Sidebar

Меню


При делба на съсобствен недвижим имот сключената съдебна спогодба има вещно прехвърлителен ефект досежно недвижимия имот ­ предмет на делбата.
Щом по нея в дял на един от съделителите е поставена отделна постройка и изрично не е посочено че се разпределя само ползването є, с подписване на спогодбата е преминала и изцяло собствеността върху нея върху съделителя, в чийто дял е поставена.
Съсобствениците в дворното място, върху което е постройката, поставена в изключителна собственост на един от тях, нямат право да искат ползването є, развалянето є, преустройването є, нито да искат признаване на права на собственост върху земята или отменяване на издаден в охранително производство нотариален акт.

Чл. 34 ЗС
Чл. 108 ЗС
Чл. 109 ЗС
Чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)

Производството е по чл. 218а, б. “а” ГПК.
Районният съд в гр. М. е признал за установено по отношение на К. 3. К., А. К. Н. и К. А. Н., че ищците К. Х. К., И. Б. В., К. И. В. и Г. К. са собственици на 1/2 ид. част от празно дворно място от 296 кв.м, представляващо УПИ VII-741 от кв. 121 по плана на гр. М. Със същото решение е отхвърлил исковете им за признаване права на собственост и върху 1/2 идеална част от навес ­ керемиден покрив от жилищната сграда до тухлената ограда на имота, целият от 70 кв.м площ и за отмяна на нотариален акт № 72/97 г. в частта, в която са прехвърлени права на собственост върху същия навес над 4/12 ид. части и за отмяна на нот.акт № 288/98 г. над 1/12 ид. част. Районният съд е осъдил А. К. Н. да развали незаконно изградените колони и направения от него ламаринен покрив в УПИ VIII-741 от кв. 121 по плана на гр. М., като възстанови старото положение на навеса с керемиди. Съдът е отменил и нотариален акт № 138/2001 г. на нотариуса при МРС Б. П. Присъдени са съдебни и деловодни разноски.
Това решение е било обжалвано от ищците К. Х. К., И. Б. В., К. И. В. и Г. К. И. в частта, в която исковете им за 1/2 ид. част собственост върху покрито дворно място ­ навес, заемащо 70 кв.м, са били отхвърлени, както и в частта, в която са били отхвърлени исканията им за отмяна на нотариален акт 72/97 г. за прехвърлени права над 4/12 ид. части и за нотариален акт № 288/98 г. за прехвърлени права над 1/12 ид. част. Решението е било обжалвано и от А. К. Н. в частта, в която е бил осъден да развали незаконно изградените колони и направения от него ламаринен покрив в УПИ VIII-741 от кв. 121 по плана на гр.Монтана,като възстанови старото положение на навеса с керемиди.
Окръжният съд в гр. М. с решението си от 20.07.2007 г. по гражд. д. № 67/2007 г. е оставил в сила първоинстанционното решение с изключение частта, в която ответниците са били осъдени и изплатени разноските.
От всички събрани по делото доказателства е било установено, че действително с нот. акт № 39/9.02.1956 г. на МРС на името на К. Х. Л., по мъж К. 3. и на името на К. 3. И. по мъж К. Н. е бил закупен недвижим имот, представляващ дворно място от 300 кв. м, урегулирано в парцел ХХХ от кв. 60 по регулационния план на гр. М., заедно с построените върху него “двуетажна масивна къща и други постройки”, като изрично е било посочено че правата им са били равни ­ т.е. по 1/2 ид. част.
Двете съсобственички починали: К. 3. К. на 24.03.2005 г. и като свои наследници оставила синовете си 3. К. П. и А. К. Н., а К. Х. К. е починала на 28.04.2006 г. и като свои наследници е оставила дъщеря си Г. К. И. и наследниците на починалата є дъщеря Т. К. В., починала на 19.02.1999 г. ­ съпруг И. Б. В. и син К. И. В., всички конституирани като страни по делото.
Приживе обаче, видно от протокола на МРС от 09.12.1982 г., приложен на л. 15 по гражд. д. № 20/2003 г. на РС в гр. М., те извършили съдебна доброволна делба, в която участвали и техните съпрузи, тъй като недвижимият имот е бил придобит по време на браковете им и в дял на семейство К. Х. К. и К. З. К. е бил поставен първият етаж от жилищната сграда заедно с двете източни мазета и 1/2 ид.част от дворното място, което съделителите разпределили и в този дял първи била неговата югоизточна половина. Конкретно в спогодбата е посочено, че ползването ще бъде до стъпалата за втория етаж ул. “В. Л.” и ул. “Л. К.”, вътрешният вход се отнасял до възможността им да минават през него за мазетата, “а за етажа си ще ползват двата западни входа, по-точно единият западен, другият южен.”
Дял втори бил разпределен за семейство К. 3. и К. Н. М. и той включвал: втория етаж от жилищната сграда, 1/2 ид. част от имот с пл. № 741, целият от 300 кв.м, от този имот, трите западни мазета със северозападния вход към мазетата и “в този дял втори се включва и целият навес в северната част на двора, като ще ползва останалата част от дворното място.”.
С нот. акт № 72 от 28.11.1997 г. К. З. М. е дарила внучката си К. А. Н. със 7/12 ид. части от втория етаж на къщата, построена в дворно място, представляващо парцел VIII-741 от кв. 121 по плана на гр. М., целия от 296 кв.м, 4/6 ид. части от трите западни мазета и 4/12 ид. части от дворното място и с 4/6 ид. части от навеса със застроена площ от 70 кв.м, находящ се в същото дворно място.
С друг нотариален акт № 288/98 г., приложен на л. 19 К. З. М. е дарила сина си А. К. Н. с 1/12 ид. част от втория етаж на жилищната сграда, а неговия брат З. К. П. му е продал (на А. К. Н.) своята 1/12 ид. част от дворното място и заедно с 1/6 ид. част от втория етаж и от трите западни мазета и от навеса, находящ се в северната част от двора.
Както правилно е приел ОС гр. М., тези разпоредителни сделки законосъобразно са били извършени в рамките на правата на собственост, които е притежавала К. 3. М. ­ К., веднъж на собствено основание, втори път като наследник на своя съпруг ­ т.е. те са били собственици на целия втори етаж от къщата, която имала застроена площ 147 кв.м, и на половината от дворното място. В тази половина е бил т.нар. навес, който по спогодбата е бил поставен в изключителна собственост на К. З. и на нейния съпруг К. Н. М. Като пряк наследник на баща си, З. К. П. е имал правото да продаде на брат си А. К. Н. своята 1/6 ид. част от втория етаж, от западни мазета и от т.нар. “навес”. Защото наследството на К. Н. М. се е наследявало от неговата съпруга и деца по равно ­ чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, а съгласно чл. 19 от Семейния кодекс правата на двамата съпрузи в придобитото са равни ­ т.е. преживялата съпруга К. 3. е имала 4/6 ид. части или 8/12 ид. части, а нейните синове са имали по 1/6 ид. част или по 2/12 ид. части.
Ищците ­ първоначално ­ другата К. Х. К., а след нейната смърт нейните и на К. 3. К. деца ­ Г. К. И. ­ пряк наследник и наследниците на сестра є Т. К. В. ­ И. и К. В. ­ са искали с влязло в сила решение да се приеме, че те са съсобственици с права, равни на 1/2 ид. част от дворното място, цялото от 296 кв.м, представляващо УПИ VIII-741 от кв. 121 по плана на гр. М., и този иск е бил уважен.
Искали са съдът да ги признае и за собственици на 1/2 ид. част от т.нар. “навес”, но както се посочи, той е станал изключителна собственост на другите двама съсобственици ­ на К. и К. М. по силата на извършената на 09.12.1982 г. доброволна делба. Несъстоятелно е твърдението, че “целият навес”, заемащ северната част от двора, е бил поставен в дял на ответниците по исковете само за ползване, а не в собственост. Така както е била редактирана спогодбата, навесът е собственост на К. З. К. и на К. Н. М., за което свидетелства и размерът на оценката на двата дяла. За дял първи ­ т.е. на ищците ­ тя е била 13 062 лева, а за дял втори ­ т.е. на ответниците ­ 17992.04 лева. Не би могло само за ползване на място, оградено от външна ограда и къща само с дървен покрив, да има разлика повече от 4500 лева или около 5000 лева (4930 лева). Това означава, че е било платено допълнително и мястото. За това при разпределяне на ползването на останалата част от съсобственото дворно място за този дял втори не е имало отделно празно дворно място, а само за общо ползване 5 кв.м, което е означавало, че от половината на терена по-голямата част е била застроена и за това за ползване е имало само 2,5 метра от ответниците. По делото данните са били че застроената площ на т.нар. навес била 74 кв.м плюс 147, равно на 221 кв.м. Тази сума, приспадната от квадратурата на УПИ от 296 кв.м, дава разлика от 75 кв.м, която по разпределение е дадена на ищците. Окръжният съд обосновано и законосъобразно е приел, че т.нар. навес е собственост на наследниците на К. З. и правилно е отхвърлил исковете за признаване права на собственост, респективно и за осъждане за предаване на владението върху 1/2 ид. част от него. Законова последица от уважаването или отхвърлянето на исковете за собственост е издадените в охранителното производство нотариални актове да се отменят или изменят. В случая, щом спорът се разрешава по гражданскоправен ред и щом се приема, че разпоредителните сделки не засягат правата на третите лица (чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд приема, че законосъобразно са отхвърлени и исканията за отмяна ­ “обезсилване” на нот. акт № 72 от 28.11.1997 г., с който К. 3. М. дарила внучката си К. А. Н., и с 4/6 ид. части от навеса със застроена площ от 70 кв.м, находящ се в същото дворно място” в частта над 4/12 ид. части (или над 1/3 ид. част и се пита по какъв начин ищците са изчислили тези права!).
А така също и искането за отмяна на нот. акт № 288 от 15.12.1998 г., с който К. З. М., вдовица, е дарила сина си А. К. Н. само с 1/12 ид. част от втория етаж от жилищната сграда, а неговият брат З. К. П. му е продал собствената си 1/12 ид. част от парцел VIII-741 от кв. 121 от общо притежаваните 2/12 ид. части, останали в наследство от баща му, заедно с 1/6 ид. част от втория етаж от жилищната сграда и “такива идеални части ­ т.е. 1/6 ид. част ­ от навеса, находящ се в северната част от парцела” (и пак над 1/12 ид. част?!).
По делото е било изяснено, че А. К. Н. се е снабдил с нот. акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка ­ т.е. по давност ­ за право на собственост върху т.нар. “постройка ­ бивш магазин с площ 75 кв.м ­ нот. акт № 138/2001 г. В тази част МОС е издал неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, и тъй като не се налага събирането на нови доказателства, Върховният касационен съд да разреши спора с отхвърляне на исковете.
Както се посочи по-горе, навесът изцяло е бил собственост на родителите на А. К. Н. В една част той го е придобил чрез наследяване, в друга ­ по покупко-продажба частта от брат си. Ако някой би имал претенции за собственост върху т.нар. постройка” или “навес” ­ това биха били наследниците на К. З., но не и наследниците на К. Х. С този нотариален акт не се засягат техните права и затова в случая не са налице основанията за неговата отмяна по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм).
Основателна е касационната жалба, подадена от А. К. Н. и в частта, в която е било постановено в решението на МОС разваляне на “незаконно изградените от него колони и направения от него ламаринен покрив в УПИ VIII-741 от кв. 121 по плана на гр. М., като възстанови старото положение ­ навес с керемиди”. В тази част решението е необосновано и незаконосъобразно. След като е прието, че ищците не са собственици на т.нар. “навес”, те нямат правен интерес за коригират преустройството или подмяната на материала на това, на което се е легитимирал като собственик касационният жалбоподател А. Н. По делото няма никакви доказателства за изграждането на колоните на мястото на старите ограждения, ако е имало такива, но дори и да не е имало, на тази площ от около 74-75 кв.м, защото в спогодбата е посочено “целият навес” ­ той е бил собственик и е можел да строи, огражда, преустроява и пр. Ако с това е пречел на другите съсобственици в имота пълно да упражняват правата си на собственици, тогава искът с правно основание чл. 109 ЗС би бил основателен. В конкретния случай такива доказателства по делото не е имало. Имало е отделни данни за незаконно строителство, но това има значение за строителния надзор и градоустройствените правила. В конкретния случай е ирелевентно. В тази част решението следва да се отмени и исковете да се отхвърлят.
В заключение, касационната жалба, подадена от адвокат А. К. в качеството є на процесуален представител на И. Б. В., К. И. В. и Г. К. И., следва да се остави без уважение.
Основателни са жалбите на А. К. Н. и на 3. К. П., и по изложените по-горе съображения, решението на ОС ­ гр. М. следва да се отмени в обжалваните части и да се постанови ново решение с отхвърляне на предявените искове.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани