Sidebar

Меню

Доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост може да се опровергае с всички допустими от ГПК доказателствени средства, в т.ч. и със
свидетелски показания. Щом съсобственик на недвижим имот,останал в наследство от общ наследодател, не е отблъснал фактическата власт на останалите наследници
върху общата вещ и не е манифестирал спрямо тях субективното си отношение на своене на вещта, той не може да я придобие по давност.
 
Чл. 79, ал. 1 ГПК
 
Решение № 234 от 23.02.2006 г. на ВКС, IV г.о.

 

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК.
С първоинстанционното решение е бил уважен предявеният срещу касатора иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че страните по делото са съсобственици на
УПИ III-968 в кв. 109 по плана на с. Т., състоящ се от 1215 кв.м, при граници: улица, В. Г. Д., С. И. З., ведно с построените в него жилищна и стопански сгради, при следните квоти:
В. А. П. и Д. А. Д. - по на 3/18 идеални части; Й. К. С., П. К. Ч. и В. К. И. - на по 2/18 идеални части и И. А. И. - 6/18 идеални части. Съдът е обезсилил на основание чл. 431, ал. 2
ГПК нотариален акт № 159, т. VI, нот. д. № 2776/1996 г. на нотариуса при АРС.
Окръжният съд е оставил решението в сила, като е приел, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните А. М., починал през 1965 г., и не е загубил
сънаследствения си характер, независимо че в него е останала да живее само дъщеря му И. А. И., която не го е придобила по давност и не е могла да прехвърли на ответника (сега
касатор) с нотариален акт № 94, т. VIII, нот. д. № 2777/1996 г. от 01.11.1996 г. повече от правата, които е притежавала.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна.
Окръжният съд е преценил събраните в двете инстанции гласни и писмени доказателства и правилно е намерил за неоснователен довода на ответника (касатор), че процесният
имот е бил придобит по давност от И. А. И. Установено е, че след смъртта на общия наследодател А.И.М. (03.04.1965 г.) в къщата е останала да живее дъщеря му И. А. И. От
показанията на разпитаните общо осем свидетели по делото (шест в първата и двама във въззивната инстанция) окръжният съд обосновано е приел, че дворното място е работено
както от И. А. И., така и от Й. С. - син на починалата през 1985 г. нейна сестра Е. и от В. А. П. - дъщеря на друга нейна сестра - Д. (починала през 1984 г.). Въззивният съд е обсъдил
показанията на свидетелите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод, че макар и да е обитавана само от И. А. И., къщата е била поддържана
и от част от останалите сънаследници - Й. С. и В. П. (чрез нейния съпруг В. И. П.). Съдът е отбелязал и същественото за изхода на делото обстоятелство, установено от всички
свидетели без изключение, а именно, че както И. А. И., така и брат й И. А. И. (сега касатор) не са извършили действия, които могат да се квалифицират като отблъскване на
упражняваната от останалите сънаследници фактическа власт върху процесния имот. Липсата на фактически действия, чрез които И. А. И. да е отказвала да допуска другите
сънаследници да ползват общия имот, както и да е манифестирала спрямо тях субективното си отношение за своене на същия имот до 01.11.1996 г., дава основание да се приеме, че
не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност. Доказателствената сила на
констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 159, т. VI, нот. д. № 2776/1996 г. от 01.11.1996 г. е опровергана от свидетелските показания по делото
и И. А. И. не е могла да прехвърли целия имот на ответника (сега касатор) с договора за продажба от същия ден - предмет на нотариален акт № 94, т. VIII, нот. д. № 2777/1996 г.
Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждане показанията на свидетеля Х. Р. Д., разпитан в заседанието на 04.02.2004 г. от
въззивния съд. И този свидетел е заявил, че е виждал В. И. П. да работи с майстор в имота; че Й. С. е имал оранжерия и е садил мястото с люцерна, а наследниците са засаждали и
прибирали зеленчукови култури (домати и лук).
На последно място, неоснователно е и възражението на касатора, че е придобил процесния имот по давност чрез петгодишно добросъвестно владение за времето от 01.11.2001 г.
Свидетелските показания не дават основание да се направи извод, че през посочения период от време касаторът е извършил действия, от които да е видно, че фактическата власт
на останалите сънаследници е била прекратена и че при опит да я упражняват ще бъдат отблъснати, както и че ползването на имота от негова страна е било осъществявано по
начин, който да показва, че го счита изцяло за свой.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно е постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1,
б. “в” ГПК следва да бъде оставен в сила.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани