Sidebar

Меню

В началото на юли тази година (ДВ, бр. 61 от 09.07.2013 г.) беше извършена поредна промяна в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която бе възстановено действието на разпоредбите, предвиждащи освобождаване от данък върху недвижимите имоти на имотите с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Наред с това, през изминалата 2012 г., както и от началото на настоящата 2013 г., бяха извършени още няколко промени в ЗМДТ, които ще припомним в настоящата статия.

1. Освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти на имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително

Както вече отбелязахме, през юли 2013 г. беше създадена ал. 4 в чл. 10 ЗМДТ (ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), съгласно която не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Въпреки създадената нова алинея (ал. 4), не можем да определим текста като нов, тъй като подобна норма беше в сила между 2006 и 2011 г. 
В този период също като необлагаеми бяха посочени недвижими имоти с ниска данъчна оценка.
В края на 2005 г. бе приета норма, предвиждаща необлагаемост от първи януари на следващата година на недвижими имоти с данъчна оценка до 1400 лв.
От 2007 до 2010 г. действаше правило, съгласно което не подлежаха на облагане недвижими имоти с данъчна оценка до 1680 лв., т.е. колкото е приетият в момента максимум.
Освобождаването от облагане бе отменено в края на 2010 г., като по този начин през 2011, 2012 и през 2013 г. няма недвижими имоти, които да са необлагаеми поради ниска данъчна оценка.
Изцяло в сферата на свободната преценка на законодателя е да приеме, че недвижими имоти на определена стойност се изключват от кръга на обектите на облагане с местен имуществен данък. Поради това няма да коментираме политиката, която държавата провежда в тази област. Трябва обаче да отбележим някои спорни въпроси, които съществуваха и във връзка с предходната сходна уредба на изключването от облагане на недвижими имоти с ниска стойност.
Първият въпрос е относно задължението за подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, когато едно лице е придобило имот с данъчна оценка до 1680 лв. Съществува разбиране, че за имотите, които са необлагаеми съгласно чл. 10 ЗМДТ, не трябва да се подава данъчна декларация. Споделяме това виждане, когато става дума за хипотезите на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ - не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост, и чл. 10, ал. 3 - не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия щ терен. В тези случаи е предварително ясно, че става дума за необлагаем имот, поради това че съществуват обективни данни за характеристиките на имота, които го правят необлагаем.
Когато обаче става дума за недвижим имот с данъчна оценка до 1680 лв., не винаги е ясно каква е данъчната оценка, защото тя се изчислява от органите на общинската приходна администрация.
Данъчно задълженото лице не може да изчисли данъчната оценка, а трябва да подаде декларация до администрацията, която да го уведоми, че съобразно изчислената данъчна оценка имотът не е облагаем. Тази хипотеза възниква, когато имотът е новопостроен, ако става дума за сграда.
Когато имотът е земя, както и когато имотът е съществуваща сграда, новият собственик получава данни, че имотът има стойност до1680 лв., тъй като при самата прехвърлителна сделка се представя данъчната му оценка. В този случай очевидно последващият собственик не трябва да подава данъчна декларация, тъй като имотът има данъчна оценка и въпреки че в предходни периоди може да е бил деклариран (тъй като тогава не е бил необлагаем), новият собственик не трябва да подава данъчна декларация.
Не е такъв обаче е случаят при новопостроените сгради или с поземлени имоти, собствеността върху които е възстановена по реда на реституционните закони.
В този случай собственикът не знае каква е данъчната оценка на имота, поради което се налага декларирането му, за да може администрацията да изчисли стойността на имота с оглед на данъчното облагане или изключването от облагане. Необходимо е администрацията да съобщи на лицето, че оценката е под 1680 лв. и че имотът не е облагаем. Освен това администрацията не трябва да изчислява данък за имота и да изпраща съобщение за неговото плащане.
В практиката обаче общинските администрации не спазват това правило.
Щом като един имот е деклариран пред тях, те изчисляват данък и изпращат съобщение за дължимостта му. Това поставя в неблагоприятна позиция собствениците на имоти с данъчна оценка до 1680 лв., които трябва да искат издаване на акт за установява на задължение по ДОПК и да обжалват акта. При липсата на ясни правила относно декларирането в тези случаи, нормата на чл. 10, ал. 4 ЗМДТ може да създаде повече главоболия, отколкото облекчения за хората.
Подобни проблеми възникват и във връзка с таксата за битови отпадъци, тъй като тя не се дължи, когато имотът е необлагаем съгласно чл. 10 ЗМДТ.
Ако обаче собственик на имот го декларира, защото имотът досега не е имал данъчна оценка и трябва да се провери дали тя е до 1680 лв., администрацията може да му определи и такса за битови отпадъци.

2. Промени във връзка с освобождаването от облагане на сгради, получили сертификати за енергопотребление

От 12.03.2013 г. и във връзка с изменение на Закона за енергийната ефективност, е в сила освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти на някои сгради. Следователно не става дума за цялата 2013 г. 
Освободени от облагане са сградите, въведени в експлоатация преди 01.01.2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „B”, и сградите, въведени в експлоатация преди 01.01.1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление „C”.

Освобождаването е срочно, както следва:

  • за 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, или
  • за 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата,
  • ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

Ако сградата е въведена в експлоатация през периода след 01.01.1990 до 01.01.2005 г. и има сертификат с клас на енергопотребление „C”, или е сграда, въведена в експлоатация преди 01.01.1990 г. и има сертификат с клас на енергопотребление „D“, освобождаването от облагане е за следните срокове: 3 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, или 5 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

3. Промени, свързани с туристическия данък

Както вече коментирахме на страниците на списанието1, от 26.03.2013 г. са в сила изменения в раздела за туристически данък поради приемането на нов Закон за туризма. Лицата, които са длъжници за туристическия данък, го внасят в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на новия закон. Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.
През 2012 г. с Решение № 5 от 05.04.2012 г. по конституционно дело № 13/2011 г. (ДВ, бр. 30 от 17.04.2012 г.) Конституционният съд обяви за противоконституционни ал. 4 и 5 на чл. 61с ЗМДТ. Тези текстове въвеждаха облагане с данък за доходи, които се предполагаха за получени. До 1 март на следващата година задълженото лице трябваше да внесе данък, определен по формула съобразно пълния капацитет на леглата, а не съобразно отчетените заети места, ако данъкът, внесен съобразно отчетените места, е по-малък с 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет. В мотивите на решението си Конституционният съд посочва, че туристическият данък се дължи помесечно и се определя от броя на предоставените нощувки за предходния месец. Облагането е на основата на броя предоставени услуги - нощувки, и има подоходен характер. Когато обаче се предвижда минимален размер на туристическия данък, дължим в годишен аспект, характерът на данъка се променя от подоходен на имуществен, защото размерът му се определя от капацитета (броя легла) на обекта на облагане. Този минимален размер на данъка или съответната разлика се дължи в случаите, когато за календарната година на база броя на предоставените нощувки изплатеният данък по ал. 2 на чл. 61с от закона е по-малък по размер от сумата, определена на основата на 30% от пълния капацитет на средството за подслон или мястото за настаняване. Налице е различният подход - по чл. 61с, ал. 2 се дължи реален данък, определен на основата на действително осъществени нощувки, т.е. върху доход от услуга, а по ал. 4 данъкът се определя на основата на имущество - броя на всички легла в съответното средство за подслон или място за настаняване. Конституционният съд счита, че в правната регламентация на туристическия данък (чл. 61р, 61с и 61т ЗМДТ) са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци. Този законодателен подход противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който понятията „доходи и имущество” изискват разграничаване между подоходните и имуществените данъци и недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория. След като текстовете бяха обявени за противоконституционни, те на практика не се приложиха, защото трябваше да бъдат приложени за пръв път през 2013 г., но престанаха да действат, преди да проявят своето действие.

4. Освобождаване от облагане с данък върху превозните средства на електрическите автомобили

От 01.01.2013 г. са освободени от данък върху превозните средства електрическите автомобили, които са леки автомобили с двигател с електрическо захранване, а не с вътрешно горене.
Изменението на чл. 58, ал. 2 ЗМДТ е въведено поради екологични съображения, защото електрическите автомобили не замърсяват околната среда, както автомобилите с вътрешно горене. Автомобил е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари, или за теглене на други пътни превозни средства. Освобождаването се прилага за автомобили, които по предназначение служат за превозване на пътници и в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава осем. Всички останали категории моторни преводни средства следва да бъдат облагани по общия ред с данък върху превозните средства, а това са: товарните автомобили, автобусите и специалните такива, т.е. превозните средства с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели, мотоциклетите и мотопедите, тракторите, самоходните машини, в това число мотокарите и електрокарите, както и земеделската и горска техника.
Придобиването на електрически автомобил трябва да се декларира с декларация по чл. 54 ЗМДТ. Правото на данъчно облекчение не освобождава лицето от задължението да подаде декларация за новопридобито превозно средство. Именно чрез данъчната декларация се сочи обстоятелството, че автомобилът е с електрически двигател. Декларацията по чл. 54 ЗМДТ се подава в общината по постоянния адрес на физическото лице или по седалището и адреса на управление на юридическото лице. Фактът, че автомобилът е електрически, трябва да бъде доказан с регистрационния талон. Могат да бъдат изискани и допълни документи от собственика на автомобила и данните от тях да бъдат сверени с декларираните от лицето обстоятелства.

Доц. д-р Ганета МИНКОВА
________
1 Вж. Марев, Е., „Туристическият данък - същност и особености”, сп. „Счетоводство, данъци и право”, № 3, 2013, с. 55 (бел. ред.).

Книги

  • Актуални

  • Очаквани