Меню

Отказ от изтекла придобивна давност

Дайджест "Собственост и право", 2022 г., кн. 08

Преглед на съдебната практика

1. Поводът

Повод за настоящото изложение е Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., в производството по което на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът какви действия следва да са налице, за да се приеме, че владелецът е извършил отказ от изтекла[1] придобивна давност. Цитираното решение представлява едновременно продължение и израз на противоречието, съдържащо се във възприетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, според диспозитива на което „[п]озоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС), а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок“.[2]

Съгласно мотивите на тълкувателното решение фактическият състав на придобивната давност при недобросъвестно владение (чл. 79, ал. 1 ЗС) включва два елемента: изтичане на определен в закона период от време (10 години) и осъществяване на явно и непрекъснато владение през този период (чл. 68, ал. 1 ЗС). При добросъвестното владение (чл. 79, ал. 2 ЗС) елементите на придобивната давност са четири: изтичане на определен в закона период от време (5 години), осъществяване на явно и непрекъснато владение през този период (чл. 68, ал. 1 ЗС), наличие на юридическо основание за започване на владението и добросъвестност на владелеца. ВКС е категоричен, че придобиването на вещното право е нормативно свързано само с тези юридически факти, докато позоваването на изтеклата придобивна давност, което се изисква на основание чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 84 ЗС, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Фактическият състав на придобивната давност е завършен, без да е необходимо изявление (позоваване) от страна на владелеца.

Именно от тази позиция изхожда Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., когато разсъждава върху отговора на въпроса по какъв начин и в каква форма владелецът може да се откаже от изтеклата в негова полза придобивна давност. В мотивите на въпросното решение е направено разграничение между владението като факт, от който владелецът не може да се откаже (но владението може да бъде изгубено – чл. 81 ЗС), и изтеклата придобивна давност като право, от което владелецът може да се откаже (аргумент от забраната за отказ от придобивна давност преди да е изтекла – чл. 133 ЗС). Прието е, че лицето, което е владяло недвижим имот в срока по чл. 79 ЗС, но впоследствие откаже да го придобие по давност, може да го изостави или да не се позове на придобивната давност, т.е. да не се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл. 537 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), да не предяви иск за собственост за имота и да не направи правоизключващо възражение при предявен срещу него иск за собственост.

Макар и да отрича възможността за отказ от осъществено владение, тъй като владението не е право, ВКС посочва, че е възможно „изоставяне“ на владението като съзнателно поддържан от владелеца факт. Такова „изоставяне“ на владението чрез отпадане на намерението за владение е равнозначно на инициирано от самия владелец „изгубване“ на владението по смисъла на чл. 81 ЗС и ако то продължи повече от 6 месеца, по правило води до прекъсване на владението като факт.[3] Ако се приеме тезата, че след изтичането на придобивната давност владелецът става собственик (Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., ВКС), осъществяваната от него след изтичането на давността фактическа власт върху вещта ще представлява упражняване на правомощието „владение“ от съдържанието на правото на собственост, за което правилото на чл. 81 ЗС не намира приложение.[4]

Важният аргумент е, че отказът от придобивна давност не е отказ от осъщественото владение като факт, а отказ от правните последици, настъпили в резултат от изтичането на придобивната давност. Както посочва ВКС, последица от отказа от изтекла придобивна давност е отказ от вече придобитото с изтичане на давностния срок право на собственост или друго ограничено вещно право. След като правото вече е придобито, тъй като позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност (т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК), то за да е валиден, отказът от изтекла придобивна давност е равнозначен на отказ от придобитото право и той следва да бъде направен в предвидената от закона форма за действителност на отказа от вещни права. Следователно, когато се касае до отказ от придобивна давност по отношение на недвижим имот, този отказ следва да се направи писмено с нотариална заверка на подписите и следва да бъде вписан в имотния регистър (чл. 100 ЗС). Всяка друга, различна от посочената в чл. 100 ЗС, форма за извършване на отказ от придобивна давност, включително отправено от владелеца до собственика на недвижимия имот писмено изявление (нотариална покана), в което той прави признание на правата на собственика, не води до извършването на валиден отказ от придобивна давност.[5]

2. Воля и давност

За да възприеме позицията, посочена в Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., ВКС завършва логически докрай тезата от диспозитива на т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, като изцяло игнорира може би най-същественото съображение, намерило израз единствено в мотивите на цитираното тълкувателно решение и касаещо принципната недопустимост едно лице да придобива права независимо или въпреки своята воля. В мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, изрично е направена резервата, че възприемането на тезата за двуелементния фактически състав на придобивната давност (срок плюс владение), „не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок“. Възприемането на тезата, според която придобивната давност има действие ex lege, би превърнало придобивната давност в юридическо събитие, в чийто фактически състав не участват „активни съзнателни преживявания на човека“. ВКС отказва да допусне подобно превръщане на владението в събитие, тъй като владението е съзнателен акт, който наред с осъществяваната фактическа власт върху вещта (corpus) включва и намерение за нейното своене (animus), т.е. владението предполага наличието на представи и желания, насочени към придобиването и притежаването на вещта.

В посоченото тълкувателно решение ВКС приема, че изискуемото от разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волевото изявление представлява обективиране чрез процесуални средства на вече съществуващото намерение за своене като субективен елемент на осъществяваното владение. Прави впечатление, че тези „процесуални средства“ са изброени примерно: предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост; снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. Във всички случаи обаче ВКС е категоричен, че „до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост“, т.е. позоваването играе ролята на окончателно потвърждение на анимуса на владението. Въпреки че при наличие на позоваване, правните последици на придобивната давност, изразяващи се в придобиване на вещното право, се считат за настъпили от момента на изтичане на законно определения срок, те не могат да бъдат зачетени без наличието на окончателно изясняващо волята на владелеца изявление по позоваване. Противното би противоречало на принципа, според който вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е, от една страна, зачитане волята на правните субекти, а, от друга страна, осигуряване на защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.

Въпреки тези тълкувателни мотиви, изразяващи притеснението на ОСГК на ВКС от възможността да се стигне до ситуация, при която на владелеца се „натрапва“ едно нежелано от него право, именно до такъв резултат се стига в Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о. В това решение се продължава тезата, според която от материалноправна гледна точка фактическият състав на придобивната давност включва единствено осъществяване на владение и изтичане на определен от закона период от време. При това положение и след като позоваването има само „процесуалноправно“ значение, то правните последици на придобивната давност, изразяващи се в придобиване на правото на собственост или на съответното на владението ограничено вещно право, би следвало да са настъпили след изтичането на предвидения от закона срок, независимо от каквото и да е било „защитно“ позоваване. Позоваването като изявление има дефанзивни функции и е нужно само ако възникне спор и придобилият по давност владелец трябва да защити своето право от претенциите на предишния собственик или на трети лица.

3. Отказ, но от какво?

За разлика от „процесуалноправното“ позоваване на изтеклата придобивна давност по т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 07.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, отказът от придобивна давност по смисъла на Решение № 7 от 13.07.2022 г. по гр.д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., е материалноправно изявление, което води до прекратяването на едно вече придобито право. Ако позоваването на изтекла придобивна давност има ретроактивно действие[6]: правните последици на придобивната давност се зачитат от момента на изтичане на предвидения в закона срок, то отказът от изтекла придобивна давност има действия занапред. Но ако действително отказът от придобивна давност представлява отказ от придобито право на собственост по смисъла на чл. 100 ЗС, се поставя и въпросът чия собственост остава владяната вещ след извършването на отказа от придобивна давност. Отказът от придобито право на собственост не прави автоматично собственик на вещта предишния ѝ притежател. Отказът от право на собственост е едностранен акт и няма конкретен адресат, в чиято полза да премине собствеността върху вещта. Ако се приеме, че отказът от придобивна давност е по същността си отказ от право на собственост, то собствеността върху вещта няма да се възстанови в патримониума на лицето, което е било собственик преди настъпването на вещнопридобивния ефект на давностното владение. Отказът от изтеклата придобивна давност ще заличи единствено позитивния резултат от завършеното давностно владение: възможността за придобиване на имота от владелеца, но няма да премахне неговия негатив: прекратяването на правото на предишния собственик. За да придобие отново вещта си след извършения от давностния владелец отказ от право на собственост, предишният собственик трябва да разполага с ново вещнопридобивно основание.

От изложеното в цитираните съдебни актове може да се направи изводът, че ВКС се съгласява с това, че целта на отказа от изтекла придобивна давност е да заличи вещнопридобивния ефект на придобивната давност: придобиването на вещта от владелеца. Това обаче трябва да стане, без да се заличават останалите материалноправни последици на давностното владение, включващи: придобиването на плодовете от вещта (чл. 71 ЗС); възможността да се претендира сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на извършени от владелеца подобрения (чл. 72, ал. 1 ЗС); правото да получи необходимите разноски, направени за вещта (чл. 72, ал. 2 ЗС); правото да задържи вещта до заплащане на подобренията и на разноските (чл. 72, ал. 3 ЗС)[7]. Едновременно с това трябва да се възстанови предходното положение на собствеността, т.е. собственик на вещта отново трябва да бъде лицето, срещу което е осъществявано давностното владение. Този резултат обаче, както видяхме, трудно може да бъде постигнат при спазване на правилата на формално-юридическата логика, ако приемем, че с изтичането на предвидения в закона срок придобивната давност е довела до придобиване на собственост, независимо от наличието на позоваване от страна на владелеца. Отказът от придобито право на собственост не води до желаното заличаване на придобивната давност, а има собствени последици, които всъщност не заличават, а напротив – съобразяват последиците от придобивната давност: владелецът се отказва от правото си на собственост именно защото го е придобил в резултат на изтеклата придобивна давност.

Ако целта е реално да се заличи ефектът на придобивната давност, тази цел може да бъде постигната много по-ефективно, като просто не се позволи на придобивната давност да породи своя материалноправен ефект, преди да е налице категорична яснота относно желанието на владелеца да придобие собствеността въз основа на осъществяваното от него давностно владение. Възможно е например владелецът да има интерес да придобие вещта на друго правно основание, различно от осъществяваното от него давностно владение, поради което да не желае да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Възприетата от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, и развита докрай в Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., теза за двуелементния фактически състав на придобивната давност обаче изисква от владелеца да се съобрази с настъпилия ефект на изтеклата придобивна давност, като извърши отказ от вече придобитото от него право на собственост: „[п]оследица от отказа от изтекла придобивна давност е отказ от вече придобитото с изтичане на давностния срок право на собственост или друго ограничено вещно право“[8]. Макар и да не е казано буквално, ВКС приравнява отказа от изтекла придобивна давност с отказа от право на собственост, което води до обезличаване и игнориране на спецификата на волеизявлението за отказ от придобивна давност. Отказът от придобивна давност за ВКС е отказ от право на собственост.

Вместо да се приравнява на отказ от придобито право на собственост, отказът от придобивна давност следва да се разглежда като отказ от правото на владелеца да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Ако се приеме, че правото, от което се отказва владелецът, не е правото на собственост по чл. 100 ЗС, а правото на позоваване на изтеклата придобивна давност по чл. 120 ЗЗД, няма да се стига до двойно „натрапване“ на правни последици, при което владелецът, който не желае да се позови на придобивната давност, е принуден, веднъж, да придобие собствеността върху вещта по силата на закона, и, втори път, да се откаже от нея по правилата на чл. 100 ЗС. Осъществяването на двата елемента на придобивната давност така, както са описани в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, води до възникване на възможност за позоваване на изтеклата придобивна давност. Реализирането на тази възможност следва да остане зависима от волята на владелеца, поради което тази възможност следва да се признае за специфично право, възникнало в негова полза. Отказът от придобивна давност според мен следва да бъде разглеждан като отказ от правото на позоваване на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност.

Нека го кажем още веднъж: изтичането на придобивната давност не следва да води до автоматично придобиване на правото на собственост, а до придобиване на правото на владелеца да се позове на придобивната давност и с това да стане собственик на вещта[9]. Изтичането на придобивната давност поставя владелеца в нова ситуация на избор, без да му налага качеството „собственик“. Преди упражняване на правото на позоваване владелецът не следва да се третира като собственик на вещта, като вместо да му бъде позволено да се откаже от правото си да се позове на изтеклата придобивна давност, от него се изисква да се откаже от правото на собственост, за придобиването на което той не е изразил изрична воля. С възприетото в Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., позоваването губи дори и своето „процесуалноправно“ значение, тъй като се оказва напълно излишно, за да се приеме, че владелецът е станал собственик на вещта и да се изисква от последния отказът от изтекла придобивна давност да се извършва като отказ от вече придобито право на собственост. Основното притеснение, изразно в мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, се е сбъднало: налице е придобиване на вещно право без изразена воля за това, а придобивната давност е неволеви акт, чиято субективност може да бъде открита единствено в „съзнателността“ на акта на владение.

Действително владението е фактическо отношение и поради това отказ от осъществено владение чрез едностранно изявление е недопустим. Владелецът обаче може да изостави вещта, включително и след изтичането на придобивната давност. Ако се възприеме тезата, изразена в Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о., дори и да продължи повече от 6 месеца подобно прекъсване на владението, няма да се отрази върху настъпилия ефект на изтеклата придобивна давност. Собствеността е придобита с изтичането на придобивната давност и прекъсването на владението, изразяващо нежеланието на владелеца да притежава вещта, не го освобождава от собствеността. Фактът на владението не може да бъде неутрализиран с друг факт, тъй като неусетно и извън контрола на владелеца той се е превърнал в право. Струва ми се, че подобно решение превръща давностното владение в твърде силен факт, който вместо да бъде от полза за владелеца, на практика му се противопоставя. Владелецът не може да заличи факта на давностното си владение, без да приеме, че вече е собственик и като такъв може да се откаже единствено от правото си на собственост по предвидения в чл. 100 ЗС императивен ред. Собственото му владение го поставя в ситуация, която той не желае.

4. Право на позоваване

Бих искал да предложа друг начин за уреждане на вещноправните отношения във връзка с вещта при изтекла придобивна давност и липса на позоваване от страна на владелеца, който начин донякъде съобразява тезата за процесуалноправния характер на позоваването, изразена в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК. Ако се приеме, че в ситуацията на изтекла придобивна давност в полза на владелеца е възникнало само правото да се позове на придобивна давност, но не и правото на собственост върху вещта, той ще може да упражни това свое право, без да се съобразява със специалните правила на чл. 100 ЗС. Упражняването на правото на позоваване може да се реализира в две посоки: а) позоваване на изтеклата придобивна давност, което води до придобиване на правото на собственост върху вещта, или б) отказ от изтекла придобивна давност, което заличава окончателно възможността за настъпване на вещнопридобивния ефект на осъществяваното до този момент давностно владение. Първата хипотеза на позоваване на изтекла придобивна давност е коментирана многократно в правната доктрина и съдебната практика.[10] Значително по-малко внимание е отделено на втората.[11]

Отказът от изтекла придобивна давност не представлява нито отказ от владение, какъвто е невъзможен, тъй като владението е факт, нито промяна в намерението за владение. След отказа от изтекла придобивна давност извършилото го лице може да продължи своето владение върху вещта, което се запазва в същия вид. Така например, ако владението е започнало като добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, то продължава да бъде добросъвестно и след извършения отказ от придобивна давност. Владелецът запазва всички останали права, които са свързани с осъществяваното от него давностно владение (чл. 70-72 ЗС, чл. 75-76 ЗС), включително правото след изтичане на нов давностен срок да се позове на изтеклата втори път придобивна давност. Подобно рестартиране на давностния характер на владението чрез извършения отказ от придобивна давност може да е израз на желанието на владелеца да продължи владението си като факт, без все още да го превръща в право.

Зад това решение на владелеца може да стои различен интерес, а интересът на трети лица да разберат кой е действителният собственик може да бъде удовлетворен чрез предприемане на определени процесуалноправни действия от тяхна страна[12]. Така например, ако собственикът на вещта желае да узнае волята на владелеца относно въпроса за позоваване на изтеклата придобивна давност, той може да предяви установителен иск за собственост срещу него. Именно в това производство владелецът окончателно ще упражни правото си да се ползва от изтеклата придобивна давност, като: а) се позове на изтеклата придобивна давност или б) не посочи изтеклата придобивна давност сред фактите, релевантни за изхода на делото, при което съдът не може да приложи давността служебно (чл. 120 ЗЗД). Преклузивният ефект от неподаването в срок на възражение за изтекла придобивна давност ще доведе до заличаване на една от последиците на давностното владение: възможността владелецът да придобие собствеността (чл. 79 ЗС), без да се заличават останалите последици на давностното владение (чл. 70-72 ЗС).

Ефектът от упражняването на правото на владелеца да се ползва от изтеклата придобивна давност е различен в зависимост от това дали той се е позовал на придобивната давност, или се отказва от нея. В първия случай собствеността върху вещта се придобива от ново лице (досегашния владелец), докато във втория случай липсва промяна в притежаването на вещното право (собственикът на вещта остава същият), а единствено се обезсилва част от материалноправните възможности, възникнали в резултат на владението като факт (отпада възможността за придобиване на собствеността въз основа на изтекла придобивна давност). Това е и причината да не се налага възприемането на еднакъв подход относно формата, в която може да се упражни правото на позоваване на изтекла придобивна давност. Ако се приеме, че позоваването на изтекла придобивна давност може да стане само чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, то това ограничение не е задължително да намира приложение при извършването на отказ от страна на владелеца да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Това е така, защото отказът от изтекла придобивна давност не води до промяна в притежанието на собствеността върху вещта, а единствено десезира владелеца в неговата възможна претенция за собственост.

Необходимост от известна формалност на отказа от изтекла придобивна давност възниква в случаите, когато е осъществявано добросъвестно владение върху недвижим имот, тъй като при такова владение съществува вписано в полза на владелеца правно основание по чл. 70, ал. 1 ЗС.[13] За да се осигури симетрично вписване на непозоваването на изтеклата придобивна давност, което да следва във времето и да неутрализира вписването на правното основание, което е дало начало на давностното владение, е необходимо собственикът на вещта да заведе петиторен иск срещу владелеца, исковата молба и решението по който иск ще бъдат вписани по партидата на владелеца. Отказът от изтекла погасителна давност ще се осъществи в рамките на това съдебно производство, като владелецът ответник не направи възражение за придобиване по давност. Ефектът на отказ от придобивна давност с вписване по партидата на добросъвестния владелец може да бъде постигнат и извънсъдебно, с подписването на договор за спогодба (чл. 365 ЗЗД) между собственика и добросъвестния владелец. В този договор добросъвестният владелец следва изрично да заяви, че се отказва от правото си да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност и признава изцяло за собствеността на другата страна по договора. Предвид предмета на спогодбата и обстоятелството, че се засяга легитимиращият ефект както на придобивното основание на собственика, така и на правното основание за осъществяването на добросъвестното владение, които основания по правило трябва да са в нотариална форма (чл. 18 ЗЗД), спогодбата следва да бъде оформена като нотариален акт и вписана по персоналните партиди на всяка една от сключилите я страни. Подобно вписване би създало необходимата публичност и яснота относно това дали владелецът, в чиято полза е изтекла придобивната давност, желае да се позове на нея, и кой е действителният собственик на вещта.

Доц. д.н. Стоян СТАВРУ
______

[1] За невъзможността да се извърши отказ от придобивна давност, която не е изтекла, вж. например Решение № 542/21.11.1988 г. по гр. д. № 467/1988 г. на ВКС, I г. о.
[2] Подробно за противоречието между диспозитива и мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, вж. Ставру, Ст. „Полуавтоматично“ давностно владение. Някои бележки към Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС“, приложение към сп. „Собственост и право“, 2013, № 7, с. 1-20.
[3] В Решение № 63/19.02.2013 г. по гр. д. № 1569/2011 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че изтеклата придобивна давност не може да бъде прекъсвана по реда на чл. 116 ЗЗД.
[4] Ще се върнем към този въпрос малко по-долу.
[5] За случай на декларация за отказ от придобивна давност, разгледан в практиката на ВКС, вж. Определение № 142/05.03.2014 г. по гр. д. № 7727/2013 г. на ВКС, I г. о., макар и решението да не дава отговор на поставения въпрос и да не допуска касационно обжалване.
[6] Отново според мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК.
[7] Тези допълнителни права се различават в зависимост от вида на владението: добросъвестно владение, владение въз основа на предварителен договор или недобросъвестно владение.
[8] Вж. Решение № 74 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г. на ВКС, I г. о. А, както е посочено в Определение № 148 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 3596/2017 г. на ВКС, II г. о., с което не се допуска касационно обжалване, наличието на изричния текст на чл. 100 ЗС прави невъзможно извършване на отказ от вещни права върху недвижим имот с конклудентни действия.
[9] Тук може да се открие известна аналогия с правото на отказ от наследство, което може да се разглежда не като отказ от право, а като упражняване на правото на наследяване, което може да стане както чрез приемане на наследството, така и чрез отказ от наследство. Вж. за тази теза Петров, В. Допустим ли е отказ от наследство от ненавършило пълнолетие дете. – В: Ставру, С., В. Петров. Дискусии в българското наследствено право. С., 2013, с. 395.
[10] Вж. например Ставру, Ст. Въпроси на българското вещно право. С., 2010, с. 579-581.
[11] В Определение № 543/29.11.2019 г. по гр. д. № 1822/2019 г. на ВКС, I г. о., е поставен въпросът до кой момент може да се извърши отказ от придобивна давност, но сезираният състав на ВКС не е дал отговор и не е допуснал касационното обжалване.
[12] Тук отново е възможна аналогия с упражняването на правото на наследяване и уредената в чл. 51 ЗН възможност по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, да му определи срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него.
[13] В действащото законодателство не е предвидено вписване на декларация, с която се извършва отказ от придобивна давност, дори и когато става въпрос за придобивна давност въз основа на добросъвестно владение върху недвижим имот. Тъй като не става въпрос за отказ от вещно право върху недвижим имот (чл. 4, б. „в“ ПВ), по молбата за извършване на подобно вписване следва да бъде постановен отказ за вписване.

Акценти

Книга-годишник Социално осигуряване – 2022

Една новина, която ще зарадва всички наши читатели, колеги и приятели:

Прочети още...

Светли Християнски празници!

На всички колеги и приятели
на ИК „Труд и право“ и НКЦ „Решение“

Прочети още...

Нека да мислим зелено!

ИК „Труд и право“ подкрепя и се присъединява към световните тенденции и глобални инициативи за опазване на околната среда.

Прочети още...

Новото данъчно законодателство през 2022 година

Излезе от печат годишникът „Новото данъчно законодателство през 2022 година“

Прочети още...

Трудови отношения – 2022

Излезе от печат първото ни издание за тази година – книгата-годишник „Трудови отношения – 2022“.

Прочети още...