Sidebar

Меню

 


В чл. 32 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е определен редът за подаване на данъчна декларация за данъка върху наследствата.
Член 32 е процесуална правна норма, която определя в какъв срок, пред кой орган и кои лица подават данъчна декларация за данък върху наследствата.

Правилото е, че при откриване на наследство данъчно задължените лица или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация (чл. 32, ал. 1 ЗМДТ). Съгласно чл. 1 от Закона за наследството, то се открива в момента на смъртта. Следователно шестмесечният срок започва да тече от датата на смъртта, посочена в смъртния акт.
Тъй като срокът е определен в месеци, той ще изтече на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, ще изтече в последния ден на месеца (чл. 22, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - ДОПК).
Например, ако наследодателят е починал на 15.03.2010 г., срокът ще изтече на 15.09.2010 г. Но ако наследодателят е починал на 19.03.2010 г., срокът няма да изтече на съответния ден - 19 септември, а ще изтече на 20 септември. Деветнадесети септември 2010 г. е неприсъствен ден (неделя) и по правилото на чл. 22, ал. 6 ДОПК, срокът ще изтече в следващия присъствен ден, който в случая е понеделник, 20 септември 2010 г. Ако наследодателят е починал на 31 март, срокът ще изтече на 30 септември. Месец септември няма 31 дни и тогава се прилага втората хипотеза на чл. 22, ал. 4 ДОПК - срокът изтича в последния ден на последния месец.
Въпреки че говорим за правило, началният момент на шестмесечния срок се определя от датата на смъртта на наследодателя, само когато данъчно задължени лица са братята и сестрите на починалия. Тук трябва да се има предвид новата ал. 2 на чл. 31 ЗМДТ, съгласно която данъкът върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от Семейния кодекс родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото (родители, баба, дядо, прадядо, прабаба, деца, внуци, правнуци и т.н.).
Тъй като чл. 32 ЗМДТ визира данъчно задължените лица по чл. 31, то преживелият съпруг и наследниците по права линия от всички степени не са данъчно задължени лица, и текстът на чл. 32, ал. 1 ЗМДТ не се отнася за тях.
Във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗМДТ трябва да се тълкува какъв е кръгът и на другата група лица, задължени да подадат данъчна декларация - законните представители на данъчно задължените лица.
Преди влизането в сила на алинея 2 на чл. 31 ЗМДТ (01.01.2005 г.) изразът “техните законни представители”, употребен в чл. 32, ал. 1 ЗМДТ, имаше важно значение, тъй като в редица случаи наследници бяха малолетни или непълнолетни деца. Тогава задължението за подаване на декларация беше за техните законни представители - преживелият съпруг, като родителите, настойниците или попечителите. Тоест преживелият съпруг се явяваше в двойно качество - и като данъчно задължено лице, и като законен представител на непълнолетните и малолетни деца.
След като обаче малолетните и непълнолетните деца не са вече данъчно задължени лица, задължението за подаване на декларация в лицето на законните представители до голяма степен е лишено от адресат. Трябва да се приеме, че става дума за малолетни или непълнолетни, или поставени под запрещение братя и сестри, които имат законни представители.
Шестмесечният срок тече не от датата на смъртта, а от узнаването, че лицето е починало (наследството е открито) за наследници, които не са в кръга на най-близките лица.
Като “най-близки лица” данъчният закон посочва в чл. 32, ал. 2 ЗМДТ съпрузите и следните роднини: низходящите от всички степени (деца, внуци, правнуци и т.н.), възходящите от първа степен (родители), роднините по съребрена линия от втора степен (брат или сестра).
Съгласно чл. 74 и 75 родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степента на родството между двама роднини по съребрена линия се определя от броя на поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Затова братята и сестрите са роднини по съребрена линия от втора степен и те са визирани от данъчния закон.
Но формулировката на чл. 32, ал. 2 ЗМДТ не е съобразена с последната редакция на ал. 2 на чл. 31 ЗМДТ. (Може би при приемането на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗМДТ се е считало, че тя има временен характер, ще бъде отменена и затова не е необходимо да се коригират разпоредбите на чл. 32 ЗМДТ, които са общи и при едно връщане на законодателя към традиционния кръг на данъчно задължени лица, ще се прилагат отново в тяхната цялост.)
Всъщност в чл. 32, ал. 2 ЗМДТ не става дума за всички от изброените близки лица, а само за тези, които не са братя и сестри, и са данъчно задължени. Това са децата на братята и сестрите, т.е. племенниците на починалото лице, други по-далечни роднини, които наследяват, лица, които не са роднини и не са преживелият съпруг.
Става дума за лица, които не са от кръга на най-близките и затова могат да не узнаят веднага за смъртта на наследодателя. Поради това шестмесечният срок за тях тече от узнаването за настъпилата смърт.
Ако лицето е обявено за отсъстващо от съда по реда на глава петдесет и първа от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), декларацията се подава от лицата, които се явяват негови наследници към момента на последното известие от него. Шестмесечният срок тече от въвеждането във владение, когато съгласно чл. 10 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ, са поискали от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.
Възможно е обаче да се окаже, че отсъстващият е жив и тогава актът на съда (наречен “определение” в чл. 13 ЗЛС и “решение” в чл. 552 ГПК) за обявяване на отсъствието се отменя. Ако междувременно е бил определен данък върху наследствата и е бил заплатен, данъкът подлежи на прихващане или възстановяване като недължимо платен. Процедурата протича пред органите на общинската приходна администрация по реда на чл. 128-132 ДОПК. Ако актът на съда за обявяване на отсъствието е бил отменен, преди да изтече шестмесечният срок от въвеждането във владение, данъчна декларация не се подава.
Шестмесечният срок тече от деня на раждането, когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено. Задължени да подадат данъчна декларация са законните представители на детето.
Данъчната декларация по чл. 32 ЗМДТ се подава в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка. Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на шестмесечния срок, се декларират в едномесечен срок от узнаването, като дължимият данък се преизчислява.
Проверка за верността на декларираните имущества може да се прави по всякакъв начин от органите на общинската приходна администрация. Значение в тази насока има и текстът на чл. 43 ЗМДТ, съгласно който банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книжа, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят, че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят негов опис на общината по местооткриване на наследството.
Подаването на данъчна декларация по чл. 32 ЗМДТ е процесуално задължение на данъчно задължените лица, като същевременно то има правно действие за определянето на данъчното задължение и за упражняването на някои права от наследниците.
Данъчната декларация по чл. 32 ЗМДТ е от вида на декларациите по чл. 107 ДОПК.
С нея данъчно задълженото лице не определя само размера на дължимия данък. Служител на общинската приходна администрация определя размера на данъка върху наследствата въз основа на данните, посочени в декларацията. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението. Справката трябва да съдържа данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.
Извън справката лицето може да поиска да бъде издаден акт за установяване на задължението. Органът на общинската приходна администрация е длъжен само да съобщи определения размер, но не е длъжен едновременно с определянето на размера да издаде служебно акт за установяване на задължението.
Актът за установяване на задължението се издава в 30-дневен срок от искането. Органът е длъжен да издаде служебно акт, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Издаденият акт подлежи на обжалване по административен пред кмета на общината, а по съдебен ред - пред административния съд.
Съобщението за определяне размера на задължението не подлежи на обжалване, тъй като ДОПК не придава на съобщението характера на акт, както това беше предвидено в отменения Данъчен процесуален кодекс.
Въз основа на подадената данъчна декларация заинтересованите лица могат да получат от общината удостоверение за това какви суми по сметки на починалите лица, какви договори за застраховка “Живот”, сключени от наследодателя в полза на трети лица, какви поименни акции и други ценни книжа са декларирали. Това е необходимо, тъй като банките, застрахователите и търговските дружества превеждат сумите, изплащат обезщетенията или прехвърлят акциите и ценните книжа въз основа на издаденото удостоверение.

Доц. д-р Ганета МИНКОВА

Книги

  • Актуални

  • Очаквани