Sidebar

Меню

В практиката съществуват много и разнородни видове доходи. Една специфична категория доходи, са доходите, предоставени като награди. Може да се каже, че съществува голямо многообразие на предоставяните по различни поводи и на различни основания награди.
Наградите могат да бъдат държавни и национални, като националните награди се учредяват по инициатива на различни органи и организации, а освен това могат да бъдат учредени и на името на изявени личности, постигнали значителни постижения в областта на науката, културата и др.
Съществуват различни игри, състезания, конкурси и др. (много от тях телевизионни), които предоставят щедри награди/печалби. Все повече лица участват и в различни игри в интернет пространството, като понякога печелят не малки награди.
Най-общо казано, награди могат да бъдат предоставяни както във връзка с постижения в дадена област, така също и на абсолютно случаен принцип.
Всички тези особености и специфики имат отношение към данъчното третиране на посочените доходи по реда на ЗДДФЛ.
За правилното данъчно третиране е много важно да се знае правоотношението между лицето, което изплаща наградата, и нейния получател, както и правилата, по които действа съответната игра, конкурс, състезание и др.

Придобиване на доходите
Наградите, както и печалбите от участие в различни игри, могат да бъдат както парични, когато се изплащат като парична сума, така и предметни, когато се предоставят в натура - например телефонен апарат.
При определяне на момента на придобиване на доходите се прилага общият принцип на ЗДДФЛ, заложен в чл. 11, ал. 1 от закона, а именно доходите се смятат за придобит на датата на:

  • плащането - при плащане в брой;
  • заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
  • получаването на престацията - за непаричен доход.

Придобиването на предметни награди или печалби се счита за непаричен доход. Когато доходите са непарични, те трябва да бъдат остойностени в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.
Например за придобита от физическо лице награда - лек автомобил, размерът на дохода ще бъде определената пазарна цена на автомобила към датата на придобиването му. По отношение на пазарната цена, ЗДДФЛ препраща към легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
На облагане по реда на ЗДДФЛ подлежат доходите от всички източници, придобити от физическото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Най-общо казано, доходите от награди, както и печалби от участие в игри могат да бъдат облагаем или необлагаем доход, като конкретното им данъчно третиране ще бъде разгледано поотделно, в зависимост от специфичните особености, свързани с тяхното придобиване.

Необлагаеми доходи
Доходите, които не подлежат на облагане, са изрично посочени в чл. 13, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 ЗДДФЛ.
Необлагаеми доходи са паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта или получени от участие в игри, различни от хазартните игри, при които печалбата се определя на случаен принцип (чл. 13, ал. 1, т. 20 и т. 21 ЗДДФЛ).
Хазартни игри са игрите на случайността, при които задължително има залог, като може да се получи печалба или да се загуби залогът. Залог е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба. Важно е да се отбележи, че хазартните игри на територията на България могат да се организират само с лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта. Предвид това придобитите от физически лица печалби, получени от участие в лицензирани хазартни игри, не се облагат с данък. Такива игри са националната лотария, Българският спортен тотализатор, Еврофутбол и др.

Пример:
Физическо лице е спечелило автомобил от участие в хазартна игра.
В този случай получената награда от участие в тази игра не подлежи на облагане с данък на основание чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ.

Не са хазартни игри игрите с развлекателен или спортен характер, при които се изисква проява на сръчност, знания и умения от участниците, и които не се основават преимуществено на случайност. 
Когато играта не е хазартна, е много важно да се има предвид дали печалбата се определя на случаен принцип, което означава да не е обвързана с проява на знания, умения и др. подобни от страна на участниците в нея. Тоест, за да е освободена от облагане, печалбата следва да е определена на случаен принцип - на късмет.
Разнообразието от предлагани игри е изключително голямо. Например има игри, в които изборът на победителя може да се осъществява чрез жребий на случаен принцип от всички, които са взели участие в конкретната игра. При други игри обаче наградата се предоставя на тези, които са показали някаква сръчност, знания или умения.
Когато спечелването на наградата или печалбата по никакъв начин не е обвързано с личностните качества на участника в играта, а е на случаен принцип, то в този случай придобиването й ще бъде необлагаем доход за физическото лице.
По принцип всяка игра има правила за участие, в които са разписани условията на конкретната игра. В случай че е предвидено участниците да отговарят на определени въпроси и да проявят знания (дори отговаряйки на абсолютно елементарен въпрос), то когато не става въпрос за хазартна игра, доходите няма да попаднат в обхвата на необлагаемите доходи. Тук като пример през годините може да се посочи играта „Сделка или не“, която не е хазартна игра, печалбите се определят на случаен принцип, но в зависимост от правилата на играта, които са променяни многократно, е и данъчното третиране на придобитите доходи. Когато в играта е заложено да се отговоря на поставен въпрос, то вече автоматично отпада възможността придобитата награда (печалба) да се третира като необлагаем доход, независимо че печалбата в играта е на случаен принцип.

Пример:
Търговска фирма, която се занимава с търговия и дистрибуция на стоки, периодично прави презентации на своите продукти пред потенциални клиенти, като им дава възможност да участват в игра с предметна награда. Наградата се избира на случаен принцип и се предоставя безвъзмездно на физическото лице, което я е спечелило, с рекламна цел. Предвид това, тъй като в случая името на печелившия участник се определя на случаен принцип, то придобитата награда не подлежи на данъчно облагане.

Към необлагаемите доходи се причисляват и предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура“, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, което произтича от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ.
Тук се включват държавните парични награди на лица за особени заслуги към българската държава и нацията1, които се предоставят на лицата за цялостния им принос и/или за изключителните им постижения в различни области на обществения живот; за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и за защита на човешките права и свободи; в борбата с бедствия и аварии; за опазване на околната среда, както и на лица, проявили лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг.
В обхвата на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ се включват например и държавните награди, финансирани със средства от държавния бюджет за награждаване на високоразрядни спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства и олимпийски игри, и от аналогични първенства и игри за хора с увреждания.
Важно е да се отбележи, че ако такива награди се предоставят не от бюджета, а например от различни неправителствени организации, то в този случай те вече няма да имат характер на държавна или национална награда, тъй като не се финансират със средства от държавния бюджет и съответно няма да попаднат в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ.

Предоставените от работодател парични и предметни награди, получени на основание и по реда на нормативен акт, също попадат в обхвата на необлагаемите доходи по силата на чл. 24, ал. 2, т. 15 ЗДДФЛ. Това са наградите (парични и предметни), които се предоставят във връзка с трудови правоотношения по силата на закон, наредба, правилник и др.
Тук като пример могат да бъдат посочени наградите по чл. 33 от Закона за Сметната палата, които се предоставят за изпълнение на определени задачи; по чл. 191 от Закона за Министерството на вътрешните работи - за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните задължения или за продължителна служба в МВР; по чл. 358а от Закона за съдебната власт - за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества, както и много др.
В някои от нормативните актове тези награди са ограничени до определен размер, посочен в самия акт, като например в чл. 33 от Закона за Сметната палата е записано, че служителите на Сметната палата могат да бъдат награждавани с отличия
и/или с предметни или парични награди до размера на основната месечна заплата.
Предвид това, при изплащане на суми, чийто размер превишава установените в цитираните по-горе нормативни актове, превишението не може да се счита за награда, получена на основание и по реда на нормативен акт, и излиза извън обхвата на необлагаемите доходи.

Облагаеми доходи
Както вече отбелязах, за определяне на данъчното третиране на придобитите от физически лица доходи, от изключителна важност е да се знае принципът, на който действа съответната игра, конкурс, състезание и др., от които е придобита наградата или правоотношението с лицето, което я предоставя.

Доходи от трудови правоотношения
Наградите, получени във връзка със съществуващо трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, се третират като доходи от трудови правоотношения и съответно се облагат по правилата за облагане на доходите от трудови правоотношения. Следва да се има предвид, че при формирането на облагаемия доход от трудови правоотношения се включва както трудовото възнаграждение, така и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на необлагаемите доходи. Тук се предполага, че предоставянето на награда от страна на работодателя е свързано с постигнати високи резултати или заслуги във връзка с осъществяваната от физическото лице трудовата дейност. Така например периодично предоставяните допълнителни възнаграждения под формата на премии, допълнително материално стимулиране и др. подобни, нямат характер на награда.
В тази хипотеза авансовото и годишното облагане на доходите от награди е по правилата за облагане на доходите от трудови правоотношения, което няма да разглеждам подробно, тъй като не е предмет на настоящето изложение.

Доходи от друга стопанска дейност
В случай че физическо лице получава награда (например допълнителни средства за добре свършена работа) от възложител, която е свързана с извършваната от него дейност по извънтрудови правоотношения, доходите от която се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, то в този случай наградата ще се третира като доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от закона и ще подлежи на облагане с възнаграждението на лицето по предвидения за това ред. Облагаемият доход ще се формира, като придобитият доход се намали с 25 на сто разходи за дейността. Авансовото и годишното облагане е по правилата за облагане на доходите от друга стопанска дейност.

Доходи от други източници
Наградите, които са получени от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител,
с изключение на посочените в чл. 13 ЗДДФЛ, се облагат по реда на чл. 35, т. 2 от закона с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход е брутната им сума. Тези доходи не подлежат на авансово облагане, а се облагат само на годишна база.
Тук попадат наградите, които не са определяни на случаен принцип, както и всички други награди, които не попадат в обхвата на необлагаемите доходи. Например тук може да попадне предоставена награда за спечелено първо място в организиран от община конкурс.

ПРИМЕР:
Физическото лице, спечелило автомобил от участие в хазартна игра, чийто доход не подлежи на облагане с данък на основание чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ, предпочита вместо автомобила да получи левовата му равностойност. В случая това се осъществява, като автомобилът първо се регистрира на името на физическото лице, което го е придобило, а след това фирмата, която го е предоставила, го изкупува обратно.
В този случай последвалото обратно изкупуване от фирмата представлява нова самостоятелна сделка, което се случва, след като физическото лице вече е станало собственик на автомобила (макар и само на документи). Тъй като тази сделка се осъществява непосредствено след получаването на наградата, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДДФЛ, по силата на която доходите от продажба или замяна на пътни превозни средства са освободени от облагане, само ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата е по-голям от една година. Тъй като в случая лицето притежава автомобила по-малко от една година, то придобитият доход от продажбата му ще бъде облагаем за физическото лице по реда на чл. 33, ал. 2 ЗДДФЛ.

Документиране на доходите
По отношение на облагаемите доходи от награди, както и печалби от участие в различни игри, много важен момент е документирането на тези доходи, което е свързано и с възможността физическите лица да изпълнят коректно съответните им данъчни задължения.
При изплащане на награди, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 ЗДДФЛ, предприятието - платец на доходите, е задължено да издаде служебна бележка по образец за изплатените доходи, която да предостави на лицето, придобило дохода. Служебната бележка (образец № 4) се издава на основание чл. 45, ал. 7 ЗДДФЛ при поискване от физическото лице, придобило дохода, а когато лицето не я е поискало, се издава задължително в срок до 15 април на следващата година.
Когато наградата е във връзка с доход от извънтрудови правоотношения, документирането й, т.е. удостоверяването на изплатения доход и на удържания данък, се осъществява от платеца на дохода чрез издаване на Сметка за изплатени суми (образец № 3а), както и на служебна бележка по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ (образец № 3), които също се предоставят на лицето.
Издаването на тези документи е много важно, тъй като например, ако наградата е предметна, за физическото лице, което я е придобило, е невъзможно само да определи размера на облагаемия доход. Ето защо за платците на такива доходи, които не спазват законовите изисквания на ЗДДФЛ, са предвидени административнонаказателни санкции, а именно за неиздаване и непредставяне на служебните бележки, глобата или имуществената санкция са в размер до 250 лв. (до 500 лв. при повторно нарушение), ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. Важно е да се има предвид, че санкциите се налагат поотделно за всяко физическо лице, на което е трябвало, а не е издаден въпросният документ.
Всички актуални образци на служебни бележки по ЗДДФЛ, както и на сметката за изплатени суми, могат да бъдат намерени на интернет-страницата на Националната агенция за приходите, на адрес: www.nap.bg.

Деклариране на доходите
Необлагаемите доходи, придобити като награди, както и като печалби от участие в игри, не подлежат и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от физическите лица, които са ги придобили, което произтича от разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Придобитите от местни физически лица доходи от награди, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (по чл. 29 и 35 ЗДДФЛ) подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им, в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на физическото лице.
Доходите от извънтрудови правоотношения се посочват в Приложение № 3 на декларацията с код 307, а доходите от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ се декларират в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон с код 602.
Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
За наградите, придобити във връзка доходите от трудови правоотношения, е валидно общото правило за тези доходи, а именно лицата, които през годината са получили само доходи от трудови правоотношения, и са изпълнени условията на чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДФЛ, извън случаите по чл. 50, ал. 1, т. 4-5 и чл. 50, ал. 3 ЗДДФЛ, не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Предоставяне на информация по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ
В образеца на Справка за изплатени доходи на физически лица по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ вече изчерпателно са изброени доходите, които следва да се посочват в нея.
Ангажимент на платците на доходите по чл. 29 и 35 ЗДДФЛ е да предоставят информацията по реда на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за изплатените от тях доходи на физически лица през данъчната година, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.
Освен това доходите, които представляват необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 20 и т. 21 ЗДДФЛ, се посочват в справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ от предприятията - платци на тези доходи, само в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв. Следователно посочването на тези доходи в справката е обвързано с годишния размер на дохода, изплатен на едно физическо лице.

Пример:
През годината предприятие е изплатило на дадено физическо лице шест пъти по 1000 лв. като печалби от игри, които не са хазартни, но при които печалбата се определя на случаен принцип, в общ размер на 6000 лв. В случая тези доходи на физическото лице в общ размер на 6000 лв. трябва да бъдат посочени от предприятието - платец, в справката със съответния код, който отговаря на вида на дохода.

Наградите, които представляват необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ, са изключени от обхвата на доходите, които се посочват в Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ.

Препоръка
Доходите от награди имат по-скоро случаен и нерегулярен характер. Към момента тези доходи по чл. 35 ЗДДФЛ се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за годината, през която същите са придобити. Именно поради случайния характер на тези доходи физическите лица често забравят да ги декларират, а от друга страна, към момента на подаването на декларацията вече не разполагат с достатъчно средства за заплащането на данъка. Например, ако наградата е придобита през януари, данъкът трябва да се внесе до 30 април на следващата година. Поради тази причина е добре тези доходи да се облагат с авансов данък, който да се удържа и внася от предприятието - платец.
Това обаче е добре да касае само паричните награди по чл. 35 ЗДДФЛ, тъй като този механизъм на облагане не е разумно да се прилага по отношение на предметните награди, поради това, че при тях не е възможно да се извърши удържане на данъка от платеца на дохода.

Евгения ПОПОВА, експерт по приходите в ЦУ на НАП
_____
1 Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията:
§ ;1, т. 1 от ДР: „Изключителни постижения в дадена област“ са: международна оценка, признание и/или награди, получени за конкретни постижения със съществено значение за развитието на съответната област.
§ 1, т. 2 от ДР: „Цялостен принос“ е дългогодишна дейност и постигнати резултати, които съществено са допринесли за развитието на съответната област.

Свързани продукти

ЕПИ Счетоводство и данъци ЕПИ Счетоводство и данъци

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани