Sidebar

Меню

В съвременния свят предприятията инвестират големи средства в придобиване, разработване и прилагане на ноу-хау и информация, които предоставят конкурентно предимство. Внедряването в търговската дейност на резултати от проучвания на пазарите и изучаване на потребителските търсения, процесите по разработване на нови технологии, създаването на бизнес модели и стратегии са все безспорни активи на търговските предприятия, които имат не просто теоретична, но и реална имуществена стойност. В ерата на иновационните технологии и инвестиции тези активи се превръщат в ценност за търговските предприятия, съизмерима с правата на интелектуална собственост. С повишаването на стойността на вътрешната търговска информация неизменно се увеличават и рисковете от недобросъвестното придобиване, разпространение и използване на търговска тайна и ноу-хау. Най-уязвими предприятията остават по отношение недобросъвестност на своите служители, които имат широк достъп до търговските тайни на предприятието при и по повод предоставянето на труд.

В рамките на Европейския съюз националните законодателства се различават драстично по отношение на уредбата на търговската тайна и ноу-хау, като най-съществени са разликите в ефективността на нормативно уредените средства за защита. По тази причина европейският законодател прие Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (по-долу Директивата) на 08.06.2016 г. На държавите членки бе предоставен срок за транспониране на новата регламентация в националните законодателства до 09.06.2018 г. В това отношение България отбеляза известно забавяне, като вместо изменения в настоящия Търговски закон, с „Държавен вестник“, бр. 28 от 05.04.2019 г. бе обнародван изцяло нов Закон за защита на търговската тайна (по-долу ЗЗТТ), който въвежда нормите на Директивата.

  1. Досегашната уредба в българското законодателство

Търговската тайна бе изключително оскъдно регламентирана от българския законодател, като в нито един законодателен акт не е представена дефиниция на този институт. В чл. 52 от Търговския закон се съдържаше единствено генерално формулирано общо задължение на търговските представители, пълномощници и помощници да пазят търговската тайна на своите принципали. Проблемът с посочената уредба, от една страна, бе, че не предоставя ясен отговор на въпроса дали това задължение е обвързващо за тези лица при прекратяване на отношенията им с търговското дружество, а от друга, че не обхваща всички лица, които могат да имат достъп до търговска информация на дружеството - бивши съдружници и акционери, представителни органи, както и работници и служители, които нямат качеството на търговски пълномощник или помощник.

Задължение за лоялност и опазване на поверителната информация на работодателя се съдържа и в чл. 126, т. 9 КТ, но това задължение не е обвързващо за служителите след прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е и най-честият случай на злоупотреби в практиката.

Обща забрана на използването или разгласяването на производствена или търговска тайна се съдържа и в чл. 37 от Закона за защита от конкуренцията. При прилагането на посочената разпоредба съдилищата и Комисията за защита на конкуренцията въвеждат дефиниция за търговска тайна, която се доближава в голяма степен до европейския стандарт. Въпреки това предоставените средства за защита не бяха особено ефективни, доколкото всяко нарушение по ЗЗК следва първо да бъде установено от специалния орган, а от друга - за да е налице нарушение по този член, следва да са доказани също осъществени или възможни изкривявания на конкурентната среда, деформиране на пазара и негативно засягане интересите на конкурентите.

  1. Дефиниция на „търговска тайна”

В чл. 3 от новоприетия ЗЗТТ се предоставя за пръв път легална дефиниция на „търговската тайна“, която в конкретния случай дословно въвежда уредбата, посочена в Директивата. Търговската тайна представлява търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която следва да отговаря едновременно на следните три изисквания:

  • представлява тайна;
  • има търговска стойност поради тайния си характер; и
  • по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху информацията.

Тежестта на доказване, че дадена информация притежава качеството търговска тайна, съответно са изпълнени и трите законови изисквания в тази връзка, е върху притежателя на твърдяната търговска тайна. Тук следва да се спомене, че за изпълнението на третия критерий търговецът следва да положи по-голяма грижа. Подписване на бланкови и общи споразумения за конфиденциалност не представляват достатъчни мерки за запазването на търговската тайна. Търговецът следва да посочва на лицата, които имат достъп, изрично коя информация, данни, бази данни са конфиденциални, независимо дали тази информация се съдържа в онлайн кореспонденция, електронни бази данни, или на хартиен носител. В практиката това най-често се постига чрез изричното обозначаване на всеки носител на търговска тайна като конфиденциален. В допълнение търговецът следва да положи и по-голяма грижа, въвеждайки мерки, които предвиждат ограничаване на достъпа до търговска информация чрез технически и други способи.

Знанията, опитът и уменията, които служителите придобиват добросъвестно в рамките на своята работа, не могат да бъдат третирани като търговска тайна и съответно работодателят не може да ограничава своите служители в използването им.

Законът също така взема под внимание, че търговската тайна има стойност, доколкото тя бива използвана в съответния бизнес, в резултат на който се предлагат съответни стоки и услуги. Ако не се вземе под внимание именно реализирането на стоки и услуги, които са в пряка връзка с неправомерното използване на търговската тайна, защитата не би била пълна, доколкото увреденият търговец не би могъл да се противопостави на пласирането на пазара на тези стоки и услуги. В тази връзка се въвеждат понятията стоки и услуги, които са предмет на нарушения, спрямо които увреденият търговец има право да иска различни мерки с оглед пълното преустановяване на нарушението на търговската му тайна.

  1. Неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна

В закона се извеждат три основни състава на неправомерно поведение във връзка с търговската тайна - неправомерно придобиване, неправомерно използване и неправомерно разкриване.

Придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена; или друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика.

Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е придобило неправомерно търговската тайна, или е нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или е нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.

Следва да се посочи, че в новия закон се въвежда още една по-висока степен на закрила, доколкото неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна е налице също и в случаите, когато лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно.

В закона изрично се посочват и изключенията, при които придобиването, използването и разкриването на търговска тайна не е неправомерно, а именно:

  • при упражняване на правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до информация по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
  • за разкриване на престъпления, нарушения или други противоправни деяния, когато това се извършва с цел защита на обществения интерес;
  • когато работници или служители разкриват търговска тайна на техни представители в рамките на законовото упражняване на функциите на представителството в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство, ако разкриването е било необходимо за упражняването на тези функции;
  • за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското законодателство.
  1. Защита при неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна

Едно от най-слабите места на досегашната уредба относно поверителността на търговската информация се изразяваше в неефективните средства за защита, които бяха предоставени законодателно. С имплементирането на правилата на Директивата с новия ЗЗТТ на търговците се предоставят редица мерки, благодарение на които могат да бранят своята информация, като компетентен е единствено съдът и специална административна процедура не е необходима.

Освен общото право на иск за обезщетение, законът въвежда и редица други мерки, които могат да бъдат поискани от съда като обезпечаване на иска и като гаранция за изпълнение на решението.

С новия закон се въвеждат нови специфични за тази материя искове, които са независими един спрямо друг и могат да бъдат предявявани както самостоятелно, така и кумулативно (едновременно) в рамките на едно производство, а именно:

  • иск за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна;
  • иск за присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
  • иск за преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
  • иск за забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоки, които са предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
  • иск за унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно - предаването им на ищеца;
  • иск за забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Видно от така уредените искове, европейският законодател се е опитал да обхване възможно най-широк кръг от възможни житейски ситуации, при които е налице неправомерно използване на търговска тайна.

В допълнение, законът предоставя множество допълнителни мерки, които могат да бъдат искани от ищеца, като мерки за поверителност в рамките на съдебното производство, които са нови за гражданския процес в България - ограничаване на достъпа до документи по делото, които съдържат търговска тайна, ограничаване на достъпа до съдебните заседания, издаване на съдебен акт, в който търговската тайна остава неразкрита.

Предвидени са множество нови специфични обезпечителни мерки, които са характерни единствено за това съдебно производство - преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка; забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките - предмет на нарушение; задържане чрез изземване и предаване на стоките - предмет на предполагаемото нарушение, включително когато са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; изземването и предаването се извършва по отношение на лицето, в което се намират, със запор; забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.

Интересна нова мярка, която може да се претендира от увредения търговец, е въведената в чл. 24 ЗЗТТ, която цели даването на гласност за извършеното нарушение. По искане на ищеца съдът може да осъди ответника да разгласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация.

  1. Определяне на справедливо обезщетение

С обнародвания ЗЗТТ се въвеждат нови и специфични правила по отношение на определянето на размера на дължимото обезщетение. Тези правила са взети от Директивата и са нови за българското законодателство, като тепърва трябва да се установи как ще бъдат прилагани от съда.

Освен стандартната хипотеза, в която съдът присъжда обезщетение спрямо доказаните вреди и пропуснати ползи, вече съдът е длъжен да съобрази и събраните данни относно приходите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна. Това е особено ценно за правоприлагането, доколкото приходите са доказуеми в по-голяма степен (включително и чрез ползване на публични регистри и бази данни), отколкото реалния размер на пропуснатите ползи, които за съжаление в повечето случаи биват третирани като „хипотетични“ от вещите лица.

Съдът следва да вземе под внимание и претърпените неимуществени вреди, когато е приложимо. В последните години се наблюдава изменение в практиката на съдилищата относно възможността юридически лица да претърпяват неимуществени вреди, което в по-старата юриспруденция се възприемаше като недопустимо.

Интересен нов момент се съдържа и в чл. 19, ал. 2 ЗЗТТ, съгласно който, когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, включително разходите за идентификация и проучване. Това също предоставя нова възможност да се търси справедливо обезщетение, доколкото разходите за идентификация, проучване и разработване на информацията, която се квалифицира като търговска тайна, също са с по-висока степен на доказуемост. Важна задача пред съдилищата ще бъде да установят в правоприлагането кога и как се урежда възнаграждение за предоставяне на търговска тайна - едностранно от правоимащия или чрез договор, както и ще намери ли това приложимост в трудовоправните отношения.

В заключение можем да посочим, че законодателните промени с въвеждането на новия Закон за защита на търговската тайна са положителни за българското право и бизнес, доколкото правната рамка преди това бе изключително оскъдна и неефективна. Видно от текстовете на закона, разпоредбите му са приложими и в трудовоправните отношения, което е много положителна промяна, тъй като в най-честия в практиката случай нарушаването на търговската тайна е в резултат на неправомерно поведение на бивши или настоящи служители. За съжаление с приемането на новия закон не се въвеждат изменения в Кодекса на труда, както е сторено с Търговския закон и Закона за защита на конкуренцията. Това е законодателен пропуск, доколкото сега ще следва противоречията между новата правна рамка и настоящата трудовоправна уредба да бъдат превъзмогнати по тълкувателен път. Съдилищата следва в хода на правоприлагането да установят дали исковете, уредени в специалния закон, ще се разглеждат по реда за разглеждане на трудовоправни спорове. Отворени остават и множество въпроси във връзка с прилагането на множеството специфични мерки за закрила и защита срещу неправомерно използване на търговска тайна, и новите способи за определяне на обезщетения при трудовоправните отношения.

Стефан СТЕФАНОВ, адвокат
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, адвокат Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани