Меню

В „Държавен вестник“, бр. 18 от 04.03.2022 г., е обнародван Законът за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Параметрите на Бюджет 2022 са съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, като се отчитат ефектите от временни мерки в условия на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19.

В настоящия коментар ще поставим акцент върху някои основни въпроси, касаещи заложените политики и параметри в основния бюджетен закон за годината.

Кои са основните параметри, залегнали в бюджета за 2022 година?

Основните стойностни параметри в държавния бюджет, одобрени със закона, са както следва:

  • Общо приходи, помощи и дарения: 32 764,8 млн.лв., в т.ч.

· данъчни приходи: 30 352,6 млн.лв.;

· неданъчни приходи: 2 412,2 млн.лв.

  • Общо разходи: 20 061,8 млн.лв., в т.ч.

· текущи разходи: 16 947,4 млн.лв.;

· капиталови разходи: 2 982,7 млн.лв.;

· прираст на държавния резерв: 31,3 млн.лв.;

· предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина: 19,1 млн.лв.;

· резерв за непредвидени и неотложни разходи: 81,4 млн.лв.

  • Бюджетни взаимоотношения (трансфери) - нето: 17 272,8 млн.лв.
  • Вноска в общия бюджет на ЕС: 1 683,3 млн.лв.
  • Бюджетно салдо: - 6 253,2 млн.лв.

В какво се изразяват целите и приоритетите на данъчната политика през тази година?

Данъчната политика отново е насочена към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.

Като временна мярка за 2022 г. се предоставя възможност за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия.

Считано от 1 април 2022 г. се отменя окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.

Какво предвижда осигурителната политика за 2022 година?

Осигурителната политика в Бюджет 2022 предвижда:

· запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване;

· увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 3 000 лв. на 3 400 лв., считано от 1 април 2022 г.;

· увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.;

· увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г.;

· увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата - 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер, считано от 1 април 2022 г.;

· запазване размера на задължителната здравноосигурителна вноска - 8 на сто;

· запазване размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто;

· не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Кои са ключовите моменти по отношение на политиката по доходите?

Политиката по доходите през 2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната месечна работна заплата за страната от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. (ПМС № 37 от 24.03.2022 г. - обн. ДВ, бр. 25 от 2022 г.).

Разчетено е увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Минималният месечен размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, от 1 април 2022 г. е 710 лв.

Към какво е насочена пенсионната политика за 2022 година?

Пенсионната политика за 2022 г. предвижда:

· увеличаване на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Необходимите условия за пенсиониране през 2022 г. са: възраст 61 г. и 10 м. и стаж 36 г. и 2 м. за жените и възраст 64 г. и 5 м. и стаж 39 г. и 2 м. за мъжете.

· увеличаване на стойността на процента (тежестта) по чл. 70, ал. 1 от КСО от 1,2 на 1,35 за всяка една година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. За останалата част от зачетения осигурителен стаж процентът се запазва 1,2 на сто;

· увеличение от 1 юли 2022 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г. с 6,1 %;

· увеличаване на размера на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с нея пенсии и добавки, от 1 юли 2022 г. с 6,1%;

· увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1440 лв. на 1500 лв., като този подход ще се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.

Какво е заложено по отношение на социалните помощи и обезщетенията?

По отношение на социалните помощи и обезщетения, Бюджет 2022 г. предвижда:

· запазване на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, като от 1 януари до 31 март 2022 г. се увеличава размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 380 лв. на 650 лв. (в сила от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април същият се увеличава от 650 лв. на 710 лв.;

· запазване на режима на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО - първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;

· запазване периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца; при бременност и раждане и при безработица - 24 месеца;

· запазване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.;

· увеличение от 1 април 2022 г. на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12 на 18 лв., както и на максималния дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.

Какво предвиждат останалите политики в Бюджет 2022?

Политиката в областта на здравеопазването през 2021 г. е насочена към подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.

Приоритетите в областта на здравеопазването са следните:

  • овладяване на пандемията и последствията от COVID-19;
  • създаване на ефективно работеща доболнична помощ, включително за реализиране на допълнителни дейности свързани с профилактика, наблюдение и лечение на деца;
  • финансиране на медицинското обслужване в здравните кабинети в детските градини и училищата, на детските ясли и яслените групи към детските градини, детските кухни, здравните медиатори, общинските съвети по наркотични вещества и психосоциална рехабилитация;
  • засилване ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани - изследвания на кръв, урина и кардиологични изследвания, с цел наблюдаване в извънболничната помощ. Въвеждане на интегриран подход за намаляване употребата на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи;
  • осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система. Стабилизиране на здравноосигурителния модел;
  • развитие на електронното здравеопазване;
  • преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ.

Политиката в областта на образованието и науката през 2022 г. е насочена към:

  • всеобхватно, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование, учене през целия живот - чрез ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряване на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието;
  • равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал с цел развитие на система на висшето образование, която да е способна да отговори на динамиката на обществените процеси при поддържане на необходимото качество на висше образование.

Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на модерни, боеспособни и оперативно съвместими въоръжени сили. Целта е да се изградят, поддържат и използват необходимите способности на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите по отбрана на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, принос към колективната отбрана на Алианса, участие в ръководени от НАТО и ЕС операции и мисии, а също така и принос към националната сигурност в мирно време.

Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността е насочена към противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на границите и контрол на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации и управлението и развитието на системата на МВР.

Политиката в областта на съдебната система цели изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.

Приоритет на външната политика е прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Акцентите тук са активната двустранна и многостранна дипломация, публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика, както и подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница.

Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия, минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси.

Политиката в областта на опазването на околната среда и водите има за цел съхраняването на уникалната българска природа и подобряването на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцентът тук е поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие.

Политиката в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Друга основна цел на тази политика е подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.

Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Основните приоритети са свързани с опазването на движимото и недвижимото културно наследство, както и със създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.

Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения, както и изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм с цел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.

Политиката в областта на транспорта и съобщенията цели:

· развитие на базисната транспортна инфраструктура;

· повишаване на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта;

· намаляване на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряване на високо ниво на безопасност и сигурност;

· стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт;

· поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт;

· установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга - хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености, и др.

Ключов приоритет на политиката в областта на електронното управление е въвеждането на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи. Политиката включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор в машинно-четим отворен формат.

Политиката в областта на туризма е съобразена с предизвикателствата в условията на продължаващата пандемия от COVID-19, които промениха облика на сектора не само в национален, но и в световен мащаб. Ориентирана е към справяне с безпрецедентния натиск върху туристическата екосистема с все по-силен акцент върху запазване на работните места и умело използване на механизми за подкрепа на предприятията в туризма. Нейната основна цел е утвърждаването на туризма като ключов за икономиката отрасъл. Политиката в тази област и в сегашните условия, наложени от пандемията, е в подкрепа на устойчивото икономическо развитие на страната, като провеждането й гарантира повишаване на конкурентоспособността на този сектор в новите реалности за създаване на правилно и реалистично позициониране на българския туристически продукт и оттам за насърчаване на туристическите посещения на чужденци в България, при спазване на всички необходими санитарни изисквания.

Политиката в областта на селското стопанство е насочена към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване на заетостта в селските райони.

Икономическата и финансовата политика са насочени към:

· устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, което цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на стабилен и дългосрочен икономически растеж. Политиката е насочена към подпомагане на интернационализацията на фирмите чрез стимулиране на експортното финансиране и гарантиране, подкрепа с информация, институционална подкрепа и създаване на условия за привличане на капитали;

· ефективно външноикономическо сътрудничество, което е решаващо за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия;

· развитие на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика, с цел повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството, иновациите и повишаването на производителността на труда;

· устойчиви и прозрачни публични финанси, което е тясно свързано с провеждането на политика на гарантиране на фискална стабилност, поддържане на дефицит в рамките на правилата и ограниченията на европейското и националното законодателство, поддържане на макроикономическа и фискална стабилност и осигуряване на финансиране на основните функции на държавата чрез бюджета;

· ефективно събиране на всички държавни приходи, което цели постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството;

· управление на държавния дълг, насочено към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обръщение и финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет, в условията на безпрецедентна ситуация на борба за ограничение на разпространението на COVID-19 и за намаляване на негативните социално-икономически последствия за населението и бизнеса.

Има ли промяна относно задълженията към доставчици и ангажиментите за разходи на разпоредителите с бюджет?

За поредна година, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са утвърдени допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2022 г. на бюджетните организации. В обхвата на тези задължения се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски кредит и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Утвърдени са също максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, както и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината от съответните разпоредители с бюджет.

Трябва ли бюджетите да се публикуват на интернет-страниците на бюджетните организации?

Всички бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, са задължени да публикуват на интернет-страниците си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Това следва да бъде изпълнено в 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. в „Държавен вестник“ (ПМС № 31 от 17.03.2022 г. - обн. ДВ, бр. 23 от 2022 г.).

Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет-страницата им, когато това е предвидено в ЗДБРБ за 2022 г., или в Закона за публичните финанси.

Как се определят разходите за представителни цели?

Разходите за представителни цели се определят по досегашния ред, а именно: на държавните органи, министерствата, ведомствата и на държавните висши училища и колежи от съответния министър, ръководител или от колективния орган на управление, на областните администрации - от министър-председателя или от главния секретар на Министерския съвет в случай на упълномощаване, а на общините - от съответния общински съвет, при спазване на съответните ограничения.

Остава в сила ограничението за размера на средствата за представителни цели за кметовете на общините и за общинските съвети, като в ЗДБРБ за 2022 г. е регламентирано, че размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“, а за общинските съвети този размер не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

Как се разходват средствата за персонал?

Разходите за персонал, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., се извършват до определения размер.

Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.

При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.

Разпоредбите не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:

  • получени средства от помощи и дарения;
  • вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;
  • получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;
  • получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
  • средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми за развитие на държавните висши училища;
  • разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;
  • проекти, финансирани със средства и инструменти от Европейския съюз;
  • вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;
  • разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от ЗДБРБ за 2022 г. при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.

Има ли случаи, в които бюджетните организации могат да не заплащат наеми?

Както досега, така и през 2022 г. в случаите, когато бюджетните организации са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те няма да заплащат наеми.

Предвидено ли е одобряване на допълнителни разходи за дейности, свързани с COVID-19 и войната в Украйна?

В Закона за бюджета за 2022 г. са предвидени възможности Министерският съвет може да одо­брява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на определени показатели за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други пър­востепенни разпоредители с бюджет по дър­жавния бюджет за финансиране на:

- дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19;

- дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, вклю­чително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. са заложени и редица други разпоредби, отнасящи се до съответни първостепенни разпоредители с бюджет, държавни и общински предприятия и еднолични търговски дружества с държавно и общинско участие.

Във всички случаи обаче, първостепенните разпоредители с бюджет следва да упражняват контрол върху процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен при спазване на определените в Закона за публичните финанси принципи за всеобхватност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и законосъобразност.

Веселка Донкова, финансов експерт

Акценти

Светли Християнски празници!

На всички колеги и приятели
на ИК „Труд и право“ и НКЦ „Решение“

Прочети още...

Нека да мислим зелено!

ИК „Труд и право“ подкрепя и се присъединява към световните тенденции и глобални инициативи за опазване на околната среда.

Прочети още...

Новото данъчно законодателство през 2022 година

Излезе от печат годишникът „Новото данъчно законодателство през 2022 година“

Прочети още...

Трудови отношения – 2022

Излезе от печат първото ни издание за тази година – книгата-годишник „Трудови отношения – 2022“.

Прочети още...

Брой No 3 на месечните списания

Брой No 3 на месечните ни списания – печатни и електронни, са вече при своите абонати.

Прочети още...