница по покритите облигации или за плащане по договор за деривати, или на друго задължение, предвидено в условията, съдържащи правата и задълженията по покритите облигации, което не е отстранено в приложимия или в определен от наблюдателя за това срок или чието изпълнение е станало невъзможно; или при наличие на обстоятелства, които пораждат основателни опасения за непрекъснатостта и надеждността на обслужването на покритите облигации от страна на банката емитент. Информацията се предоставя едновременно и на агента по обезпечението, когато е различен от наблюдателя на покритието, както и на управителните и надзорни органи на банката емитент на покритите облигации, освен ако има основателни причини да се предположи, че предоставянето на информацията на банката емитент може да застраши интересите на кредиторите по покритите облигации и упражняването на публичния надзор на покритите облигации от БНБ.

Наблюдателят е длъжен да изготвя поне веднъж годишно писмен доклад за извършените дейности по наблюдение на покритието, в който се представят констатациите за съответствието на пула на покритието с изискванията на ЗПО и с условията, съдържащи правилата и задълженията по покритите облигации, изпълнението на задълженията на емитента, откритите недостатъци и предприетите мерки за тяхното отстраняване от страна на емитента. Докладът се представя на банката емитент, на БНБ и на агента по обезпечението, когато е различен от наблюдателя на покритието, в срок до 30 дни след края на годината, за която се отнася.

БНБ като орган за публичен надзор на покритите облигации е овластена от закона да постави покритите облигации под отделно управление от останалото имущество на банката емитент, като назначи за целта извънреден управител на покритите облигации в случаите, когато лицензът за извършване на банкова дейност на банката емитент е отнет на някое от предвидените в закона основания, както и ако банката емитент е получила разрешение за доброволна ликвидация. По силата на чл.51, ал.2 ЗПО когато прецени, че това е необходимо, за да се гарантира изпълнението на задълженията по покритите облигации в съответствие с техните условия, БНБ може да постави покритите облигации под отделно управление, като назначи извънреден управител и когато е взето решение за установяване, че влоговете в банката емитент са неналични; по отношение на банката емитент са приложени мерки за ранна намеса по смисъла на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници или е взето решение за предприемане на действия за преструктуриране съгласно чл.51, ал.1 от същия закон; налице е неизпълнение на банката емитент на нейно изискуемо задължение за плащане на лихви или главница по покритите облигации или за плащане по договор за деривати, сключен в съответствие със ЗПО, което продължава повече от 30 дни; както и когато са налице и други обстоятелства, които пораждат основателни опасения за непрекъснатостта и надеждността на управлението на покритите облигации от страна на банката емитент.

В случаите на отнет лиценз или доброволна ликвидация БНБ назначава извънреден управител на покритите облигации в деня на акта, ако такъв не е бил назначен преди това. В останалите случаи, при констатиране на необходимост, БНБ назначава извънреден управител на покритите облигации не по-късно от три работни дни от настъпване на съответните обстоятелства. Когато банката емитент е издала повече от една емисия в рамките на същата програма, БНБ е длъжна да назначи един и същ извънреден управител на всички емисии от програмата, за които се води един и същ регистър на покритието. БНБ се произнася с мотивирано писмено решение по назначението, което се съобщава незабавно на банката емитент и на наблюдателя на покритието, когато такъв е назначен. Решението се публикува на интернет страницата на БНБ. Решението на БНБ подлежи на незабавно изпълнение.

Извънреден управител може да бъде само физическо лице, което отговаря на изискванията за синдик по чл.25, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Изпълнението на изискванията се установява от БНБ по реда на чл.25, ал.2 и 4 от същия закон. Извънредният управител може да бъде извънреден управител на повече от една емисии покрити облигации, издадени от същата банка емитент, но не може да бъде едновременно с това и временен управител, временен синдик, синдик, квестор, ликвидатор или да изпълнява други функции в рамките на прекратителна процедура или оздравителни мерки по отношение на банката емитент.

С назначаване на извънредния управител всички правомощия на управителните и надзорните органи на банката емитент, свързани с управлението на покритите облигации, в т. ч. на активите от покритието, включени в регистъра на покритието, се преустановяват и се упражняват от извънредния управител, доколкото в акта за назначаването му не са предвидени ограничения (чл.53, ал.1 ЗПО). В случай че лицензът за извършване на банкова дейност на банката емитент е бил отнет или дейността й е била ограничена по друг начин, извънредният управител при управление на емисията разполага спрямо трети лица с правомощията, с които органите на банката емитент биха разполагали, ако нейният лиценз не беше отнет, съответно нейната дейност не беше ограничена. Извънредният управител има право да сключва сделки, да се разпорежда с активи от покритието и да предприема всички други действия, включени в лиценза за извършване на банкова дейност на банката емитент, които са необходими за надлежното управление на покритите облигации, включително за управление на рискове, свързани с активите от покритието, и за осигуряване на ликвидни активи за изпълнение на задълженията по покритите облигации. При изпълнение на правомощията си по управление на покритите облигации извънредният управител действа от името на банката емитент и за сметка на програмата, съответно емисията, когато тя не е част от програма.

С назначаване на извънредния управител агентът по обезпечението преустановява своята дейност. По заявление на извънредния управител това обстоятелство се отбелязва в регистрите, в които е вписан залогът върху активите от покритието. От момента на отбелязване на това обстоятелство само извънредният управител може да пристъпва към изпълнение върху активите от покритието и да предприема други действия по управление на залога. От назначаването си извънредният управител е отговорен за изпълнението на всички задължения на банката емитент по ЗПО, свързани с управлението на покритите облигации, включително за подходящо организиране на дейностите по управление на покритите облигации и предоставяне на информация на кредиторите по покритите облигации и на БНБ. Извънредният управител е длъжен да третира информацията, която му е станала известна при или по повод изпълнение на неговите задължения, в съответствие с приложимите изисквания за защита на личните данни и запазване на информация, представляваща банкова, търговска или друга защитена от закона или по силата на договор тайна, включително след прекратяване на дейността му като извънреден управител на емисията покрити облигации.

Извънредният управител може да прехвърли като съвкупност правата и задълженията по една или повече емисии покрити облигации чрез договор в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите. Общото събрание на облигационерите по съответните покрити облигации може да задължи извънредния управител да прехвърли правата и задълженията по една или повече емисии покрити облигации, за които се води отделен регистър на покритието, на посочена от общото събрание насрещна страна. Насрещна страна по договор може да бъде единствено банка, лицензирана в държава членка, или друго правно образувание от държава членка, което съгласно приложимото към него законодателство може да извършва дейности по издаване и/или администриране на покрити облигации. Такъв договор не може да бъде сключен преди одобрение на неговите условия от страна на БНБ. Извънредният управител не отговаря пред облигационерите по покритите облигации, в случай че БНБ не одобри сключване на договора с посочена от общото събрание на облигационерите насрещна страна.

При прехвърляне на правата и задълженията по покритите облигации, ако няма друго споразумение с кредиторите по тях, банката емитент отговаря за задълженията солидарно с приобретателя до размера на задълженията по покритите облигации, които не са удовлетворени от постъпления от активите от покритието. Средствата, получени като насрещна престация, се връщат в имуществото на банката емитент. Извънредният управител може да сключва и други сделки с всички или с част от активите от покритието, но само с предварителното одобрение на БНБ.

По всяко време след поставяне на покритите облигации под отделно управление БНБ може да обяви неизпълнение по тях, когато банката емитент не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по тях на падежа, или програмата, съответно емисия, която не е част от програма покрити облигации, не изпълнява изискването покритие по чл.27, ал.1 ЗПО. След поставянето на покритите облигации под отделно управление БНБ е длъжна да следи служебно за настъпване на неизпълнение по тях. Обявяване на неизпълнение по покритите облигации може да бъде поискано и от извънредния управител, от един или повече притежатели на покрити облигации или от насрещна страна по договор за деривати, сключен в съответствие със ЗПО. В тези случаи БНБ се произнася по искането в срок до 14 дни.

При извършване на преценката относно настъпването на неизпълнение по покритите облигации БНБ взема предвид цялата налична информация относно състоянието им, като оценява доколко те отговарят на изискванията за покритие, свръхобезпеченост и ликвидност, установени в ЗПО, и доколко активите, включени в регистъра на покритието, са достатъчни, за да гарантират изпълнението на задълженията по покритите облигации в съответствие с техните условия. БНБ е длъжна да отчита наличието на възможност за отсрочване на падежа им по реда на ЗПО. Преди да вземе решение за обявяване на неизпълнение по покритите облигации, БНБ изисква представянето на писмено становище от извънредния управител. При вземане на такова решение, то задължително следва да бъде мотивирано, като БНБ го съобщава незабавно на извънредния управител, кредиторите по покритите облигации и другите заинтересовани страни. Съобщението за взетото решение се публикува и на интернет страницата на БНБ.

Не по-късно от края на работния ден, следващ съобщаването на решението за обявяване на неизпълнение по покритите облигации, извънредният управител заявява за вписване в регистрите, в които е вписан залогът върху активите от покритието, че пристъпва към изпълнение. Извънредният управител е длъжен да предприеме необходимите действия по изпълнение върху активите от покритието. Той изпълнява функциите на депозитар, като отнася получените суми по специална сметка в банка, която отговаря на степен на кредитно качество 1, 2 или 3 съгласно Регламента (чл.59, ал.2 ЗПО). Извънредният управител открива отделна банкова сметка за всички покрити облигации, за които се води отделен регистър на покритието.

Извънредният управител е длъжен да предоставя на кредиторите по покритите облигации и на БНБ месечен отчет за дейностите по изпълнение върху активите от покритието и за събраните суми по всяка открита специална сметка. Най-късно до приключване на дейностите по изпълнение върху активите от покритието извънредният управител урежда отношенията с насрещните страни по договори за деривати, сключени в съответствие със ЗПО, и с другите кредитори по покритите облигации. Той е длъжен да осигури равнопоставеност на кредиторите по различни емисии, издадени в рамките на същата програма покрити облигации, по отношение на изпълнението върху и разпределението на постъпленията от активите, включени в съответния регистър на покритието, воден за програмата. След приключване на изпълнението върху активите от покритието извънредният управител разпределя събраните суми по всяка от специалните сметки между съответните кредитори по покритите облигации. След разрешение от БНБ извънредният управител може да извърши частично разпределение и преди приключване на изпълнението върху активите от покритието. Разходите за изпълнение и другите разходи по обслужване и управление на покритите облигации се погасяват с предимство пред останалите задължения по покритите облигации. Вземанията на инвеститорите в покрити облигации и на насрещните страни по договори за деривати се удовлетворяват пропорционално. Тези правила се прилагат съответно и при изпълнение върху активи от покритието от агента по обезпечението.

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист

Акценти

Светли Християнски празници!

На всички колеги и приятели
на ИК „Труд и право“ и НКЦ „Решение“

Прочети още...

Нека да мислим зелено!

ИК „Труд и право“ подкрепя и се присъединява към световните тенденции и глобални инициативи за опазване на околната среда.

Прочети още...

Новото данъчно законодателство през 2022 година

Излезе от печат годишникът „Новото данъчно законодателство през 2022 година“

Прочети още...

Трудови отношения – 2022

Излезе от печат първото ни издание за тази година – книгата-годишник „Трудови отношения – 2022“.

Прочети още...

Брой No 3 на месечните списания

Брой No 3 на месечните ни списания – печатни и електронни, са вече при своите абонати.

Прочети още...