Sidebar

Меню

В поредица публикации през настоящата година бяха представени основните институции на ЕС, техният състав, начин на формиране, техните правомощия и функции и ролята на всяка от тях в институционалния баланс на ЕС и в процеса на вземане на решения. Беше предоставена и информация относно консултативните и специализирани органи, чиито статут също е уреден в Учредителните договори. Но това е само видимата част на уникалния институционален “айсберг” на ЕС. С не по-малко значение обаче са и трудно изброимите “невидими” структури на огромната европейска администрация, а това са различните по своите функции и предназначения съвети, работни групи и комитети, които действат и през трите основни фази: подготовката на проектонормите, създаването на нормите и изпълнението или приложението на тези норми.
От особен интерес са системата комитети, съставени от правителствени експерти, които осъществяват прякото взаимодействие между европейските нива и националните администрации при предприемането на конкретни мерки по изпълнението на взетите решения. Тези комитети формират система, наричана Комитология - наименование, което все още звучи у нас, до известна степен, непонятно.
Те започват да възникват под натиска на практиката още при старта на интеграционните процеси. Постепенно, с решения на СМ от 1987 г., 1999 г. и 2006 г., се изгражда нормативната база за техните видове и функционирането им, като е направен опит да бъдат поставени в институционална рамка.
Необходимостта от възникване на комитология е продиктувана от базови разпоредби в Учредителните договори, съгласно които отговорността по изпълнението на взетите решения е на СМ, но той делегира това изпълнение на ЕК. Тя предприема конкретни мерки, като в преобладаващите случаи взаимодейства с трите вида комитети:

  •  консултативни;
  •  управителни;
  •  регулаторни.

Всеки вид има различна степен на въздействие върху активността на ЕК. Позицията на консултативните комитети не обвързва ЕК. Управителните комитети могат да предизвикат действие от страна на СМ и да блокират предприетите мерки от ЕК, а регулаторните упражняват предварителен контрол и при тяхното несъгласие ЕК не може да действа по изпълнението.
Комитологията поставя нови отговорности и пред националните администрации, но това са механизми за защита на българската позиция и за съобразяване на изпълнителната дейност на ЕК с българските реалности и специфика.

Доц. д-р Юлия ЗАХАРИЕВА

Книги

  • Актуални

  • Очаквани