Меню

Данъчна декларация с размерите на пощенска картичка е най-малкото, което системата на плоският данък (flat tax system) предлага. При тази система декларирането на данъците е опростено и е свързано с премахването на многобройните намалявания и освобождавания от данък. Според всеобщо установеното мнение се приема, че въвеждането на плосък данък води до по-голяма прозрачност на дължимите данъци върху доходите и печалбите, до намаляване на разходите за администриране и обслужване на данъците, както и до намаляване на желанието за укриване на данъци, когато данъчната ставка е ниска.
Тези положителни моменти от въвеждането на плоския данък обаче имат и своята цена, която е свързана със значително влияние върху приходната част на бюджета. Според привържениците на идеята за плосък данък този момент вече е преодолян значително в Русия и в другите държави в преход като например Словакия.
Въпросът защо в повечето държави членки на Европейския съюз (ЕС) не се обсъжда сериозно въпросът за въвеждане на плосък данък, се обяснява със съществуващите в тези държави данъчни системи за облагане на доходите и печалбите, които съществуват повече от две десетилетия, и установените в тази връзка традиции.

Повечето от държавите в Европейския съюз са възприели една от двете системи за облагане на доходите -“прогресивната система” или “пропорционалната система”.

При прогресивната система на данъчно облагане данъчната ставка се изменя по предварително избрана прогресия, а данъчното задължение нараства прогресивно с увеличаване на данъчната основа. Тази система на облагане води до промяна в съотношението на доходите, установено преди данъчното облагане. Ето защо този вид данъчно облагане е по-изгодно за по-ниските доходи и по-неизгодно за по-високите доходи.
При пропорционалната система на облагане размерът на данъчната ставка остава един и същ, а данъчното задължение се изменя пропорционално с изменението на данъчната основа. Този вид данъчно облагане не води до промяна в съотношението на доходите преди и след облагането. За това тази система е приемлива форма за облагане както на високите, така и на ниските доходи и изглежда обективна и справедлива.

В утвърдилата се данъчна практика в повечето държави от Европейския съюз се приема, че прогресивната система на данъчно облагане е по-подходяща за облагане на доходите на физическите лица, докато пропорционалната система е подходяща за облагане на печалбите на фирмите.
Прогресивната и пропорционалната система на данъчно облагане се прилагат различно в държавите членки на ЕС. Скандинавските страни и Холандия облагат доходите на физическите лица по прогресивната система, а печалбите на фирмите по пропорционалната система. Същата система действа в момента и в България.

Какъв по своята същност е плоският данък?
Казано с няколко думи, плоският данък е облагане на доходите на физическите лица и печалбите на фирмите по системата на пропорционалното данъчно облагане.
Системата на плоския данък означава въвеждането на единна данъчна ставка за облагане на доходите както на физическите лица, така и на фирмите, независимо от размера на дохода. Тоест с плоския данък на практика се облагат с една и съща данъчна ставка доходите на всички -и на бедни, и на богати. Важно изискване е данъчната ставка да бъде само една и също така да бъде относително ниска по своя размер. Друго важно условие е данъчният праг да бъде еднакъв за всички данъкоплатци и достигането му да води до задължение за плащане на дължимия данък.
Всеобщо преобладаващото мнението е, че по-ниската данъчна ставка създава условия за поощряване на желанието за работа, спестяване и инвестиции, което води до повишаване на мотивацията за плащане на дължимите данъци. В допълнение към вече казаното, системата на плоския данък е опростена и насърчава хората да спазват данъчните закони. Освен това привържениците на системата на плоския данък посочват, че тя е в помощ на по-слабо образованите и възрастните хора, които много често срещат сериозни затруднения при попълване на съществуващите данъчни декларации.

Важен момент при вземане на решение за въвеждане на плоския данък е отговорът на въпроса: дали системата на плоския данък справедливо разпределя данъчната тежест?

Тъй като системата на плоския данък зависи от данъчната основа и от данъчната ставка, има вероятност новата система да създаде предпоставки за заплащане на по-висок размер на данъка върху доходите от страна на лицата с ниски и средни доходи. Ето защо може да се подчертае, че въвеждането на системата на плоският данък зависи основно от размера на данъчната основа.
През последните 25 години въпросът за въвеждане на плосък данък е разискван многократно в академичните среди на САЩ и Европа.
Естония е първата държава от Източна Европа, която още през 1994 година въвежда плосък данък, с който се облагат както доходите на физическите лица, така и печалбите на фирмите.
Русия е първата голяма държава, която въвежда пропорционалното данъчно облагане на доходите на физическите лица. Там още през 2001 г. се въвежда плосък данък в размер на 13% за облагане доходите на физическите лица.

През 2004 г. Словакия въвежда плосък данък в размер на 19%, с който се облагат доходите на физическите лица и на фирмите. Докато през 2003 г. в брутния вътрешен продукт на Словакия непреките данъци са 10,12%, а преките данъци -8,08%, то още през 2004 г. (първата година от въвеждането на плоския данък) тяхното съотношение нараства съответно на 11,28% и на 6, 53%.

В Сърбия се въвежда плосък данък през 2003 г. в размер на 10%.
В по-голяма част от държавите в ЕС все още не се е оформило единно мнение по въпроса -кой е идеалният данък за облагане на доходите на физическите лица?
Никой не се наема да отговори категорично на въпроса дали плоският данък е едно подходящо решение на този проблем?
Към момента плоският данък е въведен предимно в държавите от Централна и Източна Европа, но идеята за плоския данък се обмисля и в други държави като Италия, Гърция и Мексико1.

Любка ЦЕНОВА, доктор по данъчно право
__________________________________
1 В статията са използвани данни от чуждестранния печат.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани