Меню

Приета с ПМС № 167 от 28.08.1992 г. , Обн. ДВ. бр. 71 от 1.09.1992 г., изм. ДВ. бр. 92 от 13.11.1992 г., изм. ДВ. бр. 32 от 16.04.1993 г., изм. ДВ. бр. 64 от 27.07.1993 г., изм. ДВ. бр. 45 от 3.06.1994 г., изм. ДВ. бр. 61 от 28.07.1994 г., изм. ДВ. бр. 15 от 20.02.1996 г., изм. ДВ. бр. 53 от 21.06.1996 г., изм. ДВ. бр. 2 от 7.01.1997 г., изм. ДВ. бр. 28 от 4.04.1997 г., изм. ДВ. бр. 36 от 6.05.1997 г., изм. ДВ. бр. 20 от 18.02.1998 г., попр. ДВ. бр. 24 от 27.02.1998 г., изм. ДВ. бр. 95 от 14.08.1998 г., изм. ДВ. бр. 14 от 18.02.2000 г., изм. ДВ. бр. 19 от 2.03.2001 г., доп. ДВ. бр. 89 от 16.10.2001 г., доп. ДВ. бр. 83 от 30.08.2002 г., изм. ДВ. бр. 66 от 25.07.2003 г., изм. ДВ. бр. 6 от 23.01.2004 г., изм. ДВ. бр. 69 от 6.08.2004 г., изм. ДВ. бр. 94 от 25.11.2005 г., изм. ДВ. бр. 35 от 28.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 75 от 12.09.2006 г., изм. ДВ. бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ. бр. 75 от 18.09.2007 г., изм. ДВ. бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. ДВ. бр. 39 от 26.05.2009 г., изм. ДВ. бр. 77 от 29.09.2009 г., изм. ДВ. бр. 30 от 12.04.2011 г., изм. ДВ. бр. 98 от 11.12.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 8.10.2013 г., доп. ДВ. бр. 35 от 2.05.2017 г.

А. Такси, събирани от съдилищата

Наименование на действията, услугите и книжата, за които се събира държавна такса Размер на таксата
проста
(лв.) 
пропор-
ционална
(%)
1 2 3 4
  А. Такси, събирани от съдилищата    
1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
2. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
2а. (нова - ДВ, бр. 92 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
2б. (нова - ДВ, бр. 20 от 1998 г.) По жалби срещу административни актове се събира проста такса, както следва:    
  а) от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци 10  
  б) от юридически лица, без посочените в буква "а", и от физическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон 50  
  в) за касационни жалби таксите се събират в половин размер.    
3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
4. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
5. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
6. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
7. (нова - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
7а. (предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
7б. (нова - ДВ, бр. 32 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
7в. (нова - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
8. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
8а. (нова - ДВ, бр. 2 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.)    
9. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) За тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер 12  
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
11. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
12. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При обжалване пред по-горен съд и по молби за отмяна се събират такси в половин размер върху обжалваната част.    
13. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
14. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) За частни жалби по наказателни дела от частен характер 5  
15. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) По молби за реабилитация, когато се образува дело 6  
16. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
17. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
18. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
19. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 1998 г.) За издаване на:    
  а) (изм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) заповед, удостоверение, включително свидетелство за съдимост 5  
  б) (изм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) препис от документи 2  
  а ако преписът е повече от една страница, за всяка следваща по 1  
  в) (нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.) фотокопие от документи - за всяка страница, 0,10 лв.,  
  а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща 0,07 лв.  
20. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г.)    
21. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
22. (отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
22а. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
23. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)    
24. (изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 1998 г., отм. с Решение № 798 на ВАС - ДВ, бр. 19 от 2001 г.)    

Б. Такса за връчване (Загл. изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.)
(Отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

В. Такси по съдебното изпълнение
(Изм. - ДВ, бр. 35 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието (Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.)

(Доп. - ДВ, бр. 83 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2011 г., в сила от 12.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 35 от 2017 г., в сила от 02.05.2017 г.)

  Г. Такси, събирани от Министерството на правосъдието  
55. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) По молби за придобиване и за възстановяване на българско гражданство от:  
  а) (изм. - ДВ, бр. 45 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) лица, на които родителите или единият от родителите е български гражданин или е от българска народност 30
  б) (изм. - ДВ, бр. 20 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) за лица до 18-годишна възраст и за учащи се до 26-годишна възраст 10
  в) (изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) други лица 100
56. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) По молби за освобождаване от българско гражданство 50
57. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) По молби за издаване на удостоверения за гражданство по чл. 39 от Закона за българското гражданство 50
58. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.)  
59. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г.) За удостоверения за придобиване или възстановяване на българско гражданство или за издаване на дубликати в изпълнение на указ от:  
  а) (изм. - ДВ, бр. 45 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) лица, на които родителите или единият от родителите е български гражданин или е от българска народност 50
  б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) за лица до 18-годишна възраст и за учащи се до 26-годишна възраст 20
  в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) други лица 250
60. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) За удостоверения за освобождаване от българско гражданство или за издаване на дубликати в изпълнение на указ 200
60а. (нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) За удостоверения, издавани във връзка с укази за отмяна на натурализацията или за лишаване от българско гражданство 250
61. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) За издаване на удостоверения по движението на преписките, за тълкуване на отделни случаи или за установяване на различни факти, свързани с промени в гражданството на лицата 30
62. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г.) За удостоверения, издавани във връзка с промени в гражданството по допълнителни укази, с които се изменят издадените вече укази 10
62а. (нова - ДВ, бр. 20 от 1998 г., попр. - ДВ бр. 24 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) (1) За даване на съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието по чл. 117, ал. 1 от Семейния кодекс 50
  (2) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване по чл. 121, ал. 1 от Семейния кодекс 300
62б. (нова - ДВ, бр. 20 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За удостоверяване подписи на съдии и нотариуси върху документа, подлежащи на легализация и за удостоверяване с "Apostille" на актовете на съдилищата и нотариусите съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ДВ, бр. 45 от 2001 г.) 5
62б1. (Нов - ДВ, бр. 35 от 2017 г., в сила от 02.05.2017 г.) За предоставяне на информация, необходима за установяване на банката или на банките и на сметката или на сметките на длъжника съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела 50 лв.
62в. (нова - ДВ, бр. 20 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За издаване на свидетелство за съдимост:  
  а) на лица, родени в чужбина, които пребивават в Република България 5
  б) в електронен вид 3
62г. (нова - ДВ, бр. 2 от 1997 г., предишна т. 62а - ДВ, бр. 20 от 1998 г.) За удостоверения, издавани от Главното управление на местата за лишаване от свобода и от затворите 2
62д. (нова - ДВ, бр. 83 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) По молби за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България 20
62е. (нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2013 г.) За конкурса за нотариуси 50
62ж. (нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.) За изпита за помощник-нотариуси по заместване 50
62з. (нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) За участие в конкурс за частни съдебни изпълнители 50
62и. (нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) За ползване на информационната система на съдебното изпълнение за година 100
62к. (нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) За вписване в Единния регистър на медиаторите 20
62л. (нова - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.) За одобряване на организациите, които обучават медиатори 100
62м. (нова - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) За издаване на удостоверение за юридическа правоспособност по чл. 301 от Закона за съдебната власт 12
62н. (нова - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) За издаване дубликат на удостоверението по т. 62м 6
62о. (нова - ДВ, бр. 30 от 2011 г., в сила от 12.04.2011 г.) За вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване 100
62п. (нова - ДВ, бр. 30 от 2011 г., в сила от 12.04.2011 г.) За вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 3 от Семейния кодекс на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина 100
62р. (нова - ДВ, бр. 88 от 2013 г.) За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители - 50 лв.
62с. (нова - ДВ, бр. 88 от 2013 г.) За участие в конкурс за съдии по вписванията - 50 лв.

Д. Такси, събирани от прокуратурата (Нов - ДВ, бр. 15 от 1996 г.)

  Д. Такси, събирани от прокуратурата  
63. (нова - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) Удостоверения, служебни бележки, заверени преписи от документи, несвързани с наказателното производство от общ характер:  
  а) за първата страница 2
  б) за всяка следваща страница 1
64. (нова - ДВ, бр. 15 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) За удостоверяване съдържанието и подписа на документи и други книжа по чл. 4 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., Изв., бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1991 г.):  
  а) за първата страница 2
  б) за всяка следваща страница 1

Е. Такси, събирани от следствените служби (Нов - ДВ, бр. 2 от 1997 г.)

  Е. Такси, събирани от следствените служби  
65. (нова - ДВ, бр. 2 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1997 г.) За удостоверения, служебни бележки и заверени преписи от документи, несвързани с наказателното производство от общ характер 2
  Ако преписът е повече от една страница - за всяка следваща по 1

Ж. Такси, събирани от Агенцията по вписванията (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.)

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 243 ОТ 14 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТАРИФА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ, СЪБИРАНИ ОТ АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.)

§ 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 229 ОТ 4 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ОДОБРЕНА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 167 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1992 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.)

§ 5. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 326 ОТ 7 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТАРИФАТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ, СЪБИРАНИ ОТ АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 243 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г.)

§ 9. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2007 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 220 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ОДОБРЕНА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 167 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1992 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 75 от 2007 г., в сила от 18.09.2007 г.)

§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 38 ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ТАРИФА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА ПО ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

§ 2. Постановлението влиза в сила от 1 март 2008 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 109 ОТ 12 МАЙ 2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(Обн. - ДВ, бр. 39 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.)

§ 5. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2009 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 223 ОТ 16 СЕПТЕМВРИ 2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(Обн. - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 82 ОТ 1 АПРИЛ 2011 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ОДОБРЕНА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 167 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1992 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 30 от 2011 г., в сила от 12.04.2011 г.)

§ 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 306 ОТ 30 НОЕМВРИ 2012 г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ОДОБРЕНА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 167 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1992 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

§ 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2013 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 83 ОТ 27 АПРИЛ 2017 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(Обн. - ДВ, бр. 35 от 2017 г., в сила от 02.05.2017 г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Официален вестник, № 225 от 12 август 1998 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент1,
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет2,
(1) Като има предвид, че за по-голяма яснота и рационалност, Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 г., относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, в областта на масовите уволнения3, трябва да бъде консолидирана;
(2) като има предвид, че е важно да бъде предоставена по-голяма защита на работниците, в случай на масови уволнения, отчитайки същевременно необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в рамките на Общността;
(3) като има предвид, че въпреки нарастващото сближаване, все още остават различия между действащите в отделните държави-членки, разпоредби, свързани с практическото уреждане и процедурите за масови уволнения, както и с мерките за смекчаване на последиците от уволнения по отношение на работниците;
(4) като има предвид, че тези различия могат да окажат пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар;
(5) като има предвид, че Резолюция на Съвета от 21 януари 1974 г., относно социалната програма за действие4, предвижда изготвянето на директива за сближаване на законодателствата на държавите-членки, в областта на масовите уволнения;
(6) като има предвид, Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на срещата на Европейския съвет в Страсбург на 9 декември 1989 г. от държавните и правителствените ръководители на 11 държави-членки, inter alia, постановява в точка 7, параграф 1, първо изречение и параграф 2; точка 17, параграф 1; и точка 18, трето тире:
“7. Завършването на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията на живот и труд на работниците в Европейската общност (...).
Подобрението трябва да включва, където е необходимо, развитие на някои аспекти на трудовото законодателство, като например процедури за масови уволнения и процедури при несъстоятелност.
(...)
17. Информирането на работниците, консултирането с тях и тяхното участие трябва да бъдат развивани в подходяща посока, отчитайки действащите практики в отделните държави-членки.
(...)
18. Такова информиране, консултиране и участие трябва да бъдат въведени своевременно, особено в следните случаи:
(- ...)
(- ...)
- в случай на процедури за масови уволнения;
(7) като има предвид, че за тази цел сближаването на законодателствата трябва да бъде насърчавано при съсъщевременно запазване на подобрението по смисъла на член 117 от Договора;
(8) като има предвид, че за да бъде изчислен броят на съкращаваните лица, в дефиницията на масовото уволнение, по смисъла на настоящата директива, е необходимо други форми на прекратяване на трудовите договори по инициатива на работодателя да бъдат приравнени към масовото уволнение, в случай че се съкращават 5 лица;
(9) като има предвид, че трябва да се предвиди настоящата директива да се отнася по принцип и до масовото уволнение в случаите, в които дейността на организацията се прекратява в резултат на съдебно решение;
(10) като има предвид, че на държавите-членки, трябва да се предостави възможността да постановят, че представителите на работниците да могат да се обръщат към експерти поради техническата сложност на въпросите, които могат да са обект на информиране и консултиране;
(11) като има предвид, че трябва да бъде гарантирано, че задълженията на работодателите по отношение на информирането, консултирането и уведомяването се прилагат независимо от това, дали решението за масово уволнение идва от работодателя или от предприятие, което контролира работодателя;
(12) като има предвид, че държавите-членки, трябва да осигурят, че представителите на работниците и/или работниците разполагат с административни и/или съдебни производства, за да се гарантира спазването на залегналите в настоящата директива задължения;
(13) като има предвид, че настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране на директивите, посочени в Приложение I, Част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I
ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1
1. По смисъла на настоящата директива:
а) “масови уволнения” означава уволнение, извършено от работодателя, по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, като според избора на съответната държава-членка, броят на съкратените работници е:
(i)било то за срок от 30 дни:
- най-малко 10 души в организация, в която нормално работят повече от 20 и по-малко от 100 работници;
- най-малко 10% от броя на работниците в организация, в която нормално работят най-малко 100, но по-малко от 300 работници;
- най-малко 30 души в организация, в която нормално работят 300 или повече работници,
(ii) било то за срок от 90 дни - най-малко 20 души, независимо от нормалния брой на работниците в съответната организация;
б) “представители на работниците” означава представителите на работниците, предвидени в законите или практиката на държавите-членки.
За да бъде изчислен броят на съкратените работници, посочен в първа алинея на буква (а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към съкращаване при условие, че са съкратени най-малко пет работника.
2. Настоящата директива не се прилага по отношение на:
(а) масовите уволнения по трудови договори, сключени за опрделен срок или за извършване на конкретни задачи, с изключение на случаите, в които работниците се съкращават преди изтичането на срока или изпълнението на задачите по такива договори;
б) работници, наети на работа от публични административни органи или от организации, регулирани от публичното право (или в държавите-членки, в които тази концепция е непозната - от еквивалентни органи);
в) екипажите на морски плавателни съдове.

РАЗДЕЛ II

ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ

Член 2

1. Когато работодателят планира масови уволнения, той започва своевременно консултации с работниците с оглед постигането на споразумение.
2. Консултациите включват поне: начини и средства за избягване на масовите уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и смекчаване на евентуалните последици чрез използване на съпътстващи социални мерки, които имат за цел, inter alia, помощ за пренасочване или преквалифициране на съкратените работници.
Държавите-членки, могат да предвидят, че представителите на работниците могат да ползват услугите на експерти в съответствие с националното законодателство и/или практика.
3. За да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения, работодателите своевременно по време на консултациите:
а) им предоставят цялата необходима информация и
б) във всеки случай ги уведомяват писмено за:
(i) причините за предстоящите уволнения;
(ii) броя на категориите работници, които ще бъдат съкратени;
(iii) броя и категориите работници, които нормално са наети на работа;
(iv) срока, в който ще бъдат извършени предвидените уволнения;
(v) предложените критерии за подбор на работниците, които трябва да бъдат съкратени, дотолкова, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право на такъв подбор
(vi) метода за изчисляване на всички плащания, свързани със уволненията освен тези, произтичащи от националното законодателство и/или практика.
Работодателят представя на компетентня публичен орган копие от елементите на писменото съобщение, предвидени в първа алинея, буква б), под-точки (i) до (v).
4. Посочените в параграфи 1, 2 и 3 задължения се прилагат независимо от това, дали решението за масови уволнения е било взето от работодателя или от предприятие, което контролира работодателя.
При разглеждане на твърдения за нарушаване на изискванията за информиране, консултиране и уведомяване, изложени в настоящата директива, не се взимат под внимание никакви оправдания от страна на работодателя, че необходимата информация не му е била предоставена от предприятието, което е взело решението, довело до масовите освобождавания.

РАЗДЕЛ III
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МАСОВИ УВОЛНЕНИЯ

Член 3
1. Работодателите уведомяват писмено компетентния публичен орган за планираните масови уволнения.
Държавите-членки, обаче могат да постановят, че в случай на планирани масови освобождавания, които произтичат от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение, работодателят е задължен да уведоми писмено компетентния публичен орган, само ако той изисква това.
Това уведомление съдържа цялата релевантна информация относно планираните масови уволнения и консултациите с представителите на работниците, предвидени в член 2, и в частност, причините за уволненията, броя на работниците, които ще бъдат съкратени, броя на нормално наетите на работа работници, както и срока, в който ще бъдат извършени уволненията.
2. Работодателите изпращат на представителите на работниците копие от уведомлението, посочено в параграф 1.
Представителите на работниците могат да изпратят на компетентния публиченн орган коментарите, които имат.

Член 4
1. Предвидените масови уволнения, за които е уведомена компетентната публична власт, се извършват не по-рано от 30 дни от датата на посоченото в член 3, параграф 1 уведомление, без да се накърняват разпоредбите, които регулират индивидуалните права по отношение на предизвестието.
Държавите-членки, могат да предоставят на компетентния публичен орган правомощия да съкрати посочения в предходната алинея срок.
2. Срокът, посочен в параграф 1, се използва от компетентния публичен орган за търсене на решения на проблемите, предизвикани от планираните масови уволнения.
3. Когато първоначалният срок, посочен в параграф 1, е по-кратък от 60 дни, държавите-членки, могат да предоставят на компетентния публичен орган правомощия да удължи първоначалния срок до 60 дни от датата на уведомлението в случаите, в които предизвиканите от планираните масови уволнения проблеми най-вероятно няма да бъдат решени в рамките на първоначалния срок.
Държавите-членки, могат да предоставят на компетентния публичен орган по-широки правомощия за удължаване на срока.
Работодателят трябва да бъде информиран за удължаването на срока, както и за основанията за това, преди посоченият в параграф 1 първоначален срок да е изтекъл.
4. Държавите-членки, не са длъжни да прилагат настоящия член в случай на масови уволнения, които произтичат от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение.

РАЗДЕЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 5
Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки, да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби, или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците масови договори.

Член 6
Държавите-членки, гарантират, че представителите на работниците или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива.

Член 7
Държавите-членки, уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, която се регулира от настоящата директива.

Член 8
1. С настоящото се отменят директивите, изброени в Приложение I, Част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки, относно сроковете за тяхното транспониране, посочени в Приложение I, Част Б.
2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се разглежда според таблицата на съответствието в Приложение II.

Член 9
Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след датата на публикуването й в “Официален вестник” на Европейските общности.

Член 10
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставена в Брюксел на 20 юли 1998 година.

_____________
 

Приложение I

ЧАСТ А
ОТМЕНЕНИ ДИРЕКТИВИ (посочени в член 8)

Директива на Съвета 75/129/ЕИО и следното й изменение:
Директива на Съвета 92/56/ЕИО.

 

Приложение II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

______________
1 ОВ № C 210 от 6 юли 1998 г.
2 ОВ № C 158 от 26 май 1997 г., с. 11
3 ОВ № L 48 от 22 февруари 1975 г., с. 29. директивата, изменена и допълнена от Директива 92/56/ЕИО (ОВ № L 245 от 26 август 1992 г., с. 3).
4 ОВ № С 13 от 12 февруари 1974 г., с. 1.

Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Директива на Съвета 80/987/ЕИО относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани със защитата на работниците при обявяване в несъстоятелност на работодателя

(Текст от значение за Европейското икономическо пространство)

Официален вестник, L № 201 от 8 октомври 2002 г.

 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 137 ал. 2 от него,
Като взеха предвид предложението на Комисията1,
Като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет2,
Като се допитаха до Комитета на регионите,
Като действаха при спазване на процедурата уредена в Член 251 от Договора3,
Като имат предвид, че:
(1) В точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на 9 декември 1989 г., се казва, че завършването на вътрешния пазар следва да доведе до подобряване на условията за живот и работа на работниците в Европейската общност, като това подобрение следва да обхваща, тогава, когато това е необходимо, доразвиването на някои аспекти от регламентите за заетостта, като например правилата за колективно обезщетяване при съкращаване на щата, както и свързаните с обявяване на работодателя в несъстоятелност.
(2) Целта на Директива 80/987/ЕИО4 е да осигури минимално ниво на защита на работниците, в случай че работодателят бъде обявен в несъстоятелност. За да се постигне това, директивата въвежда задължение за държавите-членки, да създадат орган, който да осигури изплащането на неуредените претенции на засегнатите работници.
(3) Под промени в законодателството, свързано с несъстоятелността в държавите-членки, и развитието на вътрешния пазар, се има предвид задължението да бъдат възприети част от разпоредбите на тази директива.
(4) Постигането на правна сигурност и прозрачност изисква също така да се направят някои пояснения, свързани с обхвата и някои определения в Директива 80/987/ЕИО. В частност, възможните изключения, които са предоставени на държавите-членки, следва да бъдат посочени в разпоредбите за привеждане в действие на директивата, като Приложението към нея бъде отменено.
(5) С оглед гарантирането на справедлива защита на засегнатите работници, при определението за лице, обявено в несъстоятелност, следва да бъде адаптирано към новите тенденции в законодателствата на държавите-членки, като в обхвата си включва и процедурите по обявяване в несъстоятелност, различни от ликвидацията. В този контекст, държавите-членки, следва, с оглед определянето на отговорността на гарантиращата институция, да приемат виждането, когато състоянието на неплатежостопосбност има за резултат няколко производства по обявяване в несъстоятелност, това състояние да се разглежда като едно цяло производство по обявяване в несъстоятелност.
(6) Следва също да бъде дадена гаранция, че работниците посочени в Директива 97/81/ЕО от 15 декември 1997 г. относно Рамковото споразумение за работата на непълно работно време, сключено между Съюза на индустриалните федерации на страните от Европейската общност (СИФСЕО), Европейския център на предприятията с обществено участие (ЕЦПОУ) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)5, Директива на Съвета 1999/70/ЕО от 28 юни 1999 г. относно рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Съюза на индустриалните федерации на страните от Европейската общност (СИФСЕО), Европейския център на предприятията с обществено участие (ЕЦПОУ) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)6 и Директива на Съвета 91/383/ЕИО от 25 юни 1991 г., допълваща мерките за насърчаване подобряването на условията на живот и работа на работниците по трудово правоотношение с определен срок, както и тези на сезонен трудов договор7, не са изключени от обхвата на тази директива.
(7) С оглед постигането на правна сигурност за работниците в случай на обявяване в несъстоятелност на предприятията, извършващи дейност в няколко държави-членки, както и за да се укрепят правата на работниците в съответствие с практиката на Съда на европейските общности, следва да се въведат разпоредби, които изрично да указват кой е органът, на когото е вменено задължението да изплаща претенции за обезщетения в такива случаи, тъй като цел на сътрудничеството между административните органи на държавите-членки, е ранното удовлетворяване на неуредени претенции на работниците. По-нататък, е необходимо да се даде гаранция, че съответната законова уредба е правилно прилагана чрез създаване на разпоредби за сътрудничество между компетентните административни органи в държавите-членки.
(8) Държавите-членки, могат да поставят граници по отношение отговорността на гарантиращия орган, които следва да бъдат съобразени със социалната цел на директивата, като бъдат взети предвид различните нива на претенции.
(9) С оглед на това да се улесни идентифицирането на процедурите за обявяване в несъстоятелност, особено в случаи, които имат транс граничен обхват, следва да се въведат разпоредби, задължаващи държавите-членки, да уведомяват Комисията за такъв вид процесуални правила, които да предвиждат намесата на гарантиращия орган.
(10) Директива 80/987/ЕИО следва също да бъде съответно изменена и допълнена.
(11) Тъй като целите на предложените действия, и по-специално изменението и допълнението на някои от разпоредбите на Директива 80/987/ЕИО, чрез които да се отчетат промените в дейността на предприятията в Общността, не биха могли да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и в този смисъл, те биха могли да бъдат по-добре постигнати на ниво Общност. Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, така както са установени в Член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е установен в същия член, действието на тази Директива не следва да се разпростира по-далеч от необходимото за постигането на тези цели.
(12) Комисията следва да представи в Европейския парламент и Съвета доклад за действието и прилагането на тази Директива и по-специално по отношение новите форми на заетост, появяващи се в държавите-членки.

ПРИЕХА ТАЗИ ДИРЕКТИВА:

Член 1
Директива 80/987/ЕИО се изменя така:
1. заглавието се заменя със следното:
“Директива на Съвета 80/987/ЕИО от 20 октомври 1980 г. относно защитата на работниците в случай на обявяване в несъстоятелност на техния работодател”;
2. Раздел I се заменя със следното:

“РАЗДЕЛ I
Обхват и определения
Член 1
1. Тази директива се прилага спрямо претенции на служители, произтичащи от трудово правоотношение и които съществуват по отношение на работодатели в процедура по обявяване в несъстоятелност по смисъла на Член 2 ал. 1.
2. Държавите-членки, могат, чрез въвеждане на изключения, да изключат претенциите на някои категории служители от обхвата на тази директива, тогава когато съществуват други форми на гаранция, когато се установи че те дават на засегнатите лица закрила, съответстваща на тази, която се осигурява от тази директива.
3. Когато такива разпоредби вече се прилагат в националното им законодателство, държавите-членки, могат да продължат да изключват от обхвата на тази директива:
а) домашни прислужници, наети от физически лица;
б) рибари, получаващи частично възнаграждение;

Член 2
1.  За целите на тази директива, счита се че работодателят е в несъстоятелност, когато е открита колективна процедура за обявяване в несъстоятелност, така, както е предвидена в съответните нормативни, законови и подзаконови актове на държавата-членка, по силата на която работодателят се лишава от цялото или част от имуществото си, като бива назначен синдик или лице, изпълняващо подобни функции, като органът компетентен по силата на споменатите по-горе нормативни актове:
а) е решил да открие процедура;
б) е установил, че дейността или бизнеса на работодателя е окончателно прекратена и имуществото му е недостатъчно за да се обоснове откриването на процедура.
2.  Тази директива не засяга националното законодателство по отношение на понятията “служител”,”работодател”,”възнаграждение”, “право на незабавно обезщетение” и “право на бъдещо обезщетение” .
Въпреки това, държавите-членки, не могат да изключат обхвата на тази директива:
а) работници на непълно работно време по смисъла на Директива 97/81/ЕО;
б) работници на срочен трудов договор по смисъла на Директива 1999/70/ЕО;
в) работници на временен трудов договор по смисъла на Директива 91/383/ЕИО;
3.  Държавите-членки, не могат да поставят като изискване за придобиване на правото на претенции по реда на тази директива, изискване за минимален срок на трудовото правоотношение.
4.  Тази директива не преклудира правото на държавите-членки, да разширяват защитата на работниците и по отношение на други случаи на несъстоятлност, като например в случай на фактическа неплатежоспособност, установена по процедура, различна от посочената в ал. 1, така, както е предвидена в националното законодателство. Въпреки това, такива процедури не ангажират гарантиращите органи на други държави-членки, в случаите, предвидени в раздел IIIа.”
3.  Членове 3 и 4 се заменят със следното:
“Член 3
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за това гарантиращият орган да гарантира, по реда на Член 4, изплащането на неуредени претенции за обезщетения, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително тогава, когато от националното законодателство се предвижда, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Претенциите, които се погасяват от гарантиращия орган представляват суми по неизплатени трудови възнаграждения преди, или, тогава когато е приложимо, след определена от държавите-членки дата.
Член 4
1.  Държавите-членки, имат възможността да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в Член 3.
2.  Когато държавите-членки, използват предоставената им в ал.1 възможност, те следва да определят продължителността на периода, за който се гарантират претенциите за изплащане на обезщетения от гарантиращия орган.Въпреки това, този период не може да бъде по-кратък от срока на последните три месеца на трудовото правоотношение преди или, тогава когато е приложимо, след определената от държавите-членки, дата. Държавите-членки, могат да включат този тримесечен срок в срока, с който са дават правомощия на гарантиращия орган, който трябва да бъде дълъг не по-малко от шест месеца.
Държавите-членки, които предвиждат срок за даване на правомощия на гарантиращия орган не по-къс от 18 месеца, могат да ограничат срока, за който се изплащат неуредените претенции от гарантиращия орган. Този при изчисляването на минималния период се взима предвид срока, който е най-благоприятен за работника.
3. Наред с това, държавите-членки, могат да въвеждат тавани за плащанията, които се поемат от гарантиращия орган. Тези тавани не трябва да бъдат по-ниски от нивото съвместимо със социалната цел на тази директива.
Когато държавите-членки, се възползват от тази възможност, те следва да информират Комисията за методите, използвани при определянето на тавана”.
4. Създава се нов раздел, както следва:
“РАЗДЕЛ IIIа
Разпоредби, свързани с транс национални случаи:
Член 8а
1. Когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко две държави-членки е в несъстоятелност по смисъла на Член 2 ал.1, органът отговорен за изплащане на неуредените претенции на работниците следва да бъде органът в държавата-членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд.
2. Обхвата на правата на работниците се определя по правото на гарантиращия орган.
3. Държавите-членки, следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите, посочени в ал. 1 решенията взети в контекста на процедурата за обявяване в несъстоятелност, посочена в Член 2 ал.1, която е поискана в друга държава-членка, са взети предвид при определянето на това дали работодателят е обявен в несъстоятелност или не по смисъла на тази директива.
Член 8б
1. За целите по прилагането на Член 8а, държавите-членки, следва да предвидят разпоредби за обмен на информация между компетентните си административни органи и/или гарантиращите органи посочени в Член 3, като направят възможно по-специално информирането на гарантиращия орган, отговорен за изплащането на неуредените претенции на работниците.
2. Държавите-членки, следва да съобщят на Комисията и останалите държави-членки, информация за контакт с техните административни органи и/или гарантиращи органи. Комисията следва да направи тази информация публично достъпна.”.
5. В Член 9 се добавя нова алинея, както следва:
“Прилагането на тази директива по никакъв начин не представлява достатъчно основание за влошаване по отношение на текущото състояние в държавите-членки и по отношение на общото ниво на закрила на работещите в областта, покрита от нея”.
6. В Член 10 се добавя нова точка, както следва:
“в) при отказ или намаляване на отговорността, посочена в Член 3, или на гаранционното задължение, посочено в Член 7 в случаите, когато служителят за негова/нейна сметка или заедно със свои близки роднини, е бил собственик на съществена част от предприятието или бизнеса на работодателя и е имал значително влияние върху дейността му”.
7.  Създава се чл. 10а, както следва:
“Член 10а
Държавите-членки, уведомяват Комисията и другите държави-членки, за вида процедури за обявяване в несъстоятелност, които попадат в обхвата на тази директива, както и за всякакви, свързани с това промени.
8. Приложението се заличава.

Член 2
1. Държавите-членки, следва да приемат и приведат в действие съответните закони, подзаконови и административни актове, необходими, за да се съобразят с тази Директива преди 8 октомври 2005 г. Те уведомяват съответно Комисията за това.
Те прилагат разпоредбите посочени в подточка първа при всяко положение на несъстоятелност на работодател, настъпило след влизането в сила на разпоредбите на тази директива.
Когато държавите-членки, приемат тези мерки, те следва да съдържат препращане към тази директива или да са придружени от такава препратка при официалното си публикуване. Начините за извършването на това препращане се определят от държавите-членки.

Член 3
Тази директива влиза в сила в деня на публикуването си в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4
Най-късно до 4 октомври 2010 г., Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за действието и прилагането на тази Директива в държавите-членки.

Член 5
Тази директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Брюксел на 23 септември 2002 година.

________________
1 ОВ, № С 154Е от 29 май 2001 г., с. 109.
2 ОВ, № С 221Е от 7 август 2001 г., с. 110.
3 Становище на Европейския парламент от 29 ноември 2001 г. (все още непубликувано в ОВ), Обща позиция на Съвета от 18 февруари 2002 г. (ОВ, № С 119Е от 22 май 2002 г., с. 5) (все още непубликувана в ОВ). Решение на Съвета от 27 юни 2002 г.
4 ОВ, № L 283 от 28 октомври 1980 г., с. 23. Директивата е изменена и допълнена за последен път през 1994 г. с Присъединителния акт.
5 ОВ, № L 14 от 20 януари 1998 г., с. 9. Директивата е изменена и допълнена за последен път с Директива 98/23/ЕО (ОВ, № L 131 от 5 май 1998 г., с. 10).
6 ОВ, № L 175 от 10 юли 1999 г., с. 43.
7 ОВ, № L 206 от 29 юли 1991 г., с. 19.

Официален вестник, № В 283 от 20 октомври 1980 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и, в частност член 100 от него;
Имайки предвид предложението на Комисията1,
Имайки предвид мнението на Европейския парламент2,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет3,
Отчитайки, че е необходимо да се предвиди закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на работодателя им, в частност, за да се гарантира изплащането на неудовлетворените им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие на Общността;
Отмятайки, че продължават да съществуват различия между държавите-членки, по отношение на степента на закрила на работниците и служителите в тези случаи; отчитайки, че усилията трябва да бъдат насочени към намаляване на тези различия, които могат да имат пряко въздействие върху функционирането на общия пазар;
Отчитайки следователно, че сближаването на законодателствата в тази област трябва да се насърчава при запазване на постигнатия напредък по смисъла на член 117;
Отчитайки, че поради географското положение и сегашната ситуация на работните места пазарът на труда в Гренландия е коренно различен от този в другите области на Общността;
Отчитайки, че тъй като се очаква Република Гърция да стане член на Европейската икономическа общност на 1 януари 1981 г. в съответствие с Акта относно условията за присъединяване на Република Гърция и приспособяването към Договорите, е подходящо в приложението към Директивата под заглавието “Гърция” да се посочат онези категории работници и служители, чиито вземания могат да бъдат изключени съгласно член 1 (2) от Директивата,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1
1. Тази Директива се прилага за вземания на работници и служители, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения към работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2 (1).
2. Държавите-членки, могат, по изключение, да изключат от приложното поле на тази Директива вземанията на някои категории работници и служители поради специалния характер на трудовия договор или трудовото правоотношение на работника или служителя, или поради наличието на други форми на гаранции, които осигуряват на работника или служителя закрила, равностойна на тази по настоящата Директива.
Категориите работници и служители по изречение първо на тази алинея са изброени в Приложението.
3. Тази Директива не се прилага към Гренландия. Това изключение ще бъде преразгледано в случай на някакво изменение в структурата на работните места в този район.

Член 2
1. За целите на настоящата Директива работодателят се смята в състояние на неплатежоспособност:
(a) когато е отправено искане за откриване на процедура, засягаща имуществото на работодателя според установеното в законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавата-членка, за колективно удовлетворяване на вземанията на кредиторите, което прави възможно разглеждането на претенциите по член 1(1);
(b) когато властта, компетентна съгласно посочените закони, подзаконови актове и административни разпоредби:
- или е решила да открие процедурата,
- или е установила, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно закрити и че наличното имущество е недостатъчно за гарантиране откриването на процедурата.
2. Тази Директива не засяга вътрешното право по отношение на дефиницията на понятията “работник или служител”, “работодател”, “заплащане”, “изискуемо право” и “право на бъдещо удовлетворяване”.

РАЗДЕЛ II
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ГАРАНЦИОННИТЕ   ИНСТИТУЦИИ

Член 3
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, така че гаранционните институции по член 4 да осигуряват изплащането на дължимите вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и отнасящи се до заплащане за предшестващ тази дата период.
2. По избор на държавите-членки, датата по алинея 1 е:
- или тази на началото на работодателя в неплатежоспособност;
- или тази на предизвестието за уволнение, поради неплатежоспособността на работодателя, отправено към съответния работник или служител;
- или тази на изпадането на работодателя в неплатежоспособност или на която трудовият договор или трудовото правоотношение на съответния работник или служител е било прекратено поради неплатежоспособността на работодателя.

Член 4
1. Държавите-членки, имат възможност да ограничат отговорността на гаранционните институции по член 3.
2. Когато държавите-членки, използват възможността по алинея 1, те:
- в случая по член 3 (2), предложение първо, осигуряват изплащането на дължимите вземания за възнаграждение за последните три месеца от трудовия договор или трудовото правоотношение, възникнали през период от шест месеца преди изпадането на работодателя в неплатежоспособност.
- в случая по член 3 (2), предложение второ, осигуряват изплащането на дължимите вземания за възнаграждение за последните три месеца от трудовия договор или трудовото правоотношение, предхождащи датата на предизвестието за уволнение, отправено до работника или служителя, поради неплатежоспособността на работодателя.
- в случая по член 3 (2), предложение трето, осигуряват изплащането на дължимите вземания за възнаграждение за последните 18 месеца от трудовия договор или трудовото правоотношение, предхождащи изпадането на работодателя в неплатежоспособност или датата, на която трудовият договор или трудовото правоотношение с работника или служителя са били прекратени поради неплатежоспособността на работодателя. В този случай държавите-членки, могат да ограничат отговорността до размер на заплащането, съответен на период от осем седмици или на няколко по-кратки периоди с обща продължителност осем седмици.
3. За да избягнат обаче изплащането на суми, надхвърлящи социалната цел на тази Директива, държавите-членки, могат да установят горна граница на отговорността за дължимите вземания на работниците и служителите.
Когато държавите-членки, използват тази възможност, те информират Комисията за методите за установяване на горната граница.

Член 5
Държавите-членки, създават подробни правила за организацията, финансирането и функционирането на гаранционните институции, съобразявайки се, в частност, със следните принципи:
(a) имуществото на институциите е независимо от оборотния капитал на работодателя и е несеквестируемо при процедури за неплатежоспособност;
(b) работодателите участват във финансирането, освен ако то се осъществява изцяло от публичните власти;
(c) отговорността на институциите не зависи от изпълнението или неизпълнението на задълженията за участие във финансирането.

РАЗДЕЛ III
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Член 6
Държавите-членки, могат да предвидят, че членове 3, 4 и 5 не се прилагат по отношение на вноски, дължими по законоустановени национални системи за обществено осигуряване или по допълнителни системи за пенсионно осигуряване в предприятието или между предприятия извън законоустановените национални системи за обществено осигуряване.

Член 7
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки с цел внасянето на задължителните вноски, дължими от работодателя преди изпадането му в неплатежоспособност, на осигурителните институции по законоустановените национални системи за обществено осигуряване, да не влияе отрицателно на правото на работниците и служителите на обезпечения от тези осигурителни институции, доколкото вноските на работодателя са били предварително отчислени от изплатеното възнаграждение.

Член 8
Държавите-членки, осигуряват предприемане на необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лица, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадане в неплатежоспособност по отношение на правата, които са станали или ще станат изискуеми по отношение на пенсионни обезпечения за старост, включително наследствени обезпечения, по допълнителни пенсионни системи в предприятието или между предприятия, извън законоустановените национални системи за обществено осигуряване.

РАЗДЕЛ IV
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9
Тази Директива не засяга възможността държавите-членки, да прилагат или въвеждат закони, подзаконови актове или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците и служителите.

Член 10
Настоящата Директива не засяга възможността държавите-членки:
(a) да предприемат мерки за избягване на злоупотреби;
(b) да премахват или намаляват отговорността по член 3 или задължението за гарантиране по член 7, ако се окаже, че изпълнението на задължението е неоправдано поради съществуването на особени връзки между работодателя и работника или служителя и на общи интереси, произтичащи от прикрито споразумение между тях.
1. Държавите-членки, въвеждат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за съгласуване с тази Директива, в срок от 36 месеца от нейното обявяване. Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки, предоставят на Комисията текстовете на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, които приемат в областта на регулиране на тази Директива.

Член 12
В срок от 18 месеца след изтичането на периода от 36 месеца, установен в член 11 (1), държавите-членки, предоставят на Комисията цялата необходима информация, за да може тя да изготви доклад до Съвета за прилагането на тази Директива.

Член 13
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 20 октомври 1980 година.

________________
1 ОВ, № C 135 от 9 юни 1978 г., с. 2.
2 ОВ, № C 39 от 12 февруари 1979 г., с. 26.
3 ОВ, № C 105 от 26 април 1979 г., с. 15.

(десета отделна директива по смисъла на чл. 16 (1) от Директива 89/391/ ЕИО)

Официален вестник, № L 348 от 28 ноември 1992 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и в частност член 118а от него,
Имайки предвид предложението на Комисията, изработено след съгласуване с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и здравословни условия на труд1,
В сътрудничество с Европейския парламент2,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет3,
Отчитайки, че съгласно член 118а от Договора, Съветът приема чрез директиви минималните изисквания за насърчаване подобряванията, особено на работната среда, с цел да се закриля здравето и безопасността на работниците;
Отчитайки, че тази Директива не допуска каквото и да е намаляване на степента на достигнатата закрила в отделните държави-членки, които са задължени съгласно Договора да насърчават подобряването на условията на труд и хармонизирането им, като се запазва постигнатото в тази област;
Отчитайки, че при условията по член 118а от Договора посочените директиви следва да споменат налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би могъл да задържи създаването и развитието на малки и средни предприятия;
Отчитайки, че съгласно Решение 74/325/ЕИО4, изменено с Акта за присъединяване от 1985 г., при подготовката на предложения в тази област Комисията се консултира с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и здравословни условия на труд;
Отчитайки, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета от Европейския съвет Страсбург на 9 декември 1989 г. от държавните глави или правителствените ръководители на 11 държави-членки, в частност алинея 19, постановява, че:
“На всеки работник трябва да бъдат осигурени задоволителни безопасни и здравословни условия в работната среда. Необходимо е да се предприемат подходящи мерки с цел постигане на по-нататъшно хармонизиране на условията в тази област при запазване на  постигнатия напредък”;
Отчитайки, че за прилагането на Хартата на Общността за основните социални права на работниците Комисията е включила сред своите цели в програмата си за действие приемането от Съвета на Директива за закрилата на бременните работнички при работа;
Отчитайки, че член 15 от Директива на Съвета 89/391/ЕИО от 12 юни 1989 г. относно въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа5 предвижда, че особено застрашените рискови групи трябва да бъдат закриляни срещу специфичните за тях опасности;
Отчитайки, че бременните работнички, работничките-родилки или кърмачки трябва да бъдат смятани в много отношения за особено рискова група и трябва да се предприемат мерки по отношение на тяхната безопасност и здраве;
Отчитайки, че закрилата на безопасността и здравето на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки не трябва да се отразява неблагоприятно върху жените на пазара на труда, нито да нарушава директивите относно равенството в третирането на мъжете и жените;
Отчитайки, че някои видове дейности може да представляват за бременните работнички, за работничките-родилки или кърмачки специфичен риск, свързан с излагане на опасни фактори, процеси или условия на труд; отчитайки, че поради това такива рискове трябва да бъдат оценени и резултатът от оценката им да бъде съобщен на работничките и/или на техни представители;
Отчитайки освен това, че ако изводът от такава оценка е съществуване на риск за безопасността или здравето на работничките, следва да се приемат разпоредбите за закрила на такива работнички;
Отчитайки, че бременните работнички и работничките-кърмачки не трябва да извършват дейности, които са оценени като изложени на риск от определени особено опасни фактори или условия на труд, застрашаващи безопасността и здравето им;
Отчитайки, че следва да бъдат установени разпоредба бременните работнички, работничките-родилки или кърмачки да не полагат нощен труд, когато това е необходимо за тяхната безопасност и здраве:
Отчитайки, че поради уязвимостта на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки е наложително да им се предоставя право на отпуск по майчинство от най-малко 14 последователни седмици преди и/или след раждането, като задължителният период на отпуска по майчинство е най-малко 2 седмици преди и/или след раждането;
Отчитайки, че рискът от уволнение е свързан с тяхното състояние може да окаже вредно въздействие върху физическото и умственото състояние на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки отчитайки, че е необходимо да се приемат разпоредби за забрана на такова уволнение;
Отчитайки, че мерките за организацията на труда, свързани със закрилата на здравето на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки няма да постигнат целта си, ако не се придружават със запазване на правата, свързани с трудовия договор, включително запазване на възнаграждението и/или право на надлежно обезщетение;
Отчитайки наред с това, че разпоредбите относно отпуска по майчинство не биха постигнали целта си, ако не са придружени със запазване на правата, свързани с трудовия договор и/или право на надлежно обезщетение;
Отчитайки, че понятието надлежно обезщетение в случая на отпуск по майчинство трябва да се разглежда като технически отправна точка за определяне на минималното ниво на закрила и по никакъв начин не трябва да води до аналогия между бременност и болест,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

РАЗДЕЛ I
ЦЕЛ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1
Цел
1. Целта на тази Директива, която е десетата самостоятелна Директива по смисъла на член 16 (1) от Директива 89/391/ЕИО, е да се приложат мерки за насърчаване подобряването на безопасните и здравословни условия на труд на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки.
2. Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО, с изключение на член 2 (2), се прилагат изцяло по всички въпроси по алинея 1, без това да влияе на по-строги и/или специфични разпоредби на тази Директива.
3. Тази Директива не трябва да води до намаляване нивото на закрила, предоставяна на бременните работнички, на работничките-родилки или кърмачки, в сравнение с положението, което съществува във всяка държава-членка, към деня на приемане на тази Директива.

Член 2
Определения
За целите на тази Директива:
(a) “бременна работничка” означава бременна работничка, която е уведомила работодателя си за своето състояние, съгласно националното законодателство и/или националната практика;
(b) “работничка-родилка” означава работничка-родилка, която наскоро е родила дете по смисъла на националното законодателство и/или националната практика и е уведомила работодателя си за своето състояние, съгласно националното законодателство и/или националната практика;
(c) “работничка-кърмачка” означава работничка, която кърми детето си по смисъла на националното законодателство и/или националната практика и е уведомила работодателя си за своето състояние, съгласно националното законодателство и/или националната практика.

РАЗДЕЛ II
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 3
Основни насоки
След консултации с държавите-членки и подпомагана от Консултативния комитет по безопасност, хигиена и здравословни условия на труд, Комисията изготвя основни насоки за оценяването на химичните, физичните и биологичните фактори и промишлени процеси, смятани за вредни за безопасността или здравето на работничките по смисъла на член 2.
Основните насоки, посочени в изречение първо, се отнасят и до движения и пози, психична и физическа умора и други видове физически и психичен стрес, свързани с работата, изпълнявана от работничките по смисъла на член 2.
Целта на основните насоки по алинея 1 е да послужат за основа на оценката по член 4 (1).
За тази цел държавите-членки, предоставят тези основни насоки на вниманието на всички работодатели и всички работнички и/или техни представители в съответната държава-членка.

Член 4
Оценка и уведомяване
1. За всички дейности, които могат да създадат примерен риск от излагане на въздействие на факторите, процесите или условията на труда, неизчерпателния списък на които се съдържа в Приложение I, работодателят непосредствено или чрез службите за закрила и превенция по член 7 от Директива 89/391/ЕИО, оценява характера, степента и продължителността на въздействието върху работничките по смисъла на член 2 н съответното предприятие и/или учреждение, с цел:
- да се оцени всеки риск за безопасността или здравето и всяко възможно въздействие върху бременността или кърменето от работничките по смисъла на член 2,
- да се реши какви мерки трябва да бъдат предприети.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 89/391/ЕИО, работничките по смисъла на член 2 в съответното предприятие и/или учреждение и тези, които може да се окажат в едно от състоянията по член 2 и/или техните представители се уведомяват за резултатите от оценката по алинея 1 и за всички мерки относно безопасните и здравословни условия на труд, които ще бъдат предприети.

Член 5
Действие според резултатите от оценката
1. Без да се засягат разпоредбите на член 6 от Директива 89/391/ЕИО, ако резултатите от оценката по член 4 (1) разкриват риск за безопасността или здравето или могат да се отразят на бременността или кърменето от работничка по смисъла на член 2, работодателят предприема необходимите мерки за премахване излагането на тази работничка на такива рискове чрез временно приспособяване на условията на труда и/или работното време.
2. Ако приспособяването на условията на труда и/или но работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката на друга работа.
3. Ако преместването й на друга работа е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, на съответната работничка се предоставя отпуск, съгласно националното законодателство и/или националната практика за целия период, необходим за закрила на нейната безопасност и здраве.
4. Разпоредбите на този член се прилагат буквално в случая, когато работничка, извършваща дейност, забранена съгласно член 6, забременее или започне да кърми и информира работодателя си за това.

Член 6
Забрана за излагане на въздействието на риск
В допълнение към общите разпоредби относно закрилата на работниците, в частност тези, свързани с допустимите граници на професионален риск:
1. бременни работнички по смисъла на член 2 (а) при никакви обстоятелства не могат да бъдат задължавани да изпълняват дейности, за които оценката е установила риск от излагане на факторите и условията на труда, изброени в Приложение II, раздел А, което би застрашило безопасността или здравето;
2. работнички-кърмачки по смисъла на член 2 (c) при никакви обстоятелства не могат да бъдат задължавани да изпълняват дейности, за които оценката е установила риск от излагане на факторите и условията на труд, изброени в Приложение II, раздел В, което би застрашило безопасността или здравето.

Член 7
Нощен труд
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят работничките по член 2 да не бъдат задължавани по време на тяхната бременност и през пределен период след раждането да полагат нощен труд, който се определя от националния орган, компетентен по безопасността и здравето и се установява, съгласно установените от държавите-членки, процедури, с медицинско свидетелство, удостоверяващо, че това е необходимо за безопасността или здравето на съответната работничка.
2. Мерките по алинея 1 трябва да включват възможност, съгласно националното законодателство и/или националната практика, за:
(a) прехвърляне на дневна работна смяна; или
(b) освобождаване от работа или удължаване на отпуска по майчинство, когато такова прехвърляне е технически или обективно неосъществимо или не  е оправдано да се изисква поради основателни причини.

Член 8
Отпуск но майчинство
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки работничките по смисъла на член 2 да имат право на непрекъснат отпуск по майчинство с продължителност най-малко 14 седмици преди и/или  след раждане в съответствие с националното законодателство и/или практика.
2. Отпускът по майчинство, предвиден в алинея 1, трябва да включва задължителен отпуск от най-малко две седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или практика.

Член 9
Освобождаване от работа за медицински  прегледи преди раждане
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят бременните работнички по смисъла на член 2 (a) да имат право, в съответствие с националното законодателство и/или практика, на освобождаване от работа без загуба на възнаграждението, за прегледи преди раждане, ако е необходимо тези прегледи да се извършват през работно време.

Член 10
Забрана за уволнение
С цел да се гарантира на работничките по смисъла на член 2 упражняването на техните права на закрила на здравето и безопасността, както са признати в този член, се предвижда, че:
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на уволнението на работнички по смисъла на член 2 за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство по член 8 (1), освен в изключителни случаи, несвързани с тяхното състояние, които са позволени от националното законодателство и/или практика и, когато това се прилага, след като компетентната власт е дала своето съгласие;
2. Ако работничка по смисъла на член 2 е уволнена през периода по точка 1, работодателят трябва писмено да посочи надлежни основателни причини за нейното уволнение;
3. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за закрила на работничките по смисъла на член 2 от последиците на уволнение, което е незаконно по силата на точка 1.

Член 11
Трудови права
С цел да се гарантира на работничките по смисъла на член 2 упражняването на техните права на защита на здравето и безопасността им, признати в този член, се предвижда, че:
1. в случаите по членове 5, 6 и 7 трудовите права на работничките по смисъла на член 2, свързани с трудовия договор, включително запазването на възнаграждението и/или правото на надлежно обезщетение, трябва да бъдат осигурени в съответствие с националното законодателство и/или националната практика;
2. в случая по член 8 трябва да се осигури следното:
(a) правата, свързани с трудовия договор на работничките по смисъла на член 2, без тези по буква (b) по-долу;
(b) запазване на възнаграждението и/или правото на надлежно обезщетение на работничките по смисъла на член 2;
3. обезщетението по точка 2 (b) се смята надлежно, ако гарантира доход най-малко равен на този, който съответната работничка би получила в случай на прекъсване на работата си по причини, свързани със здравословното й състояние, до максималния размер, определен от националното законодателство;
4. държавите-членки, могат да поставят правото на възнаграждение или на обезщетение по точки 1 и 2 (b), в зависимост от това дали съответната работничка отговаря на условията за такива обезпечения, установени в националното законодателство.
Тези условия не могат по никакъв начин да предвиждат предварителен трудов стаж повече от 12 месеца непосредствено преди предполагаемата дата на раждане.

Член 12
Защита на правата
Държавите-членки, въвеждат в националните си правни системи такива мерки, каквито са необходими, за да се позволи на работниците, които се смятат засегнати поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от тази Директива, да предявят претенциите си по съдебен ред (и/или, съгласно националните закони и/или практика) след отнасяне към други компетентни власти.

Член 13
Изменения в приложенията
1. Строго технически осъвременявания на Приложение I в резултат на техническия прогрес, промени в международното регулиране или уточнения и постижения в областта на действие на тази Директива се приемат съгласно процедурата, установена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО.
2. Приложение II може да бъде осъвременявано само съгласно процедурата, установена в член 118а от Договора.

Член 14
Заключителни разпоредби
1. Държавите-членки, въвеждат закони, подзаконови актове и административни разпоредби за привеждане в съответствие с тази Директива не по-късно от две години след приемането й или за осигуряване на въвеждането от двете страни в трудовия процес на необходимите разпоредби чрез колективни споразумения, като от държавите-членки, се изисква да предприемат всички необходими мерки, за да им се позволи по всяко време да гарантират резултатите, предвидени в тази Директива. Те незабавно уведомяват Комисията за своите действия.
2. Когато държавите-членки, приемат мерките по алинея 1, те трябва да съдържат позовавания на тази Директива или да бъдат придружени от такова позоваване при тяхното обнародване. Начините за такова позоваване се определят от държавите-членки.
3. Държавите-членки, представят на Комисията текстовете на основните разпоредби на националното право, които вече са приели или приемат в регулираната от тази Директива област.
4. На всеки пет години държавите-членки, докладват пред Комисията за практическото прилагане на разпоредбите на тази Директива, като посочват становищата на двете страни по колективните трудови правоотношения.
Независимо от това, четири години след нейното приемане държавите-членки, докладват за първи път пред Комисията за практическото прилагане на тази Директива, като отбелязват становищата на на двете страни по колективните трудови правоотношения.
Комисията информира Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Консултативния комитет по безопасност, хигиена и здравословни условия на труд.
5. Комисията предоставя на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет периодични доклади за прилагането на тази Директива, като се съобразява с алинеи 1, 2 и 3.
6. Съветът преразглежда тази Директива на основата на оценка, изготвена въз основа на докладите по изречение второ на алинея 4 и ако възникне нужда на предложение, направено от Комисията през последните пет години след приемането на Директивата.

Член 15
Настоящата директивата е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 19 октомври 1992 година.

______________
1 ОВ, № C 281 от 9 ноември 1990 г., с. 3 и № C 25 от 1 февруари 1991 г., с. 9.
2 ОВ, № C 19 от 28 януари 1991 г., с. 177 и № C 150 от 15 юни 1992 г., с. 99.
3 ОВ, № C 41 от 18 февруари 1991 г., с. 29.
4 ОВ, № L 185 от 9 юли 1974 г., с. 15.
5 ОВ, № L 183 от 29 юни 1989 г., с. 1.

Приложение I

 

ПРИМЕРЕН СПИСЪК на факторите, процесите и условията на труд по член 4*

А. ФАКТОРИ
1. Физически фактори, които причиняват ембрионални увреждания и/или могат да причинят отделяне на плацентата и по-специално:
(a) шок, вибрация или движение;
(b) обработка на товари, съдържаща рискове, в частност от дорзално-лумбален характер;
(c) шум;
(d) йонизиращо лъчение*;
(e) нейонизиращо лъчение;
(f) изключително високи стойности на студ или горещина;
(g) движения или пози, придвижване - както вътре в, така и извън предприятието, умствена или физическа умора и други физически натоварвания, свързани с дейността на работничката по смисъла на член 2 от Директивата.
2. Биологични фактори
Биологични фактори от рискова група 2, 3 и 4 по смисъла на член 2 (d), точки 2, 3 и 4 от Директива 90/679/ЕИО1, за които е известно, че тези фактори или терапевтичните мерки, изисквани за такива фактори, застрашават здравето на бременните жени и на плода и доколкото още не фигурират в Приложение II.
3. Химични реактиви
Следните химични вещества, за които е известно, че застрашават здравето на бременните жени и на плода и доколкото още не фигурират в Приложение II:
(a) вещества с означения R 40, R 45, R 46 и R 47 съгласно Директива 67/548/ЕИО2 и доколкото не фигурират в Приложение II;
(b) химични вещества по Приложение I към Директива 90/394/ЕИО3;
(c) живак и живачни съединения;
(d) антимитотични препарати;
(e) въглероден окис;
(f) известни химични вещества с позната и опасна перкутанна абсорбция.

В. ПРОЦЕСИ
Промишлени процеси, изброени в Приложение I към Директива 90/394/ЕИО.

С. УСЛОВИЯ НА ТРУД
Подземна работа в мини.

____________
 

Приложение II

ПРИМЕРЕН СПИСЪК на факторите и условията на труд по член 6

А. БРЕМЕННИ РАБОТНИЧКИ ПО СМИСЪЛА   НА ЧЛЕН 2 (a)
1. Фактори
(a) Физически фактори
Работа в хипербарна атмосфера, т. е. пространства под налягане и подводно гмуркане.
(b) Биологични фактори: следните биологични фактори:
- токсоплазма,
- вирус на рубеола,освен, когато е доказано, че бременните работнички са надлежно защитени срещу такива фактори чрез имунизация.
(c) Химични реактиви
Олово и оловни деривати, доколкото тези реактиви могат да бъдат поети от човешкия организъм.
2. Условия на труд
Подземна работа в мини.

В. РАБОТНИЧКИ-КЪРМАЧКИ ПО СМИСЪЛА  НА ЧЛЕН 2 (c)
1. Фактори
(a) Химични вещества
Олово и оловни деривати, доколкото тези вещества могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм.
2. Условия на труд
Подземна работа в мини.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЪВЕТА И КОМИСИЯТА относно член 11 (3) от Директива 92/85/ЕИО,  включено в протокола от заседание 1608 на Съвета

(Люксембург, 19 октомври 1992 г.)

 

СЪВЕТЪТ И КОМИСИЯТА ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ:

 “Определянето на нивото на помощите по член 11 (2) (b) и (3) трябва да се съобразява по чисто технически причини, с помощта, която работничката би получила в случай на прекъсване на дейността й по причина, свързана със здравословното й състояние.Такова съобразяване по никакъв начин не означава, че бременността и раждането се приравняват на болест.
Националното законодателство по обществено осигуряване на всички държави-членки, предвижда изплащане на обезщетение при отсъствие от работа поради болест. Връзката с това обезщетение в избраната формулировка има за цел да служи само като конкретна, фиксирана сума, която трябва да се съобразява във всички държави-членки, при определяне на минималния размер на дължимото обезщетение за майчинство. Доколкото в отделните държави-членки, се изплащат обезщетения, надвишаващи предвидените в тази Директива, тези обезщетения, разбира се, се запазват. Това е ясно от член 1 (3) от Директивата.”

____________
* Вж. Директива 80/836/ЕВРАТОМ (ОВ, № L 246 от 17 септември 1980 г., с. 1).
1 ОВ, № L 374 от 31 декември 1990 г, с. 1.
2 ОВ, № L 1964 от 16 август 1967 п, с. I. Директива, изменена за последен път чрез Директива 90/517/ЕИО (ОВ, № L 287 от 19 октомври 1980 г., с. 37).
3 ОВ, № L 196 от 26 юли 1990 г., с. 1.

Официален вестник, № L 216 от 20 август 1994 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската общност, и в частност член 118а от него,
Имайки предвид предложението на Комисията1,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет2,
Действайки съгласно процедурата по член 189 (с) от Договора3,
Отчитайки, че член 118а от Договора предвижда Съветът да приема, чрез директиви, минимални изисквания за насърчаване на подобренията, особено на работната среда, по отношение на здравето и безопасността на работниците;
Отчитайки, че според този член такива директиви трябва да избягват налагане на административни, финансови и правни ограничения по начин, който възпрепятства създаването и развитието на малки и средни предприятия;
Отчитайки, че точки 20 и 22 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета от Съвета на Европа в Страсбург на 9 септември 1989 г., гласят:
“20. Без да се засягат правила, които могат да бъдат по-благоприятни за младите хора, в частност тези, които осигуряват подготовката им за работа чрез професионална квалификация, и тези, които подлежат на частична отмяна, ограничени до определени леки дейности, минималната възраст за наемане на работа трябва да бъде не по-ниска от минималната възраст за напускане на училище и, във всеки случай, не по-ниска от 15 години;
22. Трябва да се предприемат конкретни мерки за приспособяване на трудовото законодателство относно младите работници, така че да бъдат задоволени техните специфични нужди от развитие, професионална квалификация и достъп до трудова заетост.
Продължителността на труда, в частност, трябва да бъде ограничена, без да бъде възможно заобикаляне на това ограничение чрез допускане на извънреден труд, а нощният труд да бъде забранен за работници под 18 години, с изключение на някои работи, установени в националното законодателство или подзаконови актове”;
Отчитайки, че трябва да се съблюдават принципите на Международната организация на труда относно закрилата на младите хора при работа, включително и тези, свързани с минималната възраст за достъп до трудова заетост и работа;
Отчитайки, че в Резолюцията за детския труд4 Европейският парламент обобщи различните аспекти на труда на младите хора и подчерта въздействието му върху тяхното здраве, безопасност, физическо и умствено развитие, и посочва необходимостта да се приеме Директива за хармонизиране на националното законодателство в тази област;
Отчитайки, че член 15 от Директива на Съвета 89/391/ЕИО от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобренията за безопасността и здравето на работниците при работа5 предвижда, че особено уязвимите рискови групи трябва да бъдат закриляни срещу специфичните застрашаващи ги опасности;
Отчитайки, че децата и юношите трябва да се смятат за особени рискови групи и да се вземат мерки относно тяхната безопасност и здраве;
Отчитайки, че уязвимостта на децата изисква държавите-членки, да забранят наемането им на работа и да гарантират минималната възраст за работа или наемане на работа да не е по-ниска от минималната възраст, на която се завършва задължителното образование според националното право или във всеки случай 15 години;
Отчитайки, че нарушения на забраната на детския труд могат да бъдат допускани само в особени случаи и при условия, установени в тази Директива;
Отчитайки, че при никакви обстоятелства тези нарушения не могат да възпрепятстват редовното посещаване на училище или пълното ползване на образованието от децата;
Отчитайки, че поради характера на прехода от детство към положение на възрастен човек трудът на юношите трябва да бъде строго регламентиран и закрилян;
Отчитайки, че всеки работодател трябва да гарантира на младите хора условия на труд, подходящи за тяхната възраст;
Отчитайки, че работодателите трябва да предприемат необходимите мерки за закрила на безопасността и здравето на младите хора на основата на оценка на свързаните с работата рискове за младежите;
Отчитайки, че държавите-членки, трябва да закрилят младите хора от всички особени рискове, произтичащи от липсата на опит, неспособността им да осъзнават съществуващи или възможни рискове или тяхната незрялост;
Отчитайки, че държавите-членки, поради това трябва да забранят наемането на млади хора на работа, посочена в тази Директива;
Отчитайки, че приемането на специални минимални изисквания относно организацията на работното време е подходящо за подобряване на условията на труд на младите хора;
Отчитайки, че максималното работно време на младите хора трябва да бъде строго ограничено и нощният труд за тях да бъде забранен, с изключение на определени работи, конкретизирани от националното законодателство или правила;
Отчитайки, че държавите-членки, трябва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят работното време на юношите, посещаващи училище, да не се отразява неблагоприятно върху възможността им да ползват образованието;
Отчитайки, че времето, прекарано от младите хора в обучение по системи за теоретично и/или практическо съчетаване на работа/обучение или производствена практика, трябва да се зачита за работно време;
Отчитайки, че за да се осигури безопасността и здравето на младите хора, трябва да им се предоставят минимална дневна, седмична и годишна почивка и надлежни почивки през работния ден;
Отчитайки, че по отношение на седмичната почивка, трябва да се съобразява разнообразието на културни, етнически, религиозни и други фактори, преобладаващи в държавите-членки;
Отчитайки, в частност, че всяка държава-членка, решава напълно самостоятелно дали неделята да се включи в седмичната почивка и ако да, до каква степен;
Отчитайки, че подходящият трудов опит може да допринесе за подготовка на младите хора за работа и обществен живот на възрастни, ако се осигурява избягване на всяко увреждане на тяхната безопасност, здраве и развитие;
Отчитайки, че отклонения от забраните и ограниченията, налагани от тази Директива, биха изглеждали неизбежни за някои дейности или в конкретни случаи, тяхното прилагане не трябва да противоречи на принципите, залегнали в установената система за закрила;
Отчитайки, че тази Директива представлява чувствителна стъпка към развитие на социалното измерение на вътрешния пазар;
Отчитайки, че прилагането на практика на установената от тази Директива система за закрила ще изисква от държавите-членки, да приложат система от ефективни и пропорционални мерки;
Отчитайки, че прилагането на някои разпоредби на тази Директива създава определени проблеми за държава-членка, по отношение на нейната система за закрила на младите хора при работа;
Отчитайки, че поради това на такава държава-членка, трябва да се разреши да се въздържи от прилагане на съответните разпоредби за подходящ период, 

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I

Член 1
Цел
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на детския труд.
Те осигуряват, при установените в тази Директива условия, минималната възраст за работа или наемане на работа да не е по-ниска от минималната възраст, на която се завършва установеното според националното право задължително редовно образование или във всеки случай 15 години.
2. Държавите-членки, осигуряват труда на юношите да бъде строго регламентиран и закрилян при установените в тази Директива условия.
3. Държавите-членки, осигуряват изобщо работодателите да гарантират на младите хора условия на труд, подходящи за тяхната възраст.
Те осигуряват младите хора да бъдат закриляни от икономическа експлоатация и от работа, която би застрашила безопасността, здравето или физическото, умственото, моралното или общественото им развитие или би попречила на образованието им.

Член 2
Приложно поле
1. Тази Директива се прилага за всяко лице под 18 годишна възраст, страна по трудов договор или трудово правоотношение, определени и/или регулирани от действащото в държава-членка право.
2. Държавите-членки, могат да приемат законови или подзаконови разпоредби за неприлагане на тази Директива в границите и при условията, установени от тях в законова или подзаконова разпоредба при случайна или краткосрочна работа, включваща:
(a) домашни услуги в частно домакинство, или
(b) работа в семейно предприятие, която не се смята вредна, тежка или опасна за младите хора.

Член 3
Определения
За целите на тази Директива:
(a) “млад човек” означава всяко лице под 18 годишна възраст съгласно член 2 (1);
(b) “дете” означава всеки млад човек на по-малко от 15 години или който все още подлежи на задължително редовно образование според националното право;
(c) “юноша” означава всеки млад човек на възраст най-малко 15, но под 18 години, който вече не подлежи на задължително редовно образование според националното право;
(d) “лека работа” означава всяка работа, която поради присъщия на включените дейности характер и конкретните условия, при които се осъществява:
(i) не би била вредна за безопасността, здравето или развитието на децата, и
(ii) не би била пречка за тяхното посещение на училище, участието им в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентната власт или възможността да ползват полученото обучение;
(e) “работно време” означава всеки период от време, през който младият човек е на работа, на разположение на работодателя и изпълнява дейността или задълженията си в съответствие с националното законодателство и/или практика;
(f) “почивка” означава всеки период от време, който не е работно време.

Член 4
Забрана на детския труд
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на детския труд.
2. Предвид целите, посочени в член 1, държавите-членки, могат да приемат законови или подзаконови разпоредби за забрана на детския труд, които да не се прилагат спрямо:
(a) деца, извършващи дейностите, посочени в член 5;
(b) деца на възраст най-малко 14 години, работещи по комбинирана система на работа/обучение или производствена практика при условие, че тази работа се осъществява в съответствие с установените от компетентната власт условия;
(c) деца на възраст най-малко 14 години, извършващи лека работа, различна от посочените в член 5; лека работа, различна от посочените в член 5 обаче може да бъде извършвана от деца, навършили 13-годишна възраст, за ограничен брой часове на седмица в случай на категории работа, определени от националното законодателство.
3. Държавите-членки, които ползват възможността по алинея 2 (c), определят, в съответствие с разпоредбите на тази Директива, условията на труда, свързани с посочената работа.

Член 5
Културни или подобни на тях дейности
1. Наемането на работа на деца с цел участие в културни, художествени, спортни или рекламни дейности е обект на предварително разрешение от компетентната власт за всеки отделен случай.
2. Държавите-членки, определят чрез законови или подзаконови разпоредби условията на труда на децата в случаите по алинея 1 и подробностите на процедурата за получаване на предварително разрешение при условие, че дейностите:
(i) не биха били вредни за безопасността, здравето или развитието на децата, и
(ii) не са от такъв характер, че да попречат на посещението им на училище, участието в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентната власт, или на възможността да ползват получаваното обучение.
3. В отклонение от уредената в алинея 1 процедура, за деца на възраст най-малко 13 години държавите-членки, могат да разрешат със законови или подзаконови разпоредби в съответствие с определени от тях условия, наемането на работа на деца с цел извършването на културни, художествени, спортни или рекламни дейности.
4. Държавите-членки, които имат особена разрешителна система по отношение на работата на агенциите за манекени с деца, могат да запазят тази система.

РАЗДЕЛ 2

Член 6
Общи задължения на работодателите
1. Без да се засяга член 4 (1), работодателят предприема необходимите мерки за закрила на безопасността и здравето на младите хора, като обръща особено внимание на специфичните рискове по член 7 (1).
2. Работодателят прилага мерките, предвидени в алинея 1, въз основа на преценка на вредностите за младите хора във връзка с тяхната работа.
Преценката трябва да бъде направена, преди младите хора да са започнали работа и при значително изменение на условията на труд, като се обръща особено внимание на следните въпроси:
(a) оборудването и устройството на работното място и разположението му;
(b) характера, степента и продължителността на излагане на физични, биологични и химични фактори;
(c) формата, разнообразието и употребата на оборудването, в частност фактори, машини, апарати и устройства и начина, по който се използват;
(d) организацията на трудовия процес и операции и начина, по който те се съгласуват (организация на труда);
(e) равнището на обучение и инструктаж на младите хора. Когато тази преценка показва, че съществува риск за безопасността, физическото или умственото здраве или развитие на младите хора, се предвижда съответна периодична безплатна оценка и наблюдение на тяхното здраве, без да се нарушава Директива 89/391/ЕИО.
Безплатната оценка и наблюдение могат да бъдат част от националната система на здравеопазване.
3. Работодателят информира младите хора за възможните рискове и за всички предприети мерки относно тяхната безопасност и здраве.
Наред с това той информира законните представители на децата за възможните рискове и за всички мерки, предприети относно безопасността и здравето на децата.
4. Работодателят включва закрилящи и превантивни мерки по член 7 от Директива 89/391/ЕИО в планирането, прилагането и наблюдението на безопасните и здравословни условия на труд за младите хора.

Член 7
Уязвимост на младите хора -   забрана на работа
1. Държавите-членки, осигуряват закрила на младите хора от всякакви особени рискове за тяхната безопасност, здраве и развитие, които са последица от липсата на опит, от липса на осъзнаване на съществуващи или възможни рискове или от факта, че младите хора още не са достигнали пълнолетие.
2. Без да се засяга член 4 (1), държавите-членки, за тази цел забраняват наемането на млади хора на работа:
(a) която обективно е извън техните физически или психологични възможности;
(b) включваща вредно излагане на фактори, които са токсични, канцерогенни, причиняващи наследствено генетично увреждане или вътреутробно увреждане или по какъвто и да е друг начин влияят хронично на човешкото здраве;
(c) включваща вредно излагане на радиация;
(d) включваща риск от злополуки, за които се предполага, че не могат да се осъзнаят или избягнат от младите хора, поради недостатъчното внимание към безопасността или липса на опит или обучение; или
(e) при която съществува риск за здравето от изключително високи и ниски температури или от шум или вибрации.
Работата, която би съдържала особени рискове за младите хора по смисъла на алинея 1, включва:
- работа с вредно излагане на физични, биологични и химични фактори по точка I от Приложението, и
- процеси и работа по точка II от Приложението.
3. Държавите-членки, могат, със законови или подзаконови разпоредби, да разрешават отклонения от алинея 2 за юноши, когато такива отклонения са неизбежни за тяхното професионално обучение, при условие, че закрилата на тяхната безопасност и здраве се осигурява от факта, че работата се извършва под надзора на компетентно лице по смисъла на член 7 от Директива 89/3 91/ЕИО и че е гарантирана закрилата, изисквана от тази Директива.

РАЗДЕЛ 3

Член 8
Работно време
1. Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или cс) предприемат необходимите мерки за ограничаване на работното време на децата до:
(a) осем часа дневно и 40 часа седмично за работа, извършвана при комбинирана система работа/обучение или производствена практика;
(b) два часа през учебни дни и 12 часа седмично за работа, извършвана през учебния срок извън часовете, определени за учебни занимания, при условие, че това не е забранено от националното законодателство и/или практика;
При никакви обстоятелства работният ден не може да надвишава седем часа; тази граница може да бъде повишена на осем часа за деца, навършили 15 години;
(c) седем часа дневно и 35 часа седмично за работа, извършвана за период от най-малко една седмица, когато училището не работи; тези граници могат да бъдат повишени до осем часа дневно и 40 часа седмично за деца, навършили 15 години;
(d) седем часа дневно и 35 часа седмично за лека работа, извършвана от деца, които вече не подлежат на задължително редовно образование според националното право.
2. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за ограничаване на работното време на юношите до осем часа дневно и 40 часа седмично.
3. Времето, прекарано в обучение от младия човек, работещ по теоретична и/или практическа съчетана система работа/обучение или производствена практика, се зачита за работно време.
4. Когато млад човек е нает на работа от повече от един работодател, работните дни и работното време се сумират.
5. Държавите-членки, могат, чрез законови или подзаконови разпоредби, да допускат отклонения от алинея 1 (a) и алинея 2 или като изключение, или ако са налице обективни причини за това.
Държавите-членки, чрез законова или подзаконова разпоредба, определят условията, границите и процедурата за прилагане на такива отклонения.

Член 9
Нощен труд
1. (a) Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или (c), предприемат необходимите мерки за забрана на детския труд между 8 часа вечерта и 6 часа сутринта.
(b) Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на труд, полаган от юноши между 10 часа вечерта и 6 часа сутринта или между 11 часа вечерта и 7 часа сутринта.
2. (а) Държавите-членки, могат, чрез законова или поoзаконова разпоредба, да разрешат полагане на труд от юноши в специфични области на дейност през периоди, когато нощният труд е забранен, съгласно алинея 1 (b).
В този случай държавите-членки, предприемат подходящи мерки за осигуряване надзор на юношите от възрастен работник, ако подобен надзор е необходим за закрилата на юношите.
(b) В случай на прилагане на буква (a) работата между полунощ и 4 часа сутринта остава забранена.
Държавите-членки, обаче могат, чрез законова или подзаконова разпоредба, да разрешат работа на юноши през период, когато нощният труд е забранен, в следните случаи, ако има обективни причини за това, и при условие, че на юношите се предоставя подходяща почивка за компенсиране на труда и че се поставят под съмнение целите по член 1:
- труд, полаган в корабоплаването или в риболовните отрасли;
- труд, полаган във въоръжените сили или полицията;
- труд, полаган в болници или подобни на тях учреждения;
- културни, художествени, спортни или рекламни дейности.
3. Преди всяко възлагане на нощен труд и на равни интервали от време след това юношите имат право на безплатен преглед на здравето и възможностите, освен ако работата, която извършват през периода, когато трудът е забранен, е по изключение.

Член 10
Почивка
1. (a) Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или (c), предприемат необходимите мерки децата да имат право на непрекъсната 14-часова почивка на всеки 24 часа.
(b) Държавите-членки, предприемат необходимите мерки юношите да имат право на минимална непрекъсната 12-часова почивка на всеки 24 часа.
2. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за предоставяне на всеки седемдневен период право на:
- децата, по отношение на които са използвани възможностите по член 4 (2) (b) или (c), и
- юношите
минимална почивка от два дни, която при възможност трябва да бъде непрекъсната.
Ако е оправдано по технически или организационни причини, минималната непрекъсната почивка може да бъде намалена, но при никакви обстоятелства не може да бъде по-малко от 36 часа.
Минималната почивка по изречения първо и второ по принцип включва неделя.
3. Държавите-членки, могат, чрез законова или подзаконова разпоредба, да допускат прекъсване на минималните почивки по алинеи 1 и 2 в случай на дейности, включващи периоди на работа, които са разпокъсани през работния ден или са с кратка продължителност.
4. Държавите-членки, могат да приемат законова или подзаконова разпоредба за допускане на отклонения от алинея 1 (b) и алинея 2 по отношение на юношите в следните случаи, ако съществуват обективни причини за това и при условие, че им се предоставя съответна почивка за компенсиране на труда и че не се поставят под съмнение целите по член 1:
(a) труд, полаган в корабоплаването или риболовните отрасли;
(b) труд, полаган във въоръжените сили или полицията;
(c) труд, полаган в болници или подобни на тях учреждения;
(d) труд, полаган в земеделието;
(e) труд, полаган в туризма или в хотелиерството, ресторантьорството и кафетерията;
(f) дейности, включващи разпокъсана работа през деня.

Член 11
Годишна почивка
Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или (c), се грижат в свободен от работа период да се включва, доколкото е възможно, в периода на училищната ваканция на децата, подлежащи на задължително редовно обучение според националното право.

Член 12
Почивки през работния ден
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят на младите хора право на най-малко 30 минути почивка и ако е възможно, 30-те минути да са последователни, в случаите, когато работният ден е повече от четири часа и половина.

Член 13
Работа на юноши при непреодолима сила
Държавите-членки, могат, чрез законова или подзаконова разпоредба, да допуснат отклонения от член 8 (2), член 9 (1) (b), а по отношение на юноши - от член 12, за работа при обстоятелствата по член 5 (4) на Директива 89/391/ЕИО, при условие, че тази работа е с временен характер трябва да бъде извършена незабавно, че няма на разположение възрастни работници и че на юношите се предостави съответна почивка за компенсиране на работата през следващите три седмици.

РАЗДЕЛ IV

Член 14
Мерки
Всяка държава-членка, установява необходимите мерки, които се прилагат в случай на несъответствие с разпоредбите, приети с цел прилагане на тази Директива; тези мерки трябва да бъдат ефективни и пропорционални.

Член 15
Изменения на Приложението
Измененията на Приложението от строго технически характер в резултат на технически прогрес, изменения в международните правила или задачи и развитие на познанието в областта, обхваната от настоящата Директива, се приемат по процедурата, предвидена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО.

Член 16
Клауза за недопустимост на намаляване  равнището на защита
Без да засяга правото на държавите-членки, да въвеждат, в резултат на променящите се обстоятелства, различни разпоредби за защита на младите хора, доколкото се спазват минималните изисквания, установени в тази Директива, прилагането на тази Директива не представлява основателна причина за намаляване на общото ниво на закрила, предоставяно на младите хора.

Член 17
Заключителни разпоредби
1. (a) Държавите-членки, приемат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с тази Директива, не по-късно от 22 юни 1996 г. или най-късно до тази дата осигуряват условия, за да могат двете страни по колективните трудови отношения да въведат изискваните разпоредби чрез колективни споразумения, като държавите-членки, трябва да приемат всички необходими разпоредби, за да бъдат те в състояние по всяко време да гарантират предвидените в тази Директива резултати.
(b) Обединеното Кралство може да се въздържи от прилагане на изречение първо на член 8 (1) (b) по отношение на разпоредбата относно максималното седмично работно време, както и на член 8 (2) и член 9 (1) (b) и (2), за период от четири години от датата, посочена в буква (a).
Комисията представя доклад за резултатите от тази разпоредба.
Съветът, действайки при установените в Договора условия, решава дали този срок трябва да бъде продължен.
(c) Държавите-членки, незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Когато държавите-членки, приемат мерките по алинея 1, тези мерки трябва да съдържат позоваване на тази Директива или да бъдат придружени от такова позоваване при официалното им обнародване. Методите за извършване на това позоваване се определят от държавите-членки.
3. Държавите-членки, предоставят на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното право, които вече са приети или приемат в областта, регулирана от тази Директива.
4. Държавите-членки, докладват на Комисията всеки пет години за практическото прилагане на разпоредбите на тази Директива, посочвайки позициите на двете страни по колективните трудови отношения.
Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет.
5. Комисията периодично представя на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на тази Директива, отчитайки алинеи 1, 2, 3 и 4.

Член 18
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 22 юни 1994 година.

____________
 

Приложение

ПРИМЕРЕН СПИСЪК на фактори, процеси и работи (член 7 (2) (b))

I. ФАКТОРИ
1. Физични фактори
(a) Йонизиращо лъчение;
(b) Работа в среда под високо налягане, например контейнери под налягане, водолазни дейности.
2. Биологични фактори
(a) Биологични фактори от групи 3 и 4 по смисъла на член 2 (d) от Директива на Съвета 90/679/ЕИО от 26 ноември 1990 г. за закрила на работниците от рискове, свързани с излагане на биологични фактори при работа (Седма индивидуална Директива по смисъла на член 16 (1) от Директива 89/391/ ЕИО) 1 (1).
3. Химични вещества
(а) Вещества и препарати, класифицирани съгласно Директива на Съвета 67/548/ЕИО от 27 юни 1967 за сближаваме на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, свързани със сортирането, опаковката и етикирането на опасни вещества (2) с измененията и Директива на Съвета 88/379/ЕИО от 7 юни 1988 г. за сближаване на законите, подзаконовите актове и адмиистративните разпоредби на държавите-членки, свързани със сортирането, опаковката и етикирането на опасни препарати (3) като токсични (Т), силно токсични (Tx), корозионни (С) или експлозивни (Е);
(b) Вещества и препарати, класифицирани съгласно директиви 67/548/ЕИО и 88/379/ЕИО като вредни (Xn) и с един или повече от следните, характеризиращи риска, изрази:
- опасност от много сериозни необратими ефекти (R 39),
- възможен риск от необратими ефекти (R 40),
- може да причини сенсибилизация при вдишване (R 42),
- може да причини сенсибилизация при контакт с кожата (R 43),
- може да причини рак (R 45),
- може да причини наследимо генетично увреждане (R 46),
- опасност от сериозна вреда за здравето при продължително излагане (R 48),
- може да намали фертилитета (R 60),
- може да причини вреда на плода (R 61);
(c) Вещества и препарати, квалифицирани съгласно директиви 67/548/ЕИО и 88/379/ЕИО като дразнители (Xi) и с един или повече от следните характеризиращи риска изрази:
- лесно запалими (R 12),
- може да причини сенсибилизация при вдишване (R 42),
- може да причини сенсибилизация при контакт с кожата (R 43);
(d) Вещества и препарати по член 2 (c) от Директива на Съвета 90/394/ЕИО от 28 юни 1990 г. за закрилата на работниците от рисковете, свързани с излагането им на канцерогенни вещества при работа (Шеста индивидуална директива по смисъла на член 16 (1) от Директива 89/391/ЕИО; (4)
(e) Олово и неговите съединения, доколкото тези реактиви могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм;
(f) Азбест.

II. ПРОЦЕСИ И РАБОТА
1. Работни процеси, посочени в Приложение I на Директива 90/394/ЕИО.
2. Производство и работа с приспособления, фойерверки или други предмети, съдържащи експлозиви.
3. Работа със свирепи или отровни животни.
4. Клане на животни в промишлен мащаб.
5. Работа, включваща обслужване на оборудване за производство, съхранение или прилагане на сгъстени, втечнени или разтворени газове.
6. Работа с цистерни, резервоари или бутилки, съдържащи химични вещества по 1.3.
7. Работа, включваща риск от срутване.
8. Работа, свързана с опасност от високо напрежение.
9. Работа, темпото на която се определя от машини и заплащането е според резултата.

______________
1 ОВ, № C 84 от 4 април 1992 г., с. 7.
2 ОВ, № C 313 от 30 ноември 1992 г., с. 70.
3 Мнение на Европейския парламент от 17 декември 1992 г. (ОВ, № C 21 от 25 януари 1993 г., с. 167). Общата позиция на Съвета от 23 ноември 1993 г. (все още необнародвана в официалното издание) и Решението на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (ОВ, № C 91 от 28 март 1994 г., с. 89).
4 ОВ, № C 190, 20 юли 1987 г., с. 44.
5 ОВ, № C 183, 29 юни 1989 г., с. 1.

Директива на Съвета 96/34/ЕО от 3 юни 1996 г. относно рамковото споразумение за родителски отпуск, сключено между Съюза на европейските конфедерации на индустриалците и на работодателите (СЕКИР), Европейския център на предприятията с държавно участие (ЕЦПДУ) и Европейската конфедерация на профсьюзите (ЕКП) 

Официален вестник, № L 145 от 19 юни 1996 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Споразумението за социалната политика, приложено кьм Протокол № 14 за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 4, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията,
(1) като има предвид, че въз основа на Протокола за социалната политика, държавите-членки, с изключение на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричани по-долу “държави-членки”), в своето желание да следват курса, начертан от Социалната харта от 1989 г., сключиха помежду си Споразумение за социална политика;
(2) като има предвид, че социалните партньори, в съответствие с член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, могат съвместно да поискат споразуменията, сключени на равнище на Общността, да бъдат прилагани по силата на решение на Съвета, по предложение на Комисията;
(3) като има предвид, че параграф 16 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, относно равното третиране на мъжете и жените, предвижда, между другото, че “трябва също така да се разработят мерки, които да дадат възможност на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения”;
(4) като има предвид, че Съветът, въпреки наличието на широк консенсус, не бе в състояние да предприеме действия по предложението за директива относно родителския отпуск и отпуска по семейни причини1, с измененията и допълненията2, от 15 ноември 1984 г.;
(5) като има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, Комисията се консултира със социалните партньори за възможната насока на действие на Общността за съвместяване на професионалния и семейния живот;
(6) като има предвид, че Комисията реши, след тази консултация, че са желателни действия от страна на Общността, да се консултират отново социалните партньори за съдържанието на предвиденото предложение, съгласно член 3, параграф 3 от упоменатото Споразумение;
(7) като има предвид, че Генералните междупрофесионални организации (СЕКИР, ЕЦПДУ и ЕКП) са уведомили Комисията в съвместно писмо от 5 юли 1995 г. за своето желание да започнат процедурата, предвидена в член 4 от упоменатото Споразумение;
(8) като има предвид, че упоменатите междупрофесионални организации са сключили на 14 декември 1995 г. рамково споразумение за родителския отпуск; като има предвид, че те са подали до Комисията съвместната си молба за прилагането на това рамково споразумение по силата на решение на Съвета, по предложение на Комисията, съгласно член 4, параграф 2 от упоменатото Споразумение;
(9) като има предвид, че Съветът в своята Резолюция от 6 декември 1994 г. за някои аспекти на социалната политика на Европейския съюз: принос към икономическото и социалното сближаване на държавите-членки на Съюза3, поиска от социалните партньори да използват възможностите за сключване на споразумения, тъй като по правило те са по-близо до социалната действителност и до социалните проблеми; като има предвид, че в Мадрид членовете на Европейския съвет, чиито държави са подписали Споразумението за социалната политика, приветстваха сключването на това рамково споразумение;
(10) като има предвид, че подписалите страни поискаха да сключат рамково споразумение, предвиждащо минимални изисквания за родителския отпуск и за отсъствието от работа поради форс-мажорни обстоятелства и препращащо към държавите-членки и/или социалните партньори за определянето на условията, при които ще се предоставя родителският отпуск, с оглед да се отчете конкретната ситуация, включително семейната политика, съществуваща във всяка една държава-членка, по-специално що се отнася до условията за предоставяне на родителски отпуск и за упражняване правото на родителски отпуск;
(11) като има предвид, че подходящият инструмент за прилагане на това рамково споразумение е директива по смисъла на член 189 от Договора; като има предвид, че тя е задължителна за държавите-членки, по отношение на резултата, който трябва да се постигне, но им оставя избора на формата и методите;
(12) като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарността и принципа на пропорционалността, изложени в член 3б от Договора, целите на настоящата директива не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки, и следователно могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността; като има предвид, че настоящата директива се ограничава до минимума, който се изисква за постигане на тези цели и не превишава необходимото за осъществяването им;
(13) като има предвид, че Комисията е изработила предложението си за директива, като е взела предвид представителния статут на подписващите страни, техния мандат, законността на клаузите на рамковото спорзумение и спазването на съответните разпоредби, отнасящи се до малките и средните предприятия;
(14) като има предвид, че Комисията, съгласно своето Съобщение от 14 декември 1993 г., отнасящо се до прилагането на Протокола за социалната политика, е уведомила Европейския парламент, като му е изпратила текста на рамковото споразумение, придружен от предложението й за директива и от обяснителен меморандум;
(15) като има предвид, че Комисията е уведомила също така и Икономическия и социален комитет, като му е изпратила текста на рамковото споразумение, придружен от предложението й за директива и от обяснителен меморандум;
(16) като има предвид, че клауза 4, т. 2 от рамковото споразумение постановява, че прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на приложение на настоящото споразумение. Това не накърнява правото на държавите-членки и/или социалните партньори да разработват различни законови, подзаконови или договорни разпоредби, в светлината на променящите се обстоятелства (включително въвеждането на непрехвърляемост), стига да се спазват минималните изисквания, предвидени в настоящето споразумение;
(17) като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците признава важността на борбата срещу всички форми на  дискриминация, по-специално на основаната на пол, цвят, раса, убеждения и религия;
(18) като има предвид, че член F, параграф 2 от Договора за създаване на Европейския съюз предвижда, че: “Съюзът зачита основните права, така, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и така, както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки, като основни принципи на правото на Общността”;
(19) като има предвид, че държавите-членки, могат да поверят на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, прилагането на настоящата директива, при условие те да предприемат всички необходими мерки, които да им дадат възможност, по всяко едно време, да бъдат в състояние да гарантират резултатите, наложени от настоящата директива;
(20) като има предвид, че прилагането на рамковото споразумение допринася за постигането на целите, цитирани в член 1 от Споразумението за социалната политика,  

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Приложение на рамковото споразумение
Целта на настоящата директива е да гарантира влизането в действие на приложеното рамково споразумение за родителски отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между Общите междупрофесионални организации (СЕКИР, ЕЦПДУ и ЕКП).

Член 2
Заключителни разпоредби
1. Държавите-членки, въвеждат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива, най-късно до 3 юни 1998 г. или да гарантират, че най-късно до тази дата, социалните партньори ще въведат, по силата на споразумение, необходимите мерки, като от държавите-членки, се изисква да вземат всички необходими мерки, които им дават възможност по всяко едно време да бъдат в състояние да гарантират резултатите, наложени от настоящата директива. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Държавите-членки, могат да разполагат с максимален допълнителен срок от една година, ако това е необходимо, с оглед на особени затруднения или на прилагането по силата на колективно споразумение.
Те трябва незабавно да уведомят Комисията за тези обстоятелства.
3. Когато държавите-членки, приемат мерките, цитирани в параграф 1, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на  позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3
Тази директива е адресирана до държавите-членки.  

Приета в Люксембург на 3 юни 1996 година.

_____________
1 ОВ, № C 333 от 9 декември 1983 г., с. 6.
2 ОВ, № C 316 от 27 ноември 1984 г., с. 7.
3 ОВ, № C 368 от 23 декември 1994, с. 6.


Приложение

РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ за родителски отпуск

Преамбюл
Приложеното рамково споразумение представлява инициатива на СЕКИР, ЕЦПДУ и ЕКП за създаване на минимални изисквания за родителския отпуск и за  отсъствието от работа поради форс-мажорни обстоятелства, като важно средство за съвместяване на професионалния и семеен живот и за насърчаване на равенството във възможностите и на равното третиране на мъжете и жените.
СЕКИР, ЕЦПДУ и ЕКП изискват от Комисията да представи това рамково споразумение на Съвета с оглед на това, той да вземе решение, по силата на което да направи тези минимални изисквания задължителни за държавите-членки на Европейската общност, с изключение на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

I. ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
1. Като взе предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокола за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 3, параграф 4 и член 4, параграф 2 от него;
2. Като има предвид, че член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика предвижда споразуменията, сключени на равнище на Общността, да бъдат прилагани, по съвместно искане на подписалите страни, по силата на решение на Съвета, по предложение на Комисията;
3. Като има предвид, че Комисията е обявила своето намерение да предложи единна мярка на Общността за съвместяване на професионалния и семейния живот;
4. Като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права предвижда в т. 16, отнасяща се до равното третиране, да се разработят такива мерки, които да позволят на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения;
5. Като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 6 декември 1994 г. признава, че една ефективна политика за равенство във възможностите предполага интегрирана цялостна стратегия, която води до по-добра организация на работното време и до по-голяма гъвкавост, както и до по-лесно завръщане към професионалния живот и отбелязва важната роля на социалните партньори в тази област и при предлагането на възможност, както на мъжете, така и на жените, да съвместяват своите професионални и семейни задължения;
6. Като има предвид, че мерките за съвместяване на професионалния и семейния живот следва да стимулират въвеждането на нови, гъвкави методи за организиране на работата и времето, които да са по-адаптирани към променящите се нужди на обществото и които трябва да взимат предвид нуждите, както на предприятията, така и на работниците;
7. Като има предвид, че семейната политика трябва да се разглежда в контекста на демографските промени, на последиците от застаряването на населението, на преодоляването на различията между поколенията и на стимулирането на участието на жените в активния трудов живот;
8. Като има предвид, че мъжете трябва да бъдат насърчавани да поемат равен дял от семейните задължения, например да бъдат стимулирани да вземат родителския отпуск, чрез такива средства, каквито са програмите за повишаване на тяхната съпричастност към този проблем;
9. Като има предвид, че настоящото споразумение е рамково споразумение, поставящо минимални изисквания и разпоредби за родителския отпуск, различен от отпуска по майчинство, и за отсъствието от работа поради форс-мажорни обстоятелства, и препращащо към държавите-членки и социалните партньори за създаването на условия за ползването на родителския отпуск, както и на подробни правила за прилагането му, за да се вземе предвид положението във всяка една държава-членка;
10. Като има предвид, че държавите-членки, следва да осигурят запазването на обезщетенията в натура, изплащани  при осигуряване срещу болест по време на минималния период на родителския отпуск;
11. Като има предвид, че държавите-членки, трябва също така, където е подходящо според националните условия и като се вземе предвид състоянието на бюджета, да предвидят запазването на съответното равнище на обезщетенията от социалното осигуряване, полагащи се по време на минималния период на родителски отпуск;
12. Като има предвид, че настоящото споразумение взема предвид необходимостта от подобряване на изискванията на социалната политика, от засилване конкурентоспособността на икономиката на Общността и от избягване налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малките и средните предприятия;
13. Като има предвид, че социалните партньори са в най-благоприятно положение за намиране на решения, които съответстват на нуждите, както на работодателите, така и на работниците и, следователно трябва да им се предостави особена роля за въвеждането в действие и за прилагането на настоящото споразумение,  

ПОДПИСАЛИТЕ СТРАНИ СКЛЮЧИХА   НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ:

II. СЪДЪРЖАНИЕ

Клауза 1: Предмет и приложно поле
1. Настоящото споразумение съдържа минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на професионалните и семейните задължения на работещите родители.
2. Настоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които имат трудов договор или трудово правоотношение, така, както са определени от закона, от колективните трудови договори или от установената практика във всяка една държава-членка.

Клауза 2: Родителски отпуск
1. Настоящото споразумение предоставя, при условията на клауза 2.2, на работниците, мъже и жени, индивидуално право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, който отпуск се определя от държавите-членки и/или от социалните партньори.
2. С цел да се насърчава равенството във възможностите и равното третиране на мъжете и жените, страните по това споразумение смятат, че предоставянето на правото на родителски отпуск, предвидено в клауза 2.1 трябва, по принцип, да бъде непрехвърляемо.
3. Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите-членки, като се спазват минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите-членки и/или социалните партньори могат, по-специално:
a) да решават дали родителският отпуск да се дава въз основа на пълно или непълно работно време, на части или под формата на система на кредити от време;
б) да поставят като условие за предоставяне на родителския отпуск наличието на определен период, през който лицето е работило на дадено място и/или да има трудов стаж, който не надхвърля една година;
в) да приспособят условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск към специфичните условия на осиновяването;
г) да установят сроковете за предизвестие, което работникът отправя до работодателя, когато упражнява правото си на родителски отпуск, като се посочва началото и края на периода на отпуска;
д) да определят обстоятелствата, при които работодателят, след консултации, в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори и с установената практика, има право да отлага предоставянето на родителския отпуск по основателни причини, свързани с работата на предприятието (например, когато работата има сезонен характер, когато за периода на предизвестие не може да се намери заместник, когато значителен брой работници са поискали родителски отпуск по едно и също време, когато дадена длъжност е от стратегическо значение). Всеки проблем, който може да възникне във връзка с прилагането на тази клауза, се разрешава в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори и с установената практика;
е) в добавка към буква д) (фр.e.), да разрешават специфични споразумения за удовлетворяване на изискванията за функционирането и устройството на малките предприятия. 
4. За да гарантират на работниците, че могат да упражнят правото си на родителски отпуск, държавите-членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки за закрила на работниците срещу уволнение поради подаване на молба за ползване, или поради фактическото ползване на родителския отпуск, в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори или с установената практика.
5. В края на родителския отпуск работниците имат право да се върнат на същата длъжност или, ако това не е възможно, на равностойна или подобна работа, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото им правоотношение.
6. Права, придобити или в процес на придобиване от работника, към датата, на която започва родителския отпуск, се запазват като такива до края на родителския отпуск. В края на родителския отпуск тези права се запазват, включително и всички промени, произтичащи от националното законодателство, от колективните трудови договори или от установената практика.
7. Държавите-членки и/или социалните партньори определят статута на трудовия договор или на трудовото правоотношение за периода на родителския отпуск.
8. Всички въпроси, свързани със социалното осигуряване по отношение на настоящото споразумение, се обсъждат и решават от държавите-членки, в съответствие с националното законодателство, като се взима предвид значението на непрекъсваемостта на правото на обезщетения по различните схеми на социално осигуряване и по-специално на здравното осигуряване.

Клауза 3 : Отсъствие от работа поради форс-мажорни обстоятелства
1. Държавите-членки и/или социалните партньори вземат необходимите мерки, за да разрешат на работниците да отсъстват от работа поради форс-мажорни обстоятелства, в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори и/или с установената практика, по неотложни семейни причини, в случай на заболяване или инцидент, които налагат незабавното  присъствие на работника.
2. Държавите-членки и/или социалните партньори могат да конкретизират условията и подробните правила за прилагане на клауза 3.1 и да ограничат това право до определен период, за дадена година и/или за  даден  случай.

Клауза 4: Заключителни разпоредби
1. Държавите-членки могат да прилагат или да въведат по-благоприятни разпоредби от тези, предвидени в настоящото споразумение.
2. Прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на приложение на настоящото споразумение.
Това не накърнява правото на държавите-членки и/или на социалните партньори да приемат различни законови, подзаконови или договорни разпоредби в светлината на променящите се обстоятелства (включително и въвеждането на непрехвърляемост), стига да са спазени минималните изисквания, предвидени в настоящото споразумение.
3. Настоящото споразумение не накърнява правото на социалните партньори да сключват на подходящо равнище, включително на Европейско равнище, споразумения за адаптиране и/или допълване на разпоредбите на настоящото споразумение, с цел да се вземат предвид конкретните обстоятелства.
4. Държавите-членки, въвеждат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с решението на Съвета, най-късно до две години след неговото приемане, или да гарантират, че социалните партньори1 ще вземат необходимите мерки, по силата на споразумение, до края на този период. Държавите-членки, могат, ако е необходимо, за да се вземат предвид особените затруднения или прилагането чрез колективен трудов договор, да разполагат максимум с една допълнителна година, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящото решение.
5. Предотвратяването и уреждането на спорове и жалби, произтичащи от прилагането на настоящото споразумение, следва да се извършва в съответствие с националните законодателства, с колективните трудови договори и с установената практика.
6. Без да се накърняват съответните правомощия на Комисията, на националните съдилища и на Европейския съд, всеки въпрос, свързан с тълкуването на настоящото споразумение на европейско равнище, следва първо да се препрати от Комисията на подписалите страни, които да дадат своето становище.
7. Подписалите страни преразглеждат прилагането на настоящото споразумение, пет години след датата на решението на Съвета, ако това бъде поискано от една от страните по това споразумение.
 

Съставена в Брюксел на 14 декември 1995 година.

_____________
1 По смисъла на член 2 (4) от Споразумението за социална политика.

Директива на Съвета 97/81/EО от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа на непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с обществено участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC)

 

Официален вестник, № L 014 от 20 януари 1998 г.

 СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взе предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокола (№ 14) за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност и по-специално Член 4 (2) от него,
Като взе предвид предложението на Комисията,
(1) Като има предвид, че въз основа на Протокола за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, държавите-членки, с изключение на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия (наричани от тук нататък “Държавите-членки”), желаещи да продължат по очертания в Социалната харта от 1989 г. път, сключиха Споразумение за социалната политика;
(2) Като има предвид, че управлението и работната сила (социалните партньори) могат, в съответствие с Член 4 (2) от Споразумението за социалната политика, да поискат заедно споразуменията на ниво на Общността да се изпълняват посредством решение на Съвета по предложение на Комисията;
(3) Като има предвид, че точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците предвижда, inter alia, “завършването на изграждането на вътрешния пазар да доведе до подобряване на условията за живот и работа на работниците от Европейската общност. Този процес трябва да е резултат от сближаване на тези условия, като се поддържа подобряването им, особено по отношение на (...) формите на заетост, които се различават от безсрочните трудови договори, например срочни трудови договори, работа на непълно работно време, временна работа и сезонна работа”;
(4) Като има предвид, че Съветът не е стигнал до решение по предложението за Директива за някои трудови правоотношения във връзка с нарушаване на конкуренцията1, изменена по-късно2, нито по предложението за Директива за определени трудови правоотношения във връзка с условията за работа3;
(5) Като има предвид, че заключенията от заседанията на Европейския Съвет в Есен подчертават необходимостта да се вземат мерки за насърчаване на заетостта и на равните възможности за жените и мъжете и призова за вземане на мерки за увеличаване растежа на трудовата заетост, по-специално чрез по-гъвкава организация на работата по начин, който е задоволителен, както за работниците, така и по отношение на изискванията за конкурентност;
(6) Като има предвид, че Комисията, в съответствие с Член 3 (2) от Споразумението за социалната политика, се е консултирала с управлението и работната сила (социалните партньори) за възможната ориентация на действията на Общността по отношение на гъвкаво работно време и сигурност на работните места;
(7) Като има предвид, че Комисията, след такива консултация, смята, че предприетото от Общността действие е желано, се консултира още веднъж с управлението и работната сила на ниво на Общността по същността на предвижданото предложение, в съответствие с Член 3 (3) на споменатото споразумение;
(8) Като има предвид, че общите междуотраслови организации, Съюзът на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа (UNICE), Европейският център на предприятията с обществено участие (CEEP) и Европейската конфедерацията на профсъюзите (ETUC) са информирали Комисията в съвместното си писмо от 19 юни 1996 г. за желанието си да започнат процедурата, предвидена в Член 4 на Споразумението за социалната политика; като има предвид, че те са поискали от Комисията, в съвместно писмо от 12 март 1997 г., допълнителни три месеца; като има предвид, че Комисията се е съобразила с тази молба;
(9) Като има предвид, че споменатите междуотраслови организации сключиха на 6 юни 1997 г. Рамково споразумение за работа на непълно работно време; като има предвид, че те са изпратили до Комисията общо искане за изпълнението на това Рамково споразумение чрез Решение на Съвета по предложение на Комисията, в съответствие с Член 4 (2) на споменатото Споразумение;
(10) Като има предвид, че в Резолюцията си от декември 1994 г за перспективите за социална политика на Европейския съюз: принос към икономическата и социалната конвергенция в Съюза4, Съветът поиска от управлението и работната сила, тъй като те, по правило, са по-близки до социалната реалност и до социалните проблеми, да използват възможностите за сключване на споразумения;
(11) Като има предвид, че подписалите Договора страни желаят да сключат рамково споразумение за работа на непълно работно време, като посочат общите принципи и минималните изисквания за частичната заетост; като има предвид, че те са показали желанието си да установят обща рамка за премахване на дискриминацията срещу работниците на непълно работно време и да продължат да развиват потенциала на този вид работа на основа, която е приемлива както за работодателите, така и за работниците;
(12) Като има предвид, че социалните партньори желаят да обърнат особено внимание на работата на непълно работно време, като същевременно посочат, че възнамеряват да разгледат необходимостта от подобни споразумения за други гъвкави форми на работа;
(13) Като има предвид, че в заключенията си от заседанието на Европейския съюз от Амстердам, ръководителите на държавите и правителствата на Европейския съюз приветстваха силно споразумението между социалните партньори за работа на непълно работно време;
(14) Като има предвид, че подходящият инструмент за осъществяване на Рамковото споразумение е Директива в смисъла на Член 189 от Договора; като има предвид, че тази Директива следователно обвързва държавите-членки, спрямо очаквания резултат, като оставя на националните власти правото на избор на формата и методите;
(15) Като има предвид, че в съответствие с изложените в Член 3(b) на Договора принципи на субсидиарност и пропорционалност, целите на настоящата Директива не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и следователно могат да се постигнат по-добре от Общността; като има предвид, че настоящата Директива не се разпростира извън необходимото за постигането на тези цели;
(16) Като има предвид, че с оглед на използваните в Рамковото споразумение термини, които не са конкретно дефинирани в нея, настоящата Директива оставя на държавите-членки, свободата да дефинират тези термини в съответствие с националното им законодателство и практика, както е случаят с другите Директиви за социалната политика, които използват подобни термини при условие, че тези дефиниции съответстват на съдържанието на Рамковото споразумение;
(17) Като има предвид, че Комисията е разработила предложението си за Директива в съответствие със Съобщението си от 14 декември 1993 г. относно приложението на Протокола (№ 14) за социалната политика и Съобщението си от 18 септември 1996 г. относно развитието на социалния диалог на ниво на Общността, като взема предвид представителния статут на подписалите Договора страни и законността на всяка клауза на Рамковото споразумение;
(18) Като има предвид, че Комисията е разработила предложението си за Директива, в съответствие на Член 2 (2) от Споразумението за социалната политика, което предвижда директивите в областта на социалната политика “да избягват да налагат административни, финансови и законови ограничения по начин, който би забавил създаването и развитието на малки и средни предприятия”;
(19) Като има предвид, че в съответствие със Съобщението си от 14 декември 1993 г. относно прилагането на Протокола (№ 14) за социалната политика, Комисията информира Европейския парламент, като му изпрати текста на предложението си за Директива, съдържаща Рамковото споразумение;
(20) Като има предвид, че Комисията информира и Икономическия и социален комитет;
(21) Като има предвид, че Клауза 6.1 на Рамковото споразумение предвижда държавите-членки и/или социалните партньори да могат да поддържат или въвеждат по-благоприятни разпоредби;
(22) Като има предвид, че Клауза 6.2 на Рамковото споразумение предвижда осъществяването на настоящата Директива да не служи за оправдание за влошаване на положението, което съществува в държавите-членки;
(23) Като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците признава важността за борбата срещу всички форми на дискриминация, особено основаващата се на пол, цвят, раса, мнение или вероизповедание;
(24) Като има предвид, че Член F(2) от Договора за Европейския съюз заявява, че Съюзът уважава основните права, както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в съответствие с конституционните традиции, които са общи за държавите-членки, като общи принципи на правото на Общността;
(25) Като има предвид, че държавите-членки, могат да предоставят на социалните партньори по тяхно общо искане изпълнението на настоящата Директива, ако държавите-членки, предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират по всяко време следващите от настоящата Директива резултати;
(26) Като има предвид, че осъществяването на Рамковото споразумение допринася за постигането на целите, посочени в Член 1 на Споразумението за социалната политика,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Настоящата Директива се прилага за осъществяване на Рамковото споразумение за работа на непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. между общите междуотраслови организации (UNICE, CEEP и ETUC) и приложено към Директивата.

Член 2
1. Държавите-членки, приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата Директива преди 20 януари 2000 г., или за да осигурят, най-късно до тази дата, социалните партньори да въведат необходимите мерки чрез споразумение; от държавите-членки, се изисква да предприемат всички необходими мерки, които да им позволят по всяко време да гарантират постигането на наложените от настоящата Директива резултати. Те незабавно информират за това Комисията.
Държавите-членки, могат да получат максимум още една година при необходимост, за да вземат предвид специалните трудности или изпълнението чрез колективно споразумение.
Те уведомяват незабавно Комисията за такива обстоятелства.
Когато държавите-членки, приемат упоменатите в първия подпараграф разпоредби, те съдържат позоваване на настоящата Директива или то се прилага към тях при официалното им обнародване. Начините, по които се прави позоваването, се определят от държавите-членки.
2.Държавите-членки, предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното право, които са приели или ще приемат в обсега на материята, уредена с настоящата Директива.

Член 3
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването й в Официалния вестник на Европейските общности.

Член 4
Настоящата Директива е адресира до държавите-членки.  

Съставена в Брюксел на 15 декември 1997 година.

___________
1 ОВ, № C 224 от 8 септември 1990 г., с. 6.
2 ОВ, № C 305 от 5 декември 1990 г., с. 8.
3 ОВ, № C 224 от 8 септември 1990 г., с. 4.
4 ОВ № C 368 от 23 декември 1994 г., с. 6.


Приложение

СЪЮЗ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОНФЕДЕРАЦИИ НА ИНДУСТРИАЛЦИТЕ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОФСЪЮЗИ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР НА ПРЕДПРИЯТИЯТА С ОБЩЕСТВЕНО УЧАСТИЕ

РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ
за работа на непълно работно време

Преамбюл
Настоящото Рамково споразумение е принос към общата Европейска стратегия за заетост. През последните години работата на непълно работно време е имала важно въздействие върху заетостта. Поради тази причина, страните в настоящото споразумение отдават приоритетно внимание на тази форма на работа. Страните имат намерение да разгледат необходимостта от подобни споразумения, които са свързани с други форми на гъвкав режим на работа.
Като отчита разнообразието в положението в държавите-членки и признава, че работата на непълно работно време е една от особеностите на заетостта в някои сектори и дейности, настоящото Споразумение определя общите принципи и минималните изисквания, които са свързани с работата на непълно работно време. То илюстрира готовността на социалните партньори да установят обща рамка за премахване на дискриминацията срещу наетите на непълно работно време работници и да помогне за развиването на възможности за работа на непълно работно време на основа, приемлива за работодателите и работниците.
Настоящото Споразумение е свързано с условията за наемане на работа на непълно работно време, като се признава, че въпросите, които се отнасят до установеното със закон обществено осигуряване се решават от държавите-членки. В контекста на принципа за недопускане на дискриминация, страните в настоящото Споразумение отбелязват Декларацията за трудовата заетост от заседанието на Европейския съвет в Дъблин през декември 1996 г., в която Съветът inter alia подчертава необходимостта системите за обществено осигуряване да бъдат по-благоприятни спрямо трудовата заетост чрез “развиване на системи за социална закрила, които да са способни да се адаптират към новите начини на работа и да дават подходяща закрила на хората, които участват в такава работа”. Страните в настоящото Споразумение считат, че тази Декларация трябва да се приложи.
ETUC, UNICE и CEEP се обръщат към Комисията с молба да представи настоящото Рамково споразумение на Съвета за вземане на решение, което да направи тези изисквания задължителни за държавите-членки, които са страни в Споразумението за социалната политика, приложено към Протокол (№ 14) за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност.
Страните в настоящото споразумение искат от Комисията, в нейното предложение за изпълнение на настоящото споразумение да поиска от държавите-членки, да приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, които са необходими за съобразяване с Решението на Съвета в рамките на две години от приемането му или да осигурят1  социалните партньори да набележат необходимите мерки чрез споразумение до края на този срок. При необходимост да се вземат предвид особените трудности или изпълнение чрез колективно договаряне, държавите-членки, могат да имат на разположение максимум още една година, за да се съобразят с тази разпоредба.
Без да се накърнява ролята на националните съдилища и Съда на Европейските общности, страните в това споразумение искат всички въпроси, които са свързани с тълкованието на това споразумение на Европейско ниво, на първа инстанция да се препращат от Комисията до тях за становище.

Общи съображения
1. Като взе предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокол (№ 14) за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Членовете 3(4) и 4(2) от него;
2. Като има предвид, че Член 4(2) на Споразумението за социалната политика предвижда споразуменията на ниво на Общността да се изпълняват по съвместно искане на подписалите страни, посредством Решение на Съвета по предложение на Комисията.
3. Като има предвид, че във втория документ от консултациите за постигане на гъвкавост в работното време и осигуряване на работниците, Комисията обяви намерението си да предложи законова обвързваща мярка на Общността;
4. Като има предвид, че заключенията от заседанието на Европейския съюз в Есен подчертават необходимостта от вземането на мерки за насърчаване, както на заетостта, така и равните възможности за жените и мъжете и призовават за мерки, целящи “ускоряване на растежа на заетостта, по-специално по-гъвкава организация на работа по начин, който задоволява желанията както на работниците, така и изискванията за конкурентност”;
5. Като има предвид, че страните в настоящото Споразумение придават значение на мерките, които биха улеснили достъпа до работа на непълно работно време за мъже и жени, за да се подготвят те за пенсиониране, за да могат да съчетаят професионалния и личния си живот, и да се възползват от възможностите за образование и квалификация, с цел да подобрят уменията си и да постигнат израстване в кариерата си във взаимна полза, както за работодателите, така и за работниците и по начин, който би подпомогнал развитието на предприятията;
6. Като има предвид, че настоящото Споразумение се обръща отново към държавите-членки и социалните партньори за приемане на мерки за прилагането на тези общи принципи, минимални изисквания и разпоредби, като се вземе предвид положението във всяка една държава-членка;
7. Като има предвид, че настоящото споразумение отчита необходимостта да се подобрят изискванията на социалната политика, да се повиши конкурентността на икономиката на Общността и да се избегне налагането на административни, финансови и законови ограничения по начин, който би забавил създаването и развитието на малките и средните предприятия;
8.Като има предвид, че социалните партньори са в най-добра позиция да намерят решения, които съответстват на нуждите, както на работодателите, така и на работниците и че трябва следователно да им се даде специална роля при изпълнението и приложението на настоящото Споразумение.

ПОДПИСАЛИТЕ СТРАНИ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Клауза 1:
Цел
Целта на настоящото Рамково споразумение е:
(a) да даде възможност да се премахне дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време и да се подобри качеството на работата на непълно работно време;
(b) да улесни развитието на работата на непълно работно време на доброволна основа и да допринесе за гъвкава организация на работното време по начин, който държи сметка за нуждите на работодателите и работниците.

Клауза 2:
Обхват на действие
1. Настоящото споразумение се прилага към работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудови правоотношения, определени от закона, колективно споразумение или практика, в сила във всяка една от държавите-членки.
2. Държавите-членки, след консултация със социалните партньори, в съответствие с вътрешното право, колективните споразумения или практиката и/или социалните партньори на подходящо ниво, в съответствие с практиката на индустриалните отношения в страната, могат, по обективни причини да изключат изцяло или частично от условията на настоящото Споразумение работниците на непълно работно време, които са на непостоянна работа.Тези изключения се преразглеждат периодично, за да се установи дали създалите ги обективни причини остават валидни.

Клауза 3:
Определения
За целта на настоящото споразумение:
1.Терминът “работник на непълно работно време” се отнася до работник, чийто нормални работни часове, изчислени на седмична основа или осреднени за времето на трудова заетост до една година, са по-малко от нормалните работни часове на работник на пълно работно време.
2.Терминът “работник на пълно работно време за сравнение” означава работник в същото предприятие, който има същия вид трудов договор или правоотношение, който е нает за същата или подобна работа/професия, като се отдаде дължимото внимание на други съображения, които могат да включват ранг и квалификация/умения.
В случаите, когато в същото предприятие/организация липсва работник на пълно работно време за сравнение, сравнението се прави чрез препращане към подходящо колективно споразумение или, когато няма приложимо колективно споразумение, в съответствие с вътрешното право, колективните споразумения или практиката.

Клауза 4:
Принцип за недопускане на дискриминация
1. По отношение на условията за заетост, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-малко благоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време, които са взети за сравнение само затова, че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение е оправдано от обективни причини.
2. При необходимост се прилага принципът pro rata temporis.
3. Мерките по прилагането на настоящата клауза се определят от държавите-членки и/или социалните партньори, като се държи сметка за Европейското законодателство, вътрешното право, колективните споразумения и практиката.
4. Където е оправдано поради обективни причини, държавите-членки, след консултация със социалните партньори, в съответствие с вътрешното право, колективните споразумения и практиката и/или при необходимост социалните партньори, могат да прибегнат до особени условия на трудова заетост, отчитайки трудовия стаж, изработеното време, или квалификацията въз основа на трудовия доход. Определенията, свързани с достъпа на работниците на непълно работно време до особени условия на работа, трябва да се преразглеждат периодично, като се държи сметка за залегналия в Клауза 4.1 принцип за недопускане на дискриминация.

Клауза 5:
Възможности за работа на непълно работно време
1. В контекста на Клауза 1 на настоящото Споразумение и принципа за недопускане на дискриминация между работниците на непълно работно време и тези на пълно работно време:
(a) Държавите-членки, след консултации със социалните партньори в съответствие с вътрешното право или практика, трябва да идентифицират и да прегледат пречките от законово или административно естество, които могат да ограничат възможностите за работа на непълно работно време и при необходимост да ги отстранят;
(b) социалните партньори, като действат в своите сфери на компетентност и чрез записаните в колективните споразумения процедури, трябва да идентифицират и прегледат пречките, които могат да ограничат възможностите за работа на непълно работно време и при необходимост да ги отстранят.
2. Отказът на работник да премине от работа на пълно работно време към работа на непълно работно време или обратно сам по себе си не представлява валидна причина за прекратяване на трудовите правоотношения, без да се накърнява правото за такова прекратяване по силата на вътрешното право, колективните споразумения и практиката, по други причини, които могат да възникнат от оперативните изисквания в съответното предприятие.
3. Доколкото е възможно, работодателите трябва да държат сметка за:
(a) молбите на работниците за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, ако възникне такава възможност в предприятието;
(b) молбите на работниците за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване на работното време, ако възникне такава възможност;
(c) предоставяне на навременна информация за наличието на места за работа на непълно и пълно работно време в предприятието, с оглед да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време и обратно;
(d) мерки за улесняване достъпа до работа на непълно работно време на всички нива на предприятието, включително до местата за квалифицирани работници и управляващ персонал и при необходимост да се улесни достъпът на работниците на непълно работно време до професионално образование, с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионална мобилност;
(e) предоставяне на подходяща информация на съществуващите представителни организации на работниците за наличието на места за работа на непълно работно време в предприятието.

Клауза 6:
Разпоредби относно изпълнението
1. Държавите-членки и/или социалните партньори могат да поддържат или въвеждат по-благоприятни от залегналите в настоящото Споразумение разпоредби.
2. Изпълнението на разпоредбите на настоящото Споразумение не представлява валидна причина за намаляване на общото ниво на закрила, което се предоставя на засегнатите от Споразумението работници. То не накърнява правото на държавите-членки и/или социалните партньори да развиват различни законови, подзаконови или договорни разпоредби в светлината на променящите се обстоятелства и не накърнява прилагането на Клауза 5.1, ако не се накърнява принципът за недопускане на дискриминация, както той е изразен в Клауза 4.1.
3. Настоящото Споразумение не накърнява правото на социалните партньори да сключват на подходящо ниво, включително и Европейско ниво, споразумения, които адаптират и/или допълват разпоредбите на настоящето Споразумение по начин, който държи сметка за специфичните нужди на засегнатите социални партньори.
4. Настоящото Споразумение не накърнява други специфични разпоредби на Общността и по-специално разпоредбите на Общността по отношение на еднаквото третиране и предоставяне на еднакви възможности на мъжете и жените.
5. Избягването и решаването на спорове и жалби, породени от прилагането на настоящото Споразумение, става в съответствие с вътрешното право, колективните споразумения и практиката.
6. Подписалите страни ще направят преглед на настоящото Споразумение пет години след датата на решението на Съвета, ако бъдат помолени от една от страните на настоящото Споразумение  

_____________
 1 По смисъла на Член 2 (4) на Споразумението за социалната политика на Договора за създаване на Европейската общност.

Акценти

Семинари на море през септември

Семинар по здравословни и безопасни условия на труд:
1 – 4 септември 2020 г.

Прочети още...

Кампанията „Абонамент 2021“ е в ход

До края на август – абонамент за списанията на по-ниски цени.
И куп подаръци за всеки абонат!

Прочети още...

Месечни списания, брой 8, 2020

Осмите броеве на списанията ни пътуват към своите абонати. Вижте съдържанието на всяко от тях.

Прочети още...

Книгата Промените в Гражданския процесуален кодекс в ЕПИ

Абонатите на ЕПИ Собственост и ЕПИ Търговско и облигационно право вече могат да разполагат и със съдържанието на книгата „Промените в Гражданския процесуален кодекс“

Прочети още...

Книга-годишник Социално осигуряване – 2020 година

Книгата-годишник „Социално осигуряване – 2020 година“ е вече при Вас. Заявете, купете тази книга.

Прочети още...