Меню

Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2019 г., кн. 12

Предстоят промени, касаещи два основни елемента на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите: начина на определяне на застрахователната премия и начина на определяне на обезщетението в случай на инцидент с пострадало лице.
И двете предложени промени са предмет на оживени дискусии, защото засягат интересите на застрахователния бранш и на ползвателите на най-масово продаваната задължителна застраховка у нас. И двете предложения са базирани на статистически анализи, актюерски и математически модели, и са изразени в сравнително сложни за разбиране правни постановки, скали и формули. И при двете предложения стои въпросът за най-правилния подход за постигане на целта, а тя, когато говорим за застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е да бъде намален броят на жертвите и пострадалите при инциденти на пътя.

Дългоочакваната наредба за системата „бонус-малус“

В съответствие с чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането1, предстои приемане на наредба за определяне на единните изисквания за коригиране на застрахователната премия по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус“).

Вариант на наредбата за система „бонус-малус“ беше публикуван още в края на миналата година. Предложената тогава система срещна сериозен отпор от всички засегнати от нея, шофьорите, транспортния бранш и застрахователите, основно по две причини: обвързването на системата с автомобила вместо с неговия водач и зависимостта й от административни нарушения, констатирани от пътната полиция, но които не са довели до ПТП. Основното предизвикателство пред институциите и тогава, и сега е да разработи справедлива система за „бонус-малус“, при която централен фактор да е поведението на водача, но без да се губи връзката с автомобила.

През май тази година КФН поднови работата си по създаването на система „бонус-малус“ и в средата на миналия месец беше предложен нов проект на наредбата за система „бонус-малус“. Понастоящем тече срок за обществено обсъждане на новия проект с крайна дата 19.12.2019 г. Освен проект на новата наредба за системата „бонус-малус“, предложението включва и проект за промени при Наредба № 492 относно документите по полицата.

Целта на „бонус-малус“ е да коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България. Системата има цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение. Системата ще се прилага по еднакъв начин независимо чия собственост е МПС и дали се използва за лични, или за служебни цели.

Както беше посочено, в центъра на новия модел за система „бонус-малус“ е поведението на водача при движение по пътищата и установените с влезли в сила актове за налагане на наказания на административни нарушения по Закона за движението по пътищата3 или престъпления по Наказателния кодекс4, които имат отношение към настъпване на ПТП и причиняване на телесни увреждания и смърт. Конкретните административни нарушения и престъпления са групирани в седем категории в Приложение № 1 към проекта на наредбата съгласно тяхната тежест и за всяка категория е определен брой наказателни точки, които да се начисляват при влизане в сила на актовете за налагане на наказания. Изплатените в предходни периоди щети, кубатурата на двигателя на МПС, възрастта на водача и др. критерии както досега ще бъдат от значение за определянето на базовата премия от застрахователите в техните тарифи, а не за самите „бонус“ и „малус“ класове.

Предложеният модел предвижда носители на „бонус-малус“ класа да бъдат на самостоятелно основание:

1. собственикът, с отделен профил за всяко конкретно МПС, което притежава; и

2. водачът на МПС.

Собственикът ще бъде носител на класа за „бонус-малус“, доколкото той има право на ползване и разпореждане с МПС и с поведението си може да определя лицата, които да го управляват. По тази причина се предлага неговият „бонус-малус“ клас по отношение на конкретното МПС да се влияе от всички административни нарушения и/или престъпления, извършени с това МПС през периодите на собственост. Извършените нарушения с конкретното МПС няма да натоварват други МПС, притежавани от същия собственик, и ще се избегне ефектът на разпростиране. С придобиването на МПС новият собственик ще се класифицира в базов „неутрален“ клас за „бонус-малус“, който е равен на базовата застрахователна премия на застрахователя, съгласно неговата тарифа и без корекции.

Водачът на МПС също ще бъде носител на клас „бонус-малус“, защото поведението му е основният фактор за причиняване на ПТП с произтичащите от тях вреди. За да може да се отчита „бонус-малус“ класът на водача, всички водачи, които ще управляват определено МПС (включително собственика на МПС, когато е правоспособен водач и възнамерява да го управлява), ще бъдат вписвани в застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предложението за самостоятелното вписване на собственика като водач се прави, за да се разграничи неговият клас като собственик, който е по отношение на конкретното МПС и който зависи от нарушенията и/или престъпленията, извършени с конкретното МПС, от личния му клас като водач, който зависи от всички извършени от него нарушения, независимо от МПС. Идентификацията на всички водачи, вкл. и на самия собственик, когато той има намерение да управлява собственото си МПС, е от особена важност за постигането на справедливост в системата при определяне на премията по застраховката, имайки предвид, че всеки водач има индивидуален рисков профил.

За неизпълнение на задължението за обявяване на водачите в полицата ще има административно наказание както за водача, така и за собственика на МПС. Също така при недобросъвестно скриване на информация относно високорисков водач, застрахователят ще има право да събере допълнителна премия, съответстваща на по-високия риск. Но невписаният водач няма да бъде изключен от кръга на покритието по застраховката, нито застрахователят ще има регрес срещу него само на това основание.

„Бонус-малус“ класът на всеки водач и собственик на МПС ще се определя автоматизирано от информационната система на Гаранционния фонд според административните нарушения и престъпления, установени с влезли в сила актове към момента на вписването на лицето в застрахователната полица. При първо вписване в застрахователна полица на водач, за когото няма информация за влезли в сила такива актове, ще се определя базов клас „неутрален“. При влезли в сила след 1 януари 2020 г. актове неутрален клас се определя към момента на влизането в сила на най-ранното наказание и съответно се променя в съответствие с правилата за преход между класовете по проекто-наредбата.

При изготвяне на застрахователната полица ще се вписват поотделно класовете на собственика на МПС и на всички вписани водачи. При сключване на застраховката към базовата премия, определена от застрахователя, ще се прилага коефициентът на най-високия „малус“ от всички тези класове.

Предлагат се две алтернативни скали за „бонус-малус“: едната с петнадесет класа при базов „неутрален“ клас 6, пет класа „бонус“ и девет класа „малус“. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 23% от базовата премия, а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400% на базовата премия. Втората скала съдържа двадесет класа, при базов „неутрален“ клас 8, седем класа „бонус“ и дванадесет класа „малус“. При втората скала в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 25% от базовата премия, а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400% на базовата премия. Според правилата за преход между класовете, за всяка една наказателна точка, посочена в Приложение № 1 към проектонаредбата, лицето - собственик или водач на МПС, преминава с един „бонус-малус“ клас по-високо. Класът се променя, като се определя следващият по-нисък „бонус-малус“ клас с изтичане на всеки дванадесет месеца от датата на определяне на първоначален клас и/или датата на влизане в сила на всяко едно наказателно постановление, фиш или присъда, когато в този едногодишен период не е влязъл в сила друг акт за налагане на наказание. Скалата на „бонус-малус“ класовете заедно с коефициентите за промяна на базовата застрахователна премия се определят в Приложение № 2 към проекта на наредбата.

Гаранционният фонд ще въведе административна електронна услуга, чрез която лицата ще могат да проверяват своя индивидуален „бонус-малус“ клас. Предвижда се и процедура за оспорване на определените „бонус-малус“ класове, както и за оспорване на факторите (наказателни постановления, фишове/електронни фишове и присъди), на база на които е определен класът.

Ще има промяна в реквизитите на застрахователната полица, посочени в Наредба № 49. В полицата ще се вписват водачите, които ще управляват МПС, „бонус-малус“ класовете за всеки от тях, класът на собственика, коригиращият коефициент, който се прилага към застрахователната премия. Ще бъде създаден режим за изменение на застраховката, който да гарантира, че при вписване/отписване на водач на МПС в полицата ще се отразяват корекциите в определените „бонус-малус“ класове, както и че при увеличаване на рисковия клас ще се коригира застрахователната премия.

Ако бъде приета, новата наредба за „бонус-малус“ ще влезе в сила от 01.01.2020 г. Обаче разпоредбите, които регулират определянето на „бонус-малус“ класа на водача и собственика на МПС, и коригирането със съответния коефициент на индивидуалната застрахователна полица, ще започнат да се прилагат ефективно от 01.01.2021 г.

Според застрахователния бранш новият предложен вариант за система „бонус-малус“ е най-адекватният, предложен до момента, и най-щадящият потребителите. Бизнесът не очаква цената на застраховката за средностатистическия автомобил да поскъпне, а напротив - очаква средното ниво на цената на полицата да поевтинее след въвеждането на „бонус-малус“ системата. Изчисленията показват,че максимален бонус от 25% ще ползват приблизително половината от шофьорите, докато пълното възможно оскъпяване от 400% ще засегне по-малко от един процент от тях.

Една от основните критики към новия проект за система „бонус-малус“ е във връзка с това, че за изчисляването на класовете ще се вземат предвид актовете и глобите на КАТ, които не винаги са свързани с щети за застрахователите (като например за превишена скорост, неправилно изпреварване, опасни маневри, отнемане на предимство, хулиганско поведение на пътя, шофиране в нетрезво състояние или без книжка). Така шофьорите ще бъдат наказвани за едно и също нарушение по няколко пъти: с глоба, отнемане на контролни точки и по-висока цена на застраховката. Cпoрeд превозвачите и шофьорите цeнaтa на полицата трябвa дa зaвиcи eдинcтвeнo oт тoвa дaли вoдaчът e причинил ПТП, зaрaди кoeтo зacтрaхoвaтeлят e изплaтил щeта. Но това не би било оправдано от гледна точка на главната цел на системата „бонус-малус“, а именно да се намали броят на ПТП с щети на лица и имущество. А посочените нарушения, дори когато не са довели до ПТП, са сред основните предпоставки за това.

Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при ПТП

В края на миналата година в Кодекса за застраховането беше приета нова разпоредба, която касае обезщетението за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Казусът започна с едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд от лятото на 2018 г., с което беше разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетения при смърт в катастрофа. Освен утвърдения кръг, включващ съпруг/лице, с което жертвата съжителства, деца и родители, ВКС реши, че по изключение обезщетение може да получи и лице, с което починалият е бил създал „трайна и дълбока емоционална връзка“, причиняваща „продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени“.

Новият текст на чл. 493а от Кодекса от края на 2018 г. предвижда КФН, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика да приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и вследствие смъртта на пострадало лице. До приемането на наредбата (което трябваше да стане до 07.12.2019 г., но все още предстои) се прилага досегашният ред за определяне на обезщетения, като за „новата категория“ близки Кодексът предвижда обезщетенията да се определят в максимален размер до 5000 лв. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от новата категория близки влезе в сила със задна дата за предявени съдебни претенции от 21.06.2018 г. нататък, като на засегнатите лица е дадена възможност да оттеглят своите искове за претенции над законовия максимум.

В изпълнение на закона Гаранционният фонд изпрати към в КФН проект за Методика за определяне размера на обезщетенията при ПТП. Заинтересованите лица имаха възможност да предоставят писмени становища и коментари относно проекта до 15.11.2019 г. В момента тече финализиране на проекта от КФН и институциите, предвид получените становища.

Не липсват критики и по отношение на проекта за тази методика. Тя, в някои свои части, може да се приеме за рестриктивна, тъй като поставя граници, при спазване на които съдът да определи дължимото обезщетение. А в това потребителите виждат опит за защита на икономическите интереси на застрахователните компании. Като цяло е трудно да бъде законодателно заложена система, която да отразява справедливо разнообразието от житейски казуси и да подпомага, а не да ограничава съдебната власт. Освен това прилагането на Методиката ще изисква страните в процеса да се обръщат към есперти актюери, лица с математически познания и др. Положителен аспект на Методиката е, че тя ще постави основни принципи и отправни точки, включително относно видовете вреди, които могат да бъдат претендирани, и насоки за тяхното доказване.

Какъвто и да бъде окончателният подход на законодателя за системата „бонус-малус“, и за методиката за определяне на обезщетения за вреди, със сигурност това ще има голямо отражение върху пазара на най-продаваната застраховка от общозастрахователните класове - „Гражданската отговорност“, свързана с притежаването и използването на МПС. Надеждата е системата „бонус-малус“ да бъде въведена по възможно най-справедлив начин и да започне своя път към търсената с нея основна цел - намаляване на жертвите и пострадалите на пътя, както и на щетите от ПТП.

Що се касае до Методиката за определяне на вредите, там надеждата е да бъде възприет безпристрастен подход, почиващ на баланс между интересите на увредените лица, стабилността на застрахователите и цената на застраховката.

Невена РАДЛОВА, адвокат
_______
1 Обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., изм. и доп.
2 Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз (загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2017 г.), приета с Решение № 149-Н от 16.10.2014 г. на Комисията за финансов надзор, (обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г.), изм. и доп.
3 Обн. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., изм. и доп.
4 Обн. ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., изм. и доп.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани