Sidebar

Меню

Относно противоречиви становища по прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 136, ал. 1 ЗУТ

Тълкувателно решение № 1 от 14.01.2008 г. на ВАС, ОС на колегиите

Председателят на Върховния административен съд на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е направил искане до общото събрание на колегиите във Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: “Подлежат ли на касационно обжалване решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията?”
В искането се посочва, че в съдебната практика има противоречиви становища по прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 136, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според едното от тях решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове, не подлежат на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ устройствените планове влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. По силата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ компетентният съд е съответният административен съд и неговото решение не подлежи на касационно обжалване. Според другото становище, при граматическото, логическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ се налага заключението, че тя не въвежда ограничение за касационно обжалване на решенията на административните съдилища, постановени по жалби срещу актове, с които се одобряват или изменят устройствени планове. Смисълът, който точно съответства на волята на законодателя, е, че устройствените планове влизат в сила тогава, когато бъде изчерпана възможността за съдебен контрол, който е двуинстанционен. Понятието “компетентен съд” е общо, като този съд може да бъде първоинстанционният съд, когато решението му не е било обжалвано или е оставено в сила от втората инстанция, и решението на второинстанционния съд, когато отменя решението на първата инстанция и решава спора по същество.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Законът за устройство на територията урежда обществените отношения, свързани с устройство на територията, с режима на ограничение на собствеността за устройствени цели, с инвестиционното проектиране и строителството в Република България.
Устройствените планове са актове по устройство на територията. Съдебният контрол върху актовете по устройство на територията е регламентиран в глава деветнадесета ЗУТ “Съдебен контрол върху административните актове по устройство на територията”. По силата на чл. 213 ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон могат да се обжалват пред съответния административен съд. В главата, регламентираща съдебния контрол върху актовете по устройство на територията, не се съдържат правила относно функционалната (инстанционната) компетентност.
Административнопроцесуалният кодекс в чл. 131 установява двуинстанционност на съдебните производства по този кодекс, освен когато в него или в друг закон е установено друго.
Специалната норма на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ предвижда устройствените планове да влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентният съд, чието решение е окончателно. С тази разпоредба е установено едноинстанционно съдебно производство за разглеждане на жалбите срещу актовете за одобряването или изменението им. В чл. 215, ал. 1 ЗУТ изрично е определена компетентността на съдилищата, разглеждащи спорове по този закон - това е съответният административен съд (до влизане в сила на АПК съответният окръжен съд и Софийския градски съд). Административният съд разглежда жалбите и се произнася по съществото на спора. Предмет на проверка в касационното производство е законосъобразността на решението на първоинстанционния съд (чл. 208 и 209 АПК) и касационният съд не може да бъде компетентен съд по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Същото следва и по аргумент от чл. 133 АПК, към който препраща чл. 219, ал. 1 ЗУТ, в който употребеното от законодателя понятие “компетентен съд” се отнася за административния съд. Посочената разпоредба има за цел да придаде “окончателност” на решението на административния съд, на което тази окончателност липсва. Касационното решение бездруго е окончателно съгласно чл. 223 АПК (чл. 5, т. 4 ЗВАС, отм.). Достатъчно би било разпореждане, че устройствените планове влизат в сила от потвърждаването им с влязло в сила решение на съда, без да се прави разграничение във функционалната му компетентност. Изричното посочване на компетентния съд сочи,че целта на закона е друга.
Посочените по-горе съображения са относими и към решенията и заповедите, с които се одобрява изменение на влезли в сила устройствени планове. По отношение на влизането на тези актове в сила чл. 136, ал. 1 ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) препраща към глава седма, раздел трети, където се намира нормата на чл. 132, ал. 1, т. 3. В тази глава, озаглавена “Създаване, одобряване и изменение на устройствени схеми и планове”, законодателят е поставил всички норми, които изключват или ограничават съдебния контрол върху актовете, с които се одобряват или изменят устройствените планове. С чл. 127, ал. 6 и 10 ЗУТ е изключен съдебният контрол върху решенията и заповедите за одобряване на общи устройствени планове. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ и очертания от нея изключително стеснен кръг на заинтересовани лица, устройствените планове са обжалваеми само в посочените в чл. 131, ал. 2 пет хипотези. Систематично мястото в тази глава на закона е и на разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 3 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ, ограничаващи съдебния контрол до една инстанция по отношение на решенията и заповедите за одобряване или изменение на устройствените планове.
Инстанционността на съдебното производство не може да бъде поставяна в зависимост от изхода на делото при разрешаване на съдебни спорове с еднакъв предмет. При отмяна на устройствен план с решение на съда административният орган издава нов, който подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на потвърждаването му от компетентния съд с окончателно решение. Целта на съдебното обжалване е защита на правата, независимо дали те са засегнати от издадения план или от отказа да бъде издаден такъв. Съдебното решение срещу акт, с който е одобрен или изменен устройствен план, или срещу отказа да бъде издаден такъв акт, независимо какво е по резултата му, не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения общото събрание на колегиите във Върховния административен съд реши:
Решенията на административните съдилища, с които се произнасят по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията, не подлежат на касационно обжалване.

Източник:
Сайтът на ВАС

Книги

  • Актуални

  • Очаквани