Sidebar

Меню

Редът за връщане на отчужден за благоустройствени мероприятия недвижим имот е по специалния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., и ако страната-ищец не е спазила този ред, тя не би могла успешно да проведе иск за ревандикация на този имот.
Чл. 1 и 4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС

Параграф 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ
Чл. 108 3С

Решение № 373 от 30.05.2007 г. на ВКС, V г.о.


Производството е по чл. 218а, б. “а” ГПК.
К. Г. Б. и Д. Г. Б., двамата от гр. С., чрез своя процесуален представител адвокат С. Б. С. са обжалвали решението на СОС от 27.05.2005 г. по гражд. д. № 268/2005 г., с което е оставено в сила решението на СРС от 13.01.2005 г. по гражд. д. № 690/2004 г. С това решение районният съд е отхвърлил исковете им за собственост върху имоти с пл.№ 526 и 562 кв. Н. с.-изток с обща площ 2 450 кв.м, предявени срещу община гр. С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Върховният касационен съд, след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
Ищците-касатори не са установили правата си на собственост върху имотите - предмет на делото.
Било е установено, че Е. К. Б., починала на 03.11.1990 г. и оставила като свои наследници двамата си сина К. и Д. Г. Б., е била отчуждена и обезщетена собственица на имоти с пл. № 526 и 562, находящи се в кв. Н. с.-изток гр. С. Отчуждението е било със заповед № 63/09.1975 г. и с писмо от 04.08.1975 г. № 8508 определената като обезщетение сума от 2248,90 лева е била изплатена. С това отчуждителното производство е приключило. Имотът е бил отчужден за мероприятие на държавата - за парк “Комсомолец” и ако ищците са искали възстановяване на собствеността, редът за това е бил по специалния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗГПИНМ и др.
По общия ред - по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК, както е бил петитумът на исковата молба, или по чл. 108 ЗС, както е било посочено в другата част на исковата молба и каквито са били данните по делото, че не ищците се намират във владение на имота и за това техният правен интерес е бил именно ревандикационен иск, а не установителен - наследниците на Е. Б. не са могли да установят, че са собственици към настоящия момент. Мероприятието, за което имотът е бил отчужден, съгласно заключението на вещото лице Р. Х. е било изпълнено. Но дори и да не е било изпълнено, ищците пак не са можели успешно да проведат своите искове. Защото това обстоятелство - “... и ако мероприятието, за което е отчужден имотът фактически не е започнало”, има значение само в производството по чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - специално производство, ограничено с преклузивен срок от 6 месеца от влизането на закона в сила - чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и т.н. Що се касае до твърдението, че в случая намирали приложение разпоредбите на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, същото е несъстоятелно. Както се установява от самия текст на § 9, ал. 1, става въпрос за започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I ЗТСУ отчуждителни производства,по които е била издадена заповед за отчуждаване, и недвижимият имот е бил завзет до 30.10.1998 г., но не са приключили производства. В случая цялото отчуждително производство е приключило още през 1975 г., и след като не е било проведено специално производство за реституиране на отчуждените имоти, бившите им собственици не са активно материалноправно легитимирани да искат връщане на собствеността и владението върху тях.
Решението на СОС е правилно постановен съдебен акт и не са налице отменителните основания - неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК. За това следва да остане в сила.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани